[придобивки] POSTboxing & UNboxing

Когато най-накрая си позволих да се отдам на изкушението на абонаментните кутии, независимо по каква тема са,  си поставих едно условие - да ползвам нещата, които получавам с тях. Затова реших от време на време да си правя равносметка и да видя какъв е "коефициентът на полезност" на кутиите :D Естествено, книгите не ги броя, те рано или късно ще бъдат прочетени :D

• COOLтия - Отмъстителите

COOLтията с тема "Отмъстителите" разопаковах тук. Накратко в нея имаше тениска, ключодържател, две значки и две бисквити. Значките и ключодържателят намериха място на раницата ми. Бисквитките е ясно къде отидоха :D Тениската обаче сложих само веднъж-два пъти, защото щампата наистина ми е некомфортна. Оттогава Куултия не са пускали тема, която да ми е интересна и доста трудно намирам инфо за съдържанието и качеството на следващите кутии - поне на сайта и във фейсбук страницата им не виждам. (Затова, хора, unbox-вайте! XD) Във всеки случай, освен ако не пуснат някоя супер интересна за мен тема, едва ли ще повторя.

И следват БОПС кутиите :D

• "Морски мистерии" - разопаковане тук

"Морските мистерии" се оказа една от "най-полезните" кутии. :D Черната торбичка с вълшебния цитат "Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш" ми е неизменен спътник оттогава. Понякога дори заменям дамската си чанта с нея, защото, ако питате мен, няма нищо по-красиво и стилно от горното твърдение. Успях да я закача на един парапет преди месец и да скъсам презрамката, но я приших обратно и продължава да ми служи вярно.

Само тази нещастна огризка остана от сапунчето Аквамарин. Започнах го доста след като получих кутията, но много го заобичах. Определено един от най-хубавите глицеринови сапуни, които съм ползвала. Изключително мека пяна, траен аромат на кожата след това и блокчето не абсорбираше излишна вода - т.е. не се превърна в каша, което винаги ми е било проблем с глицериновите сапуни, които съм купувала преди. Ако имам възможност, бих ползвала същата марка пак.

Лупичката стана част от плажния ми комплект срещу кърлежи за дежурствата ми на плажа (лупа, фенерче и кибрит, другото го имах в пункта). Увеличението е малко, но все пак щеше да е достатъчно. За щастие, не ми се наложи да вадя кърлежи, но ми беше добре да знам, че съм подготвена.
Огледалцето пък си ми е в чантата, и въпреки оплакванията ми от дизайна, функционира най-активно :)

• "Четат ли двама"

Два месеца не се наканих да направя пост с разопаковането на двойната кутия по случай рождения ден на БОПС. Каквато съм нахална, се надявах да е дори по-двойна от това, което получихме :D Но всичко вътре ми хареса, а някои предмети бяха веднага оползотворени:

Ключодържателят на Перон 9 3/4 дойде точно навреме, досущ като Хогуортс Експрес. Наскоро се беше откъснал ключодържателя ми за Бургас. Това е връзката ключове, които напоследък ползвам по-рядко, но точно там е и чипът ми за намаление от книжарница Хеликон, така че книжно отиде при книжно :)
Стикерите с Дарт Вейдър пък веднага залепих на калъфа си за таблет (с клавиатура на кирилица, похвал, похвал). И качеството им изглежда наистина е добро, защото доста го разнасям из чанти, а те не са се замърсили изобщо.
Чашата на "Четат ли двама" влиза в употреба доста по-често, отколкото мислех. Често посягам към нея между другото, и особено когато готвя, защото често се оказва, че паралелно ползвам 3-4 чаши.

Книгите от тази кутия също ми допаднаха като заглавия  - имах предчувствие за тях :)

И накрая е време за едно разопаковане на последния БОПС,който пристигна -

• Неочаквани уроци

В първия момент, когато отворих кутията много се впечатлих от цветово издържаната комбинация. Цялата кутия и съдържанието беше оформена в черно и интензивно оранжево. Най-отгоре беше черната тетрадка, която е любимото ми нещо от този БОПС. Елегантен и закачлив дизайн и мека хартия - тази тетрадка определено ще бъде наследник на настоящата ми (дез)организационна тетрадка.
Следващият елемент бяха малките листчета. Малко се обърках като ги видях, защото от описанието (аз съм от хората, които първо четат БОПС писъмцето) очаквах книгоразделители. Тези лепки са определено сладки, но няма да са ми много от полза. За книгоразделители не ползвам такива, нямам какво да отбелязвам в учебници, а за съжаление не съм от онези хора с красивите подредени журнали с украсени страници. Надявам се да им измисля подходяща употреба.
Отдолу беше мешката. Признавам, не ми допадна. Никога не съм носила мешка и надали ще почна. А въпреки че в кутията тази контрастна комбинация стои добре, за навън този цвят ми е твърде агресивен. И макар да съм голям фен на Хари Потър, струва ми се, че можеше да се избере и по-тематичен цитат за кутията.
И накрая - разбира се, книгата. Тук определено бях неподготвена! Наистина оригинално тълкуване на темата на месеца. Не бях чувала преди за това заглавие и не е нещо, което обичайно би привлякло вниманието ми. Ще почака, докато се наканя да я прочета, но това е обичайната съдба на всички книги, озовали се в библиотеката ми. Надявам се в крайна сметка да ми хареса.

Като равносметка на първоначалните впечатления обаче, тази септемврийска кутия за мене беше най-слабата. Очаквах я с голямо нетърпение, но само един предмет от четири наистина ми допадна. За някои обаче, доколкото прочетох, това се превръща в любима кутия, така че както обикновено всичко е въпрос на вкус. Надявам се следващата да е повече по мой вкус, защото темата звучи прекрасно и магично. А дотогава ще се опитам да оползотворя и нещата и от тази.

А вие за какво ползвате получените джунджурийки? :D

[book review]"Изгубена в книга" - Дженифър Донъли

Заглавие: Изгубена в книга
Автор: Дженифър Донъли
Поредица (един вид): от света на Красавицата и звяра

Издателство Егмонт
Жанр: детска, фантастика, приключенска, романтична

Топчеста оценка: 3,5 звезди

Винаги ми е кофти, както предполагам и на всекиго, когато съм много нахъсана на дадена книга, а тя не потвърди очакванията ми. Кофти ми е, че не мога да се включа пълноценно към ентусиазма на другите читатели, и малко им завиждам, че на тях се е харесала, а на мен - не. Но подред.
Както и преди съм опявала, голям фен съм на "Красавицата и звяра", а скорошната игрална адаптация ме очарова напълно. Не вярвах, че някога ще го кажа, но някои неща ми харесаха дори повече от оригиналния вариант - например това, че тук Звярът не само може да чете, но и го прави доста дейно (което за мен бе напълно логично, при условие че няма много други занимания в замъка, и че е принц, все пак). А сюжетът на "Изгубена в книга" прилягаше идеално на характера на Бел, на нейния опит да избяга от обикновеното, и не на последно място - на библиотеката на Звяра - най-страхотния подарък на света. А с Дженифър Донъли се запознах от сагата ѝ за русалките, която още ми предстои да завърша, но от първата книга бе разкошна.

Така че - прекрасна база за история, чудесен автор - какво би могло да се обърка? Ами, и аз не знам, но определено не се разбрахме с "Изгубена в книга".
Действието се развива скоро след паметния момент с подаръка на Звяра - развълнуваната Бел няма търпение да разучи библиотеката и цялото ѝ съдържание. Но една книга привлича вниманието ѝ - "Никога вече". Нейните страници се оказват път към една прекрасна история - изпълнена с пътешествия, забавления, приятели. История, която, стига Бел да пожелае, може да бъде нейната. Но дали наистина тази идеална приказка е това, за което копнее? И дали, ако се изгуби в страниците на тази книга, няма да изгуби много повече?

Още от пролога нещата не ми потръгнаха. Първата ми не особено приятна изненада бе, че тук завръзката е базирана на сблъсъка между Смърт и Любов,  приели формата на две сестри. Можем да говорим надълго и нашироко за образите на Любовта и Смъртта, за la petite mort и за връзката между тях, но опозицията им тук, в света на тази приказка, ме остави в недоумение. Макар че в този филм загубата от смъртта бе изведена по-напред с майките както на Бел, така и на Звяра, за мен никога няма Смъртта да бъде основният антагонист в тази история. За мен тук винаги битката е била срещу неразбирането - на околните спрямо нас, и това, което ние проявяваме към тях, на самотата, бягството и отчуждението. Да се приведе това под общия знаменател на Смъртта, бе меко казано неудовлетворително. Добавяме към това някаква версия на магьоснически шах и облог за пари (Любовта се обзалага за пари, когато може да има толкова по-интересни неща!?) и още преди първа глава се чувствах по-скоро разочарована.

Но това беше само прологът, и реших да продължа смело напред. Сега е моментът да изтъкна нещата, които наистина ми харесаха в книгата. Дженифър Донъли наистина пише някак мило и уютно, и това си личеше и тук, въпреки че явно се е целила в по-млада аудитория. Както казах, историята за това как може да се изгубиш в книга е просто идеална за тук. Ако успеех да се дистанцирам от знанието коя е всъщност графинята, светът на Никога вече беше пленително изграден. Донъли има нюх за детайлите, като тук любимите ми бяха имената на нещата - като например Анри де Шоз Пасе - графът на отминалите дни. А от цялата история има две важни поуки. Едната, естествено, е да внимаваме да не се изгубим в някой прекрасен, но нереален свят, било той изграден от книги, от телевизия, от интернет, или дори само от фантазии. Защото колкото и успокояващи да са, ако човек се гмурне много дълбоко, може да изпусне истинските, реални неща в живота. А другата е - не оставяй някой друг да пише историята ти. Две прекрасни, важни неща, които трябва да стигнат до всички млади читатели, и да почерпят те сила и храброст от Бел и да намерят баланс.

Същевременно много неща в разказа ме поразочароваха. Не останах с чувството, че историята реално обогатява света на Красавицата и Звяра. Една част от събитията бяха преразказани по-скоро без нужда, предвид обема, но нямах голям проблем с това. По-скоро не ми хареса как бяха... пренесени някои моменти.

Click to view spoiler!

Например разговорът с Чип, когато той я пита дали е щастлива в Замъка и в селото и Бел си дава сметка къде се чувства по-добре. Или още по-важният епизод с разговора с Морис, когато Бел почти пряко волята си защитава Звяра и си дава сметка за привързаността си към него. Това така важно осъзнаване го имаме по-нататък в историята, когато Бел се опитва да докаже на съселяните си, че Звяра е безопасен. И ако го изместим по-напред... се губи. Приемем ли тази книга за част от света на "Красавицата и звяра", то тези моменти са се разиграли веднъж и губят силата си. А това е един от най-значимите елементи от романтичната нишка за мен. Ако мога да цитирам любимата си Робин МакКинли - ... they were dear to me, but he was dearer yet. 

Към развръзката на книгата си мислех, че ще мога да закръгля на 4 звезди, но отново един епизод не ми допадна

Click to view spoiler!

Как придаваме човечност на автоматон, който няма сърце? Пришиваме му текстилно сърце! Само аз ли виждам в това директно епизода от Вълшебникът от Оз и Плашилото?

Дребнава ли съм? Може би да. Но съвсем субективно, като читател, това са нещата, които ми попречиха да се насладя на книгата с ентусиазма, на който се надявах. А както често съм изтъквала, моите оценки са предимно субективни. "Изгубена в книга" щеше много да ми хареса, ако в основата на завръзката беше нещо друго, което поне за мен по-добре да се връзва с темите на "Красавицата и звяра", дори и да просто сблъсък с друга вълшебница

Все пак препоръчвам Изгубена в книга, особено на по-млади читатели. Наистина има хубави неща, които си струва да достигнат до хората от другата страна на страниците. А също така, за тези, които искат да узнаят още за опасностите да се изгубиш в примамливо идеален свят, препоръчвам Коралайн на Нийл Геймън, а на по-порасналите фенове на Красавицата и Звяра - Бюти на Робин Макинлни. Но в крайна сметка, на всеки пожелавам от време на време да се изгубва съвсем в някоя книга, но после да се връща обратно в нашия свят, освежен и изпълнен със сили.

[book review] "Гънка във времето" - Маделин Ленгъл

Заглавие:"Гънка във времето"
Поредица: Time Quintet
Автор: Маделин Ленгъл

Жанр: детска, фантастика, приключенска,
Издателство: Intense

Топчеста оценкка:4 звезди

Много е трудно човек да обобщи книга, която хем му е харесала, хем не чак толкова. От една страна съм съгласна, че "Гънка във времето" заслужава да е в поредица "Вечните детски романи", от друга, получих нещо толкова коренно различно на очакванията си, че се разочаровах малко. Мислех, че ме очаква пътуване във времето, нещо като тийн "Друговремец", в компанията на три весели вещици. Вместо това получих антиутопия за деца, научна фантастика с пътуване от планета на планета ... и кажи-речи никакво пътуване във времето. Във всеки случай обаче това си остава една история за семейството, обичта и израстването.
"Гънка във времето" ни въвежда в живота на Мег - чувствително момиче, което отговаря на хорските клюки спрямо изчезването на баща ѝ с буйства. Дори по-особен в чуждите очи е братчето ѝ Чарлс Уолас, притежаващ изключителна интуитивност. Братът, сестрата и още едно дете от училището - Калвин - се срещат с три изключително необикновени възрастни дами, които твърдят, че знаят къде е бащата на Мег и Чарлс. А от спасяването му зависи и съдбата на цели планети, , над които е надвиснала Тъмата.

Романът беше емоционално, бързо развиващо се приключение. До самия край не знаех дали ще има време и място за развръзка в тази книга. А тъй като не се наемам да класифицирам книгата в някой от жанровете фентъзи или научна фантастика, ще я сравня леко с "Резерватът на таласъмите", където двете се преплитат по най-очарователния начин. И тук е така - научни теории за измеренията и за пътуването във времето и пространството са редом до необичайни създания - не само извънземни, но също и гадателки с кристални топки и дори звезди! Антиутопията с тоталитарен оттенък обаче ме хвана най-неподготвена - наистина не очаквах нещо подобно тук. На фона на всичката продукция и литература в наши дни развитието не ме изненада, но много ми хареса как си пасна с чувствата на децата, които в училище и в ежедневието си се чувстват отхвърлени и нещастни поради различията си. Именно това се опитва да изкорени тукашното ТО (да не се бърка с нашумялото кингово ТО ) и именно това "подсилват" трите магьосници(поради липса на друга дума), за да им помогнат да победят. Авторката говори за различията, равенството и други важни теми чрез героите си - с прости, ненатрапчиви думи, които лесно убеждават младите читатели в правотата си - например че светилата на Исус, Буда и Леонардо могат да са редом едно до друго без да си противоречат.
След цялата вълшебност на тази история обаче, възрастният в мен (да, понякога с ужас го откривам) или път може би досадният дребнав нърд, възнегодува, защото не видя например обяснение за Тъмата, която буквално обхваща планети. Може би това е визуален израз на психо-контрола на ТО, може би символ на тегнещото зло. Може би. Срам ме е да си призная, но годинките ми май искаха да се задълбочим повече на някои места.
Едно нещо със сигурност бе прекрасно разгърнато и това бяха персонажите и отношенията между тях. Много обичам герои и връзки, които те карат да се чувстваш уютно и обичан. "Гънка във времето" беше пълна с такива. Видяхме ги още от първата страница с Мег и семейството ѝ. Мег намира спокойствие и защита вкъщи, въпреки мъчителните дни в училище, докато при Калвин е по-скоро обратното. Много заобичах това семейство - включвам и така милият Калвин в него, естествено! , което така силно държи един на друг и го показва чрез безброй малки жестове. Обич, която накрая помага на Мег да израсне, макар и по труден начин. Освен семейството, прекрасни бяха и всички така сърдечни герои, които децата срещаха - Госпожите, Гадателката и любимката ми - Леля Звяр.
Финалът на книгата за мен беше доста рязък. Както казах, до края се чудих дали развръзката няма да е в следващата книга.. Въпреки че имахме голям щастлив завършек с всеобща прегръдка, много неща за мен остана висящи, особено относно заплахата. Дали е окончателно преодоляна, какво е измерението ѝ на земята, какъв е всъщност произходът на ТО? В случая, естествено, се чудя за чисто сюжетните отговори на тези въпроси, а не на по... метафоричните, които биха разисквали различни земни идеологии.
В заключение, съжалявам, че чак сега се срещам с тази книга. Ако я бях прочела преди години, несъмнено щеше да ме плени. Затова горещо препоръчвам "Гънка във времето" на всеки, особено в училищна възраст, и се надявам изцяло да попият нейните магия и мъдрост.

Блогърско месечно предизвикателство - септември

Миналия месец Марти от Marti's writings предложи всеки месец да четем по различна тема, като участниците се редуват да избират. Аз доста се забавих с отчитането ми по предишната тема, която беше "Комикси и графични новели" и за която прочетох тази Дедпул антология, първите два тома на мангата Godchild, както и графична новела по "Цветът на магията" на Тери Пратчет. Та, затова и новата тема се появява със закъснение, въпреки че на мен се падна да я избера. Обсъдихме и решихме срокът да е по-късичък този път, та другия месец да почнем начисто. Затова срокът е от днес до края на месеца, като отчитането (по възможност с ревюта) e в последните 5 дни от месеца.

Спряхме се на по-широка тема, която може да бъде комбинирана с други жанрове и по която сигурно всеки има все нещичко да го чака на купчинката за четене. И така, темата е... Исторически роман. Може да комбинирате с други стилове по желание - кеф ви примерно исторически романс, кеф ви алтернативна история, или някой древен детектив, който рови загадки.

А сега, какво да ви препоръчам? Много неща!

• Алтернативната история е очарователен, но недостатъчно популярен поджанр. Тук горещо препоръчва поредицата "Без душа" на Гейл Каригер (линк към стария ми блог), "Левиатан" - Скот Уестърфийлд и поредицата "Темерер" на Наоми Новик. Всъщност, засега намеренията ми са да препрочета именно една от последните две и да се амбицирам да завърша поредицата.
• Хубаво алтернативна, но истинското си е истинско. Има много книги за реални хора и исторически моменти. Последните месеци преиздаването на "Дневникът на Ане Франк" пробуди интереса на читателите към нея. Признавам, не съм чела. Може би сега е моментът? Драматични класики на Дикенс и на Юго също причакват тук, както и любимият ми Дюма. А пък как ми се препрочита "Граф Монте Кристо", та да се възстановя след мюзикъла, не е истина.
• Българската история също е отразена в множество книги. Битката между агитките на "Железният светилник" и "Тютюн" никога няма да угасне (отбор "Тютюн" бтв), но има и много по-нови заглавия. Ето, вече излезе трейлърът на "Възвишение" на Милен Русков, поредното нещо за наваксване, барабар с "Време разделно" и "Изгубени души", например! Това е подточката, в която се срамувам колко все изоставам с българската литература, но може да хвърлите непредубедено оче към първата ми среща с Алек Попов в лицето на  "Сестри Палавееви в бурята на историята"
• Историческият криминален роман е жанр сам по себе си. Моите любимци са Лора Джо Роулинг с поредицата за самурая Сано Ичиро, Ян Ван Хелсинг и Борис Акунин, но само с първите романи за Ераст Фандорин. "Турски гамбит" и "Левиатан" са сред любимите ми от последната поредица. Тук ще вмъкна и Николай Пенчев с неговите средновековни загадки, които ми харесаха доста. Чела съм само "Кръв по снега", но тя беше лек и приятен роман.
• История с щипка мистика, защо не? Това донякъде съвпада с първата категория, но тук пък искам да акцентирам на "Друговремец" - епична сага, която запраща медицинската сестра Клеър от 1945 година два века назад - в сърцето на британско-шотландския конфликт. Джейми Фрейзър е съкровище, а Диана Габалдон пише страхотно. Накрая на тази книга получих главоболие, защото 800 страници не е добра идея да се четат на един ден.
•  И накрая, исторически романс! Къде без него! Самоотвержени рицари или недотам джентълмени, нежни девойки или измамни съблазнтилки - този жанр винаги е жертва на много критики, но понякога е идеалното нещо за разпускане. Преди няколко дни завърших "Слепият херцог" на Теса Деър и много се смях. Друго любимо заглавие е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик, а "Време за всичко" беше очарователна история за време, за което аз поне преди не бях чела - Гражданската война на САЩ.

Така де, вие се чувствайте свободни да четете каквото си искате, и не се свенете да споделяте идеи. Резултатът от четенето пък може да споделите от 25 септември до края на месеца, а някой от преборилите се ще избира октомврийска тема. Пълните правила ги има на блога на Марти, а вие се чувствайте свободни да четете с нас!

[comic book review] Deadpool Antology - In Wade we trust!

Заглавие:Deadpool антология - бр 1-12 от 2012

Автори:Посен, Дъган, Муур, Стейпълс

Жанр: комедия, фантастика, пародия
Топчеста оценка: 5 звезди
 
Буахахахахах :D Абсолютно дебилно и забавно, в най-добрата дедпулска традиция! Придружено от забележително добър сюжет и гост-прояви на почти всички големи и малки звезди на Марвел.

В тази антология агентите от ЩИТ имат проблем. Голям проблем. И сякаш той не е достатъчен, но не могат да повикат например Отмъстителите да го разрешат, или който и да е супер герой, с когото обикновено работят. Просто няма да изглежда никак добре Капитан Америка например да тръгне да убива върналите се към живот американски президенти. Би подронило морала на обикновените граждани, един вид. Но точно до това е довело благородното желание на един хипи-некромант да направи Америка отново велика - няколко дузини зомби президенти, които са на мнение, че е най-добре да очистят Америка тотално и да почнат отначало. За да предотврати този апокалипсис, агент Престън, на която са стоварили тази каша, е принудена да прибегне до улугите на Дедпул - наемникът със съмнителен морален код и неоспорими възстановителни качества. А, и неуморимо чувство за хумор. Дедпуул поема задачата (срещу скромно заплащане, разбира се), но се оказва, че президентското бедствие е само част от по-голям, направо демоничен заговор.

Вече не мога да гледам на патенцата за баня по същия начин :D

 Eвала на човека,който е измислил този шантав сюжет! Винаги ме изпълва възхищение, когато видя абсолютно щура история, която обаче е напълно адекватна и всичко се връзва. Странно образователната сага, която ни запознава с починалите до днешен ден американски президенти е естествено подплатена с много Дедпулски хумор и насилие. (Излишно е да казвам, че тези издания не са за невръстни дечица - все пак на места времето се измерва в "два зараснали крака по-късно"). Те обаче не са основното - центърът на тези комикси не са просто забавни реплики и хвърчащи карантии. Историята постепенно се разплиташе - докато трепеха президентите се разбра откъде идват изненадващо мощните сили на некроманта Майкъл, а Дедпул дори създаде нови приятели. Във втората половина нещата дори се обърнаха - Уейд се биеше, за да предпази приятелите си.
Комиксите са изпъстрени от появи на знайни и незнайни герои на Марвел. Почти целия екип на Авенджърите се появи, а Спайди, ретро Айрън Мен и Доктор Стрейндж, за мое голямо удоволствие имаха и по-значими роли. Накрая дори се появи Джесика Джоунс! Такива колаборации лично мен ме карат да се чувствам едно такова... уютно. И да чакам с нетърпение новите филми.
Артът беше чуден. Не е същият, но е подобен на този в комиксите - броеве, които излизат преведени у нас, така че на човек да му е комфортно. Направен е и с голям усет към важните неща и множество малки детайли, които да зарадват и изненадат човек. Нещо супер оригинално бе главата, развиваща се в миналото, която пък бе издържана в ретро комикс стил.  И ако Дедпул не може вече да ме изненада с никое амплоа, а още по-малко като е издокаран с бандана и чизми, то вече ретро визиите на Питър Паркър и Тони Старк ме хванаха неподготвена.

Финалът беше в голяма степен отворен. Все пак това е антология от броеве, а както в много поредици и тук една арка се прелива неусетно в друга. От сагата с немъртвите президенти през гостите в тялото на Уейд до демоничните договори, краят на антологията пак ни оставя да се чудим накъде ще продължат смахнатите приключения на Дедпул. Честно казано, умирам си да узная, и било то в антология (за предпочитане) или на отделни броеве, опредлено ще ги прочета. Пък... ако случайно намерят пътя си до българския преводен пазар, също ще съм супер щастлива - комиксът е пълен с реплики, които ми е много любопитно как ще звучат на български, а съм много доволна от това, което виждам в Дедпул и Спайди. От което също искам нов брой.

Бях си набелязала тази книга за Комикс предизвикателството на Марти. За съжаление се сбъдна предчувствието ми, и не можах да напиша ревюто си в определения уикенд, когато бях на работа, така че не знам дали изобщо се брои. Да си призная, дори и аз се учудих (и възмутих от себе си), че чак сега намерих време за него. Затова пък по-рано през месеца препрочетох една  стара любима манга - Godchild . Покрай нея прочетох една графична новела по романите на Пратчет "Цветът на магията" и "Фантастична светлина", която беше повече от задоволителна. Образите на Двуцветко и Ринсуинд бяха перфектни, но за тях се надявам да приказвам някой друг път. Така че, въпреки че не хванах сроковете, съм доста доволна от графичния си месец.

[book review]"Луната, която убива" - Н.К.Джемисин

 Заглавие: "Луната, която убива"

Автор: Н.К.Джемисин

Поредица: Сънната кръв #1

Жанр: фентъзи

Издателство: Сиела

Топчеста оценка: 5 звезди

Неочаквано много любов и покой насред пустинята и под лъчите на луната, която убива.

Това несъмнено е странно обобщение на това епично фентъзи, което може да се опише с толкова много други определения, но именно тези мисли и чувства останаха да отекват у мен, щом затворих кориците. "Луната, която убива" ни пренася в прекрасния свят на Гуджааре и съседната държава Кисуа, вдъхновен от атмосферата на Египет, но в никакъв случай базиран на неговата митология.  Един богат, завладяващ свят, в чието небе нощем тегнат две луни, и под лъчите на Сънната луна жреците на Хананджа бродят из хорските сънища и събират от тях приношения. Сред най-уважаваните са Бирниците - жреците, събиращи Сънна кръв - последната дан, която може да събрана преди човек да поеме към селенията на вечния сън. Освен да даряват покой на умиращите, показвайки им пътя към отвъд, те имат и други задачи - да изкореняват Покварата, когато заплашва да наруши покоя в Гуджааре. Бирник Ехиру с нежелание приема такова назначение - да Вземе Сунанди, посланичката на Кисуа.  Но вместо да възстанови баланса, при изпълнението на тази задача, тя всява още повече смут - не само вътре в него, но и заплашвайки да хвърли  страната във вихъра на война. За да я предотврати, Ехиру дава Отстрочка на Сунанди и въпреки противоречията си тримата, заедно с чирака му Ниджири, се заемат да стигнат до дъното на заговора - да открият покварения Жътвар и създателя му.

"Луната, която убива" е от тези романи,които са едновременно толкова колоритни и толкова завладяващи емоционално, че няма как да ми стигнат силите да опиша нито един от аспектите му. Страната, в която действието се развива, заедно с нейните магия и религия бяха толкова живи и естествени, че, знаейки че са плод на въображението  на авторката, възхищението ми към нея растеше от глава на глава. След като вдъхнах от египетския дух на Гуджааре, и след досега ми със славянското фентъзи от "Изтръгнати от корен" абсолютно се убедих, че по-нестандартно по атмосфера и география фентъзи е нещо, от което има голяма нужда. Може ли отново да изтъкна, че "Луната" е вдъхновена, но съвсем не се развива в делтата на Нил? Тя е толкова прекрасно различна.
Политическият и идейният сблъсък, от които понякога се боя да на ми дотегнат, тук бяха толкова интригуващи, че бях вън от опасност. Можехме да ги видим в голямата картина на отношенията между Гуджааре и Кисуа. Най-ярки обаче бяха в сблъсъка между характерите на главните герои - Бирниците Ехиру и Ниджири и кисуатката Сунанди.  Читателят е свободен и сам да вземе страна в спора между тези две философии - Покоят като най-висока цел, дали Бирниците Взимат или Убиват. Наистина неразрешим спор, защото прави и криви няма. Но моите симпатии натежаваха към Хананджа.Малко заради Сунанди, която на моменти ми идваше твърде жестока и хаплива към Ехиру... но най-вече заради Ехиру. Ако в тази книга има нещо по-умело изградено от света и основите на магията, то това са героите. А Ехиру беше персонаж, към когото се привързах със сила, пропорционална на стоицизма, отдадеността и чисто човешката обич, която носеше. 

Започнах ревюто си с това колко обич и покой има в тази книга, и това е второто нещо, което упорито ще изтъквам. Това е роман без романтична история по начина, по който си представяме, когато чуем този термин. Изпълнено обаче с неописуемо силна любов и болката, която носи, когато е отнета или когато трябва да я пуснеш да си иде. Много автори могат да хвърлят  драма в лицето на читателя, Н.К.Джемисин обаче съумява да донесе и утеха. Наистина успява. След като страдах и се надявах до последно в книгата, тя все пак ме убеди, че този край е правилен и донесе покой.

Разследването на Жътваря - покварения Бирник, който като хищник краде Сънна кръв, почти бледнее пред тези два така силни аспекта на книгата, ако можем да ги сравняваме така. Но да не разберете думите ми погрешно - това си остава едно приключение по обляни от луните покриви и нажежени от слънцето пустини.

Надявам се да убедих някои от вас също да се впуснат в това приключение. А пък аз скоро ще се заема с втората част от дуологията.
О! И ако имате нужда от допълнителен стимул - докато пиша това ревю, книгите бяха на промоция - взех си втората само за 5 лева (похвал, похвал). (Взех си втората от книжарница Сиела във Варна, имаше доста добри заглавия на Сиела и Колибри по 5 лв, но не знам дали важи на други места)

[manga review]Gogchild vol 1 & 2 - Kaori Yuki

Заглавие: Godchild

Автор: Каори Юки

Този месец един уикенд бях в Бургас и в духа на Комиксовото предизвикателство, а и предвид малкото време, реших да го запълня с графични новели. Прочетох една, която ме чакаше от доста време,  а след нея реших да си припомня нещо любимо - Граф Каин на Каори Юки.

Успях да прочета първите два тома и ще говоря конкретно за тях, но няма как да не поприказвам малко за поредицата като цяло. Навремето ми беше една от най-любимите, което може и да си личи от факта, че имам томове на хартия. Godchild като история е пряко продължение на "Граф Каин" - Count Cain или Earl Cain, една от първите поредици на авторката. Във  времето обаче ги делят 7-10 години и мангаката се е постарала "Годчайлд" да е разбираем и за новодошли читатели. Стилът на авторката също е израснал много в този промеждутък, и тук вече виждаме рисунките, заради които се влюбих в Каори Юки и нейното пищно готическо шоджо и започнах да издирвам и други нейни работи (като например "Бунтарят Лудвиг")

При все това, ако решите да се впуснете в тази поредица и имате възможност, прочетете първите томове. Самите истории са наистина интересни и говорят все за неща, които пряко засягат героите и в настоящата манга - детството на Каин и отношенията с баща му, намирането на Мери Уедър, и всички драматични събития, които са го белязали, физически и емоционално - доказателство след доказателство, че наистина носи проклятието на библейския си предтеча и съименик.

Но по същество. Историята в тази манга се върти - очевидно - около Каин, младият граф Харгрейв. Той винаги е в клюките на обществото - богат наследник, след "трагичната" смърт на баща си, колекционер на отрови, за сестра му се сплетни, че е незаконна издънка на баща му от прислужница, а вместо достопочтен иконом е наел Риф - отпаднал по мистериозни причини студент по медицина. И изглежда навсякъде го следват ужасяващи престъпления... което не е далеч от истината. Каин е основната цел на организацията Дилайла и тайнственият доктор Дизраели, които искат единствено да го видят да страда.

Първите томове на Годчайлд са може би любимите ми, особено за препрочитане. Може би е така, защото тук нещата са прости - имаме случаи, които Каин разгадава, независимо дали са пряко свързани с него, или са странични събития, на чийто път той се е озовал.  Страшно много винаги съм се кефела как за историите с Каин Каори Юки черпи вдъхновение от приказки, книги, митове и люлчини песни, или просто късчета информация и как претопява и после излива това вдъхновение под съвсем неочаквана и различна форма. Този подход го имаше още в Граф Каин, в истории като Жулиета, но тук е на върха си. Алиса в страната на чудесата е редом с песничка за овчица - и общото между тях е, че в ръцете на Каори  Юки разказват пищни, кървави истории. 

От първия том главата Scold's briddle ми е любима (въпреки че  е изключително силен том като цяло). В този случай из Лондон върлува убиец, който посяга на млади красиви девойки, обезобразявайки лицата им и избождайки очите им. На фона на тези страховити новини тихо се шепне, че в града има лекар, който предлага еликсир, способен да превърне и най-грозното пате в първа хубавица - но достъпът до него е само с покана. Приятелката на Мери Уедър, Дрю - мило, но семпло момиче - успява да се сдобие с такава с надежда да впечатли брат ѝ, всички се оказват въвлечени в поредния безсмислено жесток план на Дилайла.

От втория том ми е трудно да избера любима глава - той съдържа три също силни истории -Пеперудени кости, която въвежда свръхестествената нишка и връща един антагонист, Сладко то борокръвки (абсолютно току що си измислих превод на bloodberries) и Лъвският герб. Може би бих се спряла на последната, където разследването се върти около мъж, който по свой начин се опитва да помогне на сестра си, чийто годеник ѝ посяга. Особено в мангата винаги са ми били слабост герои, които се грижат за по-малките си братя и сестри, дори и те самите да са далеч от протагонисти. Затова и навремето толкова съм се радвала на Кайба от Югио, Сешомару от Инуяша и Итачи от Наруто, например. Каин също влиза в тази графа - като характер нерядко е себичен и груб, но отношенията му с Мери Уедър и Риф винаги ми стопляха сърцето. Сериозно, много обичам тези тримата герои и как се грижат един за друг. Каин и Риф много ми напомнят на Себастият и Сиел от Курошитсуджи, така че препоръчвам тази манга на техните фенове и vice versa. А в тези книжки се кефех как нерядко и Мери Уедър поемаше основната роля в историята, макар че винаги брат ѝ имаше думата накрая.

Както казах, в тези два тома нещата са прости. Знаем кои са добрите и кои са лошите герои, имаме някаква твърда представа за това какво се е случило в миналото и си мислим, че познаваме мотивите на героите. До края на поредицата нещата се обръщат с главата надолу и се объркват по фантастично сложен начин. Навремето последните томове ми докараха почти нервна криза, но това бяха от хубавите книжни нервни кризи, когато историята те е завладяла изцяло.

Ако обичате пищен арт с викториански декори, кървави престъпления, плод на гениални изтерзани съзнания и свръхестествен подтекст, може да пробвате с мрачните приказки на Godchild. А аз в момента искрено съжалявам, че навремето успях да си поръчам само до четвърти. (Размишлява дали сега има пари за останалите. Сеща се колко изхарчи на Алеята на книгата. Топчо тъжно.)