About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 28 юни 2015 г.

[book review] Born in sin/Роден в грях

Заглавие:Роден в грях
Автор:Кинли МакГрегър
Поредица: Братството/МакАлистър #3

Предпрочитно:
Първата книга от поредицата за Братството, "Господар на желанието", даде един нелош старт Прочитът на "Покоряването на шотландеца"  обаче ме бе оставил с разнопосочни очаквания относно поредицата. От една страна, както обяснявах надълго и нашироко в ревюто, втората книга не ме спечели особено. От друга обаче, най-хубавите неща в нея бяха свързани именно със Син, който се явява и главен герой в третия том от поредицата.

Историята:
Син отдавна се е отказал от едната половина от своето минало и наследство - ако някой го попита, той ще потвърди, че в него няма шотландска жилка и че се прекланя само пред английския крал (въпреки че това покорство е по-скоро...  по усмотрение). Сега обаче същият този крал му поставя ултиматум - да се ожени за красивата шотландка Каледония и да потуши размириците в клана ѝ. Каледония е готова на всичко, за да се върне  у дома и да защити клана и семейството си. Тя не би се поколебала да изготви сложни планове или да покаже колко умело върти меча. Но когато се стига до това да приеме мрачния английски рицар в семейството си, това може да се окаже изпитание за лоялността - и на двамата.

Следпрочитно:
Отдавна не ми се случвала следната ситуация - да стана през нощта да чета. Не, нямам предвид да остана до късно. То това си е един вид ежедневие. Имам предвид да си облека пижамата, да си измия зъбките и муцунката, да изгася лампата, да се повъртя и по едно време да стана и да отворя пак книгата. С "Роден в грях" този прецедент обаче се получи.
В коментара си за книгата няма да наблягам на емоционални белези, и изцеления, и доверие и т.н. Нито пък за романса между Син и Кали. Прочетох доста ревюта, и те всичките са покрили тази част от съдържанието (може да се убедите сами, ако посетите ГР или за нашенски - форума на Тиара). Вместо това ще разкажа как Син е един от най-толерантният (защото най-феминистичен не звучи особено на място) герой от исторически романс, който съм чела - като същевременно си стои естествено и на място. Тъй де, не е като да е суфражетка и да има щампа на килта "Равенство между половете". Просто беше някак изключително естествен и непредумислен в това. Когато просто обективно оцени уменията на Кали с меча, когато напълно естествено прие, че тя е начело на клана им сега. Отнасяше се към нещата доста спокойно и разсъдливо (освен, понякога, когато се отнасяше за някои аспекти от отношенията им с Кали :D ) и безпрецедентно ме спечели със зрялото си държание. Особено рязък бе контрастът, когато го сравнявах с Брейдън, когото все още смятам за незрял (а по-късно и Юън изгуби от сравнението с големия си полубрат).
Темата за семейството бе доста силно застъпена в романа  и много ми хареса в различните аспекти, в които я виждаме. От една страна имахме клана на Кали, кръвното ѝ семейство, за което тя е готова на всичко. От друга - Син, който се опитва да се държи, все едно този брак е фиктивен, но Кали е твърдо решена да го направи не просто свой съпруг, но наистина част от семейството, част от клана. И не на последно място - представителите на клана МакАлистър. Отново ще изтъкна, че Син имаше по-зряло и по-обективно отношение към нещата, въпреки че на моменти клонеше съм самонаказване. Не, не оправдавам изобщо поведението на майката на Брейдън и останалите (и колко мразя родната майка на Син, не е истина!), но ме впечатли отношението на Син към нея (и мотивите ѝ) и страшно, ама страшно се зарадвах на хепи ендинга  и по тази линия.
Страх ме е да не пусна някой спойлер, но ще кажа, че именно на преплитането на тези три семейни сюжетни линии е в завръзката и основата на сюжета. Това ревю излезе може би скучновато, но бях решила целенасочено да се спра на тези неща от книгата, които ми направиха много добро впечатление, а са в по-малка степен отразени в останалите ревюта, които четох, за сметка на обсъждането на романса. Това не означава, че подценявам любовната линия - напротив, даже във форумното гласуване за най-добра двойка без колебание дадох гласа си за Син и Кали. Имаше и много мили, и много забавни, и много страстни сцени.
И така, "Роден в грях" неочаквано и за мен получи пет звезди.

Title: Born in is
Author: Kinley MacGregor
Series: Brotherhood/MacAllister #3

Pre-read thoughts:
"Master of desire" was a rather good start for the series. However, the sequel, "Claiming the highlander" didn't stand up to it. It left me unsure of what I am supposed to expect from the series. On one hand, as I explained in the review, there was much I didn't like. On other, the third book was for the only thing I deemed worthy in the second - Sin.

The Story:
Sin has long ago given up on one half of his past and heritage - if someone asks him, he will answer that he's an Englishman and bows only to the authority of king Henry. But when the very same king decides to use him in marriage with Callie MacNeely in order to strenghten his position in her clan - what is Sin supposed to do? Calledonia is not afraid of the dark knight - and is will do anything to protect her clan and family.Including accepting Sin in her family. But Callie is not the type to do things half way and a time may come when her loyalty will be at stake.

After-read thoughts:
It's been a long time since I've been in a situation like this - to get up from bed at night to go on reading. No, I don't mean staying up late - this is kind of the norm. I mean brushing, washing, getting comfy in you pair of pajamas, turning off the lights and then deciding you still want to go on reading and opening the book once again. This is what happened to me while reading "Born in sin".
I've read many reviews on this book and so I won't bother you with talks about the romance, or the tale of the tortured hero and the brave maiden who saves his soul. I will focus on the parts that were more or less omitted in what I read.
First, I was delighted that Sin was one of the most broad-minded characters I've met in historical romance of this age while keeping it natural and not sounding too modern. In short, I thought it very cool how without bias he was impressed with Callie's skills with the sword, or how he never objected on her leading the clan. He was way more supportive, rational and calm than the image I had. The contrast was even stronger when I compared him to Braden from the previous novel - a character, albeit charming for some, but def immature in some ways of his thinking. Later the main character from the next novel will too fall in Sin's shadow - but for this we will talk later.
Another thing I liked were the different aspects of the family that were entwined in the story. We were let in Callie's family with its atmosphere of loyalty and unrequested love - even with the stirring pressure. In the mean time, Sin was trying to keep Callie from making him a real part of the family, while slowly submitting. And let's not forget the MacAllisters. I will repeat again that Sin was more mature in his thinking, even if he was prone to self-accusation. I was extremely happy of the way things ended regarding Sin's step-mother. No, I don't excuse her at all (and I absolutely hate his real mother!) but impressed with Sin's attitude and very glad of the end.
I don't want to give away spoilers, but will say that in the interwining of those three family subplots is based the outcome of the grand picture of the story. This review probably sounds very boring and sloppy, especially for a romance novel, but as said I wanted to speak of the things that impressed me in a good way but seemed less covered in other's comments. This doesn't mean that I underrate the love story of the book. Sin and Callie were adorable together, and passionate and funny, and I without hesitation voted for them as best couple in last year's poll of the publishing house representing the books here.
And like this, Born in sin gets 5 stars.

петък, 26 юни 2015 г.

[book tag] Inside-out

Отново съм в настроение за отмъкване на тагове :D Всъщност този го видях и в първоизточника -  фейсбук и блога на Егмонт . Преди това обаче го мернах на няколко други блога, и в съзнанието ми се оформи книжна картина с доста различни заглавия (не само на издателството). Затова ето я и "отвътре-навън" селекцията ми, с първите книги, които ми дойдоха наум.

1.РАДОСТ:Има разлика между това дали една книга те разсмива или ти носи радост. В случая, "Домът на Хадес" прави и двете. Помислих си и за Пратчет, но може би заради скорошния коментар във фб, който писах, първо се сетих за Домът на Хадес. Едно - че се смях до премала, но освен това се радвах толкова много за героите, за начина, по който всички те се отърсиха от това, което ги задържаше и намериха себе си. Тази книга носеше толкова силен заряд на надежда, че имам чувството, че ако изгася лампата, ще продължи да свети. Това бе една от книгите, които като свърша, и ми се приисква да се въртя в кръг из стаята, гушнала томчето.


2.ТЪГА: Книга на която сте си изплакали очите. - Наистина, това е една от последните книги, които завърших, но също така е една от малкото книги, на които истински съм плакала. Не го правя често. Но тук на всеки петдесетина страници трябваше да спирам, за да преглътна бучката в гърлото, или да гледам нагоре и да мигам, докато сълзите се махнат. На няколко места спирах и я хвърлях настрани, защото не можех толкова, не и наведнъж, не исках да зная какво ще стане, но знаех. Мамка му и книга. Бива ли от книга толкова да боли.

3.ОТВРАТ: Дразнещ/отвратителен герой-също нещо скорошно. Бих превела заглавието на книгата като "Копнеж" или нещо подобно. Но зад хубавото заглавие и нежната корица се крие най-противната главна героиня, с която се бях сблъсквала. Фактът, че се предполага да е протагонист и да ѝ съчувстваме, и че разказва от първо лице - хич, ама хич не помогнаха.



4.БЯС ЛЮТ: Книга с много битки и екшън- За такава категория отново има много кандидати. За да смаля кръга, се спрях само на тазгодишни четива и честта се падна на "Възпламеняване" . "Игрите на глада" си вървят със здравословна доза екшън, макар че в книгите, с лаконичността на Катнис, се усеща по-малко отколкото във филмите.

5.СТРАХ: Книга, която те е поизплашила - когато стане дума за хорър, обикновено първо ми идва наум "Пусни ме да вляза" на Линдквист. Този път обаче се спрях на подгласник - Джон Конъли, защото взех една негова от библиотеката за препрочит. Конъли е подгласник всъщност най-вече защото е трудно да се спра на една от книгите му. Обожавам всичките му, и общо взето всичките му са пробуждали страх на едно базисно, дълбоко ниво. Реших да постна "Черният ангел", но наистина - и "Всяко мъртво нещо", и "Нечестивци", и "Нощни приказки" биха могли пълноправно да заместят.

Та това е спонтанната ми селекция за "Отвътре навън" :D

понеделник, 15 юни 2015 г.

[book review] Long trip home/ Дългият път до дома

Заглавие: "Дългият път до дома"
Автор: Дъч Джоунс

Бележка: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Жанрът "съвременен роман" не се врежда в личния ми топ три, когато се стигне да си избирам четиво, особено ако не е подкрепено от някакъв фантастичен елемент, или от криминален случай за разплитане.. В случая на тази книга ме привлече обещанието, че в центъра на повествованието ще е не толкова някаква любовна връзка, а приятелство.

Историята:
След поредната си командировка Трой иска единствено да се прибере у дома при децата си. Но изкарва наистина ужасен късмет със самолетите - за малко не изпуска полета си, мястото му е заето, а когато най-накрая успяват да го настанят - става авария и самолетът каца аварийно. Цялата тази поредица от неблагополучия обаче го запознава с едно момиче, което може и да е малко луда глава, но дори и след няколко часа познанство двамата осъзнават, че искат да са приятели. Как обаче ще се развие това приятелство след като излиза наяве, че Изи е всъщност световноизвестна рокзвезда?

Следпрочитно:
"Дългият път до дома" разказва историята на едно наистина необичайно приятелство - между характери, за които човек не би предположил, че ще си допаднат, зародено при странни обстоятелства и преминало през какви ли не перипетии. И все пак, рокзвездата Изи и бизнесменът Трой стават приятели.
През първата половина на книгата бях супер щастлива - бе изключително освежаваща! Беше страхотна, не толкова самите събития, а как в резултат Изи и Трой комуникираха един с друг, и как  това се отрази на връзката им с други хора в живота им (например приятелството на Трой с Еди, за което той в началото на книгата бе признал, че е по-скоро повърхностно). Беше ми много миличко да ги гледам как понякога прекарват часове в телефонни разговори, все едно са тийнейджъри. Само че вместо за училище или партита си говориха за следващата голяма сделка или международно турне. Децата на Трой също бяха сладури и почти неочаквано за мен главите с тях също ми харесаха. Някъде към средата на книгата бях убедена, че съм попаднала на наистина рядко съкровище - история за приятелство между зрели мъж и жена, без романтични подтонове.
Затова и бях изключително разочарована от епизода с целувката и дори още повече при по-нататъшното разкритие, че още от първата си среща двамата подсъзнателно са искали да бъдат повече от приятели. Не ме разбирайте погрешно - и като двойка Трой и Изи биха били сладки и нямаше да ми е трудно да съм им фенка. Но не бях очарована как се извъртя сюжета - точно в конкретния случай чувствах, че тези герои имат наистина нужда от приятел в живота си, а не от любовник. Въпреки че много харесвам сюжетите тип "приятелство се превръща в любов", тук се почувствах... прецакана като читател.
Дори и при тази врътка обаче, до края на книгата приятелството си остана в центъра и по това този роман се различаваше от други съвременни, които съм чела.
Колкото до стила на автора, нямаше да навреди ако звучеше малко по-зряло. Беше изпъстрен с "уау!", "яко!" и безброй удивителни и се усещаше ярка липса на неща дори приблизителни на синоними, метафори и всички други писателски врътки, които прекарахме години да учим в гимназията. Този начин на писане не се връзваше особено с възрастта на героите и със сюжета. Въпреки че прочетох книгата бързичко, не мисля, че малко по-ошлайфан изказ щеше да ме забави, дори напротив.
И така, претегляйки плюсовете и минусите, дадох на "Дългият път до дома" четири звездички.


Title:Long Trip Home
Author: Dutch Jones

Note: I received a review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
The contemporary genre isn't in my top 3 of reading picks, especially if it is not backed up by a fantasy element or a crime to solve. But what picked my interest in the annotation, is that it spoke of friendship more than of romance.

The story:
In the end of his trip, all Troy wants is to finally get home to his family. But he has some serious bad luck when it comes to planes   - almost missing his flight, losing his seat, and in the end - emergency on board. But thanks to those unusal events, he gets acquainted with a girl that might be a little wild, but feels like a friend. However, how will their friendship progress, when it turns out that Izy is an international rock star?

After-read thoughts:
Indeed, Long trip home tells the story of one unusal friendship - between people so unlikly to grow attached to each other; born in the most uncommon circumstances and going through various unusual obstacles in order to bloom. And yet, Izy, a world famous rockstar, and Troy, the company worker manage to forge this friendship.
For the first half of the book, I was so happy reading it, it was invigorating. It was great; not that much the exact events, but how in result both Izy and Troy opened to each other, how their trust deepened and what effects their relationship had on their relations with other people (for example how Troy bettered his friendship with Eddie, that he admitted to be bit superficial before). It was rather cute observing those two spending long hours on the phone chatting like students and relying on each other - just insted of tomorrow's exam they were talking about the next big deal or international gig. Troy's kids were awesome, and I ended up really enjoying the chapters with them. Around the middle of the book, I was bursting with exhiliration! I felt like I've found a real gem - a book about the friendship between a man and a woman, a topic that seems so hard to find in novels!
And so I felt dissappoined to say the least when the kiss happened and even more when the characters made the silent confessions that even from the first day they felt they wanted to be more than friends. Don't get me worng - I coumd easily cheer for a couple like Izy and Troy's. But I wasn't exactly thrilled with this plot development - I felt that those two indeed needed true friends more than anything. Of course, friendship blooming into love is a winderful thing (one of the best, actually) but still I felt cheated and even robbed in a way.
And yet, the primary subject of the book rests the friendship between both characters and I think it is enough for it to stand out among the other contemporary romance novels and to provide something different and refreshing.
In terms of the writing style, I wish it was bit more eloquent - and definitely with less "wows", "cools" and exclamation points (and instead more synonyms, metaphors - this kind of stuff) . A quick glance over those short sentences would make me estimate that the readibility score of this text is lower than its topic would suppose. It was a neat and fast read, but as a reader who seeks to enjoy the words written as much as the plot at hand, I thought the writing could be tad better executed. I don't think it would've hinder the reading speed, just the contrary - I'd say it would provoke more interest.
Overall, I gave Long Trip Home 4 stars.




неделя, 14 юни 2015 г.

[book review] Claiming the Highlander/Покоряването на шотландеца

Заглавие:Покоряването на шотландеца
Автор:Кинли МакГрегър
Поредица: Братството/МакАлистър #2

Бележка: Прочетох я миналата година, така че не участва в тазгодишните предизвикателства.

Предпрочитно:
След успеха, който пожъна "Господар на желанието",  доста бързо се насочих към следващата книга. Чисто визуално, това томче винаги най-много ме бе привличало от поредицата (гледайте българската корица, ест).  По анотация също бе много привлекателно и започнах книгата с доста големи надежди; даже очаквах тя да ми стане любима от поредицата. Но...

Историята:
Мъжете виждат битката и враждата между клановете като въпрос на чест и гордост. Маги обаче вижда нещата, които за тях остават невидими - мъжете, синовете и бащите, които не се връщат; полетата, които остават необработени; умората и мъката, която тази безсмислена война води. И е решена да сложи край на това - а не е и сама. Под нейно ръководство всички жени от селото се барикадират в църквата и отказват да се грижат за мъжете, докато не бъде повдигнат въпроса за примирие.
Колкото и да е чудно, мъжете от клана не успяват да приемат нейната гледна точка :) След няколко дълги дни, през които кулинарните им умения се изчерпват съвсем, а леглата и домовете им стават все по-студени и пусти, те решават да прибегнат до тайното си оръжие. Брейдън МакАлистър може да спечели всяка жена само с поглед и една дума, но дали и цялото му сладкодумие и чар ще бъдат достатъчни да разубедят Маги да се откаже?

Следпрочитно:
Дойдохме до "но"-то. Ще си го кажа честно, без увъртания и направо - въпреки очакванията ми, тази книга ми хареса най-малко от поредицата досега (пишейки ревюто, вече съм прочела трета и четвърта). Наистина се опитах, и признавам, че и историята, и героите имаха страшно голям потенциал, но при мен не сработи.
Още от резюмето човек може да си представи, че го очакват много забавни ситуации, една игра на котка и мишка, докато Маги и Брейдън се опитват да се надвият едни други. Авторката също е била наясно с тези очаквания, и се бе опитала да ги задоволи. Но, за разлика от прочетеното в предишната и следващите книги, тук не се бе получило толкова добре. Някои от хумористичните ситуации звучаха съвсем нереално и абсурдно - като "женската" приумица на Маги да носи при пътуването мокър парцал (средновековен еквивалент на влажни кърпички, утф?) или заклещването ѝ, при което се вдига полата (което се опитах да разиграя в съзнанието си, но не се получаваше, освен ако не изключех напълно физиката и логиката). Моментите, в които Брейдън бе преследван от зажаднели поклоннички, също се предполагаше да са забавни, но на мен ми бяха почти обидни по начина, по който почти всички жени в книгата бяха представени като нимфоманки. Изглеждаше като че ли авторката наистина, ама наистина се бе напъвала да пише тези моменти, но е била в онези кризи с липса на муза и като резултат хем те не бяха съвсем сполучливи, хем бе пренебрегнала други потенциални.. Всъщност, много по-силен заряд имаха репликите и епизодите, където този ефект не бе търсен - като така удобната за възглавница ръка на Брейдън или "Ей, красавецо, ела вътре, направила съм тюрлюгювеч" (цитатът не е съвсем точен, но гювечът е!)
И поотделно, и заедно Маги и Бредън бяха интересни герои, но като цяло Маги ме спечели повече. И двамата силни, упорити, да не кажа инатливи - и с една непоколебима представа за другия пол в началото на книгата. Както се и предполага, с развитието на историята, двамата успяват да се вмъкнат под кожата на другия и да подронят тези идеи. Наистина, имаше силни и хубави моменти между Маги и Брейдън. Но у мен остана глождещото чувство, че на края на книгата те не бяха променили цялостните си възгледи, а само бяха приели, че един за друг - Маги за Брейдън и Брейдън за Маги - са изключение от правилото, от другите мъже и жени. Дори не съм сигурна, че смисълът на последното ми изречение е ясен. Просто не останах с усещане, че в края те израснаха достатъчно, за да се поставят на мястото на някого другиго и да разбират по-добре. Например Брейдън прие да се отдаде на Маги, но не беше съзрял достатъчно, за да се опита да погледне на нещата като майка си - дори и без да я оправдава.
Добре, ще спра дотук с мрънкането и ще ви разкажа за най-големия плюс в книгата - Син. Въпреки че това не е неговата книга, Син понесе на плещите си голяма част от сюжета - включително и за финалната развръзка. И беше страхотен. Нямах пристрастия към този герой отпреди - мислех си: "О, поредният страховит изтерзан герой. Уау." Но тук Син наистина ме заинтригува и просто трябва да му отдам дължимото като движеща сила.
Въпреки оплакванията ми относно някои детайли в изпълнението, все още намирам основната идея за очарователна. Същото важи и за развръзката, и за развитието, погледнато в по-едър план.Искаше ми се някои моменти да бяха разгледани по-нашироко за сметка на други, но ще го преживея :)
"Покоряването на шотландеца" не беше лоша книга. Прочетох доста положителни ревюта за нея, и мога да кажа, че разбирам какво е спечелило авторите им, но при мен не се получи. Върна ме крачка назад в отношенията ми с Кинли МакГрегър, обратно на чувството за пропилян потенциал. Затова получава от мен три звездички.

Title: Claiming the highlander
Author: Kinley MacGregor
Series: Brotherhood/MacAllister #2

Note: I read this last year, so it doesn' go into any challenges

Pre-read thoughts:
After Master of desire has won me over I wasted no time before moving to the next one. Judging by the blurb abd the beautiful cover (I'm talking about the purple one in Bulgarian), I had my hopes high. I even thought this would become my favourite of the series.

The Story:
In the war with the othwe clan the men see pride and glory. But for Maggie it is something else, her eyes see what they miss - the men, sons, husbands and brothers that won't be coming back. The fields left uncared because theor owner is no more. The pain and the grieving the battles bring. And she is set to put an end to it - and is not alone. All the women of the clan decide to hide in the church and stop doing all their duties until they hear a word of peace.
Suprisingly enough, the men are not so happy about it :) After few long days, when their cooking abilities have come to an end and their homes and beds have become colder and colder - they decided to use their secret weapon. Bradon MacAllister is known to win every lady with a bit more than a word and a glance. But will all his charm and eloquence be enough to make Maggie give up her plan... and give in?

After read thoughts:
Well... I'll be direct about it. I had high hopes, but for now, this is my least favourite book of the series, and as I write this review, I read books three and four. I really tried and will be fair enough and say that both story and characters had great potential but it all didn't work me the right way.
Starting from the blurb, one can imagine that there is lot of fun in store in this novel; the cat and mouse kind of game until the characters figure it out. The author too, seemed to have this in mind and tried to met the expectations... but didn't fully succeed in my opinion. At least, not in the level of the rest of the books. Some of the situations sounded unrealistic and almost absurd, like Maggie's woman whim to carry a wet cloth (is this some kind of medieval wet wipes?) or the episode where she got stuck. I tried to replay this last one in my head several times, but it just didn't work unless I ruled out some logic and physics. The episodes in which Braden was chased by girls were supposed to be fun was well but for me it was almost offending how nearly every woman in the book was a crazy nymphomaniac. Overall it seemd like the author was just trying really really hard to get these done, but was writing in a lack of muse. Actually, much more natural and amusing were the moments not intended as a humerous episode.
Both Maggie and Braden were interesting, tho I was rooting for Maggie more. The two of them were equally strong and stubborn - and with the same unshakable mistrust regarding the opposite gender. As one may guess, as the story progressed the managed to get under each other's skin and change this opinion at least for one member of the other sex. Indeed there were strong and beautiful moment between them.But I was left with the rankling thought that they still didn't grow up enough to be able to fully see the other point of vue. I am not sure that I can even explain this properly. For example, I was disappointed that Braden never even tryed to understand his mother.
But fine, I will stop the ranting now and focus on one of the best things in the book - Sin. While this wasn't his novel, Sin carried much of the stroy on his shoulders, including the conclusion of the conflict. And he was awesome. I didn't care much for him in the beginning, I was all like - oh look, the next big scary character with dark past! But in no time he has won me over and I just had to give him the due.
While I didn't like the execution in some places, I still find the idea of the novel very good. I wanted some moments to go differently, or others to be more accentuated, but I was happy with overall path of the story and the conclusion.
"Claiming the Highlander" wasn't a bad book. I've read many positive reviews, and I can say I understand their authors point of vue, but it didn't work for me. It brought me down one step back in my relationship with Kinley MacGregor, back to the feeling of lost potential. And so, three stars from me.

събота, 13 юни 2015 г.

[book review] Glassford Girl part II/Момичето от Гласфорд II

Заглавие: "Момичето от Гласфорд" #2
Поредица: Емили Харт #2
Автор:Джей Фалконър

Бележка: получих копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Сколро след като свърших първата книга, изкарах голям късмет и успях да поискам и втората. Наистина си беше късмет, защото първата част завърши доста отворено.

Историята:
Емили се връща, този път след малък скок във времето. Може и да и се иска да се върне към стария си начин на живот - ден за ден, но съдбата изглежда има нещо друго наум. Тя среща Емили отново с много от хората, които са ѝ помагали в миналото. Сега най-накрая тя има някой, който знае тайната ѝ и на когото може да разчита. Което е добре, защото тя наистина ще има нужда от помощ..

Следпрочитно:
Сравнявайки втората част от историята на Емили Харт с първата, най-лесно ще е да обобщя, че самата история ми хареса по-малко от предишната, но начинът, по който бе написана ми допадна много повече.
В първата книжка бяха набелязани много интересни неща, и нямах търпение да получа някои отговори и да се изясни как точно и най-вече защо всичко това се случва. (За който не се сеща - имаме тайнствени извънземни експерименти и неконтролирано подскачане във времето) Затова и най-голямото ми разочарование от това томче бе, че в него този аспект на историята почти не бе покрит. В последните глави наистина се върна към него, но не ми беше достатъчно.
Въпреки че не се развиваше в посоката, за която се надявах, все пак историята в томчето беше интересна и също толкова динамична, колкото и първата. Много се зарадвах, че се завърнаха герои от първата част. За някои очаквах, но за други не смеех да се надявам и бях много щастлива да ги намеря отново сред страниците. Например Дуейн, първият спасител и приятел на Ем след като тя започна да подскача във времето. Още от кратката му поява в първата книга ми бе станал много симпатичен. Но може би най-усилено приветствах Джим - той сигурно е любимият ми герой досега, а и освен това в края на първата книга бе оставен с твърде много олово в корема. Една малка част от мен наистина се опасяваше, че авторът може да реши да продължи напред без този герой.
Във втората книга историята се фокусира най-вече на търканията на Емили със закона и на романтичната ѝ връзка с Дерек. Последното може да зарадва читателите, които са чакали да видят само набелязаното в първата част привличане да разцъфти напълно, но още в първото ревю си признах, че не съм от тях. Нищо лично, Дерек. Обичам си YA романтиката, но просто не ме печелиш. Стандартизиран си. На твое място бих предпочела почти всеки друг. Например Шелдън - шоколадо-пристрастения сладур от библиотеката.
В коментара си за първата книга доста нашироко обсъждах стила, затова и сега трябва да отделя една-две думи. За моя голяма радост, тук беше наистина много, много по-приятен! В предишнатата част бе досадно опростен, тук вече бе много по-разнообразен и добре структуриран и можех да се радвам не само на историята, но и на самия начин, по който бе разказана. И както обещах, след като има прогрес в това отношение, вече мога да препоръчам на по-широк кръг от хора (а не да се огранича до по-младата половина от тийн-популацията).
Давам на книжката четири звезди, както и на първата, но тук повече се дължеше на стила и по-малко на историята. Скоро ще започвам третата част и се надявам на нея вече да мога да дам съкровените пет звезди :)


Title: Glassford girl #2
Series: Emily Jeart Time Jumper Series #2
Author: Jay J.Falconer

Note:I received a review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
After finishing the first book of the series, it was good for me that the second one was already available for the taking, as the first instalment really left me hanging.

The Story:
After a very small time jump, Emily Heart is back. She might be trying to keep her style of living day by day but fate has something else in store for her and gathers around all the people that had ever helped her. She now has friends at her side, someone who knows her secret and that she can trust. But at the same time, she may need all the help she can get.

After-read thoughts:
f I have to summarise my opinion of the second installment of the Emily Heart Series, I'd say that I enjoyed the story bit less but loved the writing so much more.
The first part of the story really intrigued me, so I was really looking forward to reading the next, and hopefully - getting some answers of the how and why all of this was happening. So I was quite disappointed when the story didn't move an inch in this direction. The very last chapters got back to it, but not much.
While not progressing in the direction I wanted it to do so, the story was still an interesting and fast paced. I was delighted to see again some characters from the first book - some expected, but here were some characters I didn't dare to hope hearing from again! Like Duane, Em's first friend and saviour in her career of Time Jumping - a person I had a soft spot for from the start. And it was so good to see Jim again - probably my favourite character so far - alive and kicking and taking important part of the story even from his hospital bed. The story here focuses more on Emily's friction with the law, and her love relationship with Derek. Which is good news for the readers looking for the romance hinted in the first book to bloom fully, but to be honest, I wasn't one of them. I do love my share of YA romance, but here it just didn't work for me. Not that I disliked Derek, but I'm not fond of him either. I just wasn't interested in him and would've prefered any other in his place (like Sheldon, sigh).
In my review for the first part, I commented the style. Well, here it was significantly improved! While it is still an easy and very fast read, the language and the structure seemed so much better. This time, I can really say I enjoyed the act of reading itself, and as promised, I can now reccomend the novel to a broader audience.
I give the book 4 stars, the same as the first part, but in this case it was more due to the style and less to the story. I will be starting the third part soon and I hope to see there combined the best of the two, so that I can finally give the Glassford Girl five stars :)



събота, 6 юни 2015 г.

[book review]Златото е винаги черно/The gold is always black

Заглавие: "Златото е винаги черно"
Автор: Виолета Кирилова

Предпрочитно:
Тази книга няколко пъти ми влиза в полезрението, привличайки най-вече с пищната си корица. Надява се да я оцените и през екрана, а на живо е още по-атрактивна. Та, бях сложила това заглавие за четене по програмата "повече беге", а осъществяването ѝ стана дори по-скоро от предвиденото, след като я намерих в библиотеката.

Историята:
Младата Шарат от Кувейт пристига в Саудитска Арабия, за да стане втора съпруга на краля - изпълнена с въодушевление и очаквания. Но в някои отношения реалността я заварва неподготвена и тя трябва бързо да израсте до нивото на новите си задължения. Шарат се сблъсква с много трудности, но среща и помощници и съюзници там, където най-малко очаква. Но точно когато нещата привидно се успокояват, надвисва конфликт с международни размери...

Следпрочитно:
При описанието на тази книга на няколко пъти се натъкнах на "модерна приказка", аз бих определила "Златото е винаги черно" като сапунен сериал. Давам обаче това определение с най-добри чувства!
Докато четях книгата, повече от половината сцени си ги представях в кинематографския стил, характерен за този вид сериали, и си мислех, че романът идеално би могъл да бъде адаптиран - или по-скоро, той самият да е съкратена адаптация на теленовела. Диалозите, героите, всичко насочваше въображението ми в тази посока, а и самият разказ би се възползвал от силата на визуалните грим, сцени и костюми.
Но подхванах нещата май от грешния край :D Та така, романът започва с пристигането на една модерна кувейтска принцеса в модерния царски двор (което ме изненада, защото аз очаквах нещо а ла Лорънс Арабски, а те ме метнаха век напред). Шарат ми стана страшно антипатична в началото, едно досадно, разглезено, несъобразително и спонтанно действащо момиченце - за това допринесоха и царствените, много силни образи на краля и първата му съпруга - Зафира. Контрастът бе огромен, и въпреки че с напредването на историята Шарат наистина порасна, така и не можа да ме спечели напълно - едно заради сянката на Зафира, и друго - защото успехите и се дължаха твърде на чуждите съвети и на случайни хрумвания. Наистина исках да харесам Шарат, но тя така и не успя да ме спечели напълно.
Историята се развива в кралския двор на Саудитска Арабия, и макар да не знам доколко е достоверна атмосферата, със сигурност бе забавна и пищна. А най-голямата изненада, която ми поднесе, бе антуражът на Шарат... съставен от призраците на бивши президентски съпруги! Това, и Кока-колената афера, бяха двете гениални хрумвания, заради които си струва да прочетеш романа. На някои места се смях до сълзи, и сериозно се замислях дали да дам пет звезди. Но в следващ момент се натъквах на поредното "-Хаха - каза тя." или на някое неумело поднесено, мелодраматично, украсено с удивителни знаци съждение. Стилът на авторката доста варираше, на места бе почти детински, макар да си оставаше приятен. На края на книгата вече един от любимите лафове вкъщи - "хахаха- изсмя се графът на развален испански", вече си звучеше съвсем на място.
В книгата се разглеждат и по-сериозни теми - болест, политика, права, свободи и религия. Тези въпроси обаче се развиха доста бързо, и това отне част от тежестта им - но все пак книгата е едва 200 странички. Като цяло за мен по-леките и по-хумористични моменти се бяха удали повече. Колкото до романтиката - защото аз поне слагам "Златото е винаги черно" в графа любовни романи - тя определено бе налице, но отново ще кажа, че по-голямо впечатление ми направи любовта между краля и първата му съпруга.
В заключение, това бе може би най-симпатичният български роман от този жанр, който съм чела. Имаше някои недомислици в разписа, които ме караха да въртя очи, но комбинираше драма и лекота по онзи специфичен за любовните саги начин и в крайна сметка бях доволна, когато завърших книгата. Дори се опитах да намеря нещо друго от авторката, но всъщност не открих абсолютно нищо за Виолета Кирилова :(  Препоръчвам "Златото е винаги черно" на любителите на арлекинчета, на тези, които (дори и да не си признават), са се захласвали по драмите и емоциите и са чакали "следващия епизод", на тези, които искат да прочетат една приказка за крале и принцеси, и не им се задълбочава с въпроси за истинския свят; и на тези, които са се заинтригували как, за бога, принцеси, призраци и кока-кола са събрани на едно място :D

Четири звездички от мен:)


Title: The gold is always black
Author: Violeta Kirilova

Pre-read thoughts:
I had my eyes on this beautiful cover for some time. And as the author is Bulgarian, I had the book in my to-read list, and as I found it in the library it went from to-read to read faster than expected.

The story:
Sharat is young and beautiful princess, coming to Saudi Arabia excited and full of hopes, about to marry the king. But the reality of the court - even if welcoming - is harsher than expected and she is forced to grow up and from a little girl to become a queen. Among the dificulties, she also finds friends and advisors, but jusy when Sharat thinks she has found her place, she is involved in a conflict of a grand scale...

After-read thoughts:
In other comments about the book I often saw it called - modern tale, but I'd call it a soap opera. With best feelings and all due respect however!
Just when reading, every second page I was imaginig the scene as in a sitcom. The dialogues, the characters and the drama, even the pauses seemed so well suited for it, and the story would take advantage of the visuals such as make up and costumes. One could really see this book on the small screen, or rather - look at it as a short adaptation for already existing series.
But this is not where I should have started. Well, the novel begins with the young modern princess coming to the nowadays court of Saudi Arabia. I was expecting something along the lines of Lawrence of Arabia, so was a bit surprised, but not in a bad way. My first impressions of Sharat weren't exactly good. She was ignorant and spoiled, and doing everything on a whim. Not only this, but the contrast between her ad in opposition - the king and the first wife queen Zafira, who was so regal - was great and made it harder for me to accept her. I really wanted to like Sharat and in time grew warmer to her, but not completely. I think too mucj of her success was due to advice from others.
I don't know how authentic the atmosphere was, but it was rich and fun to read. And the biggest surprise in the book was the entourage of the young queen - made of the ghosts of president wives! This, and the whole Coca-Cola affair, are the tho things that make me reccoment the book to others.  There were times I was so amazed, or laughed so hard, that I wanted to give 5 stars. And next I read something like "Haha - she said" or something that was really waaay to melodramatix and with too many exclamation marks for me to handle.
The book speaks of more serious themes as well - illness, rights, freedom, politics. But they were handled bit in a hurry, and solved too easy, which robbed them of the impact they would have. The book is thin - 200 pages, so I wasn't very surprised at this. As a whole I think the fun and the lighter moments were managed in a better way than the serious ones. As for the romance - because I def put "The gold is always black" in the love novels section - is well presented. Again however, I shipped Zafira and the king more (really loved their story).
In the end, I think the novel was rather cute, one of the best of this genres from a Bulgarian author. In writing terms, some parts could have been handled in a better way, but I closed the book with a smile. I'd reccomend it to romance novel fans, to people, who ever waited for the next episode and for everyobe who was left wondering why and how Arabian princesses, American ghosts and Coca-Cola came together. :)

4 starts from me.




вторник, 2 юни 2015 г.

[book review] The Dream Engine/Машината за сънища

Заглавие: "Машината за сънища"
Поредица: Блъндърбъс#1
Автори: Шон Плат и Джони Б. Труант

*Получих книгата за ревю като част от Отбора на Sterling & Stone

Предпрочитно:
Засега съм чела само една книга от това дуо, "Еднорожкият уестърн", за който писах наскоро, но наистина бях очарована от смахнатия, но много адекватен свят, който авторите бяха построили. Затова и много се зарадвах на възможността да стана част от "уличния отбор" за ревюта на авторите. Първата книга, която предложиха за ревю, изглеждаше страхотно дори и само на база корица и анотация. Когато я приех, дори не знаех за историята зад нея - която се оказа дори по-необикновена от тази зад Уестърна. "Машината за сънища" е резултатът от един проект на платформата Kickstarter, където авторите са обещали да напишат и издадат роман в рамките на 30 дни, ако намерят достатъчно поддръжници.

Историята:
Айла най-накрая е получила работата на мечтите си - да стане Строител в Министерството на Манифестацията. Тя прекарва дните си, използвайки ума си, за да овеществи идеите, които получава от Етера. Но в последно време и други неща я навестяват в извънработните часове - странни образи и гласове, докато спи. Което е абсурдно - да виждаш неща в съня си? Та нали тогава мозъкът е изключен, като мъртъв, всеки знае това? Айла се оказва на границата да избира между лудостта и страха, единствената в един град заобиколен от Мъгла и криещ тайни в недрата си, която  започва да се пита кое е реалност и кое е истина.

Следпрочитно:
Книгата започна наистина силно, като още от първите страници и изречения започна да подхвърля улики за тайните на света, в който се развива.  Например акцента върху Строенето, това да бъдеш Строител - тази главна буква бе едно от първите неща, които ми направиха впечатление. Подозренията ми се оказаха правилни и по-нататък този свят се разкри като един от най-чудесните миксове (но все пак, не така добър като "Еднорожкият уестърн :D ), които съм чела напоследък. Алтера и "Машината за сънища" комбинират две идеи, които на пръв поглед са сякаш взаимоизключващи се. Първата се корени в самия жанр на книгата - стиймпънк. Независимо дали е придружен от фантастика или не, стиймпънкът винаги е бил преди всичко за сътвореното от ръката, за мислителите, чертежите, машинното масло. А тук го срещаме заедно с една форма на креационизъм, да създаваш от нищото - нещо. Но тези две линии са помирени в света на Алтера, където всички захранват с мисли и сънища, и хвърлят всичките си сили в огромния двигател и подземния му близнак - с или без свое знание.
Айла беше приятен главен герой, интересен, но и изключително нормален - и, за щастие, не привества като идиот идеята да захвърли всичко и да се бие за нечия чужда кауза. В някои моменти я харесвах, в други ме дразнеше. Това, което ѝ попречи да се нареди сред любимите ми героини бе, че ние читателите бяхме принудени да прекараме твърде много време в главата ѝ. През цялата средна част на книгата почти нищо не се случва - запълнена е с размислите на Айла, с предъвкването на едни и същи риторични въпроси, които не водят на никъде - и НЕзадаване на по-съществените въпроси, за които аз копнеех. Все си мислех как това читателско време можеше да е оползотворено като ни запознаят повече с другите герои (като Ливай и Кора) - до последно сякаш ги знаехме само повърхностно. Или със самия свят - имах толкова много питанки за устройството и позицията на Алтера, включително и спрямо нашия свят - защото героите явно разбираха намеците за "белия заек" на Карол и разпознаваха поддържащия света Атлас. Надявам се всички тези подробности да намерят отговор в следващата книга. Тъй като отворих дума за другите герои и отношенията на Айла с тях, трябва да спомена още нещо - акцентът тук е не върху тийн-романса, а върху връзката на Айла със семейството ѝ, факт, от който бях много доволна. Но надушвам и обещание за някакъв романс в следващата част - нещо от което също няма да се откажа :D
Та, прехвърляйки средата на романа, бях вече отегчена и оценката ми клонеше към три звездички. Но после нещата отново се устремиха, последните глави бяха изпълнени със силни и вълнуващи сцени и ме накараха трескаво да разгръщам страниците, а когато затворих последната - да се чудя неистово какво ще се случи нататък. Макар и доста отворен, краят на книгата бе така обещаващ, и като история, и като начини, по които съдбите на героите биха могли да се пресекат, че в голяма степен поправи вредите от скучната среда.
В крайна сметка дадох на "Машината за сънища" четири звезди и се заредих с търпение за следващата част. Поне от тези двата мога да я очаквам скоро :D

Title: The Dream Engine
Series: Blunderbuss #1
Authors: Sean Platt & Johnny B. Truant

Note: I recieved this book for a review as part of the Sterling & Stone Street Team

Pre-read thoughts:
While for now I've only read the Unicorn Western series by those two authors, I was really fascinated by the worlds they create and eagerly jumped at the chance to become a part of their Street Team. The first book we had an option to review was something that looked awesome just seeing the cover and the blurb and provoked an instant "Gimme!Gimme!" reaction. And I didn't even know the story behind this book, which turned to be even more amazing than the one behind Unicorn Western - The Dream Engine was written and published in the matter of 30 days, as part pf a Kickstarter project.

The Story:
Eila has the work of her dreams (you'll get the pun :D ) - she's a Builder in the Ministry of Manifestation and spends her days using her mind to give body to the ideas floating in the aether. But lately something has been plaguing her - voices and images that are calling to her while she sleeps. Which is ridiculous - no one sees things in their heads while sleeping, when you sleep your brain is like dead, isn't it so? But on the edge of fear and madness, in a city surrounded by Fog and hiding secrets underneath, Eila will have to strive to find out what is real and what is true.

After-read thoughts:
The book sets off with a very strong start, where from the very first pages it starts giving hints about the world it is set in. Like one of the first things I noticed was how the act of Building was emphasized on, and it really picked my interest.  It progressed into one of the most wonderful mixes I've read lately (but second to the Western, lol!) that combined motifs you thought were all used up already into something amazing; and brought together two ideas I thought to be opposite. From one hand we have the genre of stempunk, whichm even when mixed with fantasy, is always about thinkering, and gearsm and working with your hands, And then we have those creationist ideas of bringing something with only your mind. And these two blended perfectly together in the world of Alterra, where an almost magical engine helps turn thoughts into reality while his twin processes dreams to clear their essense and feed it to his brother... while throwing the waste away.
Eila was a nice, very normal character, the one who (thankfully) isn't so unreasonably eager to jump up at the chance to give up everything and go fight someone other's battle. At some points I loved her, at other I was really annoyed with her. The book's weakest point was that we got to spend too much, way too much time in Eila's head. Almost nothing happened in the middle of the book and it was filled with Eila going over and over the same things, and asking the same questions, but somehow missing the one I thought to be of real significance. This time could have been used to get us readers acquainted with the other characters and give us better understanding on the them (like Cora and Levi - till the end I was still unsure about where should I place them) and the world of Alterra where the story is based. I was left with too much to wonder, like how their world is (if it is ) linked to ours, if the characters can understand White Rabbit puns and recognize Atlas holding the world on his shoulders. There were other things that didn't make complete sense at this point and I hope to see them clarified in the next books of the series. As I mentioned the other characters, I must point another think I liked about Eila's relationship with them - the accent was not on the teen romance, but on the family, and I loved this. And I think there's still a hint for romance coming in the next book, something I love as well :)
As said, I got really bored toward the middle of the book and my rating was getting close to three stars. But then the last few chapters of the novel got me back on track and gulping the pages one after another.  Closing the book I was full of impatience to know what would happen next and how the fated of the different characters would interwine. The ending of The Dream Engine has so much promise that it almost made up for the boring middle.
I give The Dream Engine a total of 4 stars and will be looking forward to the next instalment. Well with those two behind the writind desks, it should be here soon :D