About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 18 март 2019 г.

[book review] "Потъването на Созопол" - Ина Вълчанова [audio book]

Заглавие: "Потъването на Созопол"
Автор: Ина Вълчанова

Жанр: съвременен, драма
Издателство: Сиела/Лексикон/Сторител
Топчеста оценка: 1.5 звезди

Бележка: аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова

Обикновено сама с няколко изречение обобщавам сюжета на книгата, но тук реших да приложа оригиналната анотация (от Гудрийдс):

В една бутилка водка има 700 грама.
Десет бутилки водка – 7 000 грама. Седем литра. Изглежда много. Но, какво ще стане, когато водката свърши?
Един мъж на възраст, която любезно можем да наречем "над средната", вече е отворил първата бутилка и е задействал часовника. Когато водката свърши, ще свърши и романът. И тогава ще се случи Нещо.
Защото е очевидно, че не може да продължава повече така.
Иначе, в романа има Созопол, два котарака и мокро куче с жълти очи, странна жена, която не е оттук, но някога е била, хазайка на име Мариола и украинка, която й е откраднала иконата на Богородица от вестник "Труд", практикуване на черна магия, която се оказва бяла или обратното, дървена къща в Стария град, в която някой е умрял, народен художник и поп с бяло расо, както и подробни инструкции, как да разпознаем истинското "Пъци". Има североизточен вятър, който всъщност не духа, сенки на приятели и сенки на техните истории.
И сянка на митология, която е все още жива и преди да бъде напълно забравена, може би крие ужасна мощ, направо способна да предизвика Края на света.
 

 Причината за това е, че искам да изтъкна, че от приятно шарената черга от герои и събития от анотацията в романа няма да намерите почти нищо - или в най-добрия случай, наистина само сенки.Всъщност, има един гларус на име Пенка, който взима повече участие от почти всичко изброено, като изключим народния художник (който пак участва само пост фактум). От анотацията единственото в достатъчно количество в книгата е водката. Ако извадим от текста всички споменавания на водка и алкохол, тези 150 странички ще се стопят поне с една трета.

Май започнах ревюто си малко по-агресивно, отколкото ми е присъщо, но просто анотацията на книгата звучеше наистина като нещо, което би ми харесало. В крайна сметка се оказа, че романът като постройка и съдържание е почти всичко, което не харесвам.

Аз обичам да има сюжет, да има повече показани, отколкото казани неща, да има някаква загадка или действие,  искам да се привържа и да се заинтригувам от героите и съдбата им. "Потъването на Созопол" е книга на размисли и спомени, прескачащи от минало към настояще и обратно.

За сюжета, все пак - главният герой Чаво (май), идва в Созопол придружен от доволно количество  водка (зависи от гледната точка) и както скоро става ясно, намерението да сложи край на живота си, щом водката свърши. Докато оправя старата къща, той потъва в спомени за семейството и любовта си, а за негово неудоволствие и почуда, в Созопол се домъкват приятелите му, известени по тайнствен начин. И не само те, а и една странна жена, която Чаво кръщава Откачалката. А за фон - не спира да вали проливен дъжд.

Като загадка може читателят в един или друг момент да се зачуди какво е докарало Чаво до това решение или кой и как е разбрал да намеренията му и е изпратил имейлите до приятелите му. На това обаче никак не е акцентирано - ясно е, че фокусът е върху вътрешните преживявания на героя. Те обаче бяха твърде хаотични за моя вкус - наистина всички прескачащи се мисли и спомени, които могат да минат като лавина през главата на човек, понякога без връзка и логика. Някои от тях бяха хубави, други - не чак толкова. Исках ли да слушам за краката на баща му? Не.
Накрая на книгата се появиха опити за магически реализъм, но няма да издавам - това е едно от малкото неща, които почти ме заинтригуваха.
Основно разказът се води от Чаво, но тук-там го подемаха и другите герои - приятелите му и Откачалката, за по абзац-два. Тези отделни гледни точки обаче не ми обогатиха преживяването кой-знае колко. Тези хора не правеха кой-знае какво (е, все пак се домъкнаха в Созопол за интервенция - признавам им го), и не ми бяха особено интересни - не успях да стана съпричастна на никого - нито на Чаво, нито на Откачалката Джина, нито на останалите, чиито имена  не запомних. Все пак има един герой, който не трябва да забравяме - Созопол и морето. Мен... нещо не успя да ме докосне напълно, не беше изцяло морето на туристите, но не беше съвсем и моето море.Съдейки по чуждите ревюта обаче, образът на този Созопол е успял да се превърне за много читатели от сцена в главен и най-добър герой на книгата.



Аз слушах "Потъването на Созопол" като аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова. Мая Кисьова беше поела включванията на Джина, а първият - всичко останало. Прочитът обаче не ми допадна. Константин Динчев имаше хубава дикция, и иначе приятен глас, но имах чувството, че през целия текст поддържа една интонация, независимо какви събития и емоции предава, и ми идваше да я опиша като "психотично приповдигнат".Не усещах кога преминава от основния глас на Чаво към малките включвания на другите герои, трябваше да минат няколко изречения, докато се усетя, и това допълнително засилваше хаоса в главата ми.

Както стана ясно, това не е моята книга. Не съм сигурна и как се е получил филм по нея, но май отзивите за него са, че е по-интересен от книгата. В момента чета и съм на първата трета на "Живот в скалите", и ако тя ви е харесала, може да ви допадне и "Потъването на Созопол". И тук го има морето, нелинейното повествование, прехвърляне между минало и настояще, спомени и размисли за живота, смъртта, семейството и любовта. Засега обаче "Скалите" ми харесва повече. Ако решите, че това е вашият тип книга, все пак, точно в този случай я препоръчвам в писмен вид - 150 страници е, и на книга ми се струва, че ще минат по-леко и приятно, отколкото четирите часа аудио.

*В оценката си за книгата се старая да не взимам предвид впечатленията си от аудио изпълненията, а само тези за текста и съдържанието на книгата. Коментирам ги обаче, защото са част от личното ми преживяване на книгата.


вторник, 12 март 2019 г.

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

Заглавие: "Срив"
Автор: Б.А. Парис

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Хермес
Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: прочетено за читателски клуб "Орбита"

Младата учителка Кас се връща от парти насред буря, и подминава жена в закъсала кола. Още същата вечер започват да я глождят угризения, а на сутринта най-лошите ѝ подозрения - жената е била брутално убита. Тя попада във водовъртеж от страхове и съмнения, който я увлича все по-надълбоко. Не смее да се обади в полицията - та мъжът ѝ толкова пъти я е предупреждавал да не минава по пътя в гората! Съсредоточвайки се в това, тя се улавя, че започва да забравя разни неща - уговорки, направени поръчки, поканени гости - неща, които вижда във все по-мрачна светлина предвид деменцията на майка си. И отгоре на всичко, някой започва да ѝ звъни всеки ден, но от другата страна на линията я чака само мълчание... Дали това не е убиецът?

Преди да премина към същината на ревюто, ето едно любопитно преживяване - поне за мен :) Месец по-рано четох "Списъкът на живота" и имах чувството, че тук наблюдавам алтернативна история на героинята от там Брет. Като тип характер двете ми бяха така подобни,  като професия - и двете са учителки. Имаха подобна здрава връзка с майките си, за които са се грижели преди смъртта им и след нея остават опустошени - но наследници на доста пари, за които разни близки и познати се оказва, че имат ламтежи. Случвало ли ви се е подобно дежа-вю на герои в съвсем различни ситуации?
Искам да изтъкна, че тази прилика по никакъв начин не попречи на удоволствието ми от четенето.



А наистина ми беше интересно да чета тази книга - като я почнах, не я пуснах. "Срив" е психологически трилър, но акцентът е на психологически. По-голямата част от книгата обрисува чувствата и преживяванията на Кас - страха ѝ от симптомите, които се акумулират един след друг и от тайнственият човек, който я тормози по телефона. Срамът ѝ, че не е помогнала на жената и  че е крила тайни от мъжа си. Нещата се задълбочават до много добре обрисуваната картина на клинична депресия - с нежеланието за нищо, хроничната умора, борбата с медикаментите - нежеланието да ги взима и битката да ги спре. Тази част от повествованието много ме впечатли, а не мислех, че такава тема би ми била интересна. От една страна, беше ми много любопитно, че психологическата болест беше основният враг, с когото се бореше Кас. От друга, това е първата (май) такава книга, която чета, и повдига донякъде стигмите на тези заболявания и ми помага да съм съпричастна на такава героиня.

О, което ми напомня - трябва да ви разкажа за фентъзито с героинята хипохондричка!

Осъзнавам, че тази част може да досади на някои читатели, ако очакват повече действие, но лично за мен, това бяха по-силните глави от книгата.

Разследване (един вид) се разви през последната една трета от книгата. Отново, в зависимост от нагласата ви, оттук нещата могат да поемат нагоре. Аз по-скоро малко се разочаровах. Първо, разкриването на истината от Кас се дължеше на чиста случайност, а аз обичам, когато нещата се движат напред и благодарение на усилията на героите. Второ, не исках виновникът да е този, който се оказа.

Е, след като преживях нежеланието си, ми се щеше планът за отмъщението на Кас да е дори по-монтекристовски и да ги изтормози повече - заслужаваха го.

"Срив" беше несъмнено завладяваща книга, лесна за четене и различна от трилърите, които съм чела досега. Заслужени 4 звезди.

неделя, 10 март 2019 г.

[част I]Български автори - форумно месечно предизвикателство - прочетени препоръки

Здравейте, музички! Ако сте примерни музи, знаете каква е темата за месечното читателско предизвикателство за март, и може би дори вече сте си прочели книжката! Темата ви чака точно тук! https://www.muse-bg.net/t4016-topic За останалите, идвам да напомням и да дам първата порция препоръки. Защото темата е🇧🇬 БЪЛГАРСКИ АВТОРИ!🇧🇬 Тази извадка е с книги, които съм прочела, и за които мога да кажа, че поне според мен са хубави (оценила съм с 4 или 5 звезди)

🇧🇬 Бързи четива: Лесно ще отметнете предизвикателството с четива като:
💚 Just Spas / Просто Спас Комиксът по "Просто Спас" на Стен Дамянов
💚 малката книжка Наследницата на Гери Йо, също и
"Дългът
🇧🇬 Криминални:
За любителите на родни мистерии най-горещо препоръчвам
💚ЛОРА ЛАЗАР и от прочетените досега - "Веселото гробище", "Убиец назаем" и "Чашата на проклятието"
🇧🇬 Младежко фентъзи и романтика
💚 Откраднато-Обречено-Опазено на Искра Урумова, която ще ви потопи в света на самодивите - ревю "Откраднато"
💚 "Светлината на Атлантида" от Десислава Шейтанова (Лексикон Платформата за българска литература ) ревю "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

🇧🇬 Хумор
💚 Индор: Магия от боговете е със сигурност фентъзи, но хуморът е водещ - ревю Индор и братството на Почти Пълната Луна" - Б.Н.Добрев
💚 "Сестри Палавееви" на Алек Попов и CIELA Books за тези, които могат да гледат на миналото със смях - ревю "Сестри Палавееви"
🇧🇬Хорър
💚 "Странноприемницата" на Явор Цанев и Колекция Дракус

🇧🇬 Фентъзи и фантастика
💚 "Сивият път" и "Забравени сказания" на Любомир Николов - Нарви, за феновете на Толкин - ревю  "Сивият път"
💚 "Приказка за магьосници, физици и дракон" - Геновева Детелинова, която е толкова смешна, колкото и фантастична, но я слагам тук за баланс
🇧🇬 Драма и съвременни
💚 "Страст за живот" - Алеона де Кама - Избирам теб, ЛЮБОВ -ревю "Страст за живот"
💚 "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

понеделник, 4 март 2019 г.

Неща за вършене и свършени - март

Февруари беше учудващо слаб читателски месец, след силния януари - прочетох само три книжки. :(

Завърших аудио книжката за "Къщата" на Богдан Русев - ревю ето тук Ще обобщя, че криминалният случай ми хареса повече, но не и представянето на Ники като детектив. След нея беше "Вампир в Атлантида" на Алиса Дей - с ревю ето тук. От нея пък останах супер доволна, и само една книга ме дели от довършването на поредицата! Последно прочетох "Срив" на Б.А.Парис за читателския клуб.

Като реванш поне имаше читателски събития - сдобих се с два автографа - едният на "Светът ви очаква" на Пламен Диков . Вторият беше  на "Тракийският код" на Владимир Сълов, за която имаше представяне.


И тъй като няма друго за докладване, направо преминавам към плановете за март, които със сигурност ще бъдат по-амбициозни от изпълнимото :D

Първо с клубните неща. Книгата за среща на живо е "Живот в скалите" на Мария Лалова. Честно казано, не изглежда като мой тип книга, но обещавам да я пробвам без предразсъдъци.
Предполагам, ще има още една клубна книга за интернет срещата към края на месеца, така че запазвам място за нея.

От месечните предизвикателства във форум Муза: още не съм прочела нещо подходящо за февруари, където темата беше "Униформи". Срокът за това предизвикателство е до 15 март и почнах Serpents in Paradise, което е история от света на Стар Трек. Дано да има червеноризци :D
Темата за март пък е "Български автори". Бих могла там да използвам и "Живот в скалите", но предвид, че ме чакат доста други бт книжки, ще се пробвам да е нещо различно. Планирам като миналия месец да направя пост с препоръки за музестото предизвикателство

Отделно, в момента чета "Нямаме никаква представа" на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън, която е абсолютно разкошна и не ми се вписва в никое предизвикателство :D Като аудио книги съм заредила "Потъването на Созопол", по която явно има филм, и "Стъклената река", която споменаха на представянето на "Тракийският код", и ми привлече вниманието.

Февруарските планове нямаха нищо общо с февруарското постигнато, ще видим как ще е през март :D