About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 25 май 2014 г.

[book review]Witch's bounty/Дарът на вещицата

Заглавие: "Дарът на вещицата"
Автор: Ан Гимпел
Поредица: Вещерски хроники #1

Бележка: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Напоследък съм в леко феесто настроение. Заявила съм още като си взех първата книга от поредицата на Карън Мари Монинг, чието заглавие на български още ми се къса сърцето да го произнеса. Но тук имахме вещици, плюс разнообразие от феи, фамилиар!, хубава корица и всичко това натежа.

Историята:
Колийн е сред последните вещици с дарбата да се борят с Ирихна - едни от най-зловещите демони. В момента тя си мечтае само за малко почивка в магазинчето им в Аляска, заедно с приятелките си вещици Роз и Джена, и преобразяващият ѝ се фамилиар (известен като Буба). Демоните обаче нямат намерение да им дадат така нужното спокойствие и са по-активни от всякога. В един и същи ден Колийн получава две настоятелни молби за помощ - от съседно Сборище и.... от галантен благородник Ши*. Дънкан няма намерение да си тръгне сам... макар че има и лични подбуди.

Следпрочитно:
Първата глава ме посрещна с изненада. Не знам защо, но си бях втълпила, че ми предстои да чета YA, а от първите страници стана ясно, че ще си е само adult :) В интерес на истината, предпочитах този вариант. Привличането между двамата главни герои, Дънкан и Колийн, беше очевидно още отсега, това ме накара да се зачудя доколко книгата ще ми хареса - не съм голям фен на "първичното привличане", "алфа-мъжкарите"  и налазването от пръв поглед.
Обаче... как грешах!
Просто Дънкан се оказа такова сладурче, как да не го заобичам! В един момент невъзмутимо секси, в друг - очарователно сконфузен (особено при първата си среща с Ирихна... кхъ-кхъ). А със старовремското си желание първо да ухажва Колийн по всички правила - комбинирано с порива му като Уил Смит да я преставя навсякъсе като - та-да-даммммм ЖЕНА МИ!.... не можах да му устоя :) Колийн в това отношение пък е пълната му противоположност. Просто можех да си я представя как се опитва да го стопира. Перфектна комбинация, какво да кажа :)
Роз и Джена, другите вещици, също бяха страхотно попълнение. Стояха си като силни, самостоятелни герои, а не просто фигури от антуража на Колийн. Образуваха едно класическо трио от силни, умни и много високи вещици :D Начинът, по който първоначално бяха получили силите си за борба с Ирихна, малко ме изненада... просто не можех да си представя съвета на елфите отпреди няколко столетия да се занимава точно с ДНК и генетика.  Но тази думичка настрана, всичко останало беше логично, самите сили - впечатляващи, а битките - наситени с екшън и емоции.
Двама други герои заслужават по няколко думи. Първият, естествено, е Буба. Фамилиарът на Колийн е changeling (термин, който се затруднявам да преведа, особено от начина по който е представен в книгата), е очарователна гадинка, лоялна, ентусиазирана, с нескончаем апетит, допълнителни крайности и възможност да се преобразява. Ако мога да цитирам вещиците от сборището - "И аз искам едно такова".
А вторият е... Титания. Кралицата на феите да приготвя яхнийка? Одобрявам.

Имаше някои елементи, които не ми харесаха съвсем, но не и чак толкова, че да се разочаровам или да ми се прииска да намаля оценката. Едното беше леко скучното наименование на заклинанията, от рода "Забрави ме" магия. Другото беше изключително стабилният хепи ендинг. Аз, да се оплаквам от щастлив завършек?! Накъде върви светът! Но наистина, абсолютно всички конфликти завършиха добре, някои дори твърде лесно. А като се има предвид, че книгата е едва първа от поредицата, можеха да оставят някои линии да се развиват по-кротко. В края на историята дори Роз и Джена имат кандидат-любови... което всъщност беше добър ход, защото сега просто си умирам да видя какво ще стане с Роз и Ронин, шефа на Дънкан. Ще хвърчат искри, отвсякъде :D

В заключение, "Дарът на вещицата" беше много бързо и приятно четиво, първото ми потапяне в митолията на келти и феи от известно време. Беше добре написана, със симпатични герои и сюжет, и щедро поръсена с хумор, заради което ѝ отреждам 5 звездички.

(Yay for book trailers! A bit on the drama side, but stil a good one~)

Title: Witch's Bounty
Author: Ann Gimpel
Series: The Witch Chronicles #1
Side note: review copy

Pre-read thoughts:
I've been in a fae mood lately. Or rather, I've been stacking on fae books and still not reading them. Here we had a case of a gorgeous cover, plus promise for witches and familiars.

The Story:
Colleen is one of the last demon-stalking witches and right now just wants some rest in their little shop. But demons do not plan to stay quiet for long and she and her friends recieve tow help requests. One is from a fellow Coven, while the other... comes from a Sidhe Lord who doesn't plan to step back... even if this means fighting next to the witches.

After-read thoughts:
The first chapter of this book caught me unaware (tho my fault entirely) - I don't know why, but I was expecting YA while clearly here we had an adult romance - and I must say I was happier this way :) The attraction between our main characters was evident from the very beginning and I began to wonder if I was going to like it, as I am not a huge fan of "alfa-males", "primal instincts" and so on.
Oh, how I was wrong!
I just loved, loved Duncan! I loved how he can be so dangerously sexy in one moment and cute in the next, how adorably old-fashioned and gentlemanly he turned to be. In this, Colleen was his perfect counterpart. I could imagine her so clearly, going "Whoa, whoa, wait a minute lover boy!" XD They formed a great couple.
Jenna and Roz were very strong characters too. They weren't just supportive figures for Colleen, but stand for themselves in the story. Such an amazing trio of temperament, skilled - and very tall - witches! Their powers and they way they dealt with the demons were a nice surprize to me. How they got their Irichna stalking powers sounded a bit weird... I just can't imagine some Sidhe few centuries ago discussing DNA and "genetics" But it all fit well, and didn't bother me much, and the battles were sure impressive.
Two more characters that need mentioning - well Bubba of course! May I say, just like the witches from the Coven - "I want one too!" . I knew I was going to like him from the moment I read the word "familiar", but this joyful and loyal creature went beyound my expectations. Love!
And one more thing - Titania. I couldn't help but like her. The Queen cooking? Full of win.
Things I didn't like that much - but still were not a big deal and didn't ruin at all my pleasure from the book:
Spell names sounded just a bit silly.... I don't know, I was expecting something more... magical and witchy than a "forget me spell". Also, usually I am a HUGE fan of big and wrapped up happy endings - but here everything ended up so nicely and easily, it seemes almost unnatural - changelings are free, the Sidhe admitted their fault towards the witches, Titania gave her blessings, even Roz and Jenna had their eyes on some cute Sidhe. As I see that the book is noted as volume one from a series, it wouldn't have hurt to let some story lines to go on a slower pace.
Then again, I am DYING to see more of Roz and Ronin... Ooh, those two would be a must read!:D

To wrap things up, I fully enjoed this book. It was sweet and full with action and sexy in the same time, mixing mythology and supernatural in a way I truly appreciated; with great characters, nice touch of humour and very well written. A captivating and fast read that left me longing for more. I would def reccomend to fellow readers who enjoy paranormal romance.


Book goes to the following challenges
  1. Gentle Spectrums -  Hosted by Riedel Fascination - my progress 
  2. Monthly mix up mania - my progress
  3. Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
  4. Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
  5. Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
  6. Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
  7. Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
  8. Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
  9. New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
  10. Etheral - Hosted by Riedel Fascination - my progress
  11. Quick fix - Hosted by Jessie's book place - my progress
  12. 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress

неделя, 18 май 2014 г.

[book review] Котаракът и черният нарцис/ The Cat and the Black Daffodil

Заглавие: "Котаракът и Черният Нарцис"
Автор: Ал Торо

Бележка: книга-игра

Предпрочитно:
Ал Торо е псевдоним, под който се крие български автор - Александър Торофиев. Ако се поразтърсите из нета за ревюта на книги-игри, не само на тази - поне 90% от тях започват с умилени спомени за възхода на този жанр през 90те години. Аз не мога да направя същото, по простата причина, че миналата година изиграх първата си книга-игра, и тя бе в доста “олекотен” вариант - става дума за приказката-игра “Приключенията на малкото таласъмче”. Така че може да се каже, че “Котаракът” е първото истинско приключение, с което се захванах, макар че се бях пробвала и с”Призвание: Герой!”

Историята:
Момчето, известно само като “Котарака” е племенник на прочут наемен убиец и вече е усвоило голяма част от тънкостите на занаята. След изчезването на чичо му Гобин обаче, Котарака трябва да се справя сам - като част от улична банда, без да знае на кого може да има доверие. Една нощ, изпълнявайки привидно с нищо неотличаваща се задача, Котарака се оказва във вихъра на заговор, където цената на един човешки живот е един черен нарцис. Без да има голямо право на избор, той поема предложената му мисия - но нали си е Котарак, няма да остави нещата просто така, а ще се опита да разнищи докрай ситуацията. Доколко ще успее - зависи от мен, теб и всеки друг читател, който отвори тази книжка.

Следпрочитно:
Както изтъкнах, аз не съм от онези ветерани в книгоиграенето, и затова ако не ползвам подходящата терминология и прочее - съжалявам. По същество Very Happy
Геймплеят ми направи страхотно впечатление - едновременно много лесен за следване и отчитане, без да е скучновато опростен. Играчът си има дневник на гърба на книгата, където си води събраните точки и кодови думи, но няма пресмятане на пари, умения и подобни (и слава богу. Very HappyТе хората останалите от това се оплакват, аз пък си се кефя.). С това играта ми вървеше много бързо и леко, и неусетно я доведох до край. Даже не веднъж, а два пъти.

Първата игра завърших без да умра нито веднъж и със 70 точки - един стабилен резултат, поне за моите възможности и очаквания. След този първи прочит оценката ми за книгата беше около 4.

Приключенията на Котарака се развиват във фентъзи светът на Крея. Без да се впуска в пространствени обяснения за устройството и начина на функциониране на Крея, само чрез малки, внимателни подмятания и детайли, авторът ни позволява да видим колко пълно и добре обмислено е това царство. Влизайки в ролята на Котарака, се налага да взимаме множество решения, като голяма част от тях се базират на отношенията с другите герои в книгата.Т.е. - развитието на историята стъпва повече на дипломацията, а не на екшъна. Наистина ме впечатли как тези решения и последиците от тях бяха умело втъкани в различните епизоди. И въпреки че тези решения на места ми идваха просто интуитивно, на други трябваше да се спра и да размисля сериозно. Накратко - книгата наистина те прави активен персонаж в повествованието, читателят наистина играе и живее в книгата!
Освен Котарака имаме и още доста интересни герои - загадъчни елфи-домоуправители, мълчаливи и подценени овчари, подмолни и двулични главатари - които се развиват в по-голяма или по-малка степен в различните сюжетни линии, по които героят може да тръгне. (Упс! Това трябваше май да го добавя към второто проиграване, но кът-плюс-пейст просто е твърде много усилия).
О! Да не забравя да спомена арта. Красивата корица също изигра своята роля при първата ни среща в книжарницата, а вътре книгата е изпълнена с красиви и детайлни илюстрации. С тяхна помощ още повече може да си се представим във всички тези сцени, разговаряйки с героите.  Наистина ми се иска да ги видя в пълноцветен вариант - на бас, че ще са разкошотийски. И щях да забравя да спомена - младежът на корицата честно казано не отговаря на представите ми за Котарака, затова пък е същи млад Хавлок Ветинари :D
Какво не ми допадна на първата игра, та не дадох максималните звезди, след всички гореизброени плюсове? Първо - краят. Разчиташе твърде много на следващия том от поредцата, вместо да заложи на по-солиден завършек. И второ, най-вече - отегчителния образ на девойката-в-беда и Котарачешка-дама-на-сърцето. След този първи прочит се оформи като скучна, като цяло безполезна героиня, и така и не разбрах защо изобщо е цялата тарпана около нея -  ако не броим фен сървиса, който предлагаше. Но тъй като Котарака във всеки епизод с нея се вторачваше в различни анатомични подробности, това дори уби ефекта от сцената с кодово име “заек”. Тя така и така не ми се връзва с останалото развитие, но ако не беше зяпането, щеше да стои като неочакван и шантав бонус - от което щях да остана по-доволна.

Но, въоръжена със знанието, че съм отворила едва половината сцени и че може да ме чакат нови, тайнствени врътки и завършеци, успях да преглътна това и се заех с второто преиграване.
При него не се стараех да вкарвам толкова мисъл в решенията, които взимах - целта ми беше да отключа различни сцени и сюжетни линии. Резултатът, естествено, бе, че умрях повече пъти от Дийн Уинчестър. След втората игра, мнението ми относно някои герои и личностното им развитие се подобри значително, а относно това на Елинор… поне мъничко. Показа известни зачатъци на умения и значимост, но можеше да се представи много по-добре. Поне изглежда, че няма да участва занапред.

Въпреки самоубийствения ми поход при втория прочит, не успях да отворя всички сцени и да събера всички ключови думи. Наистина тези 260 епизода съдържат толкова много комбинации, че десет различни читателя да се превъплътят в Котарака - ще изживеят десет различни приключения. Дори не си ограничен от това да си от “добрите” - можеш да пуснеш на свобода тъмното си алтер его.  Дори и за моя Котарак сред тези страници се крият още поне две приключения. Затова и ми е доста трудно да поставя окончателна оценка на тази книга - но пък ми е лесно да я препоръчам, особено ако тъкмо прохождате в жанра като мен. А и, честно казано, много ми е интересно накъде ще поведете своя Котарак :)

П.П.На сайта на “Заветът на Крея” може съвсем безплатно да се изтегли предисторията на Котарака - Спасението на Аврея. Имам намерение да се преборя с него, когато преглътна факта, че ще трябва да си броя жълтиците след всеки епизод и да мисля, мога ли да се бия с ножове или не (с други думи, там геймплеят е по-детайлен). Освен това на сайта има страшно много информация за други книги, полезни линкове, даже май опции да се играе на сайта и прочее хубости, дори да сте нуубове като мен.

За мен това книжле павира пътя ми към книгите-игри и определено ми даде кураж да пробвам в бъдеще още от жанра - дори и с по-усложнена система на игра. Засега давам на Котарака ~4.4 звезди - с потенциал за качване.

Елинор, ти си виновна за сегашната оценка. Веялс, ти може и да изведеш Котарака нагоре. 050 Ще узнаем след някой пореден прочит.

П.П. Не можах да се сдържа, съжалявам. Но долната картинка наистина ми излезе, докато търсех да си илюстрирам поста. Did you mean black cat  daffodil?



 Title: The Cat and the Black Daffodil
Author: Al Toro
Note:One - it's a book-game. Two - as you can guess, the actual cover is the first thing you saw in the post. But this meme of sort just showed up in my searching results and I couldn't resist - for this I am truly sorry ^^""

Pre-read thoughts:
Al Toro is actually the alias of the bulgarian writer Alexander Torofiev. If you were to read some reviews on book-games (the make your own adventure kind) on bulgarian - I don't know about the English ones, I can use some info :) - about 90% of the reviews talk about the good old times in the 90s, the golden era of the book-games. I can't start my review with this, for the simple reason that it was only last year I played/read my first such book. And it was in "light"mode - the very entertaining fairy tale-game "The Big Adventure of the Little Gremlin". I tried again with abother, but at the time found it a bit challenging, so The Black Daffodil is indeed one of my firsts.

The Story:
The boy known only as The Cat is a nephew of a famous assasin and is already well trained. But after his uncle goes missing, The Cat has to deal with the hardships on the streets on his own as a part of a band. One night, when simply following his boss's orders as usual, the Cat finds himself in the middle of a conspiracy where the price of the human life is a single black daffodil. The boy doesn't have much of a choice but go on the risky mission, but he won't leave things as they are and plans to find the truth. Will he succeed - depends on me, you and every other reader that picks the book

After read thoughts:
As said, I'm not of the avid players, so sorry if I don't use the correct terminolgy.  Even so, the gameplay of the book impressed me right away. It was easy to follow, without being too plain. The player has a diary where to collect the secret words and the points he gathers on his way. However, we don't have to deal with money or skills - something I was glad about, even if other players were dissappointed by the fact :) With this said, the game went on a very fast pace and without knowing, I finished it - not once, but twice.

The first time I finished the game with 70 points and without dying - a very good result for someone like me. After this first read, my rating was about 4 stars.

The story is set on the fantasy world of Kreya. Without going on and on to explain the setting, only by giving away certain details,mentioning one thing here - another there, the author lets us see the full picture and realise how full and well built this world is. Playing as the Cat, many choices await us, and most of the rely on the relationships we build with other characters. So the game is more about diplomacy, and not action. I was very pleased to see how those decisions and the consequences were built in the episodes. Some of them were easy to make and came naturally, while on other places I needed to stop and think. The book really makes you the main character!
Beside the Cat, we have other interesting characters to interact with - a secretive buttler-elf, an underestimated shepherd, a shady boss - that grow more or less, depending on how you play the book (that bit of info I should have shared when talking about the second playing, but it's too late for this now :)
Oh, I must mention the art as well! The pretty cover was one of the reasons I picked this book. By the way, while I don't imagine the Cat as the young man on the cover, this is exactly how I see young lord Vetinari! The inside of the book has many other illustrations that help the characters and episodes get alive. I wish I could see them in colour - I bet they'd be gorgeous!
What I didn't like on the first play? Two things, mainly. First was the ending - it wasn't bad, but it relies too much on the second book, and I prefer solid, sturdy endings. Second - the damsel-in-distress that captures the eyes on the Cat, lady Elinor that proved herself rather boring and useless, worth only for the fan service. All the trouble was about her, and quite honestly, she wasn't worth it. In every episode the Cat had his eyes set on her and drooling and this killed the effect of the scene with code word "rabbit". Actually this whole sequence didn't fit - and I am all for romance, mind you! - but we could have gobe without as much drool. If the rabbit scene was left alone, it'd be like a weird and fun bonus, and I'd prefer it that way.

Anyway, I didn't give up. Knowing that on the first played I opened only half of the episodes, I restarted the adventure right away. This time my goal was to unlock more scenes and code words - and as a result I died more times than Dean Winchester :D. But I could say it was worth it. In the end I was really pleased with the development and use of most of the characters. And even Elinor was a tiny little bit better. She showed some skills (but not enough) and other aspects of her importance became evident. But as a character she could do much better. I'm just glad it seems she won't take part in the next book.

 Еven so, on my quest for self destruction, I couldn't open all episodes. Thruth is that with its 260 scenes the book offers many different ways to play. You're not even obliged to be the "good guy" - you can let your dark alter ego loose. (like a jedi). Even for my Cat there are at least two more adventures hidden in the pages. I've yet to find all about Veyals, the elf! This is way I find it hard to rate this book - I left it with for stars for now. I would love to reccomend it to all newbies in the genre, but I don't know if a translation is available. Anyway, I can reccomend giving book-games a chance - this indeed was very different from everything I've read or played.

The book goes to the following challenges: