[book tag] Mid year freak out book tag

Ужас! Преполовихме годината! А плановете ни за това какво ще прочетем и ще постигнем са кривнали малко или много от предначертания маршрут. Независимо дали това се дължи на грешка в книжния джипиес или е съзнателно решено, определено е простено да се панираш малко по това време и да се опиташ да преосмислиш живота, вселената и всичко останало.

Аз бях тагната за тази равносметка от Марти от Martis writitng , а на свой ред прехвърлям топката на Ася от Asya's adventures in ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър

Преди да започна, искам да призная, че тази година имам страшно много препрочитания. Ще се опитам максимално да огранича участието им в тага. А сега, да започваме!


Най-добрата книга, която си прочел до сега за 2018г.
Хмм, колебая се между няколко заглавия, които се класират много близо едно  до друго. В крайна сметка за фаворит обявявам...

"Нивганощ" на Джей Кристоф. Изключително зарибяваща и кървава :D

Най-доброто продължение, което си прочел до сега за 2018г.

Тук е единствената категория, за която си позволявам да ползвам препрочит.

"Домът на Хадес" на Рик Риърдън. Обожавам тази поредица, а от нея четвърти том ми е любим. Цялата поредица за мен е за герои, които търсят да намерят себе си и мястото си и именно в тази книга те взеха най-важните решения за себе си, отърсиха се от страховете, съмненията и миналото си. Този процес естествено завърши в последния том, но "Домът на Хадес" си остава за мен най-добрата.

Книга, която те е изненадала най-много 
Каква по-голяма изненада от книга, която не знаех коя е?

Знаех само, че е извън зоната ми на комфорт, и затова бе двойна изненада, че много ми хареса. Неочакваната гледна точка, лекият стил комбиниран с мрачните нотки, известният трилър елемент - и докато се усетя, бях я свършила. А книгата се оказа "Стая" на Ема Донахю.

Книга, която те е разочаровала 

Разочаровам е доста силно казано. Тази година не съм имала голямо разочарование, за щастие. "Златото на Кивира" е едно допълнение към поредицата Пендъргаст с историята на поддържащи герои от основната поредица. Книгата беше приятна, направо летях през страниците ѝ и ми помогна да мина на пендъргастова вълна, въпреки отсъствието на агента. Но все пак нещо ми липсваше и въпреки предостатъчния обем страници сякаш не ми достигна мистерия и развръзка.


Любим нов автор
 Отново почти равен резултат. Направо равен, затова разделям този приз между Джей Кристоф и Бен Ааронович.

Нов любим герой
Питър Грант от "Реките на Лондон" на Бен Ааронович.

За Питър съм слушала толкова много, за бога, даже съм фенфиквала за него! :D  Имах малко по-различни очаквания за него и ми хареса повече, отколкото си мислех :D Очарователно разсеян е, точно както очаквах да е, но не беше толкова самовлюбен, с каквото впечатление бях останала. Все още имам проблем с това как да си го представям, между другото. В един момент е Черната Пантера, в друг е Бруно Марс. Много му отива и да е анимиран, така че може да хвърля едно око на графичните новели.

Книга, която те е разплакала
Тази година не е имало такава. "Стая" беше доста драматична, но подходът значително олекоти, а макар че пак много съпреживявах на героите от "Домът на Хадес".  Затова пък миналата година бе пълна с такива книги, затова ще си позволя да спомена някои. "Часът на чудовището" и "Блатното дете" бяха като буца в гърлото и бяха прекрасни, макар че пак успях да се размина с общото мнение, и "Детето" ми хареса повече. "Кралица на кошмара" също ме разби с финала си, на който се тръшках като разглезен книжен фен - знаех, че е по-добре така, но не исках. Друга книга с финал, който ми скъса сърцето беше "Луната, която убива". Така че може да се каже, че миналата година ми поднесе немалко книжни сълзи, ще видим какво ще ми донесе остатъка от 2018

Книга, която те е накарала да се усмихнеш
Има книги, които те карат да се смееш, има и такива, които ти носят топлина и усмивка.

"Писма от Дядо Коледа" на Толкин е побрала толкова уют и щастие между кориците си и докато я четях си мислех, че всяко дете трябва да има подобно късче магия в живота си.

Любимо книжно ревю, което си написал тази година
Тази година нямам :/  Ревюто на "Индор" си е напълно окей например, но поне аз си имам ревюта, които наистина обичам. В писането на които знам, че не просто съм дала най-доброто от себе си, а че съм вложила част от себе си. Такива са гореспомената "Луна", ревюто ми за подкаста WTNV Welcome to Night Vale или на книгите на Робин Маккинли  Beauty и "Съншайн".

Най-красивото издание, което си си купил тази година.
Най-красивото, което си купих тази година, е мисля, "Спящата и вретеното" на Нийл Геймън.
Нежната подвързия от оризова хартия, красивите графики-илюстрации и златните детайли, тази книга наистина е малко бижу.

Коя книга трябва да прочетеш до края на годината?
Хах, трябва няма... но купищата непрочетени книги вкъщи са огромни. Само за статистиката, тази година съм купила двойно повече книги, отколкото съм прочела. Нямам конкретни заглавия, които непременно трябва да прочета, но уж се старая да завършвам поредици. Засега съм се насочила основно към света на Пърси Джаксън, Пендъргаст и наскоро Воините на Посейдон, но както неведнъж съм казвала, книжните ми ангели са отчайващо слаби


И така! Това е от мен :D Всъщност, планирам още няколко поста по случай отчети по средата на годината... но помните ли това, че са ми слаби книжните ангели? По-добре да не се кълна. А всеки от вас също е свободен да се присъедини и да сподели избиват ли му вече чивиите или не :D

[book review]Индор 1 & 2

Заглавие: "Индор и братството на Почти Пълната Луна", "Индор и Сянката на Страданието"
Автор: Б.Н.Добрев
Поредица: Индор/Магия от боговете 1 & 2
Жанр: фентъзи, хумор
Топчеста оценка: 4 звездички

"Индор и братството на Почти Пълната Луна" и продължението му "Индор и Сянката на страданието" бяха едни от събитията на българската книжна сцена миналата година. Аз се добрах до тях сравнително навреме, благодарение на  двойния Индор БОПС, за който някой ден ще се наканя да направя пост-боксинг.
Книжките от поредицата проследяват приключенията и перипетиите на Индор - доста предприемчив герой, който няма да се спре пред нищо, за да стане магьосник. За целта създава Братството на Почти Пълната луна, чиито членове се оказват по-заинтересовани от постиженията, които ги чакат в полето на гастрономията, а не на магията. Но дори и тяхното пренебрежение няма да спре Индор да тръгне по трудния път на познанието. Това, което не е предвидил обаче, е че мрачни сили - в лицето на страховития Войд - се опитват да се домогнат до света ни. А единствената защита, на която може да разчита планетата, са новоизлюпеният магьосник Индор, влюбен до уши младеж на име Джак и не особено заинтересовано божество.
Все пак - изненада! - те се справят и отново ги виждаме в "Сянката на страданието" - и планетата и героите ни. Настанало е привидно спокойствие, всичко живо и божествено планира лятната си отпуска и романтичните си похождения. Сянка на тази идилия хвърлят единствено... огромни зловещи обелиски, които никнат по целия свят и смучат магията. Отново на помощ се притичват избрани членове на Братството, този път вербувани от малко по-мотивирани бог.

Светът на Индор е наистина супер симпатичен- Като се започне от древната му история и инцидентната поява на магията, до географията, която умело жонглира с най-различни имена. И докато Морнингууд веднага провокира реакция, то чак по средата на втората книга прозрях значението на наглед по простите Ръъша и Брехчестуд. Всъщност цялата работа с имената беше изключително добра. За мен лично върхът беше, когато на сцената се показа съпругата на брат Спринкълс и осъзнах, че семейството се казва Спринкълс и Чери Онтоп. Всички тези дребни детайли, имената, местата, подхвърлянията към поп-културата - това със Спагетеното чудовище изби рибата - и към други произведения; направиха цялата картина толкова богата и за мен бяха най-успешното лице на хумора в тези книги.
Защото Индор е хумористично фентъзи - кой ли се съмнява в това? Обаче и с хумора може да се прекали - виждам, че в това вече се съмнявате.
Но на места със страници се провлачваха сцени и диалози, докато съвсем забравя какво става, явно с единствената цел да се каже някоя смешка. А особено във втората книга на чудесни, колоритни герои - Кейт, Арсеник, Спринкъл, Джеф - бе определена роля просто на романтична и комична поддръжка. Почти цялото братство на Почти Пълната Луна! На което е кръстена първата книга! С трепет чакай да видя как страховитото надяждане ще се впише или ще провали пъклените злодейски планове, но уви. Дори Найджъл ми се стори по-деен с дървесни си разпит. За мен това беше голяма загуба и не можех да спра да си мисля колко щеше да е хубаво, ако тези герои си бяха проправили път в сюжета.
Иначе сюжетът несъмнено беше интересен - особено на втората книга. Първата беше един вид пътуване и израстване на героя - нали ги помните тия тропи от училище? - докато с втората наистина не знаех какъв ход ще поеме историята и се оставих да бъда изненадвана. Епизоди фаворити лично за мен бяха изпитанието на Индор от първата книга и борбата с Обелиска от втората. И лебеда.

Преди да завърша ревюто си, още един плюс и един минус на поредицата. Плюсът е книжната кулинария, на която съм голям фен! И двете книги вдигат главоломно холестерола и кръвната захар и предлагат безброй варианти на човек да умре щастлив. Отсега чакам юбилейното издание на Индор, което да дойде с готварска книга-бонус. Нещо от типа на книгата на леля Ог -  например "Избрано от Ордена на кетъринга".
Минусът е, че всеки израз, който не бе буквален по значение, беше ограден с кавички. Отдавна вече нямам претенции да казвам кое е правилно и кое грешно , но не съм го виждала в друга книга и ме влудяваше. Представях си как разказвачът или героят стои и с пръсти прави бавно и отчетливо знака за кавички, след което се втренчва многозначително в аудиторията и прави пауза. За да няма място за грешка.

И вече съвсем на финала - да, знам, че казах един плюс и един минус. Но няма как да не споделя за илюстрациите! Просто са толкова добри, че исках да говоря за тях съвсем самостоятелно. Художникът Александър Томов се е справил повече от прекрасно улавяйки както духа на фентъзито, така и самия сюжет и ги е вплел в рисунките си. Всяка от тях разказваше история сама по себе си и имаше характер. Илюстрациите му са истинско удоволствие и допринесоха в голяма степен за чара на книгите. А присъствието на лебеда на корицата ме направи непропорционално щастлива :D

Споменах, че книгите получих със специални тематичен БОПС. Тъй като не знам вече кога реално ще си седна на няколкобуквието и ще направя пост-боксинг, ще обобщя тук какво се случи с предметите в кутията. Плакатите и принта с графиката дадох на сестра си, която учи графика, защото за мое съжаление нямам грам място по стените. И по всички плоски повърхности в интерес на истината. Хареса ги, макар че, очаквано за нея, не оцени буквите по плакатите :D Отначало хич не си падах по гривните, но преди 1-2 месеца напук ги сложих и не ги свалих. Много си легнаха със синия ми екип и с часовника :D Подложките естествено си ги запазих, но съм ги ползвала един-два пъти, защото ме е страх, че ако се изцапат, няма как да ги измия.
Край на лиричното отклонение . :D

И така, засега оценката ми на поредицата Индор е 4 звезди. Забавна, лека, увлекателна, подходяща както за летните пустинни жеги, така и за Ръъшанските зимни студове. А и за модното напоследък дъждовно време също :D Поредица, с потенциал да бъде по-добра. Затова и чакам с нетърпение третата част и се надявам да видя освен много хумор, и много действие от всички тези чудесни герои.

[book review]"Призвание Герой!" 1

Заглавие: "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба", "Падението на мрак"
Поредица: Призвание Герой! #1
Автори:Ал Торо, Сикамор Брайт, Вейл и Келдън

Жанр: комедия, фентъзи, исторически, книга-игра
Топчеста оценка: 4 звезди

Ако с някой от вас сме се засичали "по книжно", и е ставало дума, може би знае за предишния ми опит с книгите игри - и въпреки че оценявам уникалността им, оказаха се не по мой вкус. Но може би знаят и някои от отличителните ми качества като читател - 1 ) че живея с (понякога тъпото) упорство и вяра, че ще прочета всички книги, които съм купила, и 2) , че давам втори шансове :D
"Призвание Герой!" взех веднага щом излезе, когато мислех, че и аз ще се увлека по манията за книгите-игри. Сборникът съдържа три разкада - "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба" и "Падението на мрак". Като сюжети и трите истории бяха интересни, макар и много различни. В първата се озоваваме в капан в мола, но не заради поредната разпродажба за Черния петък, а заради избухването на зомби епидемия! Тази история беше изпълнена с хумор, но и с желязна логика, което ми направи много добро впечатление - личеше си от последствията от взетите решения. Вторият разказ поставя в центъра на приключенията си млад българин, но в неочаквана историческа обстановка - в средновековна Кордоба, когато градът пада под ударите на обсадата.  Като развитие на историята той ми хареса най-много - беше динамична, бична, усети се атмосферата на града - от ароматите на мускус и цветя в двореца, до разпалените огньове на обсадата. Успях да се привържа към героите и към сюжета, дори и за това кратко време. Това беше единствената история, която с удоволствие преиграх.Третият пък, "Падението на Мрак", беше един чудесно изграден фентъзи свят, в който с удоволствие бих се потопила и чрез по-конвенционално повествование. Разходките на главния герой из него, докато нищи злокобен заговор съвсем леко ми напомниха на командир Ваймс, който може да се ориентира само по стъпките си по калдъръма. Всяка от историите имаше своите плюсове, обещаващи вълнуващо приключение, но и споделяха, поне в моите очи, един минус, който никак не оцених - повече или по-малко отворения край. Не знам дали това е типично за всички книги-игри, преди малкия ми опит с тях, но сякаш има два варианта - или умираш, или стигаш до отворен край. Така беше и при "Котаракът и черният нарцис". Във всеки случай не ми допадна - след като дълго и упорито съм се борила, брояла точки и думи, заслужавах поне един от три финала, за който не е нужно да се чудя какво става нататък с героите.
А сега, малко за геймплея, защото именно това отличава книгите-игри от обикновените романи.
Първите две истории имаха по-сложен геймплей. "Зомбокалипсис" ти дава възможност наистина да персонализираш героя си спрямо себе си, решавайки тест, което беше готино, и дори да играете двама души едновременно - което ми се вижда твърде сложно, но ако имате желание :D "Зомбокалипсисът" и "Заревото" изискваха ползване на различен брой зарове, нужни за взимане на случайни решения и водене на битки. На някои места трябва едновременно да се ползват няколко зара, и за мен единственият логичен избор бе да ползвам интернет еквивалента им - аз прибягнах до random.org. Дори и така, да си кажа право, ми стана леко досадно да спирам и да се обръщам към компютъра. За мен системата на "Мрак", където те липсваха и имаше само кодови думи и съобразяване с времето беше най-лесна и приятна за игра.
Не знам дали съществува термин за... задоволство от получената информация и взетите решения и интегрирането им и ползването им в играта? :D Това прозвуча ужасно, нали?  Всъщност исках да кажа, че в "Зарево над Кордоба" останах много доволна от горепосочените неща, как леко и хубаво се навързваха епизодите. Затова пък в "Падението на Мрак" имаше много въртене в кръг и имах чувството, че голяма част от информацията, която събрах изобщо не ми влезе в работа. Трябва да изтъкна, че при друго преиграване нещата може и да стоят другояче.
Претегляйки нещата, които ми допаднаха, и които - не толкова, "Зарево над Кордоба" определено бе любимата ми история, а "Зомбокалипсис" и "Падението на Мрак" си поделиха второто място. Като цяло обаче и трите истории ми харесаха повече от предишните ми опити с книгите-игри.  Все пак - държа на предната си позиция - предпочитам стандартните романи. Отново бих се пробвала с книга-игра, но само в определени ситуации - например ако съм на екскурзия и ми трябва нещо, с което да мога да се занимава по-дълго. Надявам се обаче този наистина жанр да продължи да продължи да процъфтява, защото е несъмнено уникален. Радвам се, че им дадох шанс, но засега се връщам към обикновените, линеарни романи :D

[readathon]Dewey's aftermath

Признавам си, първото ме участие в Четатона Дюи беше доста лежерно. Но като цяло ми беше доста ползотворен. Успях да свърша доста друга работа (не че това е за хвалене по време на Четатона), посетих доста други блогове и взех участие в няколко мини-предизвикателства, и най-важното, прочетох общо около 160 стр от "Индор и сянката на страданието" и "Реките на Лондон". Да, малко е, и в свободен обикновен ден спокойно бих могла да прочета над 300 стр, но този тип дни вече са рядкост. Та накратко - аз съм си доволна, само ми е гузно, че не успях да допринеса повече в общата голяма цел за 1 милион страници. Следващия път отново смятам да се включа и да се надявам да дам повече.

Мини-предизвикателствата бяха със сигурност забавни и разчупиха маратона - това важи с още по-голяма сила за тези, които наистина са чели цял ден. Не всички ми харесаха - някои не бяха добре обяснени (според мен), някои се повтаряха като тематика, някои ми се сториха ограничени в една платформа, например инстаграм, някои твърде ангажиращи, например тези с рисуването или правенето на корици. Но други бяха много симпатични. Не се наканих да снимам "Читателско мезе", но успях да направя пост за разказите и да участвам в някои предизвикателства с коментари. От последните любимото ми беше за Антологиите - каква тема бихме предложили за сборник с разкази от различни автори.

За книжките, които четох по време на Четатона - както казах, бяха "Сянката на страданието" и "Реките на Лондон". И от двете книжки засега съм много доволна. "Индор" 2 ми харесва повече от предшественика си - въпреки че не мога да посоча някакви явни отлики. А Питър Грант е точно толкова забавен, колкото ми обещаваше Дийдра, макар да е по-различен от образа, който имах в главата си за него. А Найтингейл е сладкишче :D
~~~
Here is the aftermath of my first Dewey's 24h readathon. First, please don't judge me. I didn't strike a great deal of pages, but it was never my intention - I came here for the fun. In a normal, free day I could easily double the number of pages I read now, but those days are rare lately.

1. Which hour was most daunting for you? - The hours before going to sleep. In my timezone the readathon started around noon and the night was in the middle of it-
2. Tell us ALLLLL the books you read! - I read Rivers of London in ebook format and Indor 2 in paperback, but didin;t finish either of them.
3. Which books would you recommend to other Read-a-thoners? - Indor is available only in Bulgarian, but I def recommend Rivers of London by Ben Aaronovitch
4. What’s a really rad thing we could do during the next Read-a-thon that would make you smile? - Well, I'll be looking forward to the mini-challenges next time. Most of them sounded a lot of fun, but to be honest, I didn't like those that sounded too time consuming or were hosted on Instagram. I'm just not an insta kind of person.
5. How likely are you to participate in the Read-a-thon again? Would you be interested in volunteering to help organize and prep? I would surely take part again and next time I hope to read much more and contribute to the final goal of 1 million pages! As for organizing, I don't know. I may try to gather more participants from my region and let them know about the event.

In short, I really enjoyed my small part in the Readathon and can't wait for the next one!

[readathon]Dewey's mini challenge - tell me a story

Fellow english speaking readathon participants, please scroll down for the translated version!

Това мини-предизвикателство идва от блога Running n reading и е озаглавено Tell me a story. Честно казано, не схванах от условието дали ако сме фенове на разказите трябва да споделим нещо свое или да говорим за сборници с разкази, които бихме препоръчали, а както гледам и другите потребители дават отговори и в двете насоки. Ако е първото, мога деликатно да пробвам да се рекламирам, като ви насоча към Форум Муза, където пускам разказите и историите си (а също и много други потребители, и имаме чудесни попадения, така че ако пишете или искате да четете лично творчество, определено сте добре дошли. Имаме и предизвикателства, и читателски и писателски. Добре, рекламата е дотук :D ) Ако пък е второто, тази година не съм чела същински сборник, но прочетох "Призвание Герой!", за което дори готвя ревю. От сборниците миналата година най-доброто попадение несъмнено бе "Разбойници" на Джордж Мартин и колектив - абсолютна разкошотия от начало до край, заслужаваше си да я мъкна тая тухла на плажа!

Нямам много ревюта на сборници с разкази, но един от любимите ми е"Странноприемницата" на Явор Цанев - наистина страхотна колекция от много красиво написани мини разкази

Та, това е от мен! А какви са вашите препоръки за четива?
Освен тези от форума де. А в моя защита, на последното предизвикателство гласувах!

~~~
Hi again! So this mini challenge is hosted by Running n reading and is called Tell me a story! I didn't quite get if this is about sharing a stories we've written, or sharing reccomendations. If it's the first, while I've written short stories, they are all in Bulgarian, so no use posting them here now. As for the second option however, I have something to share. Actually I found my love for short stories by writing some,and reading fellow forum friends fan fiction. This year I haven;t read much short prose, only a book with game-stories, where the reader chooses how the story goes. While interesting and well made, I found out that this is not my cup of tea.
The best anthology I read last year was Rogues by Georgerge Martin & Garden Dozois and it was a pure gem! I def reccomend it!
I haven't written many review for  books with short stories, but this is one of my favourite - https://topchochanbooks.blogspot.bg/2015/01/book-review-weird-inn.html . And it is billingual, from the time when I still kept my blog this way!

This is it for me! And what are your fav short stories?

[tag]Признанията на един книжен блогър

Наскоро Марти от Martis' writing  ме тагна да си призная всички книжни блогърски простъпки... Е, вече няма накъде да бягам, така че се заемам да си признавам :D

Коя книга най-скоро не довърши?

По принцип чета по няколко книги наведнъж - лесно се изкушавам да почвам нови и това съответно води до някои, оставащи по-назад. Но не мога да си спомня книга, която съзнателно съм зарязала. Дори и тези, които от няколко година висят в списъка ми в Гуудрийдс имам някакво жалко, слабо намерение да завърша. А последната книга, която така почнах, но не съм довършила още, беше "Снежният човек" на Ю Несбьо. Несъмнено ще я завърша, надявам се комбинирано с някое предизвикателство.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?

Хмм, за да е по-забавно, ще възприема "сладко изкушение" буквално - "Съншайн", измежду всичко останало е пълна с вкусотии. Ако говорим за "виновно изкушение" (guity pleasure) ще посоча любовните романи, които не винаги имат висока литературна стойност, но са много разтоварващи.

Коя книга би хвърлила в морето?

Не съм по тези крайности и за болшинството книги  вярвам, че могат да си намерят правилния читател и правилното време. Може би една книга, която наистина бих искала да изтрия от съществуване, е Wantin. Редовно я цитирам като книга, която хейтвам. Просто според мен представяше много грешни неща като допустими и имаше ужасна героиня.

Коя книга си чела най-много?

"Властелинът на пръстените", но вече мисля, че "Хари Потър" го настига. Напоследък съм се заела да препрочитам "Пърси Джаксън", но това май ще е третия препрочит - още е далеч от рекорда.

Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Като цяло книги за приложна психология, съвременни романи, такива неща. Не си падам по тези жанрове, а ако ми подарят, ще се чувствам задължена да я прочета.

Без коя книга не можеш да живееш?

Това е като въпроса с любимите книги - не може човек да избере една. Ако въпросът беше от типа на кои книги бихте взели на самотен остров, отговорът е ясен - "Как се строи сал" и "Ядивни растения по света", такива неща. :D  Или нещо на Беър Грилс :D

Коя книга те накара да плачеш най-много?

Една от книгите, на които най-много съм плакала е "Кажи на вълците, че съм си у дома"

Коя корица не харесваш най-много?

С риск любителите на класиката да ме линчуват, кориците на книжлетата от "Библиотека Галактика". Страхотен подбор на заглавия, и признавам, че кориците си имат отличителен стил и естетика, но някои буквално ме стресират. Е, има и симпатични, като тази на "Пътеводителя на галактическия стопаджия".

Аз на свой ред тагвам Ася от Asya's adventures ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър и който друг иска да си признава :D

П.П. Е добре де, не са ли крийпи кориците от тази поредица?

[book review]"Къщата на езерното дъно"

Заглавие "Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман

Издателство: Deja Book
Жанр:  тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди

Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката,  нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива.  Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо  ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията". 
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D