About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 12 август 2018 г.

[tag]Цветен книжен таг!

В последния ден от първата седмица на Цветното книжно предизвикателство, най-накрая се заех да изпълня първата ни задачка :D
  Цветен книжен таг! Предизвикателството е организирано от Кали и Ваня,а мен ме тагна Вичи! Аз пък предавам щафетата на всички желаещи, и особено на тези, които не участват в самото предизвикателство. Защото тагът е със свободен достъп, а пък е супер забавен и с много нестандартни тълкувания на цветовете. Затова, ако си мислите, че просто ще има снимки на корици с цветовете на дъгата, ще останете изненадани :D
Първо обаче да предупредя, че посочените книги са първите, които ми хрумнаха. Може да има по-подходящи, може да имам по-любими, но тези заглавия и корици първи се докопаха до съзнанието ми.

А сега към въпросите!

1. Неутрално - коя е любимата ти книга с корица в любим цвят? 
Ама аз нямам! :/ Затова реших да посоча любимата си книга в цвета, който избрах за предизвикателството - жълто.
Другата причина е, че цялата блогосфера се е наговорила срещу мен! :D Книгата е навсякъде, дори и в логото на предизвикателството! Много искам да си я купя (четох я от библиотеката), а точно сега не е най-подходящият момент. Почакайте поне да влезе в промоция някъде, и тогава ми дразнете ангелите. T____T


2. Код червено - книга, която толкова те е провокирала, че мислиш за нея дълго след като си свършил с прочита й? 
Последната книга с храна за размисъл беше "Страст за живот".  Тук още искам да спомена и подкаста и книжките по Welcome to Night Vale  и Beauty на Робин Маккинли.


3. Цветовете на дъгата – коя е любимата ти LBGT книга? 
И аз се присъединявам към отбора, който чете повече яой и шонен-ай, но минимално количество книги с такива герои :D Може би защото при книгите поглеждам първо резюмето, а при мангата се ориентирам от таговете? Не знам. Една сладка LBGT книжка беше Love spell на Мия Керик. Затова пък просто обожавам да шипвам :D Нико ди Анджело ми е един от последните любими герои за които да си диря фенфикшъни, а за Бякуя и Ренджи от Белината (демек - Bleach) съм чела истински шедьоври. Приемам и препоръки. От мангите пък - от шонен-ай категорията обожавам арта и историите на Каори Юки и Акино Матсури. От яоя пък - т.е., там, където вече слагаме голяма червена точка и възрастова цензура  - на първо място е Crimson Spell от Ямане Аяно. Абсолютен случай на Came for the d**ks, stayed for the story.  Благодарение на Junjou Romantica пък се надушихме първи курс с бъдещото ми най-добро приятелче в университета. Имах значки на чантата - "Гледала ли си го това?" - " И двата сезона!" :D Sex Pistols пък е доста по-невинна и сладка манга, отколкото заглавието предполага, затова и много си я харесах, въпреки че артът не ми е по сърце.

В заключение, както би казал Ченс от Love Spell - #sorrynotsorry за дължината на този сегмент от тага.


4. Аз съм само цвят лилав - коя е книгата, която всички хвалят, а ти не харесваш? 
Със Стивън Кинг така и не се спогодихме, дори и след няколко книги. Харесах много идеи в "То", но ми беше голяма мъка да го прочета.



5. Класика в жанра - кои са двете ти любими книги в черно и бяло? 
"Часът на чудовището" на Патрик Нес и "Душата на императора" на Брандън Сандерсън. По другите въпроси много дрънкам, затова тук само ще кажа, че са много хубави и двете.

6. Ах, морето - коя е любимата ти книга със синя/зелена корица?
 
Първо се сетих за тази книга и ще я оставя така - "В морските дълбини " на Дженифър Донъли. Много морска и много синя. А и много хубава. Още една поредица, която чака да я завърша
7. Шарения да е - коя корица ти се струва като престъпление срещу цветовете? 
Повече се сещам за фотошоп престъпления, отколкото срещу цветовете. Например цветовете в кориците на Библиотека Галактика са доста агресивни, и като цяло артът на всичките ме стресира, но там приемам, че това не е моята естетика. Затова пък поредиците за Чарли Паркър или пък поредицата "Треска" са просто жертви на лоши решения и ужасен фотошоп, особено сравнени с оригиналите.  Много страдам и за българската корица на "Съншайн" . Това мисля, че може да го възприемем и като престъпление и към цветовете, и към книгата, и към логиката.  Това е книга за слънчевата светлина, а те ми турили някакъв полилей. ВъзмУтена съм.
 
8. Бяла като сняг – коя зимна книжка би прочел и през лятото, за да се разхладиш?
"Писма от Дядо Коледа" е от книжките, които хем разхлаждат, хем стоплят сърцето. Супер сладка и мила, и късичка, за да може да се вмъкне по всяко време. А и много харесвам идеята за "Коледен юли". Нищо, че вече е август :D
 
 
 
А преди да ви оставя да се насладите на неделята (и да напреднете с четенето по цветното предизвикателство) - един малък отчет как вървят нещата при мен:
 Рапорт за дневното дежурство: Един новоприет. Една трансфузия на ПЗП. Фебрилни няма. "Светлината на Атлантида" е страхотна!
Тази книга си оставих на работа и вчера ми остана време да почета. Нямам думи да опиша колко ми харесва засега! Очертава се да се превърне в любимата ми YA романтика от български автор. А Родел? Мислех, че ще съм против него, но в момента толкова яко го шипвам! Но не като двойка - шипвам си го за себе си. Чиба.
 
 

"Лора от сутрин до вечер" пък ми е домашната книга. След силно и забавно начало обаче, тя попадна в дупка. Няколко глави нищо не става, всичко се мотае в мъгла от трева и сред нея се преплитат изключително красиви описания и досадни за мен съждения за смисъла на живота. Остават стотина страници, които ще решат съдбата на книгата.

неделя, 5 август 2018 г.

Цветно книжно предизвикателство - код ЖЪЛТО!


След много умуване и подборки, най-накрая се натутках с поста си за Книжното предизвикателство, организирано от Кали от A Court of Books and Magic и Ваня от Ari's dreamy place.  Колебаех се между много варианти. Първата ми мисъл беше за синьо, защото откъдето и да погледна библиотеката си с непрочетени книги, синьото определено е преобладаващ цвят. Исках обаче да е нещо, което да мога да комбинирам и с други предизвикателства, а пълната дъга ми се струваше твърде голяма цел - няма как да прочета седем книги. Най-накрая се спрях на... Жълто!

Подбрах - разбира се - повече книжки, отколкото ще мога да прочета, но няма лошо в това човек да се надява :DНякои обаче са с приоритет, включително и една, която я няма на снимката, защото я оставих в шкафчето си на работа, когато ме беше обхванала някаква илюзия, че по време на дежурството ще имам време да чета. Ето и кои са жълтите четива на предна линия:
  • "Светлината на Атлантида" на Десислава Шейтанова. Тя фигурира в снимката в предишния ми пост и както казах, каня ѝ се от няколко седмици.
  • "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев. На нея пък се каня... от години. Взимах я и я връщах поне три пъти от библиотеката, без съществен напредък, въпреки че ми стана много симпатична, и най-накрая си я купих. Крайно време ѝ е, пък и тази година малко повече ми спори на бг автори от предните. А някой да е гледал филма?
  • "Разкриването на Атлантида" - почти без да искам започнах да препрочитам тази поредица, след като свърших с препрочита на "Героите на Олимп". Сега съм преполовила трети том и мисля, че четвърти ще се вмести отлично.
На следващите жълтурковци също съм хвърлила око, но смятам да премина към тях чак след като приключа с гореизброените.
  • "Въглен в пепелта" на Сабаа Тахир. - Тази книга хем ме привлича, хем ми пада ентусиазма, като знам, че поредицата не е допреведена. Иначе пък звучи страхотно, и също мога да я ползвам за предизвикателството "Рисувана корица".
  • "Смъртниците" е издадена от Артлайн, а това само по себе си е препоръка
  • "Да посрещнеш опасността" - Лори Фостър. Имам всички книжки от тази поредичка, но нямам представа дали са свързани помежду си. Звучаха като самостоятелни, или поне позволяващи да се четат поотделно. А ако са свързани, не знам коя е първа. Да, знам, трябва да проверя в Гуудрийдс. 
Много се изкуших да добавя в слънчевата селекция и "Изтръгнати от корен" на Наоми Новик, но това щеше хем да е препрочит, хем трябва тепърва да я купувам, защото тогава я четох от библиотеката. Не че не искам да я купя :D  Добре, че не я видях на Алеята.

събота, 4 август 2018 г.

Августовско предизвикателство и книж-зарядка

Не е истина колко трябваше да преекспонирам тази снимка, за да се види какво отсъди вълшебното бурканче :D

Както знаете, нов месец - нови предизвикателства във форума :D
Най-напред иде месечното читателско предизвикателство, и ако искате да се присъедините към нас, ето тук е мястото -> http://www.muse-bg.net/t3960-topic
Темата, която се падна за август е "Книга с рисувана корица". Винаги някой се чуди какво точно обхваща тази категория, затова най-лесно е да се обясни с примери :)


Става дума за корици, изработени от художник, независимо с какъв медиум - четка, графика или програма. А извън категорията остават кориците, които са базирани на снимки, дори и те да са обработени с фотошоп или някой негов роднина. Естествено, има и комбинации от двете и ако се наложи, може да прибегнете и до тях, но ако се постараете наистина да си личи, че е рисувана корица, получавате шарено въображаемо бонбонче.

Горе са някои препоръки от книги, които четох наскоро. Поредиците на Рик Риърдън не мога да ги нахваля, и която и да изберете, няма да сбъркате. "Нивганощ" и "Божигроб" на Джей Кристоф са едно от най-добрите ми попадения за тази година и ги препоръчвам с двете си ръце, или с шестте, ако бях копринарка. Двете книги за Индор на Б.Н.Добрев определено изпъкват с арта си, а ревю може да надникнете ТУК .  
 "Гънка във времето" пък ми хареса по-малко, отколкото очаквах, но дизайнът на корицата е прекрасен и абсолютно подхождащ, а ревю може да намерите ТУК


А ето и няколко примерчета за корици, които не подхождат на предизвикателството.

Както винаги, изтърбуших предния ред на библиотеката си за подходящи четива, и ето една лични подборка, от която смятам да избирам през август. На първа линия са "Светлината на Атлантида", за която се каня от няколко седимици и "Лора от сутрин до вечер", на която по принцип се каня от няколко години. И двете получават бонус точки, защото мога да ги комбинирам с други предизвикателства. Подсказка - скоро ще има пост за код ЖЪЛТО.

А сега и няколко думи за августовската КНИЖ-ЗАРЯДКА! След гласуване във форума, което се проведе в тесен кръг, но затова пък беше единодушно, се реши правилата да останат същите. А какви са те? Всеки месец във форума организираме читателска тренировка - като маратон, но по-лекичко, само да загреем, за да сме готови, когато има истински Четатон насреща. Целта 1200 страници от колкото книги си искаме за един месец, и поне за мен, това се оказа доста постижима цел. Откакто провеждаме книж-зарядките, само един месец се наложи да се напъна последните дни, за да стигна целта. А този месец има и истински Четатон!

Ако искате да се присъдените към тренировката, можете ето тук - http://www.muse-bg.net/t3961-topic


четвъртък, 2 август 2018 г.

[book review] "Страст за живот" - Алеона де Кама

Заглавие: "Страст за живот"
Автор: Алеона де Кама
Жанр: съвременен, психология, драма, романтика

Топчеста оценка: 4 звезди

Получих тази книга за ревю от авторката и екипа ѝ, но това по никакъв начин не оказа въздействие на крайната ми оценка. Признавам обаче на това дали щях да посегна към книгата. При други обстоятелства поне на онзи етап щях да я пропусна, защото анотацията ѝ е повече за внушенията, а не за сюжета, а аз съм от онази порода хора, които обичат да знаят за какво иде реч в книгите, които подхващат. Реших да играя опасно обаче, и не съжалявам, че излязох от книжната си кутия :) Това първо, и второ - в сайта на книгата вече има пълнокръвна анотация, и освен това оттам може да свалите откъс от книгата, за да прецените за себе си :) - EТО ТУК

Но докато сте тук (с малки букви :D ), ето няколко думи за историята и от мен.
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.

Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
 Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение  - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори.

От прочита на книгата до пускането на ревюто минаха седмица-две и през това време някои неща се уталожиха и направих някои корекции на ревюто. Ето например, тук щях да говоря за героите, но вместо това ще спомена местата. Както писах и в анотацията, в търсенето си Алекса ни отвежда на най-различни места, всяко от които остави ярък спомен у мен. Рила, морето, традициите, преплетени в партито на Лекси - това бяха едни освежаващи и емоционални разходки, па макар и книжни.

С това разместване не искам да кажа, че другите герои не ми харесаха. Любими ми бяха Виктор и Лаура - малката племенница на Лекси. Всъщност, още след първата ѝ поява нямаше да откажа нещата да приемат съвсем друг ход, и тази история да се окаже едно щуро, изцеляващо приключение на леля и племенница. Но докато книгата вървеше, нещо сякаш не ми достигаше. Първо не можах да се ориентирам какво, но монолозите на Лекси ми вървяха така гладко, а диалозите нещо ме затормозяваха. А това е много чудно за мен, защото аз така обичам действие, герои, разговори! По средата на романа някъде открих разковничето - диалозите ми бяха супер голи. Героите само ми казваха  - в повечето случаи чудесни реплики, но почти нищо не ми показваха. А аз исках да видя - какво прави с ръцете си Алекса, когато с думите се опитва да прикрие, че е уплашена? Дали чупи пръсти, или е седнала на тях, за да не видим, че треперят; или си играе с нещо? А когато се дразни, дори и наужким на Виктор, дали скръства ръце или застава на Ф? А когато Виктор ѝ се ядоса - дали гласът му се вдига с октава или става дрезгав? За протокола, в главата ми е с баритон и в ролята е Бък от 911.
Много неща може да научим за героите и те да ни кажат, не само чрез думи. Този тип невербална комуникация с тях наистина ми липсваше, за да ги почувствам по-живи. Бяха хубави, но можеше да са още по хубави.

Тъй като четях в електронен вид, отбелязването на цитати беше в голяма степен улеснено. Когато ги прегледах, не се учудих, че само доста малка част са от изреченията, предварително в удебелен шрифт. Затова и подобно подчертаване ми се стори доста излишно. Някой умен беше казал, че книгата  е като реката, различна за всеки човек, и всеки път друга, когато я отвориш, защото и ти си се променил.  Затова и ми беше ненужно и почти натрапчиво да ми сочат. А за мен едни от най-силните и въздействащи цитати бяха това, което аз нарекох "Еволюцията на въпроса "Как си?". Като се почне от:

-Просто как си? Днес.

до

-Как си?
-Липсваш.

Които три думички се превърнаха в наистина любимия ми цитат, събрал и обич, и тъга, и самота, и молба за прошка, три думички, които наистина ще си отделя настрани.

Заради това и заради други думи, които намерих за себе си,  заради "разговорите" си с Лекси съм склонна да простя това графично оформление. Но наистина мисля, че авторката трябваше да позволи малко повече свобода - на читателите си да избират, и на героите си да бъдат; и това щеше само да придаде допълнителна сила на идеите и внушенията, които иска да предаде.

Та такова е мнението на едно Топче, което не се цепи от чуждото мнение, но често леко го заобикаля :D (Ще си го принтирам това на тениска). Финалната ми оценка е 4 от 5 звезди, или I really liked it в Гуудрийдс вариант. "Страст за живот" беше едновременно лек за четене и провокиращ към размисли, книга, която може да прочетеш за ден, но която ще остане с теб много по-дълго.

Бих препоръчала книгата на любителите на съвременните романи, на философията и приложната психология. Но също така и на читателите, които искат да излязат от книжната си кутия * . А тъй като почти ежеседмично се срещам с хора, които са преживели или тепърва им предстои да се борят с диагнозата, преобърнала живота на Лекси - не знам дали бих я препоръчала на всеки, защото всеки е различен. Несъмнено на някои. Но няма да пропусна да спомена, че част от приходите от книгата отиват в подкрепа на фондация ПОБЕДИ РАКА, за което авторката има моите поздравления.

*Да, всички знаем, че сте си поръчали достатъчно книги , че да ви ги доставят в кашон с размерите на пералня. Излезте вече.

неделя, 22 юли 2018 г.

Читателски предизвикателства - отчет II

Здрасти пак! Ето я и втората част от отчета ми за книжен напредък и предизвикателства за тази година. В тази половинка съм събрала месечните предизвикателства, месечните книж-зарядки, Азбучното предизвикателство, книжното БИНГО, и моето най-любимо Книжно предсказание, с което смятам и да започна!


Най-чистосърдечно мога да кажа, че това ми е любимото предизвикателство! От началото на годината непрекъснато съм имала карта в изпълнение и съм супер доволна от нещата, към които ме накараха да посегна. Ако не се сещате за правилата от началото на годината, то те са съвсем прости - теглим си карти и изпълняваме книжното им тълкувание. Във форума съм оставила линк, където може да си теглите карти, но аз си ползвам моето супер яко тесте с арт на Welcome to Nightvale.
Ето ги и изпълнените ми карти досега:
  1. Глупакът - започни нова поредица - "Индор и братството на почти пълната луна"
  2. Любовниците - романтична книга - "Коледни желания и бисквитени целувки"
  3. Деветка чаши - книга с герои от висшето общество - "Танцуващият замък"
  4. Висшият жрец - книга с герой, който е шифтър или се трансформира - "Кратка история на господарите на времето"
  5. Крал мечове - книга с митологични елементи - "Синът на Нептун"
  6. Кралица жезли - издадена 2018 - "Един от нас лъже"
  7. Рицар чаши - приключенски роман - "Призвание Герой"
  8. Осмица чаши - пътуване - "Разцеплението"
  9. Шестица жезли - книга в оригинал - Rivers of London
  10. Смърт - извън зоната на комфорт - "Стая"
  11. Колелото на съдбата - последна от поредица - "Кръвта на Олимп"
  12. Четворка мечове - ел.книга - Пробуждането на Атлантида
  13. Луната - книга от автор, който те е разочаровал преди

Картите, които ми се паднаха, бяха просто идеално балансирани между такива, които да ме накарат да се разровя и да посегна към нещо малко по-необичайно, и "Йес, точно това ми се чете сега!" Най-много се радвам, че отметнах "Кралица жезли" - имам навика да отлагам новите книги, а на тази от Четящото фламинго дори не и бях хвърлила око, а много ми хареса; "Рицар чаши" с "Призвание Герой", защото най-накрая прочетох последната купена книга-игра; и  "Смърт", заради която най-сетне разопаковах и прочетох "Стая", която също ми допадна неочаквано много. Последно изтеглих "Луната" и се колебаех между двама автори - Стивън Кинг и Десислава Шейтанова. С Краля така и не се погодихме, след 4 прочетени негови книги, но въпреки това имам намерението някой дена да прочета "Гробище за домашни любимци" и "Сиянието", тъй като са супер известни. От Десислава Шейтанова пък четох преди години "Диагноза:изгубена". Остатъчните ми впечатления след толкова време са по-скоро негативни да книгата, но си спомням, че имаше и положителни неща и беше сравнително приятно за четене. Затова, когато видях, че се е впуснала в други жанрове, и то в любимото ми фентъзи, си купих "Светлината на Атлантида" и реших за тази карта да чета нея. Да видим :D

Но преди това да видим Бингото

Тъй като много ме мързи, просто си снимах квадратчето. Все още нямам нито едно Бинго, въпреки че запълних доста квадратчета. Надявам се да почна да ги правя идните месеци.
Запълних 2. Научна фантастика - "Кратка история на Господарите на времето"; 5. Комикс/граф.новела - Спящата и вретеното; 6. Любовен - "Коледни желания и бисквитени целувки" 8. Епично фентъзи - "Демонична душа" 10. Хумор - "Индор и сянката на страданието"; 12. Нехудожествен - "Идеалната наденичка";14. Детска - "Писма от дядо Коледа"; 15. Съвременен - "Стая"; 16. YA - "Последният олимпиец"; 17. Сборник разкази - "Гръцките герои на Пърси Джаксън" 19. Ърбън фентъзи - "Реките на Лондон"; 22. Приключенски - "Призвание Герой" ; 24. БГ автор - "Индор и братството на почти пълната луна"


Тук нещата уж вървят добре, но ми свършват лесните букви :D
А -
Б- "Божигроб"
В - "Възраждането на Атлантида"
Г - "Гръцките герои на Пърси Джаксън"
Д - "Демонична душа"
Е - "Един от нас лъже"
Ж - "
З - "Знакът на Атина"
И - "Индор и братството"
К - "Коледни желания и бисквитени целувки"
Л
М
Н - "Нивганощ"
О
П - Последният олимпиец
Р - Разцеплението
С - Синът на Нептун
Т - Танцуващият замък
У,  Ф Х,Ц,Ч,Ш,Щ,Ю,Я

 Месечни предизвикателства
От началото на годината нямам пропуснат месец с отчетено предизвикателство, така че тук нещата са добре:

Януари - митология - "Последният Олимпиец
Февруари - книга с храна или напитка в заглавието или на корицата - "Идеалната наденичка"
Март - продължение - "Синът на Нептун", втора от героите на Олимп
Април - препоръчана - "Реките на Лондон" по предложение на Дийдра
Май - със заглавие или автор с твоята буква - "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън
Юни - морска тематика - "Възраждането на Атлантида"
Юли - заглавие от 1 дума - "Божигроб"

 И последната книжна игра, която започнахме наскоро, са книжните зарядки - което е като читателски маратон, но тъй като е по-лекичко, е само физ-зарядка, т.е. книж-зарядка :D  Месечната цел е 1200 думи и съм я постигнала за април, май, юни и юли.

Това е финалната ми равносметка са първото полугодие. Засега ми се струва, че нещата вървят добре, но ще трябва да обръщам малко повече внимание на жанр и заглавие, ако искам да попълня възможно най-много буквички и квадратчета. И да се надявам и тестето карти, и бурканът с месечни теми да са благосклонни :D

събота, 21 юли 2018 г.

Читателски предизвикателства - отчет I

Постът ми с полугодния отчет за Читателските предизвикателства малко се проточи във времето, че и стана много дълъг, отгоре на всичко, защото за първото тримесечие не блогвах :D Затова реших да го разделя на две половинки. В тази започвам с отчета за Спестовното, 
предизвикателството Български автори , Серийното и Пътешественическото

Първо да си призная (защото то не е за хвалене), че досега имам прочетени 27 книжки

Към Спестовното предизвикателство мога да броя цели 24  от тях! А от тях 7 книжки ми носеха по 2 точки, т.е  са книги, които са купени преди началото на 2018 и ми помагат активно да намаля ТБР купчината.
Това бяха:
За съжаление останалите бяха от групичките с по-малко точки, т.е. бяха книги, купени тази година на намаление, взети назаем, или - което беше най-голямата  група при мен - препрочетени. Но не съжалявам, защото си прекарах страхотно препрочитайки приключенията на Пърси Джаксън и сега единственият ми проблем е, че не знам дали да продължа с Аполон, с Магнус Чейс, или да препрочета Кейн :D
Като точки равносметката при мен е 25.5 или... още съм на ниво 1, Прасенце-касичка :/

Освен броенето на точки си поставих и мое, допълнително лично условие към спестовното предизвикателство. След всяка прочетена книга си пускам в касичката 10% от коричната и цена. Така например за "Божигроб" пуснах 3лв, въпреки че я спечелих от томбола. Така от 27 книги имам събрани 46.5 лева. В началото на годината смятах тези книжни спестявания да ги ползвам за Алеята на Книгата този месец. Обаче вече имам накупени доста книги от началото на годината - почти двойно от предвиденото и ще е добре да преосмисля това и да не се поддавам на изкушението :/
Новите ми цели за предизвикателството до края на годината са:
  • Броят на прочетените книги да надвиши броя на новите (за предпочитане двойно, но да не сме алчни)
  • Да намаля покупките
  • Да намаля препрочитанията за сметка на непрочетените досега книги, особено тези отпреди началото на годината.
  • Да напиша повече ревюта и за всяко ревю в блога да пускам в касичката допълнително левче :D
Следва отчета за предизвикателството...



Тук представянето ми е скромно, но всъщност съм доволна. Прочетох "Индор" 1 и 2, книгата-игра "Призвание Герой" и "Страст за живот" на българката под псевдоним Алеона де Кама. За първите три книги вече имам ревюта (линкове горе в Спестовното), а скоро ще имам и на четвъртата.  Ако успея да прочета още толкова до края на годината ще съм доволна.









Оттук завърших поредицата за Войната на древните от Уоркрафт, Пърси Джаксън и Героите на Олимп. Освен това наваксах до последна излязла с Индор и с Нивганощ. Напредвам с Пендъргаст и Воините на Посейдон, а като нови започнати поредици имам "Питър Грант" и "Танцуващият замък". Засега... бива?

и последно за този пост е



След известно чудене реших да броя само местата, посетени с книги. Още има възможност да реша да се присламча с автори, но така и не съм седнала да погледна националността им.

И така, засега посетих
  1. Морнингууд /света на Индор
  2. САЩ - "Последният олимпиец"
  3. Англия - "Танцуващият замък"
  4. Галифрай - "Кратка история на господарите на времето"
  5. Атрея (?) - "Нивганощ"
  6. Канада - "Синът на Нептун"
  7. Азерот - "Демонична душа"
  8. Северни полюс - "Писма от дядо Коледа"
  9. Испания /Кордоба - "Призвание Герой"
  10. Италия - "Знакът на Атина"
  11. Хърватия - "Домът на Хадес"
  12. Гърция - "Кръвта на Олимп"
  13. България - "Страст за живот"
Ами... ще кажа само - добре, че екипажът на Арго II обиколи света в тази поредица :D

понеделник, 9 юли 2018 г.

[book tag] Mid year freak out book tag

Ужас! Преполовихме годината! А плановете ни за това какво ще прочетем и ще постигнем са кривнали малко или много от предначертания маршрут. Независимо дали това се дължи на грешка в книжния джипиес или е съзнателно решено, определено е простено да се панираш малко по това време и да се опиташ да преосмислиш живота, вселената и всичко останало.

Аз бях тагната за тази равносметка от Марти от Martis writitng , а на свой ред прехвърлям топката на Ася от Asya's adventures in ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър

Преди да започна, искам да призная, че тази година имам страшно много препрочитания. Ще се опитам максимално да огранича участието им в тага. А сега, да започваме!


Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г.
Хмм, колебая се между няколко заглавия, които се класират много близо едно  до друго. В крайна сметка за фаворит обявявам...
"Нивганощ" на Джей Кристоф. Изключително зарибяваща и кървава :D

Най-доброто продължение, което си прочел до сега за 2018г.
Тук е единствената категория, за която си позволявам да ползвам препрочит.
"Домът на Хадес" на Рик Риърдън. Обожавам тази поредица, а от нея четвърти том ми е любим. Цялата поредица за мен е за герои, които търсят да намерят себе си и мястото си и именно в тази книга те взеха най-важните решения за себе си, отърсиха се от страховете, съмненията и миналото си. Този процес естествено завърши в последния том, но "Домът на Хадес" си остава за мен най-добрата.

Книга, която те е изненадала най-много 
Каква по-голяма изненада от книга, която не знаех коя е?

Знаех само, че е извън зоната ми на комфорт, и затова бе двойна изненада, че много ми хареса. Неочакваната гледна точка, лекият стил комбиниран с мрачните нотки, известният трилър елемент - и докато се усетя, бях я свършила. А книгата се оказа "Стая" на Ема Донахю.

Книга, която те е разочаровала 
Разочаровам е доста силно казано. Тази година не съм имала голямо разочарование, за щастие. "Златото на Кивира" е едно допълнение към поредицата Пендъргаст с историята на поддържащи герои от основната поредица. Книгата беше приятна, направо летях през страниците ѝ и ми помогна да мина на пендъргастова вълна, въпреки отсъствието на агента. Но все пак нещо ми липсваше и въпреки предостатъчния обем страници сякаш не ми достигна мистерия и развръзка.


Любим нов автор
 Отново почти равен резултат. Направо равен, затова разделям този приз между Джей Кристоф и Бен Ааронович.

Нов любим герой
Питър Грант от "Реките на Лондон" на Бен Ааронович.
За Питър съм слушала толкова много, за бога, даже съм фенфиквала за него! :D  Имах малко по-различни очаквания за него и ми хареса повече, отколкото си мислех :D Очарователно разсеян е, точно както очаквах да е, но не беше толкова самовлюбен, с каквото впечатление бях останала. Все още имам проблем с това как да си го представям, между другото. В един момент е Черната Пантера, в друг е Бруно Марс. Много му отива и да е анимиран, така че може да хвърля едно око на графичните новели.

Книга, която те е разплакала
Тази година не е имало такава. "Стая" беше доста драматична, но подходът значително олекоти, а макар че пак много съпреживявах на героите от "Домът на Хадес".  Затова пък миналата година бе пълна с такива книги, затова ще си позволя да спомена някои. "Часът на чудовището" и "Блатното дете" бяха като буца в гърлото и бяха прекрасни, макар че пак успях да се размина с общото мнение, и "Детето" ми хареса повече. "Кралица на кошмара" също ме разби с финала си, на който се тръшках като разглезен книжен фен - знаех, че е по-добре така, но не исках. Друга книга с финал, който ми скъса сърцето беше "Луната, която убива". Така че може да се каже, че миналата година ми поднесе немалко книжни сълзи, ще видим какво ще ми донесе остатъка от 2018

Книга, която те е накарала да се усмихнеш
Има книги, които те карат да се смееш, има и такива, които ти носят топлина и усмивка.
"Писма от Дядо Коледа" на Толкин е побрала толкова уют и щастие между кориците си и докато я четях си мислех, че всяко дете трябва да има подобно късче магия в живота си.

Любимо книжно ревю, което си написал тази година
Тази година нямам :/  Ревюто на "Индор" си е напълно окей например, но поне аз си имам ревюта, които наистина обичам. В писането на които знам, че не просто съм дала най-доброто от себе си, а че съм вложила част от себе си. Такива са гореспомената "Луна", ревюто ми за подкаста WTNV Welcome to Night Vale или на книгите на Робин Маккинли  Beauty и "Съншайн".






Най-красивото издание, което си си купил тази година.
Най-красивото, което си купих тази година, е мисля, "Спящата и вретеното" на Нийл Геймън.
Нежната подвързия от оризова хартия, красивите графики-илюстрации и златните детайли, тази книга наистина е малко бижу.





Коя книга трябва да прочетеш до края на годината?
Хах, трябва няма... но купищата непрочетени книги вкъщи са огромни. Само за статистиката, тази година съм купила двойно повече книги, отколкото съм прочела. Нямам конкретни заглавия, които непременно трябва да прочета, но уж се старая да завършвам поредици. Засега съм се насочила основно към света на Пърси Джаксън, Пендъргаст и наскоро Воините на Посейдон, но както неведнъж съм казвала, книжните ми ангели са отчайващо слаби


И така! Това е от мен :D Всъщност, планирам още няколко поста по случай отчети по средата на годината... но помните ли това, че са ми слаби книжните ангели? По-добре да не се кълна. А всеки от вас също е свободен да се присъедини и да сподели избиват ли му вече чивиите или не :D

понеделник, 2 юли 2018 г.

[book review]Индор 1 & 2

Заглавие: "Индор и братството на Почти Пълната Луна", "Индор и Сянката на Страданието"
Автор: Б.Н.Добрев
Поредица: Индор/Магия от боговете 1 & 2
Жанр: фентъзи, хумор
Топчеста оценка: 4 звездички

"Индор и братството на Почти Пълната Луна" и продължението му "Индор и Сянката на страданието" бяха едни от събитията на българската книжна сцена миналата година. Аз се добрах до тях сравнително навреме, благодарение на  двойния Индор БОПС, за който някой ден ще се наканя да направя пост-боксинг.
Книжките от поредицата проследяват приключенията и перипетиите на Индор - доста предприемчив герой, който няма да се спре пред нищо, за да стане магьосник. За целта създава Братството на Почти Пълната луна, чиито членове се оказват по-заинтересовани от постиженията, които ги чакат в полето на гастрономията, а не на магията. Но дори и тяхното пренебрежение няма да спре Индор да тръгне по трудния път на познанието. Това, което не е предвидил обаче, е че мрачни сили - в лицето на страховития Войд - се опитват да се домогнат до света ни. А единствената защита, на която може да разчита планетата, са новоизлюпеният магьосник Индор, влюбен до уши младеж на име Джак и не особено заинтересовано божество.
Все пак - изненада! - те се справят и отново ги виждаме в "Сянката на страданието" - и планетата и героите ни. Настанало е привидно спокойствие, всичко живо и божествено планира лятната си отпуска и романтичните си похождения. Сянка на тази идилия хвърлят единствено... огромни зловещи обелиски, които никнат по целия свят и смучат магията. Отново на помощ се притичват избрани членове на Братството, този път вербувани от малко по-мотивирани бог.

Светът на Индор е наистина супер симпатичен- Като се започне от древната му история и инцидентната поява на магията, до географията, която умело жонглира с най-различни имена. И докато Морнингууд веднага провокира реакция, то чак по средата на втората книга прозрях значението на наглед по простите Ръъша и Брехчестуд. Всъщност цялата работа с имената беше изключително добра. За мен лично върхът беше, когато на сцената се показа съпругата на брат Спринкълс и осъзнах, че семейството се казва Спринкълс и Чери Онтоп. Всички тези дребни детайли, имената, местата, подхвърлянията към поп-културата - това със Спагетеното чудовище изби рибата - и към други произведения; направиха цялата картина толкова богата и за мен бяха най-успешното лице на хумора в тези книги.
Защото Индор е хумористично фентъзи - кой ли се съмнява в това? Обаче и с хумора може да се прекали - виждам, че в това вече се съмнявате.
Но на места със страници се провлачваха сцени и диалози, докато съвсем забравя какво става, явно с единствената цел да се каже някоя смешка. А особено във втората книга на чудесни, колоритни герои - Кейт, Арсеник, Спринкъл, Джеф - бе определена роля просто на романтична и комична поддръжка. Почти цялото братство на Почти Пълната Луна! На което е кръстена първата книга! С трепет чакай да видя как страховитото надяждане ще се впише или ще провали пъклените злодейски планове, но уви. Дори Найджъл ми се стори по-деен с дървесни си разпит. За мен това беше голяма загуба и не можех да спра да си мисля колко щеше да е хубаво, ако тези герои си бяха проправили път в сюжета.
Иначе сюжетът несъмнено беше интересен - особено на втората книга. Първата беше един вид пътуване и израстване на героя - нали ги помните тия тропи от училище? - докато с втората наистина не знаех какъв ход ще поеме историята и се оставих да бъда изненадвана. Епизоди фаворити лично за мен бяха изпитанието на Индор от първата книга и борбата с Обелиска от втората. И лебеда.

Преди да завърша ревюто си, още един плюс и един минус на поредицата. Плюсът е книжната кулинария, на която съм голям фен! И двете книги вдигат главоломно холестерола и кръвната захар и предлагат безброй варианти на човек да умре щастлив. Отсега чакам юбилейното издание на Индор, което да дойде с готварска книга-бонус. Нещо от типа на книгата на леля Ог -  например "Избрано от Ордена на кетъринга".
Минусът е, че всеки израз, който не бе буквален по значение, беше ограден с кавички. Отдавна вече нямам претенции да казвам кое е правилно и кое грешно , но не съм го виждала в друга книга и ме влудяваше. Представях си как разказвачът или героят стои и с пръсти прави бавно и отчетливо знака за кавички, след което се втренчва многозначително в аудиторията и прави пауза. За да няма място за грешка.

И вече съвсем на финала - да, знам, че казах един плюс и един минус. Но няма как да не споделя за илюстрациите! Просто са толкова добри, че исках да говоря за тях съвсем самостоятелно. Художникът Александър Томов се е справил повече от прекрасно улавяйки както духа на фентъзито, така и самия сюжет и ги е вплел в рисунките си. Всяка от тях разказваше история сама по себе си и имаше характер. Илюстрациите му са истинско удоволствие и допринесоха в голяма степен за чара на книгите. А присъствието на лебеда на корицата ме направи непропорционално щастлива :D

Споменах, че книгите получих със специални тематичен БОПС. Тъй като не знам вече кога реално ще си седна на няколкобуквието и ще направя пост-боксинг, ще обобщя тук какво се случи с предметите в кутията. Плакатите и принта с графиката дадох на сестра си, която учи графика, защото за мое съжаление нямам грам място по стените. И по всички плоски повърхности в интерес на истината. Хареса ги, макар че, очаквано за нея, не оцени буквите по плакатите :D Отначало хич не си падах по гривните, но преди 1-2 месеца напук ги сложих и не ги свалих. Много си легнаха със синия ми екип и с часовника :D Подложките естествено си ги запазих, но съм ги ползвала един-два пъти, защото ме е страх, че ако се изцапат, няма как да ги измия.
Край на лиричното отклонение . :D

И така, засега оценката ми на поредицата Индор е 4 звезди. Забавна, лека, увлекателна, подходяща както за летните пустинни жеги, така и за Ръъшанските зимни студове. А и за модното напоследък дъждовно време също :D Поредица, с потенциал да бъде по-добра. Затова и чакам с нетърпение третата част и се надявам да видя освен много хумор, и много действие от всички тези чудесни герои.

петък, 25 май 2018 г.

[book review]"Призвание Герой!" 1


Заглавие: "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба", "Падението на мрак"
Поредица: Призвание Герой! #1
Автори:Ал Торо, Сикамор Брайт, Вейл и Келдън

Жанр: комедия, фентъзи, исторически, книга-игра
Топчеста оценка: 4 звезди

Ако с някой от вас сме се засичали "по книжно", и е ставало дума, може би знае за предишния ми опит с книгите игри - и въпреки че оценявам уникалността им, оказаха се не по мой вкус. Но може би знаят и някои от отличителните ми качества като читател - 1 ) че живея с (понякога тъпото) упорство и вяра, че ще прочета всички книги, които съм купила, и 2) , че давам втори шансове :D
"Призвание Герой!" взех веднага щом излезе, когато мислех, че и аз ще се увлека по манията за книгите-игри. Сборникът съдържа три разкада - "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба" и "Падението на мрак". Като сюжети и трите истории бяха интересни, макар и много различни. В първата се озоваваме в капан в мола, но не заради поредната разпродажба за Черния петък, а заради избухването на зомби епидемия! Тази история беше изпълнена с хумор, но и с желязна логика, което ми направи много добро впечатление - личеше си от последствията от взетите решения. Вторият разказ поставя в центъра на приключенията си млад българин, но в неочаквана историческа обстановка - в средновековна Кордоба, когато градът пада под ударите на обсадата.  Като развитие на историята той ми хареса най-много - беше динамична, бична, усети се атмосферата на града - от ароматите на мускус и цветя в двореца, до разпалените огньове на обсадата. Успях да се привържа към героите и към сюжета, дори и за това кратко време. Това беше единствената история, която с удоволствие преиграх.Третият пък, "Падението на Мрак", беше един чудесно изграден фентъзи свят, в който с удоволствие бих се потопила и чрез по-конвенционално повествование. Разходките на главния герой из него, докато нищи злокобен заговор съвсем леко ми напомниха на командир Ваймс, който може да се ориентира само по стъпките си по калдъръма. Всяка от историите имаше своите плюсове, обещаващи вълнуващо приключение, но и споделяха, поне в моите очи, един минус, който никак не оцених - повече или по-малко отворения край. Не знам дали това е типично за всички книги-игри, преди малкия ми опит с тях, но сякаш има два варианта - или умираш, или стигаш до отворен край. Така беше и при "Котаракът и черният нарцис". Във всеки случай не ми допадна - след като дълго и упорито съм се борила, брояла точки и думи, заслужавах поне един от три финала, за който не е нужно да се чудя какво става нататък с героите.
А сега, малко за геймплея, защото именно това отличава книгите-игри от обикновените романи.
Първите две истории имаха по-сложен геймплей. "Зомбокалипсис" ти дава възможност наистина да персонализираш героя си спрямо себе си, решавайки тест, което беше готино, и дори да играете двама души едновременно - което ми се вижда твърде сложно, но ако имате желание :D "Зомбокалипсисът" и "Заревото" изискваха ползване на различен брой зарове, нужни за взимане на случайни решения и водене на битки. На някои места трябва едновременно да се ползват няколко зара, и за мен единственият логичен избор бе да ползвам интернет еквивалента им - аз прибягнах до random.org. Дори и така, да си кажа право, ми стана леко досадно да спирам и да се обръщам към компютъра. За мен системата на "Мрак", където те липсваха и имаше само кодови думи и съобразяване с времето беше най-лесна и приятна за игра.
Не знам дали съществува термин за... задоволство от получената информация и взетите решения и интегрирането им и ползването им в играта? :D Това прозвуча ужасно, нали?  Всъщност исках да кажа, че в "Зарево над Кордоба" останах много доволна от горепосочените неща, как леко и хубаво се навързваха епизодите. Затова пък в "Падението на Мрак" имаше много въртене в кръг и имах чувството, че голяма част от информацията, която събрах изобщо не ми влезе в работа. Трябва да изтъкна, че при друго преиграване нещата може и да стоят другояче.
Претегляйки нещата, които ми допаднаха, и които - не толкова, "Зарево над Кордоба" определено бе любимата ми история, а "Зомбокалипсис" и "Падението на Мрак" си поделиха второто място. Като цяло обаче и трите истории ми харесаха повече от предишните ми опити с книгите-игри.  Все пак - държа на предната си позиция - предпочитам стандартните романи. Отново бих се пробвала с книга-игра, но само в определени ситуации - например ако съм на екскурзия и ми трябва нещо, с което да мога да се занимава по-дълго. Надявам се обаче този наистина жанр да продължи да продължи да процъфтява, защото е несъмнено уникален. Радвам се, че им дадох шанс, но засега се връщам към обикновените, линеарни романи :D

понеделник, 30 април 2018 г.

[readathon]Dewey's aftermath

Признавам си, първото ме участие в Четатона Дюи беше доста лежерно. Но като цяло ми беше доста ползотворен. Успях да свърша доста друга работа (не че това е за хвалене по време на Четатона), посетих доста други блогове и взех участие в няколко мини-предизвикателства, и най-важното, прочетох общо около 160 стр от "Индор и сянката на страданието" и "Реките на Лондон". Да, малко е, и в свободен обикновен ден спокойно бих могла да прочета над 300 стр, но този тип дни вече са рядкост. Та накратко - аз съм си доволна, само ми е гузно, че не успях да допринеса повече в общата голяма цел за 1 милион страници. Следващия път отново смятам да се включа и да се надявам да дам повече.

Мини-предизвикателствата бяха със сигурност забавни и разчупиха маратона - това важи с още по-голяма сила за тези, които наистина са чели цял ден. Не всички ми харесаха - някои не бяха добре обяснени (според мен), някои се повтаряха като тематика, някои ми се сториха ограничени в една платформа, например инстаграм, някои твърде ангажиращи, например тези с рисуването или правенето на корици. Но други бяха много симпатични. Не се наканих да снимам "Читателско мезе", но успях да направя пост за разказите и да участвам в някои предизвикателства с коментари. От последните любимото ми беше за Антологиите - каква тема бихме предложили за сборник с разкази от различни автори.

За книжките, които четох по време на Четатона - както казах, бяха "Сянката на страданието" и "Реките на Лондон". И от двете книжки засега съм много доволна. "Индор" 2 ми харесва повече от предшественика си - въпреки че не мога да посоча някакви явни отлики. А Питър Грант е точно толкова забавен, колкото ми обещаваше Дийдра, макар да е по-различен от образа, който имах в главата си за него. А Найтингейл е сладкишче :D
~~~
Here is the aftermath of my first Dewey's 24h readathon. First, please don't judge me. I didn't strike a great deal of pages, but it was never my intention - I came here for the fun. In a normal, free day I could easily double the number of pages I read now, but those days are rare lately.

1. Which hour was most daunting for you? - The hours before going to sleep. In my timezone the readathon started around noon and the night was in the middle of it-
2. Tell us ALLLLL the books you read! - I read Rivers of London in ebook format and Indor 2 in paperback, but didin;t finish either of them.
3. Which books would you recommend to other Read-a-thoners? - Indor is available only in Bulgarian, but I def recommend Rivers of London by Ben Aaronovitch
4. What’s a really rad thing we could do during the next Read-a-thon that would make you smile? - Well, I'll be looking forward to the mini-challenges next time. Most of them sounded a lot of fun, but to be honest, I didn't like those that sounded too time consuming or were hosted on Instagram. I'm just not an insta kind of person.
5. How likely are you to participate in the Read-a-thon again? Would you be interested in volunteering to help organize and prep? I would surely take part again and next time I hope to read much more and contribute to the final goal of 1 million pages! As for organizing, I don't know. I may try to gather more participants from my region and let them know about the event.

In short, I really enjoyed my small part in the Readathon and can't wait for the next one!

събота, 28 април 2018 г.

[readathon]Dewey's mini challenge - tell me a story

Fellow english speaking readathon participants, please scroll down for the translated version!

Това мини-предизвикателство идва от блога Running n reading и е озаглавено Tell me a story. Честно казано, не схванах от условието дали ако сме фенове на разказите трябва да споделим нещо свое или да говорим за сборници с разкази, които бихме препоръчали, а както гледам и другите потребители дават отговори и в двете насоки. Ако е първото, мога деликатно да пробвам да се рекламирам, като ви насоча към Форум Муза, където пускам разказите и историите си (а също и много други потребители, и имаме чудесни попадения, така че ако пишете или искате да четете лично творчество, определено сте добре дошли. Имаме и предизвикателства, и читателски и писателски. Добре, рекламата е дотук :D ) Ако пък е второто, тази година не съм чела същински сборник, но прочетох "Призвание Герой!", за което дори готвя ревю. От сборниците миналата година най-доброто попадение несъмнено бе "Разбойници" на Джордж Мартин и колектив - абсолютна разкошотия от начало до край, заслужаваше си да я мъкна тая тухла на плажа!

Нямам много ревюта на сборници с разкази, но един от любимите ми е"Странноприемницата" на Явор Цанев - наистина страхотна колекция от много красиво написани мини разкази

Та, това е от мен! А какви са вашите препоръки за четива?
Освен тези от форума де. А в моя защита, на последното предизвикателство гласувах!

~~~
Hi again! So this mini challenge is hosted by Running n reading and is called Tell me a story! I didn't quite get if this is about sharing a stories we've written, or sharing reccomendations. If it's the first, while I've written short stories, they are all in Bulgarian, so no use posting them here now. As for the second option however, I have something to share. Actually I found my love for short stories by writing some,and reading fellow forum friends fan fiction. This year I haven;t read much short prose, only a book with game-stories, where the reader chooses how the story goes. While interesting and well made, I found out that this is not my cup of tea.
The best anthology I read last year was Rogues by Georgerge Martin & Garden Dozois and it was a pure gem! I def reccomend it!
I haven't written many review for  books with short stories, but this is one of my favourite - https://topchochanbooks.blogspot.bg/2015/01/book-review-weird-inn.html . And it is billingual, from the time when I still kept my blog this way!

This is it for me! And what are your fav short stories?

сряда, 21 март 2018 г.

[tag]Признанията на един книжен блогър

Наскоро Марти от Martis' writing  ме тагна да си призная всички книжни блогърски простъпки... Е, вече няма накъде да бягам, така че се заемам да си признавам :D

Коя книга най-скоро не довърши?
По принцип чета по няколко книги наведнъж - лесно се изкушавам да почвам нови и това съответно води до някои, оставащи по-назад. Но не мога да си спомня книга, която съзнателно съм зарязала. Дори и тези, които от няколко година висят в списъка ми в Гуудрийдс имам някакво жалко, слабо намерение да завърша. А последната книга, която така почнах, но не съм довършила още, беше "Снежният човек" на Ю Несбьо. Несъмнено ще я завърша, надявам се комбинирано с някое предизвикателство.
Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Хмм, за да е по-забавно, ще възприема "сладко изкушение" буквално - "Съншайн", измежду всичко останало е пълна с вкусотии. Ако говорим за "виновно изкушение" (guity pleasure) ще посоча любовните романи, които не винаги имат висока литературна стойност, но са много разтоварващи.
Коя книга би хвърлила в морето?
Не съм по тези крайности и за болшинството книги  вярвам, че могат да си намерят правилния читател и правилното време. Може би една книга, която наистина бих искала да изтрия от съществуване, е Wantin. Редовно я цитирам като книга, която хейтвам. Просто според мен представяше много грешни неща като допустими и имаше ужасна героиня.
Коя книга си чела най-много?
"Властелинът на пръстените", но вече мисля, че "Хари Потър" го настига. Напоследък съм се заела да препрочитам "Пърси Джаксън", но това май ще е третия препрочит - още е далеч от рекорда.
Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Като цяло книги за приложна психология, съвременни романи, такива неща. Не си падам по тези жанрове, а ако ми подарят, ще се чувствам задължена да я прочета.
Без коя книга не можеш да живееш?
Това е като въпроса с любимите книги - не може човек да избере една. Ако въпросът беше от типа на кои книги бихте взели на самотен остров, отговорът е ясен - "Как се строи сал" и "Ядивни растения по света", такива неща. :D  Или нещо на Беър Грилс :D
Коя книга те накара да плачеш най-много?
Една от книгите, на които най-много съм плакала е "Кажи на вълците, че съм си у дома"
Коя корица не харесваш най-много?
С риск любителите на класиката да ме линчуват, кориците на книжлетата от "Библиотека Галактика". Страхотен подбор на заглавия, и признавам, че кориците си имат отличителен стил и естетика, но някои буквално ме стресират. Е, има и симпатични, като тази на "Пътеводителя на галактическия стопаджия".


Аз на свой ред тагвам Ася от Asya's adventures ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър и който друг иска да си признава :D

П.П. Е добре де, не са ли крийпи кориците от тази поредица?

събота, 3 март 2018 г.

[book review]"Къщата на езерното дъно"

Заглавие "Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман

Издателство: Deja Book
Жанр:  тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди

Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката,  нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива.  Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо  ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията". 
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D

петък, 2 февруари 2018 г.

[book review] "Балада" - Маги Стийвотър

Заглавие: "Балада"
Автор: Маги Стийвотър
Поредица: Повелителката на детелините

Издателство: Кръгозор
Жанр: романтика, тийн, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди


Последното ревю приключи с много обещания за тази книга. И наистина, "Балада" ми хареса в пъти повече от "Ридание". Сега ще се опитам да обясня защо. Но то и от заглавието и кориците си личи - едните са толкова депресиращи, а вторите - изпълнени със страст.
"Балада" е втора книга, но е толкова различна, че е почти самостоятелна. Тук топката на повествованието се прехвърля у Джеймс - моят любим любовен ъгъл. А разликата в тона променя изумително много цялото читателско преживяване.
Джеймс и Диърдри са започнали новата учебна година в училище за надарени музиканти. Въпреки новите си приятели там обаче, Джеймс се чувства не на място. Той е единственият гайдар в училище за арфи, цигулки и пиано, а раните от лятото и от сблъсъка с феите още тлеят. Отношенията между двамата приятели са опънати, като и двамата хем се опитват да се откъснат от свръхестественото, хем то ги влече с нови сили.  Джеймс се оказва под прицела на опасна фея - спонтанната и харизматична Ноала, която предлага да стане муза на Джеймс и да издигне творчеството му до неподозирани висоти. Естествено, този дар обаче си има цена. Новата господарка на феите също не кротува и с царуването си иска да положи началото на нова епоха - пътят към която е осеян с трупове.
Леанан Ши. Още щом видях тази дума, знаех, че с книгата ще си допаднем. Любовницата - муза, която вдъхновява артистите, подхранва дара им и ги кара да създават най-невероятни творби - но заради това животът им изгаря бързо като факла. Този персонаж е наистина любимият ми от митологията на феите, въпреки че досега го бях срещала само веднъж и то в манга. Аз по принцип имам слабост към музите, а този вариант е зареден с много страст и драматизъм и доста различен от древногръцките ѝ посестрими. Все си планирам някой път да я включа към Музестата ни вселена, но не стигам дотам.
Но да се върнем към настоящата книга и настоящата леанан ши. Тук историята в различните глави се води ту от гледна точка на Джеймс, ту на Ноала, с кратки включвания от Диърдри под формата на смс-и - останали неизпратени. Различните темпераменти на разказвачите спрямо първата книга направиха разликата между двата тома огромна. Джеймс и Ноала, също както и Диърдри, си имат много тревоги и проблеми, през които преминават. Начинът, по който предават обаче тези преживявания, придава на книгата съвсем друго звучене.
Отношенията между двамата също ме впечатлиха. Освен че и Джеймс, и Ноала са ми симпатични, връзката им, макар и странна, се развиваше максимално без лъжи, без точене на локуми и прочее - което е почти неочаквано за такъв роман. Джеймс бързо разбра, че Ноала е лианан ши и какво иска, а тя - че Джеймс е все още влюбен в Диърдри. Това, че двамата герои не седнаха да се тръшкат и цупят, да си обръщат гръб и да затрупват всичко под слоеве изкуствено създадена драма всъщност... не намали драматизма на отношенията (въпреки че изречението звучи като оксиморон). И така си беше напрегнато и интересно да следя динамиката в чувствата на тримата, а финалните им, съзнателно взети решения, бяха дори още по-тежки и значими така.
А иначе - какво друго да кажа. - имаше конспирации, готин даскал, неочакван приятел, неочакван враг, преражадния, смърти, най-различни феи и драматичен, обвит в пламъци финал. Изобщо - книжката ми хареса неочаквано много и направо ми стана една от любимите юношеско романтично-фантастични новели. Затова и така навивам хората да прочетат "Ридание" - защото то предшества "Балада".
Но.
Защо винаги има "но"?
Чувствам се длъжна да предупредя, че трета книга няма, а трябва да има. Историята явно е планирана като трилогия, трета книга е обявена в ГР от години... но така и не е написана. СМС-ите на Ди тук, както и самият финал подсказват, че в света на феите се мъдрят още проблеми, че нещо става с Люк и че като цяло още не сме постигнали голям щастлив завършек. На мен лично ми стана супер кофти при това откритие, но въпреки това не свалям препоръката си. Поне относно Джеймс и Ноала завършек имаше, а това беше важната двойка за мен от този книжен свят. "Балада" наистина беше чудесна книга, и силно се надявам Маги Стийвотър да се върне към тази поредица.

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

[book review]"Ридание" - Маги Стийвуотър

Заглавие: "Ридание"
Поредица: "Повелителката на детелините"
Автор: Маги Стийвотър

Жанр: тийн, ърбън фентъзи, романтичен
Издателство: Кръгозор
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази авторка е по-известна с другите си книги на бг пазара, като например поредицата "Тръпка", но на една книжна алея намерий тези двете като промо комплект. Беше доста отдавна, но това често се случва при мен - това лято най-накрая стигнах до тях, благодарение на две форумни предизвикателства. Първото беше за природата и покрай него и феите прочетох "Ридание".
За Диърдри музиката винаги е била неразривна част от живота ѝ - тревога и същевременно утеха. Не е предполагала обаче, че в таланта ѝ има нещо по-необикновено, до срещата ѝ с не по-малко изкусния музикант Люк. Заедно двамата не просто създават музика - те творят магия. Но това я отвежда крачка по крачка в един близък, но същевременно чужд свят - този на феите. Ди открива, че е Повелителка на детелините - човешко същество, дарено с власт над Малкия народ. Това я превръща в магнит за феите, които копнеят да намерят, а това едва ли ще доведе до нещо добро. На младото момиче ѝ предстоят тежки избори, от които зависи не само любовта ѝ към Люк, но и живота на приятелите ѝ.
Светът на феите винаги много ме е привличал. Той е един въртоп от красота, жестокост, магия, нечовечност и безвремие. Харесва ми, когато авторите успеят да уловят и да представят нечовешкото у феите, и после да разкрият тяхната собствена чувственост, различна от човешката, и идейни системи. В тази задача Маги Стийвуотър се беше се справила доста добре, но взимам предвид и целевата аудитория на книгата - това е УА роман и няма мърдане.
Затова и не се изненадах като видях, че любовната връзка следва доста шаблонно развитие, но не се и зарадвах. Ди е аутсайдерка, а Люк - мистериозен секси новодошъл, и любовта между тях пламва бързо и изпепеляващо. Такъв сюжет в тийн историите рядко задържа вниманието ми. Преди да се прехвърля на нещата, които ме интересуват обаче, държа да изтъкна, че Ди не ме дразнеше (за разлика например от главната героиня в поредицата "Синята кръв" ) и на някои моменти ѝ се кефех открито - например на старателната изработка на съвършената мелба. Люк според мен не си заслужаваше, не и при такъв хубав трети ъгъл на любовния триъгълник - супер готиния и весел най-добър приятел Джеймс. Който е гайдар :D Ах,винаги имам навика да хлътвам по третото колело! Та, да, Джеймс е причина първа да харесам и препоръчам тази книга. Забавен, леко саркастичен, някой, когото наистина познаваш и към когото можеш да се обърнеш,който доста добре понася свръхестествени новини, който би се впуснал посред нощите към леговище на феи - все неща, които отново и отново ме карат да поставям под въпрос здравомислието на главната, но окей.
Причина втора я споменах в началото - митологията на феите. Въпреки че действието се развива малко бързичко и не може плавно да потънеш в техния свят, интерпретацията на Маги Стийвуотър ми хареса. Феите бяха подобаващо жестоки и себични и в голямата "класическа" картина, Маги беше добавила собствени детайли и легенди, които се вписаха чудесно - например приказката за миналото на Люк. А накрая, знаете ли кой се оказва по-жесток и от феите? Точно така - хората.
Особено любими ми станаха персонажите, които са част от фолклора на феите, но не са конкретно феи. Имаше някои нови, много любопитни за мен същества, които не бях срещала никога, а също и някои познати, на които много се зарадвах - най-любимото се появи във втората книга.
И това води до третата причина, поради която бих препоръчала тази поредица. Да, тази причина е втора книга. Ако на "Ридание"  бих дала 3.5 - 4 звезди, то "Балада" заслужи за мен цели 5. Но как и защо смятам да обясня в следващото ревю.
А конкретно за "Ридание" - това беше приятна, типична янг адълт книга. Любовният триъгълник не блестеше с оригиналност, но фонът, на който се развива историята бе по-различен от обичайните свръхестествени сетинги, в които преобладават вампири и върколаци. Ако по принцип харесвате свръхестествените младежки романи, то и "Ридание" сигурно ще ви хареса и ще внесе нотка разнообразие. А ако имате съмнения - оглеждайте се за ревюто ми за "Балада" ;)

неделя, 14 януари 2018 г.

[challenge]Книжно предсказание

Малко излъгах, когато казах, че Бингото е последното предизвикателство, което имам за представяне. Всъщност, остават още едно Годишно и редовното ни месечно предизвикателство, за което искам да говоря.

Това годишно предизвикателство отлагах до последно, защото ми е най-любимо и така да се каже, най-близко, вероятно защото най-много съм работила по него. Исках да го представя по максимално хубав и достъпен начин, ама от толкова туткане, и накрая не го представих изобщо. Но, ето най-накрая - Книжното предсказание!
Когато се чудят към коя книга да посегнат следваща, някои хора разчитат на номерата в списъка си в Гудрийдс, бъркат в бурканче с написани заглавия или се обръщат със затворени очи към лавицата с книга. А аз, заедно с желаещите другарчета от форума, се позоваваме на картите да разчетат книжното ни бъдеще! Преди две години проучването за един разказ ме вдъхнови за това, и оттогава наистина си обичам Книжното предсказание. Затова и сега ви каня да се присъедините към нас в Муза.
Но нека първо маг Топчо предскаже книжното ви бъдеще!

Правилата са прости - отивате етоТУК и си записвате какви карти ви е дала съдбата. После се връщате и проверявате тяхното книжно значение.
След което на вас остава да изпълните книжното си предсказание. Ако го направите, може да си "гледате наново".

Exclamation Книжните значения на картите за играта са много, ама много хлабаво обвързани с класическите им значения. Не разбирам нищо от таро и знам само това, което научих при проучванията си за историите. Стори ми се обаче оригинална и интересна идея за книжно предизвикателство.
Exclamation Има 78 различни карти, които могат да ви се паднат, с най-различни предизвикателства, засягащи жанровете, героите, авторите и дори някои по-необичайни книжни промптове.
Exclamation Сами си изберете дали да си теглите по една карта, по три, девет, или някой от другите варианти, които са възможни. Но във всеки случай трябва да изпълните всички изтеглени карти, преди да теглите нови.
Exclamation Тъй като картите, които се падат се генерират на случаен принцип, на практика всеки ще получи свое собствено мини предизвикателство, различно от това на другарчето си.
Exclamation Както винаги 1 изпълнена карта = 1 билет
Exclamation 1 ревю = 1 допълнителен билет

Тълкуване:

Голяма аркана:

0. ГЛУПАКЪТ / The Fool - глупакът е в самото начало на колодата. Започнете нова поредица
І.МАГЬОСНИКЪТ/ The Magician - Магьосникът е силен както психически, така и физически. Прочетете книга със силен мъжки главен герой.
ІІ.ВИСШАТА ЖРИЦА / The High Priestess - Висшата жрица е под номер две и е застанала между бял и черен стълб. Прочетете книга със сблъсък между добро и лошо
ІІІ.ИМПЕРАТРИЦАТА /The Empress - императрицата е символ на любов и сила. Прочетете книга със силна главна героиня
ІV. ИМПЕРАТОРЪТ/ The Emperor - императорът учи на разум и логика. Прочетете книга с главен герой, който използва ума си, а не юмруците
V.ВИСШИЯТ ЖРЕЦ/The Hierophant - Висшият жрец е символ на трансформация. Прочетете книга, в която главният герой е шифтър, трансфигурира се, или пък преминава през дълбока вътрешна промяна.
VІ.ВЛЮБЕНИТе/ The Lovers - Прочетете романтична книга
VІІ.КОЛЕСНИЦАТА/The Chariot - символ на баланс, напредък, , победа над стари проблеми. Прочетете или завършете книга, която влачите от много време
VІІІ.СИЛА/The Strehght - Лъвът и девойката са символ на контрола над гнева и тревогите чрез разбиране. Прочетете книга за самоусъвършенстване или в която главният герой израства или YA книга.
ІХ. ОТШЕЛНИКЪТ/The Hermit - Отшелникът е символ на помощ и насока от някой по-мъдър. Прочетете книга от учебната програма или препоръчана ви от родител
Х.КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА/The Wheel of fortune - символ на нещо, което приключва, за да дойде друго на негово място. Прочетете книга, последна от поредица.
ХІ.СПРАВЕДЛИВОСТ/justice - Прочетете криминална история
ХІІ.ОБЕСЕНИЯТ/The Hanged man - при Обесения всичко е обърнато.. Прочетете дистопия или антиутопия
ХІІІ.СМЪРТ/Death - тази карта е символ на промяна, от която повечето хора се страхуват. Прочетете книга, която е извън зоната ви на комфорт
ХІV.УМЕРЕНОСТ/ Temprence - не бързай напред, а напиши ревю, на някоя книга, която си прочел
ХV.ДЯВОЛЪТ/The DEvil - Прочете книга, в която главният герой има различни пороци, но успява да се отърси от тях
ХVІ.КУЛАТА/The tower - символизира време на изпитания. Прочети епично фентъзи
ХVІІ.ЗВЕЗДАТА/The Star - символ на надежди, мечти и щастие. Прочети книга, която те прави щастлив
ХVІІІ.ЛУНАТА/The Moon - не всичко е каквото изглежда. Прочети книга от автор, който те е разочаровал преди. Може сега да се окаже различно
ХІХ.СЛЪНЦЕТО/The Sun - Прочети книга, която се развива в бъдещето
ХХ.СТРАШНИЯТ СЪД/ Judgement - Прочети книга, за която си научил от чужди мнения и ревюта
ХХІ.СВЕТЪТ/The World - символ на потенциал. Прочети книга от нов автор/първата книга на някой автор.

Чаши/Cups

Асо чаши/Ace of cups - символизира любов. Прочетете исторически романс
Двойка чаши/Two of cups - Прочети книга, базирана на приказка
Тройка чаши/Three of cups - Приятелство прочетете книга, в която главните герои правят добър отбор​
Четворка чаши/Four of cups - поднася ти се нова възможност. Прочети книга, която ти е подарък
Петица чаши/Five of cups - тъга по нещо изгубено. Книга, която те е разстроила или разочаровала
Шестица чаши/Six of cups - спомени от детството - прочети детска книга.
Седмица чаши/Sevem of cups - Привлечен си от красиви неща. Прочети книга, която си избрал заради корицата
Осмица чаши/Eight of cups - Пътуване . Прочети книга, която включва пътуване или преминаване от един свят в друг
Деветка чаши/Nine of cups - Животът е банкет! Прочети книга, в която героите са от висшето общество
Десетка чаши/Ten of cups - Прочети книга, която е спечелила някаква награда
Паж чаши/Page of cups - символ на въображението. Прочети книга, която се развива в измислен свят. Колкото по-фантастичен, толкова по-добре
Рицар чаши/Knight of cups - Прочети приключенски роман
Кралица чаши/Queen of cups - Прочети книга, която е написана преди поне 100 години
Крал чаши/King of cups  - Прочети книга от поне 450 страници

Жезли/Wands

Асо жезли/Ace of wands - символ на енергия и сексуалност. Прочетете еротичен роман. (Не е нужно да е твърде описателно, ако не си падате по това)
Двойка жезли/Two of Wands - успешен бизнес. Книга, която е станала бестселър
Тройка жезли/Three of Wands - запазване на това, което имаш. Прочети допълнителна новела, разказ, фенфикшън, нещо обогатяващо свят или поредица, с които си свикнал
ЧЕТВОРКА ЖЕЗЛИ/Four of Wands - завръщане. Прочети книга, която се развива в България
Петица жезли/Five of Wands - състезание. Убеди някой да ти е другарче и четете книга заедно
Шестица жезли/Six of Wands - Вярвай в уменията си и прочети книга в оригинал
Седмица жезли/Seven of Wands - Пребори няколко неща наведнъж. Прочети сборник с разкази
Осмица жезли/Еight of Wands - Полет. Прочети научна фантастика.
Деветка жезли/Nine of Wands - направи почивка, не влизай в твърде големи битки. Прочети книга от 150 стр или по-малко.
Десетка жезли/Ten of Wands - тежко предизвикателство. Свърши книга за един ден.
Паж жезлите/Page of Wands - Изпитваш колебание при избора на ново четиво. Препрочети нещо любимо.
Рицар жезли/Knight of Wands - Рицарят на жезлите е припрян. Прочети книга, която си купила с голямо желание, но после по някаква причина не си я прочела веднага.
Кралица жезли/Queen of Wands  - Прочети книга, излязла през 2018
Крал жезли/King of Wands -  Прочети паранормален роман

Мечове/Swords

Асо мечове/Aceof Swords -  Прочети модерен роман.
Двойка мечове/Two of Swords  - Прочети книга от автор, нов за теб
Тройка мечове/Three of Swords -Прочети книга, която има любовен триъгълник​
Четворка мечове/ Four of Swords - Прочети книга в електронен или аудио формат
Петица мечове/Five of swords - загуба. Прочети книга, която очакваш да е драматична
Шестица мечове/Six of swords - тази карта може да симвозилизира "обитаване". Прочети история с призраци, зомбита или мъртъвци
Седмица мечове/Seven of Swords - някой се опитва да отмъкне мечовете - прочети книга с харизматичен антагонист
Осмица мечове/Eight of Swords - прочети мемоар, биография, автобиография, пътепис или книга по истински случай
Деветка мечове/Nine of Swords - прочети книга, за която по някаква причина се чувстваш виновен, че още не си я прочел. (Задължителна е, била ти е подарък, изхарчил си много пари за нея, Имаш предразсъдъци за нея)
Десетка мечове/Ten of Swords - Можеше да е много по-лошо. Прочети учебник, задължителна книга или такава, която е полезна за професията ти.
Паж мечове/Page of Swords - прочети комикс, манга или графична новела
Рицар мечове/Knight of Swords - сподели ентусиазма на рицаря и прочети нещо от български автор
Кралица мечове/Queen of Swords - Прочети стихосбирка или пиеса
Крал мечове/King of Swords - Прочети книга с митологични елементи

Пентакли/Pentacles

Асо пентакли/Ace of pentacles - Прочети хумористична книга
Двойка пентакли/Two of pentacles - Балансирай с лекота - прочети книга с различна гледна точка от тази, с която си свикнал. Ако предпрочиташ първо лице, прочети книга в трето. Ако предпочиташ главният герой да е жена, чети от гледна точка на мъж.
Тройка пентакли/Three of pentacles - символ на майсторството. Прочети книга, която се е доказала като класика
Четворка пентакли/Four of Pentacles - прочети книга с цвят на корицата като блузата, която носиш в момента
Петица пентакли/Five of Pentacles - прочети книга на ужасите
Шестица петакли/Six of Pentacles - Щедрост към другите. Прочети книга, която си заел от библиотеката или от някой друг
Седмица пентакли/Sevem of Swords - разочарование от прекален перфекционизъм. Прочети книга с корица, която намираш за ужасна
Осмица пентакли/ Eight of Pentacles - уважи труда на другите и прочети произведение от форума
Деветка пентакли/ Nine of Pentacles - както персонажът на тази карта е самодостатъчен, прочети книга, която не е част от поредица
Десетка пентакли/ Ten of Pentacles - не приемай всичко наготово. Прочети книга, по която са направили филм или сериал
Паж пентакли/Page of Pentacles - прочети YA с паранормални елементи
Рицар пентакли/ Knight of Pentacles - Прочети книга на необичайно място - в автобуса, на плажа, в парка, в някое заведение
Кралица пентакли/ Queen of  pentacles - Кралицата е пестелива и разумна - прочети книга, която е била безплатна или която си купил наистина много изгодно.
Крал пентакли/ King of Pentacles - Кралят пентакли е силно обвързан  с природата - прочети книга с феи, елфи, божества или природни стихии.

Е... какво ви предсказаха картите?
*Дисклеймър: форматът на предизвикателството е с цел забавление, без религиозни и други подобни нотки. Просто мисля, че това е един забавен алтернативен метод да си хареса човек какво да чете насред многото книги, които има.

Освен това, ще се учудите колко много фен тестета има! Сред най-красивите, които открих са тези по книгите на Касандра Клеър за ловците на сенки. Аз не можах да устоя на изкушението  и си взех карти по Найт Вейл, най-любимият ми подкаст.