[book review] Changeless/Неизменна

Заглавие: "Неизменна"/"Без промяна"?
Автор: Гейл Каригер
Поредица: Протекторатът на слъчобрана

Бележка: аудио книга прочетена от Емили Грей

Предпрочитно:
Доста време мина, откакто прочетох първата книга от поредицата. "Без душа" беше забавна и абсолютно прекрасна, но някакси все не стигах до продълженията ѝ. След като обаче се научих да слушам аудио книги, едно от първите заглавия, на които посегнах, бе именно следващите в поредицата за Протектората.

Историята:
Алексия Таработи вече официално е Алексия Макон, лейди Уулзи. Безоблачното брачно щастие на Алексия и Конъл обаче е нарушено, когато странна чума се стоварва над Лондон и кара всички свръхестествени същества за изгубят своето свръх-. Съпругът на Алексия, като глава на Свръхестесвения регистър, хуква да разследва - но нима лейди Макон ще остави всичко в неговите лапи? Естествено, че не. Въоръжена със слънчобрана си и повела след себе си малка армия от сестри, приятелки и прислуга, Алексия вече е на първия дирижабъл към Шотландия.

Следпрочитно:

Неизменен" (или "Неизменна", или "Без промяна", или общо взето както ви се харесва) бе напълно на нивото на предшественика си. Още след първите прослушани минути (в случая) се питах как съм могла да чакам толкова дълго без да знам какво се случва с Алексия и компания; както и без остроумния стил на авторката. Дослушването на поредицата запълни доста сутрешни пътувания до упражнения, и сигурно ми донесе един или два странни погледа заради несдържано изхилване в автобуса.

И така, Лондон е налегнат от странната болест, която отгоре на всичко се и придвижва – към Шотландия, и то към бившата глутница на Колън! Към разследването на Алексия се присъединяват сестра ѝ (официално най-омразният ми субект от цялата поредица), Тънстъл, очарователната Айви, и известен брой мистериозни французойки. А на фон лондонските вампири кроят нещо – но какво и защо?

Пишейки това ревю след като съм минала цялата поредица, си мисля, че тук беше любимото ми разследване и едни от най-сладките сцени между Алексия и Конъл (без последните глави, когато за известно време върколашкият му дръвник измести Фелисити от коронното ѝ място на най-ненавиждана!). Анти-свръхестествената чума пък е може би най-доброто въведение на авторката след самите Бездушни. Алексия и Конъл бяха в страхотна разследваща форма – не и без помощта на мадам ЛьоФу, все пак – едно ново и чудесно (макар и от време на време подозрително) нововъведение в състава на Протектората. Говорейки за нововъдения, трябва да спомена и майор Чанинг Чанинг от Честърфийлдските Чанингови. Който е арогантна шматка, и си го обичам, и тук май само го млатеха със слънчобрана.

Да не забравя да отдам дължимото и на Айви. В първата книга тя сякаш бе повече в сянката на Алексия – или може би аз обърнах внимание повече на нейните шапки, отколкото на самата нея. Но от тази книга тя започна да напредва и да ми харесва все повече и повече – може би известно значение за този факт има и страхотният глас, който ѝ бе придала озвучителката на книгата. И сега мога да я чуя – „Но Алексиия, има колене навсякъде!“.

А какво се случва междувременно в Лондон? И защо още не съм споменала лорд Акелдама? И професор Лайл (не сте забравили професор Лайл, нали? Шейм он ю) Отговорите на тези въпроси бяха събрани в няколко много кратки, но важни глави. И от този момент нататък започнах да си изграждам един фендъм…

И както споменах – краят на книгата беше брутален. Неочакван. Направо ми разби сърчицето. И за всичко е виновен Конъл.

Но нека не свършваме ревюто с лошо. Искам да ви обърна внимание на правописа на името на капитан Фестънхю, ергенът, който до края на поредицата ще се сгоди са доста дами, но май все няма да му излезе късмета - Featherstonehaugh. Само във Великобритания, хм.

Title: Changeless
Author: Gail Carriger
Series: The Parasol Protectorate #2

Note: audio book, read by Emily Grey

Pre-read thoughts:
I read Soulless some time ago - enough time ago for its review to be on my craft blog. I absolutely loved it, every part of it, but somehow for now never got around to continue with the series. But my new love for audio book gave my old Parasol Protectorate a boost and one of the first books I picked was the Soulless sequel.

The story:
Alexia Tarabotti is now officially Alexia Maccon, lady Woolsy. But Alexia and Conall's peace is soon disturbed by a mysterious plague turning supernatural beings back into their powerless state. Lord Maccon, as a head of the BUR is up and investigating - but you don't think Alexia is just going to leave things in his hands and paws? Of course not - and here she is, with her trusty parasol and a small army on board of the first dirigible to Scotland.

After-read thoughts:
Changeless was just as good as it prequel. The first few minutes of the recording passed, and I was already asking myslef how I managed to go on for such a long time without Alexia et all, and without the author's witty style. Finishing this series filled a number of my mornings in the bus, and probably was the reason for many weird looks due to me bursting in laugh.
And so, London is plagued, and the same strange illness tends to be moving - and towards Scotland, mind you, towards Conall's old pack - just to make things more difficult. In the investigation Alexia is accompanied by her sister (by far the most hated character in the whole series), Ivy, Tunstell and a couple of mysterious French women. And in the back the vampires are up to something again - but what and why?
Writing this review after finishing the whole series, I may say that in this book was the best investigation and probably the cutest Alexia x Conall scenes (apart from the final. It was heartbreaking and not cute at all). Alexia was at her best, and I think that the Plague is the best addition to the Parasol Protectorate world apart from the Soulless themselves. With the technical - and not only - aid from Madame Lefoux, things were simply fantastic. Talking about additions, I must mention major Channing Channing of the Cheterfields Channings who may be an egoisitc thickhead, and in this book was mainly being hit with a parasol, but I still love him.
Oh, and Ivy. My dearest of Ivies if I may say. In the previous book it seems I didn't appreciate this character enough, leaving her in the shadow of Alexia or of her own hats. But starting this book, Ivy started to show her true capacities little by little and I loved her more and more. In this case, the awesome voice she was given helped as well. It was so Ivy! I can even hear her right now - " Alexia! Knees everywere!"
And meantime, what is happening in London? Why I still haven't mention lord Akeldama - or professor Llyal for that matter? well the answers of those questions were gathered in few short but good chapters that got me pondering over a fandom.
The end of the book - as said - was brutal. And aaal Conall's fault. But let us not finish a review with something like this. I'd like to point out this name - Featherstonehaugh, the popular bachelor who seemed to get engaged more times than Bertie Wooster. I still can't believe how his name is pronounced :D

Challenges: