About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 31 март 2013 г.

Stacking the shelves [7]

Hosted by Tynga's reviews
 Stacking The Shelves is all about sharing the books you are adding to your shelves, may it be physical or virtual. well this time there are for the past few weeks, because I've been lazy and haven't posted for a while - shame on me!
Stacking the shelves е за всички книжки, с които сме се сдобили през последната седмица. Ето ги и моите нови попълнения, които хич не са само от последната седмица, а от последните няколко - защото съм мързел, и изпуснах (и ме е срам >.<)
"Когато мъртвите се пробудят" - Йон Айвиде Линдквист. Влюбих се в "Пусни ме да вляза", и щом видях на рафта друга негова, ми отиде веднага в ръчичките.

Handling the Undead - John Ajvide Lindqvist. I loved Let the right one in, and when I saw another one of his books, I bought it right away

"Истинска кръв", първа книга. Този сериал ми е в списъка за гледане, но засега нещо още ме държи фантастичната вълна (сега съм на гребена на Старгейт и Стар Трек  станция 9), и когато видях книжката с 70% намаление, я награбих

First from the True blood series. I was planning to give the series a go, but lately, I'm more into a sci-fi mood when it comes to watching. So when I saw the book with 70% off, I bought it

Две мънинки и квадратни книжлета, да ми закръглят сметката XD
The thin line and Dangerous games by Anya Snow and Scarlet White - two very tiny and very sqare books :D

На тази поредица се точа от много време. Чела съм само "Козовете на съдбата", единствената книга, която имахме вкъщи, преди около 10 години, и естествено, нищо не схванах. Скоро обаче ще я налазя основно тази поредица. Пък и си стоеше на сергийката за втора употреба, и ме гледаше през найлона с тъжни книжни очи, как да не я заведа вкъщи?


The first two books of the Chronicles of Amber, fortunately in one book.
Най-новата ми придобивка, наградка за шивашки услуги, от мама :)
A monster calls, by Patrick Ness - mom bought it to me yesterday as a thank you for fixing her constume for her dance lessons.

And the rest are Amazon freebies. I'm so happy I caught some of theme while they were free, especially Blue hearts of Mars and See you in your dreams - I was interested in these  from before.
А тези последните са Амазонски фрийбита. Много се израдвах, че хванах някои, докато бяха безплатни, особено Blue hearts of Mars и I'll see you in your dreams, защото отпреди ми бяха привлекли вниманието.

"Адаптация" 2

Глава 0: Преследване
Глава 1: Неверие
Глава 2:Адапт




Самият факт, че се събуди до жена, трябваше да подскаже на Адриан, че събитията не са се развили особено добре, и едва ли щяха да се развият в приятна, спокойна насока. Отношенията му с нежния пол като цяло се свеждаха до старанието му да не се унижи тотално пред тях и рядко му оставаха сили да постигне нещо повече. Беше спал върху завивката и през нощта се беше схванал в хладната стая. Опита се да се разкърши и го проряза болка във врата и главата, но това определено не беше махмурлук, от който сякаш мозъкът му се смаляваше до размерите на фъстък и се блъскаше със засилка във всяка от стените на черепната му кутия. Вдигна ръка да засенчи очите си от немощната светлина на зимното утро и удари с лакът жената до себе си. Тя се размърда, погледна сънено към него и... запишя.
Пронизителният и вик накара прозорците да затреперят, а Адриан – да отскочи от леглото, заплитайки се в завивките, и да запознае тила си по-отблизо с нощното шкафче, отколкото би желал. Той също усещаше желание да пищи, но можеше само да отваря и затваря уста като риба.
-Горя, горя, горя!!! - се чуваше сред писъците.
Адриан припряно се отплете от одеялото, се спусна към нея и приклекна. След кратък миг на безуспешна борба, той грабна момичето, и наполовина я издърпа, наполовина изнесе на ръце в тъмния коридор, докато тя продължаваше да размахва ръце, което му донесе изненадващо силен удар в челюстта. Най-накрая я пусна на пода, сграбчи я за раменете и я разтърси може би по-силно, отколкото му се искаше.
-Успокой се, бе, жено! Не гориш! Не гориш! Нищо ти няма!
Все така държейки я за раменете, той я вдигна на крака и я обърна срещу огледалото на стената – Виж!
Адриан също видя. Е, видя не беше точната дума. Видя в огледалото себе си, с врат, покрит със съсирена кръв, с измачкани дрехи и ръце, вдигнати напред сякаш поддържа някого пред себе си. Можеше да усети плътта, която държеше под бухналите ръкави, дългите поли на роклята до краката си, косите току до лицето си, а вдишаше ли, го изпълваше ароматът на скъп парфюм. Но нищо от този колорит не бе отразено в огледалото – там погледът му срещаше само неговата собствена втрещена физиономия, с вик, замръзнал на устните му. Жената бе спряла да крещи, но колкото му се искаше на Адриан да поеме щафетата, нито звук не се отделяше. Може би дневната квота по писъци вече беше запълнена – нищо чудно, имайки предвид децибелите преди малко.
Вампирката бавно повдигаше и въртеше ръцете си, докосваше лицето си с върховете на дългите си пръсти и с изумление се уверяваше, че наистина е невредима. Тя се завъртя с лице към Адриан, който прокарваше длан по шията си; засъхналата кръв оставаше на малки люспици по пръстите му. Във втренчените му в огледалото очи имаше повече шок, отколкото страх. Изведнъж той се сепна, обърна се рязко настани и погледа му привлече съборената на земята възглавница, изцапана в ръждиво от едната страна. Младият мъж се дръпна сковано назад, направи няколко крачки встрани, търсейки стената за опора, и хлътна в отворената врата на банята.

Адриан се наведе над мивката, сграбчвайки ръбовете и за опора. Усещаше тялото си как пулсира с всеки удар на сърцето и осъзна, че усеща не толкова страх, колкото някаква странна нервна превъзбуда. Той побърза да пусне водата, съблече измачканата окървавена риза и я метна настрани, после с настървение започна да се мие. След като поприключи, видя, че положението не е толкова страшно – щом се махна засъхналата кръв, останаха само две малки, почти зараснали точици отстрани на шията. Той се протегна за хавлията и забеляза зад себе си младата жена, застанала в рамката на вратата. Сигурно бе стояла там през цялото време. Не я беше видял в огледалото на банята. Естествено.
-Ъъъ... Изабел?
Тя го гледаше с неразгадаем поглед.
-Казвам се Изолда.
„Упс. Онзи неудобен момент, когато се събудиш до жена, и не можеш да и налучкаш името“
-Съжалявам.
„Защо, за Бога, се извинявам?“
-Няма за какво, аз ти казах, че се казвам Изабел – тя предугади въпроса му – Защото ти се смееше на вампирските имена.
-Съжалявам – измънка пак Адриан, и наистина усети вина. Не обичаше да се подиграва на хората.
Тя пристъпи плахо напред, с протегната ръка, сякаш приближаваше диво зверче. Адриан не понечи да се дръпне.
-Не би трябвало да съществуваш... Такива като теб има само в приказките ни... Не знаех, че изобщо съществуваш...
-Даа, мисля, че вчера уточнихме, че не си чувала за албинизъм. - изфъфли Адриан.
-Не знам какво е албинизъм.
Ръката и стигна бузата му, той усети хладните и нежни пръсти и срещна големите и пъстри очи. И осъзна, че в странния микс от чувства, който го обземаше, когато тя беше наблизо, нямаше, със сигурност вече нямаше страх.
Ти си адапт – продължи Изолда и се усмихна. - Ти си адапт и можеш да ме защитиш от всичко.
На Адриан много му се искаше да е така, макар че изобщо не виждаше как.
~~~~~~~~~~


Адаптите, обясни му набързо тя, бяха онзи вампирски еквивалент на жива вода, онзи вълшебен еликсир, чиято кръв даваше на поелия я вампир удвоена, утроена сила, жизненост и издържливост, лекуваше всяка увреда, адаптираше ги към условията на средата, дори и те да бяха изгарящите иначе слънчеви лъчи. Някои даже казваха, че кръвта на адапта магически се превръщала в любимата кръвна група на пиещия. И естествено, никой не вярваше, че съществуват. Сигурно век бе минал от последния документиран случай.

Но с или без специални адаптационни сили, Изолда се нагаждаше изумително лесно към ситуацията. Докато Адриан успя да вземе един душ, за да отмие останалата кръв, тя отвори всички кутии със зърнени закуски, за да види играчките, успя – на чист късмет и магия – да пусне пералнята и няколко минути да гледа как дрехите се преобръщат вътре; да изгори бялата му готварска униформа с ютията и криво ляво да изглади останалите дрехи. Адриан се върна в стаята и успя да я спре, когато тя, за негов неописуем ужас, се заемаше да глади бельото. Той дръпна ютията от контакта, сграбчи я и я паркира пред малкия си лаптоп. Друго нещо, което бе успял мимоходом да разбере за вампирския свят, освен че сам представлява ходещ деликатес, бе, че технологията не е особено на мода.
Може да се каже, че Адриан също се справяше задоволително. Щом се изкъпа, изгълта една конска доза чисто черно кафе, и побърза да напълни чашата си пак. Втората допълни, след кратко тършуване и липса на нещо по-добро, с остатък от шери за готвене. След това изобщо заряза дребнавите подробности като гореща вода, сипа щедро захар в металното канче нескафе и започна да яде убийствената едно към едно смес с лъжица. Разсеяно беше забъркал тесто за палачинки, тъй като това сякаш бе единственото нещо, което знаеше как да направи правилно и което му се струваше нормално тази сутрин. Беше оставил чинията с полетите с шоколад палачинки до Изолда и се беше заел отново с хрупкавото си кафе, докато наблюдаваше как срещу него смъртоносна вампирка писука весело от щастие, откривайки радостите на компютърната епоха. По-точно клипчета. С котенца. О, божичко.
На Изолда не и отне много време да се ориентира. Съвсем скоро тя откри „Гугъл“ и се забавляваше до премала да пише разни думички и да гледа отговорите. Малко и трябваше и да намери „Youtube” и сега чакаше да се зареди поредният резултат на търсенето за „котенца“. Докато чакаше обаче, нямаше как погледът и да не се отклонява към облегналия се на кухненския плот млад мъж.
Адриан беше зарязал полуизяденото канче кафе и се беше дръпнал до открехнатия прозорец, за да може да запали цигара и да добави никотин към бушуващия в него коктейл от адреналин, кофеин, и бог знае какви хормони. Пушеше рядко, с една кутия можеше да изкара месец, два, че и повече, но събития като скорошните си бяха заслужили цигарата.
Изолда го гледаше и сама не можеше да повярва как предната вечер го бе помислила за един от тях. Да, очите му бяха червени, а белите коси и напомняха на така популярната в последните десетилетия в долния свят мода да избелват като сняг косите си или да носят перуки, които дори и Мария-Антоанета би сметнала за безнадеждно древни. Но в неговия поглед нямаше и помен от жестокия вампирски глад, който превръща очите ти в такива на звяр, от тъмна сласт и мрачни емоции. В неговите очи тя откри притеснение, каквото никога не бе срещала у вампир и... доброта. Да, реши Изолда – доброта.
Липсваше му и вродената грация и перфектна красота. Почти всички вампири, които познаваше, притежаваха тази безупречна красота, без нито един недостатък, който да я опетни, но малцина от тях би нарекла хубави. А Адриан беше хубав, помисли си тя.
Той стоеше, обърнат в полупрофил, за да издишва дима навън. Погледът на Изолда се плъзна по дългите, гъсти мигли на притворените клепачи, по правия нос и малко твърде острите черти на лицето. Чисто бялата коса бе още влажна след банята и съвсем права стигаше малко под ключицата. Имаше тънки устни, и изглежда навик да ги хапе. Раничките на шията почти се бяха затворили. От студения въздух навън кожата му беше настръхнала, и на фона на сивкавата сутрешна светлина виждаше почти прозрачните тънки косъмчета по ръцете. Беше по-скоро жилав, отколкото мускулест, тяло, не тренирано мускулна група по група, а каквото се получава, когато редовно вдигаш тежките кашони с доставки или тичаш всеки ден до работа. Помисли си, че ще е по-лесно да опипаш под тънката му кожа кост, а не мускул и за миг съжали, че не го е огледала по-добре, когато беше гол до кръста в банята. Тази мисъл я смути, но не я спря в огледа и. Проследи го по избелялата, някога сигурно черна, тениска, по тесния ханш и джинсите, чак до късите бели чорапки. Последният факт незнайно защо я развесели и и хареса най-много.
Адриан беше твърде замислен, за да усети изучаващия и поглед, и се стегна изненадано, когато тя изникна пред него. Леко откопчи от ръката му наполовина изпушената цигара и сложи на нейно място в дланта му една златиста круша, като притисна пръстите му около нея. Щеше и се това да беше ябълка, лъскава и алена, защото тогава щеше така да му отива, като огромно скъпоценно бижу. За миг младият мъж сякаш спря да диша и повдигна странния подарък към сърцето си, после отрони сякаш с последния дъх от дробовете си:
-Защо?...
-Не знам – Изолда рядко се безпокоеше да обясни с думи причините за неща, които просто и се виждаха правилни. Но в този момент тя усети нещо да трепти вътре в нея, и ако можеше, щеше да пламне от смущение. - Не си ял нищо днес.
Тя отстъпи бързо от него и тръгна назад, обратно към компютъра.
-Ела да видиш! Нямаш си представа колко много котешки филмчета намерих!!
-Да, казват, че общия брой клипчета за котки в интернет бие този на порно клиповете – каза Адриан колкото да отговори нещо и захапа крушата, за да прикрие собствените си чувства. Плодът бе сладък и сочен, като целувка.
-Какво е порно? - зачуди се Изолда и когато вдигна ръка да го напише на клавиатурата, Адриан с небивала бързина се втурна към нея, кашляйки круша, и я грабна през кръста. Младата жена го погледна учудено и понечи да каже, че трябва да спре да се сепва така, докато има нещо в устата, иначе накрая ще се задави зле.
-Разходка! - изграчи дрезгаво той. - Какво ще кажеш за малка разходка? Не е ли крайно време да видиш града на дневна светлина?
Изолда се сгуши в него и през рамото му загледа процеждащите се слънчеви лъчи, все едно гледаше нещо забранено, но изключително желано.
-Мислиш ли... че може?..
-Защо не? Очевидно не избухваш в пламъци при допир със светлината. А ако преследвачите ти наистина са от твоя вид, няма да могат да излязат денем.
-Значи, разходка! - въодушевено извика тя и бързо се превърна отново в предишната си, изпълнена с ентусиазъм същност.



Следва: Глава 3: Танц

Бележка: Статистиката относно популарността на котешките клипчета е напълно достоверна - Котешки Филм Фест

TBR mountain challenge check point

В края на март е време за първия обобщаваш пост по Планинарското предизвикателство (т.е. - или по-звучно - демек - да се изкачи планината от натрупани книжки) Целта, която си поставих, е 36 книги, което изглежда е еквивалент на планината Ванкувър, която идея нямам колко е висока. В началото на годината натрупах набързо едно списъче-планина , но сигурно все нещо съм изпуснала. Така или иначе, от началото на годината, от планинарския списък отметнах 8 книги:
 1. "Извънземното от Долна Митрополия "- Петър Марчев
2. "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай
3. "Блъди Мери" - Дж. Е. Конрат
4. "Войната на цветята" - Тад Уилямс
 5."Левиатан" - Скот Уестърфийлд
6."Флорънс и Джайлс" - Джон Хардинг
7."Голяма червена текила" - Рик Риърдън
8."Ръждив пирон" - Дж.Е.Конрат

Засега си мисля, че изкачването върви добре :) Пръвите два месеца се придържах само към книги от списъка (съответно - купувани преди 2013), но март месец, покрай блог тура на Кейт, за който трябваше да прочета нейната книжка, се изкуших и подхванах и други.

Освен списъче с прочетените, Бев ни задава и някои други въпроси:
1. Любима корица? - Определено на "Левиатан" ! И корица, и оформление, и картинки и всичко! Тази книга трябваше да я чета с лигавниче, толкова ми беше вкусно да я гледам.
2.Любим герой? - Отново ще избера от "Левиатан" - Алекс и Дерин. И  двамцата, дори и да е малко против правилата. Как да не си ги хареса човек, принц и момиче, преоблечена като войник. Класика! Пък и са големи сладурковци, от време на време малко загубени, но бързо се отракват.
3.Коя книга ви изненада най-много? - "Флорънс и Джайлс". Беше с един такъв brain rape финал, за който още не съм сигурна дали ми хареса или не, но не отричам, че беше добър, много добър. "Извънземното" също ми поднесе изненада, но тази на Флорънс беше по-добра.
4.Коя книга е била най-дълго на изчакващия списък? "Да се обичаме с отворени очи". Подариха ми я за завършване на гимназията. Не ми хареса, което беше очаквано, но все пак не съжалявам, че я прочетох. Исках да видя какво са ми дали, и поне да се опитам да прочета нещо от жанр, който досега не съм опитвала.

И така, това беше дотук моето изкачване :) Пожелавам на всички приятни планинарски /читателски екскурзии!

The time has come for the first check up point in the TBR mountain climbing challenge, hosted by Bev on My reader's block! My goal is to read 36 books from my pile. You can check my initial list here, but I think I've missed some titles. Anyway here is what I managed to do in the first three months of the year. I've read a total of 8 books from my TBR, and so far I reviewed these:
1.The alien from Dolna Mitropoliya - Petar Marchev
2. Bloody Mary - J. A. Konrath
3. To love with eyes wide open - Jorge Bukay
4. The war of the flowers - Tad Williams
5.Leviathan - Scott Westerfield

And these titles are on their way:
Florence and Giles - John Harding
Rusty Nail - J.A.Konrath
Big red tequilla - Rick Riordan

I think I'm going rather good with the reading part but I should catch up on reviewing! And now for some fun trivia ;) Bev asks us on her post the following questions:
A. Post a picture of your favorite cover so far.
Def Leviathan by Scott Westerfield!
 B. Who has been your favorite character so far? And tell us why, if you like.
Again, it would be Aleksander and Deryn from Leviathan. is choosing them both cheeting, lol? They are both so cute, a little childish, but growing up to be very brave, and overall, great characters to read about. Besides, a prince and a girl in man's clothes. Awesome!
  C. Have any of the books you read surprised you--if so, in what way (not as good as anticipated? unexpected ending? Best thing you've read ever? Etc.)
I think the book that suprised me most was Florence and Giles. Well, The Alien was quite the surprise too, but Florence and Giles was better. It was just one of those... wtf endings? Ok, that's not the term. But the ending was very unexpected, I was so not preapred for it, and even now, month after reading it, I still can't decide if I liked it, or not. But I admit it was good.
 D. Which book (read so far) has been on your TBR mountain the longest? Was it worth the wait? Or is it possible you should have tackled it back when you first put it on the pile? Or tossed it off the edge without reading it all?
The book that has been on my pile the longest was To love with eyes wide open, I recieved it from my high school as a prize when I graduated, and I'm third year in Uni now. I didn't like it, and this wasn't a surprise to me. But I don't feel sorry I read it, I just wanted to see what kind of book they gave me, and to check for myself this genre, and I've never read amy books from it.

So this was my journey to the top of the mountain so far! What about yours? Anyway, have fun and keep reading!

сряда, 27 март 2013 г.

"Адаптация" 1

Глава 0: Преследване
Бележка: част от писанията се породиха по време на летните сутрешни полузаспали пътувания, докато за малко работех при мама... които минаваха в опасна близост до заводите на "Победа", чиито шоколадово-захарни изпарения те карат да се замислиш дали да не си връзваш лигавничето още щом се качиш в автобуса...

Глава 1: Неверие


Изолда се беше сгушила в ръцете на младия мъж, сърцето и биеше в гръдния кош както уплашена птичка се блъска в кафеза. Той повдигна ръка и притисна леко главата и към гърдите си. Тя по-скоро усети, отколкото чу, по-бавния и равномерен ритъм на сърцето му и вдиша дълбоко странния му аромат. Това я поуспокои.
Сенките сега бяха техни съюзници, но и врагове. Скрити в тъмния ъгъл, те не се виждаха от вратата, но една погрешна крачка би извадила наяве сенките им на площадката долу. Те от своя страна с трепет наблюдаваха как два силуета профучаха покрай входа без да спират.
Минаха пет, десет минути след като стъпките заглъхнаха и не се върнаха, преди двамата да се отпуснат притръпнали на стълбите и да поемат дълбоко въздух, след като толкова време бяха сдържали дъха си.
Подир още няколко мига прекарани в мрак и тишина, Изолда най-накрая прошепна:
- Не мога да изляза навън.
- Не можеш... - съгласи се спътникът и. След кратко забавяне продължи – Ако искаш... можеш да прекараш нощта у нас.
- Да, моля.. - когато тръгнаха да се изкачват по стълбите, тя настоя – Не включвай лампите.
~~~~~

В пълен мрак се изкачиха до петия етаж и като по чудо не се пребиха в стъпалата. Всъщност Адриан остави тайнствената непозната да го води, тъй като тя изглежда се справяше доста по-добре от него при липсата на светлина. Държаха се за ръце в тъмнината и той усещаше нейната в своята – малка, мека и хладна. Най-накрая той отвори вратата на апартамента си – задобряваше с това отключване на сляпо, трябваше да му се признае - те влязоха вътре и най-сетне включи осветлението. Няколко секунди му трябваха на Адриан да се адаптира към светлината, преди да може да огледа младата жена, на която по такъв абсурден начин се беше оказал спасител. Той се обърна към нея и онемя.
Докато бяха тичали, съзнанието му пътем бе регистрирало странното и облекло, но сега видя, че това не беше просто дълго зимно палто или натруфен вечерен тоалет – тя носеше пищна рокля от тафта и брокат, с волани и фусти, с богата бродерия по полите, наметната отгоре с подплатена с пухкави кожи вълнена наметка; а когато тя я свали и му я подаде, видя, че нагоре роклята продължаваше в корсет, който подчертаваше хм.. всичко, с което природата щедро я бе снабдила. Светло кестенявите и коси падаха на весели букли, всяко от бижутата по нея само по себе си сигурно струваше десет пъти повече от годишната заплата на Адриан, и то преди да му удържат данъци.

Гостенката му се възстановяваше от стреса от скорошните събития почти неприлично бързо, докато Адриан още се бореше да преглътне гледката пред себе си. Тя се оглеждаше с любопитство наоколо и продължи по коридора навътре към стаята. Той бързо метна настрани собствените си палто и обувки и
я последва бързо с нарастващо чувство за срам. Когато влезе, тя сядаше на продънения диван с цялата грация и величие подобаващи за трон. Изглеждаше толкова не на място в неголямата му стая, служеща и за кухня, и за дневна, сред изтърканите мебели, покритата със следи от чаши маса и грозната ламперия, и най-вече до неговото собствено същество, но се усмихваше щастливо, сякаш най-сетне бе намерила мястото си в живота. Може би не изглеждаше, но определено се чувстваше по на място от него. Адриан се бореше да намери езика си, когато тя проговори първа:
-Благодаря ти. Спаси ми живота. Без помощта ти щях да съм загубена.
-Е, чак пък толкова – Адриан смутено и обърна гръб, надявайки се тя да не забележи изчервяването му, и тръгна към малкия кухненски плот. Кого, за Бога, бе поканил вкъщи? Щерката на някой от челните места на списъка във Форбс? - Искаш ли нещо за пиене? Чай, кафе, май има и мляко.
-Кафе би било чудесно, благодаря.
Разсеяно, Адриан пусна вода да се топли и взе две малки пакетчета три-в-едно и игнорира гласчето от ъгъла на съзнанието си, което съвестно се опита да му напомни, че два след полунощ по принцип не е най-доброто време за поредна доза кофеин. Докато преравяше шкафа с надежда да намери две еднакви чаши, чу въодушевения и глас :
- Какви са тези странни прахчета?!
- Ъъъ, кафе, мляко и захар – объркано отвърна той. - Ти как го пиеш?
Със смес от любопитство и подозрение тя разглеждаше едното пакетче.
- Не е възможно, къде са събрали млякото? А кафеените зърна са ей толкова големи - тя показа с пръсти. - Тях първо ги слагаш в мелничка, после ги правиш на прах...
- Ааа, това е инстантно кафе – тази жена проваляше всеки от опитите му да се вземе в ръце – Всичко ти е готово и смесено. Ако искаш, ще ти сваря черно кафе...
- Ооо – с неописуем израз на изненада и ентусиазъм тя отново седна на дивана – не, не, искам да опитам вълшебното прахче!
„Вълшебното прахче“?! Господи, сега го накара да се почувства като наркодилър.
- Ето точно затова знаех, че е крайно време да изляза навън! Не може да продължава с тези закостенели порядки, напредъкът си върви – тя удари с юмруче по другата си длан, преди да поеме чашата с кафе, която и подаде Адриан.
„О, чудесно. Става по-добре. Не само, че поканих за среднощно кафенце преследвана принцеса, но това е и принцеса, досега заточена в кула далеч-далеч. Някъде, където нескафето още не е изобретено, или, по-вероятно, е само за простолюдието“
- Чакай – той се опита за пореден път да събере мислите си, отпи глътка и разтърка основата на носа си – кои бяха тези хора и защо те преследваха?
- О, не знам, - тя разсеяно махна с ръка. Сега, когато конкретната опасност бе отминала, от страха и нямаше и следа – Сигурно се случва от време на време. Затова по принцип ходя с охрана. Но нали ти казах, това не можеше да продължава така. Всичкия този застой и държане в неведение. Расата трябваше да се движи напред, не мислиш ли? - преди Адриан да успее да попита за каква раса става дума, тя бързо продължи – Трябваше да изляза да проверя как стоят нещата. Но тези определено не бяха хора.
Напълно загубен в речта, от която не разбра почти дума, Адриан се хвана за последното изречение:
-Как така не бяха хора? Глупости.
- Сигурно бяха върколаци. Ами че да, кой друг би постъпил така дивашки... Колкото да се намират на работа – нацупи се тя – Развалиха всичко.
- Върколаци? - „Божичко, луда. Как от всички девойки за спасяване ми се падна ненормалната?Е, вярно, че без съмнение беше най-привлекателната луда от тази страна на планетата, но все пак...“ - Не, определено не.
- Защо не? Чуй ме – това не бяха смъртни хора. А пределно известно е, че такива като нас не се нападат едни други. - завърши тя, все едно обясняваше нещо елементарно на дете. - Какво друго остава?
- Такива като нас? Какви такива? Кои са нас? - Адриан отчаяно събираше останките от здравия си разум.
- Нас. Мен и теб.
- И какъв съм според теб, ако мога да попитам?
Очарователната му непозната го изгледа с лека досада, сякаш играта вече и омръзваше и с отговора си окончателно смете гореспоменатите жалки останки разум в боклука:
- Ами вампир, естествено
Адриан буквално усети как очните му ябълки изскачат от орбитите, а ченето висва надолу. „Готик маниячка“ - добави той към списъка „Става все по-хубаво“
- Виж какво, уверявам те, определено не съм, нито вампир, нито върколак, нито каквото и да било
- А тогава защо изглеждаш толкова странно? Изобщо не приличаш на човек даже.
Е, определено никой не можеше да я обвини, че говори политически коректно. Адриан се обърна, остави тежко чашата си на плота и мерна изкривеното си отражение в една висока метална кана. Оттам на погледа му отвърнаха алени очи и мъртвешки бледо лице, оградено от бяла коса.
- Виж, аз съм албинос, ок – отвърна, борейки се с истерията, която много искаше да си проправи път навън. - Никога ли не си чувала за албинизъм?
- Не – поклати глава тя – Харесва ми как звучи. Вкусно ли е?
„Долу“ смъмри той. „Лоша истерия, стой долу“ Адриан понечи да отговори, но пак бе изпреварен:
- Ти миришеш много хубаво.
За пореден път репликата го хвана неподготвен и той вдигна длан в опит да прикрие издайническата червенина и от немай къде закрачи напред-назад. За съжаление малката стая не му даваше много място за действие
- Работя в пекарна. Нека да зарежем цялата вампирска история, какво ще кажеш?
Тя смръщи хубавото си лице
- Не е никаква „вампирска история“. Което е факт, си е факт!
- О, така ли? - ходенето изглежда не помогна и Адриан не съумя да удържи още звяра на истерията – Коя си ти изобщо? Как се казваш? Нека да позная – сигурно е нещо като Лакримоза, или, не знам, кои имена са излезли сега на мода в долния свят? Да ви се намират фенове на Нарциса и Белатрикс? Или предпочитате да залагате на по-описателни заглавия? Какво ще кажеш за „Дете на нощта“ или ти се струва твърде семпло?
- Как смееш да ми се подиграваш! - жената удари с длани масата, от което мебелта изскърца жално – Казвам се Изо... - сепна се тя – Изабел, а вие, драги ми господине, също не благоволихте да се представите!
- Адриан, Адриан Доу на вашите услуги – отвърна той със същия подигравателен тон
- Продължавай да се държиш така и ако трябва ще те ухапя, за да ти докажа! - жената изсъска и за момент на Адриан му се стори, че зъбите и наистина са по-дълги от нормалното, но въпреки това отговори:
- Хапането, скъпа госпожице, не може да мине за доказателство за вампиризъм. В стандартния случай ще те съдят просто за нанасяне на телесни повреди и неприлично държание! - младият мъж спря да крачи и посегна към чашата си с вече изстинало кафе
- Така ли? - жената се изправи и тръгна към него. - Къде е спалнята?
- МОЛЯ? - Адриан се задави и изкашля голямата глътка кафе, която беше поел
- Това достатъчно доказателство ли ще е?
Тя застана пред него с леко разперени встрани ръце и предизвикателен поглед в пъстрите очи. Чу се шум като от мачкане на плат или хартия, който, докато Адриан мигне с очи, премина в пърхане на криле и пред него вече хвърчеше доста голям прилеп. Този звук бе съпроводен от отчетливия трясък на керамична чаша, изтървана на пода. При други условия може би той щеше да успее да регистрира колко красиво е животното, с лъскави черни криле, златиста козинка по коремчето и будни, разумни очи, което в момента не можеше да се твърди за него. Адриан продължаваше да се блещи глупаво, докато избърса кафето от лицето си с ръка и проследи полета на прилепа, който правеше обиколки около лампата и малки лупинги във въздуха. После направи рязък завой и се насочи към единствената друга стая в апартамента – която по презумпция беше спалнята. Замаян, той го последва.
Когато и той влезе в стаята, отново се чу същия звук – този път обаче шумът от криле премина в шумоленето от плат, и в следващия миг Адриан се оказа, за втори път в рамките на по-малко от час, съборен под жена. Все пак, приземяването върху легло имаше своите предимства пред това върху асфалт.Мъчейки се да се овладее, той вдигна поглед нагоре и срещна самодоволните и очи
- Имам известни проблеми с приземяването при обратното превръщане, затова е добре да имам меко място, където да падна.
Адриан кимна, сякаш това твърдение беше абсолютно естествено и понечи да се изправи, но този път странната му гостенка сякаш не бързаше толкова да премине обратно във вертикално положение. В следващия миг той се озова с китки, приковани над главата, а леката тежест на жената върху гърдите му въобще не отговаряше на силата, с която тя държеше ръцете му. Вампирката – макар че все още осмисляше понятието, доказателството го беше убедило – се наведе и зарови лице в сгъвката на шията му. Той усети хладния и дъх, когато тя издиша, а тя, от своя страна, побърза пак да поеме дълбоко въздух.
- Миришеш толкова хубаво – прошепна току до ухото му Изолда, проследявайки с носле пътя на яремната му вена, докато сетивото и отделяше различните нюанси.

Можеше да отдели силния аромат на сладкишите, които бе приготвял цял ден, на сладко тесто и карамелизирана захар. Отдолу усещаше леката миризма на пот, на стрес и дълбока умора. А най-дълбоко намери това, което търсеше, неговата собствена миризма – на дрехи, току що прибрани от простора, ухаещи на слънце и чистота; на прясно окосена трева, нахвърляна на снопи – и отново захар, сладка, топяща се захар, смесен букет от всяко лакомство, някога създадено. Изолда вдъхна още веднъж и усети аромата на страха му – като горчиво, черно кафе. „Кой би могъл да устои на такава комбинация?“ Почти без да я питат, кучешките и зъби се удължиха и тя ги заби в пулсиращата вена на шията под себе си.


~~~~~~~~~~
Следва: Глава 2: Адапт

вторник, 26 март 2013 г.

Pasty tour/Пирожка тур!

This post is part of the Pasty tour! Scroll down for an interview with the author, and don't forget to get yourself in her giveaway! I will be donating a prize too!
Marjie Myers
Здравейте пак! Преди известно време бях споменала, че ще се включа в една блог обиколка - Пирожкената обиколка (е как да подмина такова заглавие). Моята спирка беше на 25, но тогава постнах само на крафтърския си блог, сега пускам нещата и тук.
Най-напред да ви представя авторката  - тя се казва Кейт, но отскоро се подвизава под творческия псевдоним Марджи Майърс. Кейт си води доста разнообразен блог, пълен с нейните крафт творения (както се и запознахме покрай тях преди около година), музикални ревюта и лично творчество. Наскоро тя се осмели и да издаде собствена електронна книжка, за което много ѝ се възхищавам и я поддържам :)

ЩКато част от Пирожкеното турче (а защо пирожки - ами, както се оказа, класически Корнуелски пирожки съчетавали два противоположни вкуса, което е вярно и за двете истории в книгата), та като една от многото пирожки в обиколката, от мен се очакваше да направя интервю с авторката, освен ревюто(което пък не беше задължително, но беше по-лесно!). Тъй като аз съм почти последната спирка, и всички хубави въпроси бяха вече зададени, прекарах целия минал уикенд да се гърча и да се чудя какво да питам, когато на Кейт и хрумна гениалната идея да интервюирам не толкова нея, колкото героите от книгата. И така в крайна сметка се сдобих не с едно, а с цели три мини интервюта! Йей!
И така, да започваме с тях!

Най-напред е интервюто с Раян, главният герой от първия от двата разказа в книгата, "12 дни".  Въпросите към него са удебелени, отговорите са в нормален шрифт, а моята реакция към отговора - в италик.

И така, Раян... Разбрахме, че не си от най-романтичните хора... какво те накара да организираш тези "12 дни"?
Обичам Сара толкова много и виждам как другите правят различни романтични неща, а и това е нещо, за което тя често ми говори. Предполагам, че исках тя да знае, че бих направил подобни неща за нея, и че няма да и се наложи да се откаже от романтиката, за да бъде с мен. Исках да и предложа по Коледа, защото това по принцип е доста романтичен месец.

Много сладка идея и хубаво си се сетил :) И определено сега ще има какво да разказва на много Коледи занапред.

Вярваш ли, че романтичните жестове са задължителна част от всяка връзка?
Да, но вярвам, че не е задължително да са традиционните романтични жестове. Повечето неща могат да бъдат романтични, ако си с някого, когото обичаш.
Абсолютно правилно! А и на теб ти хрумнаха някои много нетрадиционни жестове !

Кой беше любимият ти ден за планиране... и кой в крайна сметка протече най-добре?
Първият ден ми беше любим за планиране, защото си бях у дома, и можех да се отпусна малко. Мисля, че денят, който мина най-добре, беше с гривната, на Сара наистина ѝ хареса.
Мисля, че моят любим беше деветият ден... между другото, Раян, ако отново се окажеш в криза, подобна на тази през четвъртия ден... непременно ме повикай:D

Как се почувства, когато разбра какво се е случило със Сара?
Как да го изкажа с думи... Почувствах се, все едно бях в асансьор и изведнъж той пропадна и нямах никакъв контрол.
Мога да си представя колко си бил шокиран! Но все пак успя да запазиш в голяма степен спокойствие и се прояви наистина много добре

И накрая - как мина сватбата?
Сватбата... ами, още не сме определили дата, на Сара и отне повече време от очакваното да се възстанови, пък и не бързаме за никъде. Когато е готова, тя ще ми каже.
Доста съм любопитна какво ще измислиш за сватбата. Предполагам, няма да има коне, но може би гълъби? Знам, че на някои хора гълъбите със сигурност ще им харесат...
~~~~
Надявам се да ви хареса интервюто с Раян и да пробуди интереса ви! Неговата история се развива в първата част на книгата на Марджи, "12 дни". А сега нека преминем към втората част, която е посветена на хорър историята, "Млади 80". Това интервю е доста по-кратко, защото е проведено със злодея, който е страшен, пък и си харесвам тялото така, покорно ви благодаря.

Защоооо, ама защооо?!? Защо правиш така? Държиш се подло и гадно, да знаеш.
Ха.... хахаххахаха... мухахахха.... направих го, защото можех

А аз си мислех, че поне ще се извиниш с нещо за велика цел или общо благо. Добре, може и да си откровена, но все пак си подла.

Ще споделиш ли как всъщност го направи? Магия или наука?
Никога няма да споделя тайните си... но нека кажем, че използвах всичко, до което имах достъп и опитах няколко пъти, докато успея.
О, боже! Значи има още жертви! Чудя се колко дълго е продължавало това...

Мислиш ли, че всичко вече е свършило? Ами ако Ана се опита да си върне, каквото ѝ отне? Ами ако приятелят усети подмяната?
Тази глупачка? Няма. Докато приятелят ѝ не знае, тя няма да може да стори нищо.
Няяя! Ана, не се предавай, бори се момиче!
~~~~

Бррр, окей, побиха ме тръпки! А вас? Ще разкрия само, че на Ана хич не ѝ беше лесно в този разказ...

И накрая, имаше и няколко въпроса към авторката. Не всичките са особено оригинални, и някои бяха зададени под различна форма на други спирки на обиколката, но колко често ще ми се отдаде възможност да се изявя като журналист? Така че си ги задавааам.

Най-напред да попитам... сладко или кисело?
Сладко! За предпочитане шоколад. Но ако е за книги, кисело

В шоколада е истината :)Особено ако е с пълнеж.

Знам, че повечето интересни неща вече ти бяха зададени като въпроси, но аз съм любопитна относно някои детайли за начина, по който пишеш. Представяш ли си цялата история (герои, сюжетни линии, край) преди да почнеш да пишеш, или ги измисляш в ход?
Измислям в ход, понякога има някаква идея или основа, но обикновено просто измислям, докато пиша. Сестра ми винаги пита какво ще се случи после, сякаш имам някаква идея! Така че, когато пиша на части, както е със серията, която пиша в блога, и историята спре в някой критичен, момент, аз също не знам какво ще се случи до следващата седмица. Подобно е ис историите. Но все пак, до някаква степен планирам завършека.
Това е готино, историите ти често се завъртат така, че успяват да ме изненадат.

Имаш ли някакъв писателски навик - като да речем да пишеш известно време всеки ден, или определен брой думи?
Правила съм така само по време на NaNoWriMo и романът, който написах тогава. Но пиша всеки ден, по желание, а не по план. Но е всекидневно, и със сигурност е янавик. Ако нямам какво да пиша, се чувствам изгубена. Надявам се да си изградя график за подкаста (инфо скоро) и да си отделя време за писане.
А това е даже по-готино. Аз се опитвам да си поставя за цел определен брой друми на ден (включително и блог постове, за да смогвам), но обикновено се провалям, малко или повече. Така че е чудесно, че имаш навик да пишеш всеки ден!

 Преди да публикуваш, променяш ли нещо? Мина ли през много редакции (да си редактираш сама, или с помощта на приятели, семейство, бета-читатели?)
Направих някои промени, но нищо по основната история. Помогна ми приятел. За романа, мисля, че ще съм по-взискателна.
Понякога първите идеи се оказват най-добри. Надявам се скоро да споделиш повече за романа, след двата разказа имаше малка подсказка за какво ще бъде той, и определено ми стана любопитно.

Често участваш в различни игри за писане... коя е любимата ти?
Понякога участвам редовно, а след това пропускам, но наистина ми харесва "Проза в пет изречения"
И на мен това ми е любимо за четене, винаги се учудвам как успяваш да построиш  историйка само в пет изречения.

Тъй като се занимаваш и с ръкоделие, а аз супер много се радвам, когато видя писател, който е и крафтър - ръкоделието сега пречи ли ти, или ти помага в процеса на измисля?
Мисля, че писането пречи на ръкоделието, защото очевидно трябва да си използвам ръцете. Депресиращо е, но се опитвам да си направя график, за да не се налага да жертвам нищо. Обичам ръкоделието и в момента ми липсва. Скоро ще се местя и след всички промени се надявам да си изработя нова рутина
Надявам се да намериш време, защото обичам творенията ти.

Сега, когато турът почти свърши, доволна ли си от резултатите?
Не съм сигурна какви са резултатите. Никога не са били да продам много книги, но исках да разширя кръга на читатели и не знам дали е станало или не. Възроди се желанието ми да направя подкаст и започнах организацията и уговорих интервюта с музиканти и писатели, така че това също е страхотен резултат. Единственото нещо, което искам, е повече хора да четат, за да могат да споделят мнение, но от тези, които го направиха, имам добри отзиви, и наистина не мога да искам повече.

Е, блог обиколката може и да свършва, но всъщност това май е само началото! Идва новият ти ромон, новото подкаст шоу, в което ще ни срещаш с инди и не само, писатели и музиканти, и съм убедена, че има и още. Така че със сигурност си струва да се оглеждаме и ослушваме за в бъдеще за Марджи Майърс :)


Надявам се, че интервютата ви харесаха! Ние поне се забавлявахме много, докато ги правехме. Може да прочете и ревюто ви на книжката, за да видите цялостното  ми мнение. А също така, не пропускайте томболата с награди, която Кейт прави в края на тура! Повечето награди още се пазят в тайна, но със сигурност ще има е-копие от книгата, както и малка изненада от мен. Много се чудех какво да измисля, за да се връзва с книгата, и тъй като първият разказ е обвързан с 12те дни на Коледа, реших да ушия Коледно орнаментче на победителя. Така че идете и коментирайте, със сигурност няма да останете разочаровани!
Включете се в томболата ТУК!

Ако ви е станало интересно, посетете блога на авторката, както и нейните Twitter, Facebook и Youtube 
А накрая може да отбележте книжката в Shelfari или Goodreads 

~~~~~~
Hello everyone! Remember when I told you that a show will be visiting? Well, the time has come! Today, 25th, is my stop of the Pasty tour! Maybe you came here following all the other blogs in the tour, maybe not - but now, gather closely, because I'm going to present you the author!

Let me hear you scream for Kate from The suddenly Kate Show, also known as the author Marjie Myers! Maybe you know Kate via her stitchings and crafts, or her music reviews, or her own writings - like you can see, she is one talanted girl! In case this is your first time hearing of this young lady, I suggest you go go go to her place and pay a nice and long visit (after reading this post till the end of course).

So, Kate is not only a crafter, but an author too. I am here to talk to you about her brand new shiny e-book, but I just have to mention her on going series that you can read on her blog - Girl's best friend. It is never too late to go and start following the adventures of Millie, who is a great character by the way - and in a great setting too.

But now for the interview. Maybe you have already read the ones on the blogs on the tour before me. They were all great interviews - and I mean GREAT! They had pidgeons, and mooses (if this is the correct plurial) and I think even sheep. So I was at total loss what questions to ask, when Kate came with the brilliant idea to interview the characters. This is how you got not one, but 3 interviews - with one character from each story, and the author herself.

Oh, but maybe I should tell you bit about the book first!


Synopsis
This ebook consists of two short stories, 
12 Days
A romantic comedy; a man, a woman, a dog, a challenge, romance, laughter, memories, love &amp; hope.
Young 80 
A horror; a young woman, a foggy night, a race home, trapped, scared, confused, crazy, an old woman, an empty room, a lost love and hope.
First comes my interview with Ryan, the main character from 12 days (questions in bold, answers - in normal font and my reaction to the answer - in italic

So, Ryan... you're known not to be the most romantic person... why did you decide to organize the whole "12 days" thing?I love Sarah so much and I see how others do romantic things and it is always something she tells me about, I guess I wanted her to know that I would do those things for her and also that she didnt need to be giving up on romance by being with me.
I knew I wanted to propose at christmas time as it in itself is quite a romantic month.

That was really cute and thoughtful of you! You sure gave her lots to tell about :)

Do you believe that romantic gestures are a genuine part of every relationship?
I do, but I do believe that they dont necessarily have to be traditionally romantic gestures. Most things can be considered romantic if they're with the one you love.
Now you said it! You just couldn't be more right. And you came up with some really untraditional romantic gestures too!

What was your favourite day to plan... and what day turned the best in the end?
Day 1 was my favourite day to plan because it was at home and I could relax a bit. The day that turned out the best was the charm bracelet I think, Sarah was really happy with it.
I think my favourite was day nine... by the way, if you happen again in a crisis like in day four... please call me :)

How did you feel when you heard what happened to Sarah?

You want me to put that into words?....erm...I felt like I was in a lift and all of a sudden it was falling and I had no control over it.
I can imagine the shock! You still were able to keep your cool... You really were great in the end

And finally - how was the wedding? :) 

Wedding...ha...we havent set a date yet, Sarah took longer than expected to recover and we have not been in any rush,  but when she is ready she will let me know!

I am quite curious about what you will come up with for the wedding! No horses I guess, but maybe some pidgeons? I know some people who would enjoy the pidgeons.

~~~~~~
I hope you enjoyed this little interview with Ryan! Did it sparkle your interest? I bet! Read 12 days to firn out everything that happend with him and Sarah!
And now for the interview with the character from the second story, Young 80. It is quite short, because the person was quite scary, and I like my body as it is, thank you very much.

Why, oh why? Why did you do this. You're being evil and mean, you know.
Ha...hahhahaha....muahahahah!...and I did it....because I could...and I can,

And here I thought you would come up with something about the greater good or stuff! Ok, you're honest, but you're still creepy and mean.

Caring to share how you made it? Magic? Science?
I could never reveal my secrets...lets just say...I used whatever I had access to and then I experimented several times until I got it right.
Oh dear! So that would mean there are more victims! I wonder how long this has been going on.

Do you believe it's all over now? What if Anna tries to get back what was taken from her? What if her boyfriend figures out the fraud?

That fool?! He won't. As long as her boyfriend never knows then she wont be able to.

Squee!! Anna, don't give up, girl! Fight, fight!
~~~~

Brrr, ok, this gave me the creeps! What about you? Anna really had hard times at Young 80...

And finally, few questiond for the author herself! Well, not all of them are very original, and some were in a sense asked before, but I really wanted to ask them myself! It's not everyday I can ask questions like this (usually I ask "So sir, what has lead you to the hospital" or something along the lines)

First, I must ask... sweet or sour?

Sweeeeet! Chocolate preferably. But if books then sour.

In chocolate lays the truth :) Especially when it's with filling.

I know most of the interesting things have already been asked to you during the tour, but I'm pretty curious about some details of your creative process. Do you build the whole story in your head (characters, story lines, ending) before you start writing, or you create it on the go?
I create on the go, sometimes from a prompt or an idea but usually just as I go. My sister always asks e what is going to happen next as if I know! I never do. So when there is a part for instance, in my current online series where it stops at a crucial point, I also don't know until the next week. It was the same with the stories. Although, endings you do have to plan in advance to some extent.
I think this is really cool. The twists in your stories always got me.

Do you have some kind of writing routine - like writing for a certain amount of time, or managing a certain number of words daily/weekly?

The only time I did that was for NaNoWriMo and the novel. I do write daily out of desire as opposed to a strict schedule. But it is daily and is definitely a habit. If I don't have something to write about I feel a little lost. I am hoping to get a schedule sorted due to the podcast (post coming soon) and I think I will have to allocate myself some writing time.
Now this is even cooler. I try setting myslef a certain goal of words for everyday in order to keep up with writing blog posts and writing series for a forum, but I fail kinda miserably. So your habit of daily writing is awesome!

Before you decided to publish, did you make any changes? Do you go through lost of redactions (self readcting or with the help of friends/family/ beta readers)?

I made some changes and tweaks but not to the main story. I had the help of a friend. For the novel I think the process may be more rigorous.
Sometimes firsts are best! I can't wait to hear more about your novel. The preview in the end of the ebook was really intriguing
You participate regularly in different writing prompts.. which one is your favourite?

I have spates of regularly participating and then nothing, but I do like Five Sentence Fiction.
I love those most too! It's really awesome how you can come up with a story on just 5 sentences.


And since you're crafter too, and I get double and triple happy  when I find an author - crafter - does craft gets in the way now, or is it helping your creative process?
I find that writing is getting in the way of my crafting because obvious I need to use my hands. Its very frustrating but again I am trying to get a schedule so that nothing gets sacrificed. I love to craft and I am missing it at the moment. I am moving soon so hopefully after all that upheaval I will settle into  a new routine.
Mmm, I hope you find some time! I love your crafts!
Now when the tour is almost over, are you happy with the outcome?


I am not sure what the outcome is or was, I guess it was never to sell loads of copies, but I did want to widen my audience and as to whether that has happened I don't know. It has sparked my podcast desire and I have started the wheels in motion on that and booked interviews with musicians and writers already so that is a great outcome too. The only thing I wish is if more people had read it so they could give feedback but from those who have I have had nice things said and I can't ask for more than that really.
Well, the toud might be coming to an end, but actually all is just in the beginning! Your new novel, the new podcast show with writers and musicians, and I bet there is more. Def worth keeping an eye on Marjie Myers, don't you all think!
I hope you enjoyed those interviews! My review on Marjie Mayer's book will be out shortly (I thought in one post it would be just suuuper long), but before I hit the publish button there are few more things I should add. Did you guess it right - links!


Check the book on Amazon!
For more info, follow the author on Twitter, Facebook and Youtube

You can add the book to your list on Shelfari or Goodreads

Oh! And the most important thing! Kate is having a giveaway! What could be more awesome than a secret pack of goodies! I have some guesses on what could be in, but I will share only one. Because it's not a guess XD I decided to donate a small prize to the winner of Kate's giveaway. I really wondered what it should be, to relate with the stories, and I decided to be a stitched ornament of the winner's favourite day of Christmas (I was thinking of the Dragon dreams freebies - I saw Jo stitching them and I am so in love, but it can be any free pattern of winner's choice). So go leave a comment and list yourself for the giveaway! I assure you, you won't be dissappointed!

Enter her giveaway HERE


[book review] 12 days/Young 80


Заглавие: 12 дни/Млади 80
Автор: Марджи Майърс

Имах щастието да прочета тази книжка, съдържаща две кратки новели, благодарение на Пирожената обиколка, организирана от авторката. Марджи (което всъщност е псевдоним на Кейт, от блога The suddenly Kate show ) е крафтър, пише ревюта на музика, а наскоро се впусна и в писането и издаде горната е-книжка. Следя от година блога ѝ и серийката и там, затова бях сигурна, че и тези разкази ще ми харесат :)

Обявата на Кейт за блог тура ме привлече.... с Пирожената част (оригинално - The Pasty tour) Причината за това заглавие, както тя обясни впоследствие е, че изглежда традиционните пирожки комбинират два различни вкуса, което в случая е вярно и за историите в книжката. Едната (сладката) е романтична комедия, а пък другата (горчивата) е хорър история.

От самото начало бях убедена, че ще ми хареса повече сладката история - така де, обичам си сладичко! "12 дни" наистина беше много симпатична и забавна история, от която ти става едно такова весело. Тя проследява опитите на нашия главен герой Раян, който е доста несръчен, особено когато стане въпрос за романтика и прочее, да предложи брак на своята приятелка Сара. Действието се развива в дните преди Коледа, и неговата, иначе доста симпатична идея, е всеки ден да ѝ организира малка изненада, следвайки онази Коледна песничка, която не е чак толкова популярна тук, докато не стигне кулминацията на Коледния ден. Както може да се очаква обаче, плановете му не протичат особено гладко :)
Раян определено беше забавен герой за четене - и преди съм казвала, че намирам за особено симпатични леко загубените герои, защото около тях винаги се случват забавни неща. От първия до последния ден, идеите и изпълненията му съумяха да ме разсмеят, а Сара накараха да се пита колко още може да понесе. Ако трябва да си избера един любим ден, макар че е трудно, ще се спра на деветия ден, когато той ѝ подари девет ваучера за услуги, които той да изпълни :D Самите ваучери бяха с уникален текст и обяснения - например - да дойде да я прибере с колата и да не забравя да го направи, за да не става като онзи път, когато е чакала два часа и в крайна сметка полицията я е завела на разпит за проституция.
Началото обаче не ми хареса особено. Започва директно с намерението на Раян да предложи брак, и макар че беше ясно, че това ще е основната сюжетна нишка, се уплаших, че няма да узнаем повече за героите и ще си останем на повърхността, което по принцип не обичам. Обаче през различните дни, чрез писмата (май беше втория ден), снимки и спомени, се изгради постепенно и ненатрапчиво представа, така че в това отношение останах доволна.
И все пак, Раян направи един голям пропуск, който не мога да му простя. Отиде да гледа "Хобит" без Сара. Ааа, без такива!
 Като заключение за "12 дни", както и се очакваше, беше бърза и сладка история. Имаше много малки изненади, които поддържаха интереса през целия път, но, дори ипри инцидента в края, нямаше нещо голямо и твърде драматично и неочаквано, защото бях сигурна, че ще завърши добре. Това беше част от чара на историйката.

И така, завършвайки този разказ, бях убедена, че това ще е любимата ми част от книгата, но втората част "Млади 80" (малко преводът ми куца) ме изненада.
Това е хорър историята, горчивата половинка от пирожката. Не си падам по кървавия тип хорър, а съм по-скоро фен на готик хоръра, където има повече сенки, звуци, и много въображение - а аз си имам в промишлени количества. За мое щастие "Млади 80" беше от моя тип хорър. Историята проследява пътя на Ана до дома ѝ... макар че тя всъщност така и не го стига.
Първата история се развива по време на Коледните празници, а тази - по време на Хелоуин. За щастие, този елемент не е пряко свързан със сюжета (например точно тогава да реши да се размърда свръхестественото), а само с някои детайли - като например защо главната героиня е издокарана като булката на Франкенщайн. Началото е всъщност доста по-леко от останалата част на разказа, и имаше една сцена, в която Франкенгърл похапва пътем картофки в кетчуп-окървавената си булчинска рокля. Този епизод запомних като супер сладък, пък и горе-долу след него всичко тръгна накриво за горката Ана.
Историята вървеше така, че общо взето ми беше трудно да предвидя какво точно ще се случи, и ми оставаше само да вървя по стъпките на Ана. До самия край се надявах, че всичко ще свърши добре (къде ми хепи ендингааа), и всъщност, още се надявам. Мисля си, че разказът има потенциал за нещо по-дълго. Ана не ми се стори като типът героиня, която да се откаже толкова лесно, колкото я представиха в края, през цялото време тя продължаваше да върви, продължаваше да опитва и да се бори.
Но, предполагам, че щастлив завършек ще отнеме от края, а той беше наистина силен. Затова може и да ми се наложи да жертвам надеждите си в името на историята. Но въпреки това ми се иска да се разшири и да разберем повече за злодея, за как, защо и прочее.

В обобщение, и двете истории ми харесаха, и като цяло давам на книжката 4 звездички.

Прочетох тази книжка като част от Пирожкения тур, и първо постнах ревюто, както и интервюто с авторката, което всъщност беше истинската част от тура, на крафтърския си блог. Исках още вчера да преведа и постна всичко и тук, но от университета и танците се прибрах чак в девет, след това домашни и.... превеждам сега :)

Най-важното обаче е, че Кейт прави томбола като част от тура. Наградата е изненада, но мога да ви кажа малко спойлери - сигурно ще съдържа копие от е-книгата, музика (той като тя ревюира и музика) и - добавка от мен - нещо ушито!  Който спечели ще помоля да сподели кой му е любимия ден/ любимата схема от дракончетата на Dragon dreams, ще му я ушия като коледен орнамент и ще може да си я закичи догодина на елхата :) Така че включете се, ще има много приятни изненади!
http://suddenlykateshow.blogspot.com/p/the-pasty-tour.html



Title: 12 days/Young 80
Author: Marjie Myers

I was lucky to read these two short novels thanks to the Pasty tour, organized by the author. When I saw that there were free slots for blog tour hosts, I jumped right in :D I read Marjie (a.k.a. Kate from the Suddenly Kate Show) writings, and I have to say I find them entertaining and moving too, so not even for a moment I was worried that I might be dissappointed.

A bit info for the  stories.
Synopsis
This ebook consists of two short stories, 
12 Days
A romantic comedy; a man, a woman, a dog, a challenge, romance, laughter, memories, love &amp; hope.
Young 80 
A horror; a young woman, a foggy night, a race home, trapped, scared, confused, crazy, an old woman, an empty room, a lost love and hope.


Even before I started reading the book, I was sure that it would be the "sweet" part of the book that would please me more - well, I do have a sweet tooth! The 12 days were indeed sweet, heartwarming and funny. The story follows the attempts of Ryan, our rather clumsy - especially when it comes to romance - male lead, trying to propose to his girlfriend, Sarah. He has the idea of putting a little something everyday, followng the old Christmas song... but oh well - the results are not always as predicted!

I had tons of fun with Ryan! From day one to the last, his ideas - and the outcomes, never seized to make me laugh hard.  If you make me pick one day to be my favourite, I will have a really hard time, but I may pick day nine with the job vouchers Now this may come handy!

At first, I didn't like how the characters just popped up like this - and then - "let's get married"! I was afraid we won't get to know more of their background, and I am a sucker for this. But as the story went on, bits of the past of the charaters were revealed, through the photos, or memories, or talk, and it all blended in very nicely.

However, Ryan did one. thing. I. can't. forgive. He went watching Hobbit without Sarah! Woooah, boy, that's not how we do this!

In short, 12 days was a great cute read. The story flowed nicely, and was very easy to read. Form the beginning to the end, there were lot of little surprises to enrich the story, bit no major commotion - even with the accident in the end, because I was sure of the happy ending.

So I finished 12 days, sure that this will be my favourite half of the book. But, Young 80 cought me by surprise!

Young 80 is the horror story in the book. It is my prefered type of horror - I am not fan of the gore thing. I really like the gothic style of horror more - with creepy noises, shadows and more. This is exactly it. The short story follows Anna on her way home... however... she won't really reach it.
While the first story is set in Christmas time, the second is set on Halloween eve. The beginning is a bit lighter than the rest, and I had that really cute vision of the Frankenstein's bride munching fries in her ketchup blooded wedding dress. I really loved this moment, it was so cute, and somehow after this things went wrong for poor Anna.
Young 80 got me, because all the time, I had no idea what was going to happen. All that wasleft for me was to follow Anna's steps. Till the very ending, I was hoping for a happy resolution (sob sob! Where is my happy ending T____T), and you know, I still do! I think this story has potential of becoming more than a short novel. Anna didn't strike me as the type to just give up so easily. All that time, she kept walking, she kept trying, she kept fighting.
But I guess, a happy ending would take some of the strenght of the story. Because the ending was really strong, with that "making sure that nothing is left behind" - it really gave me chills.
Beside from a happy ending (but as i said, for the sake of the story, I am ready to give up on that), I would really like to know more about the villain here, about here motifs and her goals, and methods and everything.

Overall, I really enjoyed both stories, and I give the book 4 stars of 5.

If the stories have interested you too, try them:



 
Also, don't forget to visit the author's blog - The Suddenly Kate show  and while you were there, be sure to enter her giveaway! I will be donating a small prize too, so hurry up and enter your names. You'll be sorry if you miss your chance to win! :)

This book goes to the following challenges:
 Paranormal reading - my progress 
 BG book bingo от Аз чета- my progress 
 British books - my progress 
 Let me count the ways - my progress
 What countries have I visited - my progress 
 Horror challenge- my progress 
 Book Bingo - my progress
 Romance reading challenge - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 European reading challenge - my progress
 Women challenge - my progress 
 Quick fix challenge- my progress 

петък, 22 март 2013 г.

Адаптация, глава 0 (или, да си изпльокам и тук нещата)

Hi! I decided to gather the stories I post around the net in forums and such in one place - this blog of mine. So when you see a huge chunk of text only in Bulgarian - probably this is it. I'm not sure I can write it on my own language, what is left translate it, so sorry for this. Well, actually you're not missing much XD

Реших да си сбера на едно място историйките и писанията, които иначе пльокам из различни форуми и прочее. Реших да започна с любимите си вампита... аз закъде без вампита. И кифли. И силно влияние на конспекти по различни дисциплини. Но най-вече вампита. Yum.

Адаптация



Глава 0: Преследване


Изолда се сниши, а куршум прелетя покрай нея. Що за късмет беше това? За петдесетте години, през които гардовете бяха неотлъчно до нея, нито веднъж не бе имало дори и намек за нападение. Една вечер да реши да се отдели, за да си поеме въздух и атака я връхлетя с все сила. Съдбата имаше ужасно чувство за хумор.
Тя тичаше с мъка през снега, беше бърза, но велурените и ботушки се хлъзгаха, дори и повдигнати, полите на роклята се влачеха и закачаха, а корсетът не и позволяваше да си поеме дъх. Градските улици бяха пусти, нямаше кой да види преследваното момиче. За пръв път през целия и живот, в гърдите на Изолда се надигна паника. Тя имаше горчив, металически вкус, като кръв, но не съвсем. Изолда познаваше отлично вкуса на кръвта, през живота си бе пила предостатъчно. Тя се зачуди дали това беше причината някой сега да иска да пролее нейната.
~~~~~~~~~~

Адриан вървеше из притихналия град с припряна крачка, толкова бързо, колкото заледената настилка позволяваше. А и с недостига на улично осветление наоколо, една по-невнимателна стъпка би осигурила на самонадеяния пешеходец посещение при ортопед. Беше наврял ръце дълбоко в джобовете на палтото, увит с шала, и въпреки това студът го пронизваше чак до мозъка на костите. Бе твърде уморен, за да мисли, и вървеше по инерция, оставяйки краката си по навик да изминат пътя, както стотици пъти преди това.
Беше поел две смени подред в пекарната, отново. Бе почнал работа в 5 сутринта, до 1 следобяд. Тогава, вместо да си тръгне, бе изслушал уврътливите обяснения на шефа си как Марго повикали на среща с директора на училището на сина и, а Анджи била хванала лека настинка, не било удобно да викаме сега Бени, а Адриан си бил така или иначе вече тук, та не можел ли той да поеме вечерната смяна? И след кратка почивка следобед, Адриан безропотно я бе поел.
По принцип Адриан предпочиташе втората смяна. Наричаше я „сладкишената смяна“, защото тогава приготвяха тортите и сладкишите, които трябваше да се напоят със сироп или да прекарат нощта в хладилника да се стегне крема, за разлика от „хлебната смяна“ сутрин. Пекарната, в която той работеше, се гордееше с продукцията си на място, а Адриан знаеше, че приготвеното от него се изкупваше по-бързо от това на останалите. Обикновено това беше достатъчна утеха, но когато вятърът на ъгъла го блъсна и почти го събори, му се прииска да бе имал достатъчно твърдост да откаже.
Поне вече наближаваше съвсем дома си. Той забави крачка до уличната лампа на автобусната спирка и опипа ключовете в джоба си. Още петдесет метра, и щеше да се прибере.
~~
Сблъсъкът дойде съвсем неочаквано. Откъм пресечката от дясната му страна изведнъж изхвърча млада жена, удари се в него и те се строполиха на паважа под формата на объркана маса от крайници и плат. Борейки се да се изправи, Адриан се обърна към жената, готов да и се сопне, но срещна погледа и и застина. Очите и бяха големи и пъстри, с множество златни и зелени капчици, все едно гледаш в калейдоскоп. Това, което му направи сега впечатление обаче, бе неприкритият ужас в тях. „Боже, толкова ли съм я уплашил“ стресна се Адриан. Той имаше.. доста нестандартен вид и се случваше понякога да предизвика такава реакция. Учудващо бе, колко хора си мислеха, че албинизмът е художествена измислица, запазена най-вече за аниме сериалите.
Изведнъж обаче се чу изстрел, лампата над тях се пръсна в облак от стъкла и искри, и Адриан разбра, че заслугата за емоционалното състояние на девойката съвсем не бе негова. Тя скочи на крака, повличайки го със себе си, и започна трескаво да се оглежда наоколо, без да може да реши кой път да поеме.
Въпреки счупването на лампата, на спирката не беше тъмно. Младият мъж бързо идентифицира източника на светлина – един автобус тъкмо спираше на метри от тях. Чуваха се стъпките на тайнствените преследвачи, вече съвсем близо до тях. Без да е сигурен какво точно прави, той хвана младата жена за ръката и я повлече след себе си в автобуса.
Той от своя страна беше празен. Те влязоха през задната врата и Адриан бързо тръгна към тази отпред. В мига, в който двама облечени в черно мъжаги влязоха през задната врата и тръгнаха заплашително към тях, Адриан се шмугна през предната. Щом се озоваха отново на тротоара, той реши да предприеме нещото, струващо му се най-логично в момента. Зад тях автобусът потегли, въпреки извисяващите се в груби псувни гласове на двамата станали по неволя пътници.
- Бягай! - извика Адриан и я повлече след себе си.
Двамата побягнаха, стъпките им отекваха неприлично силно насред зимната тишина. Адриан зави рязко при входа на жилищната си кооперация и с треперещи ръце извади ключовете си. Декемврийската нощ бе учудващо ясна, но луната беше още млада и трябваше да се оправя пипнешком. В момента, в който чу шум от приближаващи крачки, ключът най-сетне се превъртя и двамата хлътнаха вътре. Вратата милостиво се затвори без обичайния трясък, докато те се изкачиха тичешком на стълбищната площадка. Адриан имаше чувството, че разберат ли преследвачите им къде са влезли, никаква ключалка, нито врата или решетка, нямаше да ги спре. Той дръпна жената в най-сенчестия ъгъл, притисна я към себе си и двамата затаиха дъх, заслушани в приближаващия тропот на подковани ботуши.




~~~~~~~~~~
Следва: Глава 1: Неверие

четвъртък, 21 март 2013 г.

[book review] Leviathan

Заглавие:"Левиатан"
Автор: Скот Уестърфийлд
Много е красива. Ама сериозно, не е ли разкошна? Погледнете и долу клипчето с книжния трейлър, за да видите някои от великолепните картинки (кхъм, добре де, илюстрации) от книгата. Но както и да ги нарека, пак ще са си разкошни. След като си я взех, сигурно повече от месец само и се радвах, обръщах си я, разлиствах си я, разглеждах и картинките и спирах от време на време да си избърша лигичките, потекли при вида на тази вкуснотия.
Най-накрая, след като мина сесията, с нетърпение се заех с "Левиатан" - и се убедих, че е бонбонче не само за гледкане, но и за читкане - точно по моя вкус.
След като миналата година се зарибих по основно по стиймпънка като жанр, се поразрових, и това заглавие изскочи на доста места. А след като разбрах, че издателство Артлайн ще го пусне и на български, му ударих един хепи денс.
Скот Уестърфийлд пренася читателя в една алтернативна история на Първата световна война, където Европа е разделена на два лагера - Машинистите (Австро-Унгария, Германия...) и Дарвинистите (Великобритания, Русия, Франция...). Докато едните боготворят силата на парната машина, другите се прекланят пред това какво може да сътвори природата... с малко помощ от чичо Дарвин. Докато Машинистите строят бойни устройства, които могат да се вредят дори и в мека-аниме, Дарвинистите използват генно инженерство, за да сътворят цели мини-екосистеми от невиждани зверове. И естествено, и двете страни дават най-доброто от себе си, за да създадат непобедими оръжия за войната, която се задава, след убийството на австроунгарския ерцхерцог.
Описанията на всичките машини и създания, изненадващо за мен, ме очароваха. До такава степен, че когато гледах "Подвижния замък на Хоул" за пореден път, бойните кораби там ми напомниха на Дарвинистките "зверчета" - както умалително, и много сладурско, ги наричат. Летящите гумени гадинки от Хоул изглеждаха почти както си представях стреломятащите прилепи.
Та така, светът, както е решил да го направи Уестърфийлд в книгата си, е разкошен. А героите - и те са големи душици, всичките. Алек, принцът в изгнание и Дерин - момичето, преоблечено като момче, за да влезе в армията - ами че само това да ми бяхте казали, без всичките останали примамващи подробности, пак щях да захапя здраво въдичката. А тъй като просто не мога да мина без малко любовна историйка, ясно е, че Дерин ще залюби накрая младия ни машинист. И ще стане принцесааааа (минутка почивка за няколко леки шамарчета, да се вкарам в релси).
Другите герои също са сладури, направо да ти иде да ги гушнеш - с риск даже да се изцапаш с машинно масло или прилепово гуано.
Единственото ми оплакване е, че имах чувството, че сравнително малко събития се случиха в тези 400+ страници. Може би заради шрифта, може би заради картинките, а може би и просто защото ми се искаше още.
Засега ми остава само да чакам с нетърпение да излезе втората книжка. Даже се разкъсвам - не знам кое да си мечтая Артлайн да пуснат първо - нов том на Скълдъгъри, или "Бегемот". Ня, Скот, видя ли какво направи?



Title : Leviathan
Author:Scott Westerfield

It's so pretty. Bloody gorgeous, isn't it? Just look at the cover. And watch the book trailer with all the beautiful pictures. After I bought this book, I spent months just going through the pages, hugging and drooling over the volume (don't worry, nothing damaged). And when finally the exam session was over and I was able to sit and read it, I was pleased to find out that Leviathan was not only an eye candy, but a real reading dessert as well.
I dived into steampunk sometime last year - even if for now I did more researching than reading. But Leviathan was in many of the lists I found, and when I saw that it was going to be published here, I gave a happy squee.
The story is set in an alternative Europe during WW I . The forces are divided between the Clancers, who make machines ( that are worth some mecha anime) and the Darwinists. The first worship the power of the steam, while the others believe that nothing can beat what mother nature can do - with little help. The Darwinists create weird breeds and whole eco systems to serve them. The creation of the both sides were just fascinating to read about. Even, as I watched again Howl's moving castle recently, the battle ships in the movie resembled me of both machines and beasties (the cute way the Darwinists call their creations! <3)
And I loved the characters as much as I loved the world. Alec - prince withouth a throne, and Deryn - a girl dressed as a boy to get in the army - well you would get me to like the book just with this, even without the rest of the yummyness.I am also a sucker for some love story and some drama  - so of course the girl will fall for out brave little machinists! And in the end she wil become a princeeees :D :D :D Hum, yeah, it's 3 o'clock after midnight, so do excuse my brain behaviour.
The only thing I can complay about is that I got the feeling that relatively little happened for all those 400+ pages. Maybe it was because of the font, maybe the pictures, or maybe I just wanted more and more :D But for now I just have to wait for the next volume.

Leviathan  gets 5 stars from me with a bit of extra star dust

Challenges
 Books in a series- my progress 
 BG book bingo от Аз чета- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 .What countries have I visited - my progress 
 Monthly mix up mania - my progress 
 1st in a series - my progress
 YA reading challenge - my progress 
 A to Z - my progress
 Book Bingo - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 TBR double dog dare - my progress
 .Get steampunked - my progress
 European reading challenge - my progress
 .Outside the box - my progress #12
TBR mountain challenge - my progress

неделя, 17 март 2013 г.

[book review] The war of the flowers

Заглавие: "Войната на Цветята"
Автор: Тад Уилямс

До известна степен, в някои цветенца има нещо подозрително. Може с най-добри чувства да се промъкват нощем, като тези на малката Ида, или да са просто изперкали като квартални лелки като тези от Алиса, но си е факт. И главният герой на Тад Уилямс, Тео, тук се убеждава първа ръка :)
Основната сюжетна линия се върти около него, попадането му във Феерия (нещо като паралелен, скачен с човешкия, свят), където незнайно защо е притрябвал на лошковците, и опитите му да оцелее, докато продължава да бъде очарователно неориентиран. Междувременно в света на феичките има енергийни кризи, готвят се бунтове, и така нататък. Основната история определено си е интересна, но това, което ме накара да не пусна книжката от началото до края и да я разходя Бургас-Варна-Терапия-университет, бяха всичките готини детайли, които авторът е вмъкнал, за да направи Феерия по истинска. Не знам колко от тях са плод изцяло на неговото въображение, и колко имат някаква митологична основа, но са развити и вплетени една в друга по наистина страхотен начин. Ужасното дете и Отстранителят бяха много любопитни, а разни интересни за мен теми, като подменените от феи деца и цялата политика на обещания, също бяха развити :D Любимите ми детайли сигурно са за имената на човекоядците - кръщавани на любимата си играчка, и на гоблинските приказки с дупка в средата.
Книжката е 750 някъде страници (което не и пречи в настоящия текст да бъде упоменавана като "книжка"), което е доста добре, защото на мен поне ми трябваше известно време да свикна, че главният лошко е лорд Кукуряк, че Ралица и Иглика са мъже (първият не е важен, вторият обаче е голяма душка), и че Острица е от добрите. Гиу. Всичките цветя ги преживях, ама това ми дойде в повече. В момента ме сърбят пръстчетата на клавиатурата да кажа какъв се оказа Тео, но се предполага, че не бива да го правя.
Тео като главен герой ми хареса неочаквано много. В резюмето описан като неуспяла рок-звезда, си го представих по съвсем различен начин - а той излезе много свестен :D Пък и са ми слабост неориентираните и психически малтретирани герои - лекинко само :) Горкото Тео често е обвинявано, че е дебелокожо и прочее, но когато отвсякъде го засипват, според мен му е простено. Той направо може да подаде иск за тормоз  - "Розовичък, навсякъде ли си толкова мекичък?" пита човекоядката Кукличка, преди да го гримира. "Хубава. И нагла. Такива ги обичам!" възкликва един ходещ глиган, преди да се осведоми дали  Тео ходи с Ябълкова сърцевина, а на шашнатия Тео обяснява - какво като единият партньор е 20 см висок, не е ли чувал за козметична хирургия?! Едно полупияно цветенце, 100 и кусур годишна гимназистка последна година, му хвърля оче и го сваля още щом се засичат, оставяйки го да се чуди кой точно от двама им ще бъде подсъдим за връзка с непълнолетен.
Та, не му е леко. И още има. :)
Като споменах гимназистката - а именно - Маков цвят - наистина ми се  щеше да беше взела по-дейно участие. Сюжетно, тя е любовният интерес на главния герой. Или по-скоро той е нейният. И главно в това се заключава ролята и, макар че трябва да и се признае усърдието, с което преследва целите си. Да си домъкне преносима  невидима мини палатка, когато се промъква в стана, за да открие любимия си, та да може после да се усамотят, определено говори за солидна подготовка. Много оправно маце, наистина трябваше да я включат повече в екшъна.
Гранд финалът на историята ми хареса - беше едновременно неочакван, но и изпипан логически. Обаче, не знам, някакси много бързо се случиха нещата. Но въпреки това ми хареса.

Относно какво и липсва на книгата... Ами, няколко страници :/ В моя екземпляр липсваха, и много ме е яд. Така и няма да разбера защо са кръстени така кръговете на Града и какво прави поредното пияно свръхестествено същество. Но мисля, че в тях не се случваше нищо съществено за историята и липсата им цялостно не се отрази на мнението ми за книгата.

"Войната" си спечели 4~4.5 звездички от мен :)

~~~~
Title : The war of the flowers
Author: Tad Williams

I've always thought some flowers creepy. Suspicious. Like those from Alice in Wonderland. seriously creepy, no joke. So the main character from Tad Williams' novel, Theo, gets to find by himself that not all flowers are nice and pretty.
Trying to escape - in general, his dull life, and this time in particular, the zombie-like creature sewn from different bodies that is trying to catch him, Theo gets into Fairyland jut to find out that for some reason he doesn't know, the bad guys would really really like to catch him. And this land is not peaceful and quite, nor are the creatures living here. Among the hundreds species of fae-like creatures, it would be very hard to find one that matches its image from the human world.
It was this magical world, created by the author, that really got me. Yes, the main story line, following Theo's trys to figure out what is going on, is really interesting, so are the main characters. But it was all the little details, mentioned by the way as the story goes, that made me enjoy the book so much. Some of them were really awesome - like the goblin's tales with a hole in the middle, or how man eaters are named after their favourite toy.
Still, few words about the main charater - I was actually surprized how much I like him! On the back cover, he was described as a rock star - thank goodness, he wasn't what I expected him to be. Theo was cute, quite lost, and with no idea what to do half of the time. One of my favourite types of characters - it's usually so much fun to read who fate is terrorizing them. The fairy helping him along was quite the charcter too and so was his love interest. Or maybe it would be correct to say that Theo was Poppy's interest, as this yound lady set her eyes on him from the beginning and never let go. Poppy was interesting, and I really think she should get more action.
It took me some time to get used to the names. In English they sound more like it - or at leas better suited than the corresponding names of flowers in Bulgarian. But by the middle of the book, I got over it :)
The grand final of the story was good - it was unexpected and yet there was logic in it. I still wish those moments in the book lasted a little longer - a little epicness sometimes :)

So, The War of the flowers gets 4-4.5 stars from me for its detailed world.

For the following challenges:
BG book bingo от Аз чета
 Let me count the ways 
 Genre variety
 Monthly mix up mania 
 CHinckter reading challenge
Tea and books challenge
.A to Z
 Book Bingo
 New Authors
 Telling tales 
 Outdo yourself - my progress
 TBR double dog dare - my progress
 TBR mountain challenge - my progress