About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 16 ноември 2013 г.

Stacking the shelves #10

Hosted by Tynga's reviews
 Stacking The Shelves is all about sharing the books you are adding to your shelves, may it be physical or virtual. This time all of my picks are from the library.
 Stacking the shelves е за всички книжки, с които сме се сдобили през последната седмица. Ето ги и моите нови попълнени. Този път всичките са от библиотеката.
 There are many different covers of The Curious incident, but I think I like this one the most. Def better than the Bulgarian version. The one I post here is actually not that bad but the edition I borrowed is plain ugly.
От вариантите на английската корица, определено горният ме спечили с пудела си. Колкото до българските, този синият определено е по-добре от изданието, което взех от библиотеката. Тук много ми хареса, че тялото на кучето е очертано на разграфена хартия. Но... това ако е пудел...
And the third and last:


петък, 15 ноември 2013 г.

[book review]How to abduct a highland lord/Как да отвлечеш шотландски лорд

Предблогово:
(Сега имам и такава категория? О.о) О, бля. НаБлоПоМо имаше най-големи шансове за успех, но се издъних. Изтървах два дни. Просто имахме колоквиум по фармак и точно около него бях твърде уморена след учене, за да спретна дори някакво извинение за пост. Да си призная, изкушението да постна със задна дата бе голямо, но устоях. Това ще ми донесе ли поне златна пчеличка? А ако се опитам поне до края на месеца да се държа прилично? Златна пеперудка? Или поне курабийка.

Заглавие: "Как да отвлечеш шотландски лорд"
Автор: Карън Хоукинс
Поредица: "Проклятието на МакЛийн"
Преводач: Fantastique

Предпрочитно:
От доста време си бях харесала тази поредица, най-вече заради кориците, без да знам много за сюжета. Много се изненадах, когато открих, че има фен превод на български, и то доста добър, за което браво.

Историята:
Главната ни героиня, Фиона, има едно от онези бляскави абсурдни прозрения, с които смята да постигне световен (или поне локален) мир. В случая - да нокаутира персонаж от мъжки пол от враждуващия клан и да го завлече до олтара. Частта с отвличането на шотландския лорд минава като по вода, заради проливния дъжд (също причинен от Фиона), но после... нещата леко се объркват. Защото колкото и да е привлечен Джак Кинкейд от твърдоглавата Фиона, той няма никакво намерение да се откаже от многобройните си порочни навици... нито е забравил как тя е разбила сърцето му преди 15 години.

Следпрочитно:
Историческите любовни романи са като сладолед - сладки и с много празни калории. Да добавиш към тях малко свръхестествена мистика е като шоколадов сироп - винаги е по-добре с шоколад.
Шоко добавката в случая беше много неочаквана и много апетитна за мен - под формата на проклятието, тегнещо на рода МакЛийн. Горките имат не много прецизен контрол над атмосферните промени, който се проявява при наличието на разнообразни сътресения. Прокълнати поколения назад от вещица, единствената им възможност за спасение е всички членове на едно поколение да извършат безкористно добро дело. (Което е щяло да стане много по-лесно ако поне веднъж бяха решили да я карат по-кротко и да се сдобият с едно отроче, а не всеки път да си оформят собствен фугболен отбор, бът уотевър). Проклятието не заема голямо значение в повествованието, но едновременно с това е свързващото звено между книгите, и внася голяма доза свежест в книгата. Като пролетен дъжд. Кхъ-кхъ. Освен това е  причината Джак да се разхожда с персонален буреносен облак над каретата като герой от анимационен филм. Как да не го заобичаш това проклятие!
Проклятието настрани, сюжетът се завърта около Фиона и новоизлюпеният ѝ съпруг Джак. Историята може и да не предлага нещо коренно различно от жанра на любовните романи, но е много симпатично написана и я прочетох с голямо удоволствие. Беше лека, разведряваща и отморяваща - точно това, което по принцип търся в подобни книги, и от каквото имах нужда в случая. Диалогът беше забавен, а описанията - ненатрапчиви, което понякога не е лесно да се постигне. Точих лиги от кеф по описанията на роклите, и даже успях да преглътна употребата на "мъжествен", въпреки опитите на мозъка ми да банне думата. Ъъъ, да изтъкна, че описанията на роклите и "мъжествен" не бяха в едно изречение. Не дори в един абзац даже.
Любовните сцени също по принцип могат да се окажот причина за подбелване на очи, но бяха ок. Даже доста се подхилквах при мисълта, че Джак може да развие фетиш по ботички.
До последната една трета от книгата единствената ми критика бяха безкрайните излияния на старицата Нора към трите ѝ невръстни внучки, които просто няма как да са останали невръстни от началото до края на тази словесна салата. Наистина се опитвах да ги игнорирам, но при условие че заемаха по половин страница в началото на всяка глава, наистина беше трудно. А, и фактът, че имаше твърде малко шотландско в книгата. Само едно споменаване на поличка. Последната част от книгата малко ме разочарова с някои сюжетни обрати, които ми се сториха нелогични и недомислени, и най-вече с припряния и забързан край. Направо имах чувството, че липсва поне една глава между момента, когато Джак разговаря с братята на Фиона и този, когато изобличават виновниците.

Но въпреки това книжката беше много приятна и за мен е отличен представител на жанра. Четири звездички с препоръка - за любителите на исторически романи, особено ако са в настроение за нещо по-свежо в жанра.


Pre-post thoughts:
(What, I have such category now too?) Aw fudge. I failed NaBloPoMo. I missed two days as we had a test on Pharmacology, and after studying for it, I was just too tired to even make some excuse of a post. It is a real pity as this was the only challenge I had real chances on finishing. Well at least I will try to continue and post regularilly till the end of the month. Maybe like this I will deserve a shiny star or something.

Title:How to abduct a highland lord
Author: Karen Hawkins
Series: The MacLean curse #1
Translator: Fantastique

Pre-read thoughts:
Cover love! I fell for this books maybe an year ago because of the awesome covers and especially how the whole series comes together.

Story:
 Fiona has one of those bright and absurd ideas that leas to global (or at least local) piece - she plans to kidnap herself a husband from the Kincaid family and thus stop the war between them. First part goes smoothly... but things go out of control after. As Black Jack Kincaid has no intention of giving up all of his bad habbits... nor admitting that he still feels for the beautiful Fiona 15 years after they parted.

After-read thoughts:
Historical romance novels are like ice cream - sweet and full of empty calories. And to add a bit of supernatural is like some chocolate topping to the meal - it is always better with chocolate.
The topping in the case was unexpected to me, but very yummy - the curse of the MacLean family. Poor things have quite the... lack of control over the weather amd it goes wild whenever a member of the family goes all emotional. The reason for all of this is a witches curse many years ago and the only remedy is for every member of one generation to make a good deed. That would have been easier if only one time the couple decided to have one child instead of starting their own football team, but whatever. The final result for the novel is that Jack has his own storm cloud to accompany him, just like in the cartoons!
The curse doesn't play a big part in the book but is tieing together the books and simply makes things better :)
The novel centers Fiona and her brand new husband. The story doesn't really have anything unexpected. But is written in very cute, fluffy way and it was real pleasure to read. It was light fast read, great to brighten my evening after a titing day - just what I expect when I pick a romance novel and what I needed. The dialog was funny, and the descriptions didn't get in the way. I was drooling over dresses - ok, I admit it! I like dresses! I was even able to tolerate the use of the word manly. Of course, in the case, "dresses" and "manly" weren't in one phrase.
The love scenes can also be a reason for eye-rolling, but here too they were good. And the thought that Jack is having a booths kink was kind of amusing.
Up to the last third of the book the only thing I didn't approve of was the unending babbling of "Nora" in the beginning of every chapter that were really heard to ignore. Ah, and the fact that there was actually very little highland feeling. But the last third left me unhappy with some of the author's decisions. The ending was all in hurry. I had the feeling at least one chapter was missing - the conclusion came so sudden and out of nowhere.

But even like this, How to abduct a highland lord was a pleasent read - tho I think it would be hard to follow Fiona's steps in case you'd like to capture your own highlander :) r starts and I reccomend it to all lovers of historical romances, who would like to try something a bit different.


вторник, 12 ноември 2013 г.

Wishlist Wednesday #9

Wishlist Wednesday is a book blog hop where we will post about one book per week that has been on our wishlist for some time, or just added (it's entirely up to you), that we can't wait to get off the wishlist and onto our wonderful shelves. Follow Pen to Paper as host of the meme.
A bit early, here is my pick this week:
В  Wishlist Wednesday всяка седмица добавяме по една книжка в списъка си с желания, било тя съвсем нова, или нещо, на което отдавна сме били хвърлили око. Тазседмичният ми избор е:
 
От доста време въздишах по "Outlander" на Диана Габалдон, но големичкия обем - само първият том е 800 и кусур страници, а поредицата е голяма - ме спираше да го подхвана на английски. Само преди няколко дни една позната за пореден път възхваляваше книгата. И представете си учудването ми, когато вчера я видях (книгата, не приятелката :) Мисля, че знам какво искам за Коледа.


 I've been longing to read Diana Gabaldon's Outlander for a long time. But oh, the books ARE fat, and the series is huge! I felt akward to start them in English. And just the other day a friend of mine was sharing just how awesome the series is and I was wondering again wether to give it a try. but then a miracle happened - the first volume just came out of print yesterday! OMG YAY! And I didn't even know it was considered for translation :D

 

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Note a freebie: Everville The city of worms

Hi there!
According to the author, Roy Huff, there will be free Kindle promo of Everville:City of Worms from November 14th to November 18th. So if you don't trust your luck to win (as there are currently giveaways on Goodread for all of the books of the series, including the upcoming third novel, The Rise of Mallory. So even if you have grabbed your free e-book copies from the last promo and this one here, I reccomend you to check the author's GR page to access the giveaways :)

 And to get your free copy, check Amazon on the dates!

неделя, 10 ноември 2013 г.

[Short story] Заслепени

Oh well, this time there won't be an English version. Just a short story I wrote for a forum challenge last month - it had to include the words sun and goodbye. I don't mean to brag, but I gathered quite some votes and some awesome comments :P

И време е за малко планирано обновяване на личното творчество! Добре де, бях планирала да наваксам с отчет за предизвикателство, но бях на зъболекар, а имам и супер много за учене.... така че разказ! От миналия месец, по предизвикателството на форум Муза, което беше две думи - "слънце" и "сбогом". Заглавието съкс, но предвид, че всичко бе писано по малките часове, пак е сравнително представително. Ако някой реши да читне историята с антисоциалния Слънчо, please let me know :)

П.П. Получих доста полезни коментари, общото мнение сред които беше, че началото също съкс, но после става значително по-добре. Благодаря на всички, които коментираха във форума :D

Заслепени



събота, 9 ноември 2013 г.

Stacking the Shelves #9

Hosted by Tynga's reviews
 Stacking The Shelves is all about sharing the books you are adding to your shelves, may it be physical or virtual. Here are my new additions, not only from the past week, I admit, since I missed posting this meme for a long period. But here are a few new books that are not read yet and that I remember of.
 Stacking the shelves е за всички книжки, с които сме се сдобили през последната седмица. Ето ги и моите нови попълнения - не са само от предната седмица, както може да се очаква предвид дългия период, през който не участвах. Та ето няколко, които още са в графа "непрочетени" и за които можах да се сетя.

I bet you can recognize The House of Hades by Rick Riordan without me translating the title :)
Squee! Ново Пърси! Най-добрата ми дружка изкара късмет и спечели томче от томболата на Егмонт и ми предложи да ми го даде да го читна, но аз си искам цялата Олимпийска поредица. Затова и побързах да изприпкам и да се обзаведа.

Next come two library books. First Uglies by Scott Westerfeld. I loved Leviatan and was waiting for a chance to read this other series of his . By the way, I vote for our version of the cover :)

Следват двете останали още непрочетени книжки от библиотеката. Първо иде "Грозните" на Скот Уестърфийлд. Влюбих се в "Левиатан" и чаках удобен момент да прочета и другата му поредица. П.П.Нашата корица е много по-яка.

And last comes Hush, Hush by Becca Fitzpatrick. This time I admit that the original cover is still better



И на края на тази сесия - "Ш-ш-шт" на Бека Фицпатрик. Този път симпатиите ми обаче са към оригиналния вид.

петък, 8 ноември 2013 г.

[book review] Full moon/Пълнолуние в Бландингс


Заглавие: „Пълнолуние в Бландингс“
Автор: П.Г.Удхаус
Поредица: Бландингс #7

Предпрочитно:
Удхаус. Каква друга препоръка е нужна? Освен това на корицата има прасе

Историята:
Влюбени ще бъдат събрани заедно в замъка Бландингс. Разделен от зла леля от любимата си Прудънс, снажният горилоподобен Бил Листър се осланя на кръстника си Галахад Трийпуд. Докато сложната ситуация между тях се плете и разплита, американският наследник Плимсол се опитва да откаже силните питиета, окуражаван от появата на страховито лице всеки път, когато се изкуши да посегне към чашката. Това обаче никак не му помага да събере сили да предложи на красивата Вероника. А междувременно, деветият граф Емсуърт въздиша по своята свиня-шампион, и мечтае да окачи портрета ѝ на стената.

Следпрочитно:
Удхаус е един от малцината автори, които могат да използват все една и съща формула, и пак да им се получава. Колкото и много нещастни влюбени двойки да сме виждали преди в книгите му, пак с трепет ще следим съдбата им тук, подпомагана от съветите и подкрепата на Галахад.Добавяме и класическата армия от зли лели, както и диамантена огърлица, и коктейлът Удхаус е забъркан.
Всъщност, май това е първата ми среща с героите от замъка Бандингс. След пълната колекция на Джийвс и Устър, и единични истории оттук-оттам, си беше време.
Е, Гали не може да се сравни с Джийвс... поне за мен. Просто, веднъж човек срещнал се с Дживйс, трудно някой може да достигне нивото му. Галахад е по-скоро един врял и кипял, помъдрял вариант на Бърти Устър. Леко запиляните, влюбчиви герои на които помага са си все същите - купонджията Типи, хубавичката, но не много умна Вероника, бизнесменът Фреди, тромавият и добродушен Бил и дребничката силна Прудънс. Естествено, техните любовни истории не си остават две паралелни линии, а се впускат в триъгълници и разнообразни геометрични форми.
Освен Галахад, друг постоянен герой в Бландинг се очертава лорд Емсуърт, който е душка отвсякъде. Не би могъл да си намери пътя в собствената къща, дори и с карта, освен ако на нея няма отбелязано „Императрицата на Бландингс“ и рисунка на прасенце. Като стана дума за рисунки и императрици, това беше една сюжетна линия, за която беше жалко, че не достигна своя край. Винаги съм смятала, че уместната употреба на прасета в повествованието е голям плюс ( бтв, трябваше да отбележа това и в „Дяволче“ - там също има добра литературна употреба на свине). Мечтата на Кларънс е да намери художник да пресътвори образа на Императрицата, и точно като такъм Бил успява да проникне имението. Та жалко, че портретът на Императрицата така и не бе финализиран. Може пък това да стане в някой следващ роман. Известна утеха беше внасянето на огромна фосфоресцираща свиня в спалнята на девойката, което и доведе по заветното предложение за брак.

И така, с този и още един роман поех годишния си минимум от Удхаус. Максимум за щастие няма (макар че докторът, до който се допитва Типи Плимсол може да отбележи, че тежката Удхаусова интоксикация може да доведе до подобни халюцинации – смятам обаче, че лицата, които пострадалите ще виждат там, ще са доста по-симпатични)

 
Title: Full Moon
Author: P.G.Wodehouse
Series:Blandings Castle #7

Pre-read thoughts:
Wodehouse. Is there need of another recommendation? Besides, there is a pig on the cover.

The story:
Lovebirds will be reunited again in the Blandings Castle. Separated by an evil aunt from his beloved Prudence, the well-built, slightly gorilla-like Bill Lister has to rely on his godfather Galahad Threepwood. While his situation is getting more and more complicated, the American Tippy Plimsol is actually trying to quit drinking for good, encouraged by the appearance of a terrifying face every time he puts something stronger in his mouth. Great goal, indeed, but this doesn't help at all proclaiming his love for Veronica. And meanwhile, the ninth earl of Emsworth is admiring his Empress of Blandings and drams of putting her portrait on the wall.

After-read thoughts:
Wodehouse is one of the authors who can use the same formula again and again, and it still be as good as new. We've seen dozens and dozens of love couples in his books, and yet will be just as interested in their fate. Adding Galahad and his advice, the army of evil aunts and a diamond necklace and we have a classical Wodehouse cocktail.
Actually, this seems to be my first read from the Blandings castle series. After finishing everything there is about Jeeves and Wooster, and some stand alone novels, it was about time.
Well Gali is no match for Jeeves, at least in my eyes. Just, once you get to know the pure brilliance that is Jeeves, nothing and no one can reach his level. Galahad is more like on older and wiser version of Bertie Wooster. The rest of the characters are fine examples of our favourite types – the (ex) party monster Tippy Plimsol, the pretty even if not extremely smart Veronica, the shy and robust Bill Lister, Freddie the businessman, Pru, full of energy. Of course, their personal love story lines are not lines at all, but soon become triangles and other various geometry forms.
Beside the youngsters, the other main characters are Galahad, and of course Clarence – the permanent resident of the Blandings castle. Lord Emsworth is adorable in his own way, like when he is unable to find his way in his own home, even with a map – unless there is a pig drawing on the map. Oh , and let's not forget the Empress, the other character that seems to be constant in the series. Now that I mentioned drawings and pigs, I have to say I was a bit disappointed that the portrait storyline didn't get a conclusion. I've always estimated the proper use of pigs can really boost a story. (oh, and I forgot to note this in the review of Minx – there we had a good pig use too). It was a pity that the painted image of the Empress was never finished. But I hope that someday, and in some other book, Clarence's dream will be fulfilled .
Well some comfort was the presence of the same pig, covered in phosphorescent paint in the young Veronica's bedroom (which actually led to the eagerly awaited proposal).

And so, like this with this novel and one more, I took the minimum Wodehouse reads per year. Fortunately, there is no maximum (tho the doctor consulting Tippy Plimsol may argue that the exess use will cause halucinations. But I think in this case they will be way more pleasant than the ones in poor Plimsol's case. )

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

[boor review] The Prodigal/"Блудният"

Заглавие: "Блудният"
Автор: Майкъл Хърли
копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Може би заради корицата, но някакси взех тази книга с очаквания за история а ла Никълъс Спаркс. Което само по себе си е любопитно очакване, при условие, че никога не съм чела негова книга

Историята
В един момент Ейдън е отегчен, но преуспяващ адвокат, който има всичко, за което хората мечтаят. В следващия се оказва без пукната пара, без покрив над главата си и без лиценз да упражнява професията си. Докато нещата се успокоят, неговият шеф и най-добър приятел го изпраща на малкия остров Окракоук. Оказва се, че този остров е пълен с бежанци и изгнанници – като се започне с отец Маркъс, заточен тук, защото е неудобен за вишестоящите в църквата, бягащият от закона Ибрахим, до Моли, която е решила да се докаже, занимавайки се с доста опасна професия и появилата се от нищото тайнствена Сара. Съдбите на тези непознати ще се окажат свързани с една... лодка. „Блудният“ крие не по-малко тайни от всеки от тях.

Следпрочитно:
Когато се стигна до писмено поставяне на мнението, тази книга ми беше малко трудничка, защото симпатиите ми към нея ту хвръкваха нагоре, ту падаха.
Книгата започва бавничко, с един почти несвързан с останалото приказно-митологичен пролог, който те оставя да се чудиш как точно ще се впише в останалото повествование. По принцип нямам нищо против бавните начала. Не съм им голям фен, но вече съм си научила урока, че ако се изтърпят скучните глави, после може да ме чака истински съкровище. Горе-долу такъв беше и случая тук. Книгата малко ме отегчи в първите си сто страници, въпреки че стилът на автора беше красив и описателен, много реалистичен и наистина виждаш пред очите си нещата, за които четеш. Главно това ми помогна да преглътна тези страницки сравнително лесно. След това нещата рязко се промениха след епизода с инцидента в бара. Интересът ми се възроди отново, хвръкна нагоре и си остана там до края на книгата.
Героите ми станаха много милички – особено четиримата, които си кръстих Екипажа на „Блудния“ - Маркъс, Ейдън, Моли и Ибрахим. Чак аз самата се учудих колко много се разстроих от някои от нещата, които ги сполетяха.
Другите големи тлъсти плюсчета, с които търпението ми бе възнаградено, бяха умело преплитащите се сюжетни линии, и най-вече любовната между Ейдън и Моли – беше толкова искрена, и ненатрапчива, и невинна, и силна. Освен това – смях. В умерени количества, но затова пък качествен и добре разпределен хумор из диалозите и героите :) Но май любимото ми нещо беше как в крайна сметка книгата ти дава възможност да избереш – дали има някаква магия и чудеса зад всичко, което се случва или не. С умело вплетените легенди и мистерията около лодката, читателят през цялото време е на ръба.
Иии все пак, да си призная, някои неща не ми се понравиха, освен бавното начало ( ако беше само то, нямаше да дръпна оценката надолу)
-това е книга за плаване. И това е супер! Но ако имаше тук-таме някоя бележчица под линия и обяснение, нямаше да се оплаквам. Познанията ми стигат горе-долу до „морска миля“ и толкоз. Незнанието на някои подобни детайли не попречи изобщо на цялостната история, но беше достадно.
-Ватиканът. Просто с толкова много а ла „Шифърът на Леонардо“ произведения напоследък, подобен детайл ме накара да врътна очи към тавана. За щастие, това не стана нещо от голяма важност и главен елевент в сюжета, но преспокойно нещата можеха да си останат на ниво на битката между корабите. Защото легендите около кораба наистина бяха много интересни – за евентуалното наличие на дърво от кръста на един от разбойниците, умрели заедно с Христос (но не се знае кой – покаялият се или не). Да бяха задълбали малко повече натам, и с историите за принцовете от миналото, щях да съм по-хепи.
-смъртта на един от главните герои. Добре де, признавам си че страдам от „хепи ендинг“ синдром. А и както казах, чак аз се учудих защо ми стана толкова тъжно. А като поутрепаха още един герой – направо си беше гавра! За щастие, той се „завърна от мъртвите“, така че прощавам.

И накратко – наистина красиво написана история. Има любовна линия, но не е чисто любовен роман. Говори за вяра, и надежда, и как да откриеш себе си и място, където да се чувстваш у дома, но по възможно най-ненатрапчивия и хубав начин, и със сигурност не е в категорията „Как да промениш живота си – в 9000 лесни стъпки“. Имаше мистерия, и екшън, и приключение, и си беше удоволствие да я прочета. Дори и нещата, които изтъкнах като недостатъци, подлежат на тълкуване – сигурно доста хора дори не ги намират като такива и ще изпитат още по-голямо удовлетворение от книгата.

П.П. Ня, така преведено заглавието звучи тромаво. Знам, знам.

~~~~
Title : The Prodigal
Author: Michael Hurley
review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
Maybe it was the cover. But when I picked the book, I was expecting something like Nicholas Sparks. Which is weird, since I've never even read a novel written by him.

The story:
In ne moment Aiden is a prosperous, even if slightly bored of life lawyer. And in the other he is jobless, with no license to practise, no home and no money. His only option is to accept going to love and work on a small island. It turns, Ocracoke is full of renegades – starting from Father Marcus, sent here for being inconvinient for some people in the Church, Ibrahim, who runs from the law, the small Molly who tries to prove herself and the mysterious Sara. The fates of all those people will come together thanks to an old... boat. The Prodigal harbours even more secrets than any of them.

After-read thoughts:

This book was a bit hard to review for me, because I kept having ups and downs in my opinon.

The books goes with a slow start after revieling something like a little tale before the first chapters, leaving you to wonder how this will fit in the rest of the story.
I don't mind slow starts. Not that I am a fan of them, but I know well enough that a real gem of a story can be hidden later in the pages. This was the case here. The book slightly bored me for the first about 100 pages, even of the authors style was beautiful, realistic and like painting a picture. It all made it a nice read and helped me going. Things changed suddenly after the episode with the bar fight, when my interest to the story was reborn once again and didn't leave me till the last page.
My heart grow warm to many of the characters, and especially to what I started to call the Crew - the four ones on the board of the Prodigal. Aidan, Molly, Marcus, Ibrahim - I loved them all and I felt for them through every page.
I loved how the different storylines enterwined, I enjoyed the blooming love between Aidan and Molly, the humour is some of the dialogs and the characters of almost everyone. But what I loved the most was that the book gives you the chance to choose - if there was a magic and miracles behind all that happens or not. I love sotrylines that go on the edge like this. Also, the use of the legends and tales was great and captivating. The mystery surrounding the boat was beautiful and well developped.
However, there were at the same time many things that annoyed me, apart from the slow beginning (if it wasn't only for it, I wouldn't drop the rating)
-this is a book about sailing, and it is great! But I felt the need of some underline notes. I know some total basics like a nautical mile, but other terms left me wondering. It wasn't a problem to grasp the whole of the story, but still annoying. I think I wouldn't be the only reader who'd feel like this. I know many people don't like sidenotes, but they are easy to skip, and yet very useful if you decide to go through them after all.
-the Vatican. It is just with sooo many books in the later years that go with a Da-Vinci-code like conspiracies, that when this came up in the book, I started eye rolling. Thankfully, it didn't become a main part of the story lines, but it could have been left on the level of the "battle of the ships", without adding an extra spice. Because, as I said, I loved the use of the legends! I was even hoping for more of it.
-the death of one of the characters. It just saddned me so, and I rate books on how I feel.I felt a bit better after the "return from death" of another character, but even so.

To wrap it all in the end - it is a beautiful story. It has love subplots, but is not a romance novel. It talks about faith and finding yourself and finding a home and place to go back to, but is not a book of the type "Change your life (in 9000 easy steps)" - that I hate by the way. It has real adventure and great mystery and I can say I enjoyed it a lot. If you don't mind the points listed above and don't see them like flaws, you'd like the book even more than me.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Wishlist Wednesday # 8

Oh my, it has been a long time since I last participated in this. Wishlist Wednesday is a book blog hop where we will post about one book per week that has been on our wishlist for some time, or just added (it's entirely up to you), that we can't wait to get off the wishlist and onto our wonderful shelves. Follow Pen to Paper as host of the meme.
Ня, от доста време не съм участвала в това. Нека да опитаме да възнобовим традицията (макар че първоначалното ми участие също бе твърде мимолетно, че да се сметне за традиция)
В  Wishlist Wednesday всяка седмица добавяме по една книжка в списъка си с желания, било тя съвсем нова, или нещо, на което отдавна сме били хвърлили око. Тазседмичният ми избор е:
 I absolutely loved the first book of the Dresded series. I already have the second waiting for me, but when I saw that Jim Butcher's other series is getting translated too, it got on my wish list right away.
Досиетата на Дрезден са разкошни - и сериалът, и книгите (поне за първата съм вече сигурна, а и втората от известно време си чака реда, но нямам никакви съмнения). Затова и когато разбрах, че другата поредица на Джим Бъчър също ще види бял свят на български, веднага се нареди в списъка ми с желания

вторник, 5 ноември 2013 г.

[book review] Дяволче/Minx

Заглавие: „Дяволче“
Автор: Джулия Куин
Поредица: Блайдън #3
Превод: Димитрия Петрова

Предпрочитно:
С доста голямо нетърпение очаквах третото и последно томче от поредицата Блайдън. От една страна авторката ме беше спечелила с леко абсурдните на места обрати и сцени и романтичните сравнения на уши с кайсии. Освен това, последната книга беше отредена на Дънфорд, персонаж, който привлече вниманието ми от началото.
Малко корични мисли. Много, много се надявах корицата на последната книга да е жълта (а сега, след като я проетох, даже има основания да е жълта, предвид многобройните споменавания на жълтата Хенрина рокля). Моята презумпция иначе беше, че тогава цялата трилогия ще е като букетче теменужки. Иначе и настоящата корица си е добре. На пръв поглед може да ви се стори нежничка в тези сини нюанси, но моля, забележете здравата хватка на дамата, обещаваща епилация. FTW.

Историята:
От Блайдънските герои, Дънфорд е последният, ненадянал още хомота на брачното щастие, и той има твърдото намерение това да си остане така, още повече, че се е обзаложил с най-добрата си приятелка Бел. Прът в колелата обаче се оказва неочакваното наследство, което получава под формата на отдалечено Корнуолско имение и пленителна, па макар и понякога ухаеща на прасенце, повереница. Хенриета, по-известна като Хенри, с дори прекален ентусиазъм се спуска да покаже на Дънфорд прелестите на селския живот и дивата природа, с идеята той бързо да си стегне багажа за Лондон. Дънфорд отвръща на усилията и с намерението да се докаже като добър опекун и да я превърне в истинска млада дама за предстоящия сезон. Но колко ли време ще им отнеме да осъзнаят, че нито Хенри иска Дънфорд да се махне, нито той – да я види сгодена за някой друг?

Следпрочитно:
Както бе споменато предпрочитно, имах големи очаквания за тази книга и с бях подготвила за един грандиозен финал на трилогията. Още от анотацията ми хареса идеята за малката дивачка, която иска да бие шута на Дън. Даже се бях нагласила за нещо а ла „Укротяване на опърничавата“ (което със сигурност е най- любимото ми Шекспирово нещо).
Но в това отношение останах разочарована. Не получих своята Беатриче.
Хенри наистина е сладка героиня, особено със своята неориентираност, но образът и някак ми напомни на този на Ема от първата книга. Като добавим факта, че и Дънфорд е подобен на Алекс типаж - „женкар“ и някои леки сюжетни елементи, наистина поне за мен приликата си е налице.
Много се надявах Хенри да удържи фронта по дълго и да разчупи модела, но за мое съжаление и тя хлътна по Дън още от самото начало, и се почнаха прехласванията и точенето на лиги – макар че в нейна защита, девойчето не си даваше много-много сметка.
От друга страна пък имаме Руфъс (заек) и господин Свинкъс (прасе) и онази лека весела абсурдност. Имаше доста весели и мили моменти из цялата книга. Лично на мен в историческите романси голяма слабост са ми роклените моменти, и тук се облажих. Надиграването в началото също бе сред най-силните елементи в сюжета, и специално с хигиеничната заплаха.
След преместването на действието в Лондон, интересът ми не спадна, но и не дръпна нагоре. Общо взето през цялата книга се поддържаше едно постоянно ниво, което те подтиква да продължаваш нататък, но без да предизвиква някакви емоционални изблици. Просто леко, приятно книжле, с което да си починеш. В това отношение е идеално. Честно казано, ако не разглеждах книгата като част от трилогията и не я сравнявах, сигурно щях да ѝ дам по-висока оценка. „Дяволче“ за мен се оказа еднакво интересна с „Великолепно“, а фаворитът ми си остава „Среднощен танц“. Между другото, оказва се, че моето мнение май е обратно противоположно на това на повечето хора, ама нейсе.
Така че – три звездички : хареса ми.


 
Title: Minx
Author: Julia Quinn
Series:Splendid #3

Pre-read thoughts:
I hardly waited for the third and final volume of this series to get translated. The author had already won me over with her light style and sometimes slightly absurd scenes. Besides, the third book was suppose to be about Dunford, a character that captured my attention from the beginning.
Some cover thoughts. I really hoped for the cover to be yellow (and now after reading the book, I think it should have been yellow indeed, given the numerous times they mentioned the yellow dress). Anyway, my idea was that if it was yellow, then along with the other two books with their purple and green covers, the whole series would look just like a bouquet of pansies. However, the current cover is not bad either – and please notice the lady's grab. Oh, boy, if she is to pull, that would hurt.

The story:
Dunford is the last from the group of friends that hasn't merried yet – and he thinks this is just fine. Getting merried is the last thing on his list, not to mention that he would have to pay Belle if he admits falling in love. But his plans got turned upside down when he inherits a title, an estate... and a ward to go along. Young Henry plans to show the new owner exactly hoe hard rural life can be, and force him to run away back in London. And Dunford, he wants to turn this wallflower into a young and respectfull lady for the next season. How long it will take for them both to realize, that Henry doesn't want Dunford gone, and he doesn't want her to change – and definitely not to marry someone else.

After read thoughts:
As said, I had my hopes high for this book and was waiting for the grand finale. The short resume was promising too. In my mind the image of Henry was a bit like Beatrice from Much Ado About Nothing. Mmm, but alas, I didn't get my Beatrice.
Now Henry was a cute and lovely character. I was just hoping for something different, something we haven't seen in the rest of the books in the series, and in some places she really reminded me of Ema. This, and the fact tha Dunford is, just like Alex, the “rake” type of character, combined with some minor details of the story, made all a bit too much like Splendid.
I wanted for Henry not to fall for Dunford's good looks from first sight, but she did just that. Her innocent and unacquainted approach was what made things more bearable, so she managed not to annoy me, but not to win me over either.
On other hand, here we had rabbits and pigs. In a romance novel, rabbits and pigs always give extra points. The game in the beginning between the two gave me some serious laughs, and as a wholem there were many cute and funny moments in the whole book. I'd say this first one third was the best form the whole book.
The whole cook kept my interest in a constant level. I never lost it, but there weren't any high picks either. From the beginning till the end, it was a nice, light novel; a pleasant and refreshing read, just something you would grab to have some rest. Just perfect for this. To be honest, if Minx wasn't a part of a series, and a final part too, and if I was able to avoid comparing it to the rest of the books, I would give it a higher rating. For now, I like Minx and Splendid just the same, and Dancing in midnight is my favourite. In short, 3 stars from me – I liked it.


понеделник, 4 ноември 2013 г.

[book review} Rusty nail/Ръждив пирон

Заглавие: "Ръждив пирон"
Поредица: Жаклин Джак" Даниелс #3
Автор: Дж. Е. Конрат
Превод: Станислава Лазарова

Предпрочитно:
Миналата есен изкарах голям късмет, като спечелих едновременно тази книжка и по-голямата ѝ сестра от поредицата от две различни места. Конкретно за тази мисля, че трябва да благодаря на форума Mistresses of Night и естествено, на издателство Монт, за организирането на конкурса. В началото на годината се преборих с "Блъди Мери" се преборих доста бързо. "Ръждив пирон" я последва не след дълго, но по различни причини все отлагах отчитането с тази книжка, въпреки че щеше да ми попълни доста предизвикателства.

Историята:
В третата история за Жаклин Даниелс се завръща сянката на зловещия и садистичен убиец от първата книга от поредицата. Някой го копира и извратените му намерения са насочени директно към Даниелс. Тя ще трябва да се справи, но този път без подкрепата на партньора ѝ Хърб и бившия ѝ приятел Лейтъм, както и без подкрепата на шефа си. Остава ѝ само съмнителната утеха да има до себе  си бившия си партньор - полицай, който издига способността да дразни останалите в изкуство. И все пак, това е най-малкият ѝ проблем, докато убиецът вилнее и нови невинни жертви загиват, и собствения живот на Джак е в непрестанна опасност.

Следпрочитно:
Прочетох тази книга страшно бързо. Започнах я, четох в автобуса за Варна, докато не стана твърде тъмно, и я завърших вечерта в квартирата. Тази припряност обаче не се дължеше толкова на факта, че се влюбих в книгата, а просто защото исках да свърши. Исках да заловят убиеца и да има хепи енд. Съдете ме, ако искате - аз си ги обичам щастливите завършеци! Поръсени с розова захар и черешки, ако щете.
И така. Както си признах и по-горе, третата книга е обвързана по сюжет с първата, може обаче спокойно да се чете  и самостоятелно . за това гарантирам, защото аз първата книга не съм я чела. Имах желание да поправя това, но се отказах - причините след малко.
"Блъди Мери" ме остави с доста добро впечатление - а аз я оставих с четири звездички, което в превод значи "много ми хареса". Беше забавна, интригуваща, напрегната - и доста кървава. "Ръждив пирон" я надмина по всички показатели - и най-вече по последния.
Книгата наистина ми дойде много откъм кървища и вътрешности. Too much gore. Не знам с каква дума трябва точно да предам това от английски, но мисля, че то най-добре описва. По принцип всякакви битки, яростни изблици и прочее, които довеждат до хвърчене на крайници, избухване на мозъци, размятане на вътрешности и плискане на кръв си ги чета без проблем, чета бдсм - някои манги са си доста хард кор, но стигне ли се до разни такива мъчения - просто не е моята част. Сега ще трябва да  прочета дузина сапунчета, за да се възстановя психически, видяхте ли какво направихте?
Иначе имаше разследване, имаше напрежение, разследваният случай наистина те караше да се замисляш кой е убиецът (мога ли да се похваля, че ако не друго, поне в доста ранен етап налучках пола на убиеца?), имаше хумор, който беше едно от нещата, които ми помагаха да чета. Наистина, имаше твърде малко Хърб, но достатъчно очарователен Лейтъм. Беше си интересна книга.
Обаче аз май ще съм дотук с поредицата. Джак и Лейтъм се събраха пак, имам си солиден завършек и мога да се оттегля като доволен читател. Обаче, ако някой прочете останалите книги, няма да откажа спойлери и вътрешно инфо (както и gore-рейтинг).
Три звездички, защото на другата сутрин имахме хирургия и това просто не е добра комбинация.

П.П. Тъй като на предната книга се оплаках от грешките и прочее, тук се чувствам задължена да изтъкна, че нещата са чувствително по-добре. Не безгрешно, but way to go!

П.П.П. Днес е ден четвърти от НаБлоПоМо и официалният въпрос е "Кой е любимият ви герой - изобщо?"
На което моят отговор - утф? Хора, не знаете ли че такива неща не се питат? Все едно да попиташ тригодишно хлапе мама ли обича повече или татко. А-на-те-ма! Ако искате, мога да ви кажа кои са ми любимите герои от тази поредицата, която чета в момента, "Блайдън" на Джулия Куин. Бел от дамите и съответно Дънфорд от господата. Това е всичко, което мога да ви отпусна.
Title: Rusty nail
Author:J.A.Konrath
Series: Jaqueline "Jack" Daniels Mystery #3

Pre-read thoughts:
 
I was pretty lucky to win two volumes of a series in a row, and all thanks to the forum Mistresses of night and the Mont publishing house. The prequel of this here, Bloody Mary, I read in the beginning of the year. Rusty nail was supposed to follow shortly after, but due to random stuff I read it months later.


The story:
In the third instalment of the Jack Daniels Mysteries, the memory of the sadistic killer from the first volume casts its shadow. Here Jack needs to find who is copying him, and she needs to do it fast - before more people dies. But this time not only she is pressed by her bosses and the media, but she can't rely on her partner Hurb and her ex-boyfriend Latham. True, her ex-partner is here... but this is not much of a comfort.


After-read thoughts:
I finished this book just for no time. I started it one morning, continued on the bus to Varna and finished it the same night at home. But I was in such a hurry mostly because I just wanted it to end. I just couldn't go to bed with such terrible images being the last thing I read. I wanted my conclusion. The crime solved, the killer caught, and everyone is merry. Hey, I love happy endings! With sugar and cherries on top. Judge me if you want.
But I had to go through lot until I reach my happy ending.
As mentioned, the third case in the series is related to the first, but can be read as a stand alone too. I vouch for this as I haven't touched the opening volume of the series. I was about to fix this but gave up – why exactly in a minute.


Bloody Mary left a good impression – and I left it with four stars, the equivalent of I really liked it. It was funny, intriguing, tense – and bloody. Rusty nail surpassed in in everything, and especially in the latter.
In short – two much gore. I am kind of okay with bloody fights where blood is spilled, limbs are torn, intestines fly all over. Some of the bdms mangas I've read were pretty high core. But I just hate hate hate psychos and tortures, it gives me the bad kind of creeps, and nightmares. Just not my thing, not in this scale in any case. Now I have to read a dozen soap novels to restore my sanity, happy?
Now, the novel was solid. The criminal case really got you thinking and trying to figure out who is the murder – and not all crime novels manage to do this. May I mention that at least figured out the gender of the killer in a pretty early stage? It had a lot of humor and in some place it was the only thing that helped me going. There was not enough Herb, but Latham was back in the end to make me happy. It was an interesting book. Just the gore rating was too high for me.
So I will be giving up on this series. They got the bad guy. Jack and Latham are back together. I kind of have my happy ending and can walk away as a happy reader. Rusty nail gets 3 stars from me.
But of someone else reads the rest of the books, I won't mind some spoilers. And a gore rating.


P.P. As I complained about the many mistakes in the edition of Bloody Mary, now I feel obliged to note that things were better in this book. Way better. Not flawless, but way to go!

P.P.P. As this is the fourth day of NaBloPoMo, the official question is Who is your favourite character? To this my answer is; What? Don't your know that such things just can't be asked? It is like asking a three years old of he loves mom or dad more. If you insist, I can share my fav characters from the series I read right in the moment - Blaydon by Julia Quinn. That would be Belle from the ladies and Dunford from the gents. This is all I can give you.

неделя, 3 ноември 2013 г.

[book review] Atlants awakening/Пробуждането на Атлантида


Заглавие:"Пробуждането на Атлантида"
Поредица: "Воините на Посейдон" #2
Автор: Алиса Дей

Предпрочитно:
Предпрочитно мога само да кажа, че на практика заради тази книга отново обърнах поглед към първата в поредицата (този път без да се хиля и без да правя коментари – на глас). Заслугата е на форума Deeper than blood и издателство Тиара букс, благодарение на които я спечелих.

Историята:
След като в края на първата книга Конлан успя да си извоюва правото да се ожени за Райли, човек би си помислил, че сега ще може да се порадва на малко сеейно щастие и спокойствие. Но не би. Животът на Райли и бебето ѝ е в опасност, и единственото, което може да им помогне е Сърцето на нереидита – вълшебен рубин, който в ръцете на певица на скъпоценни камъни е способен на чудеса.
Тази певица е младата вещица Ерин. В името на голямата цел, тя се съгласява да работи с Воините на Посейдон – или по-точно с Вен, малкия брат на Конлан... резултатът от което е взривоопасна комбинация.
Времето им тече, а наближава и по-голям сблъсък – Анубиса се завръща по-силна отпреди, а сред шейпшифтъри, вещици и вампири, Воините вече не знаят кой е приятел, а кой – враг.

Следпрочитно:

Още от самото начало си беше ясно, че тази книга ще ми хареса повече от предходната. Най-малкото заради главния мъжки персонаж, Вен (или лорд Венджънс, но ако само можеше да си види той името, изписано на кирилица, щеше завинаги да си остане само Вен) ми беше по-интересен от брат си в първата. Вярно, пак си е типичен алфаджия, но с тази поредица си знаех с какво се захващам.
Същото важи и за неговата изгора тук – Ерин. Райли си беше скучничка, докато младата вещица беше къде по-интересна, и не само заради силите си. „Певица на скъпоценни камъни“ звучи малко тромаво, но си беше интересно като концепция. Иначе, очаквано, романсът между двамата беше на ниво зайци.
Това, с което книжката си спечели преднина пред първата, е че по всички показатели историята беше по-развита, по-усложнена, и съответно – по-интересна. Анубиса очаквано отново излиза на сцената, вампирите си правят мизерии, Данито (вампирът двоен агент) се появява току да му се порадвам и ВнП (тук Войните на Посейдон, не Властелинът на пръстените, и със сигурност без алюзии с ДЗП) не знаят какво да го правят. Но не е само това – при вещиците също се бърка някаква каша (I can feel it in my thumbs, something evil this way comes), при шейпшифтърите също мирише на гнило (или на мокра котка, може би).
В първия том имаше разделение на главния герой – и на останалите ВнПта, които си бяха повече или по-малко безлични. Тук освен Вен от ВнПтата доста активно се включват Синчец а.к.а. Джъстис и Аларик, а.к.а. Моят любимец; присъствието и на Дани е доста осезаемо. Личните истории на героите, чиито книги ще дойдат занапред, се преплитат с основния сюжет като така хем се осигурява по-плавен преход, хем разнообразяват нещата, хем дават храна на фенгърлките, което е нещо много важно. Автори, хранете си подобаващо фенките, и те ще ви бъдат верни до гроб.
И така, плюсовете са : по-развит и заплетен сюжет, с някои доста интересни врътки; участие на повече герои; по-интересни и динамични битки. Минусите са си същите като в първата книга – Алфа зайци + доста отворен финал (гневен рев откъм рова с фенгърлки. Хвърлете им малко фенфикшъни да ги успокоите. Или книжлето с новели от света на ВнП)
Давам на тази книжка три звездички, както и на първата, но наистина, разликата си е както между три на релси и и 3.40.

П.П. Трети ден от НаБлоПоМо, как ви се струва ? 8)

 

 Title: Atlantis awakening
Series: Warriors of Poseidon #2
Author: Alyssa Day



Pre-read thoughts;
Well the only pre-read thought I can share is that thanks to this book I actually started this series and was able to look at the cover of the first one without bursting in laugh and making any comments – simply because I won it (thanks!)

The story:
Conlan somehow managed to marry in the last book and one would think now he deserves some happily ever after. But the lives of his wife and baby are in danger and only a powerful ruby called the Nereid's heart can help them if handled by the right witch. And this witch is Erin Connors. So far so good – but who would knew that things between her and Conlan's brother Ven can get a bit... tense?
But there is no time to waste, Anubisa is back stronger than before and with vampires, shapeshifters and witches around, it gets hard for the Warriors of Posseidon to see who is friend and who is foe.

After read thoughts:

It was clear for me from the beginning that I would like this book more than previous. Simply this one is for Ven, and from the first volume he captured my attention more than his brother. Sure, he is the typical alpha and this can be as annoying as it gets, but still more interesting.
Same goes for Erin. Riley was a bit boring while at least Erin's powers are quite cool. The ability to control gems and hear them sing def is more original than most things you can find in para romance.
Of course, the love story was of the rabbit type. And I don't mean soft and cuddly bunnies, just for hugging. You know. Rabbits. Rabbits do what they do best.

So what actually made this book better than the first was the fact that the story and the characters were more complicated and more entwined than in the first. Volume one was about Conlan and all about him and the rest were kind of... faceless. Now we can really see more of Justice and Alaric, and Daniel – and since I love them all, this makes me happy :) More action from the mysterious double agent, the blue haired beast and the poor little tormented high priest. Poor thing. Knowing that Alaric's book is in the end of the series, it is sort of mean to start his love story from now, but interesting nevertheless. It all result for a lot of fangirl food – dear authors, remember to feed your fans and they will love you and follow you forever.
The mix of vampires, atlants, gods, witches, shapeshifters, fairies and whatever seemed a bit intimidating at first... but it is actually working out and I don't mind it. The story is getting nice and complex, with some serious twists and cliff-hangers – especially in the end of the book. Can you hear the fangirls roar? Let's throw them some extra novels.

Why do I have the feeling I'd love these books more without the romance?
Anyway, again 3 stars from me, but let's say if the first book got 2.75 this one scores 3.40.

P.P. Three days survivor of NaBloPoMo, how's this 8)

събота, 2 ноември 2013 г.

Random reads November

Hosted by I'm loving books

Иии отново подхващам това доста полезно меме. "Случайна книга" е за едно избрано наслуки заглавие всеки месец от безкрайния списък. В моя случай аз си ползвам списъка на заседелите се книги - тези отпреди началото на 2013. Този месец излезе късмета на....

 22"Сладкото на дъното на пая" - Алън Брадли/The sweetness of the bottom of the pie - Alan Bradley

Честито на победителя!

На книжките за Флавия се точа от доста време - ъмм, отпреди началото на тази година във всеки случай, то се видя. Тъй като томчето под въпрос е в Бургас, ще му се наложи да изчака още седмица - две, но със сигурност ще бъде наченато през ноември. Не се безпокой, томче.
Освен всичко друго (кое всичко ли?), този пост е и част от моето отчаяно НаБлоПоМо. Та-да!



And here, with the magic powers of NaBloPoMo (which powers you can access by clicking the button above) I am reviving the meme "Random reads " hosted by I'm loving books.  
Puff!
This is by far one of the most useful memes I've been playing with. Here the participants choose randomly one book from their lists to read. I am narrowing things down, using my TBR list with books added before the beginning of 2013. This time the lucky winner is..
22"Сладкото на дъното на пая" - Алън Брадли/The sweetness of the bottom of the pie - Alan Bradley

The first volume about the adventures of Flavia has been in my list... well since the beginning of the year, as I admitted. Unfortunately, it will have to wait a week or two more, as it is at home and I'm in Uni city. But it will be started this month. Rest assure, book.

And so, here is my second NaBloPoMo post. Nothing fancem but it is something!

петък, 1 ноември 2013 г.

November: National - add something - month : here I come

В началото (май) беше НаНоРиМо. Тъй де, NaNoWriMo. Или Nationa Novel Writing Month. Абе Националният (но общо взето световен) месец за писане на новели. За съществуването му знам от три години, иначе си датира от миналото хилядолетие. Целта: през месец ноември да се напише роман от поне 50 000 думи. Всяка година се двоумя да участвам ли, да не участвам ли... просто така обичам да се записвам в предизвикателства, в които после да се дъня като добро Топче. Но за да ми е чиста душата, поне в началото трябва да съм с мотивацията, че има някакъв шанс да успея, а в условията все се намираше нещо да ме спъне. Докато тази година не открих за съществуването на... НаНо Бунтовниците.
Звучи яко, а? Всъщност това са група участници (официално признати от НаНоРиМо - нещо като опозицията - да е ясно, не чийтваме), които по един или друг начин въстават срещу правилата - например пишат нехудожествена литература, къси разкази, не започват чисто нов проект и т.н.  След като ги намерих, вече смело се регнах.
Та моята (далечна, далечна....) цел по време на проекта ще е да напиша 50 000 думи, завършвайки с тях два вече наченати проекта, известни под кодови названия "Адаптацията" и "Изгодата". Всъщност не са тайни, но пак са известни само на моя милост, останалите ми алтер ега и малък кръг посветени. Изкушението да ги зарежа и да почна нещо на чисто, съвсем по правилата на евента е голямо, но като си знам досието на сериен започвач и липсващата кариера на завършвач (няма такава дума, нали?) просто това си е лоша идея.
И така, ето ме от  кликата на Бунтовниците. НаНоРиМо 2013, идаааа! (артистично препъване)

It all began with NaNoWriMo, or so it seems. A.k.a. National Novel Writing Month. I know of this event for three years already, but due ti various circumstances, including but not limited to laziness and lack of inspiration, I never took part. But oh you know how I love challenges and especially to sign up and fail them later. But to keep my consious clear, at the beginning I need to to know that there is at least chance of getting out of this alive. Anyway, it was all no-NaNoWriMo-for-me, untill I discovered a secret (ok, maybe not so) group of (official) rebellions that slightly bend the rules of the game, for example with writing non-fiction or setting different goals.
And it is just perfect for me. Because, even if it is tempting to throw all of my projects and start something anew, like are the official rules of the event, knowing my history of serial starter and never-ever finisher (there is no such word, is it?) ... it is somewhat a bad idea.
So I decided to participate on the National Nover Writing Month with a goal to write 50 000 words, thus finishing two novelettes I've already started.
So, beware, NaNoWriMo, here I come! Or something.
By the way, this banner really makes me wanna stitch it

А пък след НаНоРиМо дойде НаБлоПоМо, което аз си мислех, че е НаНоБлоМо и дълго време неуспешно го търсих така из нета, удивлявайки се на безпомощността на Гугъл пред нещо, коего си знам, че съществува. Както сигурно вече сте се досетили, НаБлоПоМо е Национален Блог Постинг Месец. Тук правилата са - всеки един, по един пост. Та да, това е! Има промптове по желание (които на мен не ми допадат) и награди (които са само за Щатите), иначе свобода, народе. Ама не се брои ако си насрочиш постовете предварително. Май.
На това събитие също се точа от известно време, и като се има предвид мъртвешката тишина в другия ми блог, би било логично той да стане жертва. Но истината е, че е доста по трудно да произведеш крафтърско съдържание всеки ден, отколкото книжно. Затова и злият ми умисъл е да залея този блог с книжни мемета и всичко останало. Да си направя равносметка как вървят книжните предизвикателства. И за целта да напиша ревюта. Ох. Ама няма пък да се издънвам - 40 предизвикателства са си това. And I am gonna be a champion. Just wait and watch me fail.

Иначе официалният въпрос за първи ноември е "Ако намериш една сутрин един милион долара и трябва да ги изхарчиш до вечерта, какво ще направиш?" . Първата ми мисъл бе, че ще хвана най-доброто си другарче, ще идем с чартър до Дисни, а от 11 часа до полунощ ще пазаруваме онлайн. Ааа, след това се сетих и за дарения. Това също. Но и Дисни.




And after it was NaBloPoMo, which I thought to be NaNoBloMo and thus I searched for it in Google and almost lost all hope. But here it was, in the end! Like you might have guessed, this event is about blogging at least once every day of November. And this is it. There are prompts (if you need them) and prizes (if you're in USA), but as long as there is one post per day, I think we're all good.
As my other blog is actually dead-er than this one here, it'd be logical to venture on this journey there, but truth is it is much harder to come with something crafty every day. So I will spam all over my book place, like a naughty puppy. Get back to some memes. See how challenges are going. Arrgh write reviews for those challenges? Prbably so.
Let see how long I will survive.

Oh, and btw, the official prompt for today is  If you found one million dollars in the morning and had to spend it by nightfall, what would you do with the money?
My first thought was to get my best friend, go to Disney and in the end spemd the last hour of the day shopping online. And then I thought of donations and charity. This too. But def Disney.

Иии накрая идва... НаФоПоМо. Или поне би идвало, ако не звучеше толкова зле, и ако не го бях измислила току-що.  Това е моето лично поствай-всеки-ден-във-форумите ноемврийско предизвикателство и като такова, на него сигурто ще се издъня първо.

И та това е. Ако взимате участие в някое от тези, признайте си и ще ви окуражавам с жарта на цял отбор мажоретки. Да живеят Националните-нещо си-месеци!

And in the end there is NaFoPoMo. Or it would be, if it didn't sound so ridiculous and if I haven't just came up with it. This is my post-daily-in-forums- challenge. And since it is mine and all mine, probably I will fail it first.
So this is it! If you take part in any of these, let me know and I will cheer up for you! Yay for National Something Months!