[book review]"Разкриването на Атлантида" - Алиса Дей

Заглавие: "Разкриването на Атлантида"
Поредицата: Воините на Посейдон #4
Автор: Алиса Дей

Издателство:Тиара Букс
Жанр:ърбън, фентъзи, любовен
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Най-накрая ново ревю за тази поредица! Докато предните бяха репостнати стари, това е прясно-прясно след препрочита ми тази година. (Е, почти прясно - книгата минах преди месец-два).
След като първите три книги бяха посветени на царското семейство (връзкари), време е да се започне и с редовите воини. Пръв на опашката с истинска книга се нарежда Алексий (ако не броим новелката на Бастиян) - воинът с обезобразеното лице, който може би единствен разбира кошмарите на принцовете Конлан и Джъстис, защото сам е бил в ръцете на злата богиня Анубиса. Пленничеството му е оставило белези, далеч по-дълбоки от тези по лицето му, но ден след ден, той упорито изпълнява дълга си. Поредната задача на Алексий е наглед проста и тренировъчна - да помогне в обучението на новопопълненията сред редиците на човешките бунтовници. Но щом пристига, разбира, че задачата ще е всичко, но не и проста - не и с някой като необикновената им водачка Грейс.

Алексий е един от любимите ми герои в поредицата. Ако някой е чел предните ми ревюта, знае, че непрекъснато опявам за Аларик. На второ място обаче са Алксий, а редом с него Бастиян и Денал. Най-вече Алексий. Защо? Защото те са мили. Държат се добре. Вършат същата тежка служба, както и останалите воини, но не бич-ват по въпроса. Избрали са да бъдат добронамерени, като за Алексий е най-съзнателен и целенасочен, избор, който сигурно взима всеки ден, вместо да потъва в дълбоките белези, които носи както отвън, така и отвътре. Избира да не ги маскира с грубост и остроумни реплики като другите, а да се отвори - колкото му стигат силите - и да покаже всичко друго, което си струва и което прави белезите незабележими. Колкото и да обичам хубавия сарказъм, мисля си, че добрите, грижовни герои често биват подценявани, особено в този тип поредици.
Това казано,  очаквах с нетърпение тази книга, защото както казах, от изброените горе герои, само Алексий се сдобива с истинска книга, а за Денал май няма нищо самостоятелно. Може би затова "Разкриването на Атлантида" не отговори напълно на надеждите ми, въпреки че беше приятна. Грейс - любимата на Алексий - не беше никак лоша героиня. Може и да не се нарежда сред любимките ми сред дамите, но изпъква с нещо важно - въпреки че е наследница на Диана, богинята-ловджийка, тя е най-обикновената сред избранниците на воините. Няма психични сили, не притежава явна дарба или магия (въпреки един котешки момент, мяу). При нея основното е труд, вяра и борба с вътрешните съмнения - това води стрелите ѝ много по-точно, отколкото благословията на богиня. Динамиката между Алексий и Грейс обаче никак не ме увлече...
Самата авторка и героите ѝ описват отношенията между Грейс и Алексий много точно:
"Това между тях се превръщаше в един неспиращ танц на отдръпване и приближаване, на разделяне и събиране. Странен валс на двама изпълнени с надежда, но и несклоними участници".
Изключително точно описание.  Отношенията между двамата бяха хаотични, необосновани сблъсъци и отдръпвания, които не отговаряха на характерите на тези иначе така готини герои. Да, имаше и забавни и секси моменти (мяу-ефектът) и емоционални (за мен такъв беше разговорът на Алексий с Аларик относно обета му). Но като цяло този "танц" не ми допадна, а на моменти дори ме подразни.
В тази книга и сюжетът е малко преходен. По-скоро в този том се поставят основите на сюжетните линии за борбата за психическо надмощие над шейпшифтърите, които ще се разгърнат в следващите книги, и извежда на сцената феите, с които също предстои да се сблъскаме по-основно. Затова, макар да не омаловажавам мисията на Алексий, та ми се стори по-малокалибрена и по-малко вълнуваща от сблъсъците и конспирациите на другите герои, от това, което исках за него.
За преходна книга "Разкриването на Атлантида" беше много добра. Поставя основите за следващите, разнообразява сблъсъците досега и поне мен ме остави много заинтригувана как ще се развият нещата нататък (особено с феите - не очаквах феи!). Всъщност, ако някой друг герой беше на мястото на Алексий, щях да съм много по-благосклонна, дори въодушевена. Например такова отношение бих очаквала от Денал, и дори щеше да ми бъде много забавно и симпатично предвид младостта му - един симпатичен, леко конфузен танц щеше да е наистина :D  Спойлер: сега чета шестата книга, и никога не съм искала толкова силно да разменя героите, по-точно - да сложа Алексий на мястото на Кристоф тук. И спойлер 2: Има един наистина очарователен епизод със закуски. Този път с Аларик, което веднага го прави по-добър дори от палачинките на Джъстис. Мишел, ти си разкошна!

[book review] Third daughter - Susan Kaye Quinn [book club]

Заглавие: Third daughter ("Третата дъщеря")
Автор: Сюзън Кей Куин
Поредица: Royals of Dharia

Жанр: стиймпънк, фантастика, YA, любовен
Топчеста оценка - 4 звезди
Бележка: четена за клуб Муза

Още ме държи преработването на бележки от клубове - и то не просто така, а на азиатска вълна! :D Не включих "Третата дъщеря" в препоръките за харесалите "Да чуеш ритъма на сърцето", защото е YA и стиймпънк и се отдалечава доста. Но завладяваща атмосфера? О, да!

Затова - добре дошли в света на цариците. Анири е третата принцеса на Дария, и смята, че няма грижи на този свят - най-голямата ѝ сестра ще наследи трона, средната сестра е осигурила печеливш съюз със съседна държава. На Анири ѝ остава само да навърши 18, и тогава ще е свободна да живее както си иска - в нейния случай това е да се омъжи за учителя си по фехтовка. Но плановете ѝ се разбиват, когато получава неочаквано предложение за съюз - и то от принца на варварска държава!
Принц Малик е поставен в патова ситуация - като принц в свят на царици, той няма нужната власт да седне на трона сам. Ако избере която и да е благородничка от страната си, ще покаже пристрастие към някоя фракция и ще наруши бездруго крехкия баланс. За него третата дъщеря на Дария е може би единственият шанс за стабилност.
Неохотно, Анири се съгласява на този годеж. Но не просто като спазарена булка - тя има мисия: да провери дали слуховете за въздушно оръжие, разработвано от Джунгали, са истина... и срещу кого биха го насочили.

БОЛИПЪЪЪНК! Боливуд + стиймпънк! Вярно, за мое съжаление в никой момент героите не избухнаха спонтанно в песни и танци, но комбинацията е печеливша.
Стиймпънкът беше като цяло в умерено количество - не може да се мери с "Левиатан" или "Смъртоносни машини", но колоритен. Според мен целта на авторката не е била да изгражда свят, различен от нашия, а просто една алтернативност, не по-голяма от тази в другите викториански стиймпънкове, примерно. Възприемах въвеждането на тези измислени страни с цел да се изградят начисто географско-политически връзки, но иначе ги виждам в нашия свят (като Франчия, примерно! ) Със стиймпънк елементите бях окей като количество, но да, щях да се радвам на повече описания от екзотичен характер. В главата си поне виждах всичко изключително колоритно и красиво, драперии, бродерии, стегнати корсети върху индийски сарита, излъскани ботуши и месингови очила, изящни рисунки с къна. Но като прегледах пак нещата, признавам, че за поне част от тези образи трябва да благодаря повече на собственото си въображение, отколкото на конкретни описания.

Между тримата главни герои - Анири, Малик (принцът) и Девеш (любимият на Анири) естествено се формира любовен триъгълник. Ще се постарая да не издавам много, но моите симпатии още преди да отворя книгата бяха към принца. Нямаше как да не съм на негова страна предвид неизгодната позиция в която беше поставен и искрените му усилия да помогне на страната си. Анири определено беше по-дива, малко откачена, и с основна дарба да чупи неща. Но и при двамата ми направи чудесно впечатление баланса между отговорността и зрелостта от една страна и спонтанността и емоцията от друга - все пак и двамата са съвсем млади - Анири е на 17, а Малик - само няколко години по-възрастен от нея. В лицата не само на тях двамата, а и на всички останали герои се разви една от най-завладяващите, поне за мен, политически ситуации, които бях срещала в тийн книга.

И май дотук трябва да спра, защото иначе наистина рискувам спойлери. Само ще кажа, че във финалните страници имаше едно супер сладко и разтапящо предложение за брак :D

"Третата дъщеря" е първата от трилогия, като следващите книги са посветени на двете по-големи сестри на Анири. Първата книга много често е безплатна в Амазон (за съжаление другите две не са XD което е и причината да не съм довършила трилогията. Засега тегля само безплатните от Амазон и дебна промоции, но някой черен ден ще си свържа картата и ще се разоря съвсем). Затова, ако я уловите безплатна, и ревюто ви се е сторило интересно, не я изтървайте : https://www.amazon.com/Third-Daughter-Royals-Dharia-Book-ebook/dp/B00H8TBQCC

[book review] The Ghost Bride - Yangsze Choo [book club]

Заглавие:The Ghost Bride/ "Призрачната невеста"
Автор: Янгзе Чу

Жанр:романтика, мистерия, фентъзи
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена за читателски клуб на Форум Муза

Четохме тази книжка доста отдавна в клуба, но нали помните какво изтъкнах за клубните бележки? :D А и да си призная, историята и атмосферата още за живи в главата ми.

В колониална Малая/днешен Сингапур, доколкото разбрах, старите порядки са все още живи, въпреки дългото британско управление. Ли Лан е дъщеря от добро, но разорено семейство и няма особени перспективи - не и докато не получава особено предложение. Предлагат ѝ да се омъжи за единствения син на могъщото и богато семейство Лим - Тиан Чинг. А уловката - синът е починал наскоро при тайнствени обстоятелства и невеста за призрака е древна традиция да помирят духа му. Такава сделка би уредила Ли Лан с дом и богатство до края на дните ѝ, но на неочаквана цена. Нощ след нощ светът на духовете я дърпа все по-силно и с все по-голяма неохота я пуска на сутринта. Призрачният ѝ годеник не е особено галантен, трудно е човек да се довери на мистериозния пазител Ер Ланг. Света на живите също обаче крие тайни - Ли Лан подозира тъмни тайни, крити от семейство Лим, а присъствието на красивия, мил Тиан Бай - новият наследник, само я разсейва.... а тя трябва да внимава, ако не иска завинаги да остане в света на духовете.

От време на време минавам на азиатска вълна - май и сега съм на такава. Навремето  точно това натежа при гласуването ми за избор на книга. Аз лично останах абсолютно очарована от почти всеки аспект на книгата - но с Дийдра пак бяхме на противоположни мнения :D Добре, че са Скълди и Пендъргаст, и Сандерсън!

Атмосферата... отдавна не се бях потапяла толкова напълно в атмосферата на някой роман. Можех да видя съвсем ясно и избродираните със ситни синци пантофки, направени навремето от майката на Ли Лан, да си представя осветената само от бледна луна стая, където се провеждаше конкурса по вдяване, да заровя ръце в меката грива на Чендана. Чувствах се все едно съм в аниме - да, признавам си, годините ми на стаж като отаку също изиграха значение, особено като фен на xxxHolic и Natsume Yuujinchoo. Детайлите от традициите и представите за отвъдния живот едно на ръка - авторката страхотно беше помирила различните представи. А и гласът и езикът на разказа - беше удоволствие да го чета. Не знам защо, но ето този цитат страшно ми допадна
[the moon light]... was at once elusive and filled with trickery, so that lost objects that had rolled into the crevices of a room were rarely found, and books read in its light seemed to contain all sorts of fanciful stories that were never there the next morning.
Тези изречения поставиха нежна, но осезаема граница между нощта и деня, светът на живите и светът на мрака - и за пореден път доказаха, че книгите, четени нощем, имат собствена доза магия.

След като похвалих атмосферата, в която така се влюбих, трябва да призная, че тя беше излязла на преден план, оставяйки самия сюжет зад себе си. Това е и причината в крайна сметка да не дам 5 звезди, въпреки че ми хареса за повече от 4.  Искаше ми се двете разследвания - за предполагаемото убийство на Тиан Чинг и корупцията в отвъдното - да се бяха преплели повече, да бяха по-активни, да им бе отдадено повече внимание. Разочаровах се, че в крайна сметка за финала на корупционното разследване научихме втора ръка.

Героите - и тримата, които обявих за главни - Ли Лан, Ер Ланг и Тиан Бай, ми харесаха по свой си начин. От самото начало Ли Лан ми беше симпатична, заради начина, по който помирява в себе си рационалната мисъл, наследена от баща ѝ и дълбоката вяра в свръхестественото, развита от бавачката ѝ. Честно казано с удоволствие четох за първите ѝ любовни трепети . Нямах нищо против увлечението ѝ към Тиан Бай, първата ѝ любов, и предпочитам описанията на безсънните ѝ нощи пред девойки, които от пръв поглед искат само и единствено да открият зайците в себе си и да се налазят. Този по-кротък вариант ми беше като приятно разнообразие. Като Джейн Остин в азиатски вариант - а аз наистина си харесвам Джейн Остин  . Хареса ми как постепенно те преминаха в по-дълбоките чувства към Ер Ланг. В някои моменти наистина ми идеше да ѝ кажа - да, всичко е доста стресиращо, ама помисли малко! Но като цяло си останах с добри чувства към нея
Тиан Бай беше толкова земен, колкото Ер Ланг не бе. Харесвам си ги и двамата, макар че още при първите появи на Ер Ланг (по точно при втората, при къщата) започнах да се надявам, че чувствата на Ли Лан ще се пренасочат. Тиан Бай беше рационалното, земното, сигурното и според мен се опитваше да се справи по най-добрия за всички възможен начин в положението, в което бе поставен. Но след преживяното Ли Лан просто не можеше да принадлежи напълно на земята. А след разходката в света на душите, и частица от читателя остава там.

[book review] "Да чуеш ритъма на сърцето" - Ян-Филип Зендкер [book club]

Заглавие: "Да чуеш ритъма на сърцето"
Автор: Ян-Филип Зендкер
Поредица: "Ритъмът на сърцето"

Жанр:любовен, магически реализъм
Издателство: Хермес
Топчеста оценка: 4 звезди

Читателските клубове имат неизброими плюсове - един от тях е, че щеш - не щеш, се сдобиваш с пълни бележки по обсъжданите книги. А те са на една ръка разстояние от това да се превърнат в пълно ревю. Откакто открих истински читателски клуб във Варна (соу хепи!) се амбицирах да разпиша записките си от там и от минали клубове. Стартирам с "Да чуеш ритъма на сърцето", която само преди няколко седмици обсъждахме в клуб "Орбита" - книга, към която надали бих посегнала сама, но която прочетох бързо и ми хареса повече от очакваното.

В завръзката на историята е изчезването на бащата на Джулия преди години - въпреки привидното ѝ примирение, това събитие оставя следа у нея. Затова, когато намира стари писма и следи, че баща ѝ е заминал за Бирма, младата жена потегля в търсене. В Бирма наистина я очакват отговори, но по-различни от това, което е мислила, че ще намери. Остава ѝ да приседне в чайната и да изслуша историята на един живот и на една любов.

Тази книга ми обеща пътуване до Бирма/Мианмар - а кога иначе бих добавила такава екзотична дестинация към Пътешественическото си предизвикателство? Затова се напънах да мина през първите глави, които се развиваха в скучна модерна Америка и да се пренеса в Азия. Всъщност книгата има две линии - в настоящата, на пътуването на Джулия; и в миналото - на баща ѝ Тин Уин, живота и любовта му. Отсега ще си кажа, че мини- сюжета с Джулия хич не ме спечели. Може би наистина факта, че Тин Уин има и друго семейство обогати историята и разкри повече неща за характера на Тин Уин. Джулия обаче не допринесе с много за книгата. Тя просто хвана самолета, отиде в Бирма, чу историята и това чудодейно я промени - но истинска история и развитие нямаше. Тя си остана пасивна и беше не дори разказвач - защото имаме друг разказвач за историята на Тин Уин - а само слушател.

А финалната врътка с полубрата също не оцених - малко прекалена мелодрама?

Втората книга май е за нея, но смятам да я пропусна - защото настоящата история си беше достатъчна и така. И вече е крайно време да се върнем към нея. Чрез разказите на странника в чайната се връщаме в Бирма отпреди почти век, сред мириса на подправки, шум от пазари, стъпките на боси нозе по каменните храмове, шепота на цикади в натежалите от жега вечери. Там и тогава съдбата среща двама души, което преди това е решила да ощети - Тин Уин, изоставен от майка си и по-късно изгубил зрението си, и Ми Ми - девойка, която по рождение не може да върви, но посреща недъга си с гордо вдигната глава. Между двамата се заражда една дълбока любов, която - въпреки повторната жестока намеса на съдбата - запазва връзката между тях през години и континенти.

Щом стигахме до тези части от книгата с огромно удоволствие се гмурвах в гореописаната атмосфера. Тя сама по себе си е магична, не е ли така? На една Азия, която не познаваме толкова, и която тук ни разкрива поне мъничко от красотата си, традицията си, народомислието , с доброто и може би малко от лошото. Нямаше как да чета за суеверията и за последствията, които те имаха върху живота на героите - по-често в отрицателен смисъл. Книжката обаче не взима страна, което ми хареса и оставя на читателите си да решат доколоко да съдят закостенелите бирмански традиции, или с други думи - колко закостенели да бъдат от своя страна и привързани към своята гледна точка. Защото на взирането в хороскопите се противопоставя уважението към семейството, и дори в този диктуван от суеверия свят, виждаме, че има място за свободна воля и тълкуване. Там, където семейството на Тин Уин избира да види проклятие и причина за всяко нещастие, това на Ми Ми вижда нещо хубаво, добро и красиво, което дори недъгът не може да помрачи.

Та, несъмнено много магия има тук - и то още преди да узнаем за дарбата на Тин Уин, дала името на романа. Лишен от зрението си, той може да чуе и най-лекия шум - до сърчицето на неизлюпено пиле в яйчицето. Тези сърцетупкания му показват неочаквани истории и картини и му позволяват да надникне в човешката душа. Тази нишка в сюжета ми беше любима - обичам магическия реализъм, но го обичам дори повече, когато е повече магически и по-малко реалистичен.  Напомни ми на сюжета на една или две манги - но нека не се разпрострявам в ревю-в-ревюто. Минусът на ревютата по записки - никога не може да събереш всичката информация в едно! Щеше ми се тази част да се развие повече, без да омаловажавам настоящата ѝ роля. А и краят нямаше как да подръпне струни и по моето сърчице - как 40 години и един океан разстояние не могат да попречат да се чуят заглъхващите удари от любимото сърце.

В "Ритъма на сърцето" има преди всичко любов. Да, има любов, екзотика, сблъсък на култури и традиции, физически недъзи и духовна сила, и още много неща.  Но преди всичко има любов. Някои биха поспорили, че любовната история не е най-важното в тази книга. Е, за мен беше. И беше красива.

Обикновено не се впускам в препоръки, но ако "Да чуеш ритъма на сърцето" ви звучи интересно, и ви се искат пътешествия из Азия с малко повече магия, препоръчвам "Среднощният дворец" на Карлос Руис Рафон, който беше прекрасен поглед на Калкута (но историята не ми хареса - с малките книжки на Рафон не се разбираме нещо, и затова не смея да подхвана четирилогията му) и "The Ghost bride" на Янгзе Чу - отново атмосфера и магия и суеверия, този път в Малая/Сингапур, за която книга смятам да изтупам от прахта записките от другия читателски клуб.

Неща за вършене и свършени - ноември

Много си падам по всякакви списъци и отчети, ама хич не ме бива в тях :D Аз едвам се усещам навреме да пусна теми за предизвикателствата във форума - добре, че е Костилка да ме бута. От тях от време на време успявам в разумни срокове (т.е. - преди да е преполовил месеца) да пусна темата във фейсбук. Но да си правя ТБР и отчети всеки месец - сериозно, искам, обичам да чета такива постове, ама хич не ме бива в пускането им!

Така че сигурно другия месец няма да има такъв.
Но сега ми дойде музата, и има.

Затуй, първо планове за ноември :D
Плановете ми, както винаги, са базирани основно на форумните предизвикателства, но този път и с врътка - книгите, избрани за месеца за читателския клуб "Орбита".

На първо място - Ноемврийското предизвикателство - темата за месеца, една от предложените от Костилка, е "Книга с борбена героиня". На пазара има купища такива, и се изкушавам я със Скълди, я с Наоми Новик. Но трябва да бъда разумна - смятам да прочета "Жената-чудо".

Причина? Освен, че отговаря на темата, ще ми попълни и буквичката Ж в Азбучното.

Също за азбучното - почнала съм "Чумавият двор" на Джон Диксън Кар, което е приятно крими, и по принцип бързо.

Клуб "Орбита" е набелязало три книги за месец ноември - две за електронно обсъждане и една за на живо.
Книгите за фейсбук срещите са "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули и "Малката книжарничка край Сена" на Ребека Рейзин, а на живо - "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, по която фейсбук лудна последните месеци.

За тези двете книжки всъщност съм доста ентусиазирана, а "Баладата" не мислех, че ще прочета в скоро време... или че бих посегнала към нея. Но така считах и за двете книги за октомври, а те доста ми харесаха. Така че - дано времето да е на моя страна.

Не знам към кой жанр точно е редно да разпределя коя да е от клубните книги, но се надявам поне една да попадне в романтичния. Днес започва предизвикателството #Българиячете във фейсбук и темата за месеца е любовни романи.
Годишното предизвикателство в тамошната група не ме спечели, но засега се старая да съм оптимистична относно тази инициатива. А и колкото повече хора покажат, че четат, толкова по-добре, нали?

Ако никоя от книгите не се окаже подходяща, имам няколко възможности:
*"Ястребът" - която е исторически романс и ще ми попълни буква Я :D
*Предателство в АТлантида" - шестата ВнП, поредица, с която кротко се забавлявам цяла година

или нещо от бг автори :
*"Самодива" на Краси Зуркова
*"Дългът" на Гери Йо - не е точно романтичен роман, въпреки многото двойки, но искам скоро да завърша тази поредица
*"Откраднато" на Искра Урумова, на чието представяне бях наскоро и много ме дърпа.
*"Осъдени души" на Димитър Димов - ех, откога го отлагам този роман!

Всичките ми бг предложения всъщност са комбинация от романтика и фентъзи. Не се сещам за чисто любовен бг роман,освен "Един удар на сърцето" на Теодора Костова, така че съм наистина отворена за предложения!

Това са накратко невъзможните ми планове за вършене. А свършените неща? Месец октомври успях да се преборя с книгите от клуба - "Да чуеш ритъма на сърцето" на Ян-Филип Зендкер, "Мъжът от Константинопол" на Жозе РОдригеш душ Сантуш и три разказа на Тери Пратчет.  И за трите имам подробни записки, така че се надявам скоро да има и ревюта. Освен тях - по няколко странички от кримито на Кар и от Атлантските воини. Скромно, но успях - макар и на косъм - да постигна целта за Читателската книж-зарядка - 1200 думи за месеца :D

[book review][blog hop]"Дългът" - Гери Йо

Заглавие: "Дългът"
Поредица: "Кралицата на здрача" #2
Автор: Гери Йо

Жанр:фентъзи, ърбън, приключенски, романтика
Издателство: Монт
Топчеста оценка: 4-4.5 звездички

Добре, че беше блог-подскокът, че да препрочета "Дългът" и да ѝ напиша ревю! Мина много време, откакто писах за "Наследницата", а моето копие от "Дългът" е приключенствало доста, но това е история за друг път.
Сегашната история е друга: в края на първия том оставихме царството на здрача уж стабилно - старата кралица е мърта, новата  Кралица е призната, а Наследницата - готова да тренира за съдбата си. Елена, младата наследница, е прекарала точно така последните години - тренирайки в Япония. Но времето за уроци привършва и тя потегля обратно към Стария континент. В света на Витория също не всичко е цветя, рози и пърхащи прилепчета - проклятието на клана Дракула тегне със страшна сила над всички от рода и съперниците ѝ няма намерение да стоят кротко в небитието.

От оригиналната анотация на книгата имаше един елемент, който ме заинтригува неимоверно много: русалки :D Да, във втората част на книгата Гери продължава с може би най-характерното за тази ѝ поредица - микса от култури и свръхестествени вещества. Признавам си, на мен тази мешаница ми хареса. В първата книга голямата изненада несъмнено бяха нинджите, свързани с произхода на Витория. Тук русалките са като еквивалента на еднорози, но по-секси и по-темпераментни-

А културната разходка този път не се ограничава с Китай и Япония. Пътем минаваме през Индия, за да завършим околосветското пътешествие при коренното население на Америка. Това не би трябвало да ви учудва - ако имахте още няколко живота на разположение, нямаше ли да се възползвате, за да пообиколите?

Като сюжет историята е изпълнена с битки, предателства и тайни от миналото. Най-интересно несъмнено е Проклятието на рода Дракула и последствията му, а към нововъведения в тази книга член на семейството тая наистина непонятни симпатии :D В тази книга Елена наистина е претърпяла голямо развитие и го продължава и в страниците до края. Тук тя е млада девойка, с всички последствия на това, и няма много общо с момиченцето от "Наследницата" (с Гери се уточнихме - в първата книга наистина е трябвало да е на по-малко години). Като романтика любима моя двойка остават Стивън и Марико. Обичам техния танц на дълг и обич, а една сцена наистина ме докосна. Чакай, всъщност стават две сцени :D

Първата беше, когато се помиряват с Марико след разкритието за миналото на Стивън и Мелиса - сцената с белезите много ме докосна. А втората я видяхме през очите на Елена - увереността на Стивън, когато пуска Марико да си иде - че всичко ще е наред, и че отново ще се съберат.

Те двамата наистина са ми любими и заради начина, по който преборват трудностите, и сигурността, която намират един в друг, въпреки всичко.  Витория, макар самата тя да продължава да е в центъра на събитията, оставя Филип доста настрана. Всъщност, съм доста разочарована от бездействието на Филип в тази книга. Дори и от последните, драматични събития в които бе въвлечен, очаквах нещо повече от него, голям план, а то.... май само отиде да се оплаче на мама :/

Все пак, финалът на книгата беше силен - и в тази връзка, корицата приляга перфектно! А последните страници ме поставиха в същото положение, както и при първата - смятах да сложа оценка 4 звезди, но краят наистина ме изкефи - и то по много показатели. Че русалчоците се намесиха пак и то значимо, че се мъти нещо, което нямам представа какво е :D

А сега следва да пристъпим към нещата, заради които иначе смятах да поставя 4 звезди. Както и предния път, те са свързани с обема. Когато разбрах, че втората книга ще е по-дебела от първата, много се зарадвах. Но и количеството събития е по-голямо, така че темпото е същото. На мен ми идва твърде бързо - аз обичам картините и обрисуването дори и в динамиката. Личните предпочитания настрана, наистина мисля, че книгите само биха спечелили от малко допълнителни страници. А предвид малкия обем, има изключително много герои, появяват се и нови, и в един момент става объркано кой, какво и защо, поне за мен. Например в последната глава имаме Тобиас, който признавам си, идея нямах кой е :/ Авторката май ме е надценила като читател, защото не съм толкова умна, колкото ме смята и не бих отказала поне някакви схеми с героите и връзките между тях. Припряността в повествованието се усещаше и на други места - понякога ми беше трудно да разграничавам ясно дали съм в настояще или ретроспекция или за кого иде реч. Знам, че при издаването е имало ограничения и искрено се надявам занапред за книгите ѝ да няма такива и Гери ще може да се шири, колкото ѝ се (ми се) иска! :D

В заключение, на кого бих препоръчала "Кралицата на здрача"? На читатели, които обичат класическия образ на вампирите (без брокат, извънземен произход или нещо подобно), но които нямат против да видят различни същества и култури; които обичат краткия, динамичен израз и диалог и търсят бързо фантастично четиво. А на мен ми остава скоро да завърша трилогията, този път без паузи като преди :D Защото - да, тази трилогия е завършена! Това е още една причина да поддържам тази серия - на пазара на български автори вече има доста, и то хубави поредици, но все още малко могат да се похвалят с това, че са довели нещата до край. "Кралицата на здрача" успя да постигне това.

Това беше моето включване за блог-подскока. Аз май от никого не приех щафетата, но я предавам на Катри от My_life

[book review] "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

Заглавие: "Светлината на Атлантида"
Автор:Десислава Шейтанова
Поредица: Потомците на Атлантида #1

Издателство: Лексикон
Жанр: YA, юношеска, фентъзи, романтика
Топчеста оценка: 5 звезди

Последните месеци проглуших всички, с които говорим за книги, за това колко ми хареса "Светлината на Атлантида" (а и на няколко души, с които не говорим за книги) и сега най-накрая забърках едно ревю.
Най-напред малко предистория - първата ми среща с авторката беше преди няколко години с "Диагноза:изгубена", която имаше имаше и плюсове, и минуси, и може-би-та, но като цяло не беше за мен. По-късно видях, че е издала в съавторство с Тео Буковски хорър/трилър и се възхитих от разнообразието на жанрове, в които експериментира. А когато излезе "Светлината на Атлантида, която е младежка романтична фантастика, наистина провокира любопитството ми. И ето ме, няколко месеца по-късно, вече прочела книгата и супер доволна!

"Светлината на Атлантида" ни разказва за Стела - която много неочаквано разкрива, че е носителка на гореспоменатата титла. Не само това, но е и наследница на древен народ и на могъщи сили, и в средата на таящ се от векове конфликт. Тези открития преобръщат целия ѝ свят - но въпреки това Стела още не е готова да се откаже от мечтите си - за университет, пътешествия, любов - и решена да се опита да живее нормално максимално дълго. Не всички мислят обаче, че това е възможно - от една страна - Родел - защитникът ѝ, който е видял да угасват твърде много Светлини. От друга - фракция атланти, които нямат търпение да доведат до край делото, започнало с потъването на Атлантида.

Когато взех книгата в началото, изпитвах леко безпокойство от обема - все пак с предната книга не се бяхме разбрали съвсем добре. Но след като отметнах първите по-колебливи страници започна да ми става все по-трудно да я оставям и все си мислех как ще се върна към нея. "Светлината на Атлантида" е приключение, което е хем българско, хем интернационално и с ръка на сърцето заявявам, че може да си спечели почитатели от коя да е страна по света. Започва в България, на брега на морето, минава през Шотландия, Англия, Рим, Гърция и сред тези пътешествия има време за любов, екшън, размисли, приятелство, може би и малко самоосъзнаване. Това, което обаче ме накара почти инстинктивно да харесам Стела, още преди да я опозная, е че тя не е гимназистка, а студентка. Честно, това я направи много по-симпатична за мен и можех да приема както тревогите и мислите ѝ, така и любовта ѝ много по-насериозно. Помогна несъмнено и това, че е много балансирана героиня, у която има както емоция и спонтанност, така и достатъчна доза здрав разум.

Подходът към легендата за Атлантида отначало твърде ми напомни на този от филма на Дисни - и съответно, Светлината на Атлантида - на Кида. Но с разнищването на катаклизма, на историята на атлантите по-нататък, вариантът на Десислава Шейтанова наистина ми хареса. Спечели ме търсенето на начин да се помири атлантскта мистика с науката, позовавайки се на догмата, че това, което сега е научно обяснено, преди векове би било магия. А виждайки нещата през погледа на Родел и разказите му,всичко прие още по-личен и емоционален отенък. Отначало имах големи резерви към Родел - при появата ми смятах, че ще е високият мрачен непознат, с тъмно минало и  огромни сили, който ще се превърне в романтичен субект на изтерзаната героиня. Но той се превърна в приятел и наставник на Стела и съответно в много по-ценен и ярък герой. И освен това, така може да си е само за мен :D

Все пак, не може и без романтика. Има, естествено, драматична любовна история, изпълнена със страст и жертви. А по-нататък....оооо, има нишки и подсказки за нещо, което нямам търпение да се развие в следващите книги! Финалът на книгата, и особено разкриването на истинското име на Стела просто ме изправиха на нокти - в момента се боря със спойлер чудовището вътре в мен да не издам нещо. Но наистина - силно, силно се надявам следващият том за излезе скоро!

Все пак, ако трябва да съм обективна, трябва да посоча, че на места действието наистина силно се забавяше. На мен това не ми дотежа твърде, защото бях много навътре в историята, а и беше разписано много приятно и леко се четеше. Но някои епизоди можеше да се предадат по-стегнато без от това да пострада книгата - особено тези в Лондон - там и на мен забавянето ми дойде малко в повече.

Мисля, че книгата ще допадне повече на читателките, а не на читателите, но въпреки това горещо го препоръчвам. Наистина чудесна YA фантастика.... само с един значителен минус - останалите части още не са излезли! О, и още един съвет - ако имате възможност, когато си купувате книгата, уверете се, че е в найлонова опаковка. Романът е с много любопитно оформление, с книгоразделител и ароматизирани страници, поръбени с виолетово. Моят екземпляр обаче беше без опаковка и беше изветрял (аз си го поръчах по интернет, по книжарниците съм я виждала вакуумирана).