[book review] Thunder:The Shadows are stirring/Гръм: Сенките се раздвижват
Title: Thunder: The Shadows are Stirring
Author: Hannah Sullivan
Note: review copy from Inkspand
Pre-read thoughts:
Alas this time I don't have a pre-read story, longer than the review itself. It just sounded interesting. I bet you're all relieved.
The story:
Thunder was just a story, they believed. A favourite story their parents would tell them anytime, a story about how brave and kind kids save the day. And so it was untill the day a devastatin accident (but was it accident at all?) took away the parents and the kids were saved by huge, talking horse, named Thunder. And thus their adventure begun. Because indeed there were worlds and days to be saved and they were indeed the ones who ought to be brave and kind enough to do it.
After-read thoughts:
I will start this review a bit backwords. Whom I'd recommend this book - definitely to fans of Narnia, Neverending story and Peter Pan, and to readers in the age gap spmewhere between 11 and 17 years old. Not that other readers would not enjoy the book, but I am pretty sure that those particular groups will love it.
I am pointing this out first, because when I had to rate the book and decide whether to give it 4 stars or 5, I pondered a lot. As I read it now, I really enjoyed it, liked it enough to give 4 well deserved stars, even with a bit more on top. But then I thought of how much I would have loved this book, if I was to read as a kid, I'd been head over heels in love with the story.
Thunder follows the adventures of Olivia, Sam, Jamie and their friend Ethan and for most of the book splits in two separate storylines. Each chapter is from a different character's point of vue, which allows us readers to follow the adventures. I really enjoyed how I could guess who was speaking even withouth checking the name under the chapter title. The voices of the Livs, Sam and Ethan were nicely defined and very recogisable. I was never a huge fan of the first person narrative, but with time and different books I was able to get used to it, and now I can say I fully enjoy it, especially if it's in its place. Here the first person worked well for me, but the presen tense not so much. I've always deemed first person + present tense a dangerous combo, as it is quite... confining. We are supposed to see only what the character sees and in the exact moment. So in times the narration sounded too unnatural, as there were long description in places where it seemed weird for me that the character would actually have the time to notice all that detail.
The characters themselves I found easy to like and care about. I liked how they didn't really have super powers of sort, but rather traits and roles they will have to full fill - like Seeker, Leader and so on. This is another part of the book I now experience differently than how I would have as a kid. The story manages to get through some lessons, without being too obvious or annoying (because I simply hate when I book told me how I am suppose to act or think). Here the characters were used for examples and the lessons were left to sink in. I particularly liked the idea that just by being kind, you can bring change to the world. It was good to see that sometimes characters where scared, weak, and doubtfull, and that they admitted it and still stood their ground in the end. There are many other subjects like the importance of guidence, the weight not to be able to complete a task and let other go; the value of goodness and kindness and if it changes its value if it's unconditional and so on.
Another thing I found very curious was the time flow - how it overlapped, how it was mirrored in Livs and Jamie's dreams and how they were somewhat able to control what was happening through their stories and positive thinking. It was subtle, and I loved it.
There were things I didn't enjoy much in the book, but still I can't exactly name them as flaws, as I know they wouldn't have mattered to the mini-me, I would have even loved them. The beginning was slow to me now, as for the first few chapters I couldn't picture where things were going and why it was taking so much time. My brain decided to act adult for a change and voiced out - "Why yes, this is a bunch of few hundred starved almost to death rats. Whistle and throw them an apple or two, and they are totally just going to lick clean your mate, not continue chewing on him" or " Muffins and board games? Woo-hoo, that's one hell of a prison!" and " But of course evetyone they meet is going to be nice and friendly!" Eek, when did I start to doubt every character! XD For most of the book the things were too black and white for me, even if this changed a bit towards the end.
In the end, I , bigger-me, liked this book because of how dreams and reality interwined together, of the subtle lessons and the power of kindness.
I, mini-me, liked the fantasy world that was built (goat battle! Def my favourite! Goats in the air!), tha characters and the magic. The mini-me didn't care about psychology, or writing style
Заглавие: "Гръм: сенките се раздвижват"
Автор: Хана Съливан
Бележка: копие за ревю от инкспанд. И превода на заглавието нещо не ме радва. Трябва да измисля друг.
Предпрочитно:
Този път няма предпрочитна история, по-дълга от самото ревю. На бас, че се чувствате облекчени : D Просто звучеше интересно
Историята:
Винаги бяха мислили Гръм само за история - приказка, която родителите им винаги бяха готови да разкажат, добавяйки нови и нови детайли за трите храбри и добри деца, които успяват да спасят света. Така беше, докато една ужасяваща катастрофа (макар че.. наистина ли бе просто катастрофа) отне родителите им и един огромен говорещ кон ги запрати в свят на сенки. Защото се оказа, че името му е Гръм, че наистина има светове, над които тегне опасност, и че те ще трябва да намерят в себе си достатъчно храброст и доброта, за да им помогнат.
Следпрочитно:
Започвам с краката нагоре. На кого бих препоръчала книгата - на феновете на Нарния, Питър Пан и Приказка без край, и на читатели между 11 и 17 години. Не, че на хората извън тези таргет групи няма да им хареса, но за индивидите, които отговарят на условията, е почти сигурно, че ще се влюбят. Започвам с това уточнение, защото, докато се чудех как да оценя книгата, с 4 или 5 звезди, се чудих доста. Моето настоящо аз, не че е много умно и зряло, но се наслади на историята и се готвеше да ѝ даде 4. Моето малолетно аз обаче протестираше, че не ѝ отдавам заслуженото.
"Гръм" е разказ за приключенията на Оливия, Сам, Джейми и техния приятел Итън. В по-голямата си част те са разделени, и има две самостоятелни сюжетни линии, като всяка глава е от гледната точка на разлчен герой. Беше ми доста забавно да отгатвам кой говори, дори и без да поглеждам към името, и се получаваше - авторката бе придала на всеки глас различно, познаваемо звучене.Това казано, почти се подразбира, че историята се води в първо лице. Преди хич, ама хич не ми допадаше това, но с времето свикнах на този похват, а и тук подхождаше добре. Но признавам, че в добавка и сегашното време ми дойде в повече. Това винаги ми се е струвала опасна комбинация. Ами не предполага ли тя да се ограничим само до това какво вижда героят в конкретния момент? Като резултат на моменти изказът беше леко изкуствен -имаше дълги описания в моменти, когато героите физически едва ли биха имали време да забележат и опишат детайлите.
Героите бяха много приятни и отвътре ми идваше да им симпатизирам. Не бяха надарени със суперсили, а по-скоро им бяха отредени роли, които трябваше да заемат - на Водач, на Търсач. Струва ми се, че този аспект на книгата също го възприемам по различен начин, отколкото когато бях по-хлапе от сега :D В книгата има някои уроци и поуки, но те са вградени в историята, никой не наставлява - грр защото как мразя някой да ми казва как трябва да се мисли или действа! Просто героите са пример през цялото време - и за добрите, и за лошите неща. Много ми хареса идеята, че просто като си добър, като си мил, и носиш някаква промяна на света. Бяха вмъкнати и други въпроси - за това колко важни понякога са насоките и съветите, че понякога бремето може да се окаже твърде голямо за теб - но въпреки това е окей, сила е нужна дори и да си признаеш това и да отстъпиш. Беше повдигнат въпроса освен за ценността на добрините, но и дали тя е различна в зависимост дали е била спонтанна или не. Изобщо, доста интересни въпроси са намерили място в тази книга, но са го направили без да се превръщат в сухи морални уроци, за което авторката наистина има моите адмирации.
На места възрастното ми аз надигна глас, че е недоволно. Началото ме загуби, тъй като първите няколко глави изобщо не ми беше ясно какво става и накъде отива. А в някои моменти мозъкът ми направо се обаждаше: " Ама разбира се, та това са само няколкостотин прегладнели плъха. Хвърли им няколко ябълки и ще станете първи приятели. Даже ще дезинфекцират с вълшебната си слюнка раните на другаря ти, вместо да продължат да го гризат." или "Мъфини и настолни игри? Е, на това му викам затвор" и "Ама разбира се, че всеки, когото срещат, ще е добричък и напълно достоен за доверие!". Ня! Кога ли започнах така да подозирам всички герои XD Накратко, в по-голямата си част нещата ми струваха твърде рязко разделени на добри и лоши, въпреки че към края това се промени.
И така, накрая по-голямото ми аз хареса тази книга заради начина, по който сънища и реалност се преплитаха едни с други, заради силата на добротата и вмъкналите се уроци.
Моето малко аз пък, на което не му пука толкова за психология и стил, си хареса магията, героите, и битките с кози.
Challenges:
Author: Hannah Sullivan
Note: review copy from Inkspand
Pre-read thoughts:
Alas this time I don't have a pre-read story, longer than the review itself. It just sounded interesting. I bet you're all relieved.
The story:
Thunder was just a story, they believed. A favourite story their parents would tell them anytime, a story about how brave and kind kids save the day. And so it was untill the day a devastatin accident (but was it accident at all?) took away the parents and the kids were saved by huge, talking horse, named Thunder. And thus their adventure begun. Because indeed there were worlds and days to be saved and they were indeed the ones who ought to be brave and kind enough to do it.
After-read thoughts:
I will start this review a bit backwords. Whom I'd recommend this book - definitely to fans of Narnia, Neverending story and Peter Pan, and to readers in the age gap spmewhere between 11 and 17 years old. Not that other readers would not enjoy the book, but I am pretty sure that those particular groups will love it.
I am pointing this out first, because when I had to rate the book and decide whether to give it 4 stars or 5, I pondered a lot. As I read it now, I really enjoyed it, liked it enough to give 4 well deserved stars, even with a bit more on top. But then I thought of how much I would have loved this book, if I was to read as a kid, I'd been head over heels in love with the story.
Thunder follows the adventures of Olivia, Sam, Jamie and their friend Ethan and for most of the book splits in two separate storylines. Each chapter is from a different character's point of vue, which allows us readers to follow the adventures. I really enjoyed how I could guess who was speaking even withouth checking the name under the chapter title. The voices of the Livs, Sam and Ethan were nicely defined and very recogisable. I was never a huge fan of the first person narrative, but with time and different books I was able to get used to it, and now I can say I fully enjoy it, especially if it's in its place. Here the first person worked well for me, but the presen tense not so much. I've always deemed first person + present tense a dangerous combo, as it is quite... confining. We are supposed to see only what the character sees and in the exact moment. So in times the narration sounded too unnatural, as there were long description in places where it seemed weird for me that the character would actually have the time to notice all that detail.
The characters themselves I found easy to like and care about. I liked how they didn't really have super powers of sort, but rather traits and roles they will have to full fill - like Seeker, Leader and so on. This is another part of the book I now experience differently than how I would have as a kid. The story manages to get through some lessons, without being too obvious or annoying (because I simply hate when I book told me how I am suppose to act or think). Here the characters were used for examples and the lessons were left to sink in. I particularly liked the idea that just by being kind, you can bring change to the world. It was good to see that sometimes characters where scared, weak, and doubtfull, and that they admitted it and still stood their ground in the end. There are many other subjects like the importance of guidence, the weight not to be able to complete a task and let other go; the value of goodness and kindness and if it changes its value if it's unconditional and so on.
Another thing I found very curious was the time flow - how it overlapped, how it was mirrored in Livs and Jamie's dreams and how they were somewhat able to control what was happening through their stories and positive thinking. It was subtle, and I loved it.
There were things I didn't enjoy much in the book, but still I can't exactly name them as flaws, as I know they wouldn't have mattered to the mini-me, I would have even loved them. The beginning was slow to me now, as for the first few chapters I couldn't picture where things were going and why it was taking so much time. My brain decided to act adult for a change and voiced out - "Why yes, this is a bunch of few hundred starved almost to death rats. Whistle and throw them an apple or two, and they are totally just going to lick clean your mate, not continue chewing on him" or " Muffins and board games? Woo-hoo, that's one hell of a prison!" and " But of course evetyone they meet is going to be nice and friendly!" Eek, when did I start to doubt every character! XD For most of the book the things were too black and white for me, even if this changed a bit towards the end.
In the end, I , bigger-me, liked this book because of how dreams and reality interwined together, of the subtle lessons and the power of kindness.
I, mini-me, liked the fantasy world that was built (goat battle! Def my favourite! Goats in the air!), tha characters and the magic. The mini-me didn't care about psychology, or writing style
Заглавие: "Гръм: сенките се раздвижват"
Автор: Хана Съливан
Бележка: копие за ревю от инкспанд. И превода на заглавието нещо не ме радва. Трябва да измисля друг.
Предпрочитно:
Този път няма предпрочитна история, по-дълга от самото ревю. На бас, че се чувствате облекчени : D Просто звучеше интересно
Историята:
Винаги бяха мислили Гръм само за история - приказка, която родителите им винаги бяха готови да разкажат, добавяйки нови и нови детайли за трите храбри и добри деца, които успяват да спасят света. Така беше, докато една ужасяваща катастрофа (макар че.. наистина ли бе просто катастрофа) отне родителите им и един огромен говорещ кон ги запрати в свят на сенки. Защото се оказа, че името му е Гръм, че наистина има светове, над които тегне опасност, и че те ще трябва да намерят в себе си достатъчно храброст и доброта, за да им помогнат.
Следпрочитно:
Започвам с краката нагоре. На кого бих препоръчала книгата - на феновете на Нарния, Питър Пан и Приказка без край, и на читатели между 11 и 17 години. Не, че на хората извън тези таргет групи няма да им хареса, но за индивидите, които отговарят на условията, е почти сигурно, че ще се влюбят. Започвам с това уточнение, защото, докато се чудех как да оценя книгата, с 4 или 5 звезди, се чудих доста. Моето настоящо аз, не че е много умно и зряло, но се наслади на историята и се готвеше да ѝ даде 4. Моето малолетно аз обаче протестираше, че не ѝ отдавам заслуженото.
"Гръм" е разказ за приключенията на Оливия, Сам, Джейми и техния приятел Итън. В по-голямата си част те са разделени, и има две самостоятелни сюжетни линии, като всяка глава е от гледната точка на разлчен герой. Беше ми доста забавно да отгатвам кой говори, дори и без да поглеждам към името, и се получаваше - авторката бе придала на всеки глас различно, познаваемо звучене.Това казано, почти се подразбира, че историята се води в първо лице. Преди хич, ама хич не ми допадаше това, но с времето свикнах на този похват, а и тук подхождаше добре. Но признавам, че в добавка и сегашното време ми дойде в повече. Това винаги ми се е струвала опасна комбинация. Ами не предполага ли тя да се ограничим само до това какво вижда героят в конкретния момент? Като резултат на моменти изказът беше леко изкуствен -имаше дълги описания в моменти, когато героите физически едва ли биха имали време да забележат и опишат детайлите.
Героите бяха много приятни и отвътре ми идваше да им симпатизирам. Не бяха надарени със суперсили, а по-скоро им бяха отредени роли, които трябваше да заемат - на Водач, на Търсач. Струва ми се, че този аспект на книгата също го възприемам по различен начин, отколкото когато бях по-хлапе от сега :D В книгата има някои уроци и поуки, но те са вградени в историята, никой не наставлява - грр защото как мразя някой да ми казва как трябва да се мисли или действа! Просто героите са пример през цялото време - и за добрите, и за лошите неща. Много ми хареса идеята, че просто като си добър, като си мил, и носиш някаква промяна на света. Бяха вмъкнати и други въпроси - за това колко важни понякога са насоките и съветите, че понякога бремето може да се окаже твърде голямо за теб - но въпреки това е окей, сила е нужна дори и да си признаеш това и да отстъпиш. Беше повдигнат въпроса освен за ценността на добрините, но и дали тя е различна в зависимост дали е била спонтанна или не. Изобщо, доста интересни въпроси са намерили място в тази книга, но са го направили без да се превръщат в сухи морални уроци, за което авторката наистина има моите адмирации.
На места възрастното ми аз надигна глас, че е недоволно. Началото ме загуби, тъй като първите няколко глави изобщо не ми беше ясно какво става и накъде отива. А в някои моменти мозъкът ми направо се обаждаше: " Ама разбира се, та това са само няколкостотин прегладнели плъха. Хвърли им няколко ябълки и ще станете първи приятели. Даже ще дезинфекцират с вълшебната си слюнка раните на другаря ти, вместо да продължат да го гризат." или "Мъфини и настолни игри? Е, на това му викам затвор" и "Ама разбира се, че всеки, когото срещат, ще е добричък и напълно достоен за доверие!". Ня! Кога ли започнах така да подозирам всички герои XD Накратко, в по-голямата си част нещата ми струваха твърде рязко разделени на добри и лоши, въпреки че към края това се промени.
И така, накрая по-голямото ми аз хареса тази книга заради начина, по който сънища и реалност се преплитаха едни с други, заради силата на добротата и вмъкналите се уроци.
Моето малко аз пък, на което не му пука толкова за психология и стил, си хареса магията, героите, и битките с кози.
Challenges:
- Gentle Spectrums - Hosted by Riedel Fascination - my progress
- New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
- Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
- Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
- Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
- Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
- Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
- Everything YA reading challenge - Hosted by Books and Iced Coffee - my progress
- Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress
- 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
Коментари
Публикуване на коментар