About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 29 август 2018 г.

Цветно книжно предизвикателство - аз пък си го броя за успех!

Официалната част на Цветното книжно предизвикателство на Кали и Ваня приключи и въпреки победенческите настроения, които се въртят в темата за събитието, аз си го броя за успех :D Може би не грандиозен, но все пак успех! :D

Аз бях наизкарала доста жълтушковци, но фокусната ми група се състоеше от три книги, и тях поне успях да прочета. Те бяха:
"Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев-Шошо. Тази книга дори се сдоби с ревю, ето тук - Ревю . 
Накратко - имаше силно начало, после за мен падна в дупка, и накрая сравнително задоволителен край. По-друг подход би имал по-голям успех с мен, но не мога да отрека, че книжката имаше и доста плюсове, един от които - супер готиното оформление.


Книга номер две е "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова. Останах очарована от тази книга! Не очаквах да ми хареса толкова, но и историята, и героите, и начинът на писане ме завладяха и едвам я оставях. Надявам се скоро да напиша ревю, е междувременно се надявам тази поредица да продължи да се развива.
"Разкриването на Атлантида" на Алиса Дей е третата. Това е препрочитане - малко без да искам почнах да препрочитам тази поредица с надеждата да се докопам до края. Като герои досега Алексий ми е любим (изтъквам - от героите със собствени книги досега, знаете че си харесвам Аларик). От сюжети обаче предишната, тази за Джъстис, ми харесва повече. По време на предизвикателството всъщност прочетох и нея, за да мога да стигна до жълтеникавия четвърти том :D

Освен това се преборих с един очарователен книжен таг - Цветен книжен таг

Единствено не успях да направя задачката с цветните книгоразделители, въпреки че ѝ бях много нахъсана, защото досега май не съм правила рисувани книгоразделители, а урокът на Ваня беше много пригледен и хубав. Като един вид компенсация, ето някои книгоразделители, които съм правила през годините.

И така, аз съм доволна от постиженията. Предизвикателството ми даде хубава скорост по отношение на българските автори. Сега се чудя накъде да продължа - дали да изчакам да изтегля септемврийски предизвикателства, дали да се опитвам да попълвам дупки по годишните? По всяка вероятност някаква отчаяна комбинация от всичко, но ще се постарая да не губя бг инерцията :D

сряда, 22 август 2018 г.

"Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев - Шошо

Заглавие:"Лора от сутрин до вечер"
Автор:Димитър Коцев - Шошо
Издателство: Сиела

Жанр: магически реализъм, комедия, крими, ежедневие
Топчеста оценка:3.5 звезди

С Лора се гоним от сутрин до вечер вече няколко години. Взимах я от библиотеката, връщах я едвам начената, накрая реших, че не може повече така и я купих. Тогава тя попадна в прокълнатата купчина на чакащи прочитане книги и часът ѝ дойде тази година по време на Цветното предизвикателство на Теми и Амаиро, което за мен протича под код Жълто :)

Лора може и да не е най-примерната млада дама, но тази книга я подлага на наистина неочаквани изпитания. Още преди да успее да се отърси от замъглените, но като цяло не особено приятни спомени от предната вечер, съобщение от стар приятел я мята във водовъртеж от странни събития. Лора е натоварена  да опази две магически зарчета, част от комплект, който носи на притежателя си късмет и сбъдва желания. Както може да се предположи, и други хора са подир тези вълшебни зарчета и имат изпипан план да си ги получат. Дали Лора ще се отърве само с леко мозъчно сътресение? Има ли честни депутати? Как така  не знае какво е копърка? Само за един ден - толкова много екзистенциални въпроси.

"Лора от сутрин до вечер" започва чудесно - шеметно, весело, завладяващо, с комбинация от весели диалози и чудесни описания. Носи обещание за вълшебно приключение, комбинирано с поглед в света на възрастен, който не е сигурен как да възраст-ва :D , на което винаги мога да съм съпричастна. И за да бъде приключението на още по-висока скорост, всички събития буквално се развиват пред очите ни - точно като на кино лента, благодарение на прекрасните илюстрации на Ясен Григоров, които покриват всеки един епизод от книгата. Художникът е уловил най-добрите сцени и елементи! Голям кеф беше буквално да препрочитам историята - веднъж чрез думите и втори път - чрез картинките.
Та, още от началото книгата ме заинтригува много! Умирах от желание и нетърпение да разбера какво ще се забърка с тези вълшебни зарчета и дали ще има някаква магическа каша. Насред плеядата от поддържащи персонажи сравнително бързо изпъкнаха основните герои - Лора, естествено, Тихо - може би първият представител на министерство, към когото развих някакви симпатии, и Гладкия - виновникът за цялото това приключение. И естествено - страховити преследвачи, заради които героите ни бягат, крият се, и се спускат по сгради!
Докато гризях книгата с интерес обаче, и вече я преполовявах, усетих, че попадам в нещо като дупка, и високите очаквания от първите глави нещо не успяват да се поддържат на ниво. След приключенското начало, някъде към средата, книгата започна да се отклонява от това, което считам за основна сюжетна линия. Въпреки че събитията не паднаха като скорост на развитие, тази част от историята беше изпълнена със срещи, барове и купони, използване на най-различни стимуланти и преминаващи герои, интересът ми към които варираше от минимален към никакъв.   Може би историите на Мони и Марио ме заинтригуваха по някакъв начин, но си признавам, че за никакви Силвета, Диди, Джаби, животни и прочее не ми пукаше. Философските (?) или нещо подобно размисли на героите също не ме впечатлиха, въпреки че се предполагаше да ми разкрият дълбините на морала и характера им. Признавам обаче, че и тук, и в останалата част от книгата имаше прекрасни, поетични абзаци, обрисуващи най-често града. Родният град на Лора, който ни се разкрива чак по-нататък в книгата, е едно главно действащо лице, със собствена роля и образ, и е прекрасен навсякъде. Като се замисля, бих го поставила не само редом с главното трио, но дори и над него.
До последните няколко глави тайнствените преследвачи останаха като заплашителна сянка. Чак към края на книгата отново се завъртя интрига около зарчетата и всичко доведе до един, ако не кулминационен, то поне със сигурност приятен финал на книгата.

"Лора от сутрин до вечер" се оказа не точно моят тип книга - или поне не в целостта си. Щеше за ми хареса повече, ако приключенската нишка си бе останала вплетена от начало до край, и ако поне някои от тези странични епизоди, които изпълниха книгата се отразяваха повече на сюжета. Но същевременно не мога да отрека, че беше почти винаги приятна за четене, дори и когато съжалявах горко черните дробове на героите.  Още не знам и накъде да закръгля - Силветата, анималистичните прякори, локумите, родени под действието на тревата и айряна дърпат към трите звезди на "Хареса ми, беше окей", а флиперите, зарчетата, есенният град, плътният, прекрасен език на описанията, злите близнаци и превързаните глави - към четирите звезди на "Много ми хареса".Но... май втората група показатели са повече?

Също така, още се чудя за филма. Някой гледал ли го е?

П.П. Книгата ни връща в далечната 2011 г. Аз не си мислех, че е далечна, докато не осъзнаха колко дълбоко ме притеснява факта, че героите общуват със СМС-и и хранят мобилните оператори, вместо да разчитат на добрия, не толкова стар, мобилен интернет. Интересно, по-леко със сигурност щях да приема телефони с шайба.

неделя, 12 август 2018 г.

[tag]Цветен книжен таг!

В последния ден от първата седмица на Цветното книжно предизвикателство, най-накрая се заех да изпълня първата ни задачка :D
  Цветен книжен таг! Предизвикателството е организирано от Кали и Ваня,а мен ме тагна Вичи! Аз пък предавам щафетата на всички желаещи, и особено на тези, които не участват в самото предизвикателство. Защото тагът е със свободен достъп, а пък е супер забавен и с много нестандартни тълкувания на цветовете. Затова, ако си мислите, че просто ще има снимки на корици с цветовете на дъгата, ще останете изненадани :D
Първо обаче да предупредя, че посочените книги са първите, които ми хрумнаха. Може да има по-подходящи, може да имам по-любими, но тези заглавия и корици първи се докопаха до съзнанието ми.

А сега към въпросите!

1. Неутрално - коя е любимата ти книга с корица в любим цвят? 
Ама аз нямам! :/ Затова реших да посоча любимата си книга в цвета, който избрах за предизвикателството - жълто.
Другата причина е, че цялата блогосфера се е наговорила срещу мен! :D Книгата е навсякъде, дори и в логото на предизвикателството! Много искам да си я купя (четох я от библиотеката), а точно сега не е най-подходящият момент. Почакайте поне да влезе в промоция някъде, и тогава ми дразнете ангелите. T____T


2. Код червено - книга, която толкова те е провокирала, че мислиш за нея дълго след като си свършил с прочита й? 
Последната книга с храна за размисъл беше "Страст за живот".  Тук още искам да спомена и подкаста и книжките по Welcome to Night Vale  и Beauty на Робин Маккинли.


3. Цветовете на дъгата – коя е любимата ти LBGT книга? 
И аз се присъединявам към отбора, който чете повече яой и шонен-ай, но минимално количество книги с такива герои :D Може би защото при книгите поглеждам първо резюмето, а при мангата се ориентирам от таговете? Не знам. Една сладка LBGT книжка беше Love spell на Мия Керик. Затова пък просто обожавам да шипвам :D Нико ди Анджело ми е един от последните любими герои за които да си диря фенфикшъни, а за Бякуя и Ренджи от Белината (демек - Bleach) съм чела истински шедьоври. Приемам и препоръки. От мангите пък - от шонен-ай категорията обожавам арта и историите на Каори Юки и Акино Матсури. От яоя пък - т.е., там, където вече слагаме голяма червена точка и възрастова цензура  - на първо място е Crimson Spell от Ямане Аяно. Абсолютен случай на Came for the d**ks, stayed for the story.  Благодарение на Junjou Romantica пък се надушихме първи курс с бъдещото ми най-добро приятелче в университета. Имах значки на чантата - "Гледала ли си го това?" - " И двата сезона!" :D Sex Pistols пък е доста по-невинна и сладка манга, отколкото заглавието предполага, затова и много си я харесах, въпреки че артът не ми е по сърце.

В заключение, както би казал Ченс от Love Spell - #sorrynotsorry за дължината на този сегмент от тага.


4. Аз съм само цвят лилав - коя е книгата, която всички хвалят, а ти не харесваш? 
Със Стивън Кинг така и не се спогодихме, дори и след няколко книги. Харесах много идеи в "То", но ми беше голяма мъка да го прочета.



5. Класика в жанра - кои са двете ти любими книги в черно и бяло? 
"Часът на чудовището" на Патрик Нес и "Душата на императора" на Брандън Сандерсън. По другите въпроси много дрънкам, затова тук само ще кажа, че са много хубави и двете.

6. Ах, морето - коя е любимата ти книга със синя/зелена корица?
 
Първо се сетих за тази книга и ще я оставя така - "В морските дълбини " на Дженифър Донъли. Много морска и много синя. А и много хубава. Още една поредица, която чака да я завърша
7. Шарения да е - коя корица ти се струва като престъпление срещу цветовете? 
Повече се сещам за фотошоп престъпления, отколкото срещу цветовете. Например цветовете в кориците на Библиотека Галактика са доста агресивни, и като цяло артът на всичките ме стресира, но там приемам, че това не е моята естетика. Затова пък поредиците за Чарли Паркър или пък поредицата "Треска" са просто жертви на лоши решения и ужасен фотошоп, особено сравнени с оригиналите.  Много страдам и за българската корица на "Съншайн" . Това мисля, че може да го възприемем и като престъпление и към цветовете, и към книгата, и към логиката.  Това е книга за слънчевата светлина, а те ми турили някакъв полилей. ВъзмУтена съм.
 
8. Бяла като сняг – коя зимна книжка би прочел и през лятото, за да се разхладиш?
"Писма от Дядо Коледа" е от книжките, които хем разхлаждат, хем стоплят сърцето. Супер сладка и мила, и късичка, за да може да се вмъкне по всяко време. А и много харесвам идеята за "Коледен юли". Нищо, че вече е август :D
 
 
 
А преди да ви оставя да се насладите на неделята (и да напреднете с четенето по цветното предизвикателство) - един малък отчет как вървят нещата при мен:
 Рапорт за дневното дежурство: Един новоприет. Една трансфузия на ПЗП. Фебрилни няма. "Светлината на Атлантида" е страхотна!
Тази книга си оставих на работа и вчера ми остана време да почета. Нямам думи да опиша колко ми харесва засега! Очертава се да се превърне в любимата ми YA романтика от български автор. А Родел? Мислех, че ще съм против него, но в момента толкова яко го шипвам! Но не като двойка - шипвам си го за себе си. Чиба.
 
 

"Лора от сутрин до вечер" пък ми е домашната книга. След силно и забавно начало обаче, тя попадна в дупка. Няколко глави нищо не става, всичко се мотае в мъгла от трева и сред нея се преплитат изключително красиви описания и досадни за мен съждения за смисъла на живота. Остават стотина страници, които ще решат съдбата на книгата.

неделя, 5 август 2018 г.

Цветно книжно предизвикателство - код ЖЪЛТО!


След много умуване и подборки, най-накрая се натутках с поста си за Книжното предизвикателство, организирано от Кали от A Court of Books and Magic и Ваня от Ari's dreamy place.  Колебаех се между много варианти. Първата ми мисъл беше за синьо, защото откъдето и да погледна библиотеката си с непрочетени книги, синьото определено е преобладаващ цвят. Исках обаче да е нещо, което да мога да комбинирам и с други предизвикателства, а пълната дъга ми се струваше твърде голяма цел - няма как да прочета седем книги. Най-накрая се спрях на... Жълто!

Подбрах - разбира се - повече книжки, отколкото ще мога да прочета, но няма лошо в това човек да се надява :DНякои обаче са с приоритет, включително и една, която я няма на снимката, защото я оставих в шкафчето си на работа, когато ме беше обхванала някаква илюзия, че по време на дежурството ще имам време да чета. Ето и кои са жълтите четива на предна линия:
  • "Светлината на Атлантида" на Десислава Шейтанова. Тя фигурира в снимката в предишния ми пост и както казах, каня ѝ се от няколко седмици.
  • "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев. На нея пък се каня... от години. Взимах я и я връщах поне три пъти от библиотеката, без съществен напредък, въпреки че ми стана много симпатична, и най-накрая си я купих. Крайно време ѝ е, пък и тази година малко повече ми спори на бг автори от предните. А някой да е гледал филма?
  • "Разкриването на Атлантида" - почти без да искам започнах да препрочитам тази поредица, след като свърших с препрочита на "Героите на Олимп". Сега съм преполовила трети том и мисля, че четвърти ще се вмести отлично.
На следващите жълтурковци също съм хвърлила око, но смятам да премина към тях чак след като приключа с гореизброените.
  • "Въглен в пепелта" на Сабаа Тахир. - Тази книга хем ме привлича, хем ми пада ентусиазма, като знам, че поредицата не е допреведена. Иначе пък звучи страхотно, и също мога да я ползвам за предизвикателството "Рисувана корица".
  • "Смъртниците" е издадена от Артлайн, а това само по себе си е препоръка
  • "Да посрещнеш опасността" - Лори Фостър. Имам всички книжки от тази поредичка, но нямам представа дали са свързани помежду си. Звучаха като самостоятелни, или поне позволяващи да се четат поотделно. А ако са свързани, не знам коя е първа. Да, знам, трябва да проверя в Гуудрийдс. 
Много се изкуших да добавя в слънчевата селекция и "Изтръгнати от корен" на Наоми Новик, но това щеше хем да е препрочит, хем трябва тепърва да я купувам, защото тогава я четох от библиотеката. Не че не искам да я купя :D  Добре, че не я видях на Алеята.

събота, 4 август 2018 г.

Августовско предизвикателство и книж-зарядка

Не е истина колко трябваше да преекспонирам тази снимка, за да се види какво отсъди вълшебното бурканче :D

Както знаете, нов месец - нови предизвикателства във форума :D
Най-напред иде месечното читателско предизвикателство, и ако искате да се присъедините към нас, ето тук е мястото -> http://www.muse-bg.net/t3960-topic
Темата, която се падна за август е "Книга с рисувана корица". Винаги някой се чуди какво точно обхваща тази категория, затова най-лесно е да се обясни с примери :)


Става дума за корици, изработени от художник, независимо с какъв медиум - четка, графика или програма. А извън категорията остават кориците, които са базирани на снимки, дори и те да са обработени с фотошоп или някой негов роднина. Естествено, има и комбинации от двете и ако се наложи, може да прибегнете и до тях, но ако се постараете наистина да си личи, че е рисувана корица, получавате шарено въображаемо бонбонче.

Горе са някои препоръки от книги, които четох наскоро. Поредиците на Рик Риърдън не мога да ги нахваля, и която и да изберете, няма да сбъркате. "Нивганощ" и "Божигроб" на Джей Кристоф са едно от най-добрите ми попадения за тази година и ги препоръчвам с двете си ръце, или с шестте, ако бях копринарка. Двете книги за Индор на Б.Н.Добрев определено изпъкват с арта си, а ревю може да надникнете ТУК .  
 "Гънка във времето" пък ми хареса по-малко, отколкото очаквах, но дизайнът на корицата е прекрасен и абсолютно подхождащ, а ревю може да намерите ТУК


А ето и няколко примерчета за корици, които не подхождат на предизвикателството.

Както винаги, изтърбуших предния ред на библиотеката си за подходящи четива, и ето една лични подборка, от която смятам да избирам през август. На първа линия са "Светлината на Атлантида", за която се каня от няколко седимици и "Лора от сутрин до вечер", на която по принцип се каня от няколко години. И двете получават бонус точки, защото мога да ги комбинирам с други предизвикателства. Подсказка - скоро ще има пост за код ЖЪЛТО.

А сега и няколко думи за августовската КНИЖ-ЗАРЯДКА! След гласуване във форума, което се проведе в тесен кръг, но затова пък беше единодушно, се реши правилата да останат същите. А какви са те? Всеки месец във форума организираме читателска тренировка - като маратон, но по-лекичко, само да загреем, за да сме готови, когато има истински Четатон насреща. Целта 1200 страници от колкото книги си искаме за един месец, и поне за мен, това се оказа доста постижима цел. Откакто провеждаме книж-зарядките, само един месец се наложи да се напъна последните дни, за да стигна целта. А този месец има и истински Четатон!

Ако искате да се присъдените към тренировката, можете ето тук - http://www.muse-bg.net/t3961-topic


четвъртък, 2 август 2018 г.

[book review] "Страст за живот" - Алеона де Кама

Заглавие: "Страст за живот"
Автор: Алеона де Кама
Жанр: съвременен, психология, драма, романтика

Топчеста оценка: 4 звезди

Получих тази книга за ревю от авторката и екипа ѝ, но това по никакъв начин не оказа въздействие на крайната ми оценка. Признавам обаче на това дали щях да посегна към книгата. При други обстоятелства поне на онзи етап щях да я пропусна, защото анотацията ѝ е повече за внушенията, а не за сюжета, а аз съм от онази порода хора, които обичат да знаят за какво иде реч в книгите, които подхващат. Реших да играя опасно обаче, и не съжалявам, че излязох от книжната си кутия :) Това първо, и второ - в сайта на книгата вече има пълнокръвна анотация, и освен това оттам може да свалите откъс от книгата, за да прецените за себе си :) - EТО ТУК

Но докато сте тук (с малки букви :D ), ето няколко думи за историята и от мен.
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.

Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
 Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение  - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори.

От прочита на книгата до пускането на ревюто минаха седмица-две и през това време някои неща се уталожиха и направих някои корекции на ревюто. Ето например, тук щях да говоря за героите, но вместо това ще спомена местата. Както писах и в анотацията, в търсенето си Алекса ни отвежда на най-различни места, всяко от които остави ярък спомен у мен. Рила, морето, традициите, преплетени в партито на Лекси - това бяха едни освежаващи и емоционални разходки, па макар и книжни.

С това разместване не искам да кажа, че другите герои не ми харесаха. Любими ми бяха Виктор и Лаура - малката племенница на Лекси. Всъщност, още след първата ѝ поява нямаше да откажа нещата да приемат съвсем друг ход, и тази история да се окаже едно щуро, изцеляващо приключение на леля и племенница. Но докато книгата вървеше, нещо сякаш не ми достигаше. Първо не можах да се ориентирам какво, но монолозите на Лекси ми вървяха така гладко, а диалозите нещо ме затормозяваха. А това е много чудно за мен, защото аз така обичам действие, герои, разговори! По средата на романа някъде открих разковничето - диалозите ми бяха супер голи. Героите само ми казваха  - в повечето случаи чудесни реплики, но почти нищо не ми показваха. А аз исках да видя - какво прави с ръцете си Алекса, когато с думите се опитва да прикрие, че е уплашена? Дали чупи пръсти, или е седнала на тях, за да не видим, че треперят; или си играе с нещо? А когато се дразни, дори и наужким на Виктор, дали скръства ръце или застава на Ф? А когато Виктор ѝ се ядоса - дали гласът му се вдига с октава или става дрезгав? За протокола, в главата ми е с баритон и в ролята е Бък от 911.
Много неща може да научим за героите и те да ни кажат, не само чрез думи. Този тип невербална комуникация с тях наистина ми липсваше, за да ги почувствам по-живи. Бяха хубави, но можеше да са още по хубави.

Тъй като четях в електронен вид, отбелязването на цитати беше в голяма степен улеснено. Когато ги прегледах, не се учудих, че само доста малка част са от изреченията, предварително в удебелен шрифт. Затова и подобно подчертаване ми се стори доста излишно. Някой умен беше казал, че книгата  е като реката, различна за всеки човек, и всеки път друга, когато я отвориш, защото и ти си се променил.  Затова и ми беше ненужно и почти натрапчиво да ми сочат. А за мен едни от най-силните и въздействащи цитати бяха това, което аз нарекох "Еволюцията на въпроса "Как си?". Като се почне от:

-Просто как си? Днес.

до

-Как си?
-Липсваш.

Които три думички се превърнаха в наистина любимия ми цитат, събрал и обич, и тъга, и самота, и молба за прошка, три думички, които наистина ще си отделя настрани.

Заради това и заради други думи, които намерих за себе си,  заради "разговорите" си с Лекси съм склонна да простя това графично оформление. Но наистина мисля, че авторката трябваше да позволи малко повече свобода - на читателите си да избират, и на героите си да бъдат; и това щеше само да придаде допълнителна сила на идеите и внушенията, които иска да предаде.

Та такова е мнението на едно Топче, което не се цепи от чуждото мнение, но често леко го заобикаля :D (Ще си го принтирам това на тениска). Финалната ми оценка е 4 от 5 звезди, или I really liked it в Гуудрийдс вариант. "Страст за живот" беше едновременно лек за четене и провокиращ към размисли, книга, която може да прочетеш за ден, но която ще остане с теб много по-дълго.

Бих препоръчала книгата на любителите на съвременните романи, на философията и приложната психология. Но също така и на читателите, които искат да излязат от книжната си кутия * . А тъй като почти ежеседмично се срещам с хора, които са преживели или тепърва им предстои да се борят с диагнозата, преобърнала живота на Лекси - не знам дали бих я препоръчала на всеки, защото всеки е различен. Несъмнено на някои. Но няма да пропусна да спомена, че част от приходите от книгата отиват в подкрепа на фондация ПОБЕДИ РАКА, за което авторката има моите поздравления.

*Да, всички знаем, че сте си поръчали достатъчно книги , че да ви ги доставят в кашон с размерите на пералня. Излезте вече.