About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 11 октомври 2018 г.

[book review][blog hop]"Дългът" - Гери Йо

Заглавие: "Дългът"
Поредица: "Кралицата на здрача" #2
Автор: Гери Йо

Жанр:фентъзи, ърбън, приключенски, романтика
Издателство: Монт
Топчеста оценка: 4-4.5 звездички

Добре, че беше блог-подскокът, че да препрочета "Дългът" и да ѝ напиша ревю! Мина много време, откакто писах за "Наследницата", а моето копие от "Дългът" е приключенствало доста, но това е история за друг път.
Сегашната история е друга: в края на първия том оставихме царството на здрача уж стабилно - старата кралица е мърта, новата  Кралица е призната, а Наследницата - готова да тренира за съдбата си. Елена, младата наследница, е прекарала точно така последните години - тренирайки в Япония. Но времето за уроци привършва и тя потегля обратно към Стария континент. В света на Витория също не всичко е цветя, рози и пърхащи прилепчета - проклятието на клана Дракула тегне със страшна сила над всички от рода и съперниците ѝ няма намерение да стоят кротко в небитието.

От оригиналната анотация на книгата имаше един елемент, който ме заинтригува неимоверно много: русалки :D Да, във втората част на книгата Гери продължава с може би най-характерното за тази ѝ поредица - микса от култури и свръхестествени вещества. Признавам си, на мен тази мешаница ми хареса. В първата книга голямата изненада несъмнено бяха нинджите, свързани с произхода на Витория. Тук русалките са като еквивалента на еднорози, но по-секси и по-темпераментни-
А културната разходка този път не се ограничава с Китай и Япония. Пътем минаваме през Индия, за да завършим околосветското пътешествие при коренното население на Америка. Това не би трябвало да ви учудва - ако имахте още няколко живота на разположение, нямаше ли да се възползвате, за да пообиколите?

Като сюжет историята е изпълнена с битки, предателства и тайни от миналото. Най-интересно несъмнено е Проклятието на рода Дракула и последствията му, а към нововъведения в тази книга член на семейството тая наистина непонятни симпатии :D В тази книга Елена наистина е претърпяла голямо развитие и го продължава и в страниците до края. Тук тя е млада девойка, с всички последствия на това, и няма много общо с момиченцето от "Наследницата" (с Гери се уточнихме - в първата книга наистина е трябвало да е на по-малко години). Като романтика любима моя двойка остават Стивън и Марико. Обичам техния танц на дълг и обич, а една сцена наистина ме докосна. Чакай, всъщност стават две сцени :D
Те двамата наистина са ми любими и заради начина, по който преборват трудностите, и сигурността, която намират един в друг, въпреки всичко.  Витория, макар самата тя да продължава да е в центъра на събитията, оставя Филип доста настрана. Всъщност, съм доста разочарована от бездействието на Филип в тази книга. Дори и от последните, драматични събития в които бе въвлечен, очаквах нещо повече от него, голям план, а то.... май само отиде да се оплаче на мама :/

Все пак, финалът на книгата беше силен - и в тази връзка, корицата приляга перфектно! А последните страници ме поставиха в същото положение, както и при първата - смятах да сложа оценка 4 звезди, но краят наистина ме изкефи - и то по много показатели. Че русалчоците се намесиха пак и то значимо, че се мъти нещо, което нямам представа какво е :D

А сега следва да пристъпим към нещата, заради които иначе смятах да поставя 4 звезди. Както и предния път, те са свързани с обема. Когато разбрах, че втората книга ще е по-дебела от първата, много се зарадвах. Но и количеството събития е по-голямо, така че темпото е същото. На мен ми идва твърде бързо - аз обичам картините и обрисуването дори и в динамиката. Личните предпочитания настрана, наистина мисля, че книгите само биха спечелили от малко допълнителни страници. А предвид малкия обем, има изключително много герои, появяват се и нови, и в един момент става объркано кой, какво и защо, поне за мен. Например в последната глава имаме Тобиас, който признавам си, идея нямах кой е :/ Авторката май ме е надценила като читател, защото не съм толкова умна, колкото ме смята и не бих отказала поне някакви схеми с героите и връзките между тях. Припряността в повествованието се усещаше и на други места - понякога ми беше трудно да разграничавам ясно дали съм в настояще или ретроспекция или за кого иде реч. Знам, че при издаването е имало ограничения и искрено се надявам занапред за книгите ѝ да няма такива и Гери ще може да се шири, колкото ѝ се (ми се) иска! :D

В заключение, на кого бих препоръчала "Кралицата на здрача"? На читатели, които обичат класическия образ на вампирите (без брокат, извънземен произход или нещо подобно), но които нямат против да видят различни същества и култури; които обичат краткия, динамичен израз и диалог и търсят бързо фантастично четиво. А на мен ми остава скоро да завърша трилогията, този път без паузи като преди :D Защото - да, тази трилогия е завършена! Това е още една причина да поддържам тази серия - на пазара на български автори вече има доста, и то хубави поредици, но все още малко могат да се похвалят с това, че са довели нещата до край. "Кралицата на здрача" успя да постигне това.

Това беше моето включване за блог-подскока. Аз май от никого не приех щафетата, но я предавам на Катри от My_life

събота, 29 септември 2018 г.

[book review] "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

Заглавие: "Светлината на Атлантида"
Автор:Десислава Шейтанова
Поредица: Потомците на Атлантида #1

Издателство: Лексикон
Жанр: YA, юношеска, фентъзи, романтика
Топчеста оценка: 5 звезди

Последните месеци проглуших всички, с които говорим за книги, за това колко ми хареса "Светлината на Атлантида" (а и на няколко души, с които не говорим за книги) и сега най-накрая забърках едно ревю.
Най-напред малко предистория - първата ми среща с авторката беше преди няколко години с "Диагноза:изгубена", която имаше имаше и плюсове, и минуси, и може-би-та, но като цяло не беше за мен. По-късно видях, че е издала в съавторство с Тео Буковски хорър/трилър и се възхитих от разнообразието на жанрове, в които експериментира. А когато излезе "Светлината на Атлантида, която е младежка романтична фантастика, наистина провокира любопитството ми. И ето ме, няколко месеца по-късно, вече прочела книгата и супер доволна!

"Светлината на Атлантида" ни разказва за Стела - която много неочаквано разкрива, че е носителка на гореспоменатата титла. Не само това, но е и наследница на древен народ и на могъщи сили, и в средата на таящ се от векове конфликт. Тези открития преобръщат целия ѝ свят - но въпреки това Стела още не е готова да се откаже от мечтите си - за университет, пътешествия, любов - и решена да се опита да живее нормално максимално дълго. Не всички мислят обаче, че това е възможно - от една страна - Родел - защитникът ѝ, който е видял да угасват твърде много Светлини. От друга - фракция атланти, които нямат търпение да доведат до край делото, започнало с потъването на Атлантида.

Когато взех книгата в началото, изпитвах леко безпокойство от обема - все пак с предната книга не се бяхме разбрали съвсем добре. Но след като отметнах първите по-колебливи страници започна да ми става все по-трудно да я оставям и все си мислех как ще се върна към нея. "Светлината на Атлантида" е приключение, което е хем българско, хем интернационално и с ръка на сърцето заявявам, че може да си спечели почитатели от коя да е страна по света. Започва в България, на брега на морето, минава през Шотландия, Англия, Рим, Гърция и сред тези пътешествия има време за любов, екшън, размисли, приятелство, може би и малко самоосъзнаване. Това, което обаче ме накара почти инстинктивно да харесам Стела, още преди да я опозная, е че тя не е гимназистка, а студентка. Честно, това я направи много по-симпатична за мен и можех да приема както тревогите и мислите ѝ, така и любовта ѝ много по-насериозно. Помогна несъмнено и това, че е много балансирана героиня, у която има както емоция и спонтанност, така и достатъчна доза здрав разум.

Подходът към легендата за Атлантида отначало твърде ми напомни на този от филма на Дисни - и съответно, Светлината на Атлантида - на Кида. Но с разнищването на катаклизма, на историята на атлантите по-нататък, вариантът на Десислава Шейтанова наистина ми хареса. Спечели ме търсенето на начин да се помири атлантскта мистика с науката, позовавайки се на догмата, че това, което сега е научно обяснено, преди векове би било магия. А виждайки нещата през погледа на Родел и разказите му,всичко прие още по-личен и емоционален отенък. Отначало имах големи резерви към Родел - при появата ми смятах, че ще е високият мрачен непознат, с тъмно минало и  огромни сили, който ще се превърне в романтичен субект на изтерзаната героиня. Но той се превърна в приятел и наставник на Стела и съответно в много по-ценен и ярък герой. И освен това, така може да си е само за мен :D

Все пак, не може и без романтика. Има, естествено, драматична любовна история, изпълнена със страст и жертви. А по-нататък....оооо, има нишки и подсказки за нещо, което нямам търпение да се развие в следващите книги! Финалът на книгата, и особено разкриването на истинското име на Стела просто ме изправиха на нокти - в момента се боря със спойлер чудовището вътре в мен да не издам нещо. Но наистина - силно, силно се надявам следващият том за излезе скоро!

Все пак, ако трябва да съм обективна, трябва да посоча, че на места действието наистина силно се забавяше. На мен това не ми дотежа твърде, защото бях много навътре в историята, а и беше разписано много приятно и леко се четеше. Но някои епизоди можеше да се предадат по-стегнато без от това да пострада книгата - особено тези в Лондон - там и на мен забавянето ми дойде малко в повече.

Мисля, че книгата ще допадне повече на читателките, а не на читателите, но въпреки това горещо го препоръчвам. Наистина чудесна YA фантастика.... само с един значителен минус - останалите части още не са излезли! О, и още един съвет - ако имате възможност, когато си купувате книгата, уверете се, че е в найлонова опаковка. Романът е с много любопитно оформление, с книгоразделител и ароматизирани страници, поръбени с виолетово. Моят екземпляр обаче беше без опаковка и беше изветрял (аз си го поръчах по интернет, по книжарниците съм я виждала вакуумирана).

понеделник, 24 септември 2018 г.

[придобивки] Post-boxing #2

Мина точно година от първия и последен постбоксинг пост, който направих. Тогава смятах чрез тях да си правя равносметка как оползотворявам нещата, които получавам с абонаментните кутии, но нещо не се наканвах. Идеята и нуждата от това обаче още си стоят, така че в няколко поредни поста смятам да ви представя кутиите, които си поръчах за една година и как и дали съдържанието им устоя на времето.

Най-напред няколко думи за нещата от Постбоксинг #1  и акцентите от нея. Черната торбичка на Колибри оцеля до средата на зимата, когато са съжаление безвъзвратно се скъса. Това обаче се случи след наистина интензивна употреба. Искам да похваля стикерите с Дарт Вейдър от рожденденския БОПС миналата година - наистина много качествени! Не са се замърсили или изтъркали изобщо, а аз често си нося таблета в чантата. В този пост имах и един ънбоксинг - на септемврийската кутия за 2017. За мен това беше слаба кутия - 3/5 звездички, но както казах и тогава - един предмет ми легна много на сърцето - тетрадката.

Едвам изчаках да приближи началото на 2018 и започнах в нея... е, не е баш дневник, не е bullet journal, но хващате идеята.
С огромен кеф си водех тази тетрадка. Много си обичам дизайна, и хартията, и едновременно готина - така че да ми е хубаво да пиша вътре, и непретенциозна - та да мога да си водя бележките толкова грозно, колкото ми душа иска. Не се престаравам като си го водя, и ми е важно да ми е весело и полезно, не толкова красиво, и ползвам всякакви боклуци за оформлението. Преди около два месеца тетрадката свърши и преминах на една от Джъмбо, но все още пиша и в старата. На снимката - отдолу е новата тетрадка, с тракер на харчове, за който ползвах етикет от чорапи с фламингота, а отгоре - тетрадката от Бопс с тракера ми на нови последователи на фейсбук страницата на блога, украсен с елементи от Фламбокс и стикери. Почнах го втората четвърт от 2018 и нямам претенции да постигна крайната цел до Нова Година, но се радвам, когато напредва :)

А някой от вас води ли си Bullet Journal или негово подобие? Ще ви бъде ли любопитно да видите още странички от моя, защото на мен със сигурност ми се иска да видя вашите (и да си отмъкна идеи :D )

А сега, преминаваме към необсъждани досега кутии!

Започваме със специалната кутия, посветена на Индор.
Ако трябва да съм честна, в момента, в който я отворих... бях разочарована. Преди това бях видяла специалните кутии за книгите на Цвети Владимирова и на Сара Дж.Маас и се влюбих в тях, въпреки че не съм ги чела. Бяха с много разнообразно съдържание, а когато отворих кутията на "Индор" ме посрещнаха купчини хартия. Супер много харесвам арта на Индор, но два плаката, 1 карта и един арт принт няма как и къде да сложа. Щях да се зарадвам повече, ако например артът от кориците беше в размер като пощенски картички - обичам този формат. Мога да го ползвам като книгоразделител, като украса в етажерката, да го залепя в тефтера си, когато се поизноси от употреба. В крайна графиката и принтовете от кориците дадох на сестра си, която учи графика и която наистина ги оцени високо, защото прецених, че няма смисъл да събират прах в шкафа.

За себе си оставих картата на света на Индор, защото наистина е много готина и защото си я ползвах, докато четях книгите. Несъмнено ще ми послужи и за третата :D А гривните, които в началото бяха най-нелюбимият ми елемент, всъщност се превърнаха в постоянен аксесоар и не ги свалям от китката си. (За съжаление, това беше последствие на факта, че изгубих силиконовата си гривна от НаНоРиМо ;(
Последният елемент от кутията бяха подложките за чаши - и те като арт супер много ме кефят, но тъй като са картонени, ги вадя много рядко.
Другата я харесвам дори повече - с Козлите, но не ми беше подръка.
Така, след известно време, мнението ми за тази кутия се вдигна - от 3/5 на 4/5 звезди. Все още мисля обаче, че съдържанието можеше да бъде малко по-разнообразно и да не разчита толкова на художника (въпреки че, отново подчертавам, обожавам илюстрациите). Аз например супер бих се зарадвала на няколко рецепти, щедро предоставени от Ордена на Кетъринга! А мнението ми пък за самите книги може да намерите тук - ревю на "Братството на Почти Пълната Луна" и "Сянката на страданието"


Следва преглед на една книжна кутия, която не е толкова известна - Читателския колет на Читател.нет Аз си поръчах този с тема "Наука". Там намерих: книжка "Необикновените животни", 3 метални пъзела, линия-котка, чаша, лепящи листчета, книгоразделители - акварели на китове, и солети от лимец.И... саксийска със сукулентче!
Тази кутия си я разделихме с другарчето. Той взе чашата - тъй като е инженер и е добър по математика, а аз имам сносен правопис и определено не съм гений с числата; и металните пъзели, които разкодира за няколко минути - но без груба сила, както ме увери.

Сукулентчето! Може да си представите изненадата ми, когато получих саксийка по пощата!  Мисля, че Читателското сукулентче още е живо, с което не могат да се похвалят много растения вкъщи, включително и няколко кактуса. Май има едно допълнително стръкче. Абе, нека приемем, че е живо.
Китовете, лепките и линийката имат редовно присъствие в организационните ми тетрадки. Солетките бяха общо взето вкусни, въпреки че не съм фен на лимеца. А книжката е истинско бижу! Колекция от любопитни животни, която обаче може да си я четеш като художествена литература, толкова е интересна.

Така че тази кутия получава твърди 5/5 звезди - хареса ми и ползвах всичко от нея, беше много добре подбрано.  Оттогава не съм поръчвала Читателски колет и не знам дали още го поддържат месечно. Но определено го препоръчвам - може и аз да си поръчам някой път пак.



Следва още един БОПС - кутията "Супермомичета" В нея имаше комплект "ваучери", балсам за устни, чорапи и книгата "Брилянтните"
Оттук любимото ми нещо несъмнено са чорапите! На мен ми се паднаха еднорозите - най-готиния вариант от кутиите, а по-нататък ми подариха още един модел на "По чорапи" - зелен с овце, който е също толкова готин. Чорапките са супер готини, мекички, средно дебели, така че стават за всеки сезон. Още не съм надписала ваучерите - може би ще ги запазя за Свети Валентин или за друг повод.  Балсамът е окей - ползвам го, но сигурно няма да повторя. Като плюсове - освен био частта - изключително икономичен е. Откакто го получих го ползвам поне веднъж дневно, и съм изхабила една една трета. Предпочитам обаче по-леки текстури и повече аромат - тук восъчното усещане ми е твърде силно. Още не съм прочела книжката - този месец е обявена в Читателския клуб, но не знам дали ще сваря.

На тази кутия давам 4/5

Засега стига толкова :D В следващия постбоксинг освен книжни кутии ще намерят място и някои филмови и може би дори козметични - опитвам се да ги карам хронологично
Вие поръчвали ли сте някоя от тези кутии? Харесаха ли ви книжките? Какво направихте с другите неща в кутиите?

събота, 22 септември 2018 г.

[book review] "Марудските катакомби" - Донко Найденов

Заглавие: "Марудските катакомби"
Автор: Донко Найденов
Издателство:Монт
Жанр: паранормално, трилър, мистерия
Топчеста оценка:4 звезди

Признавам - почти насила започнах да чета това мини книжле. Причината съвсем не беше в него - предната вечер бях завършила Пендъргаст 11 и ме сърбяха ръцете за следващата. Казах си обаче - Топче, виж какво е миню, вземи отметни тая буква от Азбучното!

От първата страничка обаче четенето ми потръгна - и всъщност, книжлето много добре се намърда в междупендъргастовата пролука. Новелката проследява експедицията на трима изследователи, които отпътуват за Киргизстан. Предтекстът на мисията е издирването на изчезнал преди три години студент, но също така - възможността да открият непознати досега същества.

Фен съм на приключения и разследвания, изпълнени с мистерия, приближаващи се до паранормалното, а и вече бях в такова настроение заради Престън и Чайлд. Тукашното пътуване много ме увлече и наистина не оставих книжката, докато не я свърших - което, признавам, не отне много време. Беше ми хем класическо, хем ново интересно. В първите две трети всичко ми хареса - писмата с недомлъвки на студента Бергойл, странното селище с необикновените постройки и дори още по-особените си жители, шумовете в мрака.  Зареди ме с огромно напрежение и нямах търпение да видя какво ще изпълзи от катакомбите. Нещо окултно? Нещо научно, отклонило се от правия път? Нещо човешко, изгубено в дебрите на психологията?

Е, последната трета на книгата разкри много, макар и да не съм сигурна, че ми хареса завършека. Ще се сдържа и няма да давам подробности, но ще подскажа, че корицата всъщност е много по-съдържателна, отколкото изглежда. Финалът на "Марудските катакомби" ни даде много отговори, повече, отколкото мислех, но не и достатъчно, за да обясня всичко и от върха на напрежението ме свали твърде бързо. За такива разкрития на края бих поискала още поне 200 страници история с повече действие, и преди, и след спускането в катакомбите. За този мини обем сякаш бих предпочела новелата да завърши с повече мистерия, с повече сенки и неизвестност, повече чудене дали се е случило, дали е истина това, което рационализира разума или това, което ти шепнат първичните чувства. Знам, странно желание от страна на читател! Но отворените финали, когато са добре изпълнени, са истински книжен деликатес, а от това, което видях при първата си среща с Донко Найденов, мисля, че авторът би извъртял нещо добре изпипано.

Не знам дали при описанието на света накрая авторът е имал предвид същинска утопия, или под това е завоалирал нещо по-мрачно. Аз лично клоня към второто, и то не само защото това би дали причина за повече развитие. Заради това и заради малкия обем бих се зарадвала да видя новелката в някой книжен клуб, защото ще е бързо четиво, и наистина би ми било любопитно да обсъдя с другите читатели как виждат нещата.

"Марудските катакомби" във всеки случай би била чудесен пролог към мащабен роман. Нямам надежди това да се случи, но и така мога да я препоръчам. Прекарах времето си с книгата много по-приятно отколкото се надявах, имайки предвид книжния махмурлук, който ме обзел. Авторът ми хареса и ще следя за името му по кориците занапред.

неделя, 16 септември 2018 г.

[tag] Планетно-книжен таг

Този таг е творение на Марти от Marti's writing :D Веднага щом го видях, много го харесах, въпреки че ми стана тъжно, че Плутон отсъства. За мен винаги ще си планета, Плуто, с малкото си сладко сърчице, но нека сега се заемем с останалите.

1. Меркурий - най-малката планета - любима книга под 100 стр.
Такива четива едва ги приемам за книги - по-скоро за разкази или новелетки и рядко ги срещам самостоятелно. Затова и отначало този въпрос много ме затрудни. Сетих се обаче за колекцията Мистериозно-виртуозно. Оттам любимецът ми е "Частна заемна бибилотека и хранилище "Какстън" - истинско бисерче изпод перото на Джон Конъли.
2.Венера - обратно въртене - книга, за която мнението ти е обратно-противоположно на общото.
Най-драстична е може би разликата ми с общото мнение за Стивън Кинг. Някои сюжети ме привличат, но като цяло не ме печели. Иначе често мнението ми леко се отклонява от общото - например да дам средна оценка на обичана книга или да превъзнасям някоя, която според другите е най-слабата.  Тук един пример е Джош Малерман - несъмнено го харесвам, но "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици". Наскоро открих и че изглежда съм единственият човек, който не харесва Арсен Люпен. :D

3.Земя - родната ни планета - книга, в която би живял

На подобни въпроси обикновено отговарям с "Хобит" - и именно в Графството. Обожавам философията на хобитите, а като добавим кулинарните им способности и ветото върху епилацията - какво повече да иска човек :D Но този път се позамислих и върху "Beauty , заради вълшебната библиотека. Но да, светът на Хари Потър също не е за изхвърляне.

4.Марс - книга, за която мнението ти се е променило с годините.

Хмм. От някои книги, като се опитам да се сетя за тях, наистина изпъкват повече негативите. Например "Диагноза:изгубена" на Десислава Шейтанова. След толкова време в главата ми са останали главно минусите и може-битата, както съм ги разпределила в ревюто, а бях забравила за плюсовете. Но на този фон още повече се влюбих в новата ѝ книга! Пример в обратната посока пък  е поредицата "Воините на Посейдон" която препрочитам в момента. При първия прочит имах различни и по-високи очаквания, и следователно - повече критики. Сега я взех именно с идеята за нещо леко и секси и ми е перфектна.
Има и книги, които съм чела като дете - и ако трбва да съм честна, "Малкият принц" не ми хареса, нито като малка, нито първите години в гимназията, когато всички се убиха да си я избират за лятно четиво на френски (Аз изнамерих Хари Потър. Бтв, Хафълпаф е Пуфсуфль на френски :D ) Мисълта ми беше, че когато усетя, че времето е подходящо, смятам да прочета книгата на Екзюпери отново и се надявам, че тогава ще ми хареса.

5. Юпитер - най-голямата книга, която си чел
Отново хмммм. Ако броим като една книга епоси, които са излизали в повече томове, сигурно ще е "Властелинът на пръстените", "Граф Монте Кристо" или "То". "ВнП" даже най-напред го четох в еднотомно издание, мисля, че беше 1080 или 1180 страници, нещо от този род.

6.Сатурн - любима книга на космическа тематика.
. Смятам да кажа "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, особено първите части. Също така от последните ми четива много ме впечатли "Соларис", а не толкова скорошно - "Резерватът на таласъмите". И двете имат за основа страхотни и супер оригинални теории, които ме накараха да подскачам от кеф.

7.Уран - книга, която не ти е въздействала и бързо си забравил
Бързо, бързо, е колко да е бързо.... От тази година още сякаш нищо не ми се е изтрило от паметта, а миналата беше супер силна като книги. Все пак, от 2017 някои такива книги са романчетата по Стар Трек - забавни, но нищо особено, и този на Кати Райкс, авторката, по която е правен сериала "Кости" - имам спомени за историята, защото ѝ правих ревю все пак, но сериалът ми е далеч по-приятен.

8. Нептун - книга, която те е накарала да настръхнеш от страх и тревога.
Много ми хареса, че в условието присъства и определението "тревога", защото има някои книги, които не те плашат директно, но работят върху съспенса. Те съм любимите от хорър жанра, а като заглавия - тези на Джон Конъли за Чарли Паркър - "Всяко мъртво нещо" . 
Други хорър заглавия, които страшно са ме впечатлили, са "Пусни ме да вляза" на Линдквист и "Кървави книги" на Клайв Баркър. А отново за тревогата - нещата на Нийл Геймън рядко са открито плашещи, но са ми много тревожни.

Това беше последната планета от тага! Наистина ми бяха забавни тези отговори, защото условията са много по-различни от това, което аз бих асоциирала. Например за Меркурий бих предположила нещо с напечени ситуации, което те държи под напрежение :D И това ако се дистанцирам от значението на имената им :D

Ще тагвам директно във фейсбук, но и тук отправям директна покана към всеки, който има желание да направи книжна интерпретация на Слънчевата система!

П.П. Плуто, обичаме те


четвъртък, 13 септември 2018 г.

[book review] "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен" - Морис Льоблан

Заглавие: "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен"
Автор: Морис Льоблан
Поредица: Арсен Люпен
Издателство: Ведрина
Жанр: исторически, криминален

Топчеста оценка: 3 звезди

От много години се каня на Арсен Люпен. Въпреки че не бях чела нищо за него, свързвах открай време името му с класическите криминални етюди, като творбите за Холмс, Поаро и Мегре. Тази година се наканих - заради една комбинация, която вече ми стана навик, от случайна находка и подходящо предизвикателство.  Тайнственият крадец-джентълмен обаче не можа да ме впечтали така, както се надявах.
Книжката, която избрах за запознанството ни, е колекция от кратки истории, проследяващи приключение от най-различни моменти в кариерата на Арсен Люпен, споделяни от най-неочаквани разказвачи. Историите не са хронологични, но са подредени в точния ред, в който трябва да бъдат четени. И - много любопитно за новия читател - започват с арестуването на Арсен Люпен! Но за всеки, поне малко обръгнал на криминални истории, посланието на такова начало е ясно - предстои грандиозно бягство.

Отворих книжката с нетърпение и ентусиазъм да се потопя във френски чар от отминали дни. След края на първата история ентусиазъм все още имах, но някак насила - все се питах "Защо още не ми харесва?"
Арсен Люпен в представите ми бе шармантен и харизматичен, интелигентен и сладкодумен, флиртуващ с дамите и със съдбата. И донякъде той наистина е точно такъв ... но тази му същност не достигна до мен. Да, виждах го да приказва, да задява, да крои и разкрива плановете си, просто нито ме впечатли, нито ме ангажира.
Самите случаи бяха различно интересни, но като цяло никъде нямаше нещо по-неочаквано и тайнствено, самото разкритие на което да ми донесе някаква тръпка. Единственото изключение според мен беше "Седмица купа". Макар накрая пак да не се разви по най-уместния начин  - самоубийството (което беше супер яка завръзка) се разтълкува твърде бързо и с причина, която не ме убеди - все пак това беше най-любопитната за мен история. Другите етюди се завъртаха очаквано около кражбите на Арсен Люпен. Загадките и решенията ми бяха умерено интересни, но ми остана усещането, че се разчита повече на слабостите, а в някои случаи - глупостта - на жертвите и полицията, а не толкова на гения на Люпен. Ако се замислим - в реалността би трябвало да е точно така - един крадец да се възползва максимално от пропуските. Но за да изпъкне който и да е герой, трябва да има подходящи хора около себе си, и особено антитеза. Холмс нямаше да бъде същия, ако до него не виждахме Уотсън, Ирен Адлер, Мориарти. А Ганимар и френската полиция изобщо не бяха на нивото на Люпен. За престъпника от "Черната перла" пък направо ми се приплака от глупост.
Като споменахме Шерлок Холмс - най-великият детектив се сблъсква с френския крадец в последния разказ. Начинът, по който обаче бе представен, като вид, държание, говор и мисъл, бяха потресаващо ужасни и различни от Холмс на Дойл. На негов фон почти пренебрегнах безвкусното решение да се пробват да въведат отново мис Нели на сцената (дама от първия разказ) в ролята на голямата нещастна любов на Арсен. Самият криминален случай не беше лош - кражби, кодове в стари книги, тайни проходи- всъщност един от по-интересните в книгата, просто заради гореспоменатите детайли не ми се занимаваше с него.

Най-слабите (за мен) истории бяха в края на книжката, по-силните в средата, умерено интересните - в началото. Може би това разпределение оказа влияние върху крайното ми отношение. Знам, че Арсен Люпен има и други приключения, и то в по-разгърнат вариант, но поне засега не смятам да се заемам с тях. Всъщност, първото изречение от книжката удивително добре описва цялостното ми преживяване с нея:

"Странно пътуване! А бе започнало така добре!"

понеделник, 10 септември 2018 г.

Септемврийско форумно предизвикателство

Темата, която се падна за септемврийскот предизвикателство, звучи доста тромаво. Но след първоначалния миг на осъзнаване ви уверявам, че е доста интересна, лесна и адаптивна! А защо споделям за нея чак сега ли? Защото първите дни от месеца се бях заела със задачки от други предизвикателства . Отметнах буква А от Азбучното предизвикателство с "Арсен Люпен - крадецът-джентълмен" и на карта - "класика" се отчетох с дълго отлагани "Соларис" на Станислав Лем. Но една трета от септември вече мина, така че е крайно време да се захвана с темата!

А тя е: прочетете книга на автор, който е издал или ще издаде нова през 2018 (може да ползвате българското или оригиналното книгоиздаване - по желание)

Направо ще ви представя какво си набелязах, и в обясненията ми мисля, че веднага условието ще се разясни.

Книгата, на която почти със сигурност ще се спра е "Хладнокръвно отмъщение" на Престън и Чайлд.
Тази година дуото се отчете с "Обсидианoвата стая", което прави коя да е тяхна книга подходяща за предизвикателството. "Хладнокръвно отмъщение" е не знам и аз коя подред от поредицата за любимия ми Пендъргаст, но със сигурност е втора от мини-трилогията за Хелън. Миналага година сериозно четях и препрочитах, врече и тази година да напредна с историите на агента.


Това ще е най-вероятният ми избор - имам я от миналата година, препрочитам поредицата и ще се вмести добре в други предизвикателства. Но имам и други подходящи препоръки за вас... и изкушения за мен.

Ето ги и препоръките/изкушенията от I ред. - това са книги, които вече имам у себе си.
"Софийски магьосници" - Мартин Колев . Тази година излезе продължението ѝ - "В сърцето на Странджа". Имам и двете, изкушават ме силно, но не ми се почва нова поредица преди поне да се опитам да завърша някоя.

"Слънчогледите" - Явор Цанев. Тази година излезе "Целунат от Бога". Наистина харесвам разказите на Явор Цанев. Единственото, което ме спира да не е тази книга, е че е в Бургас, а не знам дали ще се прибирам натам този месец.

"Стоманено сърце" - Брандън Сандерсън е доста продуктивен на нашия пазар, като последната му издадена книга е "Оковите на скръбта". Искам да прочета всичко негово, но от наличното имам пълната трилогия за Възмездителите - и бих започнала с препрочит на "Стоманеното сърце".

"Снежният човек" - Ю Несбьо. Тази препоръка я даде и Дийдра. Мисля, че последно тази година излезе "Кръв по снега". Не съм чела още нищо от Несбьо. Взех си "Снежният човек" миналата година, покрай филма (който също не съм гледала), но както е съдбата на много купени от мен книги, още е непрочетена. Предполагам и тук важат страховете ми, че ще се зарибя по поредната поредица.

Ако се отклоня от правия път с някои от тези заглавия, пак добре! :D Но както споменах, има и изкушения от II ред - такива, които нямам у себе си! XD

"Изтръгнати от корен" на Наоми Новик - топла топла е още "Сребърната приказка", а аз така искам да препрочета "Изтръгнати от корен"! Влюбена съм в Саркан и Нушка, но уви - книгата е от библиотеката. Много искам да продължа и с историята на дракона Темерер, чийто превод е прекъснат :/

"Гоблин" излезе тази година и много ме привлича. Не съм от най-върлите фенове на Малерман, но не отричам, че "Кутия за птици" и "Къщата на дъното на езерото" ме държаха под прекрасно напрежение.

Сара Дж. Маас - ех, тя ми се върти в полезрението откакто излезе на българския пазар, но докато се наканя да прочета каквото и да било от нея, изведнъж има десетки нейни книги! Но отново - нямам нейни книги и не е разумно сега да почвам да купувам.


Това е само малка част от моите изкушения от който и да е ред :D Има още десетки подходящи книги и автори - Колийн Хуувър, Патрик Нес - и със сигурност нещо в предпочитания от вас жанр, ако решите да се присъедините към нас във форума - ТУК, както и във всяко от другите предизвикателства. Аз си изтеглих нова карта от предизвикателството, но съм решила да се пробвам да се съсредоточа върху оставащите буквички и квадратчета от бингото.


сряда, 29 август 2018 г.

Цветно книжно предизвикателство - аз пък си го броя за успех!

Официалната част на Цветното книжно предизвикателство на Кали и Ваня приключи и въпреки победенческите настроения, които се въртят в темата за събитието, аз си го броя за успех :D Може би не грандиозен, но все пак успех! :D

Аз бях наизкарала доста жълтушковци, но фокусната ми група се състоеше от три книги, и тях поне успях да прочета. Те бяха:
"Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев-Шошо. Тази книга дори се сдоби с ревю, ето тук - Ревю . 
Накратко - имаше силно начало, после за мен падна в дупка, и накрая сравнително задоволителен край. По-друг подход би имал по-голям успех с мен, но не мога да отрека, че книжката имаше и доста плюсове, един от които - супер готиното оформление.


Книга номер две е "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова. Останах очарована от тази книга! Не очаквах да ми хареса толкова, но и историята, и героите, и начинът на писане ме завладяха и едвам я оставях. Надявам се скоро да напиша ревю, е междувременно се надявам тази поредица да продължи да се развива.
"Разкриването на Атлантида" на Алиса Дей е третата. Това е препрочитане - малко без да искам почнах да препрочитам тази поредица с надеждата да се докопам до края. Като герои досега Алексий ми е любим (изтъквам - от героите със собствени книги досега, знаете че си харесвам Аларик). От сюжети обаче предишната, тази за Джъстис, ми харесва повече. По време на предизвикателството всъщност прочетох и нея, за да мога да стигна до жълтеникавия четвърти том :D

Освен това се преборих с един очарователен книжен таг - Цветен книжен таг

Единствено не успях да направя задачката с цветните книгоразделители, въпреки че ѝ бях много нахъсана, защото досега май не съм правила рисувани книгоразделители, а урокът на Ваня беше много пригледен и хубав. Като един вид компенсация, ето някои книгоразделители, които съм правила през годините.

И така, аз съм доволна от постиженията. Предизвикателството ми даде хубава скорост по отношение на българските автори. Сега се чудя накъде да продължа - дали да изчакам да изтегля септемврийски предизвикателства, дали да се опитвам да попълвам дупки по годишните? По всяка вероятност някаква отчаяна комбинация от всичко, но ще се постарая да не губя бг инерцията :D

сряда, 22 август 2018 г.

"Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев - Шошо

Заглавие:"Лора от сутрин до вечер"
Автор:Димитър Коцев - Шошо
Издателство: Сиела

Жанр: магически реализъм, комедия, крими, ежедневие
Топчеста оценка:3.5 звезди

С Лора се гоним от сутрин до вечер вече няколко години. Взимах я от библиотеката, връщах я едвам начената, накрая реших, че не може повече така и я купих. Тогава тя попадна в прокълнатата купчина на чакащи прочитане книги и часът ѝ дойде тази година по време на Цветното предизвикателство на Теми и Амаиро, което за мен протича под код Жълто :)

Лора може и да не е най-примерната млада дама, но тази книга я подлага на наистина неочаквани изпитания. Още преди да успее да се отърси от замъглените, но като цяло не особено приятни спомени от предната вечер, съобщение от стар приятел я мята във водовъртеж от странни събития. Лора е натоварена  да опази две магически зарчета, част от комплект, който носи на притежателя си късмет и сбъдва желания. Както може да се предположи, и други хора са подир тези вълшебни зарчета и имат изпипан план да си ги получат. Дали Лора ще се отърве само с леко мозъчно сътресение? Има ли честни депутати? Как така  не знае какво е копърка? Само за един ден - толкова много екзистенциални въпроси.

"Лора от сутрин до вечер" започва чудесно - шеметно, весело, завладяващо, с комбинация от весели диалози и чудесни описания. Носи обещание за вълшебно приключение, комбинирано с поглед в света на възрастен, който не е сигурен как да възраст-ва :D , на което винаги мога да съм съпричастна. И за да бъде приключението на още по-висока скорост, всички събития буквално се развиват пред очите ни - точно като на кино лента, благодарение на прекрасните илюстрации на Ясен Григоров, които покриват всеки един епизод от книгата. Художникът е уловил най-добрите сцени и елементи! Голям кеф беше буквално да препрочитам историята - веднъж чрез думите и втори път - чрез картинките.
Та, още от началото книгата ме заинтригува много! Умирах от желание и нетърпение да разбера какво ще се забърка с тези вълшебни зарчета и дали ще има някаква магическа каша. Насред плеядата от поддържащи персонажи сравнително бързо изпъкнаха основните герои - Лора, естествено, Тихо - може би първият представител на министерство, към когото развих някакви симпатии, и Гладкия - виновникът за цялото това приключение. И естествено - страховити преследвачи, заради които героите ни бягат, крият се, и се спускат по сгради!
Докато гризях книгата с интерес обаче, и вече я преполовявах, усетих, че попадам в нещо като дупка, и високите очаквания от първите глави нещо не успяват да се поддържат на ниво. След приключенското начало, някъде към средата, книгата започна да се отклонява от това, което считам за основна сюжетна линия. Въпреки че събитията не паднаха като скорост на развитие, тази част от историята беше изпълнена със срещи, барове и купони, използване на най-различни стимуланти и преминаващи герои, интересът ми към които варираше от минимален към никакъв.   Може би историите на Мони и Марио ме заинтригуваха по някакъв начин, но си признавам, че за никакви Силвета, Диди, Джаби, животни и прочее не ми пукаше. Философските (?) или нещо подобно размисли на героите също не ме впечатлиха, въпреки че се предполагаше да ми разкрият дълбините на морала и характера им. Признавам обаче, че и тук, и в останалата част от книгата имаше прекрасни, поетични абзаци, обрисуващи най-често града. Родният град на Лора, който ни се разкрива чак по-нататък в книгата, е едно главно действащо лице, със собствена роля и образ, и е прекрасен навсякъде. Като се замисля, бих го поставила не само редом с главното трио, но дори и над него.
До последните няколко глави тайнствените преследвачи останаха като заплашителна сянка. Чак към края на книгата отново се завъртя интрига около зарчетата и всичко доведе до един, ако не кулминационен, то поне със сигурност приятен финал на книгата.

"Лора от сутрин до вечер" се оказа не точно моят тип книга - или поне не в целостта си. Щеше за ми хареса повече, ако приключенската нишка си бе останала вплетена от начало до край, и ако поне някои от тези странични епизоди, които изпълниха книгата се отразяваха повече на сюжета. Но същевременно не мога да отрека, че беше почти винаги приятна за четене, дори и когато съжалявах горко черните дробове на героите.  Още не знам и накъде да закръгля - Силветата, анималистичните прякори, локумите, родени под действието на тревата и айряна дърпат към трите звезди на "Хареса ми, беше окей", а флиперите, зарчетата, есенният град, плътният, прекрасен език на описанията, злите близнаци и превързаните глави - към четирите звезди на "Много ми хареса".Но... май втората група показатели са повече?

Също така, още се чудя за филма. Някой гледал ли го е?

П.П. Книгата ни връща в далечната 2011 г. Аз не си мислех, че е далечна, докато не осъзнаха колко дълбоко ме притеснява факта, че героите общуват със СМС-и и хранят мобилните оператори, вместо да разчитат на добрия, не толкова стар, мобилен интернет. Интересно, по-леко със сигурност щях да приема телефони с шайба.

неделя, 12 август 2018 г.

[tag]Цветен книжен таг!

В последния ден от първата седмица на Цветното книжно предизвикателство, най-накрая се заех да изпълня първата ни задачка :D
  Цветен книжен таг! Предизвикателството е организирано от Кали и Ваня,а мен ме тагна Вичи! Аз пък предавам щафетата на всички желаещи, и особено на тези, които не участват в самото предизвикателство. Защото тагът е със свободен достъп, а пък е супер забавен и с много нестандартни тълкувания на цветовете. Затова, ако си мислите, че просто ще има снимки на корици с цветовете на дъгата, ще останете изненадани :D
Първо обаче да предупредя, че посочените книги са първите, които ми хрумнаха. Може да има по-подходящи, може да имам по-любими, но тези заглавия и корици първи се докопаха до съзнанието ми.

А сега към въпросите!

1. Неутрално - коя е любимата ти книга с корица в любим цвят? 
Ама аз нямам! :/ Затова реших да посоча любимата си книга в цвета, който избрах за предизвикателството - жълто.
Другата причина е, че цялата блогосфера се е наговорила срещу мен! :D Книгата е навсякъде, дори и в логото на предизвикателството! Много искам да си я купя (четох я от библиотеката), а точно сега не е най-подходящият момент. Почакайте поне да влезе в промоция някъде, и тогава ми дразнете ангелите. T____T


2. Код червено - книга, която толкова те е провокирала, че мислиш за нея дълго след като си свършил с прочита й? 
Последната книга с храна за размисъл беше "Страст за живот".  Тук още искам да спомена и подкаста и книжките по Welcome to Night Vale  и Beauty на Робин Маккинли.


3. Цветовете на дъгата – коя е любимата ти LBGT книга? 
И аз се присъединявам към отбора, който чете повече яой и шонен-ай, но минимално количество книги с такива герои :D Може би защото при книгите поглеждам първо резюмето, а при мангата се ориентирам от таговете? Не знам. Една сладка LBGT книжка беше Love spell на Мия Керик. Затова пък просто обожавам да шипвам :D Нико ди Анджело ми е един от последните любими герои за които да си диря фенфикшъни, а за Бякуя и Ренджи от Белината (демек - Bleach) съм чела истински шедьоври. Приемам и препоръки. От мангите пък - от шонен-ай категорията обожавам арта и историите на Каори Юки и Акино Матсури. От яоя пък - т.е., там, където вече слагаме голяма червена точка и възрастова цензура  - на първо място е Crimson Spell от Ямане Аяно. Абсолютен случай на Came for the d**ks, stayed for the story.  Благодарение на Junjou Romantica пък се надушихме първи курс с бъдещото ми най-добро приятелче в университета. Имах значки на чантата - "Гледала ли си го това?" - " И двата сезона!" :D Sex Pistols пък е доста по-невинна и сладка манга, отколкото заглавието предполага, затова и много си я харесах, въпреки че артът не ми е по сърце.

В заключение, както би казал Ченс от Love Spell - #sorrynotsorry за дължината на този сегмент от тага.


4. Аз съм само цвят лилав - коя е книгата, която всички хвалят, а ти не харесваш? 
Със Стивън Кинг така и не се спогодихме, дори и след няколко книги. Харесах много идеи в "То", но ми беше голяма мъка да го прочета.



5. Класика в жанра - кои са двете ти любими книги в черно и бяло? 
"Часът на чудовището" на Патрик Нес и "Душата на императора" на Брандън Сандерсън. По другите въпроси много дрънкам, затова тук само ще кажа, че са много хубави и двете.

6. Ах, морето - коя е любимата ти книга със синя/зелена корица?
 
Първо се сетих за тази книга и ще я оставя така - "В морските дълбини " на Дженифър Донъли. Много морска и много синя. А и много хубава. Още една поредица, която чака да я завърша
7. Шарения да е - коя корица ти се струва като престъпление срещу цветовете? 
Повече се сещам за фотошоп престъпления, отколкото срещу цветовете. Например цветовете в кориците на Библиотека Галактика са доста агресивни, и като цяло артът на всичките ме стресира, но там приемам, че това не е моята естетика. Затова пък поредиците за Чарли Паркър или пък поредицата "Треска" са просто жертви на лоши решения и ужасен фотошоп, особено сравнени с оригиналите.  Много страдам и за българската корица на "Съншайн" . Това мисля, че може да го възприемем и като престъпление и към цветовете, и към книгата, и към логиката.  Това е книга за слънчевата светлина, а те ми турили някакъв полилей. ВъзмУтена съм.
 
8. Бяла като сняг – коя зимна книжка би прочел и през лятото, за да се разхладиш?
"Писма от Дядо Коледа" е от книжките, които хем разхлаждат, хем стоплят сърцето. Супер сладка и мила, и късичка, за да може да се вмъкне по всяко време. А и много харесвам идеята за "Коледен юли". Нищо, че вече е август :D
 
 
 
А преди да ви оставя да се насладите на неделята (и да напреднете с четенето по цветното предизвикателство) - един малък отчет как вървят нещата при мен:
 Рапорт за дневното дежурство: Един новоприет. Една трансфузия на ПЗП. Фебрилни няма. "Светлината на Атлантида" е страхотна!
Тази книга си оставих на работа и вчера ми остана време да почета. Нямам думи да опиша колко ми харесва засега! Очертава се да се превърне в любимата ми YA романтика от български автор. А Родел? Мислех, че ще съм против него, но в момента толкова яко го шипвам! Но не като двойка - шипвам си го за себе си. Чиба.
 
 

"Лора от сутрин до вечер" пък ми е домашната книга. След силно и забавно начало обаче, тя попадна в дупка. Няколко глави нищо не става, всичко се мотае в мъгла от трева и сред нея се преплитат изключително красиви описания и досадни за мен съждения за смисъла на живота. Остават стотина страници, които ще решат съдбата на книгата.

неделя, 5 август 2018 г.

Цветно книжно предизвикателство - код ЖЪЛТО!


След много умуване и подборки, най-накрая се натутках с поста си за Книжното предизвикателство, организирано от Кали от A Court of Books and Magic и Ваня от Ari's dreamy place.  Колебаех се между много варианти. Първата ми мисъл беше за синьо, защото откъдето и да погледна библиотеката си с непрочетени книги, синьото определено е преобладаващ цвят. Исках обаче да е нещо, което да мога да комбинирам и с други предизвикателства, а пълната дъга ми се струваше твърде голяма цел - няма как да прочета седем книги. Най-накрая се спрях на... Жълто!

Подбрах - разбира се - повече книжки, отколкото ще мога да прочета, но няма лошо в това човек да се надява :DНякои обаче са с приоритет, включително и една, която я няма на снимката, защото я оставих в шкафчето си на работа, когато ме беше обхванала някаква илюзия, че по време на дежурството ще имам време да чета. Ето и кои са жълтите четива на предна линия:
  • "Светлината на Атлантида" на Десислава Шейтанова. Тя фигурира в снимката в предишния ми пост и както казах, каня ѝ се от няколко седмици.
  • "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев. На нея пък се каня... от години. Взимах я и я връщах поне три пъти от библиотеката, без съществен напредък, въпреки че ми стана много симпатична, и най-накрая си я купих. Крайно време ѝ е, пък и тази година малко повече ми спори на бг автори от предните. А някой да е гледал филма?
  • "Разкриването на Атлантида" - почти без да искам започнах да препрочитам тази поредица, след като свърших с препрочита на "Героите на Олимп". Сега съм преполовила трети том и мисля, че четвърти ще се вмести отлично.
На следващите жълтурковци също съм хвърлила око, но смятам да премина към тях чак след като приключа с гореизброените.
  • "Въглен в пепелта" на Сабаа Тахир. - Тази книга хем ме привлича, хем ми пада ентусиазма, като знам, че поредицата не е допреведена. Иначе пък звучи страхотно, и също мога да я ползвам за предизвикателството "Рисувана корица".
  • "Смъртниците" е издадена от Артлайн, а това само по себе си е препоръка
  • "Да посрещнеш опасността" - Лори Фостър. Имам всички книжки от тази поредичка, но нямам представа дали са свързани помежду си. Звучаха като самостоятелни, или поне позволяващи да се четат поотделно. А ако са свързани, не знам коя е първа. Да, знам, трябва да проверя в Гуудрийдс. 
Много се изкуших да добавя в слънчевата селекция и "Изтръгнати от корен" на Наоми Новик, но това щеше хем да е препрочит, хем трябва тепърва да я купувам, защото тогава я четох от библиотеката. Не че не искам да я купя :D  Добре, че не я видях на Алеята.

събота, 4 август 2018 г.

Августовско предизвикателство и книж-зарядка

Не е истина колко трябваше да преекспонирам тази снимка, за да се види какво отсъди вълшебното бурканче :D

Както знаете, нов месец - нови предизвикателства във форума :D
Най-напред иде месечното читателско предизвикателство, и ако искате да се присъедините към нас, ето тук е мястото -> http://www.muse-bg.net/t3960-topic
Темата, която се падна за август е "Книга с рисувана корица". Винаги някой се чуди какво точно обхваща тази категория, затова най-лесно е да се обясни с примери :)


Става дума за корици, изработени от художник, независимо с какъв медиум - четка, графика или програма. А извън категорията остават кориците, които са базирани на снимки, дори и те да са обработени с фотошоп или някой негов роднина. Естествено, има и комбинации от двете и ако се наложи, може да прибегнете и до тях, но ако се постараете наистина да си личи, че е рисувана корица, получавате шарено въображаемо бонбонче.

Горе са някои препоръки от книги, които четох наскоро. Поредиците на Рик Риърдън не мога да ги нахваля, и която и да изберете, няма да сбъркате. "Нивганощ" и "Божигроб" на Джей Кристоф са едно от най-добрите ми попадения за тази година и ги препоръчвам с двете си ръце, или с шестте, ако бях копринарка. Двете книги за Индор на Б.Н.Добрев определено изпъкват с арта си, а ревю може да надникнете ТУК .  
 "Гънка във времето" пък ми хареса по-малко, отколкото очаквах, но дизайнът на корицата е прекрасен и абсолютно подхождащ, а ревю може да намерите ТУК


А ето и няколко примерчета за корици, които не подхождат на предизвикателството.

Както винаги, изтърбуших предния ред на библиотеката си за подходящи четива, и ето една лични подборка, от която смятам да избирам през август. На първа линия са "Светлината на Атлантида", за която се каня от няколко седимици и "Лора от сутрин до вечер", на която по принцип се каня от няколко години. И двете получават бонус точки, защото мога да ги комбинирам с други предизвикателства. Подсказка - скоро ще има пост за код ЖЪЛТО.

А сега и няколко думи за августовската КНИЖ-ЗАРЯДКА! След гласуване във форума, което се проведе в тесен кръг, но затова пък беше единодушно, се реши правилата да останат същите. А какви са те? Всеки месец във форума организираме читателска тренировка - като маратон, но по-лекичко, само да загреем, за да сме готови, когато има истински Четатон насреща. Целта 1200 страници от колкото книги си искаме за един месец, и поне за мен, това се оказа доста постижима цел. Откакто провеждаме книж-зарядките, само един месец се наложи да се напъна последните дни, за да стигна целта. А този месец има и истински Четатон!

Ако искате да се присъдените към тренировката, можете ето тук - http://www.muse-bg.net/t3961-topic


четвъртък, 2 август 2018 г.

[book review] "Страст за живот" - Алеона де Кама

Заглавие: "Страст за живот"
Автор: Алеона де Кама
Жанр: съвременен, психология, драма, романтика

Топчеста оценка: 4 звезди

Получих тази книга за ревю от авторката и екипа ѝ, но това по никакъв начин не оказа въздействие на крайната ми оценка. Признавам обаче на това дали щях да посегна към книгата. При други обстоятелства поне на онзи етап щях да я пропусна, защото анотацията ѝ е повече за внушенията, а не за сюжета, а аз съм от онази порода хора, които обичат да знаят за какво иде реч в книгите, които подхващат. Реших да играя опасно обаче, и не съжалявам, че излязох от книжната си кутия :) Това първо, и второ - в сайта на книгата вече има пълнокръвна анотация, и освен това оттам може да свалите откъс от книгата, за да прецените за себе си :) - EТО ТУК

Но докато сте тук (с малки букви :D ), ето няколко думи за историята и от мен.
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.

Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
 Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение  - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори.

От прочита на книгата до пускането на ревюто минаха седмица-две и през това време някои неща се уталожиха и направих някои корекции на ревюто. Ето например, тук щях да говоря за героите, но вместо това ще спомена местата. Както писах и в анотацията, в търсенето си Алекса ни отвежда на най-различни места, всяко от които остави ярък спомен у мен. Рила, морето, традициите, преплетени в партито на Лекси - това бяха едни освежаващи и емоционални разходки, па макар и книжни.

С това разместване не искам да кажа, че другите герои не ми харесаха. Любими ми бяха Виктор и Лаура - малката племенница на Лекси. Всъщност, още след първата ѝ поява нямаше да откажа нещата да приемат съвсем друг ход, и тази история да се окаже едно щуро, изцеляващо приключение на леля и племенница. Но докато книгата вървеше, нещо сякаш не ми достигаше. Първо не можах да се ориентирам какво, но монолозите на Лекси ми вървяха така гладко, а диалозите нещо ме затормозяваха. А това е много чудно за мен, защото аз така обичам действие, герои, разговори! По средата на романа някъде открих разковничето - диалозите ми бяха супер голи. Героите само ми казваха  - в повечето случаи чудесни реплики, но почти нищо не ми показваха. А аз исках да видя - какво прави с ръцете си Алекса, когато с думите се опитва да прикрие, че е уплашена? Дали чупи пръсти, или е седнала на тях, за да не видим, че треперят; или си играе с нещо? А когато се дразни, дори и наужким на Виктор, дали скръства ръце или застава на Ф? А когато Виктор ѝ се ядоса - дали гласът му се вдига с октава или става дрезгав? За протокола, в главата ми е с баритон и в ролята е Бък от 911.
Много неща може да научим за героите и те да ни кажат, не само чрез думи. Този тип невербална комуникация с тях наистина ми липсваше, за да ги почувствам по-живи. Бяха хубави, но можеше да са още по хубави.

Тъй като четях в електронен вид, отбелязването на цитати беше в голяма степен улеснено. Когато ги прегледах, не се учудих, че само доста малка част са от изреченията, предварително в удебелен шрифт. Затова и подобно подчертаване ми се стори доста излишно. Някой умен беше казал, че книгата  е като реката, различна за всеки човек, и всеки път друга, когато я отвориш, защото и ти си се променил.  Затова и ми беше ненужно и почти натрапчиво да ми сочат. А за мен едни от най-силните и въздействащи цитати бяха това, което аз нарекох "Еволюцията на въпроса "Как си?". Като се почне от:

-Просто как си? Днес.

до

-Как си?
-Липсваш.

Които три думички се превърнаха в наистина любимия ми цитат, събрал и обич, и тъга, и самота, и молба за прошка, три думички, които наистина ще си отделя настрани.

Заради това и заради други думи, които намерих за себе си,  заради "разговорите" си с Лекси съм склонна да простя това графично оформление. Но наистина мисля, че авторката трябваше да позволи малко повече свобода - на читателите си да избират, и на героите си да бъдат; и това щеше само да придаде допълнителна сила на идеите и внушенията, които иска да предаде.

Та такова е мнението на едно Топче, което не се цепи от чуждото мнение, но често леко го заобикаля :D (Ще си го принтирам това на тениска). Финалната ми оценка е 4 от 5 звезди, или I really liked it в Гуудрийдс вариант. "Страст за живот" беше едновременно лек за четене и провокиращ към размисли, книга, която може да прочетеш за ден, но която ще остане с теб много по-дълго.

Бих препоръчала книгата на любителите на съвременните романи, на философията и приложната психология. Но също така и на читателите, които искат да излязат от книжната си кутия * . А тъй като почти ежеседмично се срещам с хора, които са преживели или тепърва им предстои да се борят с диагнозата, преобърнала живота на Лекси - не знам дали бих я препоръчала на всеки, защото всеки е различен. Несъмнено на някои. Но няма да пропусна да спомена, че част от приходите от книгата отиват в подкрепа на фондация ПОБЕДИ РАКА, за което авторката има моите поздравления.

*Да, всички знаем, че сте си поръчали достатъчно книги , че да ви ги доставят в кашон с размерите на пералня. Излезте вече.

неделя, 22 юли 2018 г.

Читателски предизвикателства - отчет II

Здрасти пак! Ето я и втората част от отчета ми за книжен напредък и предизвикателства за тази година. В тази половинка съм събрала месечните предизвикателства, месечните книж-зарядки, Азбучното предизвикателство, книжното БИНГО, и моето най-любимо Книжно предсказание, с което смятам и да започна!


Най-чистосърдечно мога да кажа, че това ми е любимото предизвикателство! От началото на годината непрекъснато съм имала карта в изпълнение и съм супер доволна от нещата, към които ме накараха да посегна. Ако не се сещате за правилата от началото на годината, то те са съвсем прости - теглим си карти и изпълняваме книжното им тълкувание. Във форума съм оставила линк, където може да си теглите карти, но аз си ползвам моето супер яко тесте с арт на Welcome to Nightvale.
Ето ги и изпълнените ми карти досега:
  1. Глупакът - започни нова поредица - "Индор и братството на почти пълната луна"
  2. Любовниците - романтична книга - "Коледни желания и бисквитени целувки"
  3. Деветка чаши - книга с герои от висшето общество - "Танцуващият замък"
  4. Висшият жрец - книга с герой, който е шифтър или се трансформира - "Кратка история на господарите на времето"
  5. Крал мечове - книга с митологични елементи - "Синът на Нептун"
  6. Кралица жезли - издадена 2018 - "Един от нас лъже"
  7. Рицар чаши - приключенски роман - "Призвание Герой"
  8. Осмица чаши - пътуване - "Разцеплението"
  9. Шестица жезли - книга в оригинал - Rivers of London
  10. Смърт - извън зоната на комфорт - "Стая"
  11. Колелото на съдбата - последна от поредица - "Кръвта на Олимп"
  12. Четворка мечове - ел.книга - Пробуждането на Атлантида
  13. Луната - книга от автор, който те е разочаровал преди

Картите, които ми се паднаха, бяха просто идеално балансирани между такива, които да ме накарат да се разровя и да посегна към нещо малко по-необичайно, и "Йес, точно това ми се чете сега!" Най-много се радвам, че отметнах "Кралица жезли" - имам навика да отлагам новите книги, а на тази от Четящото фламинго дори не и бях хвърлила око, а много ми хареса; "Рицар чаши" с "Призвание Герой", защото най-накрая прочетох последната купена книга-игра; и  "Смърт", заради която най-сетне разопаковах и прочетох "Стая", която също ми допадна неочаквано много. Последно изтеглих "Луната" и се колебаех между двама автори - Стивън Кинг и Десислава Шейтанова. С Краля така и не се погодихме, след 4 прочетени негови книги, но въпреки това имам намерението някой дена да прочета "Гробище за домашни любимци" и "Сиянието", тъй като са супер известни. От Десислава Шейтанова пък четох преди години "Диагноза:изгубена". Остатъчните ми впечатления след толкова време са по-скоро негативни да книгата, но си спомням, че имаше и положителни неща и беше сравнително приятно за четене. Затова, когато видях, че се е впуснала в други жанрове, и то в любимото ми фентъзи, си купих "Светлината на Атлантида" и реших за тази карта да чета нея. Да видим :D

Но преди това да видим Бингото

Тъй като много ме мързи, просто си снимах квадратчето. Все още нямам нито едно Бинго, въпреки че запълних доста квадратчета. Надявам се да почна да ги правя идните месеци.
Запълних 2. Научна фантастика - "Кратка история на Господарите на времето"; 5. Комикс/граф.новела - Спящата и вретеното; 6. Любовен - "Коледни желания и бисквитени целувки" 8. Епично фентъзи - "Демонична душа" 10. Хумор - "Индор и сянката на страданието"; 12. Нехудожествен - "Идеалната наденичка";14. Детска - "Писма от дядо Коледа"; 15. Съвременен - "Стая"; 16. YA - "Последният олимпиец"; 17. Сборник разкази - "Гръцките герои на Пърси Джаксън" 19. Ърбън фентъзи - "Реките на Лондон"; 22. Приключенски - "Призвание Герой" ; 24. БГ автор - "Индор и братството на почти пълната луна"


Тук нещата уж вървят добре, но ми свършват лесните букви :D
А -
Б- "Божигроб"
В - "Възраждането на Атлантида"
Г - "Гръцките герои на Пърси Джаксън"
Д - "Демонична душа"
Е - "Един от нас лъже"
Ж - "
З - "Знакът на Атина"
И - "Индор и братството"
К - "Коледни желания и бисквитени целувки"
Л
М
Н - "Нивганощ"
О
П - Последният олимпиец
Р - Разцеплението
С - Синът на Нептун
Т - Танцуващият замък
У,  Ф Х,Ц,Ч,Ш,Щ,Ю,Я

 Месечни предизвикателства
От началото на годината нямам пропуснат месец с отчетено предизвикателство, така че тук нещата са добре:

Януари - митология - "Последният Олимпиец
Февруари - книга с храна или напитка в заглавието или на корицата - "Идеалната наденичка"
Март - продължение - "Синът на Нептун", втора от героите на Олимп
Април - препоръчана - "Реките на Лондон" по предложение на Дийдра
Май - със заглавие или автор с твоята буква - "Спящата и вретеното" от Нийл Геймън
Юни - морска тематика - "Възраждането на Атлантида"
Юли - заглавие от 1 дума - "Божигроб"

 И последната книжна игра, която започнахме наскоро, са книжните зарядки - което е като читателски маратон, но тъй като е по-лекичко, е само физ-зарядка, т.е. книж-зарядка :D  Месечната цел е 1200 думи и съм я постигнала за април, май, юни и юли.

Това е финалната ми равносметка са първото полугодие. Засега ми се струва, че нещата вървят добре, но ще трябва да обръщам малко повече внимание на жанр и заглавие, ако искам да попълня възможно най-много буквички и квадратчета. И да се надявам и тестето карти, и бурканът с месечни теми да са благосклонни :D

събота, 21 юли 2018 г.

Читателски предизвикателства - отчет I

Постът ми с полугодния отчет за Читателските предизвикателства малко се проточи във времето, че и стана много дълъг, отгоре на всичко, защото за първото тримесечие не блогвах :D Затова реших да го разделя на две половинки. В тази започвам с отчета за Спестовното, 
предизвикателството Български автори , Серийното и Пътешественическото

Първо да си призная (защото то не е за хвалене), че досега имам прочетени 27 книжки

Към Спестовното предизвикателство мога да броя цели 24  от тях! А от тях 7 книжки ми носеха по 2 точки, т.е  са книги, които са купени преди началото на 2018 и ми помагат активно да намаля ТБР купчината.
Това бяха:
За съжаление останалите бяха от групичките с по-малко точки, т.е. бяха книги, купени тази година на намаление, взети назаем, или - което беше най-голямата  група при мен - препрочетени. Но не съжалявам, защото си прекарах страхотно препрочитайки приключенията на Пърси Джаксън и сега единственият ми проблем е, че не знам дали да продължа с Аполон, с Магнус Чейс, или да препрочета Кейн :D
Като точки равносметката при мен е 25.5 или... още съм на ниво 1, Прасенце-касичка :/

Освен броенето на точки си поставих и мое, допълнително лично условие към спестовното предизвикателство. След всяка прочетена книга си пускам в касичката 10% от коричната и цена. Така например за "Божигроб" пуснах 3лв, въпреки че я спечелих от томбола. Така от 27 книги имам събрани 46.5 лева. В началото на годината смятах тези книжни спестявания да ги ползвам за Алеята на Книгата този месец. Обаче вече имам накупени доста книги от началото на годината - почти двойно от предвиденото и ще е добре да преосмисля това и да не се поддавам на изкушението :/
Новите ми цели за предизвикателството до края на годината са:
  • Броят на прочетените книги да надвиши броя на новите (за предпочитане двойно, но да не сме алчни)
  • Да намаля покупките
  • Да намаля препрочитанията за сметка на непрочетените досега книги, особено тези отпреди началото на годината.
  • Да напиша повече ревюта и за всяко ревю в блога да пускам в касичката допълнително левче :D
Следва отчета за предизвикателството...



Тук представянето ми е скромно, но всъщност съм доволна. Прочетох "Индор" 1 и 2, книгата-игра "Призвание Герой" и "Страст за живот" на българката под псевдоним Алеона де Кама. За първите три книги вече имам ревюта (линкове горе в Спестовното), а скоро ще имам и на четвъртата.  Ако успея да прочета още толкова до края на годината ще съм доволна.









Оттук завърших поредицата за Войната на древните от Уоркрафт, Пърси Джаксън и Героите на Олимп. Освен това наваксах до последна излязла с Индор и с Нивганощ. Напредвам с Пендъргаст и Воините на Посейдон, а като нови започнати поредици имам "Питър Грант" и "Танцуващият замък". Засега... бива?

и последно за този пост е



След известно чудене реших да броя само местата, посетени с книги. Още има възможност да реша да се присламча с автори, но така и не съм седнала да погледна националността им.

И така, засега посетих
  1. Морнингууд /света на Индор
  2. САЩ - "Последният олимпиец"
  3. Англия - "Танцуващият замък"
  4. Галифрай - "Кратка история на господарите на времето"
  5. Атрея (?) - "Нивганощ"
  6. Канада - "Синът на Нептун"
  7. Азерот - "Демонична душа"
  8. Северни полюс - "Писма от дядо Коледа"
  9. Испания /Кордоба - "Призвание Герой"
  10. Италия - "Знакът на Атина"
  11. Хърватия - "Домът на Хадес"
  12. Гърция - "Кръвта на Олимп"
  13. България - "Страст за живот"
Ами... ще кажа само - добре, че екипажът на Арго II обиколи света в тази поредица :D