About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 24 септември 2019 г.

[book review] "ЛАМЯ ЕООД" - Марин Трошанов

Заглавие: "ЛАМЯ ЕООД"
Автор: Марин Трошанов
Поредица: ЛАМЯ ЕООД #1

Издателство: Фаетон
Жанр: ърбън, фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди


След като любимата му от гимназията изчезва безследно от собствената си стая, Станимир прави всичко по силите си, за да я намери – но напразно. 15 години на търсене и проучване не успяват да го доведат до Мая, но разкриват пред него един тайнствен и мрачен свят на неподозирани същества. Той основава – макар и малко импровизирано – ЛАМЯ ЕООД” – дружество с цел да разкрива и проучва такива събития. С единствен член – той, Миро… и може би Лина. На дружеството обаче ненадейно му потръгва – Миро се сблъсква с кървави случаи и опасни клиенти, със сили, за чиято мощ той дори не е подозирал.

Първият път, когато четох корична анотация на ЛАМЯ ЕООД, нещо хич не ме привлече. То и моята горе не е стока, писала съм много по-представтелни. Затова и я отлагах. Най-накрая преди два месеца си я купих и сега за четатона я изядох почти наведнъж. Не знам дали с анотации или ревюта мога да убеждавам, но тази книга си заслужава четенeто, особено ако си падате по ърбън фентъзито, обещавам.

ЛАМЯ ЕООД има всичко, което търся в жанра – интересни случаи, забавни герои; както и този бонус, който се отнася за бг представителите – възможността да срещна нещо познато. В местата, в начина, по който героите говорят, в пресътворяването на сюжетите. Това също го получих тук. Въпреки че се развива предимно в София, книгата започва и завършва в Бургас. Нямаше как да не се израдвам масимално на това. А на споменаването на автобус 211 ме обзе една такава сладка меланхолия… ех…

Но човек не взема да чете фентъзи, за да се наслаждава на описания на градския транспорт, и още по-малко на БДЖ, освен ако не притежава някаква особена мазохистична нишка.  Сравнително безопасно е да се предположи, че сте тук заради фан-та-стич-но-то.  Засега в този първи том нямаме змейове, лами или дракони (въздъх), но Миро (и читателят) със сигурност не е оставен да скучае откъм свръхестествени случаи. Освен изчезването на Мая, в книгата се застъпват още поне четири, ако броя правилно. В един момент чак се бях обезпокоила, че в рамките на романа няма да могат всичките да бъдат, ако не разплетени, то поне да получат развитие. Но напротив – имаше и разрешени (нощният влак София – Варна вече е безопасен… един вид) и така хубаво преплетени едни с други случаи. А последният беше най-сладък – освен че явно ще се занимае с нещо много по-българско и митично от обикновените призраци (ооо, кукерииии!), той послужи и за разкошен, напълно неочакван финал на книгата.

Миро беше доста приятен за четене герой, от тези, на които може да си съпричастен за случващото се, и същевременно много да им се ядосваш.  Едно на ръка, биваше ли да е толкова груб с Лина, ама това да се втурне практически неподготвен да лови призраци? Тцтц, срамота… поне с една солница да беше минал периметъра, както се полага на всеки, изгледал поне няколко епизода на Свръхестествено. В развитието и разширяването на екип ЛАМЯ, Боро беше една приятна изненада с оглед на муренското му минало и последващо превъзпитание. Най-голям сюрприз обаче бяха Мартин и Роси! Ооо, нямам търпение тези млади ламски възпитаници да се качат на главата на Миро! :D Може би единствената критика, която мога да изровя откъм герои и екип, е вмъкването на Бойко и ДАНС. Определено ме накара да подбеля очи, а опозиционната на ЛАМЯ ЕООД организация можеше да мине и без това. 

Но пък вие (и аз) може много лесно да подминем тези няколко изречения и изцяло да се насладим на останалите близо 250 страници. ЛАМЯ ЕООД е едно бързо и изключително приятно четиво, изпълнено с приключения, сенки и страх, и пътуване до един от най-прекрасно изрисуваните варианти на Долния свят. Но без гаранция за обратен билет.

вторник, 17 септември 2019 г.

[book reiew]"Въздигане" - Кристиян Малинов

Заглавие: "Въздигане"
Поредица: "Недосегаем" #3
Автор: Кристиян Малинов

Издателство: Либра Скорп
Жанр: YA, тийн, фентъзи

Топчеста оценка:5 звезди


4 години по-късно се завърщам към поредицатаа Недосегаем. Любопитен факт – като си погледнах историята, излиза, че на същите дати 2015 г, съм имала ъпдейти и по втората книга :D
След драматичните събития досега, с началото на втората му година в Академията, животът на Крис предстои да стане още по-сложен и объркан…  А това определено е постижение за някой, който е открил, че има свръхестествени защитни сили, загубил ги е, намерил ги е отново,  почти е умрял, станал е преждевременно вампир,  посетил е небесните селения и направил сделка с ангел.  Вместо обаче да му даде заслужена почивка, съдбата е мобилизирала целия си арсенал срещу него.  Брат му ненадейно се завръща – от мъртвите, и някак променен; из целия свят се вихрят странни убийства, на повръхността изплуват стари заговори, тайни и пророчества.  Силата на Недосегаемия се оказва неразривно свързана с всичко. Крис може да разчита само на приятелите си.. или поне така се е надявал.

Началото на книгата ми бе леко трудно. Отдавам това на големия период от време, минал между втора книга и тази. Планирах да препрочета втора, но започна Трибагрения четатон за бг литература. Знаех, че искам да включа Въздигане в него и просто не остана време за повторно Прераждане.  Първите глави на книгата наистина донякъде обобщават събитията от предните две, но ако се озовете на моето място и имате време – съветвам ви да си припомните събитията.  Може би защото не можех да потъна изцяло в историята по това време, забелязвах някои  - наистина съвсем леки – недостатъци на текста. След първите 50 страници обаче напълно се вглъбих и с понесох.

Още от втори том поредицата се откъсна от класическата концепция, за която се сещаме, когато чуем за книги за училище – да проследява по една учебна година. Тук се връщаме отново в Академията, но без да влиза в някакви рамки. Почти всички любими герои от предните книги се завръщат, плюс бонус  - нови. Тук искам да похваля, че на автора му се удава да борави с многото герои. Никой не беше излишен, на който му се полагаше получи развитие. Естествено, това бе най-видимо при главния ни потърпевш – Крис. Докато в първата книга бе очевидна нахакана хлапетия, сега го виждаме израснал, почти мъж. В края на книгата дори бе станал по-пестелив на думи, нещо, което не очаквах :D  Личният ми фаворит Ксандър също имаше присъствие, както и Александър – Крал и директор на Академията. С ръка на сърцето си признавам, че много харесвам този герой. Той е интелигентен, приятно притворен с лека доза лукавство, и не може да му отречем – романтичен. И всъщност по-постоянен в мнението си, отколкото Крис в своето за него :D
 
Пренебрегнати обаче останаха Роуз – любимата на Крис, което е супер жалко, защото тя прелива от потенциал. Мария-Елена също не беше задълбочена като персонаж. Искрено се надявам епизодът с нея в средата на книгата да послужи за нещо по-нататък, защото така остана да стои като шокираща сцена по средата на сезон на сериал – трик за вдигане на рейтинг.

Още от самото начало тази поредица бе сравнявана с Хари Потър, дори авторът не пропуска да изкаже благодарности към Роулинг за вдъхновението. Аз лично съм намирала повече допирни точки с Хекс Хол, но тук за първи пит видях нещо, което наистина пряко ми напомни за Хари – а именно епизодите, когато имаше разрив между него, приятелите му, и другите ученици и учители. Няма да издавам причините, но за щастие на Крис, тук това продължи доста по-кратко.

Като цяло ми е трудно да говоря за сюжета, без да издавам нещо. Мога да кажа, че завръзката тук е отново базирана на библейската митология, но съвсем не по канона. Накратко, иде края на света! Има мисии, изненади, и дори пътуване във времето! Всички герои и елементи, които срещаме в книгата, се преплетоха приятно по пътя на този апокалипсис –мрачно завръщане на Матю, зловещият младеж на шосето, даровитото дете, девойка с дарба да пророкува…Някои от сюжетните врътки успяха да ме изненадат искрено и то приятно. Само един момент ме остави много да се чудя дали е недоглеждане или ще се вмъкне неочаквано в разплитането на сюжета на последната книга. Изобщо – книгата остави читателите на ръба на катаклизма!  Толкова много неща предстоят да се разплетат и нямам търпение да видя как ще стане това. Надявам се в последната част да видя дейно всичките си любими герои, по възможност и другите, различни от вампири раси (нимфи!). Да не забравяме и Габи!

Да проследиш развитието на някого като автор е любопитно занимание. Често съм го правила в творческия раздел на форум Муза и е много приятно да видиш как някой става все по-добър от разказ до разказ . Кристиян Малинов обаче е един от малкото автори, където съм наблюдавала това във вече издадена, книжна форма. Първата книга, Недосегаем, той пише още в гимназията.  Тя беше бърза, забавна, но имаше още какво да се желае  откъм стил, и откъм сюжет. Втората бе значително по-добра. Нещата бяха видимо изгладени, историята предприе много по-оригинални ходове. Сега, във Въздигане, тази тенденция продължава. Крис – авторът и героят – са чувствително израснали. Мога само да предвкусвам с удоволствие каква ще бъде четвъртата и финална част на поредицата и се надявам скоро тя да види бял свят.