About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 28 август 2015 г.

[book review]Царска заръка/King's order

Заглавие:"Царска заръка"
Автор: Николай Теллалов
Поредица: Драконче #2

Предпрочитно:
Топчести мисли по "Да пробудиш драконче" 

Историята:
 Змейската щерка Верена се оказва най-търсената личност от десет века насам. Царски джамач иска да я представи на Симеон I. Секретните служби на няколко държави също се интересуват от тайнственото момиче без документи и без официално регистрирано минало. Късметът да познаваш жива змеица се оказва източник на неприятности за приятелите на Радослав...

... който също е изчезнал на път към Долната Земя на своята любима.


Следпрочитно:
Хмм, обективно погледнато, "Царска заръка" май ми хареса повече от "Да пробудиш драконче", но по-ниската оценка е задето непрекъснато чаках да се появят Радослав и Верена, или поне да разбера какво се е случило с тях.
Е, да знаете от мен - от тази книга няма да получите това.
Като изключим, че потъпка надеждите ми за бойна екскурзия на долната земя и среща с дракони а ла "Запознай се с нашите", и ме сблъска с цял нов сет герои, които трябваше тепърва да опознавам и харесвам... "Царска заръка" бе всъщност много хубава.
Оставаме си твърдо на Горната земя, и се занимаваме с нова двойка главни герои - Витан и Елица, както и с други Дичови приятели. Витан е буквално рицаря на бял кон, пратен през вековете да търси Верена. Освен това е супер миличък и е много лесно да го заобича човек. В началото много ми се искаше и той да се окаже змей - най-вече в момента, когато се разбра, че е работил в баничарница - просто защото образът на змей до фурната да наглежда баничките е безценен за мен. Начинът му на говорене беше заимстван от Йода, но си оставаше винаги разбираем, и просто те кара да искаш да имаш зад кого да се промъкнеш, да гушнеш, и да кажеш "Обич ми". Елица беше приятен персонаж, но не успя да изпъкне по някакъв начин. Мисля, че просто не ѝ беше обърнато достатъчно внимание, не за друго. Въпреки това, ако гледам на тях сумарно, Витан х Ели > Дичо х Верена. Сори, Дичо.
Историята тук се върти все около държавни дела - Царската заръка на Витан да издири Верена, и по-скучните правителствени разследвания, но не беше скучно. Всъщност пак имаше доста екшън, наблъскан в последните страници, включително и в Послеписа - да не се  бърка с Епилога, защото книгата има и двете. (Мдам...)
И така, "Царска заръка" бе не точно допълнение на първото "Драконче, но по-скоро другата страна на монетата. Беше порядъчно вълшебно-интересна, преплиташе миналото със сегашното, модерното с митологичното,  и  беше с дори по-интригуващи герои. Но (отново!) супер отворения край и оплакването, което внесох още в началото на ревюто ме ядосаха първия път, когато я четях, и ме накараха да дам 4 звездички. Надявам се вече в "Пълноземие" линиите на всички герои, които срещнахме дотук да се преплетат, и да ми дадат чувството, че се случва нещо значимо. Честно казано, съдейки по анотациите, не знам как ще стане това, но ще чакам автора да ме изненада.
П.П. Зелевата супа с яйце на Елица все още ме озадачава.


Title: King's order
Author: Nikolai Tellalov
Series: Dragon #2

Pre-read thoughts:
Here are my thoughts on the first book, To awaken a dragon

The Story:
Verena the dragon daughter turns to be the most seeked person for the last ten centuries. Tsar Simeon I sends his best man to retrieve her, and the secret services of several modern countries are interested in the misterious girl without past. And while Radoslav is missing on his way to DownWorld to find his beloved, this international - and intertime interest will bring a lot of trouble to all of his friends.

After-read thoughts:
Actually, I think I liked this second book better than the first of the series. My 4 star rating is due mostly to the fact, that I was eager to know what happened to Radoslav and Verena, who vanished in the end of book one.
Just to warn you - you won't find out in this book.
So, King's order didn't fulfill my hopes for grand scale adventure in the DownWorld with dragon meeting of the type "Meet the relatives", and  encountered me with a whole new set of characters, I had from now on get to know and learn to care about. But apart from this, it was a great book!
So, here we stay frimly on UpperWorld, and Rado and Verena are replaced with another main couple - Vitan and Ellie. Vitan was literally the knight on the white horse, send bu the king through the ages to search for Verena. Also, he was super cute, and it was impossible not to care about him. In the beginning, I really wnated him to turn out to be a dragon too. Especially when they said he worked as a baker, because the image of a dragon looking after the pastries is just so precious :D. Vitan tends to speak in a Yoda-like fasion, but is still understandable at all times, and just makes you wanna have someone to hug and say "love my".Elitsa was a nice character, but not very memorable. But I don't think it was entirely her fault, I suspect not enough attention was paid to her present self. However, if I sum my opinion of the couples, Vitan x Ellie > Dicho and Verena.
The story here seems to revolve all the time around politics and state matters - Vitan's orders amd the investigations going around Verena and Radoslav's disappearence. But it manages not to be boring. There's a fair deal of action, but some of it is again stuck in the last chapters.
So, King's order wasn't exactly  a sequel of To awaken a dragon, but more like a complimentary book. It made a nice work out of the fantasy elements as well as of the modern setting; and was paired with interesting characters. But it left us again with extremely open ending. This, and my complaint from the beginning lead to my final rating of 4 stars. But I have high hopes for the third book. I'd really like to see all the characters crossing paths, some dragon action, and the general feeling that something is actually happening. Judjung from the broad blurbs, I'm not sure how this will happen, but I trust the author to surprise me.

сряда, 26 август 2015 г.

[book review] [book tour] A dewdrop away/На капка роса разстояние

Title: A dewdrop away
Author: C.A,Allen

Note: I got a copy of the book as part of a Reading Addiction Book Tour

Pre-read thoughts:
Facebook chat, whem I received the tour invite:
Me: Mg, I got a mail about a squirrel epic fantasy!
Friend: LOL
Me: It has a squirrel goddess
Friend: You're kidding, right?
Me: I'm sooo reading it

The Story:
Rupert has lived his entire life under the cruel reign of the black squirrels. When he finds out that the artifact that causes the immortality of his enemies is missing, he is sent on a quest to find it and claim it for his own. Rupert is determined to overthrow the evil Emperor Venul and rule justly in his stead, but he is warned by the wise white squirrel Zirreo to be cautious, for countless things can go wrong when holding an object of magic.
Years later, the Dark Wanderer, a shadowy figure claiming to be the servant of the squirrel goddess Astrippa, is loose in Arborand. When friends Mae and Flor accidentally cross paths with him, they get more than they bargained for when they discover that the darkest, wildest legends are often true.
Meanwhile, Theo, an orphaned half-breed squirrel, finds a compass that doesn’t point north and is compelled by a series of disturbing messages to set out with his faithful chipmunk servant Parris to follow where it leads.
 What if inequality threatened to take over the land?
What if the gods who ruled your childhood fears came to life?
 Would you bow down, or would you fight?
 What if fate gifted you with only one journey on which to find out?

After-read thoughts:
Reading the first few chapters, I amused myself by imagining I'm reading squirrel version of LotR :D Not that the story or setting had much in common, but I liked comparing Rupert with Frodo, Kyan with Smeagol, and the white squirrel Zirreo with Gandalf the White! XD

Anyway, let's get back to being serious. A dewdrop away, while targeting mostly the middle grade reader group, is indeed an epic fantasy adventure. Great wordbuilding in both geographical terms (there's even a map included) and in historical. Those squirrels have their own relligion, beliefs, history and everything, and it is awesome!
The book itself is divided in three smaller novels, linked together, but with different set of characters and adventure. All of the plots were diverse and full of twists, and quite enjoyble to follow. There are lot a fluffy great characters that I loved to love - or to hate, depending of the case. I liked the fact that they weren't too much like human. This is indeed a squirrel fantasy and this is one of the main reasons I liked it so!
I liked the sentiments that came along with the book. There are different breeds of squirrels, and from the first page the novel makes the point that even so, they are all the same inside. This was developped further and some other problems are covered too.
The author had a nice style, adding to the fairy tale feeling of the story. Overall, she was writing with great care of the detail, tho there were some times (maybe the endings) where I was hoping for a bit more.
As said, the novel would be great read fro middle grade audience, but I think other age groups would enjoy it as well. (Well, maybe not all of the teens, cause there's not much romance and drama, lol). I did! 5 stars go to A dewdrop away from me!

Meet the author!

C.A. Allen lives in the Northeastern U.S. with her family and one incredibly quirky corgi. She enjoys black coffee, thunderstorms, and the majesty of trees, which inspired the creation of Arborand. From a very young age she observed the secret life of squirrels in her back yard and decided they were an excellent subject for story-telling.


Contact Links
 website: http://www.caallenblog.com
 twitter: https://twitter.com/c_a_allen
 facebook: https://www.facebook.com/pages/CA-Allen/416143661895571

  Purchase Link Amazon: 
 http://www.amazon.com/Dewdrop-Away-C-Allen-ebook/dp/B00BDX5H2Y

Заглавие: "На капка роса разстояние"
Автор: С.А.Алън

Бележка: получих книгата за ревю като част от книжно турне

Предпрочитно:
Чат във фейсбук, след като получих имейл с поканата за турнето:
-Получих покана за епично фентъзи с катерички
-Лол, ужас :D
-Има Богиня Катерица!
-Нее, майтапиш се
-Определено ще го чета.

Историята:
Цял живот Рупърт е живял под жестокото владичество на черните катерици. Когато разбира, че артефактът, който носи безсмъртие на враговете му е изчезнал, Рупърт е изпратен на мисия да го намери и да го върне като притежание на сивите катерички. Той е готов на всичко, за да свали злия император Венул от трона, но мъдрия стар бял катеричок Зиеро го е предупредил - много неща могат да се случат, когато е намесена магия.

Години по-късно, Тъмният Скитник, странна фигура, който твърди, че е посланик на богинята на катериците Астрипа, броди из Арборанд. Когато приятелите Флор и Мей по случайност го срещат, ще открият, че някои от най-мрачните и диви легенди са всъщност истина.
Междувременно осиротялата нечистокръвна катеричка Тео намира странен компас, който не сочи север. Поредица от странни послания го кара да поеме на път заедно с верния си прислужник - чипмънка Парис, за да разбере накъде го води компаса.

Какво би станало, ако неравенството заплашва да завладее страната?
Ако боговете от детските страхове напират да излязат от приказките?
Дали ще склониш глава, или ще се бориш?
Съдбата ти е отредила само едно пътешествие, по време на което да направиш този избор...

Следпрочитно:
Докато четях първите няколко глави, са забавлявах, като си представях, че това е ВнП в катеричи вариант :D Не че историите си приличат особено, но можех да изградя катеричи паралел между Рупърт и Фродо, между Ам-гъл и Кян и между Гандалф Белия и катеричока албинос Зиеро :D

Но по същество! "На капка роса разстояние" е книга, насочена към прогимназистите като възрастова група, но по размах определено е епично фентъзи. Светът беше много старателно изграден, и като география - има дори приложена карта, и като история - катериците си имат своя религия, митове, летопис. И беше супер весело да чета за тях.
Книгата е разделена на три малки новели, свързани, но с различни сюжети и герои. Самите истории бяха магични, интересни, и с някои неочаквани врътки на сюжета, а героите бяха много пухкави добре изградени. Хареса ми, че не им бяха придадени твърде много човешки черти. Личеше си, че героите не са хора, а животни, и това придаваше на историята много оригинално и приятно усещане.
Романът си има и послание, въпреки че не го превръща в поука, която да се натяква на всяка страница. В книгата има различни видове и породи катерици, но още от първата глава един от героите казва, че независимо от козината, в душата си всички си приличат. Тази истина продължава да се развива до края на книгата, заедно с някои други проблеми, които се засягат.
Авторката имаше приятен стил на писане, който доизгради приказно-фентъзийната атмосфера на книгата. Има и добър усет към детайла - почти навсякъде. Може би ме искаше края да е малко по-подробен.
Въпреки че, както казах, книгата явно е насочена към по-млади читатели, мисля, че ще се хареса и на възрастните. Може би съм пристрастна, но катериците ме плениха, и давам 5 звездички!

вторник, 25 август 2015 г.

[book review]Наследницата/ The Heiress

Заглавие: "Наследницата"
Автор: Гери Йо
Поредица: Кралицата на здрача #1

Бележка: тази книга не е получена за ревю, въпреки че в момента тече конкурс за нея във Форум Муза - купена си беше по каналния ред

Предпрочитно:
От известно време имах топли препоръки за тази книга от другарче, с което имаме сравнително еднакви читателски вкусове -Вики/Шей Рот, а преди няколко седмици имах възможността да присъствам на представянето на книгата и да си събера автографи (йей!) както от авторката, така и от водещия - Иван Русланов.  `И двата автографа бяха събрани на корицата на книжката, защото просто се оказа, че нямам нито химикал, нито дори някаква парче хартия, ако опрем до изтърканото "автограф с червило".)Представянето много ми хареса, затова и пристъпих към книгата с високи очаквания.

Историята:
След смъртта на Дракула, първият повелител на вампирите, Кралицата на здрача може да е само една... но наследниците му са повече.
Витория  е извоювала трона си не само с кървави битки, но и с упорита работа, успявайки да постигне баланс между различните вампирски фракции и да е в добри отношения с повечето създания, съществуващи на ръба на свръхестественето - дори тайнствените азиатски нинджи. Но въпреки че продължава да върви си високо вдигната глава, пред себе си Витория признава, че короната и натежава. Дори е намерила изход - усетила е мрачната сила на Дракула у друга, още невръстна, негова наследница. Това дете може да е ключът на Витория към свободата... дори и към свободата да обича човек - ловец.
Но сега не е най-уместното време за абдикация - не всички са доволни от хегемонията на Витория. Назрява битка, и като истинска наследница на баща си, Витория ще се бие до последна капка кръв - своя и на враговете си.

Следпрочитно:
Ако сте прочели първо оригиналната корична анотация на книгата (знаете, че имам навика да си измислям свои, когато представям историята), може да ви е озадачило или дори притеснило  стълпотворението от различни свърхестествени същества. Както обясних предпрочитно, пристъпих с големи очаквания към книгата, а с голямата сила идва и голяма отговорност а  с тях винаги идва и известна доза притеснение да не останат неизпълнение. Една част от подозренията ми бяха насочени към гореспоменатия елемент. Дали ще сработят тези комбинации зависи най-вече от автора и дали той/тя се е постарал да даде на героите си логична база - като например в  "Сантерѝя и магия" с почти звучащото като виц "вампир, джин, фея, ангел и човек влизат в един бар..." където обаче авторката ги е помирила с брилятна и желязна логика. А друг път не става - колкото и да обичам "Воините на Посейдон" и Алиса Дей, твърдо мисля, че можеше мааалко повече да поработи както върху пантеона си, така и върху присъствието на различни раси.
Така, сигурно се чудите накъде я карам, и най-вече, в коя категория попада "Наследницата". Отдъхнете си спокойно - авторката е сполучила. Влашките корени на графа чудесно оправдават присъствието на самодивите (макар и по-скоро втора ръка - присъствие по роднинска връзка), а скитанията на безсмъртния по света безпроблемно въвеждат в картината и нинджите. (Върколаците не ги коментирам, защото те вече са класика и по подразбиране вървят добре с вампири). И така, в "Наследницата" се изгражда една доста мултикултурна атмосфера, сред която се ширят и немалко герои.
Героите в книгата са наистина много и са като цяло изградени добре и в дълбочина. Историите им се преплитат по най-различни начини, но в крайна сметка  съдбите на всички се обвързват с финалната битка - елементи и решения от миналото им донякъде предопределят както избухването ѝ, така и изхода ѝ. За самия сюжет да говоря много не смея - извън нещата, които покрих, всичко ще е твърде дълбоко в спойлерите. Нещата са доста добре балансирани и откъм екшън, и откъм романтика, и не се ограничават само с  Витория и нейния любим - ловецът Филип. Всъщност, което за мен бе приятна изненада - тяхната връзка остава по-скоро в периферията, и наблюдаваме развитието и на други любови. Моите любими бяха Стивън - един от най-заслужилите воини на Витория - и Марико. Романсът между тях бе в по-голямата си част много сдържан, но същевременно и много сладък, и чак се учудих от себе си колко ги харесах.
Стилът на авторката е доста ярък. След първите няколко страници малко се уплаших, че няма да се спогодим - тя обича като похвати риториката и повторението (в началото на изречението. Анафора? Почти съм сигурна, че беше анафора.... ама ддз, даскалото беше отдавна!). Оказа се обаче, че ги ползва именно като похват - само на определени места, за да постигне търсената градация или да постави акцент. Речникът също беше богат, а на диалога бе оставено много място - знаете си, че аз обичам сюжета да се придвижва напред на базата на диалог.


Въпреки че има доста плюсове , книгата не е безгрешна. Повечето ѝ слабости обаче са пряко свързани с малкия обем. Имаше наистина много сцени, които биха се облагодетелствали от по-разширено представяне. При някои беше така, просто защото бяха силни, интересни епизоди, и въпреки че и така бяха достатъчни да дадат представа за случващото се, ми се искаше да са по-дълги и подробни - като например битката между Филип и Флориян към края. В други случаи обаче недостатъчният обем се бе отразил на начина, по който възприемах текста - някои важни детайли губеха силата си на акцент заради прибързаното въвеждане, а други, също важни, се размиваха сред всичко останало, което се случваше.
Единственото ми не-обем-свързано оплакване бе с образа на Елена - момичето, у което Витория съзира сила. По-точно с предполагаемата ѝ възраст - образът ѝ отговаряше на по-малко дете от дванадесетте години, които ѝ приписваха. Въпреки че я харесах, тя не ми бе така реалистично изградена както останалите герои, които бяха изключително пълнокръвни.

Преценявайки плюсовете и минусите, към края на книгата оценката ми клонеше към четворка. Последната глава обаче много ме изненада - още повече, че не бях чела анотацията на втория том. Не очаквах пътищата на антагонистите да се пресекат по такъв начин. Финалът, кхъм, разбуни духовете, и подготви читателя за една не по-малко драматична втора част.

В крайна сметка давам на "Наследницата" 4.5 звездички. Беше приятно, разнообразно, и много богато откъм герои и събития четиво и много се радвам, че втората част излиза тази есен, и няма да ми се налага да чакам много. Тя е и с повече странички, поради което вярвам, че там няма да имам причина да се оплаквам от "обем-свързани причини"; а и съм сигурна, че авторката ще намери начин да ни изненада приятно и със самото съдържание.

П.П. Омфг, прочетохте ли анотацията на "Дългът"? Русалки, омфг, русалки... :D
Title: The Heiress
Author: Gery Yo
Series: The Twilight queen

Note: I didn't receive this book for review - I bought it myself. Just noting this because in the forum where I'm one of the mods we're holding a contest to win a copy

Pre-read thoughts:
I've been hearing good things about this book for some time - and coming from a book friend with similar taste to mine, too. Few weeks ago I was at the presentation of the book and was able to get a signed book from the author of the book, and the other author leading the show. They were both very cute, and in short, I ended up with quite high expectations regarding the book.

The Story:
After the death of Dracula, there could be only one Heiress...
Vitoria has one her place on the throne with hard and bloody battles, but also with lot of work and pollitical wit. She manages to keep the balance between the different vampire fractions, and has signed pacts with many supernatural creatures, as well as with the few humans who dare to enter the world of darkness - like witches and ninja. But while she keeps her head high, she admits that the crown had become too heave for her. But lucky for her, Vitoria spots a spark of promising power in a child - distand descentant of her own father - Dracula.  This can be her chance for freedom.
But it is not a good time to abdicate. Not everyone is happy under Vitoria's predominance and the supernatural world in on the verge of war. Wheter this would be her last battle or not, Vitoria will fight as a true heiress of her father's - till the last drop of her enemies' blood.

After-read thoughts:
When I read the original blurb, I was a bit worried of the whole gallore of creatures and beings mentioned there. In some cases, this works fine - like I discussed it in my review of Santeria and sorcery but in others not so. For example, as much as like the Worriors of Poseidon, I still think the author could have worked a bit harder.
Now, back to the topic - The Heiress is one of the first cases. Apart from the classic werewolves and vampires, in the story are involved also witches, ninja warriors and samodivas (slavic mitical creatures. The veela from HP are loosely based on it, as well as this new Wildalone book), but in a way that makes sense. The Romanian roots of Dracula made the presence of these neighbouring creatures natural, and the lond wandering of the immortal soul around the world introduced the asian link as well. So in the end we have a very rich mixed multicultural atmosphere, where the action takes place.
The characters are many and as a whole, well built. I liked how their own stories came together to form the final picture, and how decisions from the past were linked to the nowadays war. I won't be talking much about the story itself, because I'll go deep in spoilers. In any case, romance and action come hand to hand. An interesting detail was that the relationship between Vitoria and her beloved wasn't in the center of the book. It was mentioned many times, but mostly in veiled, distant sort of way until the last chapters. Actually we see more of many other couples. My favourite was the one of Steve - one of Vitoria's best vampires, and Mariko - the ninja.
The author own a distinctive style, and after the first pages I thought I might have a problem with it. She favours the literary devices of the rhetoric and I was afraud the repetitions may prove too much for my taste. But luckily it soon became clear that they are saved indeed for the moments were emphasis was needed. The vocabulary was rich, and the story was moved forward mainly due to the dialogue, which I liked too. Overall, it was pleasant reading fro the sake of the read.

However, even with many positives, The Heiress had downsides too. Almost all of the were linked to the volume of the text - the book was too short. I wanted many episodes to be longer. In some cases, it was simply because I was interested in what was going on, and would've loved more detail - like when the battle between Philip and Florian was taking place. But there were other moments, when more words were not only wanted, but also neede - ant their lack reflected on how I took in the story. Important details lost the accent they deserved and just blended in among the others.
My only not-volume-related complain was with Elena, the gifted girl. While I liked her as a character, she acted like, and was described like smaller girl than the 12 years she was supposed to have. I'd give her 10 max.

Up till the last chapter, I was more inclined to give 4 stars. But the last chapter brought a huge surprise on me. I really wasn't expecting the paths of the two antagonists to come together in such way and the end of the book got me really excited for the next. Like this, my final rating turned to 4.5. The second book will be coming out this autumn, and from  the blurb, there will be... mermaids, oh my! I wonder how this will be played!


неделя, 23 август 2015 г.

[book review] [audio book review] Wolf/Вълк

Title:Wolf
Author: Margaret Windsor
 Audio book narrated by Johnatan Waters

Note:  I got this audio book for free in exchange of my honest review from audiobookblast.com

Pre-read thoughts:
Just an year ago I started listening to audio books, and now I am helplessly hooked. And just a month ago, I stubled on a site offering audiobooks for reviews and duh! Of course I got to try it. This was my first pick. I've been on such a werewolf wave lately.

The Story:
Deep in a cabin in the forest, a unnamed boy lives. Everyday he takes care of the man who lives there, cleaning, washing... and one night per month he takes care of the monster. But something is stirrung inside of him, memories of a life far long gone, hope of a future void of the constant fear - but is this even possible?

After-read thoughts:
Wolf is a short novel, and therefore makes a short audiobook - about two hours - and makes for a great in-between listen. Overall, I really enjoyed it. The author did especially great in building an atmosphere of pending fear and haunting which was the thing I appreciated the most in the book. The first half of the novel goes  mostly throught the mundane daily chores the unnamed boy does in order to sustain himself and the man he lives it. Even if uneventful, this part managed not to bore me, due mostly to the author's story telling - I really liked Margaret Windsor's way with words -  and said atmosphere, and let's not forget the narrator's efforts.
The second half was def more action full. It hinted on many things of the past and thrilled me, but sadly many of those were left as the hints and bits and weren't explained fully. I really wanted to get to know more of how this whole werewolf affair happened. In a way, the novel's lenght was perfect. It stopped right before I got annoyed with the pace and the few answers I was geting, and tho the ending didn't surpise me much, I felt satisfied as a reader.
The narration was nice addition to the story. I liked Johnatan Water's voice, it was nice to listen and easy to understand at all times. I was bit annoyed tho, at times when he as accentuating the "he"s that I could litterally see in both bold and italics - it was giving a weird staccato of the otherwise nice flow.But otherwise, he really helped the story come to life and I would love to listen him elsewhere.
I gave the book 4 stars for story and 4 for narration... which makes for an easy overall of 4 star rating. While not your usual summer read/listen, and without hiding many surprises as a story, Wolf was an interesting experience because of the way it was told ans presented.

Заглавие:Вълк
Автор: Маргарет Уиндзор
Аудиокнигата е прочетена от Джонатан Уотърс

Бележка: получих аудиокопие за ревю от audiobookblast.com

Предпрочитно:
Започнах да слушам аудиокниги преди около година, и оттогава се зарибих. Няма сега да се впускам във възхваляване на плюсовете на този медиум, защото май вече съм го правила, но може да си представите колко се зарадвах, когато намерих сайт с аудиокниги за ревю. Това е първата, която си избрах, защото напоследък съм на върколашка вълна.

Историята:
В една колиба дълбоко в горите живее едно неназовано момче. Ден след ден то се грижи за мъжа, с когото делят колибата... а една нощ в месеца - за звяра. Но напоследък все по-често в съзнанието му неканени идват спомени от времето преди Вълка, и бледи надежди за бъдеще без страх... Но дори когато в ръцете на момчето попада ключ, който може би крие истини както за миналото, така и за бъдещето, той ще намери сили да го използва?

Следпрочитно:
"Вълк" е кратка новела, и съответно кратка за слушане аудио книга. Около два часа дълга, се вмества доста удобно между другите занимания. Като цяло, доста ми хареса - особено атмосферата, която авторката така старателно бе построила. Още от корицата човек може да получи представа за тегнещия страх, напрежение и безизходица, които изпълват историята, и Маргарет Уиндзор поддържа това чувство от начало до край. Първата половина на книгата се занимава главно с всекидневните задължение, които момчето извършва, за да оцелеят и то, и мъжа-звяр, както през дните.... така и през лунните нощи. Въпреки че е като цяло лишена от значими събития, тази част съумя да не ме отегчи. В голяма степен това се дължеше на начина, по който авторката боравеше с думите, и как се наслояваше чувството за въртене в омагьосан кръг, от който няма измъкване. Не подценявам и приноса на актьора, естествено.
Втората част бе доста по-изпълнена с екшън. Освен това, тя донесе и доста улики за това какво се е случило в миналото, но за съжаление повечето от тях бяха косвени и повечето загадки останаха само частично обяснени. В известен смисъл, като дължина книгата беше идеална. Ако беше продължила още малко поддържана само от атмосфера и догадки, сигурно щях да се отегча - но тя свърши точно преди това да стане. Е, остава опцията за повече разяснения, ако беше продължила още, но да не се впускаме в теории. Краят не ме изненада особено, но бях доволна в крайна сметка.
Прочитът на книгата бе неделима част от цялостното ѝ възприемане. Гласът на Джонатан Уотърс не само бе приятен за слушане, а и като дикция бе много лесен за разбиране. Подозирам, че без неговото изпълнение атмосферата на книгата, което за мен си остава най-силното ѝ качество, изобщо нямаше да бъде така въздействаща. Изнервих се само, когато той много силно наблягаше на някои думи - просто виждах как в текста те са сигурно едновременно с курсив и болднати. Акцентирането си е окей, но това си беше направо престараване, и придаваше едно много странно стакато звучене.
В този случай, давам и на историята, и на аудио изпълнението по 4 звездички, така че сумарно е лесно - пак 4. Въпреки че не бе стандартното лятно четиво, "Вълк" ми направи добро впечатление като една от онези истории, които те заинтригуват не толкова заради историята, а заради начина, по който е разказана и представена

петък, 21 август 2015 г.

[book promo][author interview] Nic Weissman - The Orb of Wrath [free ebook]

Hello there again!
I was thinking, let's start this Friday in a grand way :) How about not only your usual promo, but a fun interview with the author, who is also giving his book for free at the moment? Let's go!


Title: The Orb of Wrath
 Publ. Date: July 2015
Author: Nic Weissman
 Genre: Fantasy/New Adult

 Synopsis: The Orb of Wrath combines fantasy, intrigue and adventure, while transports the reader into a world where almost nothing is what it seems. Plots, counterplots, mysteries, blossoming relationships, disappointments, betrayals, dangers and successes, are combined in this fun cocktail. Erion is a skilled looter who runs the kingdom of Bor with his "brother" Mithir, performing dangerous commissions for wealthy clients. Mithir helps with his long trained magical abilities. One day, when they are doing one of their assignments, they encounter another group of adventurers, with whom they are forced to cooperate.
The plot runs in the World of Oris which consists of 12 kingdoms and includes elves clans, dangerous monsters, dwarf kings, rich desert emirs, strange beasts, hospital halflings, ferocious orcs, ingenious gnomes, powerful wizards, brave knights, merchants, terrible vampires, etc. Recommended for the permanent library of all fantasy readers.
Do you dare to accompany Erion and his friends in their adventures?

Well, I don't know for you, but this blurb got me at hospital halflings.  I have no clear idea of what they would be, but I am imagining a set of tiny docs and nurses telling the orcs to guard the bed for few more days. But let's see now what the author has to say about himself and his work.

-So.. Who are you? Tell us a bit about yourself.
I consider myself a citizen of the world. I´ve been several years now in USA but I have traveled to many places. Over the past 16 years, I have lived in 14 different addresses across 3 different continents. I have traveled to 30 countries and I speak 4 languages.
 -Wow, that's so cool! I'd love to ask whether you went any near my country... but that will force the conversation to a whole new direction. So better, tell us about your latest project.
It is a fantasy novel, sword and sorcery type: The Orb of Wrath. It is my debut novel and I made it free. I had written non-fiction before under a different name, which gave me a sense of what self-publishing process is. I wrote a large and detailed world/campaign setting many years ago and I decided to try to get some characters alive in that environment to be able to share it with the world.
-Sounds good! But... when you finished the first version, was it any good back then? Just curious.
I started end of last year and had my first draft completed about four or five months later. I wanted to write with a light and uncomplicated style, easy to read, something fresh. So, I didn’t make a hell of a lot of changes after the first draft. I changed the structure a bit, moving pieces of the story back and forth, polishing the language and also corrected a few flaws in the storyline. And then, I just published it. So far readers are giving great reviews, so I want to think that the first draft version already had some merits.
-Wow, I guess you worked really hard on that first draft! It's so cool that the book is getting positive feedback. What are the thoughest critic and best compliment so far?
About the compliments I like that readers see the work as very entertaining. I also loved that they have appreciated the characters depth and the hidden plots that reveal themselves (partially) through the book. On the opposite area, I got a comment about a number of typos in the book. I realized then that I had made a beginners mistake by reviewing the book only by myself. You will always miss something. So, I got a professional editor to proofread the book and get those things fixed in my latest (third) edition, which is now available in all channels.
-Yikes! I'm no grammar nazi, but I am glad to hear the typos are all cleared now. They indeed may distract from the plot and characters at hand. Speaking about the them, is anything in your book based on real life experience, or it is all pure imagination?
Somebody said that every character is an autobiographic display of the writer, as it reflects certain elements of his/her psyche. Till certain extent I agree with this; hence, even if I didn’t try, I am sure my life experiences have influenced the book. That said, as this is epic fantasy, it is mostly an imagination exercise.
-So you didn't meet any elves in your journeys around the world... well this is rather a pity. What can we all readers do to help promote the book, to make it up for the sad lack of anything magical in the world?
Right now my number one target is to get more reviews, especially in Amazon. And this is all about readers! So, either if you liked the book or not, please get to Amazon (or any other relevant channel) and drop a couple of sentences of what you think about the story.
-And on Goodreads, if I may say, people, get your reviews there. I at least choose my  readings based on GR ratings and reviews more than anything. And meanwhile, while watching the reviews of the Orb of Wrath pile up, are you working on something?
Name will be (most likely) The White Lady and will be a sequel of The Orb of Wrath. Working hard on it.
-And to wrap things up, what would you say and what advice you may give on the topic of indipendent publishing? I know some of my readers are interested in it.
This self-publishing thing is a new paradigm; a miracle, even. Any aspiring writer today can (for sure) become a published writer. If you are passionate about writing, just go for it. But you need to know that writing a great book is only half of the work; marketing it is a full time job by itself. So, spend some time beforehand on how you will tackle that piece of the challenge.
-Thank you so much for this conversation! I am pretty sure we got the readers going about the book, so now I think it's goodies time!

 As mentioned in the beginnig, The Orb of Wrath is currently free in all your favourite retailers, and not only in English, but in Spanish as well. If you're still struggling with the type of summer homework, where you got to read a book in foreign language, this can be a way to go.

Amazon http://www.amzn.com/B00ZYHVRMY
 iBooks https://itunes.apple.com/us/book/the-orb-of-wrath/id1009002582
Barnes&Noble www.barnesandnoble.com/w/the-orb-of-wrath-nic-weissman/1122176080
Smashwords www.smashwords.com/books/view/551787
Kobo https://store.kobobooks.com/en-US/ebook/the-orb-of-wrath

And, if you visit Nic on his website, you can get character sheets and other stuff, as well as opt for a beta reader for his future novels:
Websitewww.nicweissman.com

You could also give him a thumbs up,  or a G+, or the appropriate equivalent in any of these channels:
  Facebookhttps://www.facebook.com/nicweissmanpage
Slideshare http://www.slideshare.net/nicweissman
Blog http://nicweissman.tumblr.com/
Linkedin https://www.linkedin.com/in/nicweissman 
Twitter @NicWeissman
Google+ https://plus.google.com/u/1/+NicWeissmanAuthor/posts 
 Goodreads https://www.goodreads.com/author/show/14040585.Nic_Weissman
 Author Central http://www.amazon.com/-/e/B00ZAH5WYC
Smashwords https://www.smashwords.com/profile/view/nicweissman

четвъртък, 20 август 2015 г.

[book review]Да пробудиш драконче/ To awaken a dragon

Заглавие: "Да пробудиш драконче"
Автор: Николай Теллалов
Поредица: Драконче #1

Предпрочитно (по-точно предрецензионно)*
Преди няколко дни просто така ми щукна мисълта, че искам да пиша за Дракончето на Теллалов. Може би това бе виновно напомняне, че трябва да добавя поредицата в бг раздела на форум Муза, може би подсъзнателно търсех стимул да довърша поредицата или просто бях изпаднала в тийн-спомени - не знам, но ето го резултатът.
*Не обичам думата "рецензия", но не можах да измисля производно на "ревю", което да е поне малко благозвучно.

Историята:
Една разходка в планината, един инцидент и един странен порив ще отключат вратата към стари легенди.
Радослав е най-обикновен наш съвременник, потънал в сивото ежедневие... докато един ден от сивия камък не изскача една девица-змеица.
Верена е драконче, с кралска кръв в жилите, прекарала векове наред в сън, докато Радослав не я събужда.Сега, с негова помощ, тя ще трябва да свикне с новия облик на света, изграден от бетон и обвит в електрически светлини... но дали това ще я откаже да търси път към дома?

Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.
Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък. "Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басма :D Колкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек :D
Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел - особено ако копнее да прочете нещо българско и не знае откъде да започне. В хартиен вариант по книжарниците "Дракончето" е малко трудно за намиране, но е лесно достъпно в електронен от Човешката библиотека . Аз лично, с помощта на баща си, доста време събирах останалите книги от поредицата. Идете да ръчнете и да събудите едно драконче, а аз скоро ще докладвам и за тях  :)
Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.
Title:To awaken a dragon
Author:Nikolai Tellalov
Series:Dragon #1

Pre-read thoughts (or rather pre-review thoughts):
Few days ago I just got up with the idea I want to write a review of this book - one I read for a first time maybe 8 years ago or more. Not sure if it was because of the newly formed section of the forum (where I'm supposed to add this series), or as a subtle reminder to finally finish the series, or as a sweet memory of my high school days (ugh... hell no). Whatever the cause was, here's the result.

The story:
A trip in the mountains, an accident and a weird impulse will bring old tales to life.
Radoslav is your ordinary young man, stuck in the grey daily life... until one day out of the grey stones, a dragon maiden comes to life. Verena has been asleep for centuries, a dragon woman with royal blood in her veins. Now she has to discover this new world on what was once her lands, world made of concrete and wrapped in electronic lights. But even with Radoslav's help, would it be enough to make her give up trying to go home?

After-read thoughts:
This book and this series will always be special for me, because To awaken a dragon was the first book of a new bulgarian author that I read. Back at the time I was reading almost solely translated literature. But this book made me believe that I can find novels in my prefered genres, and good novels too.
I took this book from the library at random, and read it some time in 10th grade.It was a fervent rush through the pages (that are not that much either). Tellalov's modern tale of the boy and the dragon princess captured me at once. While Dicho didn't make it to my favourite characters (but I did appreciate the explanation of why they were calling him this) I loved Verena. She was wild and beautiful in her scale-like dress, dancing to whatever music there is for the sake of the dance. To awaken a dragon is a mix of drama, romance and action in the exact proprtion I'd like to find in an urban fantasy. If you're not a big rom-drama fan, let me assure you that there isn't a real love triangle and Verena is far from your girly girl. As for the action, the first time I read it, I was a bit shocked from the last few chapters that were indeed very full of action, blood and battles, especially compared to the the rest of the book. But nowadays.. well I guess I'm more used to it, lol!
The end of the novel, following those final chapters, was, while very open, satisfactory in it own way.
Maybe if a pick the book right now, and try to be objective, I'll be very annoyed with Dicho's negativism and attitude at times, and with the moral judgings served at ready. But I wouldn't change my rating of To awaken a dragon, not only because of my personal feelings. I really think it is a good example of urban fantasy mixed with history and folklore. Sadly, to my knowledge, it is not translated, so I can't rush you to go and read it.
And like this, if it's not yet clear, I gave this book 5 stars


неделя, 16 август 2015 г.

[book tour][book review] The one you feed/Този, който храниш

Title: The one you feed
Author: James Drummond
Sereis: Out of the dark #1

Note: I got a copy of this book on return of my honest review and as a part of a Reading Addiction Virtual Book Tour

Pre-read thoughts:
When I first spotted the cover, it strongly reminded me of the Goosebumbs horror series. As a kid, they really used to freak me out, and nowadays I still like them, tho they don't have the same impact on me. Seeing the page count here, I deduced we will have a much more developped story here and it'd be def worth the try.

The Story:
Like most kids who grew up in the small Oregon town of Silver Falls, Toby Hoffman had heard all the scary stories about the monsters living in the neighboring woods of the Umatilla Indian Reservation. Now a teenager, he knows the stories are made up to keep the town’s children from wandering where they aren’t wanted.

Then his best friend, Nate, wakes up covered in blood in the reservation woods, with no recollection of whose blood it is or where it came from. When even more brutal attacks follow, Toby can’t help but wonder if one of the fables he was told as a child might be true. With the help of Rachel, a determined Native American girl who has moved off the reservation and into the house next door, he begins searching for an explanation for the recent carnage. He also develops feelings for his new neighbor, which are put to the test when he and Rachel discover that her uncle may be responsible for the emergence of a legendary monster that does in fact exist.

To make matters worse, there’s evidence that Nate was turned by the beast, and that he has every intention of holding onto his extraordinary new creature capabilities no matter the cost. In order to save Silver Falls from a true scary story, Toby will have to face off against forces he doesn’t fully understand – and his closest friend.


After-read thoughts:
Acording to the old tale, there are two wolves battling in everyone's soul  - one made of hatred and fear, and the other of bravery and hope. And the one that wins is the one you feed. But when real monsters lurk around, mosnters fed on years long of hatred; the presonal choice of "which one you feed" may decide wether you'll become food or not.
In a way, I was right to compare this novel with a Goosebumps for it had a similar eerie atmosphere. But from the first chapter it became clear that the book was targeting more mature audience - teens and not kids. It was visible not only in  the trated themes, but also in the writing style.  I really liked how the author was telling the story, his use of words, the alternating between different charatcers, and especially the interpretation of the title. Overall, it was fast and enjoyable read.
The main line of events building the story line didn't offer many surprises - a monster appears, main character's best friend gets bitten, main character goes through some personal drama and turmoil, a pretty girl appears, some appropriately werewolf gore, but in the end the day is saved. However, first thing - as said, the story is very well told. There were a lot of details, nice steady pace, and many diverse characters. It was a rather pleasent surprise to see that some chapters were kept exclusively for the adults - like Toby's father and Rachel's uncle - making them an integral part of the story, which is not so often seen in YA novels.
And second thing - what really makes this werewolf story stand among the rest is the background, the legend behind the monster and tha Native American atmosphere. It was the book's most original point and the author made a great work out of it.
There were some things I didn't enjoy much. But they were either indeed minor details (like I thought it weird how the werewolves were called with the person's given name in chapters where the characters had no way to distinguish who is who. This was probably so to make things clearer for the reader, but still made me frown). Or, it was stuff that would most definitely will be covered in the next books of the series (like the accident with Toby's mom, or Rachel's supposed powers).
The last chapter ends with not exactly a cliff-hanger, but something really catchy and promising for the next book. Most certainly, when Toby's next asked what are his plans for the future, the answer won't be simply "College".
I give "The one you feed" 4.5 stars and can recommend it for YA and horror fans.


And now, since this is a book tour, time for some goodies!


 



Rachel barely managed to hang up the phone before Bruce pulled her away from it. He turned them toward the stairs and began leading them up to the second floor.
Toby heard his father calling after them from the hallway. “Dammit, Bruce, I meant get them out of this house!” Bruce paid no attention, yanking Toby and Rachel to the top of the stairs and then down the second-floor hall. Toby tried to pull away, but immediately felt Mr. Bennett tighten his grip.
Walter called out again from the living room. “Bruce! Get them out of here!”
The stubborn plant owner tugged the two of them into a dark room at the far end of the hallway and shut the door behind them. Toby stood in complete darkness for a second, then Bruce flipped on the lights to his upstairs study and locked the door.
“You think a locked door is going to stop them?” Toby asked incredulously.
“No,” Bruce answered as he strode over to an enormous oak armoire. He opened it to reveal several large-caliber weapons hanging on built-in custom racks. Removing a 20-gauge shotgun, he gave them both a wink. “This is.”
“No,” Toby moaned. “It’s not.”
Downstairs, Walter and Paul finished reloading their weapons, yet again, as the werewolves wobbled to their feet.
“I’m running out of ammunition here, Sheriff,” Paul said as he raised his rifle to fire another round into Willard. “That girl’s uncle better get here soon.”
Walter stepped cautiously toward Nate, getting just close enough to see the werewolf’s bullet wounds healing rapidly below its scruffy clumps of fur. Completely flummoxed and frustrated, he fired off three more rounds, but the pistol shots did more to anger Nate than hurt him.
The werewolf swiped at a coffee table, sending it flying into the sheriff. It struck him solidly in the chest and chin, sending him to the floor in a daze. His view now partially obstructed by the table, Walter could no longer see Paul, but he heard the hunter’s rifle blast as the creature lunged.
Both the werewolf and Paul moved into view as the beast clamped down on the hunter’s arm and, with a swing of its massive head, flung him clear across the room. Paul crashed into a life-sized portrait of Bruce Bennett and then tumbled to the floor. The werewolf pounced, clawing out the hunter’s throat with one swipe. Too concussed to take action, Walter could only watch as the creature reared back and unleashed a victorious howl.
All three of the frightened souls in the upstairs study jumped as Nate’s howl reverberated through the walls. Toby’s heart sank as he turned toward the doorway. Why weren’t they hearing more gunfire?
He took a step toward the door, wanting to go make sure his dad was okay, but then took several steps back when a snarl came from the outside hallway.
Bruce leveled his shotgun at the room’s entrance. “You kids, get behind me.”
Toby was going to do more than just get behind Mr. Bennett. If a werewolf was coming in, they needed to find another way out. He quickly surveyed the room and hustled over to the nearest window.
Flipping the latch, he slid open the lower pane and punched out the screen. Looking at the hard-packed dirt below, his first thought was that it would be a long jump. They’d get out of the room easily enough, but would be easy prey after twisting a knee or blowing out an ankle.
Then Toby looked up. It was a far more promising option.
“I think I can reach the roof,” he said, ducking his head back inside.
Before anyone could respond, Nate burst through the door. The sound of Bruce’s gun blast immediately filled the room and blood splattered the study wall. The creature collapsed right in front of the doorway, its chest left bloody and ragged from the shotgun’s powerful slug.
Toby eyed the wounded beast. If the group could climb over it, they’d be able to get back downstairs, but there was no way to tell how injured the monster really was. Toby had no intentions of getting close enough to find out. He glanced over at Rachel who seemed to be thinking the same thing.
“Roof sounds good,” she said.
Toby quickly shrugged off his jacket and dropped it to the floor, then climbed onto the windowsill. He steadied himself, getting a good grip on the outside of the frame, then leaned his body outside the window and stood up, all the while trying not to look down.
About a foot above his head was a copper gutter that ran the length of the house, a choice Mr. Bennett had possibly made to give his cabin a more rustic, historical appearance. Toby was just glad it looked sturdy. He reached up with one arm, pushing off his toes, and gave the gutter a good tug. It held. Determined not to let doubt set in, he hurriedly crouched down and took a deep breath.
Leaping up and to his right, Toby grabbed the gutter and pulled. Using his body’s momentum, he swung his right leg onto the roof’s slate shingles. It landed and stuck, but only for a moment. The shingle below his sneaker suddenly gave way, and the next thing Toby knew, he was swinging back past the window.
“Toby!” he heard Rachel call out from inside.
He held tight as his momentum swung him to his left. His upper arms burning, he frantically kicked his left foot onto the shingles. Everything stayed put this time. Grunting and panting with the effort, Toby strained to pull himself up over the gutter and then rolled onto the roof.
Seeing that Toby had found his way safety, Rachel turned away from the window briefly to watch Bruce cautiously approach Nate and poke the werewolf with the barrel of his shotgun.
“Think I killed the bastard,” Rachel heard him mumble.
Her eyes moved to the creature. The intense prickling she felt spreading throughout her body, which she’d come to recognize as some sort of werewolf sixth sense, told her something different. Things in this room were about to take a turn for the worse. She wanted out of there before they did. Rachel spun around and stepped up onto the windowsill.
“Hey,” Bruce called out to her. “I said I think I killed the bast—”
The werewolf jerked its head up and chomped down on the plant owner’s upper right arm. Then, in the blink of an eye, it tore the limb clear off. A shocking amount of blood spilled from the wound. Tossing the appendage aside, the beast knocked its stunned victim to the floor and completed its assault by splitting open Bruce’s chest with its five-inch claws.
Lifting her other foot onto the windowsill, Rachel frantically reached into the air. Not feeling any hands grabbing hers, she looked up for Toby, but he was nowhere to be found.
“Toby!”
His head and shoulders suddenly emerged, and he quickly stretched an arm toward her. “C’mon. Grab my hand.”
Rachel reached up again, and Toby grasped her wrist. She wrapped both of her hands around his and held on tight.
Glancing back inside the room, she saw Nate gnawing on Bruce’s head like it was a chew toy. The creature peered up to notice her hanging outside the window, and they locked eyes. She felt like bait dangling there, and apparently looked like it too. Having polished off its original target, the werewolf released the slaughtered Mr. Bennett and took a step toward her.
“Grab the gutter,” Toby grunted. “You need to pull too.”
Rachel looked up to see he was starting to slide off the roof. She quickly let go with one of her hands and grasped the copper gutter, straining to lift herself as Toby pulled her up by her other arm. Her torso had just cleared the roof’s edge when she heard the werewolf’s heavy paws trotting across the study’s hardwood floor.
It was coming for her.
A sudden explosion of knotty pine paneling, wood window framing, and Owens Corning showered Rachel as the werewolf broke through the window and part of the second-story wall. As she was hoisted upward, she caught a glimpse of the creature through all the debris, seeing it snap at her heels and just barely miss. Then she saw the sky as Toby grabbed her by the belt and rolled her over his body and onto the roof.
“It was going to kill me,” Rachel said between jagged gasps. “Whoever that thing is, it was definitely going to—”
“I know.” Toby’s pulse roared in his ears as he lay next to the freshly made crater in the lodge’s roof and second-story wall. According to Bimisi Chochopi, the Shaman hadn’t attacked Rachel because she wasn’t among his sworn enemies. Nate and Willard didn’t appear to have the same ability to discriminate. At least Toby hoped that was the case. Otherwise, one of his best friends had just knowingly tried to bite Rachel and him in half.
Toby maneuvered his way around busted timber and plaster, inching his way towards the roof’s edge. In the yard below, he saw what he assumed was Nate, or possibly Willard, glaring up at him with those luminous yellow eyes. The stare down only lasted a few seconds.
With an aggravated snarl, the werewolf turned and loped off into the forest.

Meet the author!



James is the author of The One You Feed, Something Wiccan, and The Agreement - the first three books of the Out of the Dark series. He lives in Chicago, Illinois with his wife Angela and two cats named Tim and Ruby. During the day James is a Senior Instructional Designer for an e-learning development company. A Graphics Designer at the company, Wojtek Batko, designs the covers for James' books.



Contact Information

Purchase Links

And enter a giveaway to win!
a Rafflecopter giveaway

  Заглавие: "Този, който храниш"
Автор: Джеймс Дръмонд
Поредица: От мрака #1

Бележка: Получих копие за ревю като част от книжно турне на Reading addiction book tours

Предпрочитно:
Корицата на тази книга много ми напомни на поредицата "Гуусбъмпс". Като малка голям страх берях с епизодите от сериала, и въпреки че когато по-късно прочетох книжките, те не оставиха същото впечатление - все още много си ги уважавам. Съдейки по броя страници на тази книга, когато я взех бях се настроила за по-развита Гуусбъмпс история.

Историята:
Подобно на повечето деца израснали в малкия град Силвър Фолс в Орегон, Тоби Хофман е чувал всички страховити истории за чудовищата, живеещи в близките гори до индианския резерват Уматила. Сега, вече като тийнейджър, знае, че тези истории са измислени само за да плашат децата да не бродят където не трябва.
Но един ден най-добрият му приятел Нейт се събужда в горите на резервата, покрит с кръв - но без никакъв спомен чия е тази кръв.Нещо продължава да атакува жителите на Силвър Фолс и Тоби започва да се чуди дали няма някаква истина в приказките, които са му разказвали като дете. С помощта на решителната Рейчъл, момиче, което от резервата се е преместило в съседната къща, той започва да търси причината за жестоките убийства. Връзката между тях двамата обаче среща неодобрението на чичото на Рейчъл... който, както се оказва, крие доста тайни - и само една от тях е освобождаването на легендарен звяр от историите на племето.
 Сякаш това не е достатъчно, доказателствата сочат, че Нейт също се превръща в чудовище, и това дори му харесва. За да спаси Силвър Фолс, Тоби ще трябва да се изправи срещу сили, които не разбира, и най-лошото - срещу най-добрия си приятел.

Следпрочитно:
Според старата индианска легенда, в душата на всеки човек се борят два вълка - единият изтъкан от страх и омраза, а другият от смелост и надежда. А кой ще победи - този, който храниш.  Когато обаче истински чудовища започват да обикалят наоколо, чудовища, години наред хранени с омраза, от доскоро метафоричния изобр "кой вълк да нахраниш" може да зависи дали сам ще се превърнеш в плячка или не.
 В известна степен, предчувствието ми да сравня тази книга с поредицата Гуусбъмпс бе на прав път - и двете притежават една и съща атмосфера. Но още от първата глава стана ясно, че целевата аудитория на поредицата "От мрака" са не деца, а тийнейджъри, и това си личеше не само в разискваните теми, но и в стила на писане. Много ми хареса как авторът е разказал историята, прехвърлянето от едни герои на други, и особено интерпретацията на заглавието.
Събитията, построяващи основната сюжетна линия, не поднесоха много изненади - появява се чудовище, най-добрият приятел на главния герой бива ухапан, главният герой преминава през солидно количество лична драма, появава се хубаво момиче, сцени на върколашка касапница, но накрая градът е спасен. Въпреки че в това отношение историята не бе кой знае колко оригинална, ми допадн много поради две причини. Първата - както казах, всичко бе много добре разказано. Основната линия бе разнообразена с множество детайли, темпото бе добро и имаше множество въвлечени герои вместо стандартно трио. Приятна изненада бе, че някои глави покриваха събитията от гледна точка на възрастните - бащата на Тоби и чичото на Рейчъл, което не е често срещано в YA романите.    
И второто нещо, което всъщност кара тази книга да изпъква сред другите върколашки истории, е легендата зад чудовището и индианската атмосфера. Да обвърже нещата по такъв начин е най-оригиналното решение на автора, и той наистина го е разработил добре. 
Някои неща не ми допаднаха съвсем. Но това бяха или наистина дребни детайли (например много се зачудих, когато върколаците бяха със собствени имена в глави, които се разкават от гледна точка на хора, които няма как да ги разпознаят). Или пък бяха неща, които със сигурност ще се развият в следващите томчета от поредицата - като загатнатите мистични сили на Рейчъл, или завършването на случая за катастрофата, отнела живота на майката на Тоби. Щеше ми се и те да получат развитие в тази книга, но човек не може да има всичко.
Последната глава завършва не точно с клиф-хангър (?? точен еквивалент, моля?), но с нещо наистина интригуващо и обещаващо за следващата книга. Да кажем само, че следващия път, когато попитат Тоби какви планове има за бъдещето, отговърт едва ли ще е просто "Колеж".
Давам на книгата 4.5 звездички и я препоръчвам на феновете на YA хоръра.
    
И накрая :D Тъй като това ревю е част от книжно турне, авторът е организирал томбола за копие от книгата! :D Кликнете на Рафълкоптърчето горе и си пробвайте късмета :)) 

сряда, 12 август 2015 г.

[tag]Epic TV show tag


Какво правим като не ни се пише ревю? Точно така, правим тагове! Този специално видях от The Book Psycho и ми привлече вниманието, защото досега не бях попадала на таг за сериали. Вече не ми остава време да гледам толкова много сериали, както преди, но все още те са много повече от филмите, които изглеждам за година. Напоследък сякаш гледам отново любими стари сериали, вместо да наваксвам с новите, но oh well. И тъй като съм ненаситна, (а в блога на Book Psycho той казва, че е съкратил някои от въпросите), потърсих и други варианти и направих колаборация.

Преди да ви представя моя Епичен Таг, ще уточня, че не включих аниметата (защото просто щеше да ми е твърде трудно да избера... може да направя някой път отделен за тях!) и включвах анимационни сериали само където въпросът го изискваше (защото мисля, че и само от не-японски анимационни сериали мога да попълня цял таг). Освен това, за да покрия възможно най-много от любимите си серии, се опитах да не повтарям много.

Най-добър пилотен епизод
Ммм, трудно, трудно, но наградата отива при "Шерлок" на ВВС. Ако ви трябват други причини освен очевидните - Бенедикт Къмбърбач, Мартин Фрийман, перфектно модернизираният класически случай по Конан Дойл, то ето ви още една - "Шерлок" има два пилотни епизода. В първия, неофициален пилотен, който е едва 60 минути, младият Шерлок подскача наоколо в джинси и риза и изгражда един съвсем различен образ от официалния. Ако не сте гледали и двата пилота, поправете грешката. А ако не сте гледали Шеролк.... а.... не знам дали ви завиждам, защото поне сте си спестили проклетото чакане между сезоните. Но не, не ви завиждам. Ще имаме коледен викториански спешъл. Няяяяя!

Най-ужасен пилотен епизод
Пилотният от новите серии на "Доктор Кой". Предполагам, не очаквахте да видите този сериал в такава категория, и аз го обожавам - а Деветият с Кристофър Еклестън според мен заслужаваше много повече любов (и сезони). Но пилотният епизод беше идиотски с тези зли оживели манекени и донякъде разбирам хората, които са се отказали след него.... но наистина трябваше да проявите малко повече търпение, защото става все по-добре и по-добре.

Най-добър финал на сериал:
Пореден труден въпрос. Сякаш повечето ми сериали влизат в някоя от категориите "не е завършен"/"аз не съм го завършила". Реших да дам короната на "Чародейките". Въпреки че за мен без Прю нещата никога не бяха същите, си обичах сериала. Хареса ми как завърши, пък и след това пуснаха "допълнителен сезон" под формата на комикс... който още не съм прочела.

Най-лош финал на сериал:
УТФ? и ЗАЩООО?!? общо взето покриват реакциите ми. Без да се спускам в спойлери, очаквах по-хепи ендинг. Да речем, че донякъде се съобразява с легендата, но толкова други неща в сериала не се (всички обичаме Гуен, каквато си е тук, но ми кажете честно, не се ли изненадахте, когато я видяхте?), така че защо им трябваше да издребняват точно за това?


Любима актриса:
Въпреки че Ейми Понд не е любимият ми спътник на доктора, мисля, че Карън Гилън направи много силна роля.Беше интересно да я видим и извън сериала, в "Пазителите на галактиката", и се надявам да се появи и в други филми и сериали.

Любим актьор от сериал:
Миша Колинс от "Свръхестествено". Дори няма да коментираме сините му очи. Причината, поради която харесвам толкова Миша Колинс, е че в сериала ме кара да рева като разпрана на всяка втора сцена с Кастиел, а извън него - да се смея. Туитърът му е непрестанен извор на оптимизъм, готварското му шоу трябва да го излъчват навсякъде, а благотворителните му кампании са уникални. Една от мечтите ми е наистина да участвам някоя година в Гишуишес (или както там се произнася). Това същество ми е постоянно вдъхновение за писане, бтв.
Най-разочароващо прекратяване:
Тук може веднага да посочим Firefly и Дрезден, но разликата е, че когато ги гледах, знаех, че са прекратени. Не такъв бе случая с "Джон Доу". Отначало мислех, че просто по телевизията са решили да не излъчват втория сезон, но уви - след дълги проучвания се оказа, че такъв няма. Язък за идеята.

Сериал с послание
Повечето си носят някакво послание, но най-силните мисля, че са в Доктора, Стар Трек, и Приятели. Посланието на всичките е толерантност, приятелство и подкрепа, макар да са представени по най-различни начини. Първите два, като класически научно-фантастични серии, използват срещата с нови същества, за да покажат, че при среща с новото трябва да проявяваме любопитство, а не предразсъдък, и не винаги нашият начин е универсално правилен. Приятели с такава лекота боравеше с теми като сурогатното майчинство, осиновяването, хомосексуализма, че според мен трябва да е задължителен за гледане - дори и да не бяха така силни основните му теми - за приятелството и справянето в големия гаден свят. За тези сериали може да се изпише цял пост, защото всеки епизод си има послание.


Най-добро интро:
 Сред номинираните бяха иконичното To boldly go where no man has gone before от Стар Трек, мелодията от Досиетата Х, която те кара да настръхнеш, и също толкова специфична звук от Доктор Кой, оповестяваш появата на Тардис. Да не забравяме и джаз интрото на Джийвс и Устър и зарибяващата песничка от Теория за големия взрив. В крайна сметка обаче дадох това място на интрото на True blood. Който е чел книгите от поредицата, знае, че коренно се различават от сериала - не само като събития, но и като атмосфера. Най-вече като атмосфера - и точно това е уловено в плашещото, но и завладяващо интро, представящо Луизиана в цялата и двулична прелест.
И нарочно няма да говоря за GoT, всички говорят за GoT.






Най-добър женски персонаж
Просто не успях да избера между тези трите! И Пени, и Ейми, и Бернадет създадоха уникални перосонажи, всеки от който е Myth-buster сам по себе си. Първата ми мисъл за тази категория бе за Ривър Сонг, но се старая да не превръщам това в епик Доктор таг


Любим мъжки персонаж:
Трички там, трима тук, за да е честно. Кой не ги обича тези момчета?




Нелюбим персонаж:
Кю от Стар Трек TNG. Въпреки че на него дължим някои интересни епизоди, и към края да го облагородиха малко, това все още е едно от най-досадните същества. Как да не съчувстваш на Пикар и да се присъединиш към фейс-палма?


Персонаж, в който си влюбен/а:
Рори Уилямс. Момчето, което чакаше. Последният центурион. Идеалното човешко същество. Дори не ме карайте да започвам. Просто. Ми. Намерете. Рори.

Най-бързо изглеждане:
"Досиетата на Дрезден" - един сезон (не ги е срам), добра интернет връзка, и най-очарователният призрак/череп. Е, да, и Дрезден и Мърфи не са за изхвърляне. Препоръчвам и книгитe :D




Любим анимационен сериал:
Аргхх, както казах, мога цял таг да напълня с тях! Ами Мишките-рокери? Ами Костенурките Нинджа? Ами Храбър? Ами Били и Манди?!? Сериозно се замислих дали да не избера Уич, защото гледах пак първи сезон миналия месец.
Добре де, спирам се на "Спайдърмен". Тичах всеки ден след училище, за да го гледам и бях супер зарибена, докато не се обърках от различните алтернативни светове.


Сериал, който съжаляваш, че си гледал/а:
"Старгейт:Атлантида". Досадни герои, еднтипни светове, и най-идиотската завръзка евър. Спойлер: утф? Супер напреднала гениална раса, която сама по погрешка провокира еволюцията на цяла гадна раса енергосмучещи същества - и си стои и гледа как те еволюират в продължение на хилядолетия. Сериозно? Колко тъп трябва да си? Не знам, но на мен определено ми трябва нещо повече от Джейсън Момоа, за да изтърпя този сериал, дори и при всичката ми обич към SG-1

Любимо "виновно удоволствие"
"Бедната Настя". Това е единственият сериал, който съм гледала няколко пъти от първия до последния епизод, и освен това имам плюшено мече, кръстено на Владимир Корф. Бтв, винаги съм шипвала Лиза, а не Ана, бът уотевър. Без бой си признавам, че бях, и все още обожавам този сериал, заради роклите, атмосферата, и униформите на хубавците.

 Любима мини-поредица:
Neverwhere - "Никога, никъде, никой", както е преведена на български. Влюбих се в книгата, и представете си изненадата ми, когато видях, че има мини-сериал по нея. Въпреки че бе доста различен - особено откъм образи на героите - от това, което си представях, епизодите успяват да уловят атмосферата, съградена от Нийл Геймън в книгата, а акцентът на Ричард Мейхю е твърде сладък, за да го подминете.
Любим спин-оф:
Не съм гледала много спин-офове, но мисля, че и да бях, "Торчууд" пак щеше да получи титлата. Капитан Джак, все пак. "Торчууд" е спин-оф на "Доктор Кой", и въпреки че започва изключително леко и забавно със златни рибки, шофиращи с превишена скорост, става все по-тежък и мрачен със следващите сезони... точно както Джак, не е ли така? След като някои герои напуснаха сериала, нещата не бяха същите, въпреки че смятам последните сезони за много силни и емоционални... иска ми се просто да забравим, че съществуват, и да се върнем след втори сезон, където просто да се лигавим.

Какво те е срам, че си гледал?
Ъм, не мисля, че ме е срам, че съм гледала нещо. Навремето гледах един-два сапунени сериала (виж виновните удоволствия), но като цяло не ме е срам от нищо, което съм гледала или чела.

Герой, чийто гардероб би искал да откраднеш
Колебаех се между Натали от "Бедната Настя" (ох, тези рокли)... но реших, че няма да е функционално. Затова задигам - наистина богатия - гардероб на Сара Джейн Смит. Придружителка на Третия и Четвъртия (основно), това момиче беше с различни дрехи във всеки епизод, и то какви. За съжаление не успях да намеря достатъчно добри кадри, но толкова съм въздишала по нейните поли, палта и ботуши. Тя ми е модният образ на 70те.

Сериал, в който би искал да участваш
"Доктор Кой". Точка.


Първият ти сериал:
"Доктор Куин - лечителката". Спомням си, че оставах до късно (е, колко късно да е било), за да ги гледам, а образите на Микаела Куин и Съли си останаха емблематични. Някои епизоди са все още супер ярки в съзнанието ми, въпреки че не съм гледала сериала пак - като този с бясното куче, или рака на гърдата. Бтв, а виждали ли сте скорошни снимки на Джейн Сиймор? Не е мръднала тая жена!


Сериалът, който започна последно
"Елементарно" - още един поглед върху Шерлок Холмс. Засега е... окей. Идеята е определено добра, а Луси Лиу като Уотсън е гениално попадение. Самият Шерлок обаче ме дразни отвсякъде, защото дори визуално ми прилича на Мориарти от ВВС - а също и по характер. Освен това, макар че самите криминални случаи да са добри, сякаш остават недоразвити за 40-те минути епизод и набързо смотват решение.
Любимо риалити
 Не гледам риалити шоута. Сериозно, няма майтап. Това се дължи от една страна на факта, че откакто почнах университета, съм щастлив не-собственик на телевизор. Последното риалити, което гледах, бе първият сезон на "Звезди на леда". Наистина бяха страхотни и при следващите сезони надничах по сайтовете да видя изпълненията им, но постепенно се отказах
Любима семейна комедия

"Ти си гевреек"...

Има ли нужда изобщо от обяснение?