About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 24 септември 2018 г.

[придобивки] Post-boxing #2

Мина точно година от първия и последен постбоксинг пост, който направих. Тогава смятах чрез тях да си правя равносметка как оползотворявам нещата, които получавам с абонаментните кутии, но нещо не се наканвах. Идеята и нуждата от това обаче още си стоят, така че в няколко поредни поста смятам да ви представя кутиите, които си поръчах за една година и как и дали съдържанието им устоя на времето.

Най-напред няколко думи за нещата от Постбоксинг #1  и акцентите от нея. Черната торбичка на Колибри оцеля до средата на зимата, когато са съжаление безвъзвратно се скъса. Това обаче се случи след наистина интензивна употреба. Искам да похваля стикерите с Дарт Вейдър от рожденденския БОПС миналата година - наистина много качествени! Не са се замърсили или изтъркали изобщо, а аз често си нося таблета в чантата. В този пост имах и един ънбоксинг - на септемврийската кутия за 2017. За мен това беше слаба кутия - 3/5 звездички, но както казах и тогава - един предмет ми легна много на сърцето - тетрадката.

Едвам изчаках да приближи началото на 2018 и започнах в нея... е, не е баш дневник, не е bullet journal, но хващате идеята.
С огромен кеф си водех тази тетрадка. Много си обичам дизайна, и хартията, и едновременно готина - така че да ми е хубаво да пиша вътре, и непретенциозна - та да мога да си водя бележките толкова грозно, колкото ми душа иска. Не се престаравам като си го водя, и ми е важно да ми е весело и полезно, не толкова красиво, и ползвам всякакви боклуци за оформлението. Преди около два месеца тетрадката свърши и преминах на една от Джъмбо, но все още пиша и в старата. На снимката - отдолу е новата тетрадка, с тракер на харчове, за който ползвах етикет от чорапи с фламингота, а отгоре - тетрадката от Бопс с тракера ми на нови последователи на фейсбук страницата на блога, украсен с елементи от Фламбокс и стикери. Почнах го втората четвърт от 2018 и нямам претенции да постигна крайната цел до Нова Година, но се радвам, когато напредва :)

А някой от вас води ли си Bullet Journal или негово подобие? Ще ви бъде ли любопитно да видите още странички от моя, защото на мен със сигурност ми се иска да видя вашите (и да си отмъкна идеи :D )

А сега, преминаваме към необсъждани досега кутии!

Започваме със специалната кутия, посветена на Индор.
Ако трябва да съм честна, в момента, в който я отворих... бях разочарована. Преди това бях видяла специалните кутии за книгите на Цвети Владимирова и на Сара Дж.Маас и се влюбих в тях, въпреки че не съм ги чела. Бяха с много разнообразно съдържание, а когато отворих кутията на "Индор" ме посрещнаха купчини хартия. Супер много харесвам арта на Индор, но два плаката, 1 карта и един арт принт няма как и къде да сложа. Щях да се зарадвам повече, ако например артът от кориците беше в размер като пощенски картички - обичам този формат. Мога да го ползвам като книгоразделител, като украса в етажерката, да го залепя в тефтера си, когато се поизноси от употреба. В крайна графиката и принтовете от кориците дадох на сестра си, която учи графика и която наистина ги оцени високо, защото прецених, че няма смисъл да събират прах в шкафа.

За себе си оставих картата на света на Индор, защото наистина е много готина и защото си я ползвах, докато четях книгите. Несъмнено ще ми послужи и за третата :D А гривните, които в началото бяха най-нелюбимият ми елемент, всъщност се превърнаха в постоянен аксесоар и не ги свалям от китката си. (За съжаление, това беше последствие на факта, че изгубих силиконовата си гривна от НаНоРиМо ;(
Последният елемент от кутията бяха подложките за чаши - и те като арт супер много ме кефят, но тъй като са картонени, ги вадя много рядко.
Другата я харесвам дори повече - с Козлите, но не ми беше подръка.
Така, след известно време, мнението ми за тази кутия се вдигна - от 3/5 на 4/5 звезди. Все още мисля обаче, че съдържанието можеше да бъде малко по-разнообразно и да не разчита толкова на художника (въпреки че, отново подчертавам, обожавам илюстрациите). Аз например супер бих се зарадвала на няколко рецепти, щедро предоставени от Ордена на Кетъринга! А мнението ми пък за самите книги може да намерите тук - ревю на "Братството на Почти Пълната Луна" и "Сянката на страданието"


Следва преглед на една книжна кутия, която не е толкова известна - Читателския колет на Читател.нет Аз си поръчах този с тема "Наука". Там намерих: книжка "Необикновените животни", 3 метални пъзела, линия-котка, чаша, лепящи листчета, книгоразделители - акварели на китове, и солети от лимец.И... саксийска със сукулентче!
Тази кутия си я разделихме с другарчето. Той взе чашата - тъй като е инженер и е добър по математика, а аз имам сносен правопис и определено не съм гений с числата; и металните пъзели, които разкодира за няколко минути - но без груба сила, както ме увери.

Сукулентчето! Може да си представите изненадата ми, когато получих саксийка по пощата!  Мисля, че Читателското сукулентче още е живо, с което не могат да се похвалят много растения вкъщи, включително и няколко кактуса. Май има едно допълнително стръкче. Абе, нека приемем, че е живо.
Китовете, лепките и линийката имат редовно присъствие в организационните ми тетрадки. Солетките бяха общо взето вкусни, въпреки че не съм фен на лимеца. А книжката е истинско бижу! Колекция от любопитни животни, която обаче може да си я четеш като художествена литература, толкова е интересна.

Така че тази кутия получава твърди 5/5 звезди - хареса ми и ползвах всичко от нея, беше много добре подбрано.  Оттогава не съм поръчвала Читателски колет и не знам дали още го поддържат месечно. Но определено го препоръчвам - може и аз да си поръчам някой път пак.



Следва още един БОПС - кутията "Супермомичета" В нея имаше комплект "ваучери", балсам за устни, чорапи и книгата "Брилянтните"
Оттук любимото ми нещо несъмнено са чорапите! На мен ми се паднаха еднорозите - най-готиния вариант от кутиите, а по-нататък ми подариха още един модел на "По чорапи" - зелен с овце, който е също толкова готин. Чорапките са супер готини, мекички, средно дебели, така че стават за всеки сезон. Още не съм надписала ваучерите - може би ще ги запазя за Свети Валентин или за друг повод.  Балсамът е окей - ползвам го, но сигурно няма да повторя. Като плюсове - освен био частта - изключително икономичен е. Откакто го получих го ползвам поне веднъж дневно, и съм изхабила една една трета. Предпочитам обаче по-леки текстури и повече аромат - тук восъчното усещане ми е твърде силно. Още не съм прочела книжката - този месец е обявена в Читателския клуб, но не знам дали ще сваря.

На тази кутия давам 4/5

Засега стига толкова :D В следващия постбоксинг освен книжни кутии ще намерят място и някои филмови и може би дори козметични - опитвам се да ги карам хронологично
Вие поръчвали ли сте някоя от тези кутии? Харесаха ли ви книжките? Какво направихте с другите неща в кутиите?

събота, 22 септември 2018 г.

[book review] "Марудските катакомби" - Донко Найденов

Заглавие: "Марудските катакомби"
Автор: Донко Найденов
Издателство:Монт
Жанр: паранормално, трилър, мистерия
Топчеста оценка:4 звезди

Признавам - почти насила започнах да чета това мини книжле. Причината съвсем не беше в него - предната вечер бях завършила Пендъргаст 11 и ме сърбяха ръцете за следващата. Казах си обаче - Топче, виж какво е миню, вземи отметни тая буква от Азбучното!

От първата страничка обаче четенето ми потръгна - и всъщност, книжлето много добре се намърда в междупендъргастовата пролука. Новелката проследява експедицията на трима изследователи, които отпътуват за Киргизстан. Предтекстът на мисията е издирването на изчезнал преди три години студент, но също така - възможността да открият непознати досега същества.

Фен съм на приключения и разследвания, изпълнени с мистерия, приближаващи се до паранормалното, а и вече бях в такова настроение заради Престън и Чайлд. Тукашното пътуване много ме увлече и наистина не оставих книжката, докато не я свърших - което, признавам, не отне много време. Беше ми хем класическо, хем ново интересно. В първите две трети всичко ми хареса - писмата с недомлъвки на студента Бергойл, странното селище с необикновените постройки и дори още по-особените си жители, шумовете в мрака.  Зареди ме с огромно напрежение и нямах търпение да видя какво ще изпълзи от катакомбите. Нещо окултно? Нещо научно, отклонило се от правия път? Нещо човешко, изгубено в дебрите на психологията?

Е, последната трета на книгата разкри много, макар и да не съм сигурна, че ми хареса завършека. Ще се сдържа и няма да давам подробности, но ще подскажа, че корицата всъщност е много по-съдържателна, отколкото изглежда. Финалът на "Марудските катакомби" ни даде много отговори, повече, отколкото мислех, но не и достатъчно, за да обясня всичко и от върха на напрежението ме свали твърде бързо. За такива разкрития на края бих поискала още поне 200 страници история с повече действие, и преди, и след спускането в катакомбите. За този мини обем сякаш бих предпочела новелата да завърши с повече мистерия, с повече сенки и неизвестност, повече чудене дали се е случило, дали е истина това, което рационализира разума или това, което ти шепнат първичните чувства. Знам, странно желание от страна на читател! Но отворените финали, когато са добре изпълнени, са истински книжен деликатес, а от това, което видях при първата си среща с Донко Найденов, мисля, че авторът би извъртял нещо добре изпипано.

Не знам дали при описанието на света накрая авторът е имал предвид същинска утопия, или под това е завоалирал нещо по-мрачно. Аз лично клоня към второто, и то не само защото това би дали причина за повече развитие. Заради това и заради малкия обем бих се зарадвала да видя новелката в някой книжен клуб, защото ще е бързо четиво, и наистина би ми било любопитно да обсъдя с другите читатели как виждат нещата.

"Марудските катакомби" във всеки случай би била чудесен пролог към мащабен роман. Нямам надежди това да се случи, но и така мога да я препоръчам. Прекарах времето си с книгата много по-приятно отколкото се надявах, имайки предвид книжния махмурлук, който ме обзел. Авторът ми хареса и ще следя за името му по кориците занапред.

неделя, 16 септември 2018 г.

[tag] Планетно-книжен таг

Този таг е творение на Марти от Marti's writing :D Веднага щом го видях, много го харесах, въпреки че ми стана тъжно, че Плутон отсъства. За мен винаги ще си планета, Плуто, с малкото си сладко сърчице, но нека сега се заемем с останалите.

1. Меркурий - най-малката планета - любима книга под 100 стр.
Такива четива едва ги приемам за книги - по-скоро за разкази или новелетки и рядко ги срещам самостоятелно. Затова и отначало този въпрос много ме затрудни. Сетих се обаче за колекцията Мистериозно-виртуозно. Оттам любимецът ми е "Частна заемна бибилотека и хранилище "Какстън" - истинско бисерче изпод перото на Джон Конъли.
2.Венера - обратно въртене - книга, за която мнението ти е обратно-противоположно на общото.
Най-драстична е може би разликата ми с общото мнение за Стивън Кинг. Някои сюжети ме привличат, но като цяло не ме печели. Иначе често мнението ми леко се отклонява от общото - например да дам средна оценка на обичана книга или да превъзнасям някоя, която според другите е най-слабата.  Тук един пример е Джош Малерман - несъмнено го харесвам, но "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици". Наскоро открих и че изглежда съм единственият човек, който не харесва Арсен Люпен. :D

3.Земя - родната ни планета - книга, в която би живял

На подобни въпроси обикновено отговарям с "Хобит" - и именно в Графството. Обожавам философията на хобитите, а като добавим кулинарните им способности и ветото върху епилацията - какво повече да иска човек :D Но този път се позамислих и върху "Beauty , заради вълшебната библиотека. Но да, светът на Хари Потър също не е за изхвърляне.

4.Марс - книга, за която мнението ти се е променило с годините.

Хмм. От някои книги, като се опитам да се сетя за тях, наистина изпъкват повече негативите. Например "Диагноза:изгубена" на Десислава Шейтанова. След толкова време в главата ми са останали главно минусите и може-битата, както съм ги разпределила в ревюто, а бях забравила за плюсовете. Но на този фон още повече се влюбих в новата ѝ книга! Пример в обратната посока пък  е поредицата "Воините на Посейдон" която препрочитам в момента. При първия прочит имах различни и по-високи очаквания, и следователно - повече критики. Сега я взех именно с идеята за нещо леко и секси и ми е перфектна.
Има и книги, които съм чела като дете - и ако трбва да съм честна, "Малкият принц" не ми хареса, нито като малка, нито първите години в гимназията, когато всички се убиха да си я избират за лятно четиво на френски (Аз изнамерих Хари Потър. Бтв, Хафълпаф е Пуфсуфль на френски :D ) Мисълта ми беше, че когато усетя, че времето е подходящо, смятам да прочета книгата на Екзюпери отново и се надявам, че тогава ще ми хареса.

5. Юпитер - най-голямата книга, която си чел
Отново хмммм. Ако броим като една книга епоси, които са излизали в повече томове, сигурно ще е "Властелинът на пръстените", "Граф Монте Кристо" или "То". "ВнП" даже най-напред го четох в еднотомно издание, мисля, че беше 1080 или 1180 страници, нещо от този род.

6.Сатурн - любима книга на космическа тематика.
. Смятам да кажа "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, особено първите части. Също така от последните ми четива много ме впечатли "Соларис", а не толкова скорошно - "Резерватът на таласъмите". И двете имат за основа страхотни и супер оригинални теории, които ме накараха да подскачам от кеф.

7.Уран - книга, която не ти е въздействала и бързо си забравил
Бързо, бързо, е колко да е бързо.... От тази година още сякаш нищо не ми се е изтрило от паметта, а миналата беше супер силна като книги. Все пак, от 2017 някои такива книги са романчетата по Стар Трек - забавни, но нищо особено, и този на Кати Райкс, авторката, по която е правен сериала "Кости" - имам спомени за историята, защото ѝ правих ревю все пак, но сериалът ми е далеч по-приятен.

8. Нептун - книга, която те е накарала да настръхнеш от страх и тревога.
Много ми хареса, че в условието присъства и определението "тревога", защото има някои книги, които не те плашат директно, но работят върху съспенса. Те съм любимите от хорър жанра, а като заглавия - тези на Джон Конъли за Чарли Паркър - "Всяко мъртво нещо" . 
Други хорър заглавия, които страшно са ме впечатлили, са "Пусни ме да вляза" на Линдквист и "Кървави книги" на Клайв Баркър. А отново за тревогата - нещата на Нийл Геймън рядко са открито плашещи, но са ми много тревожни.

Това беше последната планета от тага! Наистина ми бяха забавни тези отговори, защото условията са много по-различни от това, което аз бих асоциирала. Например за Меркурий бих предположила нещо с напечени ситуации, което те държи под напрежение :D И това ако се дистанцирам от значението на имената им :D

Ще тагвам директно във фейсбук, но и тук отправям директна покана към всеки, който има желание да направи книжна интерпретация на Слънчевата система!

П.П. Плуто, обичаме те


четвъртък, 13 септември 2018 г.

[book review] "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен" - Морис Льоблан

Заглавие: "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен"
Автор: Морис Льоблан
Поредица: Арсен Люпен
Издателство: Ведрина
Жанр: исторически, криминален

Топчеста оценка: 3 звезди

От много години се каня на Арсен Люпен. Въпреки че не бях чела нищо за него, свързвах открай време името му с класическите криминални етюди, като творбите за Холмс, Поаро и Мегре. Тази година се наканих - заради една комбинация, която вече ми стана навик, от случайна находка и подходящо предизвикателство.  Тайнственият крадец-джентълмен обаче не можа да ме впечтали така, както се надявах.
Книжката, която избрах за запознанството ни, е колекция от кратки истории, проследяващи приключение от най-различни моменти в кариерата на Арсен Люпен, споделяни от най-неочаквани разказвачи. Историите не са хронологични, но са подредени в точния ред, в който трябва да бъдат четени. И - много любопитно за новия читател - започват с арестуването на Арсен Люпен! Но за всеки, поне малко обръгнал на криминални истории, посланието на такова начало е ясно - предстои грандиозно бягство.

Отворих книжката с нетърпение и ентусиазъм да се потопя във френски чар от отминали дни. След края на първата история ентусиазъм все още имах, но някак насила - все се питах "Защо още не ми харесва?"
Арсен Люпен в представите ми бе шармантен и харизматичен, интелигентен и сладкодумен, флиртуващ с дамите и със съдбата. И донякъде той наистина е точно такъв ... но тази му същност не достигна до мен. Да, виждах го да приказва, да задява, да крои и разкрива плановете си, просто нито ме впечатли, нито ме ангажира.
Самите случаи бяха различно интересни, но като цяло никъде нямаше нещо по-неочаквано и тайнствено, самото разкритие на което да ми донесе някаква тръпка. Единственото изключение според мен беше "Седмица купа". Макар накрая пак да не се разви по най-уместния начин  - самоубийството (което беше супер яка завръзка) се разтълкува твърде бързо и с причина, която не ме убеди - все пак това беше най-любопитната за мен история. Другите етюди се завъртаха очаквано около кражбите на Арсен Люпен. Загадките и решенията ми бяха умерено интересни, но ми остана усещането, че се разчита повече на слабостите, а в някои случаи - глупостта - на жертвите и полицията, а не толкова на гения на Люпен. Ако се замислим - в реалността би трябвало да е точно така - един крадец да се възползва максимално от пропуските. Но за да изпъкне който и да е герой, трябва да има подходящи хора около себе си, и особено антитеза. Холмс нямаше да бъде същия, ако до него не виждахме Уотсън, Ирен Адлер, Мориарти. А Ганимар и френската полиция изобщо не бяха на нивото на Люпен. За престъпника от "Черната перла" пък направо ми се приплака от глупост.
Като споменахме Шерлок Холмс - най-великият детектив се сблъсква с френския крадец в последния разказ. Начинът, по който обаче бе представен, като вид, държание, говор и мисъл, бяха потресаващо ужасни и различни от Холмс на Дойл. На негов фон почти пренебрегнах безвкусното решение да се пробват да въведат отново мис Нели на сцената (дама от първия разказ) в ролята на голямата нещастна любов на Арсен. Самият криминален случай не беше лош - кражби, кодове в стари книги, тайни проходи- всъщност един от по-интересните в книгата, просто заради гореспоменатите детайли не ми се занимаваше с него.

Най-слабите (за мен) истории бяха в края на книжката, по-силните в средата, умерено интересните - в началото. Може би това разпределение оказа влияние върху крайното ми отношение. Знам, че Арсен Люпен има и други приключения, и то в по-разгърнат вариант, но поне засега не смятам да се заемам с тях. Всъщност, първото изречение от книжката удивително добре описва цялостното ми преживяване с нея:

"Странно пътуване! А бе започнало така добре!"

понеделник, 10 септември 2018 г.

Септемврийско форумно предизвикателство

Темата, която се падна за септемврийскот предизвикателство, звучи доста тромаво. Но след първоначалния миг на осъзнаване ви уверявам, че е доста интересна, лесна и адаптивна! А защо споделям за нея чак сега ли? Защото първите дни от месеца се бях заела със задачки от други предизвикателства . Отметнах буква А от Азбучното предизвикателство с "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен" и на карта - "класика" се отчетох с дълго отлагани "Соларис" на Станислав Лем. Но една трета от септември вече мина, така че е крайно време да се захвана с темата!

А тя е: прочетете книга на автор, който е издал или ще издаде нова през 2018 (може да ползвате българското или оригиналното книгоиздаване - по желание)

Направо ще ви представя какво си набелязах, и в обясненията ми мисля, че веднага условието ще се разясни.

Книгата, на която почти със сигурност ще се спра е "Хладнокръвно отмъщение" на Престън и Чайлд.
Тази година дуото се отчете с "Обсидианoвата стая", което прави коя да е тяхна книга подходяща за предизвикателството. "Хладнокръвно отмъщение" е не знам и аз коя подред от поредицата за любимия ми Пендъргаст, но със сигурност е втора от мини-трилогията за Хелън. Миналага година сериозно четях и препрочитах, врече и тази година да напредна с историите на агента.


Това ще е най-вероятният ми избор - имам я от миналата година, препрочитам поредицата и ще се вмести добре в други предизвикателства. Но имам и други подходящи препоръки за вас... и изкушения за мен.

Ето ги и препоръките/изкушенията от I ред. - това са книги, които вече имам у себе си.
"Софийски магьосници" - Мартин Колев . Тази година излезе продължението ѝ - "В сърцето на Странджа". Имам и двете, изкушават ме силно, но не ми се почва нова поредица преди поне да се опитам да завърша някоя.

"Слънчогледите" - Явор Цанев. Тази година излезе "Целунат от Бога". Наистина харесвам разказите на Явор Цанев. Единственото, което ме спира да не е тази книга, е че е в Бургас, а не знам дали ще се прибирам натам този месец.

"Стоманено сърце" - Брандън Сандерсън е доста продуктивен на нашия пазар, като последната му издадена книга е "Оковите на скръбта". Искам да прочета всичко негово, но от наличното имам пълната трилогия за Възмездителите - и бих започнала с препрочит на "Стоманеното сърце".

"Снежният човек" - Ю Несбьо. Тази препоръка я даде и Дийдра. Мисля, че последно тази година излезе "Кръв по снега". Не съм чела още нищо от Несбьо. Взех си "Снежният човек" миналата година, покрай филма (който също не съм гледала), но както е съдбата на много купени от мен книги, още е непрочетена. Предполагам и тук важат страховете ми, че ще се зарибя по поредната поредица.

Ако се отклоня от правия път с някои от тези заглавия, пак добре! :D Но както споменах, има и изкушения от II ред - такива, които нямам у себе си! XD

"Изтръгнати от корен" на Наоми Новик - топла топла е още "Сребърната приказка", а аз така искам да препрочета "Изтръгнати от корен"! Влюбена съм в Саркан и Нушка, но уви - книгата е от библиотеката. Много искам да продължа и с историята на дракона Темерер, чийто превод е прекъснат :/

"Гоблин" излезе тази година и много ме привлича. Не съм от най-върлите фенове на Малерман, но не отричам, че "Кутия за птици" и "Къщата на дъното на езерото" ме държаха под прекрасно напрежение.

Сара Дж. Маас - ех, тя ми се върти в полезрението откакто излезе на българския пазар, но докато се наканя да прочета каквото и да било от нея, изведнъж има десетки нейни книги! Но отново - нямам нейни книги и не е разумно сега да почвам да купувам.


Това е само малка част от моите изкушения от който и да е ред :D Има още десетки подходящи книги и автори - Колийн Хуувър, Патрик Нес - и със сигурност нещо в предпочитания от вас жанр, ако решите да се присъедините към нас във форума - ТУК, както и във всяко от другите предизвикателства. Аз си изтеглих нова карта от предизвикателството, но съм решила да се пробвам да се съсредоточа върху оставащите буквички и квадратчета от бингото.