[book review][audio] The Greyfriar/Грейфрайър

Title: The Greyfriar
Author: Clay Griffit and Susa Griffith
Series: Vampire Empire #1

Note: audio book. Also read for the Book club in Forum Muse

Pre-read thoughts:
Thanks to Deedra's recommendation, this novel became my first ever audio book, so my experiense from this is in a way mixed with what I thought of the book itself. It was a great recommendation, on a technical level too, as it was clear abd very understandable and helped me overcome my fear from audio books (and now I am helplessly hooked up).

The story:
The year is 2020 and the world is different. I has been different since 1870 when the vampire clans stood up and claimed most of the Northern regions of the world. But now the remains of the human nations are rebuilding their strenght and preparing for a blow, with a new unity between the Americas and the Empire of Equatoria. So when princess Adele of Equatoria is kidnapped by the vampires, a whole army goes to retrieve her... along with a legendary hero - the Greyfriar, the lone warrior who everyone thought to be jyst a myth.
Deep into the Vampire Empire, Adele will see many horrors and will uncover many truts... along with a power inside her.

After-read thoughts:
During the club reading, I agreed with the other readers and shared their fascination on almost all points, tho with me things progresses more slowly. In the first chapters, maybe up to the tenth, what moved me forward was the world the authors were building, not the story itself. It is indeed a beautiful, majestic example of a steampunk and alternative history reality and I enjoyed every detail of it. Apart from the technology, I thought really great how they managed the mix of cultures that resulted after the great killing.
But it was only after chapter nine and ten that my interest went up. In the first we have a mention about the princess's role and powers, and the latter... well it is the famous cat chapter. I think I became a bit horrified at that moment - going "Why?! Why not puppies with wet noses and waving tails? Or guinea pigs? Why cats again?"
But I must admit, the final love message in a cat was worth all of it.

They asked me during the discussion when I started loving Gareth. Well, it clearly wasn't in the cat moment, but I can't pinpoint an exact one anyway.It is just that he is the perfect type of character I love - he can be calm, and kind, and full of curiosity, without diminishing the terrifiying aura of being vampire. Because the vampires in this book are indeed creatures you should be afraid of.
I have a complain tho (but of couse I have!).I really didn't like how distant Gareth was from his kind, how ready he was to accept the possibility of them perishing for the sake of human kind. Especially given the fact that there were many vampires who looked at him as a leader. One of the best moments for me in the book (apart from the awwww moments with Adele) were when he was talking about his father and the pride and love were evident. I don't look at him as a traitor or a whimp, it is just a matter I'd love to see cleared in the further books. And I was a bit let down from the fact that Gareth was the only vampire in for the cause - I was hoping at least for a small fraction. Still I wouldn't change anything. I am just hoping for a big happy ending, with peace between the races.

I also seemed one of the few who didn't laugh much reading this book (which is weird for me). Oh, there were so many cute awww moments that I read again and again and again; some of them melted my heart, others broke it, but I didn't laugh that much;

And in the end: Gareth, sugar, I absoultely feel for you. I would've written her name wrongly as well.

Заглавие: Грейфрайър
Автори: Клей Грифит и Сюзан Грифит
Поредица: Империята на вампирите #1

Бележка: аудио книга и четена (слушана) за Читателския във форум Муза

Предпрочитно:

По препоръка на Дийдра, тази книга беше и първата, която слушах в аудио формат, затова впечатленията от това - като за първи път, се смесват донякъде и с впечатленията ми от самата книга. Препоръката беше много добра, дори и да я вземем само на техническо ниво, защото беше много разбираема и, хм, слушаема, и ми помогна да превъзмогна страха си от аудиокниги. Въпреки това, след това си минах някои моменти и детайли и в писмен вид, най-малкото за проверка на правописа.

Историята:
Годината е 2020 и светът е различен. Различен е от векове - от 1870 по-точно, когато вампирите се надигат и завладяват всички северни територии на планетата, а останките от човешките нации се скупчват в екваториалните пояси. Но сега те се подготвят за ответен удар, в основата на който стои подготвяният съюз между Америка и Екватория. Принцеса Адейла и бракът ѝ са ключови за този съюз, затова когато тя пада в плен на вампирите, цяла армада се втурва подир нея. Както и един неочакван спасител - тайнственият Грейфрайър, самотният войн - легенда, който броди северните земи и се бори срещу вампирите.
На младата принцеса ѝ предстои да се озове в сърцето на империята на вампирите, да види неподозирани ужаси и да разкрие дори по-ужасяващи тайни. Както и да открие своите собствени сили.

Следпрочитно:
По повечето, ако не и по всички точки, споделих високото мнение на другите клубни читатели, макар че при мен поне това не стана веднага. Първите глави, може би почти до десета, основната движеща сила на интереса ми беше светът, който бяха изградили. Той наистина е очарователен - пълнокръвен и изпълнен с живот; наистина достоен пример за стиймпънка и за алтернативната история като цяло. Освен технологичните детайли, авторите бяха се справили чудесно и откъм микса от култури и религии като следствие на вампирския катаклизъм.
Но мога да кажа, че чак 9 и 10 глава видно пробудиха интереса ми:
В едната глава беше онова подземно събрание, където за първи път се споменаваха потенциалните сили на принцесата. А другата... Е, това е прословутата котешка глава. Трябва да призная, че моята реакция там беше - "Котки? защо винаги ще е котки? защо не може да са малки сладки кутрета, размахващи опашки, щом се прибере? Или морски свинчета? Не съм сигурна, че мога да понеса вариация на старата-дама-с-десетте-котки в амплифициран вариант О.о"
Това ми влезе не подкожно, а мускулно до кокал .Но да, истина е, че котките изиграха своята важна роля. Любовното послание в котка (е, един вид 453

) накрая наистина беше добре изграно.

Попитаха ме кога съм харесала Гарет Very Happy

Е, установихме, че не беше баш в котешкия момент, но и така не мога да посоча точен. Но определено е от типа герои, които харесвам - умее да е спокоен, почти кротък, и мил, без това да отнема от страховитата аура на това, което е - вампир. И естествено, с ентусиазма и старанието, с което подхожда към всичко.

Но имам и оплакване от него (че как иначе). Наистина не ми хареса как Гарет е напълно готов да отхвърли своя народ и своята същност, колко примирен се показа с вероятността те да бъдат изтребени до крак. Още повече при условие, че има вампири, които гледат на не го като водач. Едни от любимите ми моменти (освен, разбира се awww моментите с Адейла), бяха, когато Гарет говореше за баща си и си личеше, че наистина се гордее с него и го обича. Не, не гледам на него като на предател или на мръкнало - но наистина се надявам в следващите книги да не се опитва толкова да се откъсне от себе си и народа си, да не залага толкова на имитация, а на творчество. Първите стъпки на това определено бяха заложени тук в тази книга.
Освен това, уж и сам войнът е войн, но се разочаровах че Гарет и верният му-и изключително важен-но с незапомящо се име-помощник са едниствените вампири в Единбург, и следователно единствените посветени на каузата.
Не бих променила тези неща в настоящата книга, но определено са детайли, които искам да претърпят развитие в следващите. Копнея и аз за голям хепи ендинг с примирие между двете раси, без едната да се налага над другата. И си мечтая Гарет да им измисли азбука - представям си, че ще е нещо с готик вид и ченгелчета и заврънтулки отгоре и отдолу на думите, за да се показва колко дълго се съска.

А, аз ли съм единствената, която никъде не се е засмяла на тази книга? Отново, това не го казвам като критика, а по-скоро като учудване от факта, при условие, че аз съм човек, на който пръст да му покажеш и тръгва да се хили.
О, имаше много абсолютно разкошни и умилителни моменти - като "да вземем да се изкъпем", "нова прическа?", "как се правят малки вампирчета?" и още доста много, които после си препрочетоха пак и пак и пак. И пак.

И за финал:Гарет, миличък, напълно те разбирам. И аз не бих очаквала името ѝ да се чете така. А ти дори нямаш за сравнение една едноименна певица да те обърква.

Challenges: