сряда, 26 февруари 2020 г.

[challenge] Клубно читателско предизвикателство - лични идеи и предложения


Предизвикателтсвото на читателския клуб бе обявено миналия месец и уау! Както и да го погледна, това е едно от най-сложните комбинирани предизвикателства, с които съм се заемала. 12 условия само, но какви! И все пак съм амбицирана да се преборя с него (но аз винаги съм амбицирана в началото на годината :D ) Нахъсва ме и факта, че вече успях да отметна няколко точки... макар че в голяма степен причината за това е, че минаха 2 месеца от годината, преди да публикувам този пост.

За голям файл се отбийте през страничката на Читателски клуб Орбита във фейсбук!

1. Книга от напълно непознат за вас жанр или тема (с цел разширяване на хоризонта) - особено последните години, гледам да разнообразявам жанровете, които чета, така че мисля, че с основните художествени  жанрове поне по веднъж съм се запознала. Това обаче не значи, че няма много сфери, в които съм гола вода! За тази точка се надявам да успея да се отчета с "Черния лебед". Досега наистина не съм чела книга за такава социологично - икономическа тематика, но се надявам да ми е интересна, защото ми напомня за някои неща от теория на хаоса, които съм чела от статии, за непредвидимите мутации, за скокообразния характер на еволюцията (като биология и като историческо развитие).  Мисля, че книгата ще намери допирни точки с много неща, от които се интересувам. Единственият ми проблем е, че сега осъзнах, че е над 600 страници!
Допълнение: Тук всъщност вече се отчетох, именно с тази книга. Скоро се надявам да имам и ревю за нея, както и очаквам с нетърпение клубната среща. Засега само ще споделя, че тя е една от книгите, които ми отключи читателската шизофрения -  дадох ѝ 5 звезди за тематика, за разглежданите експерименти, но 2 за читателско удоволствие.
Препоръки: Ако физиката или математиката са по-непознати теми за вас, то горещо препоръчвам "Нямаме никаква представа", "Физика на невъзможното" и " Книга за математиката". Също, комиксите и илюстрованите книги са доста пренебрегвани от читателите у нас, и мисля, че и в тази сфера доста хора ще се чувстват новаторски.

2. Книга за или от известна чуждестранна личност, която ви е впечатлила наскоро.  Миналата година бях на супер физична вълна, и докато четях нямаше как да не се впечатля от това колко разнородна е била кариерата на Ричард Файнман. От лекции по физика, през бонгоси и тореадори! Затова планът ми е да прочета "Сигурно се шегувате, г-н Файнман".
Препоръки: Дори и джазът и ретро акомпаниментите да не са първият ви музикален избор, препоръчвам Postmodern Jukebox : Музиката извън кутията на Скот Брадли. Ако не сте ги слушали, пуснете си ги, гарантирам ви, че ще се впечатлите. Освен това книгата е изключително позитивна и някак кротко надъхваща. Не е обичайната ви музикална биография.

3. Нехудожествена книга от български автор - тук ще подхвана "Българите! Забравените постижения". Освен информативна, вярвам и че ще е бързо четиво с всичките тези картинки
Препоръка: "Аз съм българка" - Петя Александрова. Подобна по замисъл, но доста по-различно реализирана, тази книга се фокусира върху историите на 40 българки, илюстрирани от 40 художнички. Беше чудесна книга, която прочетох в края на миналата година, и ако условията на предизвикателството позволяваха, направо бих я препрочела пак. Освен това, доколкото разбирам, едно момиче от читателския клуб, Калина, също готви нехудожествено издание, посветено на проекта ѝ за Марс, която също може да вземем предвид ;)
Допълнение: без да съм имала намерение, по тази точка наскоро прочетох "Големите изкуства на малкия живот" на Нили Кязим, която е нехудожествена книга за самоусъвършенстване. Все още обаче имам намерение да прочета и "Забравените постижения".

4. Книга с думата "портокал" / "портокалов" в заглавието. Може да бъде и на английски с "orange"! - Едно от доста трудните условия. Ако се придържам към плодовата част, сигурно ще чета АРтър Конан Дойл с "Петте портокалови семки". Не ми се четат "Портокал с часовников механизъм" или "Петте четвъртини на портокала" на Джоан Харис, нито пък "Малката светица и портокалите" на Александър Секулов. Евентуално "Отвъд портокаловата горичка", но и тя не ме привлича особено. Ако избера цвета пък, смятам да потърся "Orange is the new black". Не съм гледала сериала, но звучи интересно.
Препоръки: Нямам много такива неща в читателския си актив, но "Тайната на оранжевата котка" е един забавен писателски експеримент, при който автори от различни страни са си подмятали недовършения текст. . Видях и "Драконът и портокаловият сок", но за него първо - но много горещо! - препоръчвам "Приказка за магьосници, физици и дракон" на Геновева Детелинова.

5. Книга от автор, чиято фамилия започва със същата буква като вашата фамилия. - Хмм, в домашната ми библиотека на пръв поглед има доста малко книги от автори с И. Поне засега посочвам "Трансформации" на Благой Иванов. Ако прочета нея, ще имам ли допълнителни точки, задето е дори със същата фамилия, а не само буква? :D

6. Книга, в която историята е написана от първо лице - честно казано, смятам просто да видя какво ще ми излезе :D Има доста книги, написани в първо лице и все нещо ще е подходящо. Ако случайно все не ми се пада, винаги мога да прочета нещо от чичо Рик Риърдън. Искам да препрочета египетската му поредица, тази за Аполон не съм я довършила, а нордическата не съм я започнала! Знам, че няма да ме разочарова.
Препоръка: Както казах, има толкова такива книги... Но ако се чувствате готови за допълнително предизвикателство, "Анна в рокля от кръв" е в първо лице и сегашно време. :D
Допълнение: Тук се отчитам с "Burn for me" на Илона Андрюс, разказана от лицето на главната героиня - Невада Бейлър
 

7. Книга от читателския клуб на Опра Уинфри или Рийз Уидърспуун - Да си призная, трудно се ориентирах в сайта на Опра, а и изборите на Рийз Уидърспуун определено ми допаднаха повече. Та освен ако не реша да си взема "Майката на дъщеря ѝ", за да почета българското участие в читателския клуб на Опра, ще се доверя на изборите на Рийз. За предизвикателството се колебая между "Светлината, която изгубихме" на Джил Сантополо и "Night tiger" на Янгзе Чу. Първата я имам, а авторката на втората съм я чела и преди - с "Ghost Bride" (ревю ТУК ), която като история, стил и магия много ми хареса.

Препоръки: в списъка на Рийз има доста книги, издадени и популярни от нас, от които аз съм чела "Един ден през Декември" (ревю ТУК на Доузи Силвър и "Където пеят раците" на Делия Оуенс, като и двете бяха приятни.

8. Книга, в чието заглавие присъства някакво число - тук веднага извадих "Девет грешни отговора" и разчитам на бързо и приятно крими.
Допълнение: и тук нещата се стекоха по план, и прочетох "Девет грешни отговора". За съжаление, не бе така приятно, както се надявах, и почвам да се боя, че с годините с Джон Диксън Кар нещо сме се отдалечили и вече не си допадаме.
Препоръки: "180 секунди"ревю ТУК ) беше приятна YA книга, също и "На пет стъпки от теб". И двете засягат сериозни теми, но се четат много бързо и леко. Ако пък решите да се спрете на по-големи числа, предлагам "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" (ревю ТУК ) и продължението му "Сто и еднагодишният старец, който твърде много размишляваше" (ревю ТУК)


9. Една от най-продаваните книги в класацията на Хеликон през втората седмица на април - е, тук ще чакаме!
10. Книга от индийската или кубинската поредица за издателство Жанет 45 - уф. Имам индийски автори, които ме чакат да ги прочета, но нищо от тези селекции на този етап не ме привлича . Ще почакам препоръки или ще си харесам най-тънката книга :D
11. Книга от блога на Теми Панайотова през 2019  Writing is fun- тук ще бъде или "Еринор", или Нидерландия, нещо от поредицата за Уилям Уентън. Вторите звучат забавно, първата я имам. Дори бях на премиерата на книгата в София, макар че останах леко разочарована. Самата книга обаче звучи добре. Би трябвало да е тя (защото я имам и не трябва да се хвърлям на нови книги!) Иначе никоя от книгите, за които Теми е писала през 2019 не съм чела, така че без препоръки оттук.

12. Книга от щанда за нови книги на Сиела през август. - О... август... Алея на книгата ли подушвам? А намаление ще има ли ? :D Алчната ми книжна душица се обажда отсега.

неделя, 16 февруари 2020 г.

[book review] "Да завладееш мистър Бриджъртън" - Джулия Куин


 Заглавие: "Да завладееш мистър Бриджъртън"
Автор: Джулия Куин
Поредица: Бриджъртън #4
Жанр: исторически романс
Топчеста оценка: 5 звезди

Нямах никакво намерение да чета тази книга, дори не бях обръщала внимание на това заглавие до днес. Но в Романтичното Монополи зарчето ме докара до поле с условие "исторически романс , в която главният герой е аутсайдер" - точният термин бе wallflower. Тъй като от отделениета за четене исторически романи вкъщи нямах нищо подходящо, реших да се доверя на препоръките на организаторите.

Пенелопе е влюбена в брата на най-добрата си приятелка откакто се помни, но вече се е примирила със статуса си на стара мома. Макар перспективата до края на живота си да изпълнява всяка прищявка на майка си да не я привлича много, и от време на време се съмнява, че това да е кротка, мълчалива и съобразителна с всички не винаги е добра тактика.
Колин Бриджъртън, третият син на многолюдната фамилия, е всепризнат чаровник - определен като такъв и от тайнствената лейди, списваща хрониките на висшето общество. Единственият му недостатък е навикът често и внезапно да бяга от страната и да странства по света. При настоящето си кратко завръщане той е твърдо убеден да отбие всички атаки на майка си и всички други, искащи да го видят задомен. Това, което обаче не е предвидил, е Пенелопе, приятелката  на сестра му Елоиз. Пенелопе е момичето, което някак остава незабелязано на всеки бал или вечеринка, но колкото повече време прекарва в компанията ѝ, толкова е по-изумен как по-рано не е оценил интелигентността и чара ѝ. А когато двамата случайно разкриват тайните си, ще трябва да се обединят.

Джулия Куин е известно име сред авторите на исторически любовни романи. Дори и аз я знам, въпреки че чета сравнително рядко жанра (и така, като има разнообразие, не ми омръзва! :D ) . Това е четвъртата нейна книга, която чета, но определено бе най-хубавият неин роман, който ми е попадал! Стилът на авторката е изключително симпатичен навсякъде, но тук динамиката между двамата ме спечели безрезервно.
Основните типажи в книжката са често срещани в света на любовните романи - умната девойка, която винаги е оставала в сянка, и популярния млад мъж. Начинът, по който бяха разписани, ме спечели - Пенелопе беше изключително реална в начина, по който се смесваха твърдостта ѝ да устои на всичко и все пак ранимостта ѝ при клюките, реакциите и изобщо атмосферата на която нарочно или не я подлагаше обществото и семейството ѝ. Колин пък за мое щастие не беше големият женкар и съблазнител - в романите на Куин, естествено, ги има и тези герои, и в зависимост от изпълнението, те могат да ми харесат, или не. Но никога няма да са ми любими. Колин обаче е от персонажите с потенциал да станат любими - той бе джентълмен и приключенец, бягащ по света в търсене на смисъл. Освен това и двамата си имаха тайни :D
Едно нещо обаче окончателно ме спечели. Нали знаете как твърде често в любовните романи, тъкмо когато двамата главни герои най-накрая са се събрали заедно, изведнъж настава някаква криза, някакъв конфликт, който да внесе напржение, да ги раздели и да удължи книгата с още стотина страници? Това бе причината поради която се разочаровах от "Дяволче" (ревюТУК ), последната книга от трилогията на Куин Блайдън, където нещата бяха прекалени.

Тук, при Бриджъртън, пак имахме подобна ситуация. Случи се нещо, което да изправи донякъде един срещу друг Колин и Пенелопе. Но начинът, по който те посрещнаха този конфликт, ме накара да се влюбя в книгата. В нито един момент те не спряха да се подкрепят и да си имат доверие, и то не само за пред хората. Освен това, използваха този, да го наречем спор и да не издаваме спойлери, да погледнат навътре в себе си, да се вглъбят, да поразмишляват и да си дадат сметка за собствените си слабости.  Беше ми супер готино да видя това в любовен роман, именно защото ако двама души се скарат, това не значи, че вече не се обичат. Колин и Пенелопе се държаха заедно и накрая разрешиха нещата по най-добрия начин.

Освен всичко друго, "Да звладееш мистър Бриджъртън" постигна и още нещо, което намирам за важно при поредици от този тип, където всяка книга се завърта около даден герой - тя започна да прокарва и да интригува читателя за следващата част още от сега. Явно потайната Елоиз води някаква кореспонденция, а и какви бяха тези подмятания накрая? Ооо, Джулия Куин наистина успя да ме накара да искам още - и то за всички герои, защото аз направо се гмурнах по средата на поредицата, за да изпълня пердизвикателството.

И така - нямам твърде голям опит с историческите любовни романи, както съм казвала и преди - редувам цялото разнообразие от жанрове, за да не ми омръзне никой. Но "Да завладееш мистър Бриджъртън" бе един от хубавите романси, които съм чела, и без съмнение най-добрия на Джулия Куин, който ми е минавал през ръцете. Определено ще се върна към поредицата и ще наваксам с другите герои... но първо напред с новите условия от предизвикателствата!

сряда, 12 февруари 2020 г.

[book review] "Големите изкуства на малкия живот" - Нили Кязим

 Заглавие: "Големите изкуства на малкия живот"
Автор: Нили Кязим
Жанр: самопомощ, практическа психология, нехудожествена
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: копие за ревю

"Големите изкуства на малкия живот" е също и "Малките изкуства на големия живот". Обърках ли ви? Това е джобна книжка, която размишлява върху онези малки, но важни нагласи, които оформят начина, по който прекраваме всекидневието си и по който възприема живота в голям мащаб.  Книжката разделя чертите на характера на две полюсни групи - едните кръщава "Царски орли" - това са хората, които успяват да се преборят с това, което хвърля върху тях живота и да са щастливи. Другите са ленивците - те пък са тези, по-склонни да дават крачка назад, отколкото да се борят с течението, и които са все недоволни от битието си.

Основното мото на книгата е, че в много голяма степен щастието ни зависи от нас самите и от нагласата ни, и че може да положим насочени усилия в тази посока. И тъй като съм абсолютно съгласна с тази теза, нямаше как да не одобря и поне 90% от написаното в книжката. Лично за себе си знам, че животът ми пое в по-добра посока, когато реших целенасочено да търся и оценявам малките неща, които правят деня по-хубав; а ако не ги намирам - да ги създавам. Ще се повторя - голям поддръжник съм на тезата, че човек сам кове личното си щастие; че да си доволен от живота си не е пасивна дейност, а нещо, в което трябва да хвърляш усилие всеки ден.
Може би любимите ми глави бяха за взимането на решения и за страховете и рисковете, реални и фиктивни, и тъй като те бяха в началото, за мен книгата бе със силен старт. Ако трябва да съм честна, мразя да взимам решения. Независимо как изглежда отвън и дали трае минута-две, вътре в мен този процес е буреносен и сякаш се точи цяла вечност. В това отношение, едно от най-добрите, и всъщност лесни решения, които навремето взех, е да се поставя в позиция и професия, където няма да имам друг избор, освен да взимам решения, за себе си и за другите. И да, с времето става по-лесно. С това е свързано и натрупването на безпокойство и колебания заради тези въпроси, които ни висят на главата, което наистина голям източник на стрес за много хора - и аз се признавам за виновна и в това. Друга част, която много ми хареса, бе една кратка притча към края. Не знам дали е оригинална или наистина има такава приказка, но ми хареса поуката - че голямата цел е важна, но с малки, поетапни стъпки може да избегнем страха.

От основните идеи, представени в течение на главите ми се искаше да е по-представена ролята на външната среда. Тя, естествено, присъства, но акцентът на книгата е върху вътрешния ни свят и как го управляваме. Колкото и много неща да зависят от нас, винаги е възможно да се провалим, дори и да сме взели всички верни решения преди това.  Понякога нямаш равен старт, друг път успехът зависи от нещо изцяло извън нас. (В момента чета "Черният лебед", която е точно за това) Въпросът е , че дори и нещо да те дръпне надолу, с правилната нагласа може да постигнеш много. За такива случаи много обичам да цитирам "Полиана" :) Което ме присеща - изборът на цитати беше много сполучлив. За мен ползването на сентенции винаги е било като нож с две остриета. Може много добре да акцентира това, което искаш; но има и риск да се прекали и един вид да отмъкнат светлината на прожекторите. Тук в случая, въпреки че бяха доста, подборката беше наистина хубава и имаха този надъхващ ефект, каквато предполагам е била и целта.

В анотацията споменах, че двете крайности на умствена нагласа - изключително проактивната и пасивната, са наречени съответно "Царски орли" и "Ленивци". Да си призная, аз на ленивците бързо започнах да викам "Пуйчета" :D От една страна, защото основна черта на този манталитет е мрънкането и недоволството. Докато ленивците винаги излъчват едно тихо задоволство, кажете, щом видите пуйка - не чувате ли едно вдигащо се до небето "бърлю-бърлю-бърлю"? :D От друга, така ми се стори тематично с птици :D

Може би единствената причина да не дам 5, а 4 звезди на книгата, е че ми се стори ориентирана  предимно към орлите. Ако по принцип сте такъв тип характер или сте малко пуйче, което е взело съзнателното решение да разпери криле и да се превърне в орле, тя е чудесна. Ще помогне на читателя да се отърси от задръжките, както вътрешни, така и външни, които го задържат на земята, ще го стимулира както да гледа в далечна перспектива, така и да се съсредоточи върху малките стъпки. Ако обаче сте дълбоко затънали в ленивския край на съзнанието си, биха ви трябвали още малко странички. Има някои много хубави части в книгата по въпроса, показващи преломните моменти, когато съзнанието е на кръстопът и може да се изкуши да направи лошия избор, особено когато няма външна подкрепа. Имаше и добри примери как да пресечем тези моменти, преди да тръгнат надолу. Но наистина исках да има още, защото ми се струва, че точно това трябва да е целевата аудиотория на този тип книги за самопомощ.

Другите 4 звезди обаче са заслужени, и с удоволствие бих прочела и преработена, разширена версия на книгата, или пък втора част. За предпочитане и с повече практически примери и идеи, те са ми голяма слабост. А джобният формат я прави много удобна за настолно - или по-скоро телефонно четиво, защото аз я четох в електронен вариант. От този тип книжки е, който аз наричам "напомнянки" - нещо за моментите, в които трябва да се подсетиш да бъдеш смел, уверен или благодарен. Просто бъркаш в джоба си, отваряш файла и той е там да ти напомни да я караш стъпка по стъпка и да празнуваш всеки успех.

Книжката засега е налична в хартиен вариант, а надявам се скоро и в електронен, за поръчки ето тук -ТУК

събота, 8 февруари 2020 г.

[book review] "Животът ми като тиквичка" - Жил Парис

 Заглавие: "Животът ми като Тиквичка"
Автор: Жил Парис

Жанр: съвременен, детски, юношески, драма, комедия
Издателство: Колибри
Топчеста оценка: 4 звезди


Деветгодишният Икар, или Тиквичката, както предпочита да го наричат, живее сам с майка си. Или предимно сам, защото тя почти не се отделя от телевизора. Един ден, докато пресъздава предаванията с престъпниците и полицаите, момченцето случайно застрелва майка си с намерен пистолет. Тиквичката не разбира особено последствията от това, но изведнъж се озовава в приемен дом, пълен с деца, които по някаква причина са останали без родителите си. През погледа на Тиквичката ще видим Ахмед, Жужуб, Симон, Алис, Камий... възрастните, от които зависи живота им и любовта и приятелството, които се зараждат там. 

"Животът ми като Тиквичка" бе едновременно детска книга - може би няма да я поставя редом с любими мои вечни детски романи като "Малкият лорд Фаунтлерой" или "Магьосникът от Оз", или "Хайди" и "Полиана", но с готовност бих предложила тази книга на малките читатели от тази възрастова група, които търсят приключения и впечатления на свои връстници. И в същото време, "Животът ми като Тиквичка" е книга за пораснали хора, възрастни не само по години, но и по душа, на които трябва да им се напомни как изглежда светът през детските очи.
Колкото  и странно и парадоскално да звучи, убийството на майката на Икар обръща живота му на добро.  Това не е драматична дикенсова история за ужасни условия и страховити сиропиталища. "Животът ми като Тиквичка" бе пробит с любов, хумор - и да, драма, но през призмата на надежда.  Тиквичката попада на добро място - сред възрастни, които взимат съдбата му не като свое служебно задължение, а наистина присърце; и сред деца, всяко от които има своите страхове и болки, но успява да се свърже със своите връстници. Успява да намери любов и дом, каквито никога не е знаел, че съществуват.

От една изключително разионална гледна точка, нямаше как да не се зарадвам и дори възхитя на условията и отношенията, които царяха в приемния дом, където е настанена Тиквичката.  Не ще и дума, в пъти по-добри от това, което сме свикнали да виждаме и чуваме тук, у нас. Но един изключително важен факт изпъква на този фон - че независимо от по-добрите материални условия, травмата и болката у децата не може да бъде изтрита просто така. Чела съм и други книги за деца в подобно положение, и независимо от същинския сюжет, всеки пък ме удивлява комбинацията от адаптивност и ранимост и начинът, по който възприемат нещата.

Тази любопитна и различна детска гледна точка вижда и казва неща, които често пренебрегваме, или прави наблюдения, които са стъписващи със своята дълбочина, присъща за умовете, необременени от ежедневната рутина. И като четях размислите на Тиквичка, ми се прииска по-често да давам крачка назад и да се опитвам да възприема тази гледна точка.

"Възрастните толкова ги е страх за нас, че понякога прекаляват.
Щеше да е по-добре, ако се вслушваха в мълчанията ни"

Предполагам, това важи и за мълчанието на възрастните?
"... и си казвам, че не е зле да стана излюзионист, защото Господ може би чува молбите ни, но не осъществява мечтите ни"
За илюционист не знам, но строител на собствените си мечти? Със сигурност.

Това, което все пак ми липсваше в "Животът ми като Тиквичка" бе един допълнителен, по-остър сюжет на фона на ежедневието на децата. Донякъде това беше връзката на Тиквичката с Камий, чуденето за съдбата на ѝ и дали ще я върнат на леля ѝ. Но нямаше истинско очакване и напрежение, и ми се искаше някакво по-голямо централно  приключение.



Ако "Животът ми като Тиквичка" и  ви е харесала тази любопитна и различна детска гледна точка, която вижда и казва неща, които пренебрегваме, и разбира действителността по съвсем различен начин, но ви се чете роман наистина за възрастни, може да пробвате "Стая". Романът на Eма Донахю е изключителен и като трилър, и като психологическата история на дете, чийто цял свят представлява една Стая, тъй като майка му е била отвлечена още преди да се роди.

Ако пък искате да проследите едно момче, чиято история започва по подобен начин, може да изберете "Дом" на Камелия Кучер.  Случайно, но страшно хубаво ми се подредиха тези две книги. Животът на Франсоа се развива по много по-различен начин от този на Икар Тиквичката, но започва по един и същи  - в дневната, вмирисана на цигари, с майката, която не го забелязва, и баща, който практически го няма.

неделя, 2 февруари 2020 г.

Неща за вършене и свършени - февруари


Понеделникът на годината се изниза - неусетен и пълен с много задачи. Първата половина на месеца ми беше много четивна - успях да завърша няколко заглавия, за сметка на втората - когато трябваше да отделя време и енергия за един (частично предвиден) лекционен курс. Като цяло обаче съм доволна от прочетеното. На практика свърших всичко сериозно запланувано за месеца, останаха само резервните аудио и електронни книги, които са ми за между другото. 
Първо, предупреждение и извинение към хората, които случайно или за първи път попадат тук, и всичките "предизвикателствени" приказки нямат никаква логика за тях :D  Накратко - зарибила съм се и участвам в много читателски предизвикателства. Ако ви е любопитно какви са, може да надникнете ето тук: ТУК

И така! Изпълних две карти от Предсказанието, и макар че си промених избора, едно поле от Романсополито!  През януари прочетох биографията на Стоянка Мутафова - "Една фурия на 90" за читателския клуб, "Татуировчикът на Аушвиц" и "Дом" отново за читателския, "Отвъдземя" на ТАхере Мафи, и "Животът ми като Тиквичка", и завърших месеца с "Момичето в кулата" и  на Катрин Арден.  По някое време планирам мнения за всичките, но за титлата най-интересна книга на месеца се съревновават книгите за Вася и "Дом".  Книгите от трилогията Уинтърнайт бяха едно наистина магично потапяне в руския фолклор, и въпреки че малко не ми достигна Мраз, и все още Наоми Новик ми е фаворит във фентъзи приказките, всяка страница от приключенията им беше удоволствие за четене.
Като едно от най-знаменателните събития на месеца, несъмнено трябва да посоча срещата с Камелия Кучер при обсъждането на "Дом". Вече говорих по-нашироко за това в друг пост и във фейсбук, затова само ще кажа, че тя е супер сладък човек и срещата беше прекрасна. <3 ^_^


Планът ми за февруари се оказа доста по-тежък, отколкото го планирах отначало. Не можах обаче да устоя на изкушението и се записах в Уморения четатон на Теми, Амаиро и Кали. Читателският ми мрашрут за февруари се състои от стандартните клубни и предизвикателни, но и от чечатонни избори.  Ето какво съм отделила за четене за най-краткия (но все пак по-дълъг от обикновено) месец от годината.


Първо, точка клубни. За срещите през февруари ще обсъждаме три книги.  "Татуировчикът на Аушвиц" за тийн срещата, вече я прочетох. "Черният лебед"  на Насим Николас Талеб е за нехудожествената среща, но се оказа, че съм дежурна на датата :/ Няма да мога да присъствам, но засега съм решила да довърша книгата. И накрая, за редовната среща, книгата е "Супа от нар".
Редовните годишни предизвикателства си вървят, затова споменавам само новите условия, върху които ще се съсредотовам. Месечната тема е "книга, чието действие се развива в бъдещето". Засега има на прицел няколко заглавия, сред които "Хронобандити" на Роджър Зелазни и "Гробищен свят" на Клифърд Саймък . От Предсказанието последно извадих карта за Крими - тук грабнах "Девет грешни отговора" на Джон Диксън Кар, тъй като ще мога да я комбинирам с още условия. От Романсополито се паднах на поле с исторически роман, където главната героиня е Wallflower.
Като казах "wallflower" , ето да се посмеете на Гугъл
Определението за този термин е: a person who is introverted and is separate from the crowd, usually at a party. Not particularly shy but are reserved when surrounded by a lot of people and big personalities. Тук ми се ще да прочета третата книга от поредицата за "Хората на херцога" - How the scoundrel seduces. Не съм сигурна обаче дали  главната героиня там, Зоуи, отговаря напълно на условието. Въпреки че не е популярна заради стила си, тя е доста по-шумна и ярка, отколкото условието предполага. Затова прегледах препоръките на съзадтелите на Романсополито по тази точка, и като резервен вариант си харесах "Да завладееш мистър Бриджъртън" от Джулия Куин. Като страничен ефект на всичкото търсене обаче си харесах близо десетина любовни романа, които не стават (поне по анотация) за условието, но се изкушавам да прочета. Е, чака ме цяла романтична монополи дъска за преминаване, може и да им дойде реда!

И накрая третата графа - четатона, в който се включих. Пълният разпис на книгите за него е в самостоятелния постТУК, но ето кои допълнителни книги (освен споменатите по други точки) смятам да включа:
1. Едно томче манга (вероятно Наруто)
2. Аудио - Burn for me на Илона Андрюс. Не успях с нея през януари, дано февруари е месецът ѝ!
3.. Дебела книга - ако реша, че 440 страници са достатъчни за това условие, може да включа "Зимата на вещицата" и да завърша трилогията за Вася иМорозко в рамките на сезона :D
С това, амбициозният ми план за февруари се състои от.... май 8 книги? Малко им загубих сметката. Предвид, че едната се предполага да е манга, другата - къса, а третата - "Девет грешни отговора" вече свърших още в първия ден на месеца и преди да сваря да пусна този пост....може би целта е в рамките на постижимото. Но дали ще са същите 8 книги, които изброих? Ще разберем на края на месеца! :D
А какви са вашите цели са февруари?

петък, 31 януари 2020 г.

Tired-a-thon - читателския маратон за уморени хора


Теми, Амаиро и Калина организират през целия месец февруари четатон с мото, на което трудно мога да устоя - уморен. Tired-a-thon, посветен на всички, които перманентно не могат да си навксат с часовете сън - и с часовете четене.  Предвид слабостта ми към такива книжни събития, не е чудно, че се записвам за участие. Ако искате и вие да го направите, събитието във фейсбук е ЕТО ТУК А като гледам колко дълъг е срока, дори го възприемам повече като месечно предизвикателство, а не като читателски маратон.  Условията са доста приятни и се надявам да ги комбинирам с годишните форумни предизвикателства, или други книжни мои задачки.
Това е доста груб план на книгите, които имам намерение да прочета в рамките на четатона. Ако ми хрумне нещо, което мога да съчетая по-добре, или се появи ново условие, ще размествам на воля. Ако не знаете какви ги приказвам, съжалявам :D ИНфо за предизвикателствата, в които участвам през 2020, може да видите ето тук:Читателски предизвикателства 2020

1. Прочетете графична новела или комикс. - най-вероятно ще е Наруто, и слабо ме интересува какво мислите по въпроса :D От известно време лежерно си препрочитам по някой том тук и там, дано този път стигна до края. Хем ми се чете манга, хем... не ми се четат нови заглавия. Но дори и така, надявам се в края на годината да се отчета с поне 12 завършени тома.
2. Слушайте аудио книга.  - Заредила съм "Burn for me" на Илона Андрюс, псевдонима, под който се вихрят любимото дуо автори на Ася. Изпуснах да я прочета през януари и се надявам февруари вече да е месецът. Това условие много ми харесва, защото както с горната точка, искам да изслушам поне 12 аудио книги за 2020.

3. Прочетете книга под 200 страници. - Имам доста книги, които ме чакат и са точно под 200 страници. Това може би е добър момент да навксам с класическата фантастика. Под ръка са ми "Гробищен свят" на Клифърд Саймък, "Аелита" и "Хронобандити" на Роджър Зелазни.  Или пък да се постарая с българските автори - "Да се влюбиш във вещица" е в този диапазон, както и "Човекът, който продаде морето" на Николай Ценков. А нещо наистина кратко е "Домът на червея на Джордж Мартин. Наистина имам страшно много варианти за тази точка и на този етап не знам коя ще бъде.

4. Прочетете и една дебела книга, която ви е било страх да започнете. - Хммм, изкушавам се да пропусна тази точка . По принцип на четеца имам зареден "Лед" на Яцек Дукай и много, ама много искам да я прочета. Но това е епос от над 1000 страници, и определено няма да стане в рамките на този четатон. Малко се колебая и колко да броя за дебела книга. Над 350 страници? Над 450?
5. Прочетете и онази книга, която си купихте с желание и така и не докоснахте след това. - пхахахах, всичките ми книги са такива! В името на комбинирането, мисля да се спра на "Девет грешни отговора" на Джон Диксън Кар. Преди време намерих няколко негови книги за по 3.50 и си припомних времената от гимназията, когато го четях от градската библиотека. Амбицирах се да си ги припомня, но оттогава съм прочела само една от тези, които купих. А за комибинирането - от Кейт имам условие за цифра в заглавието, а от Книжното предсказание си изтеглих карта за крими. Тройна комбинация!
6. Довършете книгата, която започнахте преди няколко месеца (или дни преди четатона) и все още стои незавършена. (бонус) - Сега започнах "Черният лебед" на Насим Николас Талеб за нехудожествената среща на читателския клуб. Всъщност няма да успея да ида (заради работа - дежурства - още причини за умора), но имам намерение да я прочета, за да я включа в предизвикателството на Кейт по точка - книга от сфера, която ви е съвсем чужда. Спокойно бих могла да я включа и в точката за дебела книга от четатона, защото е около 600 страници. Тухла отвсякъде, но вече съм я започнала, прочела съм около 1/3 и ми се видя по-редно да я сложа в тази категория.


Това са ми плановете за лежерния, уморен четатон. Ако се справя с всичките комбота, ще съм изпълнила 3 точки от 12 за читателския клуб! :D Да живее мулти-таскинга :D

понеделник, 27 януари 2020 г.

[book review] "Арктическият инцидент" - Оуън Колфър


Заглавие: "Арктическият инцидент"
Автор: Оуън Колфър
Издателство: Прозорец / Сторител
Жанр: детски, тийн, YA, приключенски, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди
Бележка : аудио книга

След като майка му си връща разсъдъка, младият Артемис Фоул ограничава злодеянията си до това да тормози психотерапевтите, които му назначават в скъпото частно училище, и някоя и друга тайна транзакция. И естествено, не спира да следи за вести от изчезналия му преди години баща... Но когато най-накрая получава информация, че той може би наистина е жив, след дългото чакане тя му се струва почти невероятна. И точно да  се впусне по следата.. се намесват феите. На полицията на Низшите елементи хич не им се вярва, че Артемис се е отказал да се меси в делата им. Когато те откриват, че някой снабдява шайки гоблини с оръжия и с човешки батерии, първият им заподозрян е Фоул - младши.  В крехък съюз със старите им познати - капитан Бодлива Зеленика, полковник Кореноплод и кентавърът Вихрогон, младият гений и верният му Бътлър трябва да докажат невинността си, да им помогнат да открият истинските предатели, да потушат бунт и да спасят баща му.  Нищо работа.

Артемис Фоул се завръща за второ приключение в света на феите! :D 
Любимите ми герои от първата част отново са тук, но голямата разлика е, че този път Артемис и феите са на една и съща страна. Сключили са временно примирие и договор за взаимопомощ. От една страна, това беше готино - не ми се налагаше да си разделям симпатиите между два отбора, които еднакво харесвам. От друга, е малко жалко - защото едно от най-оригиналните и ценни неща в "Тайната на Артемис Фоул", е че главният ни герой там е доста безскрупулен. В тази книга младият Артемис е поомекнал - заради това, че майка му вече е здрава, заради реалния шанс до спаси баща си и да събере семейството си отново. В тази книга това води до неочаквани постъпки - той неведнъж рискува живота си за приятелите си, и дори се извини! Да, знам - и аз заподозрях, че Вихрогон нещо е влязъл в мозъка му и го е препрограмирал. И да ми липсваше малкият зъл гений отпреди обаче, няма да си кривя душата - този по-мил Артемис също си го обичам. Харесва ми, защото този Артемис е и отражение на факта, че има родител, на който да се осланя и приятели, на които се доверява. Ако обаче всичките ми излияния са ви наплашили, че тази тийн поредица се е превърнала в сълзлива сапунка - не бягайте през глава! Престъпният характер на Артемис и склонността му да взима жестоки решения все още са на лице и именно те ще спасят положението неведнъж.

Ако от първата книга този подземен вълшебнал свят ви е легнал на сърцето, то и втория том ще ви се стори като истинско угощение. Аз поне бях така - всеки елемент на фейските технологии, излязъл от авторото въображение ме караше да се радвам като малко дете на бонбонки. Този път на фокус е конфликтът между две високотехнологични фейски фирми, така че е очаквано книгата да ни позволи да надникнем в нови и стари фейски технологии - от вълшебни крилца до оръжия "Зурла" - и още един път, адмирации към преводачите за така готино адаптираните имена :D Освен въведение зад кулисите в технологичния свят на низшите елементи, в "Арткическия инцидент" има и хм, анатомични разкрития. Признайте си, забавлявахте се с анатомията на джуджетата предния път, а аз тук се разсмях до сълзи при начина, по който се разви казуса с илеуса на джуджето Свирчо (макар че може и да е професионално отклонение :D ) Но гоблините от Бюа Кел и склонността им да си ближат очните ябълки е точно от тези детайли, които карат децата да заобичат четенето. Знаете, че съм права. :D
Относно аудиото, тази книга е прочетена от същия актьор, както и първата. Мисля, че вече съвсем свикнах с начина, по който представя героите, и за разлика от оплакванията ми в ревюто на "Артемис Фоул" 1, тук нищо не ме дразнеше. И като съдържание, и като изпълнение, "Арктическият инцидент" си беше кеф от началото до края. И предвид тематиката, е идеално за студените месеци :D  Както стана ясно, аз слушах тази книга от Сторител. Надявам се обаче, че догодина ще видим "Арктическият инцидент" преиздадена от издателство Прозорец, и то с красива корица  - както първата книга видя повторно бял свят тази година. Ако нямате търпение дотогава - слушкайте, или дирете старото издание. Струва си!

Template by:
Free Blog Templates