About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 25 май 2018 г.

[book review]"Призвание Герой!" 1


Заглавие: "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба", "Падението на мрак"
Поредица: Призвание Герой! #1
Автори:Ал Торо, Сикамор Брайт, Вейл и Келдън

Жанр: комедия, фентъзи, исторически, книга-игра
Топчеста оценка: 4 звезди

Ако с някой от вас сме се засичали "по книжно", и е ставало дума, може би знае за предишния ми опит с книгите игри - и въпреки че оценявам уникалността им, оказаха се не по мой вкус. Но може би знаят и някои от отличителните ми качества като читател - 1 ) че живея с (понякога тъпото) упорство и вяра, че ще прочета всички книги, които съм купила, и 2) , че давам втори шансове :D
"Призвание Герой!" взех веднага щом излезе, когато мислех, че и аз ще се увлека по манията за книгите-игри. Сборникът съдържа три разкада - "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба" и "Падението на мрак". Като сюжети и трите истории бяха интересни, макар и много различни. В първата се озоваваме в капан в мола, но не заради поредната разпродажба за Черния петък, а заради избухването на зомби епидемия! Тази история беше изпълнена с хумор, но и с желязна логика, което ми направи много добро впечатление - личеше си от последствията от взетите решения. Вторият разказ поставя в центъра на приключенията си млад българин, но в неочаквана историческа обстановка - в средновековна Кордоба, когато градът пада под ударите на обсадата.  Като развитие на историята той ми хареса най-много - беше динамична, бична, усети се атмосферата на града - от ароматите на мускус и цветя в двореца, до разпалените огньове на обсадата. Успях да се привържа към героите и към сюжета, дори и за това кратко време. Това беше единствената история, която с удоволствие преиграх.Третият пък, "Падението на Мрак", беше един чудесно изграден фентъзи свят, в който с удоволствие бих се потопила и чрез по-конвенционално повествование. Разходките на главния герой из него, докато нищи злокобен заговор съвсем леко ми напомниха на командир Ваймс, който може да се ориентира само по стъпките си по калдъръма. Всяка от историите имаше своите плюсове, обещаващи вълнуващо приключение, но и споделяха, поне в моите очи, един минус, който никак не оцених - повече или по-малко отворения край. Не знам дали това е типично за всички книги-игри, преди малкия ми опит с тях, но сякаш има два варианта - или умираш, или стигаш до отворен край. Така беше и при "Котаракът и черният нарцис". Във всеки случай не ми допадна - след като дълго и упорито съм се борила, брояла точки и думи, заслужавах поне един от три финала, за който не е нужно да се чудя какво става нататък с героите.
А сега, малко за геймплея, защото именно това отличава книгите-игри от обикновените романи.
Първите две истории имаха по-сложен геймплей. "Зомбокалипсис" ти дава възможност наистина да персонализираш героя си спрямо себе си, решавайки тест, което беше готино, и дори да играете двама души едновременно - което ми се вижда твърде сложно, но ако имате желание :D "Зомбокалипсисът" и "Заревото" изискваха ползване на различен брой зарове, нужни за взимане на случайни решения и водене на битки. На някои места трябва едновременно да се ползват няколко зара, и за мен единственият логичен избор бе да ползвам интернет еквивалента им - аз прибягнах до random.org. Дори и така, да си кажа право, ми стана леко досадно да спирам и да се обръщам към компютъра. За мен системата на "Мрак", където те липсваха и имаше само кодови думи и съобразяване с времето беше най-лесна и приятна за игра.
Не знам дали съществува термин за... задоволство от получената информация и взетите решения и интегрирането им и ползването им в играта? :D Това прозвуча ужасно, нали?  Всъщност исках да кажа, че в "Зарево над Кордоба" останах много доволна от горепосочените неща, как леко и хубаво се навързваха епизодите. Затова пък в "Падението на Мрак" имаше много въртене в кръг и имах чувството, че голяма част от информацията, която събрах изобщо не ми влезе в работа. Трябва да изтъкна, че при друго преиграване нещата може и да стоят другояче.
Претегляйки нещата, които ми допаднаха, и които - не толкова, "Зарево над Кордоба" определено бе любимата ми история, а "Зомбокалипсис" и "Падението на Мрак" си поделиха второто място. Като цяло обаче и трите истории ми харесаха повече от предишните ми опити с книгите-игри.  Все пак - държа на предната си позиция - предпочитам стандартните романи. Отново бих се пробвала с книга-игра, но само в определени ситуации - например ако съм на екскурзия и ми трябва нещо, с което да мога да се занимава по-дълго. Надявам се обаче този наистина жанр да продължи да продължи да процъфтява, защото е несъмнено уникален. Радвам се, че им дадох шанс, но засега се връщам към обикновените, линеарни романи :D

понеделник, 30 април 2018 г.

[readathon]Dewey's aftermath

Признавам си, първото ме участие в Четатона Дюи беше доста лежерно. Но като цяло ми беше доста ползотворен. Успях да свърша доста друга работа (не че това е за хвалене по време на Четатона), посетих доста други блогове и взех участие в няколко мини-предизвикателства, и най-важното, прочетох общо около 160 стр от "Индор и сянката на страданието" и "Реките на Лондон". Да, малко е, и в свободен обикновен ден спокойно бих могла да прочета над 300 стр, но този тип дни вече са рядкост. Та накратко - аз съм си доволна, само ми е гузно, че не успях да допринеса повече в общата голяма цел за 1 милион страници. Следващия път отново смятам да се включа и да се надявам да дам повече.

Мини-предизвикателствата бяха със сигурност забавни и разчупиха маратона - това важи с още по-голяма сила за тези, които наистина са чели цял ден. Не всички ми харесаха - някои не бяха добре обяснени (според мен), някои се повтаряха като тематика, някои ми се сториха ограничени в една платформа, например инстаграм, някои твърде ангажиращи, например тези с рисуването или правенето на корици. Но други бяха много симпатични. Не се наканих да снимам "Читателско мезе", но успях да направя пост за разказите и да участвам в някои предизвикателства с коментари. От последните любимото ми беше за Антологиите - каква тема бихме предложили за сборник с разкази от различни автори.

За книжките, които четох по време на Четатона - както казах, бяха "Сянката на страданието" и "Реките на Лондон". И от двете книжки засега съм много доволна. "Индор" 2 ми харесва повече от предшественика си - въпреки че не мога да посоча някакви явни отлики. А Питър Грант е точно толкова забавен, колкото ми обещаваше Дийдра, макар да е по-различен от образа, който имах в главата си за него. А Найтингейл е сладкишче :D
~~~
Here is the aftermath of my first Dewey's 24h readathon. First, please don't judge me. I didn't strike a great deal of pages, but it was never my intention - I came here for the fun. In a normal, free day I could easily double the number of pages I read now, but those days are rare lately.

1. Which hour was most daunting for you? - The hours before going to sleep. In my timezone the readathon started around noon and the night was in the middle of it-
2. Tell us ALLLLL the books you read! - I read Rivers of London in ebook format and Indor 2 in paperback, but didin;t finish either of them.
3. Which books would you recommend to other Read-a-thoners? - Indor is available only in Bulgarian, but I def recommend Rivers of London by Ben Aaronovitch
4. What’s a really rad thing we could do during the next Read-a-thon that would make you smile? - Well, I'll be looking forward to the mini-challenges next time. Most of them sounded a lot of fun, but to be honest, I didn't like those that sounded too time consuming or were hosted on Instagram. I'm just not an insta kind of person.
5. How likely are you to participate in the Read-a-thon again? Would you be interested in volunteering to help organize and prep? I would surely take part again and next time I hope to read much more and contribute to the final goal of 1 million pages! As for organizing, I don't know. I may try to gather more participants from my region and let them know about the event.

In short, I really enjoyed my small part in the Readathon and can't wait for the next one!

събота, 28 април 2018 г.

[readathon]Dewey's mini challenge - tell me a story

Fellow english speaking readathon participants, please scroll down for the translated version!

Това мини-предизвикателство идва от блога Running n reading и е озаглавено Tell me a story. Честно казано, не схванах от условието дали ако сме фенове на разказите трябва да споделим нещо свое или да говорим за сборници с разкази, които бихме препоръчали, а както гледам и другите потребители дават отговори и в двете насоки. Ако е първото, мога деликатно да пробвам да се рекламирам, като ви насоча към Форум Муза, където пускам разказите и историите си (а също и много други потребители, и имаме чудесни попадения, така че ако пишете или искате да четете лично творчество, определено сте добре дошли. Имаме и предизвикателства, и читателски и писателски. Добре, рекламата е дотук :D ) Ако пък е второто, тази година не съм чела същински сборник, но прочетох "Призвание Герой!", за което дори готвя ревю. От сборниците миналата година най-доброто попадение несъмнено бе "Разбойници" на Джордж Мартин и колектив - абсолютна разкошотия от начало до край, заслужаваше си да я мъкна тая тухла на плажа!

Нямам много ревюта на сборници с разкази, но един от любимите ми е"Странноприемницата" на Явор Цанев - наистина страхотна колекция от много красиво написани мини разкази

Та, това е от мен! А какви са вашите препоръки за четива?
Освен тези от форума де. А в моя защита, на последното предизвикателство гласувах!

~~~
Hi again! So this mini challenge is hosted by Running n reading and is called Tell me a story! I didn't quite get if this is about sharing a stories we've written, or sharing reccomendations. If it's the first, while I've written short stories, they are all in Bulgarian, so no use posting them here now. As for the second option however, I have something to share. Actually I found my love for short stories by writing some,and reading fellow forum friends fan fiction. This year I haven;t read much short prose, only a book with game-stories, where the reader chooses how the story goes. While interesting and well made, I found out that this is not my cup of tea.
The best anthology I read last year was Rogues by Georgerge Martin & Garden Dozois and it was a pure gem! I def reccomend it!
I haven't written many review for  books with short stories, but this is one of my favourite - https://topchochanbooks.blogspot.bg/2015/01/book-review-weird-inn.html . And it is billingual, from the time when I still kept my blog this way!

This is it for me! And what are your fav short stories?

сряда, 21 март 2018 г.

[tag]Признанията на един книжен блогър

Наскоро Марти от Martis' writing  ме тагна да си призная всички книжни блогърски простъпки... Е, вече няма накъде да бягам, така че се заемам да си признавам :D

Коя книга най-скоро не довърши?
По принцип чета по няколко книги наведнъж - лесно се изкушавам да почвам нови и това съответно води до някои, оставащи по-назад. Но не мога да си спомня книга, която съзнателно съм зарязала. Дори и тези, които от няколко година висят в списъка ми в Гуудрийдс имам някакво жалко, слабо намерение да завърша. А последната книга, която така почнах, но не съм довършила още, беше "Снежният човек" на Ю Несбьо. Несъмнено ще я завърша, надявам се комбинирано с някое предизвикателство.
Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Хмм, за да е по-забавно, ще възприема "сладко изкушение" буквално - "Съншайн", измежду всичко останало е пълна с вкусотии. Ако говорим за "виновно изкушение" (guity pleasure) ще посоча любовните романи, които не винаги имат висока литературна стойност, но са много разтоварващи.
Коя книга би хвърлила в морето?
Не съм по тези крайности и за болшинството книги  вярвам, че могат да си намерят правилния читател и правилното време. Може би една книга, която наистина бих искала да изтрия от съществуване, е Wantin. Редовно я цитирам като книга, която хейтвам. Просто според мен представяше много грешни неща като допустими и имаше ужасна героиня.
Коя книга си чела най-много?
"Властелинът на пръстените", но вече мисля, че "Хари Потър" го настига. Напоследък съм се заела да препрочитам "Пърси Джаксън", но това май ще е третия препрочит - още е далеч от рекорда.
Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Като цяло книги за приложна психология, съвременни романи, такива неща. Не си падам по тези жанрове, а ако ми подарят, ще се чувствам задължена да я прочета.
Без коя книга не можеш да живееш?
Това е като въпроса с любимите книги - не може човек да избере една. Ако въпросът беше от типа на кои книги бихте взели на самотен остров, отговорът е ясен - "Как се строи сал" и "Ядивни растения по света", такива неща. :D  Или нещо на Беър Грилс :D
Коя книга те накара да плачеш най-много?
Една от книгите, на които най-много съм плакала е "Кажи на вълците, че съм си у дома"
Коя корица не харесваш най-много?
С риск любителите на класиката да ме линчуват, кориците на книжлетата от "Библиотека Галактика". Страхотен подбор на заглавия, и признавам, че кориците си имат отличителен стил и естетика, но някои буквално ме стресират. Е, има и симпатични, като тази на "Пътеводителя на галактическия стопаджия".


Аз на свой ред тагвам Ася от Asya's adventures ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър и който друг иска да си признава :D

П.П. Е добре де, не са ли крийпи кориците от тази поредица?

събота, 3 март 2018 г.

[book review]"Къщата на езерното дъно"

Заглавие "Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман

Издателство: Deja Book
Жанр:  тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди

Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката,  нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива.  Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо  ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията". 
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D

петък, 2 февруари 2018 г.

[book review] "Балада" - Маги Стийвотър

Заглавие: "Балада"
Автор: Маги Стийвотър
Поредица: Повелителката на детелините

Издателство: Кръгозор
Жанр: романтика, тийн, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди


Последното ревю приключи с много обещания за тази книга. И наистина, "Балада" ми хареса в пъти повече от "Ридание". Сега ще се опитам да обясня защо. Но то и от заглавието и кориците си личи - едните са толкова депресиращи, а вторите - изпълнени със страст.
"Балада" е втора книга, но е толкова различна, че е почти самостоятелна. Тук топката на повествованието се прехвърля у Джеймс - моят любим любовен ъгъл. А разликата в тона променя изумително много цялото читателско преживяване.
Джеймс и Диърдри са започнали новата учебна година в училище за надарени музиканти. Въпреки новите си приятели там обаче, Джеймс се чувства не на място. Той е единственият гайдар в училище за арфи, цигулки и пиано, а раните от лятото и от сблъсъка с феите още тлеят. Отношенията между двамата приятели са опънати, като и двамата хем се опитват да се откъснат от свръхестественото, хем то ги влече с нови сили.  Джеймс се оказва под прицела на опасна фея - спонтанната и харизматична Ноала, която предлага да стане муза на Джеймс и да издигне творчеството му до неподозирани висоти. Естествено, този дар обаче си има цена. Новата господарка на феите също не кротува и с царуването си иска да положи началото на нова епоха - пътят към която е осеян с трупове.
Леанан Ши. Още щом видях тази дума, знаех, че с книгата ще си допаднем. Любовницата - муза, която вдъхновява артистите, подхранва дара им и ги кара да създават най-невероятни творби - но заради това животът им изгаря бързо като факла. Този персонаж е наистина любимият ми от митологията на феите, въпреки че досега го бях срещала само веднъж и то в манга. Аз по принцип имам слабост към музите, а този вариант е зареден с много страст и драматизъм и доста различен от древногръцките ѝ посестрими. Все си планирам някой път да я включа към Музестата ни вселена, но не стигам дотам.
Но да се върнем към настоящата книга и настоящата леанан ши. Тук историята в различните глави се води ту от гледна точка на Джеймс, ту на Ноала, с кратки включвания от Диърдри под формата на смс-и - останали неизпратени. Различните темпераменти на разказвачите спрямо първата книга направиха разликата между двата тома огромна. Джеймс и Ноала, също както и Диърдри, си имат много тревоги и проблеми, през които преминават. Начинът, по който предават обаче тези преживявания, придава на книгата съвсем друго звучене.
Отношенията между двамата също ме впечатлиха. Освен че и Джеймс, и Ноала са ми симпатични, връзката им, макар и странна, се развиваше максимално без лъжи, без точене на локуми и прочее - което е почти неочаквано за такъв роман. Джеймс бързо разбра, че Ноала е лианан ши и какво иска, а тя - че Джеймс е все още влюбен в Диърдри. Това, че двамата герои не седнаха да се тръшкат и цупят, да си обръщат гръб и да затрупват всичко под слоеве изкуствено създадена драма всъщност... не намали драматизма на отношенията (въпреки че изречението звучи като оксиморон). И така си беше напрегнато и интересно да следя динамиката в чувствата на тримата, а финалните им, съзнателно взети решения, бяха дори още по-тежки и значими така.
А иначе - какво друго да кажа. - имаше конспирации, готин даскал, неочакван приятел, неочакван враг, преражадния, смърти, най-различни феи и драматичен, обвит в пламъци финал. Изобщо - книжката ми хареса неочаквано много и направо ми стана една от любимите юношеско романтично-фантастични новели. Затова и така навивам хората да прочетат "Ридание" - защото то предшества "Балада".
Но.
Защо винаги има "но"?
Чувствам се длъжна да предупредя, че трета книга няма, а трябва да има. Историята явно е планирана като трилогия, трета книга е обявена в ГР от години... но така и не е написана. СМС-ите на Ди тук, както и самият финал подсказват, че в света на феите се мъдрят още проблеми, че нещо става с Люк и че като цяло още не сме постигнали голям щастлив завършек. На мен лично ми стана супер кофти при това откритие, но въпреки това не свалям препоръката си. Поне относно Джеймс и Ноала завършек имаше, а това беше важната двойка за мен от този книжен свят. "Балада" наистина беше чудесна книга, и силно се надявам Маги Стийвотър да се върне към тази поредица.

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

[book review]"Ридание" - Маги Стийвуотър

Заглавие: "Ридание"
Поредица: "Повелителката на детелините"
Автор: Маги Стийвотър

Жанр: тийн, ърбън фентъзи, романтичен
Издателство: Кръгозор
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази авторка е по-известна с другите си книги на бг пазара, като например поредицата "Тръпка", но на една книжна алея намерий тези двете като промо комплект. Беше доста отдавна, но това често се случва при мен - това лято най-накрая стигнах до тях, благодарение на две форумни предизвикателства. Първото беше за природата и покрай него и феите прочетох "Ридание".
За Диърдри музиката винаги е била неразривна част от живота ѝ - тревога и същевременно утеха. Не е предполагала обаче, че в таланта ѝ има нещо по-необикновено, до срещата ѝ с не по-малко изкусния музикант Люк. Заедно двамата не просто създават музика - те творят магия. Но това я отвежда крачка по крачка в един близък, но същевременно чужд свят - този на феите. Ди открива, че е Повелителка на детелините - човешко същество, дарено с власт над Малкия народ. Това я превръща в магнит за феите, които копнеят да намерят, а това едва ли ще доведе до нещо добро. На младото момиче ѝ предстоят тежки избори, от които зависи не само любовта ѝ към Люк, но и живота на приятелите ѝ.
Светът на феите винаги много ме е привличал. Той е един въртоп от красота, жестокост, магия, нечовечност и безвремие. Харесва ми, когато авторите успеят да уловят и да представят нечовешкото у феите, и после да разкрият тяхната собствена чувственост, различна от човешката, и идейни системи. В тази задача Маги Стийвуотър се беше се справила доста добре, но взимам предвид и целевата аудитория на книгата - това е УА роман и няма мърдане.
Затова и не се изненадах като видях, че любовната връзка следва доста шаблонно развитие, но не се и зарадвах. Ди е аутсайдерка, а Люк - мистериозен секси новодошъл, и любовта между тях пламва бързо и изпепеляващо. Такъв сюжет в тийн историите рядко задържа вниманието ми. Преди да се прехвърля на нещата, които ме интересуват обаче, държа да изтъкна, че Ди не ме дразнеше (за разлика например от главната героиня в поредицата "Синята кръв" ) и на някои моменти ѝ се кефех открито - например на старателната изработка на съвършената мелба. Люк според мен не си заслужаваше, не и при такъв хубав трети ъгъл на любовния триъгълник - супер готиния и весел най-добър приятел Джеймс. Който е гайдар :D Ах,винаги имам навика да хлътвам по третото колело! Та, да, Джеймс е причина първа да харесам и препоръчам тази книга. Забавен, леко саркастичен, някой, когото наистина познаваш и към когото можеш да се обърнеш,който доста добре понася свръхестествени новини, който би се впуснал посред нощите към леговище на феи - все неща, които отново и отново ме карат да поставям под въпрос здравомислието на главната, но окей.
Причина втора я споменах в началото - митологията на феите. Въпреки че действието се развива малко бързичко и не може плавно да потънеш в техния свят, интерпретацията на Маги Стийвуотър ми хареса. Феите бяха подобаващо жестоки и себични и в голямата "класическа" картина, Маги беше добавила собствени детайли и легенди, които се вписаха чудесно - например приказката за миналото на Люк. А накрая, знаете ли кой се оказва по-жесток и от феите? Точно така - хората.
Особено любими ми станаха персонажите, които са част от фолклора на феите, но не са конкретно феи. Имаше някои нови, много любопитни за мен същества, които не бях срещала никога, а също и някои познати, на които много се зарадвах - най-любимото се появи във втората книга.
И това води до третата причина, поради която бих препоръчала тази поредица. Да, тази причина е втора книга. Ако на "Ридание"  бих дала 3.5 - 4 звезди, то "Балада" заслужи за мен цели 5. Но как и защо смятам да обясня в следващото ревю.
А конкретно за "Ридание" - това беше приятна, типична янг адълт книга. Любовният триъгълник не блестеше с оригиналност, но фонът, на който се развива историята бе по-различен от обичайните свръхестествени сетинги, в които преобладават вампири и върколаци. Ако по принцип харесвате свръхестествените младежки романи, то и "Ридание" сигурно ще ви хареса и ще внесе нотка разнообразие. А ако имате съмнения - оглеждайте се за ревюто ми за "Балада" ;)

неделя, 14 януари 2018 г.

[challenge]Книжно предсказание

Малко излъгах, когато казах, че Бингото е последното предизвикателство, което имам за представяне. Всъщност, остават още едно Годишно и редовното ни месечно предизвикателство, за което искам да говоря.

Това годишно предизвикателство отлагах до последно, защото ми е най-любимо и така да се каже, най-близко, вероятно защото най-много съм работила по него. Исках да го представя по максимално хубав и достъпен начин, ама от толкова туткане, и накрая не го представих изобщо. Но, ето най-накрая - Книжното предсказание!
Когато се чудят към коя книга да посегнат следваща, някои хора разчитат на номерата в списъка си в Гудрийдс, бъркат в бурканче с написани заглавия или се обръщат със затворени очи към лавицата с книга. А аз, заедно с желаещите другарчета от форума, се позоваваме на картите да разчетат книжното ни бъдеще! Преди две години проучването за един разказ ме вдъхнови за това, и оттогава наистина си обичам Книжното предсказание. Затова и сега ви каня да се присъедините към нас в Муза.
Но нека първо маг Топчо предскаже книжното ви бъдеще!

Правилата са прости - отивате етоТУК и си записвате какви карти ви е дала съдбата. После се връщате и проверявате тяхното книжно значение.
След което на вас остава да изпълните книжното си предсказание. Ако го направите, може да си "гледате наново".

Exclamation Книжните значения на картите за играта са много, ама много хлабаво обвързани с класическите им значения. Не разбирам нищо от таро и знам само това, което научих при проучванията си за историите. Стори ми се обаче оригинална и интересна идея за книжно предизвикателство.
Exclamation Има 78 различни карти, които могат да ви се паднат, с най-различни предизвикателства, засягащи жанровете, героите, авторите и дори някои по-необичайни книжни промптове.
Exclamation Сами си изберете дали да си теглите по една карта, по три, девет, или някой от другите варианти, които са възможни. Но във всеки случай трябва да изпълните всички изтеглени карти, преди да теглите нови.
Exclamation Тъй като картите, които се падат се генерират на случаен принцип, на практика всеки ще получи свое собствено мини предизвикателство, различно от това на другарчето си.
Exclamation Както винаги 1 изпълнена карта = 1 билет
Exclamation 1 ревю = 1 допълнителен билет

Тълкуване:

Голяма аркана:

0. ГЛУПАКЪТ / The Fool - глупакът е в самото начало на колодата. Започнете нова поредица
І.МАГЬОСНИКЪТ/ The Magician - Магьосникът е силен както психически, така и физически. Прочетете книга със силен мъжки главен герой.
ІІ.ВИСШАТА ЖРИЦА / The High Priestess - Висшата жрица е под номер две и е застанала между бял и черен стълб. Прочетете книга със сблъсък между добро и лошо
ІІІ.ИМПЕРАТРИЦАТА /The Empress - императрицата е символ на любов и сила. Прочетете книга със силна главна героиня
ІV. ИМПЕРАТОРЪТ/ The Emperor - императорът учи на разум и логика. Прочетете книга с главен герой, който използва ума си, а не юмруците
V.ВИСШИЯТ ЖРЕЦ/The Hierophant - Висшият жрец е символ на трансформация. Прочетете книга, в която главният герой е шифтър, трансфигурира се, или пък преминава през дълбока вътрешна промяна.
VІ.ВЛЮБЕНИТе/ The Lovers - Прочетете романтична книга
VІІ.КОЛЕСНИЦАТА/The Chariot - символ на баланс, напредък, , победа над стари проблеми. Прочетете или завършете книга, която влачите от много време
VІІІ.СИЛА/The Strehght - Лъвът и девойката са символ на контрола над гнева и тревогите чрез разбиране. Прочетете книга за самоусъвършенстване или в която главният герой израства или YA книга.
ІХ. ОТШЕЛНИКЪТ/The Hermit - Отшелникът е символ на помощ и насока от някой по-мъдър. Прочетете книга от учебната програма или препоръчана ви от родител
Х.КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА/The Wheel of fortune - символ на нещо, което приключва, за да дойде друго на негово място. Прочетете книга, последна от поредица.
ХІ.СПРАВЕДЛИВОСТ/justice - Прочетете криминална история
ХІІ.ОБЕСЕНИЯТ/The Hanged man - при Обесения всичко е обърнато.. Прочетете дистопия или антиутопия
ХІІІ.СМЪРТ/Death - тази карта е символ на промяна, от която повечето хора се страхуват. Прочетете книга, която е извън зоната ви на комфорт
ХІV.УМЕРЕНОСТ/ Temprence - не бързай напред, а напиши ревю, на някоя книга, която си прочел
ХV.ДЯВОЛЪТ/The DEvil - Прочете книга, в която главният герой има различни пороци, но успява да се отърси от тях
ХVІ.КУЛАТА/The tower - символизира време на изпитания. Прочети епично фентъзи
ХVІІ.ЗВЕЗДАТА/The Star - символ на надежди, мечти и щастие. Прочети книга, която те прави щастлив
ХVІІІ.ЛУНАТА/The Moon - не всичко е каквото изглежда. Прочети книга от автор, който те е разочаровал преди. Може сега да се окаже различно
ХІХ.СЛЪНЦЕТО/The Sun - Прочети книга, която се развива в бъдещето
ХХ.СТРАШНИЯТ СЪД/ Judgement - Прочети книга, за която си научил от чужди мнения и ревюта
ХХІ.СВЕТЪТ/The World - символ на потенциал. Прочети книга от нов автор/първата книга на някой автор.

Чаши/Cups

Асо чаши/Ace of cups - символизира любов. Прочетете исторически романс
Двойка чаши/Two of cups - Прочети книга, базирана на приказка
Тройка чаши/Three of cups - Приятелство прочетете книга, в която главните герои правят добър отбор​
Четворка чаши/Four of cups - поднася ти се нова възможност. Прочети книга, която ти е подарък
Петица чаши/Five of cups - тъга по нещо изгубено. Книга, която те е разстроила или разочаровала
Шестица чаши/Six of cups - спомени от детството - прочети детска книга.
Седмица чаши/Sevem of cups - Привлечен си от красиви неща. Прочети книга, която си избрал заради корицата
Осмица чаши/Eight of cups - Пътуване . Прочети книга, която включва пътуване или преминаване от един свят в друг
Деветка чаши/Nine of cups - Животът е банкет! Прочети книга, в която героите са от висшето общество
Десетка чаши/Ten of cups - Прочети книга, която е спечелила някаква награда
Паж чаши/Page of cups - символ на въображението. Прочети книга, която се развива в измислен свят. Колкото по-фантастичен, толкова по-добре
Рицар чаши/Knight of cups - Прочети приключенски роман
Кралица чаши/Queen of cups - Прочети книга, която е написана преди поне 100 години
Крал чаши/King of cups  - Прочети книга от поне 450 страници

Жезли/Wands

Асо жезли/Ace of wands - символ на енергия и сексуалност. Прочетете еротичен роман. (Не е нужно да е твърде описателно, ако не си падате по това)
Двойка жезли/Two of Wands - успешен бизнес. Книга, която е станала бестселър
Тройка жезли/Three of Wands - запазване на това, което имаш. Прочети допълнителна новела, разказ, фенфикшън, нещо обогатяващо свят или поредица, с които си свикнал
ЧЕТВОРКА ЖЕЗЛИ/Four of Wands - завръщане. Прочети книга, която се развива в България
Петица жезли/Five of Wands - състезание. Убеди някой да ти е другарче и четете книга заедно
Шестица жезли/Six of Wands - Вярвай в уменията си и прочети книга в оригинал
Седмица жезли/Seven of Wands - Пребори няколко неща наведнъж. Прочети сборник с разкази
Осмица жезли/Еight of Wands - Полет. Прочети научна фантастика.
Деветка жезли/Nine of Wands - направи почивка, не влизай в твърде големи битки. Прочети книга от 150 стр или по-малко.
Десетка жезли/Ten of Wands - тежко предизвикателство. Свърши книга за един ден.
Паж жезлите/Page of Wands - Изпитваш колебание при избора на ново четиво. Препрочети нещо любимо.
Рицар жезли/Knight of Wands - Рицарят на жезлите е припрян. Прочети книга, която си купила с голямо желание, но после по някаква причина не си я прочела веднага.
Кралица жезли/Queen of Wands  - Прочети книга, излязла през 2018
Крал жезли/King of Wands -  Прочети паранормален роман

Мечове/Swords

Асо мечове/Aceof Swords -  Прочети модерен роман.
Двойка мечове/Two of Swords  - Прочети книга от автор, нов за теб
Тройка мечове/Three of Swords -Прочети книга, която има любовен триъгълник​
Четворка мечове/ Four of Swords - Прочети книга в електронен или аудио формат
Петица мечове/Five of swords - загуба. Прочети книга, която очакваш да е драматична
Шестица мечове/Six of swords - тази карта може да симвозилизира "обитаване". Прочети история с призраци, зомбита или мъртъвци
Седмица мечове/Seven of Swords - някой се опитва да отмъкне мечовете - прочети книга с харизматичен антагонист
Осмица мечове/Eight of Swords - прочети мемоар, биография, автобиография, пътепис или книга по истински случай
Деветка мечове/Nine of Swords - прочети книга, за която по някаква причина се чувстваш виновен, че още не си я прочел. (Задължителна е, била ти е подарък, изхарчил си много пари за нея, Имаш предразсъдъци за нея)
Десетка мечове/Ten of Swords - Можеше да е много по-лошо. Прочети учебник, задължителна книга или такава, която е полезна за професията ти.
Паж мечове/Page of Swords - прочети комикс, манга или графична новела
Рицар мечове/Knight of Swords - сподели ентусиазма на рицаря и прочети нещо от български автор
Кралица мечове/Queen of Swords - Прочети стихосбирка или пиеса
Крал мечове/King of Swords - Прочети книга с митологични елементи

Пентакли/Pentacles

Асо пентакли/Ace of pentacles - Прочети хумористична книга
Двойка пентакли/Two of pentacles - Балансирай с лекота - прочети книга с различна гледна точка от тази, с която си свикнал. Ако предпрочиташ първо лице, прочети книга в трето. Ако предпочиташ главният герой да е жена, чети от гледна точка на мъж.
Тройка пентакли/Three of pentacles - символ на майсторството. Прочети книга, която се е доказала като класика
Четворка пентакли/Four of Pentacles - прочети книга с цвят на корицата като блузата, която носиш в момента
Петица пентакли/Five of Pentacles - прочети книга на ужасите
Шестица петакли/Six of Pentacles - Щедрост към другите. Прочети книга, която си заел от библиотеката или от някой друг
Седмица пентакли/Sevem of Swords - разочарование от прекален перфекционизъм. Прочети книга с корица, която намираш за ужасна
Осмица пентакли/ Eight of Pentacles - уважи труда на другите и прочети произведение от форума
Деветка пентакли/ Nine of Pentacles - както персонажът на тази карта е самодостатъчен, прочети книга, която не е част от поредица
Десетка пентакли/ Ten of Pentacles - не приемай всичко наготово. Прочети книга, по която са направили филм или сериал
Паж пентакли/Page of Pentacles - прочети YA с паранормални елементи
Рицар пентакли/ Knight of Pentacles - Прочети книга на необичайно място - в автобуса, на плажа, в парка, в някое заведение
Кралица пентакли/ Queen of  pentacles - Кралицата е пестелива и разумна - прочети книга, която е била безплатна или която си купил наистина много изгодно.
Крал пентакли/ King of Pentacles - Кралят пентакли е силно обвързан  с природата - прочети книга с феи, елфи, божества или природни стихии.

Е... какво ви предсказаха картите?
*Дисклеймър: форматът на предизвикателството е с цел забавление, без религиозни и други подобни нотки. Просто мисля, че това е един забавен алтернативен метод да си хареса човек какво да чете насред многото книги, които има.

Освен това, ще се учудите колко много фен тестета има! Сред най-красивите, които открих са тези по книгите на Касандра Клеър за ловците на сенки. Аз не можах да устоя на изкушението  и си взех карти по Найт Вейл, най-любимият ми подкаст.

събота, 6 януари 2018 г.

[book review] "Проход между световете"

 Затлавие: "Проход между световете"
Автор:Питър Дейвид"
Поредица: Стар Трек

Издателство: Калпазанов
Жанр: научна фантастика, сериал
Топчеста оценка: 4 звезди

Упорито си продължавам с ревюта на поредицата Калпазански книжки за Стар Трек - ето я и третата такава - поредното приключение на Ентърпрайс и  екипажа му.
Нарочно казах именно "на Ентърпрайс", а не на Кърк, защото "Проход между световете" започва в компанията на Кристофър Пайк. Под негово ръководство корабът на Федерацията открива процеп в пространството, водещ към далечно кътче на Галактиката и успява да установи контакт с тамошната раса - технологично доста напреднала, но с доста ксенофобско мислене. Визитата им е кратка заради затварянето на портала, но втора е насрочена при следващата му активация. Тук вече щафетата поема Кърк, но нещата се объркват. Майсторът-строител на Калигар иска убежще на кораба, а делегацията на Ентърпрайс се превръща в заложници, докато конфликтът не се разреши.
Началото с Пайк беше огромна изненада за мен. Почти нищо не знам за този капитан, въпреки така легендарния му статут. Винаги съм го приемала за подобен на Кърк по характер и дори по вид - нещо като Кърк старши. Така искрено се изненадах, когато екипажът ги описа като коренно различни. С ентусиазъм прегърнах тази възможност да опозная този капитан, и всъщност се разочаровах, когато ролята отново пое Кърк. Все пак, и така историята имаше интересни герои и сюжет за компенсация.
Завръзката тук е отново на базата сблъсък между различни култури и една от най-важните директиви на Федерацията - че не може току-така да се месиш в чужди обичаи, дори и спрямо собствените ти разбирания да не изглеждат приемливи. Тукашният тип конфликт сме виждали и в различни епизоди - Калигар е планета, на която продължителността на живота се определя от висше съзнание, което определя кога хората са изчерпали потенциала си. Часът на Екма - майстор-строител, според тези правила вече е настъпил, но тя не го чувства така. Именно заради молбата ѝ за помощ Ентърпрайс попада в неловко и опасно положение. А за да има тръпка допълнително - има и любовна нишка. С кого? Няма да издам :D
Сюжетът може и да е употребяван, но все пак е достатъчно интригуващ, а и изпъстрен с детайли и картини от живота на Калигар, със сблъсъка на различни култури, включително и тези на посланиците - все неща, заради които обичам Стар Трек. Има достатъчно екшън, и както казах - романтика, та да изпълни скелета на историята. А за една голяма част от книгата, човек наистина може да се ангажира във философския дебат, да претегли различните доводи и макар по всяка вероятност да не си промени мнението относно системата на Калигар - все пак сме откърмени на Земята - да признае правото за съществуване на чуждата истина.
По-нататък се появява нишка на конспирация, което прави моралните решения по-лесни, но и действието по-динамично. Признавам, щеше ми се да задълбаят по-надълбоко и накрая развръзката да не беше леко комерсиална... но все пак бях доволна. Подхождаше на такава тънка книжка. А и такова амплоа приляга повече на Пикар - Кърк си е рицаря на бял кон, който решава проблемите със замах. Включително и тук. Буквално.
А за Пайк... някой ден трява да го проуча този юнак. Това беше неочаквана среща с него и приемам препоръки за други истории с този капитан :)

сряда, 3 януари 2018 г.

[book review]"Пет деца и То" - Едит Несбит

Заглавие: "Пет деца и То"
Автор:Едиj Несбит
Издателство: ПАН

Жанр: детски, приключенски, фантастика
Топчеста оценка: 5 звзди

Пет деца и То! Аман от Стивън Кинг, ще си кажете вие. Хубаво, разбрахме. Направиха филм. Писна ни от клоуни!
Но аз всъщност искам да ви разкажа за една друга книжка, доста по-подходяща за всички възрасти - "Пет деца и То" на Едит Несбит.
Когато бях малка си спомням, че гледах филм/сериал, в който група деца намираха в пясъчника същество, което сбъдва желанията им. Години наред това ми се въртеше в главата, разбрах, че е по гореспоменатата книга, и канех ли се и се канех да я прочета. И най-сетне тази година се наканих!
Сюжетът го издадох - семейство се мести в близост до пясъчна кариера и там Робърт, Сирил, Джейн, Алтея и малкото им братче Агънцето намират псамид. Ако се чудите що е то - пясъчно таласъмче. От тези, които изпълняват желания. Петте хлапета се уговарят всеки ден той да им изпълнява по едно общо желание и на горкия псамид хич не му е лесно. За разлика от праисторическите си събратя, които си поръчват я птеродактил, я ихтиозавър за вечеря, желанията на децата са най-различни. Съвсем невероятни или привидно практични, внимателно обмислени или случайно казани - те честичко се объркват. Добре, че магията трае само до залез слънце!
Някои автори умеят да пишат за деца като деца - с техния поглед, с техните чувства и преживявания, но с богатството на думи и образи, натрупано от годините стаж. Така те успяват да увлекат и младата аудитория, и по-порасналата - напомняйки им колко е било хубаво едно време. Едит Несбит е една от тях. Била съм свидетел как тя прави чудеса от най-ежедневните събития в "Децата от гарата", а сега, в изпълнената с магия "Пет деца и То", беше още по-прекрасно. За разлика от "Гънка във времето", нямам никакви съжаления, че прочетох тази книга чак сега. И на тази възраст романът на Несбит не бе изгубил и частица от чара си. Така че - не съм надраснала детските книги, вината не е в мен! Йей! :D
Всяка от главите проследява някое от желанията на децата, което неминуемо се обърква. В това се корени и тръпката за нас като читатели - да видим как ще се окепазят нещата... и как ще се оправят после. Може да се каже, че на края на всяко желание има нещо като поука. Едит Несбит пише обаче много съпричастно и без капка назидателност - едно нещо, което много ме дразни не само в детските книги, и което, хващам се на бас, би отказало много млади читатели. Главните герои се учат от грешките си, и това е единственият нагледен урок, който е преподаден. И който е повече от достатъчен.
Страховитото местоимение То всъщност никъде в книгата не се ползва, за да се назове тайнствената гадинка, която сбъдва желания. Не получава и име - остава си само псамид - което само по себе си е любопитно. Още не съм проучила дали тези пясъчни таласъмчета имат някаква фолклорна основа или са плод само на въобажението на Несбит. Тукашният псамид беше много любопитен герой - за мен лично кръстоска между Извънземното, йода и котка. Вече не смея да си правя книжни обещания, но наистина искам да се срещна пак с него, въпреки че останалите книжки не са издадени у нас.
А може да искам да се срещна наживо :) Знае ли човек...

вторник, 2 януари 2018 г.

[challenge]Читателско бинго 2018

Читателските бингота не са нещо ново на хоризонта, но ето го нашият форумен вариант за тази година. Предните години опитахме корично бинго, филмово бинго и бинго по книжни белези (като например "дебютна на автора", "написана от европеец" и т.н.") Тази година реших да се спра на едно семпло бинго - по жанрове. Само няколко квадратчета се отдалечават  малко от определението "жанр" - като това за "поезия" или "български автор". И естествено - средното квадратче "по избор", за да направим бингото малко по-лесно!

Ако преди сте играли на бинго - каквото и да било - знаете, че целта е да попълните ред, колона или диагонал... и тогава да извикате БИНГО! В книжното бинго е същото. Както и с предните предизвикателства, за които писах, може да видите правилата на линка към форума, или като кликнете спойлер тага отдолу.
Кликнете за пълните правила на Бингото!
Правила:
Предизвикателството тече от 1 януари 2018 до 31 декември 2018. Може да се включите по абсолютно всяко време.
Прочетете книга, отговаряща на условието в квадратчето, и след това го задраскайте. Когато направите пълен хоризонтал, вертикал или диагонал, не забравяйте да извикате БИНГО!
Всяко попълнено квадратче ви носи по едно билетче в томболата; всяко бинго - по едно допълнително, а ако попълните цялата дъска - пет допълнителни L
Томболите са общи за всички годишни и месечни предизвикателства и ще ги правя на около три месеца. Томболите за предизвикателствата не са спонсорирани от издателства. Правя го, защото е забавно. Наградите са книги (повечето четени), книгоразделители, дрънкулки и ръчно изработени глупости. Понякога тегля по един победител, друг път по двама. Общо взето както ми е кеф.
Ако попълните цялата бинго карта, може да я започнете наново и да продължите да трупате билетчета. Освен това си печелите правото на малък виртуален книжен храм, където ще ви тачим като герой.

Няма много какво да обяснявам за личните си планове за това бинго. То е по жанрове, а аз по принцип честа доста разнообразно. Известен проблем може би ще са ми "биографията" (имах само една подходяща книга и я прочетох тази година :D). Всичко друго би трябвало да успея да го покрия. Проблемът при мен ще е с честотата на отчитане :D И може би с това да преценя в кое квадратче да сложа дадена книга, ако подхожда на няколко - ако е например хем дистопия, хем YA, защото след това не хубаво да се разместват квадратчета :D



[challenge] Пътешественическо предизвикателство

Пътешественическото предизвикателство също е преминавало през различни трансформации. Една година във форума пътувахме във времето, отбелязвайки различни времеви периоди. Миналата година - а и тази също - решихме да се придържаме към по-класически начин на пътуване - в пространството. Само че и сега има врътка - може да пътешествате с авторите, или с героите.
В единия вариант броим колко места сме посетили чрез героите в книгите, а в другия - чрез националността на авторите.  Естествено, пълните правила може да видите като кликнете тук на линка към форума, или на спойлер тага точно отдолу, за да ги отворите в блога.
Кликнете за правилата на Пътешественическото предизивикателство!

Пътешествие с герои - четете книги, в които с героите посещавате различни места. С всяка прочетена книга посещавате дадено място, което може да е страна от истинската земна карта, или съвсем друг свят. Посещение се брои ако действието се развива там. Една страна/свят може да се брои само веднъж.
Пътешествие с автори - четете книги от автори с различни националности.
Една книга се брои само за едно посещение, дори и да има повече спирки в нея.
Може да броите една и съща книга и в подпредизвикателството с авторите, и с героите
1 книга = 1 билетче
1 ревю = 1 допълнително билетче
Ако искате може да си поставите някаква бройка за цел. Винаги по-късно може да я промените.

Не си поставям конкретни цели, по-скоро смятам да видя докъде ще стигна, но ще пробвам и двата варианта. Надявам се все пак да направя една малка екскурзийка с автори, защото все си мисля, че книжният ми мироглед е малко затворен и се ограничава с англоезичните автори ;)


понеделник, 1 януари 2018 г.

[challenge]Азбучно предизвикателство 2018

Азбучното предизвикателство е известно още като "Супичка" - сещате се, заради онова фиде от буквички, което има навика да изписва тайни послания в купата ви. Последните години се наложи традицията да редуваме какво да готвим на супичка - заглавия или автори. 2018 на ред да заглавията. Така в този случай целта на предизвикателството е за всяка буква от азбуката да прочетем съответно заглавие.
Както и с предните предизвикателства, може да прочетете пълните правила, ако кликнете на линка към форума, или на спойлер тага точно отдолу.
Кликнете за пълните правила на Азбучното предизвикателство!

Попълнете цялата азбука като четете книги със заглавия, започващи със съответната буква
Може да се водите по кирилица, по латиница, или по двете
Ако се водите по латиница, може да изпускате определителния и неопределителния член в началото на заглавието. Така (The) New adventures of Tom ще е на N, а A tale of two cities ще е на Т
За кирилицата по ваше усмотрение може да пропуснете ь, ъ и й
Една книга може да участва и в двете азбуки
1 попълнена буква = 1 билетче. Няма значение колко заглавия с тази буква прочетете, 1 стига, за да я отметнете
Няма значение на какъв език четете
1 отчетено ревю - 1 допълнително билетче И това е! Азбучното предизвикателство е с най-лесните правила, но е по-трудно за спечелване, отколкото изглежда на пръв поглед! Успех, и ви пожелавам хубава супичка през 2018. За повече стимул, на всеки три месеца във форума правим томболка за участниците, така че сте добре дошли!

Азбучното предизвикателство, поне за мен, е едно от трудните. В началото винаги тръгва лесно, но с напредване на годината изведнъж се оказва, че все четете книги, започващи с буква К или М, а изпитвате чувствителен дефицит не само на чепати букви като Ч или Щ, но и с доста по-лесни, поне привидно, като И например. Мисля, че досега не съм успявала да попълня цялата азбука, но въпреки това го правя всяка година. Мини целта ми е да попълня поне 20 букви.