About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 18 декември 2018 г.

Коледа за всеки вкус

Не очаквах от себе си да направя такъв тип пост - но ето го :) Дори не е защото си изчерпах материала от блогмасване - остават още ревюта, и тепърва предизвикателства! Но докато си пишех коледните ревюта, осъзнах, че има коледна книжка за всекиго, независимо кой е любимият ви жанр. Затова реших да направя една малка компилация на заглавията с коледна тематика, които съм чела или са ми в (безкрайния) списък за четене.

Забележка: Това не е класация от типа "дъ бест", просто неща, които са привлекли вниманието ми. Тук всичко е субективно на тоя блог, ако не сте забелязали.

ХОРЪР

Започвам с хоръра, защото на пръв поглед, това е най-противоречащия жанр (не е така).
Тук ще започна с ТБР книга - N0S4A2/Носферату/Christmasland на Джо Хил. "Носферату" е историята на Вик МакКуин - жена, която има дарбата да открива неща и места и Чарлс Манкс - който със старата си кола с номер N0S4A2 може буквално да се измъква от реалността. Хобито му е да примамва деца и да ги води в едно изумително и ужасяващо място, което обича да нарича "Коледната страна". Вик е единственото дете, което някога му се е измъкнало, но сега Чарлс си е набелязал нова жертва - синът на Вик.

Книжните срещи с Хил ми харесаха неочаквано много, за разлика за досега тези с баща му. Тук нещата ми изглеждат като крийпи интерпретация на страната на чудесата, където децата се превръщат в елфчета с промити мозъци и вълшебни коли. Ениуей, надявам се това да бъде преведно! А тъй като споменахме таткото - "Гробище за домашни любимци" изглежда се развива около Коледа, въпреки че акцентът не е там.  "Пусни ме да вляза" на Линдквист също е в този период, и горещо я препоръчвам.

"Крампус" на Бром не е е история за бога на крампите, а за злия антипод на дядо Коледа... който сам по себе си не е много милозлив. Един нещастен автор на песни се оказва по средата на този сблъсък, и всичко това е илюстрирано прекрасно. Този автор привлече вниманието ми преди години с преразказа си на Питър Пан - "Крадецът на деца" и много ми хареса тъмния му и красив подход към разказа и рисунките. За съжаление, още не съм си намерила негови книги.

На български коледен хорър съм срещала само под формата на разкази. Преди време участвах в един коледен конкурс на Сборище на трубадури и там имаше много добри хорър разкази със Санта. Поне един беше на Явор Цанев, чието творчество много харесвам, така че може и да си е проправил път до някой сборник. А пък аз си харесвам още разказа си за радиационния елен, който писах за там...

КРИМИНАЛЕН

Кримито всъщност е един от най-благоприятните коледни жанрове. Помислете само - големи групи хора, семейни дрязги, някой се промъква нощем. Почти всички известни крими автори са писали нещо по въпроса. Наскоро Издателство Ера пусна престъпно красиво издание на "Коледата на Мегре" на Сименон, което ме изкушава неимоверно, въпреки че уж той не ми е любимият детектив (но го четох отдавна... кой знае...)
Също под тяхното лого е "Коледата на Поаро", която официално чака преиздаване, но може да се намери на други места. Не си представяме Шерлок Холмс като герой под имела, но по спомени и той има коледно приключение - "Синият карбункул", където имаше перипетии и с коледна пуйка (спомени - четох го отдавна, и то на руски".
Мисля, че няма нужда да ви правя реклама на Поаро и Холмс :)

Мери Хигинс Кларк е автор, с когото имам доста малко опит, но затова пък тя има цели две преведени коледни новели - "Отвличане по Коледа" и "През цялата нощ" - и двете обаче трябва да се дирят на старо.

Едва вчера ви говорих за коледното приключение на малката Флавия де Лус - "Преследвана от сенки", така че сега ще оставя само линк - ревю ето тук.




ФЕНТЪЗИ/ЪРБЪН ФЕНТЪЗИ?

"Най-тъпият ангел" - толкова очарователно заглавие! <3 Това е третата книга от трилогията "Пайн Коув".Кристофър Мур, въпреки че е доста известен, има само две преведени книги. Едната е втората от гореспомената трилогия, "Похотливецът от град Тъга", в чието преводно заглавие за съжаление се пропуска гущерската част. Но да се върнем на дебилното ангелче. В Пайн Коув е Коледа, но за нещастие, Санта отнася една лопата в главата. Джош става свидетел на сцената и отправя гореща молба към небесата да го върнат от мъртвите, за да не се провали празника. Ето че се намира и един ангел да го чуе - само че не най-умният ангел. И ето така Пайн Коув се оказва насред коледен зомби апокалипсис, когато всички мъртви се надигат.

"Най-тъпият ангел" не е преведена, да съжаление, но е преведена друга книга със същия нещастен ангел - Разиел - "Агнецът. Евангелие според Биф Шамара".  Тя също може да мине за коледно четиво, защото ангелът емва неизвестния апостол да пише ново евангелие, докато той похапва пица. И двата превода на Кристофър Мур са на Ера, между другото. Те активно се грижат за коледното ни настроение :D


ДЯДО ПРАС!!! Любимата ми коледна история ЕВЪР! "Дядо Прас" на Тери Пратчет броя за една от най-хубавите истории от Света на Диска. Всяка книга на Пратчет има деликатна препратка и критика към реалния свят, а тук се е получило брилянтно. Да добавим и древни легенди... и Смърт! Любимият ми герой на сър Пратчет :D Ако не сте чували сюжета - то той е следният: дядо Прас изчезва. За да попълни празнината, Смърт се нагърбва със задачата да обиколи света... иначе слънцето може и да не изгрее.


ФАНТАСТИКА/НАУЧНА ФАНТАСТИКА

Ето това вече е най-сложният жанр за коледни истории!
Тук си позволявам да препоръчам "Доктор Кой". Сериалът е известен с коледните си спешъли и истории. Аз специално ще акцентирам на "Приказки от Трензалор" - ревю тук . Книжката покрива годините от престоя на Доктора в градчето Коледа - просто идеално покрива условията :D

Коя коледна класация ще е пълна без споменаване на "Коледна песен" или поне нейна интерпретация? А как винаги нещата могат да станат по-добре? Като добавим Батман! В "Батман:Коледа" /Batman:Noel Брус Уейн влиза в ролята на чичо Скрудж, а героите на ДС поемат местата на останалите персонажи на Дикенс, включително Супермен и Жената-котка като призраци. Признавам, напоследък от мен Батман отнася повече подигравки, отколкото друго и сигурно няма да прочета този комикс заради доставка и цена, но фактът, че съществува, ме стопля супер коледно.


ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

Книжката на Лиман Франк Баум за младия Коледа не се появява за първи път у нас. Предните издания са под името "Животът и приключенията на дядо Коледа", а новото на Колибри е "Как малкият Клаус стана дядо Коледа". Новото издание има разкошни илюстрации, но на мен преводът на старото ми хареса повече. Естественият отговор на дилемата е човек да има и двете издания...

"Писма от дядо Коледа" също намериха място в блога ми миналата седмица.  Затова ето линк
и само ще кажа, че книжката е разкошотийска. Отново Колибри, бтв.


ХУМОР
"Дядо Коледа и седемте разбойници" - Братя Мормареви. Време беше и за българско попълнение в поста! Да си призная, тази книжка ми изглежда странна и е с онези хаотични анотации, за които имам смесени чувства. Но пък, признавам, изглежда забавно :D

Удхаус е друг мой голям любимец. Той също има коледни истории, като "Изпитанието на Тъпи" или "Джийвс и духът на Коледа", и някои се помещават в сборника "Стрихнин в супата". Но каквото и да подхванете на Удхаус, слабо няма, наистина.

ЛЮБОВНИ 

Тук нарочно няма да се спирам в големи подробности, защото това е доста популярен жанр по Коледа, и надали ще имате затруднения да си намерите нещо подходящо. Затова ще спомена само
"Коледни пожелания и бисквитени целувки", за която писах ревю ето тук.
Историята на Джени Хейл много ми допадна, и беше олицетворение на ненатоварваща коледна приказка. Другата ѝ книжка, която излезе сега, звучи с почти същия сюжет... но пак ме привлича :D

Е, това бяха моите препоръки за коледни четива. :D Мисля, че покрих всички основни жанрове и във всяка група има и нещо, налично на български. Нарочно не споменах някои класики като ориигиналната "Коледна песен", "Полярен експрес" или сборниците с коледни разкази - защото съм сигурна, че тях сте ги чували.  Така че не пропускайте да се впуснете в коледната магия! Дори и тя да включва трупове, шопари или извънземни. И не забравяйте да споделите своите собствени любими алтернативни коледни истории!

понеделник, 17 декември 2018 г.

[book review] "Преследвана от сенки" - Алън Брадли

Заглавие: "Преследвана от сенки"
Автор: Алън Брадли
Поредица: Мистериите на Флавия де Лус #4

Жанр:криминален, мистерия
Издателство:AMG Publishing
Топчеста оценка: 4,5 звезди

"Макар да бе приятно да си мисля за отрови през всички сезони, по Коледа усещането бе някак си специално..."

Така. Обичате Коледа, искате да се слеете с празничния дух. Но любовните романи не са по вашата част, нито ви се четат приказки, или истории за модерни Скруджовци, открили вярата и доброто в себе си. Просто ви се иска... знаете ли, нещо като коледен спешъл на любимия ви жанр?

Е, успокойте се. Флавия де Лус е тук, за да ви помогне да изпълните дълга си към празниците.
Коледа? Да.
Семейна сбирка? Да.
Коледни песни? Да.
Празнична пиеса? Да.
Труп? Да!

Единадесетгодишната Флавия де Лус е страстен химик и любител детектив. Както всяка година, тя очаква с нетърпение Рождество, но този път има по-амбициозни планове - да залови добрия старец и да докаже на сопнатите си големи сестри, че той съществува. Дори и снимачната трупа, която наема имението Бъкшоу за филм, няма да ѝ попречи. Когато обаче цялото село, дошло за празничната постановка на "Ромео и Жулиета" се оказва затворено в имението заради развилнялата се буря, а филмова звезда е намерена удушена с кино лента в стаята си... явно дядо Коледа не е единственият, който се прокрадва в сенките.

"Коледа почти дойде. Самият Дядо Коледа скоро щеше да пристигне.
Както и гробарят.
Горката Филис Уивърн.
Щеше да ми липсва."

"Преследвана от сенки" е всъщност четвърта книжка от поредицата, и за съжаление, май последната преведена у нас. Купих я миналата година на една командировка (-50%, йей,), но чак тази Коледа и дойде реда. Това е първата ми среща с Флавия, въпреки че покрай намаления се сдобих междувременно с още две нейни книжки.

Но да се върнем към настоящото томче. Флавия се оказа очарователно голямо дяволче, и много по-малко социопатична, отколкото анотациите на книгите предполагат. Детето просто обича да си забърка от време на време някоя отрова или експлозивна смес, и това е! В помощ в начинанията ѝ семейната лаборатория, наследена от прачичо ѝ (?), както и винаги готовия да се отзове иконом на баща ѝ - Догър. Възхитих се на доста конкретните химични рецепти, описвани в книгата. Подозирам, че са съвсем достоверни, така че тези романи трябва да вървят с надпис на задната корица - "Деца, не правете това вкъщи" . :D

Като жанр на книжката бих определила cozy mystery . Голямо внимание е отделено на персонажите и характерите им - които до един си бяха типични британци. (Освен Дитер, естествено - надявам се бтв той да се окаже избранника). Много ми се искаше да задълбая и в техните тайни - да разбера повече за Догър, за Хариет, за бащата на Флавия, за сестрите ѝ. Подозирам обаче, че тези неща ще се разкриват (ако се разкрият), чак в нататъшни книги.  Учудващо много заобичах семейство де Лус само от една книга. Дори и сестрите на Флавия, които се водят почти антагонисти  - може би бяха смекчени заради празниците :) Призракът на любовта между Хавиланд  и Хариет - родителите на момичетата - беше дотолкова красив и затрогващ, че една от финалните сцени, с Шекспировата пиеса, ме разчувства повече от останалите коледни романи, които прочетох тази година.
Да не останете обаче с впечатление, че това е някаква голяма част от книгата - не. Бяха съвсем малки, дребни неща, просто бяха точни и красиви.
На героите като цяло е обърнато повече внимание, отколкото на самите случаи, което бе и причината да отнема половин звездичка от оценката си. Престъплението и така беше много интересно за четене - с постановката на трупа, разследването и събирането на улики, и голям екшън финал накрая. Но ми се струва, че не можахме да се възползваме изцяло от тези улики и да проследим историята и мотивите - бяха там, но Флавия се разсея, ако може да се кажа така, все пак е важна задача - от лова на дядо Коледа. Разследването общо взето прекъсна до набелязването на основните заподозрени, след което се понесохме по сюжета.

Но и така ми беше приятно в тази атмосфера. Не винаги напирам аз да съм помощник-детектива в криминалните романи, а и си мисля, че в другите книги Флавия ще е още по-активна, и ще забърква още какви ли не смеси в лабораторията си.

Затова със сигурност ще прочета преведените книжки за Флавия - дали ще се спусна към непреведените, още не знам. Но семейство де Лус определено заслужава внимание.

Освен на търсачите на алтернативна коледна тръпка, си позволявам да препоръчам "Мистериите на Флавия" и на любителите на други деца - полу-социопатчета :D Макар и по-спокойна като атмосфера, може да допадне на феновете на Валкирия Каин, а също и на почитателите на Артемис Фоул (също много силна поредица, която препоръчвам).



неделя, 16 декември 2018 г.

Журналести работи

Когато старата година свършва и новата иде, значи е време за... нови тефтери и планери. Значи, да ви предупредя :D Това не са са специални планери с калиграфски заглавия, страници - произведения на изкуството и изобщо въплъщения на реда. Не може да се нарече и Bullet journal, защото едва тук-там се мярва някое булетче, а пък за разпределение по дни и дума да не става.
BuJo манията стана много популярна напоследък. Аз винаги съм се дърпала от идеята за планери и дневници, защото някакси стоят против хаотичната ми същност. Но въпреки че и за журналите има супер много клипчета и наръчници как да си ги водите... всичко е пожелателно.  Ако не ви е приятно да си ги водите, значи не го правите правилно (както и с повечето неща) . Най-накрая ми увря главата за това :D И когато получих от БОПС първата тетрадка от снимката, реших да се пробвам.

На снимката първите две тетрадки са с нещата ми от 2018. Останалите съм заделила за 2019.

Моите странички и теми са хаотични, следват се общо взето без ред, но ми вършат идеална работа. Все пак, за догодина смятам да си ги направя поне първоначално по раздели. Или поне в началото ще си стоят манджа-календарчетата, за да не се отчайва другарчето ми като  отгръща да види какво сме яли предните месеци, за да отговорим на вечния въпрос "Какво ще вечеряме?".

Книги:
Прочетени книжки 2018
В книжните странички си отбелязвам списъците с прочетени и купени книги за годината, поредиците от книги, които имам/искам да прочета, както и напредъка ми с различните предизвикателства, четатони, и книжни клубове.


 За догодина съм решила да отделя за целта рисувателния тефтер с котките и да изведа всичките книжни неща там. Както е стигнало, май ще стигнат да го запълнят, а той самият, въпреки че е супер сладурски, не е подходящ за другите ми страници.
Купени книжки 2018... хлип и въздъх

Тракерът за купени/прочетени книги го почнах сравнително късно през годината, и то като изпробване на неща, които искам да включа за догодина. Беше много забавно, когато Другарчето ме видя да чертая "Купените". "За какво е това?" - попита той. Аз обясних. "Ама защо е толкова дълго?" "Колко книги мислиш, че съм си купила досега?" "Ъмм... 12?"
*истеричен смях*
"Ама къде са и как си ги внесла вкъщи?!?"
Милото то :D

Какво искам да пробвам в този раздел за догодина: "Цветната библиотека", която почти сигурно сте виждали в пинтерест - с рафтовете, където всяка следваща книга е оцветена според жанра си.

Книж-зарядки. Като маратони, но само загряваш.

Сравнително към този раздел са и филмите и другите предавания, които си отбелязвам.

Готвене и домакинство:
МАНДЖА-КАЛЕНДАР!


 Манджа-календарът или Monthly meal spread! Една от любимите ми страници. Тъй де, манджа. Това го попълваме пост-фактум с какво съм готвила, и както казах, го разгръщаме като се чудим какво да ядем. Обожавам си ги тези календарчета, най-вече заради секси италианското брашно, чиито опаковки използвам за направата им. Както и един също много вкусен руски зефир с опаковка в същия пин-ъп стил.

Освен това в този раздел си отбелязвам кога са датите на разни неща за сменяне, като се почне от гъбата за чини и филтъра за вода, до смяна на чаршафите и чистене на хладилника. Забравям. Хич не ме гледайте така.

Пари и финанси:
Тук основно са двете ми спестовни предизвикателства. И за двете съм говорила в постовете за Книжното спестовно предизвикателство. Едното е "356" (различна сума се отделя всеки ден), другото - 10% от коричната цена на всяка книга. И за двете искам да измисля по нагледен вариант, защото първото сега е сгъчкано на твърде малко страници, а второто - при книжните списъци.
Правя си и разпис на дневните харчове, но определено имам нужда от по-стриктен бюджет.
Към този раздел си отбелязвам и направените по интернет поръчки, кога и откъде ги очаквам, и колко имам да плащам за тях.

Лична грижа:
Лак тракерче :D

Тук преливам от различни мини тракерчета, просто защото е забавно :D Като се почне от тракер за цветовете, с които се лакирам, после на маските, които си правя. Списъци с любими продукти, козметика, която искам да пробвам или от която съм доволна и искам да ми остане част от рутината. Защо? Защото е забавно да си ги отбелязвам.
Тренировъчен календар

Естествено, има го и стандартния дамски календар, както и тренировъчен тракер, от който периодично избърсвам прахта. Това е една от най-очарователно хаотичните ми странички, изпълнена с рандъм тиксо, гърба на картичка от кутия - май Фулбокс, емблемата от свещта на Хърмаяни от Бопс и стикери от различни източници. Бонусът да събираш боклучки :D Пробвах и с календар за извървените крачки, но не съм доволна от нито един акселерометър - нито от телефона, нито от гривни.

Блог:

Както и при манджата, не успявам да планирам занапред... Но поне си отбелязвам какво кога съм пускала и дали е било в блога, или само във фейсбук. (shout out to другарчето, което ми събира и хербаризира цветчета).


И нещо, за което трябва да благодаря на вас, читателите. Имам и страничка - тракер на последователите на блога. Когато дърпах линията, единствената причина да я направя толкова дълга, бе, че имах празно пространство на листа. Никога не съм и подозирала, че ще изпълня и половината от случайно посочените цели. Затова благодаря на всеки от вас, който е решил, че ще му е интересно да следва и да чете блога ми - всеки път, когато запълня още един сегмент в лилаво, преливам от радост.

Благодаря за следването, книжни душки!

И с това смятам да завърша обиколката из халваджийските си тефтери. По подразбиране, показвах само сравнително пригледните страници. Има някои, които са пълен ужас, но не ми пука :D Когато ми притрябва нещо, просто отварям - и пиша. Може да са месечните ми дежурства, или списък с багаж за командировка. Пиша и лепя случайни нещица наоколо :D

А вие поддържате ли някаква форма на планер или бележник?  Ако да, кои са любимите ви начини и странички? Хвърлили ли сте око на нещо от пинтерест ?:D Аз винаги си търся нови неща, особено ако са подходящи за бездарни хора като мен :D

събота, 15 декември 2018 г.

[book review]"Писма от дядо Коледа" - Дж.Р.Р.Толкин

Заглавие:"Писма от дядо Коледа"
Автор: Дж.Р.Р.Толкин

Жанр:детски, фентъзи
Издателство: Колибри
Топчеста оценка: 5 звезди

Надали има човек, който не е чувал за Толкин и творчеството му. Мнозина читатели и любители на фантастиката и фентъзито са откърмени с историите му. Може и да има хора, които не са почитатели на сагите му за Средната земя, но никой не може да отрече таланта му. Тук обаче ви предстои да се срещнете с един различен Толкин, и не виждам как може да не се влюбите в тази книга.

Всички деца пишат на дядо Коледа. Но невинаги той отговаря. "Писма от дядо Коледа" събира колекция от писма, излезли лично изпод перото на добрия старец (може би с малко помощ от страна на Толкин), адресирани до децата на семейство Толкин. В тях дядо Коледа отговаря на писмата, които сам е получил, и разказва да живота си на Северния полюс - за приключенията и проблемите при подготовката на Коледа, посрещанията на Нова Година, приключенията на елените, елфите и най-близкия му помощник - Мечока.

Докато четях тази книжка си мислех, че всяко дете заслужава такава Коледа, и че Толкинови са били прекрасно семейство. Всяко писмо е толкова пропито с обич и магия, че съм сигурна, че децата са очаквали тази кореспонденция с по-голямо нетърпение, отколкото самите подаръци и коледни тържества. Всяко писмо е истинско произведение на изкуството - като се започне от накъдрения - и понякога треперлив почерк на дядо Коледа (ех, какво да се прави... години, пък и е студено там!). Всяка история, която разказват, е илюстрирана и изпъстрена с бележки - най-често от Мечока, който често има собствено мнение и има какво да добави към версията на дядо Коледа.
Писмата са можели да се похвалят освен със съдържание и с външно оформление - полярни марки и пощенски знаци. А всяко доставяне е било по собствен сценарий - кога пред камината, кога на пода, заобиколено от снежни отпечатъци от ботуши. И да, ако не е станало ясно досега - книжката освен превод, има и фотокопия на оригиналните писма и рисунки!

Историите, които разказва дядо Коледа са сами по себе си изпълнени с вълшебство, приключения, и малко неволни пакости. Признавам си, от време на време ми се струваше, че още оттук започват да прозират елфите и гоблинските скривалища, които тепърва предстоят в "Хобит". Но и без асоциации ми беше интересно да чета - какви ще ги набърка пак този несръчен мечок, най-вече! Сюжетите на писмата са достатъчни да занимават децата дълго - и се обзалагам, че на Толкин му се е наложило да измисля в крачка отговори на доста нови въпроси!

Но поне за мен, водещи бяха емоцията, любовта и креативността. Винаги съм се възхищавала на Толкин, но след тази книжка тези ми чувства се удвоиха - заради магията, която е създал и е поддържал за децата си повече от 20 години. През редовете на писмата виждаме как се раждат по-малките му деца, а как големите - порастват; прозира и мъничко от реалността в тези години - период между две войни. Но нито за миг, магията не спира.

"Писма от дядо Коледа" лесно се нареди на върха на любимите ми коледни книги. Леко си дели мястото с роман на един друг майстор - Лиман Франк Баум. Но за него - друг път. Може би догодина.

"Писма от дядо Коледа" е книга за всяка възраст. Може би ще докосне различните поколения по различен начин, но гарантирам, че ще ви сгрее по най-прекрасния начин. А на мен ми остава да се надявам, че някой ден ще мога и аз да създам толкова прекрасни празници за децата и близките си.



петък, 14 декември 2018 г.

[придобивки]Разопаковане - Muggle Struggle

Обикновено не правя разопакования на кутии, по простата причина, че се бавя твърде много, и докато се наканя да напиша подобен пост, съм разхвърляла половината предмети от кутията, а междувременно са изпратени още три. Но за тази кутия реших да се стегна, защото е съвсем нова и има тепърва да се развива.


Кутията, за която иде реч, се подвизава под звучното име Muggle Struggle . Открих ги, когато преди месец правиха томбола с награда. Това представлява книжна фен-кутия, но без книга, само с предмети, които са преимуществено ръчна изработка. Първата им кутия "Валпургиеви нощи" не ме впечатли толкова, но реших да пробвам с декемврийската, и трябва да кажа, че има подчертан напредък.
Нека започнем разопаковането подред.
Кутията е с лого на кутията от едната страна и с персонализиран надпис от другата. По принцип, не е добра идея да изкушавате хората да въртят кутията насам-натам, но за щастие, нещата вътре бяха подплатени отвсякъде.
Под картичката "Получател" е скрито името на късметлията, за когото е кутията. Както ще разберем по-нататък, това не е единственото персонализирано нещо в кутията.

Темата на декемврийската кутия е коледна и е с предмети, вдъхновени от Хари Потър, Софийски магьосници, Дворовете на Сара Дж.Маас и коледните приказки и легенди

Първото, което ми направи впечатление, бе писмото. Защото е огромно. На снимката не си личи, но е 4 страници. Това не е просто опис на предметите, а истинско, лично писмо за получателя. С обяснения, цитати и цяла малка коледна приказка, писмото носеше тръпка само за себе си, и направо мога да го броя за отделен предмет.

Коледните картички са 5 на брой. Всяка си има собствено заглавие и вдъхновение, описани в писмото. Естествено, любима ми е картичката с душкото, а на второ място е "Бастунчето на Дядо Коледа" (най-дясната). Несъмнено всичките ще влязат в употреба по празниците.  Към хартиените творения има и един заскрежен книгоразделител, който по цветова гама и стил причислявам към предметите, посветени на "Двор от скреж и звездна светлина".


На Сара Дж.Маас са посветени брошка и коледна топка, като двете са комплект - изработени от сини пухчета, брокат, сняг и звездно-небесни висулки.
В писмото пише, че всеки ще получи нещо уникално, така че предполага има разлики в топчетата и висулките. На снимката коледната топка не си личи много, но на живо е по-красива заради броката. А и ме радва как се мандахерцат вътре.

Сара Дж.Маас напоследък ми е страшно изкушение. Навсякъде има неща за нея, и повече от всякога досега, ми се струва, че изпускам нещо. Каня се да я прочета, но просто имам толкова много други накупени книги, че буквално ми е гузно да почна да купувам още една. Но, както се знам, някой ден ще се изкуша... Вие коя нейна поредица препоръчвате?

На "Софийски магьосници" е посветена коледна играчка - заснежена шишарка, което изглежда е предметът, който помага на Бриян да съсредоточи силите си. За щастие, това беше споменато в писмото, защото, въпреки че както виждате имам кигата, още не съм я прочела. Вижте точката, която ме мъчи покрай Сара.

И стигаме до фендъма, дал името на кутиите - Хари Потър. Посветени на света на младия магьосник имаме чорапки, свещ и чаша, които може да видите горе на общата снимка. Кутията е с герба на Хогуортс, и въпреки че е хубава, не знам какво ще я правя, защото преливам от чаши XD Чорапките са още един персонализиран предмет - при поръчката можеше да уточним кой дом сме. Аз съм Хафълпаф, и съответно получих жълти чорапки. За тези, които не са посочили, е имало отредени черни - Гриндевалдски. Нямат специални картинки, но затова пък са пухкави термо чорапи, а не обикновени.

Свещта определено бе любимият ми предмет от кутията. Наистина, преди запалване имаше аромат на бадем, в който се влюбих - много го обичам. След запалване придобива по-мек аромат на ванилия и масло. Ароматът се води "Бирен шейк". Винаги съм си представяла бирения шейк с лека нотка на уиски, но предполагам трябва да става и за непълнолетни :D На бурканчето освен завито клонче имел имаше и залепено малко послание от Луна.

Остана да спомена само и още един ароматен предмет - три пирамидки тамян за ароматизиране.

Може би единствената ми критика към кутията е броят картички. Просто когато човек знае че го очакват Х на брой предмета, очаква по-голямо разнообразие, а не 5 от предметите да са еднотипни.

Така, ето каква е равносметката:
писмо
Хари Потър: чаша, чорапи, свещ, картичка с Душко
Дворовете: коледна топка, брошка, книгоразделител
Софийски магьосници: шишарка/коледен орнамент
Коледни легенди и традиции: 4 картички и тамянови пирамидки.

Цената на Muggle Struggle кутията е 20 лв. Струва ли си? Определено. Като нето цена, предметите в кутията доста надвишават цената ѝ. Мисля, че само ръкоделните неща правят над цената на кутията.

Какво трябва да имате предвид, ако я поръчвате? Болшинството неща вътре за ръчна изработка. Т.е., очаквайте, че поне една част от нещата ще са само асоциативно свързани с фендъма. Като шишарката на Бриян или орнаментите за Дворовете от тази кутия. Не очаквайте готови принтове или лога. Като човек, който също се занимава с разни видове ръкоделие, напълно разбирам това, и че понякога е много трудно да измислиш нещо подходящо. Да се чудиш как да обърнеш бродерия на тефтер, или да правиш еднорожки курабии, с надежда получателя да ги свърже с вярната книга (стана!). Засега момичетата се бяха справили много добре със задачата хем да има връзка с фендъма, хем предметът да намира приложение. (Да, така е, коледният месец предразполага - винаги нещо може да стане орнамент :D ) Засега, доколкото разбирам, в кутията не се предвижда книга. В зависимост от личните ви предпочитания, това може да е както плюс, така и минус. Предвид бройката непрочетени книги вкъщи... за мен май ще е плюс.

Дали бих поръчала пак? Да, определено. Може би не всеки месец, но със сигурност бих поръчала пак. Не просто защото подкрепям two struggling muggles :D , а защото получавам кутия, изпълнена с изненада, грижа и лично отношение. 



четвъртък, 13 декември 2018 г.

[book review] "Малката книжарничка край Сена" - Ребека Рейзин [book club]

Заглавие: "Малката книжарничка край Сена"
Автор: Ребека Рейзин

Жанр: съвременен, любовен
Издателство: Сиела
Топчеста оценка: 3 звезди
Бележка: четена за клуб "Орбита"

По обясними причини, тази книжка набира сили по това време на годината. От коледните четива, които ми попаднаха тази година обаче, тя не можа да се класира много високо. Въпреки че беше бърза и сравнително приятна, беше комбинация от неща, които ми харесаха, и такива, които не ме впечатлиха.

"Малката книжарничка край Сена" е голямото предизвикателство, с което се сблъсква Сара. Тя е управителка на книжарничка в малко американско градче, но когато нейната приятелка Софи от Париж я моли да се разменят, за да избяга от любовна мъка, тя импулсивно се съгласява. Вместо очарователно френско приключение обаче, изпълнено с книги и романтика, в Париж я очакват само проблеми - книжарница в хаос, несъдействащ персонал, разпадаща се връзка. Ще успее ли Сара да спаси книжарничката и отношенията си с Ридж, непрестанно пътуващия ѝ любим?

Както казах, чувствата ми към тази книжка са леко раздвоени. Откъм положителния полюс е Сара - една супер мила главна героиня, на която ми беше изключително лесно да съчувствам и да съм ѝ съпричастна. Рядко се идентифицирам с герои от книги, но Сара е една от тях. Разбирах я на всяка крачка от пътешествието ѝ - като се почне от книжните ѝ трепети, ентусиазма ѝ от голямата стъпка, която прави, страха ѝ, че ще се изложи, като говори на чужд език, разочарованието ѝ от отношението на Ридж. Сара израсна страшно много до края на книгата, промени се, но запази хубавите неща у себе си, и си остана Сара от Ашфърд. Зарадвах се искрено на решението ѝ да се върне у дома, защото малката книжарничка в Ашфърд ми беше в пъти по-симпатична от "Малката книжарничка край Сена".   А колкото и да е странно именно френската книжарница и всичко в Париж бе това, което ме спъваше в книгата.

"Имало едно време", както е името на парижкото книжно убежище, бе пълна с хаос и лошо отношение. Това, очевидно, бе проблемът, който Сара трябваше да превъзмогне в сюжета. Но така и не можах да харесам нито мястото, нито който и да е от френските герои (под това обобщавам не само французите, а всеки, с който се сблъска тя във Франция.) Луис беше малко изключение от това. Но Софи - приятелката на Сара, инициирала размяната, ме ядосваше неимоверно - с това как просто изсипа тонове работа върху Сара без никаква подкрепа и помощ. ТиДжей и Осеан , които бяха като приятели на Сара и несъмнено бяха по-благоразположени, ме подразниха със своята пасивност - ако бяха прегърнали идеите на Сара за организация от началото, без да клатят само глави, нещата щяха да се оправят отрано. Беатрис се очерта като главния "злодей" в книгата, и дори след всички разкрития не можах да омекна съвсем към нея. Дори случайните срещи не ми харесаха - Анук беше твърде надменна, за да чета с удоволствие "Антикварното магазинче", а ако някоя сервитьорка ме попита дали сама ще си изям всичко поръчано, дори и да не ме трови любовна мъка, ще види бакшиш през крив макарон. Нашенски, не френски. Цялата атмосфера на Париж ми беше прехвалена и нереална. Може би това зависи от гледната точка. Отдавна не съм голям фен на Париж, макар престоя ми там да се ограничава в три дни. Но винаги бих разменила седмица в Париж за ден-два в Будапеща, Прага, Загреб или Дубровник.

Та, нещо страдам от синдром на парижко разочарование :D Приемам препоръки за лечение. Хвърлила съм око на "Париж на чудесата".... но Не.Трябва.Да.Купувам.Нови.Книги.

Освен тревогите покрай книжарницата,  има още няколко мини сюжета. Един, естествено, е посветен на Ридж - любимият на Сара, и разисква връзките от разстояние. Зарадвах се на развръзката, защото подобни отношения сякаш рядко оцеляват по книгите, но все пак не одобрих поведението на Ридж. Другите линии бяха за Луис - единственият френски лъч симпатичност в книгата, и една връзка тайнствени писма. Тях няма да обсъждам в подробности, та да ви остане все пак нещо за разгадаване в книгата :D

"Малката книжарничка край Сена" беше бърза, сравнително приятна книжка. На мен ми хареса заради Сара и от нея си запазих две важни поуки - че е важно човек да си дава почивка, и че вкъщи си е най-хубаво.  На още по-романтичните натури от мен, които обичат Париж и Айфеловата кула, може би ще намерят и повече очарование в книжката.


сряда, 12 декември 2018 г.

[book event] TISTHESEASON Четатон - резултати

Ако си спомняте, в началото на месеца обявих участие в Коледен Четатон TISTHESASON , за който разбрах от Пътешествие из моята библиотека . Сега има и бг коледен четатон, но вече се бях нагласила за този, въпреки че нашенските категории бяха със супер сладки имена. Четатонът TISTHESEASON е организиран от Bookables и всъщност е влогърски, но по подразбиране аз ще си останах в рамките на блога. От самото начало смятах да мина леко, с една или две книги, и като комбинирам категориите. А те бяха следните:
 1.Книга с червено или зелено на корицата
2.Книга, прочетена на фона на коледна музика
3.Сгряваща и уютна книга
4. Тънка книга до 250 стр
5. Книга с празнична история.

Основната ми книга беше "Малката книжарничка край Сена" на Ребека Рейзин
 С нея без проблем запълних 1, 3 и 5 категория. Скоро ще постна ревю, така че няма да се разтягам в обяснения. Все пак, макар че беше наистина уютна и празнична история, ми хареса по-малко от очакваното.

Точка 4 я изпълних с една малка книжка, озаглавена "Юначният българин" от Ангел Каралийчев. Брои се за детска, но реших да прочета нея, защото ми трябваше буквичка Ю, и някакси вътрешно бях решила, че трябва да е нещо юначно...

Точка 2 я изпълних едвам-едвам, като за няколко глави си пуснах коледни песнички за фон на "Ястребът" Но си признавам, че не обичам да чета така, тъй че скоро прекъснах.

И ми остана един ден, в който реших да подхвана книгата, за която първоначално се сетих, когато обявиха четатона. "Преследвана от сенки" бе идеална, но я замених за "Книжарничката", тъй като тя беше част от клубния читателски план.
Засега е перфектно коледна, макар че не е стандартно сгряваща история :D
"Макар да бе приятно да си мисля за отрови през всички сезони, по Коледа усещането бе някак си специално и неволно се ухилих"
Препоръчвам на търсачите на алтернативни коледни истории :D

Някой друг участва ли в някаква форма на коледно читателско събитие? :D

вторник, 11 декември 2018 г.

[book review]"Ястребът" - Моника Маккарти

Заглавие: "Ястребът"
Автор: Моника Маккарти
Поредица: Стражите на Шотландия

Жанр:любовен, исторически, еротика
Издателство: Егмонт 
Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога момичетата имат нужда от хубав исторически любовен роман, а "Ястребът" е точно, ама точно такъв. Шотландци, битки, опърничави дами в беда, забранена любов! Затова всички на борда заедно с Ястреба!

Ерик Максорли, известен под прозвището Ястреба, е не просто умел мореплавател, но и един от Стражите на Шотландия, група воини, тайно подпомагащи Робърт Брус да седне на престола. По време на една тайна среща, той се натъква на измокрената Ели, потърсила убежище в пещерата на заговорниците. За да не поеме риска да ги издаде - и при алтернатива да я убие - Ястреба я помъква със себе си. Ели обаче се оказва доста голяма хапка за Ястреба с непрестанните си опити да избяга, и най-вече с отказа си да поддаде на чара му. А се оказва, че и тя като Ерик има тайна - тя не е просто бавачката Ели, а лейди Ейлийн де Бърг - дъщеря на влиятелен ирландски владетел, снаха на Робърт Брус... и сгодена за приближен на крал Едуард.

Както започнах - "Ястребът" има всичко, което искате да намерите в един исторически любовен роман. Започнах го малко плахо. Миналата година четох предната книга - "Вождът". Много ми хареса завладяващия стил на  Моника Маккарти  -"Вождът", както и "Ястребът" буквално не можах да ги оставя, докато не свършиха. Тор обаче - или Вождът - беше и остана антипатичен и с много лошо отношение към невестата си, което не се промени и накрая. Добре, че Ерик ми беше направил все пак добро впечатление там, иначе нямаше да си взема втората.

За щастие, Ястреба успява да отсрами шефа си. Беше забавен, мил, чаровен, и само една идея излишно нахакан - което е почти норма за жанра. Нямаше прехласване от пръв поглед, а постепенно нарастваща близост, с което също ме спечели. Ели също ми беше много мила- тя е по-сериозна и по-уравновесена от Кат от предната книга, което поне малко ѝ помага да отстоява позицията си. Макар и чак на края на книгата, и на Ели се отдаде да вземе участие в действието, и то по начин, който ми хареса. А още повече ми хареса, че Ерик оцени характера и помощта на Ели, дори и когато ѝ беше ядосан или притеснен.

Покрай романса на Ели и Ерик, съвсем бегло, но се развива и още един. Искам да го изтъкна само защото в него участва отредения годеник на Ели, който ми стана  супер симпатичен. Радвам се, че не го демонизираха, и че неговата история също завърши щастливо.

Историческият фон на любовния сюжет също бе доста интригуващ. Всъщност, това е вторият път, когато се сблъсквам с този времеви отрязък в любовен роман - първият път беше "Дръзка съдба". 
Но тук, първо, атмосферата бе разгърната много по-реалистично.  Не ставаше въпрос само за шотландски полички и студени замъци, та да се сгряват героите в прегръдките си. Можем да надзърнем и по-навътре в тези мрачни времена, със споменавания за жестоките наказания за тези, посмели да се опълчат на краля, или на реални фигури - като Робърт Брус, или Уилям Уолъс (да, Мел Гибсън, да "Смело сърце").

"Ястребът" е втората книга от една доста дълга поредица, чийто превод обаче е спрян. Романът обаче позволява да се чете самостоятелно и ако ви се иска горещ исторически романс насред мразовитото средновековие, силно го препоръчвам.

неделя, 9 декември 2018 г.

[book review]"Златото на Кивира" - Престън и Чайлд

Заглавие: "Златото на Кивира"
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица: самостоятелна, но дели герои с "Пендъргаст"

Издателство: Бард
Жанр: приключенски, трилър,
Топчеста оценка: 3 звезди

От време на време ви напомням за любовта си към агент Пендъргаст. Един чест член в антуража му е Бил Смитбек, нахаканият журналист. В една от книгите той цъфна гаджосан за готината археоложка Нора Кели, и в ума ми не се събираше как е станало това :D Споменаваше се и някакво тяхно съвместно приключение, което реших да издиря и да прочета. Ето го и него.

Археоложката Нора Кели намира писмо от отдавна загиналия ѝ баща, което и дава възможност да проследи последната му експедиция. Тя води към Кивира - древен град на анасазите, който може би крие повече богатства и от Ел Дорадо. Набързо организиран екип тръгва по стъпките
на д-р Кели, но изглежда, те не са единствените, които искат да стигнат Кивира... или да попречат на други да го намерят.

Е, разбрах как са се срещнали и как са се харесали Бил и Нора. :D Макар че, естествено, в началото се издразниха на макс един на друг. :D С Бил и Нора се знаех от преди, така че не се изненадах на динамиката между тях. Но и другите герои в книгата бяха интересни - и самостоятелно, и помежду си. Екипът им беше доста разнороден, с остри, изпъкващи характери - т.е., едвам стана екип. Е, добре, че не привързах много към никого... но язък за кончетата :D

"Златото на Кивира" хронологически се намества между втора и трета книга, ако не греша, но може да се чете самостоятелно. Съвсем в стила на "Пендъргаст", тя си играе между логиката и мистиката, само че сега вместо на Алоишъс, на Бил и Нора се пада тежката задача да разкрият загадката на древното зло. Тези части винаги са ми любимите от нещата на Престън и Чайлд. Тук, освен тръпка, ми дадоха и доста нова информация. Дадох си сметка, че на практика не знам нищо за тези коренни народи на Америка и много се зарибих по описаните теории. Обичам археологически загадки (препоръки?) и се вълнувах при влизането във всяка от сградите, при всяка находка и откритие. Дори не ми достигнаха. И крайното разкритие за преследвачите, и легендите свързани с тях... някак не стигнаха нивото на мистиката от града. Ако ме разбирате (едва ли) :D

Ако сте фенове на Престън и Чайлд, и особено на Пендъргаст, или ако сте просто фен на приключенските археологически романи малко а ла Индиана Джоунс, "Златото на Кивира" лесно може да намери място в читателския ви план. Без да е задължителна и без да е шедьовър на жанра, поне на мен ми беше много приятна - и сама по себе си като книжка, и като допълнение на историята на любима поредица.

събота, 8 декември 2018 г.

[book review] "Имаго" - Изабел Абеди

Заглавие: "Имаго"
Автор: Изабел Абеди

Жанр: YA, съвременен
Издателство: Дамян Яков
Топчеста оценка: 5 звезди

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.

Тази книга лесно би могла да се казва точно така - "Портрети на бащи". Тази тайнствена изложба свързва Ваня и Миша - главните герои, а после и още няколко деца. Вместо това обаче е избрано по-завоалираното заглавие "Имаго". Досега за мен тази дума означаваше единствено онзи етап от развитието на насекомото. В това също има метафора, приложима в случая - за тези деца, готови да излязат от обвивките си и да разтворят криле. Но изглежда тук заглавието е породено от друго значение на думата "имаго" - "неосъзнат прототип на близките, изработен в детството, който в последствие определя и отношенията с околните".
Освен заглавието, и корицата добавя още една , е, не точно загадка. Написано е, че
"Една буква бележи този първи роман на Изабел Абеди. Това е буквата "Ф", знак за неговата фантастичност." Което звучи ужасно глупаво, но може би на немски изглежда по-добре. За едно съм съгласна  - "Имаго" е фантастична, и то не толкова като жанрова принадлежност, колкото като суперлатив. Тя има късмета преди нея да прочета "Кажи на вълците, че съм си у дома", една от най-въздействащите юношески книги, които съм случвала, и това затъмни леко ефекта от "Имаго". Но и така намирам книгата за изключителна, като послание и като изпълнение.

"Имаго" е книга за тийнейджъри. Но не за тази част, която напира да е като възрастни, а тази, която е все още детска. "Имаго" е книга за бащите - които имат, които нямат, и които търсят.
Образите от "Портрети на бащи" бяха до един шедьоври. Не се ограничаваха само до тайнствените персонажи зад рамките в галерията, достъпна само за малцина. В изложбата се включиха и бащите на Брита, на Йо, на Алекс. Всички тези портрети бяха изкусно изградени, не винаги красиви, но винаги извикващи емоция. Както казах - шедьоври.

А сега, малко спойлери.

И може би някъде има и галерия със семейни портрети.

петък, 7 декември 2018 г.

[book review]"Коледни пожелания и бисквитени целувки - Джени Хейл

Заглавие: "Коледни желания и бисквитени целувки"
Автор: Джени Хейл

Издателство: Хермес
Жанр:любовен, съвременен
Топчеста оценка: 4,5 звезди

За сладките романтични романи сезон няма! Но и като четене, и като ревю, успявам да се вместя в "приемливото" време... само че книгата бе първата, която прочетох в началото на 2018, а ревюто - сами виждате кога излиза.
Това е историята на Аби, която всъщност няма никакви други желания за Коледа, освен да осигури на сина си Макс и на семейството си всичко нужно за празника. Работата ѝ като частна медицинска сестра ѝ стига... но едва. Тази Коледа обаче ѝ се предлага уникална възможност - не само да осигури идеалния празник, но и да сбъдне отдавнашна своя мечта - да се пробва като интериорен дизайнер. Това предложение идва от Ник - внукът на настоящата ѝ работодателка, затворен човек и заклет работохолик. Той иска къщата му да бъде украсена за празника заради идващите гости, но при едно условие - да не бъде безпокоен. Щом Аби прекрачва прага на огромното имение, у нея се заражда желание да превърне тази пуста къща в дом за празниците.. и може би да накара Ник да се почувства у дома, предоставяйки му най-важната коледна украса - уют и семейство.

Много обичам любовните романи без излишна драма - т.е. без изкуствено насадена драма - когато по средата на книгата наложат на героите някакъв глупав конфликт, само за да ги раздели и да създаде напрежение. А аз понякога имам нужда от спокойна история с нормални човешки същества.
"Коледни пожелания и бисквитени целувки" е точно такава. Аби и Ник са наистина просто обикновени хора, които се опитват да се справят - всеки със своите си проблеми в живота. В оригиналната анотация Ник е обрисуван с доста по-тъмни краски, на ръба да е едва ли не избухлив антисоциален психопат, лутащ се и ръмжащ из празното си имение като Звяра от приказката. В действителност единственото обвинение, което може да му се повдигне, е в работохолизъм, а иначе си е съвсем читаво момче. Не е "лошото момче", в което главната героиня да хлътне безпричинно и безпаметно. Връзката им, макар че се разви малко бързо, следваше доста естествен ход. Отношенията, жестовете и разговорите им бяха много мили и сладки, и беше просто... успокояващо да ги чета. Когато на сцената излезе и останалата част от семейството на Ник - сестра му със съпруга ѝ и детето ѝ - се уплаших малко. Притесних се да не би те в крайна сметка да се окажат източника на напрежение - например да са сноби и да не харесат Аби и Макс. Но за мое огромно щастие, и те се оказаха също толкова свестни.
Е, не се мина съвсем без драма. Имаше момент на раздяла, когато героите трябваше да осмислят очакванията, ценностите и желанията си. Имаше лека психологическа травма от миналото и преоткриване на истинското аз. Но в съвсем разумни граници.

И така - ако си търсите cozy read, или на чист български - уютно и сгряващо душата четиво, по възможност докато си сгрявате останалата част от съществото с топли чорапи и горещи напитки, книжката на Джени Хейл е много добър кандидат.

четвъртък, 6 декември 2018 г.

[book review] "Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули [book club]

Заглавие: "Думи в тъмносиньо"
Автор: Кат Кроули

Жанр: YA, романтика, slice-of-life
Издателство: Orange books
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: четена за клуб Орбита

След семейна трагедия, която разтърсва света ѝ, Рейчъл се опитва да избяга от спомените, като се връща още по-назад - в града, който е напуснала преди няколко години. Там обаче съдбата веднага я сблъсква с  Хенри - нейният бивш най-добър приятел и първата ѝ, несподелена любов. Хенри си е малко вятърничав и много романтичен, и погълнат от собствените си проблеми - нестабилната си връзка с Ейми и съдбата на семейната книжарница. А тя е скрила между лавиците си безброй истории, писма, любови и раздели. Дали бележките, изписани в тъмносиньо мастило по полетата на напечатаните книги ще им помогнат да се намерят отново?
"Думи в тъмносиньо" е любовна история. Няма как да си помислите друго, щом вземете много симпатично оформеното издание на Ориндж в ръце, защото то си го пише там, на корицата. Но категорично не е само любовна история - или поне не е само един вид любовна история.

Двамата ни млади неориентирани - Рейчъл и Хенри - са главните герои в тази история. И двамата - очарователни до мозъка на костите с Не можах да се идентифицирам с никой от тях (това беше един от клубните въпроси) - Хенри така го вееше вятъра на бял кон, а Рейчъл - ех, не разбрах някои нейни литературни и поетични мнения.Симпатизирах обаче така силно и двамата - дори не можех да взема страна; чаках само най-накрая да се намерят и осъзнаят и да.натрият.носа.на.онази... Ейми. Третият основен герой в книгата е Книжарницата - това надали е изненада за читателите. И най-вече чрез своята Библиотека за писма, в която звучат безброй гласове. Благодарение на тези трима герои, се развива още една любовна история - тази на по-малката сестра на Хенри. Няма да споделям как и с кого, та дори самата Джордж не знае това повечето време. Но искам да кажа колко сгряващи бяха семейните, и особено братско-сестринските отношения в книгата. Затова и Хенри и Рейчъл много ми изпъкнаха като типажи - те не бяха възрастните, но не бяха и децата, опитваха се да балансират между ролите и бяха най-точното олицетворение на YA герой, който съм виждала напоследък.
 Предвид героите, това очевидно е и история за книги. Освен самата идея за книжарничката и за нейната библиотека, където всеки може да оставя бележки и писма, било то до герои, до любими хора, или просто за да остави частица от себе си, изпъкват и много реални заглавия. Книгата рисува един живот- понякога малко труден, понякога мъничко самотен - който е изпълнен с книги. Семейства и любови, обградени от книги. И тази картина беше прекрасна, и ми легна на сърцето много повече от настоящата книжарска книга, която чета. Ако прочетете "Думи в тъмносиньо" в началото на годината, спокойно може да си набележите достатъчно книги, та да ви изкара до средата, ако не и до края на 2019. Мен най-много ме привлече разказът на Брейдбъри, който всъщност играе доста голяма роля в историята. Дори си мислех, че съм го чела в сборника "Складът на световете" (ревю скоро), но се оказа друг. Амбицирана съм да поправя тази грешка скоро и да направя една по-солидна среща с творчеството на Бредбъри.
"Думи в тъмносиньо" разказва и за болката, загубата, и какво идва след това. Рейчъл със сигурност най-горещо иска брат ѝ да не беше се удавил. Лола до последно се е надявала групата да не се разпадне. Аз лично бях в шок, че не сасиха книжарницата, защото до последно мислех, че ще се случи някакво чудо. Но не стана, и това, което съумяха да направят героите след това, ще е споменът, който ще си запазя от книгата.  Те плакаха, тъгуваха, но направиха един грандиозен финален концерт, съхраниха историите на книгите и ги пуснаха към нови собственици, които с изненада да открият, че светът зад кориците им е в пъти по-вълнуващ от това, което са очаквали. Запазиха спомените и пуснаха болката в морето.
"Думи в тъмносиньо" е книга за романтиката, книгите, загубата и завръщането. Така че, да, може да се обобщи, че това е любовна история.

сряда, 5 декември 2018 г.

[book review] "Спящата и вретеното" - Нийл Геймън

Заглавие: "Спящата и вретеното"
Автор: Нийл Геймън, с илюстрации от Крис Ридъл

Издателство: Артлайн Студиос
Жанр: фентъзи, приказка


Последно време има много книги, които изпъкват с разкошно оформление и илюстрации, но от прочетените тази година книги, "Спящата и вретеното" без съмнение е най-яркото бижу на лавиците ми. Дори ярко може би не е най-точният термин - това е много по-деликатно и изтънчено съкровище, за да използвам този епитет. О не, изобщо не пренебрегвам разказваческия талант на Нийл Геймън, като започвам с илюстрациите. Но оформлението е първото, което привлича вниманието към "Спящата и вретеното". Нежната подвързия от полупрозрачна оризова хартия е досущ като було - или може би паяжина - върху лицето на девойката. Стилът на автора е много ярък и отличителен, и още щом човек погледне тази графика, му става ясно, че това няма да бъде просто преразказ на една красива приказка, а ще има нещо по-мрачно и тайнствено. И като добавим тези златни акценти - как да не се влюбим? Както винаги, Артлайн са майстори във визуалното представяне на книгите.

Направо да забравиш каква е историята, докато гледаш рисунките, нали? А историята е приказна. Разказана по иначе. За Спящата красавица - може би. Тази книга не се товари излишно с имена. Но със сигурност е история за кралици, за принцеси, за спасение, и за дълбок, дълбок сън.
История, разказа по онзи типично Геймъновски начин, който прозира отвъд написаните думи, и в онези, неизказаните неща, и ме кара да тръпна, дори и когато няма причина за страх, а после дълго да помня разказите му.
А сега, нека отметнем малко воала на мистиката настрана. Исках само да изтъкна действието, което Нийл Геймън има върху мен. Все пак, не бих нарекла "Спящата и вретеното" страшна, дори бих я препоръчала на не съвсем малките, но и не съвсем пораснали читатели, защото е приказка от типа "принцесата се спасява сама". "Спящата и вретеното" комбинира всъщност две приказки, похват, който много обичам. Няма да издавам много от сюжета. Приказките вие си ги знаете сами, разковничето е как ги е извъртял Геймън. На мен ми хареса как се преплетоха нещата, харесаха ми героите. Не съм на 100% сигурна, че ми хареса финалната развръзка и разкрития, но Геймън пише така хубаво, че съм склонна да му прощавам, ако нещо не ми е съвсем присърце или не успея да вникна напълно. Тук краят че остави с един копнеж и нужда да разбера какво става, но не толкова с героя по пътя ѝ нататък, а с нещата и хората, които оставя зад гърба си.
Мисля, че това е един от знаците на хубавата книга - чувството за копнеж и нежеланието да напуснеш света зад кориците.
"Спящата и вретеното" е приказка за решенията и пътищата, които избираме сами, а умението да чуваме собствения си вътрешен глас във вихъра от чужди е важно  - както за малки принцеси, така и за малки принцове. За пораснали също.

Лирическо отклонение тук - искам да препоръчам и "Наръчник на героя за спасяване на кралството"  - по-лека, по-забавна, също с избягали от статуквото приказни герои, също супер картинки. Много радва.

вторник, 4 декември 2018 г.

[book review] "Чумавият двор" и "Убийство в зоопарка"

Заглавие : "Чумавият двор" и "Убийство в зоопарка"
Автор: Джон Диксън Кар
Поредица: Хенри Меривейл

Жанр:криминален
Издателство: Труд

В гимназията бях голям фен на Джон Диксън Кар. Изчетох каквото имаше негово в библиотеката, и го слагах доста високо в личната си детективска класация - неговите герои ми харесваха повече от Мегре на Сименон, може би и от Поаро. Шерлок си е категория сам по себе си, него не го обсъждаме. Ясен спомен ми е останал само от "Златокосата вещица", затова и покрай 24 май не устоях на изкушението.

"Чумавият двор" е имение с мрачна слава - тук е убит садистичен помощник-екзекутор на име Луис Плейдж. Сега, някой разбунва повторно духовете - кинжалът на Плейдж е откраднат от музея, а шарлатанин планира спектакъл пред впечатлителната си публика. Планът му обаче се обръща срещу него, когато е намерен убит зад затворени врати, а заподозрени са останалите участници в спиритическия сеанс.

"Убийство в зоопарка" отново изправя чепатия любител-детектив пред загадка със заключена отвътре стая. Този път жертвата е филантроп - любител на рептилии, а на сцената излизат и други артисти - този път фокусници. Наследниците на два видни магьоснически рода обединяват сили, за да помогнат за разкриване на загадката.

Убийства в заключена стая! Една от класиките на криминалния жанр!

Първата книга ме увлече от анотацията с тази свръхестествена нишка и легендата за Чумавия двор до последно си остана любимата ми част от книгата. Беше много живо пресъздадена чрез старите писма и буквално можех да видя страховития Луис Плейдж, понесъл чувала с котешки трупове и покритите му с чумави язви ръце. Беше блазнеща и допълнителната загадка. От обвиняемите всички са били заедно по време на убийството. Кой би могъл да се измъкне незабелязано от другите и да навести за последен път измамника Даруърт?
Това бяха две много силни части от сюжета, и като че ли малко бързо им отнеха от чара - нямаше много призрачни мистификации и лесно свалиха подозрението от доста хора, без да го извъртят по интересен начин. Все пак, разследването не беше лошо, особено във втората част на книгата, когато най-стене се намесва сър Хенри Меривейл. Той е, ако не сте наясно, дежурният детектив любител на Кар. тук е представен с реверанс към Холмс и брат му Майкрофт, от който останах дълбоко очарована, въпреки че самият Х.М. не одобрява. (И беше в пъти по- елегантно отколкото подигравката, която намерих в "Арсен Люпен". )
Краят... ми се стори малко излишно усложнен. Затова въпреки че книгата ми беше приятна, малко ме загложди дали годините не са потушили симпатиите ми към Кар.

"Убийство в зоопарка" беше по-лекичка като история, и да си призная, страшно ме забавляваше. И то със змии! :D Като се почне от очарователното оригинално заглавие He wouldn't kill Patience до многобройните срещи със симпатични, но подценени студенокръвни. И разбира се, фобии и възклицания от рода на "Държиш змията от грешния край!". Антуражът на Меривейл също ме забавляваше - двамата млади фокусници, които бяха като въплъщение на Бенедикт и Беатриче (които обожавам ). Затова и съм склонна да им простя известната им неадекватност.

Финалът тук ми хареса повече, макар че се оказа (без да е истинска изненада), че най-големият фокусник от всички е Меривейл, със заключенията си за начина, по който е извършено убийството. Искам да вмъкна едно обвинение към корицата обаче. И не, не е, че тази на "Чумавият двор" е съвсем неадекватна с тази японска маска.


И така, като заключение - Кар все още ми харесва, макар да не ме обхвана тази еуфория от ученическите години. Купила съм си още няколко негови книжки, и ще изгризкам и тях. Препоръчвам на почитателите на класическите криминални етюди и с препоръка - включително и към себе си - просто да се отпусна и да се насладя на историята. А и доколкото видях, на сайта на Труд книжките са по  2 лева. Идва Коледа, какво друго да ви кажа.


неделя, 2 декември 2018 г.

[book review] "Щамът Андромеда" - Майкъл Крайтън

Заглавие: "Щамът Андромеда"
Автор: Майкъл Крайтън

Жанр: научна фантастика, апокалиптичен, трилър
Топчеста оценка: 4 звезди

Нямам много хубави спомени от Андромеда. Мъглявината, имам предвид, макар че я четох в доста невръстна възраст. "Щамът" не си дели с нея нищо общо, освен наименованието, разбира се. Той ми хареса повече, въпреки че я нямаше тази тръпка на "Сферата" - любимата ми книга от Крайтън засега

Проект "Уайлдфайър" е създаден с една цел - да противодейства на евентуална зараза от извънземен произход. Никой никога не е очаквал това наистина да се случи... докато не се случва. Изследователска проба пада в покрайнините на затънтено градче и минути по-късно всички са мъртви. Всички, освен едно бебе и един старец. На екипа от учени им предстои да открит патогена в бясна надпревара с времето и психиката.

Тази книга се оказа изключително научна. За известно мое съжаление обаче - по землянски научна.
Всяка стъпка - от създаването на екипа и базата, от действията и мисията им е обяснена в детайли. Някои неща са наистина морално остарели - нормално, това е книга, писана преди 50г! Но за тези, за които имам познания да преценя, мога да свидетелствам, че са наистина абсолютно достоверни - като медицинските изследвания и апаратура например. Това ме кара да мисля, че Крайтън наистина си е свършил домашното за тази книга, и то във всички направления - и съответно, че мога да приема, че и тези теории, за които за първи път чувам, са подплатени. Резултатът - максимална реалистичност.
Нямам почти нищо против тази научно-популярна част, въпреки обеча ѝ, но аистина пускането на данни в суров вариант - рапортни записи, компютърни програми, лабораторни резултати - можеше да ни бъде спестено. Да, донякъде и те повишиха чувството за реализъм, подготвиха почвата за семенцата на конспиративните теории и ме накараха да се озъртам подозрително . Но ще си позволя да цитирам един от героите:

"-Няма смисъл да си губим времето с този текст - каза Стоун."

Другата причина да смятам, че в тези подробности информацията бе излишна, е обемът на книгата. "Щамът Андромеда" не е голяма книга. Има няма 300 страници и аз поне я изчетох много бързо. А остатъчният обем след научната информация не ми стигна напълно нито за развитие на героите, нито за извънземните теории и кризата.
А тя беше така вълнуваща! Наистина очаквах всеки епизод, когато наистина загадката се разнищваше малко по малко. Тя ангажира мозъчето ми доста повече от последните криминални романи, които съм чела напоследък. За съжаление не успях да разкрия правилно връзката между оцелелите


Както виждате, много се бях ентусиазирала да извънземната загадка. Копнеех за още подробности за структурата, за механизма на патогенност, за еволюцията на пробата. Поне това, ако нямаше същинско развитие. Не очаквах от петриевите панички да поникне мозък, но се надявах на изкусителни извънземни теории.

А като говорим за теории, една от основните в книгата си остана на практика нереализирана, с което ме подразни. Става дума за хипотезата за решаващия глас, която всъщност бе причината да включат д-р Хол в екипа.


"Щамът Андромеда" е доста добър представител на класическата научна фантастика, поне за моя скромен опит. Човешкият фактор ми беше слаб, но научните основи бяха силни, а извънземните теории - по-скоро загатнати, но много интригуващи. Накратко - разбирам защо тази творба е била филмирана два пъти, и много се изкушавам да изгледам филма - надявам се там да го има поне психическото напрежение, което малко не ми достигна.