About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 18 април 2017 г.

[отчет] Книжни предизвикателства за първо тримесечие

Средата на април може да изглежда за странен момент за отчитане на читателска дейност.  От една страна, опитвала съм се и съм се издънвала неведнъж в ежемесечните Wrap up & TBR постове, въпреки че много ме привличат.  Освен това, по това време насърчавам участниците във форумните предизвикателства в Муза да споделят прогреса си, за да мога да ги включа в първото годишно теглене. То се състоя вчера, и вече имаме победител! Ако сте любопитни - обявен е във форума и във фейсбук :D Обикновено и аз гледам да си направя рекапитулация и да се порицая, че хич не напредвам добре, а се предполага уж да давам пример, нали модерирам раздела. И с това не се справям много добре. Въздъх.

Досега всяка година се нахвърлях на десетки блог предизвикателства. Когато видя нещо интересно, било то читателско предизвикателство, маратон, таг, ми е много трудно да се въздържа. Тази година обаче, предвид че не бях активна в блог пространството, съм се ограничила до форумните предизвикателства, и естествено, това в Гудрийдс за обща бройка.

Ето как напредвам засега:


2017 Reading Challenge

2017 Reading Challenge
Nina has read 1 book toward her goal of 70 books.

1. "Нещо чака сред дърветата" - Тана Френч - ревю
2. "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли
3. "Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски
4. "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
5. "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
6. "Музей на страха" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
7. "Натюрморт с гарвани" -Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
8. "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
9. "Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк
10. "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк
11." Стар Трек: Без наследство" - Майкъл Ян Фрийдман

 Книжно предсказание 

(Любимото ми :) Всяка карта от Таро тестето си има книжно значение и участниците трябва да изпълнят "предсказаното" условие)

1.V.ВИСШИЯТ ЖРЕЦ/The Hierophant - Висшият жрец е символ на трансформация. Прочетете книга, в която главният герой е шифтър, трансфигурира се, или пък преминава през дълбока вътрешна промяна. (изтеглена 28.01.) - "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Spoiler:
2.Деветка мечове/Nine of Swords - прочети книга, за която по някаква причина се чувстваш виновен, че още не си я прочел. (Задължителна е, била ти е подарък, изхарчил си много пари за нея, Имаш предразсъдъци за нея) (27.02) - "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк. Малко на ръба на условието е, но миналата година просто така я зарязах по средата и ми беше супер гузно, защото всъщност много я харесвам.
3.Тройка чаши/Three of cups - Приятелство прочетете книга, в която главните герои правят добър отбор​ (13.04)

Български автори


Засега тук няма с какво да се отчета :/ 

Пътешественическо предизвикателство

(да идем тук и там благодарение на книжките)

Герои:
1. "Всяко мъртво нещо" - САЩ
2. "Скълдъгъри Плезънт" - Ирландия
3. "Крокодилът Гена" - Русия
4. "Анна в рокля от кръв" - Канада
5. "Кралица на кошмара" - Великобритания

Автори:
1. Джон Конъли  ("Всяко мъртво нещо"- Ирландия
2. Дъглас Престън ("Реликвата")- САЩ
3. Едуард Успенски ("Крокодилът Гена)- Русия
4. Кендар Блейк ("Анна в рокля от кръв" - Корея (авторката е родена в Корея и е била осиновена в САЩ)

Корично читателско бинго

 (да съдим книгите по кориците!)



Януарски напредък:
3. Книга с животно на корицата - "Крокодилът Гена" - Едуард Успенски
5. Книга от повече от един автор - "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
10. Книга, написана от мъж - "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
14- Книга със снимка на автора някъде на корицата - "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли

Февруарски напредък
2.Книга с число в заглавието - "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
17. Книга със заглавие от 4 или повече думи - "Анна в рокля от кръв" -Кендар Блейк

Мартенски напредък
12. Книга, написана от жна - "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк
22. Корица в тъмни тонове - "Музей на страха" - Престън и Чайлд

Серийно предизвикателство

(за всички онези поредици, които имат нужда от завършване... или започване)


Arrow Чарли Паркър - Джон Конъли
1. "Всяко мъртво нещо" (1т - препрочитане

ArrowСкълдъгъри Плезънт - Дерек Ланди
1. Скълди 1 (1 т - препрочитане)

Arrow Dublin Murder Squad - Tana French
1 In the woods (2 т)

Arrow Пендъргаст - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
1. "Реликвата" (1т - препрочитане)
2. "Маршрут 666" (1т. - препрочитане)
3. "Музей на страха" (1т - препрочитане)
4. "Натюрморт с гарвани" (1т - препрочитане)

Arrow Анна - Кендар Блейк
1. "Анна в рокля от кръв" (1т - препрочитане)
2. "Кралица на кошмара" (2т)
ЗАВЪРШЕНА! yahoo

Азбучно предизвикателство

(азбучна супичка от имена на автори)

Кирилица:

А-
Б- Кендар Блейк - "Анна в рокля от кръв"
В-
Г-
Д-
Е-
Ж-
З-
И-
Й-
К-Джон Конъли - Всяко мъртво нещо
Л- Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт
М-
Н-
О-
П-
Р-
С-
Т-
У- Едуард Успенски - "Крокодилът Гена"
Ф- Тана Френч - "Вдън горите"
Х-
Ц-
Ч- Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - Реликвата
Ш-
Щ-
Ъ-
Ю-
Я-

 Латиница:
A-
B
C- John Connoly - Every dead thing
D
E
F - Tana French - In the woods
G
H
I
J
K -Kendare Blake - Anna dressed in blood
L - Derek Landy - Skulduggery Pleasent
M
N
O
P - Douglas Preston & Lincoln Child - The Relic
Q
R-
S
T
U
V
W
X
Y
Z

Спестовно предизвикателство

(да прочетем книжките, които вече имаме, да овършеем рафтовете на мама и татко, да си ползваме картата за библиотеката и всички други начини да спестиш парички без да се лишаваш от любимото удоволствие)

1. " Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли - 0.5 (препрочит)
2.  In the woods - Tana French - 0.5 (аудио)
3. "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди - 0.5 (препрочит)
4 "Крокодилът Гена" - Едуард Успенски - 0.5 (препрочит)
5. "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - о.5 (препрочит)
6. "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - 0.5 (препрочит)
7. "Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк - 0.5 (препромит)
8. "Музей на страха" - Престън и Чайлд - 0.5 (препрочит
9. "Натюрморт с гарвани" - Престън и Чайлд - 0.5 (препрочит
10. "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк - 0.5 (е-книга)

 Реалност VS фентъзи

(по идея на Костилка - да видим колко различни герои със свръхестествени или с по-рационални занимания може да съберем)

Реалност:
1. "Всяко мъртво нещо" Чарли Паркър - полицай/детектив

Фентъзи:
1. Скълдъгъри Плезънт - Скълдъгъри - скелет
2. Кас Лоууд - "Анна в рокля от кръв" - ловец на духове

събота, 15 април 2017 г.

[book review] "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли


Заглавие: "Всяко мъртво нещо"
Автор: Джон Конъли
Поредица: Чарли Паркър #1

Издателство: Прозорец
Жанр: крими, трилър, хорър

Топчеста оценка: 5 звезди

Други: препрочит


Тази година за моя голяма радост книжното ми другарче Дийдра отдаде дължимото на Конъли :D  Покрай нея и аз този януари препрочетох „Всяко мъртво нещо“ и със задоволство потвърдих, че Конъли е от авторите, с които повторните срещи никога не омръзват.

Тази книга поставя началото на кръстоносния поход на Чарли Паркър срещу всички форми на злото – зримо и незримо. Тук се преплитат два случая – личното разследване на Чарли на убиеца на съпругата и дъщеря му, и издирването на изчезнало момиче, за което го наемат. Между двата случая няма нищо общо, освен че зад тяхното извършване стои нещо чисто и изначално зло, и единствено Чарли може да го спре.


Когато четох тази книга за първи път, още не си давах сметка, но по-нататък, след още томове на Конъли осъзнах една от най-важните причини той да е на върха на класацията ми за хорър автори – начинът, по който представя злото. Конъли работи с целия диапазон на сивото, когато описва своите герои. Има чисти и невинни жертви, има добри хора, с петна върху съвестта си, оставени от малодушие или необходимост, престъпници с дела, извършени по първични инстинкти, тъпота, жестокост и садизъм. Но при него присъства и нещо повече – първичното зло. Същества, родени зли, а не пречупени или извратени по някакъв начин от обстоятелства. Същества, които изпитват удовлетворение единствено от унижението и болката на други.

Винаги ми е било по-комфортно да мисля, че мрака у хората не съставлява от цялото, че е бил провокиран поне в известна степен и че при дадени условие е възможно отново да се отдръпне и да се намери място за нещо светло и добро. Затова и идеята, че такъв вариант не съществува и никога не е съществувал ме ужасява не по-малко от страховитите картини на престъпления, които Конъли рисува, при това доста графично. Идеята за изначалното зло категорично не е нещо ново. Всъщност, тя е стара колкото света. Черно-бялото разделяне винаги е било по-лесно и по-удобно. Отново обаче искам да изтъкна, че Конъли не се задоволява само с тази поляризация. Той запълва целия промеждутък и извежда нова, по-висша, по-необхватна и по-страховита категория Зло. А срещу него... на практика няма от същия калибър Добро, което да му се опълчи. Имаме само Чарли и неговата малка команда.

 Интерпретацията на Конъли, особено в следващите книги, ме е докосвала като много малко други автори. Във „Всяко мъртво нещо“ злото има все още човешки облик. Отвратителен, потресаващ, но човешки. Но и тук започва да се прокрадва идеята, която ще бъде затвърдена по-късно, че тези ужасяващи човешки останки са част от общото Зло; че дори и да победиш едно от тях, като от посечена хидра, Злото като пипала ще пусне десет други на тяхно място.
 След всичко казано може да стигнете до извода, че „Всяко мъртво нещо“ е много тежка книга. Така е. Но същевременно така ще ви хване, ще ви накара да затаите дъх и да не я пуснете, докато не свърши. А после да се върнете и да прочетете отделни абзаци заради самото удоволствие. Джон Конъли е поет – борави с думите с такава лекота и прецизност,така преплита разказа си, че улавя в тази мрежа читателя и го кара да се предаде доброволно. С Дийдра имахме различни мнения за превода (честно казано, не съм сигурна дали четохме един и същ) – аз бях доволна, тя – не; но и двете се съгласихме, че пише много увлекателно. Поне за мен, Конъли пише много красиво, но и много близко, така че да ме стигне, да ме докосне; и в рамките на една страница може да ме накара да тръпна от ужас и да се превивам от смях.

Защото това, което спасява „Всяко мъртво нещо“ да не се превърне в клъбце безупречно написан мрак е колко забавна е всъщност и колко приятни са героите.Чарли Паркър – Птицата е изключително обаятелен герой, освен че е много добър разказвач. Гарантирам ви, че още преди да преполовите книгата, ще искате 1/ да го гушнете и да го утешите; 2/да му теглите една, когато се впуска без подкрепления да го пребият; 3/да имитирате заедно с него акцента на някой не особено симпатичен. За comic relief ефекта споделят и Ейнджъл и Луис – може би една от любимите ми двойки изобщо – които помагат на Чарли, а извън това се занимават с полузаконни (или съвсем не) дейности. Заедно със също толкова оправната психоложка Рейчъл, всички те сформират компания, която прави дори това пътуване в мрака приятно.

Ако съберете смелост, изключително горещо препоръчвам както тази, така и всички останали книги на автора. Ако имам право на една препоръка тази година, то без колебание ще посоча Джон Конъли. Затова и ви приканвам – заслушайте се в шепота от мрака, където се крие всяко мъртво нещо. 

П.П. И ако намерите тази и първите книги от поредицата - грабвайте ги и си ги отнасяйте вкъщи, защото са кът на пазара.

сряда, 12 април 2017 г.

[book review] "Нещо чака... сред дърветата" - Тана Френч

Заглавие: "Нещо чака... сред дърветата"/ In the woods
Автор: Тана Френч/ Tana French
Поредица: Дъблинския отдел "Убийства"/ Dublin Murder Squad
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 5 звезди

Друго: прочетена 2017, аудио  книга, на английски, за Читателския клуб на Форум Муза


Пост фактум разбрах, че тази книга е преведена и е налична на българския пазар благодарение на издателство „Бард“ под името „Нещо чака... сред дърветата“. Въпреки че съм фен на собствения си вариант на заглавието (в главата си аз кръстих книгата „Вдън горите“), успях да разгледам нашенското издание и ми се стори добро. Също така мога да докладвам, че е в наличност във Варненската, а по всяка вероятност и в други градски библиотеки. Така че ако досега езикът ви е спирал да посегнете към тази книга, може да отметнете тази тревога от списъка. А ако не сте чували за Тана Френч и първия том в поредицата ѝ за Дъблинския отдел „Убийства“, ще се опитам да поправя това.
 Любопитен факт – актьорът, който чете аудио версията на In the woods, чете и някои книги на Джон Конъли, голям мой любимец, за когото се надявам да пиша скоро. И според мен изборът и за двете е много добър.


Избрахме тази книга за едно от последните издания на Читателския клуб и тя ми донесе доста изненади. Мина известно време, докато се наканя да я почна и накрая се спрях на аудио – предпочитаният вариант, когато нямам много време и книгата е на английски. Първата изненада дойде веднага щом пуснах книгата. Не съм сигурна защо, но очаквах разказът да се води от името на Каси и – това може би е заради заглавието – да звучи някак по-приказно. Наистина, доста необосновани очаквания, като се има предвид сюжета, за който подсказваше анотацията. А той е следният (след като вече ви озадачих със споменаването на Каси): в покрайнините на Дъблин е извършено жестоко убийство на малко момиче. Със случая са натоварени детективите Каси Мадокс и Роб Райън. За Райън обаче случаят е по-личен - преди години в същото предградие, или по-точно в близката гора, се е случило нещо. Нещо, за което Райън няма никакви спомени, но се е завърнал подгизнал в чужда кръв... а най-добрите му приятели не са се завърнали изобщо. Сега той вижда в този случай шанс да възстанови спомените си и да открие истината. Докато настоящото разследване е в застой, отношенията между партньорите се променят, а наяве изплуват сенки, спомени и разкрития – както от дебрите на техните собствени съзнания, така и от това на психопата, по чиито следи са.

Както споменах, изненадах се, когато чух мъжки глас, но съвсем скоро всичко си дойде на мястото. Отдавна не бях чувствала някой герой толкова истински жив, както Роб Райън и в голяма част заслугата е на аудио изпълнението. Мисля, че ако просто четях, нямаше така пълноценно да му съпреживявам и съответно – да му се ядосвам, когато се държи като пълен катил.Отдавайки заслуги на актьора обаче не искам да подценявам авторката. Тана Френч се е справила страхотно в разписването както на героите, така и на историята. Думите си имаха своя собствена тежест и мелодия, която четенето само накара да изпъкнат.
 Дори повече  от Роб заобичах Каси, също много симпатичен ми стана и Сам – третият член на екипа, въпреки че беше малко встрани от основната детективска двойка. За по-голямата част от книгата Каси и Райън бяха идеалните партньори - както в професионално, така и в лично отношение. Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам – докато водеха разпит или разнищваха улики, докато готвеха и се тръшкаха на табуретките на Каси или играеха на Червейчета, кръщавайки ги с имената на колегите си. Двата случая, които разследваха – настоящият и миналият – също бяха страхотни и ме държаха под непрестанно напрежение – не само да се чудя кой е извършителят, но и дали двата ще се окажат свързани.  За една голяма част от разказа случаите бяха повече или по-малко в застой, но въпреки тази привидна липса на динамика нито за миг не усетих спад на напрежението и на интереса. Въпреки че подхванах аудиото именно с идея, че така ще мога да комбинирам с друга работа, прекарах часове просто да седя и да слушам, защото не исках да правя нищо друго, освен да следя как ще се развият нещата.
 Единственото ми неудоволствие, ако може да се каже така, е колко... реално беше всичко. В един момент накрая просто се взирах в пространството и си мислех: „Какво? Всичкият този труд, всичките тези мъки? Всичко е било напразно?“ Защото както и в истинския живот, хората правят глупости, нараняват се отношенията се развалят. Някои мистерии остават неразкрити, а в други престъпления извършителите оказват ненаказани, дори и когато вината им е ясна. Именно поради тази причина финалът на книгата ми дойде малко тежък, въпреки че го смятам за много силен. Така че се надявам да се наканя да продължа с книгите от поредицата за Дъблинския отдел "Убийства". „Вдън горите“ завърши доста затворено и това ме кара да се чудя ще срещна ли отново тукашните герои (признавам, не съм надничала в анотациите). Но Тана Френч ми доказа, че умее да изгражда както напрегнати криминални случаи, така и пълнокръвни персонажи, и вярвам, че каквито и да са героите, следващите книги няма да отстъпват по достойнство на тази.

Опит за завръщане #пореден

~~~ First I want to apologise to all of my English speaking friends, if they still happen to  follow my blog or if they just stumble upon it. From now on, I plan to keep on writing only in Bulgarian. My unability to keep things billingual due to simple lack of time was one of the main reasons to quit - or rather keep postponing - blogging. I hope to return to this one day, but for now reviewing in one language is def better than not writing at all. I may try to do mini reviews for Goodreads and I hope to see you there!~~~

А сега да се завърнем под родната стряха :D Не знам дали някой все още посещава (или ще посети, глаголните времена в случая са без значение) този блог, но предвид, че от последната ми публикация е минала повече от година, реших  да ударя нещо малко уводно. Но не водка. Пхе. Може би сайдер, но нямам сайдер?

О, да се върнем на темата. Аз съм Нина, или пък Топчо, и тук за пореден път се кълна за изтупам прахта от блога си и да го поддържам, повече или по-малко. Под една или друга форма пиша в блог от гимназията (а университета вече го завърших), но последните една-две години запуснах нещата. Не е голямо извинение - но истинският свят ми се пречка. А и преди имах навика да водя постовете си паралелно на два езика, нещо, което изисква все пак повече време и усилия от единична публикация. Сега, колкото и да ми е жалко, ще пробвам да се съсредоточа върху българския вариант. Защото, както казах по-горе, на един език със сигурност е по-добре, отколкото нищо, нали? А блогването наистина ми липсва, както и писането за книги. От 2016 и 2017 имам поне двайсетина ревюта, написани на ръка, по листи и тетрадки, когато ми се е отдала възможност. Да споделя мислите си за книга, дори и да се окажа без насрещен читател, ми носи едно странно удовлетворение. Като да си говориш с въображаемия си приятел, но без нужда да ти издават жълта книжка :D

Мога да плямпам още, или мога да направя опит да се хвана за работа :D Знае ли човек, пролет е,  Великден, нещата се връщат към живот, може и на блога ми да му провърви?

П.П. Приложих горната логика към едната си хризантема, но не проработи.

четвъртък, 17 март 2016 г.

[book review] Beauty

EDIT 22.04.2017 - Вчера гледах новата версия на "Красавицата и звяра", и думите не ми стигат да опиша колко много ми хареса! Спечели ме дори повече от оригиналната анимационна версия, а това винаги е бил един от любимите ми филми. Някои сцени, особено тази, когато Бел приближи Филип към Звяра (виж в ревюто!), много ми напомних на този преразказ на приказката. И щом ми се отвори възможност, потънах отново в тази книжка.

По някое време миналата година клубно във форума четяхме The Princess Bride. Тя неочаквано ме разочарова (за това някой друг път) , и още докато четях, си знаех, че после ще имам нужда от нещо, което да ми върне вярата, че за да намериш истинска любов не е нужно да си поне в топ 20 на най-красивите хора на земята. А коя е най-известната история, която ни учи да не съдим само по външния вид? Почти сигурно отговорът е "Красавицата и звярът". Затова и не е чудно, че през цялото време ми се въртяха образи и цитати:

Beauty: “You called me beautiful last night.”
Beast: “You do not believe me then?”
Beauty: “Well - no. Any number of mirrors have told me otherwise.”
Beast: “You will find no mirrors here, for I cannot bear them: nor any quiet water in ponds. And since I am the only one who sees you, why are you not then beautiful?


И веднага щом свърших с Принцесата, посегнах към Beauty - любимият ми преразказ на "Красавицата и звярът".

Заглавие: "Красота"
Автор: Робин МакКинли

I said: “He cannot be so bad if he loves roses so much.”

“But he is a Beast,” said Father helplessly.

I saw that he was weakening, and wishing only to comfort him I said, “Cannot a Beast be tamed?”


Beauty върви толкова близо до оригиналната приказка, че дори не бих я нарекла преразказ. Това е просто оригиналната история, разказана по най-правилния начин. Ако някой ден трябва да разказвам приказката за "Красавицата и звяра" на някого, то това със сигурност ще е във версията на Робин МакКинли. А за тези, които вече знаят историята и тя няма да им донесе изненади... ще могат да посветят цялото си внимание на нежния, бавен разказ на МакКинли.

Всъщност... има една разлика с оригинала - Красавицата не е... красива. Не, тя не е грозна - просто е... обикновена; и едва ли цял град ще се обърне да пее след нея и да я превъзнася. Прякорът ѝ е просто спомен от една детска забележка и - особено ако питате нея - не носи повече значение от това да кръстиш, примерно, триглаво куче Пухчо. Просто име, което си е останало, и това е. Но тя все така обича книгите, и все така е готова да се жертва, за да спаси баща си.

Звярът... не е бушуващото чудовище от филма:

“You have nothing to fear,” the Beast said, as gently as his harsh voice allowed.

He was still standing, watching me with those eyes. I realized that what made his gaze so awful was that his eyes were human.....

Звярът е уморен. И побелял. И толкова близо до това да се пречупи, че изпитвах нужда да отгръщам страниците бавно и с грижа, та да не би именно полъхът на листите да е последната капка, която да го извади от равновесие.

Историята на Красавицата и Звяра е изтъкана от моменти, които с едни и същи думи ми разтапяха от умиление и ми разбиваха сърцето, особено когато по-късно си давах сметка какво значат за Звяра. Да, тя успя да види всички книги в библиотеката, мисли си Звярът, но това сигурно е само заради нейната любов към словото, не защото прониква в магията. (Тук ще разваля наратива, но къде другаде да го вмъкна? Ако сте завиждали на Бел за библиотеката, която и подари Звярът във филма на Дисни, и сте били още тогава готови да се ожените за него - е, тукашният дар е дори по-страхотен. Защото в библиотеката на Звяра тук съществуват всички книги, дори и още ненаписаните, като един от малките жестове на заклинанието).  И да, Красавицата успява да призове в пределите на замъка птици - откъдето всичко, дори и пеперудите, са били прокудени. Но, мисли си Звярът, не е ли това само белег на мъката ѝ по дома, а не на отслабване на проклятието? Да, тя успява да накара коня си да го докосне, но това не е ли само заради нейната воля?
Greatheart dropped his head till his muzzle touched the Beast’s knee. “Merciful God,” murmured the Beast.

Този момент беше пореден пример за сцена, която ме разтопи и ме разби. В един момент толкова се радваш на победата, после се усещаш, че за първи път от 200 години го докосва живо същество,и усещаш болката и удивлението му като свои.

И все пак, малките знаци са си там.
Нещата в света на Красавицата също се развиват бавно. От побеждаването на страха до реализирането на редица неща - причината, поради която всъщност избягва да докосва Звяра; осъзнаването, че дори и да не бяха само двамата, пак щеше да търси компанията му дори сред стотици други; мъката ѝ, че не може да накара семейството си да го види в правилната светлина; до най важното:

...my family. They were no less dear to me, but he was dearer yet.

В Beauty няма антагонисти освен проклятието. Няма активна намеса на зли магьосници, нито завистливи сестри, нито гневни тълпи, предвождани от ревниви обожатели. Красавицата не променя звяра, тя го приема.  Въпросът не е да промениш, а да разбереш.  Тук битката е срещу страха и колебанието - и дори не  срещу страха от зъбите и ноктите на Звяра, не е от хорското мнение. А победата е в съзнанието, че Звярът може да бъде обичан; че ти можеш да бъдеш обичана; и обичта ще ти донесе красотата, а не красотата - обич.Такава е, както казват, приказката, стара колкото света.





понеделник, 29 февруари 2016 г.

[book review] Съншайн

Заглавие: "Съншайн"
Автор: Робин МакКинли


"Сбогом, Слънце мое.
Константин"


Има сред любимите ми книги такива, за които не мога, не смея да седна да пиша ревю, защото съзнавам, че моите думи няма да съумеят да предадат дори в най-малка степен силата им. А сред тях има и една малка групичка от книги, които дори не препоръчвам на други хора. С тях се свивам на кълбо, шепна им "Май прешъс" и не оставям никого да застане между нас.

"Съншайн" е от тези книги, затова простете, моля, непохватността ми. Всъщност, единствената причина това ревю да се появи, бе защото Дийдра ме обвини, че не фенгърлствам достатъчно за любимите си книги и, съответно, не ѝ давам възможност да игнорира препоръките ми, така както аз нейните.

Със "Съншайн" се срещнахме в библиотеката. Не мога да си представя по-подходящо място за среща с тази книга, от това, където слънчевите лъчи се процеждат през рафтове и завеси и осветяват танцуващите във въздуха прашинки. Защото "Съншайн" е изумително слънчева книга, обхващаща целия диапазон на светлината - от отблясъците в реката и шарената сянка под листата до нахлуващата светлина, щом дръпнеш завесите в тъмна стая и насълзената болка, когато отказваш да отклониш взор от слънцето. Тя е ласката на кожа под слънцето и болката от изгарено; аромата на топла стая и вонята на разложение, засилено от жегата.
Не ви звучи логично? Нищо.

Ммм предполагам, че трябва и да кажа за какво разказва сюжета на книгата (най-малкото защото аз супер много се изнервям, когато само чета отвлечени приказки, без дори намек каква е историята). Ами - Рей (а.к.а Съншайн, а.к.а. Рейвън Блез) е отвлечена една вечер от вампири, които я подхвърлят като прясна мръвка на свой пленник - друг вампир, за да не вземе да пукне преждевременно. Обаче вместо това Съншайн и Константин успяват да избягат и вследствие остават свързани по неочакван начин, като накрая обединяват сили, за да надвият Бо.

И да, още една причина да напиша това ревю сега, е че името се пръкна и на друго място




-Бо не е истинското му име, нали? - попитах. - Звучи като име на овчарско куче.
-Това е съкратено от Борегар.
Разсмях се. Не знаех, че ми е останал смях. Вампир на име Борегар - това беше съвършено. И сигурно не го бяха кръстили така случайно - а на приемния му баща например, който е имал кафене.


В моя защита, харесвам името Борегар по съвсем друга линия.

И така, предаден с тези думи сюжетът едва ли би накарал някого да търпне в очакване Но - първо. Колкото и да се напъвам, не мога да ви покажа нито Рей, нито Мел, нито Константин, нито Йоланда, нито Чарли, нито Пат. Не мога да ви предам сарказма на Съншайн (най-саркастичното Слънце евър), нито пасивната тайнственост на Мел (да, това е най-точното описание, което намирам), а абсурд е да ви предам любовта си към Константин - герой, който първоначално е описан като кръстоска между кафез за птици и забравени в хладилника гъби. Не мога да предам битката на слънцето и мрака, която се разразява между тези герои и вътре в тях.
 Второ. Дори и да успея по някакъв начин да разкажа на сравнително добро ниво за героите - няма начин да предам стила на Робин МакКинли. Тази жена успява да пише по толкова чувствен и упоителен начин,  и то при условие, че разказва през очите на цапнатото в устата Слънце история за кифли и вампири.

Същевременно успява да е.толкова.вбесяваща по начина, по който те взима и те мята в света на Съншайн, все едно това е естественото ти местообитание. Е, ама как така не си чувал за Вуду войните? Или ССБД? Ама сериозно, пич, къде си живял?
Но дори още по-вбесяващото е как виждаме толкова малко от тези толкова богати герои - колкото само да те хване яко крастата и да не те свърта на място от въпроси - кой е бил господарят на Кон? Какво е миналото им с Бо? Някакъв маг ли е Мел? Какви ги вършат в ССБД? Каква е историята на семейство Блез? ЪГХ ЪГХ ЪГХ!
Но това не е най-вбесяващото в книгата.

Не знам кога би бил подходящ момент да въведа това, затова ще го направя сега с риск да разваля малкото атмосфера, която съм успяла да изградя.
Храна.
(на фон се чува песничката от "Облачно с кюфтета" - Food, glorious food!)
Най-вбесяващият аспект на "Съншайн" е, че тази книга е създадена, за да бъде изядена. Аз попаднах на нея точно в момент, когато бях преполовила писането на едно нещо, което сега няма да го споменаваме и обсъждаме, за да не си провокирам чувството на вина. Както и да е, аз изпаднах в състояние на блажена екзалтация, когато видях, че най-накрая някой е успял да съзре и да предаде същината на връзката вампири-храна. Но и най-непредубеденият читател просто няма начин да остане равнодушен. Смърт от натурален шоколад. Канелени ролца големи колкото главата ти. Индивидуални черешови пайове. Смъртта на Марат (спекулира се между пудинг и брауни). Зебри-убийци (пандишпанов мраморен кекс?). А най-най-вбесяващото е, че няма рецепти. Има блогове и форуми, посветени на тази мистерия, but pls don't let me go there.
Има много начини да бъде прочетена "Съншайн". Един от тях може да те вкара в диабетна кома. Храната е навсякъде и не мисля, че е възможно човек да прочете тази книга, без да му се изостри апетита и да пусне лигичка (независимо по каква причина):


"Изведнъж той стана горещ, толкова горещ, все едно е в кухнята да пече канелени ролца през август"




Току-що изтрих три абзаца на тема книжна храна. Така е по-добре. Но във всеки случай понякога просто искам да знам как да направя канелени ролца, големи колкото главата ми, евентуално докато чакам татуираното ми гадже може-би-магьосник и/или тайнственият ми нощен вампир.

Едно от нещата, които спасява "Съншайн" да не бъде захапана в порив на отчаяние - освен героите и стилът - е това колко... забавна е всъщност тя. Съншайн е малко двукрако ядро от пасивна агресия, и дори и да не хранеше всички наоколо, заслужава бонус точки за начина по който понася и поднася нещата.

“I wondered what you'd have on the side with a plate of Deep Fried Anxiety. Pickles? Coleslaw? Potato-strychnine mash?

"Беше ми трудно да го повярвам. Все пак, колко любители на хамбургери са обладани от крави?"

Кон, от своя страна, е олицетворение на непригодения за социално общуване вампир-непукист, което само по себе си превръща  всеки разговор в интересно преживяване.

"Той замълча.
-Имаш нужда от храна. Дори не мога да те нахраня. - погледна към ръцете си, все едно очакваше някъде да намери сандвич с фъстъчено масло".


Бтв, схванахте ли какво имам предвид за храната навсякъде?

И въпреки че "Съншайн" е непрекъснато забавна и слънчева, тя никога не оставя мрака да си тръгне.



"Червеното става сиво на тъмно по-бързо от всеки друг цвят.
Той протегна ръка и каза:
-Да вървим тогава.
Поех с него в нощта."

неделя, 24 януари 2016 г.

[book promor]Wolf’s Temptation - Release Blitz




Paranormal Romance
Date Published: January 23, 2016

 photo add-to-goodreads-button_zpsc7b3c634.png


In Wolf’s Temptation, Dawson Caedmon gets more than he bargains for when he agrees to help Alessia—a witch in peril—uncover a mystery surrounding her heritage. Their findings reek of danger, but Dawson will do anything in his power to keep Alessia from harm. His temptation may cost him his life. But is she or isn’t she truly his mate? Courting a witch and a perceived enemy could threaten the peace within the Pack. Is learning the truth worth the risks?






About the Author

National Bestselling author Ambrielle Kirk writes multicultural erotic romance. Her alter ego, Amber Ella Monroe, writes paranormal and fantasy stories with romantic elements. As a bestselling author in several sub-genres, she's 2012 Swirl Award winner and 2014 Romance of Novel Excellence (RONE) Award nominee in the paranormal categories. She's a PAN member of RWA, FF&P RWA, and co-founder and treasurer of CIM RWA.

She loves weaving tales where undying love is the main element. When she's not writing, she's plotting. When she's not writing or plotting, she's reading. Her reading and writing tastes varies between anything from alpha bad boys and billionaires to vampires and shifters. She's a thirty-something year old wife, mother, book hoarder, 90s music fan, earl grey tea drinker, dark roast coffee fiend, platform and stiletto shoe collector, Keurig lover, and martial arts/action movie fanatic.

Visit her on the web at booksbyambrielle.com or amberellabooks.com.

Contact Links


Purchase Link

 photo readingaddictionbutton_zps58fd99d6.png