About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 22 декември 2014 г.

[book review] Всички наши вчерашни дни / All our yesterdays

Заглавие: "Всички наши вчерашни дни"
Автор: Кристин Теръл

Бележка: спечела книжка от конкурс във форум Муза, и после четена за Читателския клуб пак там :)

Предпрочитно:
Отначало имах съмнения за тази книга, от една страна породени от доста мрачно звучащото ѝ резюме (което се оказа подвеждащо, бтв). А от друго - от светкавичния ковър хейт, който ме обзе. Да, знам - болшинството е влюбено в корицата.Но просто - затворническа стена, процеждащи се слънчеви лъчи от поставения високо, недостижим прозорец, който те лишава дори от няколко квадратни сантиметра небе... и изведнъж тази мощна злоупотреба с фотошоп! Все едно някой е намерил де що има четки (това ли е думата?) за часовникови чаркове и е решил да ги изпробва върху корицата. Единствената книга по-зле в това отношение, която имам, е "Ревенант".

Историята:
Ем е затворена в секретна военна база и е готова за най-лошото. Тя пази тайна, която Доктора желае, но тя се е врекла да не се пречупи. Каквото и да се случи с нея или с Фин - нейният приятел в съседната килия.
Докато не намира бележка - от своето бъдещо аз със заръка да се върне в миналото. Която и носи надежда, че може да избягат. Но също така тежестта на съобщението е почти достатъчна да я пречупи - защото накрая на дълъг списък от провалени планове е останал само един вариант - смъртта на един така скъп на Ем човек.

Следпрочитно:
Книгата се чете страшно бързо и леко и дори и през по-тежките и мрачни моменти авторката превежда читателя леко.
Персонажите за мен бяха най-силната страна на повествованието. Всичките до един - и техните варианти от бъдещето, и от настоящето. Караха ме да се опитам да се поставя на тяхно място, да гледам през техните очи, да оправдавам решенията им или да се питам аз какви бих взела на тяхно място. Най-интересно ми се стори, че и самото време беше в някаква степен персонифицирано в опита да се поправят парадоксите. (добре де, тук може и да насилвам нещата мъничко. Или повечко. Но това си е просто една от личните ми слабости - превръщането в личности на разни обекти и сили. Нях, забравете XD) Та както на ниво герои, така и на ниво взаимоотношения между тях, книжката ме спечели. Успя да се издигне от стандартен любовен нещоъгълник и да вмъкне ясно, но и ненатрапчиво много други нюанси от широкия диапазон на любовта. Няма да ги изброявам сега всичките, но най-голямо впечатление ми направиха признанието за любовта към Джеймс от миналото и Фин (това ми напомни на "Великия Гетсби" - ама само филма съм гледала, признавам) и на любовта към самия себе си. Последното беше много освежаващо и напълно закономерно - свикнали сме главните ни герои да се трепят за любовите си, за каузите си, за света, за какво ли не, но рядко за себе си, без това да е представено егоистично или себично.

Недоволството ми  идва точно от елементите свързани с пътуване във времето. Та-да-да-дам, пазете се, сега идват мощните спойлери.
Аз съм странна читателска порода, както и да го погледнеш - понякога ми трябва съвсем малко, за да съм щастлива книжна мишка, друг път съм Мара Подробната и се тръшкам и мрънкам, ако не ми обяснят всичко до последния детайл. Не знам дали в случая просто аз клонях към втората си фаза, но имаше доста моменти, които, за да си ги обясня, трябваше чисто и просто да спекулирам. Такива бяха да речем бягството и оставянето на бележката - поне в моето съзнание те се оформиха като затворен кръг, а все някога трябва да е било първото бягство. Също и последните няколко глави - за да си ги обясни човек просто наистина трябва да включи фантазията на макс и да спекулира доколко премахването на Джеймс след смъртта на тийн-Фин би преправило нещата. От самото начало на историята казусът "Нейт" направо ме ровичкаше отвътре.  Нооо в последните глави това наистина се изясни, признавам.
Колебания дали ми харесват или не имам и относно онези "примигвания" на Ем и Фин, които авторката използва, за да ни разкрие повече за връзката им, и за случилото се през онези четири години. Просто някакси очаквах да е по-обвързано с раздалечаването на тийн-Марина и бъдещото-Ем и рефлекторния опит на времето да ги слее и.... ох, забравете и това.

Абе накратко, книгата наистина те кара да си размърдаш мозъчето и да плетеш разни теории.Романът беше наистина хубав, но не ми хареса, че на ключови места просто вдигаше ръце и оставяше читателя да си донагоди нещата и да измисли задкулисни причини защо трябва да се случат точно така. В Читателския клуб беше станала интересна дискусия с предложения по въпроса.

Относно продължението на книгата, планувано за тази година: агрррхгр. Защо всичко трябва да е поредици? От друга страна, едно продължение би хвърлило повече светлина върху нещата, които ми останаха необяснени и ще може в дълбочина да се разкрие теорията за пътуването във времето и неговите последствия. Засега авторката е казала само да очакваме "още Марина, Джеймс и Фин". Всички знаем какво означава това - спекулации!


Title: All our yesterdays
Author: Cristin Terrill

Note: I won this book from a forum contest and later read it for the Book club in the same Muse forum

Pre-read thoughts:
At first I had my reserves about this book. The annotation sounded so dark. And I must proclaim my cover hate for the Bulgarian edition. I know, most people love it. But just look at it - a prison wall, a single tiny window, few weak rays of sunshine gleaming... but hardly reaching... It is strong, isn't it, kicking the hope out of you. And then suddenly this terrible photoshop abuse! It was like someone decided to use at once all the time-and-clock themed brushes he had. Why?

The story:
Em is locked away. She is prepared for the worse - she has a secret the Doctor wants, but has decided to keep it no matter what.
And then, she finds a note - a very curious note... from her future self guiding her to go and change the past. This brings her hope - along with a plan for escape... But also may be the thing to bring her down. Because at the end of a long list of unsuccessfull plans to prevent the catastrophe, there is only one option left. A person, very dear to Em must die.

After-read thoughts:
The book turned to be a fast read and even through the darkest moments the author gave the reader safe pass. The characters were the best feature of the book. All of them - and all of their self-variations from past, present and future. They made me try to think like them, see via their eyes, search for their own reasons and asking myself what would I do in their place. For me the most curious thing was that even time itself was personifacated in a way when trying to fix the paradoxes... but maybe this is just my imagination.
So the book won me over with its characters and the relationships between them. It has risen above the simple love triangle we often see and has introduced the many different faces and shades of love. I can't go through all of them but maybe my favourite were how Em's love for past James co-existed with her love for the present Finn; and the love towards your own self. The last was so... fresh, and reasonable. Aren't you just fed up with characters, risking their lives to save the others, the world, some distant cause, but never thinking about themselves - at least without that making them look all egoistic and so.

What I didn't like that much in the novel... were some aspects of the time travel. Which is beyong weird for me, I know!And now come spoilers! It was that there were too many moments where I had to speculate. Such were the episodes with the note and the escape - at least in my mind they formed a closed circle but still there had to be one first escape and one first note! Or the last few chapters. A reader is just forced to use all of his imagination in an effort to explain how  exactly removing young James after teen Finn's death would fix things up. The case of James's brother was one of those but I admit it was explained in the end.

I wasn't sure how I felt about those flickers of Em and Finn the author used to show us more of their past. I was expecting this to have more to do with the reflex to fix the time flow.. oh, forget you read this.

In short, the novel really didn't let your mind rest and made you theorize. This led to some great discussions in the Book club, but I felt as the author itself wasn't sure about it and left the work to the readers.

And about the possibility of a sequel: arrrgh! Why nowadays it all has to be series? Yes, a sequel will shade some light on the events and will explain more of the time travel theories but still I am afraid it might strech too far. For now the author just says to expect more of Marina, Finn and James. James! Which just means more speculations...

Challenges:

  1. Real books - Hosted by Swoony Boys Podcast and Fiction Fare - my progress
  2. 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
  3. Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
  4. Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
  5. Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
  6. New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
  7. Everything YA reading challenge - Hosted by Books and Iced Coffee - my progress
  8. Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар