About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 17 март 2016 г.

[book review] Beauty

По някое време миналата година клубно във форума четяхме The Princess Bride. Тя неочаквано ме разочарова (за това някой друг път) , и още докато четях, си знаех, че после ще имам нужда от нещо, което да ми върне вярата, че за да намериш истинска любов не е нужно да си поне в топ 20 на най-красивите хора на земята. А коя е най-известната история, която ни учи да не съдим само по външния вид? Почти сигурно отговорът е "Красавицата и звярът". Затова и не е чудно, че през цялото време ми се въртяха образи и цитати:

Beauty: “You called me beautiful last night.”
Beast: “You do not believe me then?”
Beauty: “Well - no. Any number of mirrors have told me otherwise.”
Beast: “You will find no mirrors here, for I cannot bear them: nor any quiet water in ponds. And since I am the only one who sees you, why are you not then beautiful?


И веднага щом свърших с Принцесата, посегнах към Beauty - любимият ми преразказ на "Красавицата и звярът".

Заглавие: "Красота"
Автор: Робин МакКинли

I said: “He cannot be so bad if he loves roses so much.”

“But he is a Beast,” said Father helplessly.

I saw that he was weakening, and wishing only to comfort him I said, “Cannot a Beast be tamed?”


Beauty върви толкова близо до оригиналната приказка, че дори не бих я нарекла преразказ. Това е просто оригиналната история, разказана по най-правилния начин. Ако някой ден трябва да разказвам приказката за "Красавицата и звяра" на някого, то това със сигурност ще е във версията на Робин МакКинли. А за тези, които вече знаят историята и тя няма да им донесе изненади... ще могат да посветят цялото си внимание на нежния, бавен разказ на МакКинли.

Всъщност... има една разлика с оригинала - Красавицата не е... красива. Не, тя не е грозна - просто е... обикновена; и едва ли цял град ще се обърне да пее след нея и да я превъзнася. Прякорът ѝ е просто спомен от една детска забележка и - особено ако питате нея - не носи повече значение от това да кръстиш, примерно, триглаво куче Пухчо. Просто име, което си е останало, и това е. Но тя все така обича книгите, и все така е готова да се жертва, за да спаси баща си.

Звярът... не е бушуващото чудовище от филма:

“You have nothing to fear,” the Beast said, as gently as his harsh voice allowed.

He was still standing, watching me with those eyes. I realized that what made his gaze so awful was that his eyes were human.....

Звярът е уморен. И побелял. И толкова близо до това да се пречупи, че изпитвах нужда да отгръщам страниците бавно и с грижа, та да не би именно полъхът на листите да е последната капка, която да го извади от равновесие.

Историята на Красавицата и Звяра е изтъкана от моменти, които с едни и същи думи ми разтапяха от умиление и ми разбиваха сърцето, особено когато по-късно си давах сметка какво значат за Звяра. Да, тя успя да види всички книги в библиотеката, мисли си Звярът, но това сигурно е само заради нейната любов към словото, не защото прониква в магията. (Тук ще разваля наратива, но къде другаде да го вмъкна? Ако сте завиждали на Бел за библиотеката, която и подари Звярът във филма на Дисни, и сте били още тогава готови да се ожените за него - е, тукашният дар е дори по-страхотен. Защото в библиотеката на Звяра тук съществуват всички книги, дори и още ненаписаните, като един от малките жестове на заклинанието).  И да, Красавицата успява да призове в пределите на замъка птици - откъдето всичко, дори и пеперудите, са били прокудени. Но, мисли си Звярът, не е ли това само белег на мъката ѝ по дома, а не на отслабване на проклятието?
И все пак, малките победи са си там.
Нещата в света на Красавицата също се развиват бавно. От побеждаването на страха до реализирането на редица неща - причината, поради която всъщност избягва да докосва Звяра; осъзнаването, че дори и да не бяха само двамата, пак щеше да търси компанията му дори сред стотици други; мъката ѝ, че не може да накара семейството си да го види в правилната светлина; до най важното:

...my family. They were no less dear to me, but he was dearer yet.

В Beauty няма антагонисти освен проклятието. Няма активна намеса на зли магьосници, нито завистливи сестри, нито гневни тълпи, предвождани от ревниви обожатели. Въпросът не е да промениш, а да разбереш.  Тук битката е срещу страха и колебанието - и дори не страха от зъбите и ноктите на Звяра. А победата е в съзнанието, че Звярът може да бъде обичан; че ти можеш да бъдеш обичана; и обичта ще ти донесе красотата, а не красотата - обич.Такава е, както казват, приказката, стара колкото света.





понеделник, 29 февруари 2016 г.

[book review] Съншайн

Заглавие: "Съншайн"
Автор: Робин МакКинли


"Сбогом, Слънце мое.
Константин"


Има сред любимите ми книги такива, за които не мога, не смея да седна да пиша ревю, защото съзнавам, че моите думи няма да съумеят да предадат дори в най-малка степен силата им. А сред тях има и една малка групичка от книги, които дори не препоръчвам на други хора. С тях се свивам на кълбо, шепна им "Май прешъс" и не оставям никого да застане между нас.

"Съншайн" е от тези книги, затова простете, моля, непохватността ми. Всъщност, единствената причина това ревю да се появи, бе защото Дийдра ме обвини, че не фенгърлствам достатъчно за любимите си книги и, съответно, не ѝ давам възможност да игнорира препоръките ми, така както аз нейните.

Със "Съншайн" се срещнахме в библиотеката. Не мога да си представя по-подходящо място за среща с тази книга, от това, където слънчевите лъчи се процеждат през рафтове и завеси и осветяват танцуващите във въздуха прашинки. Защото "Съншайн" е изумително слънчева книга, обхващаща целия диапазон на светлината - от отблясъците в реката и шарената сянка под листата до нахлуващата светлина, щом дръпнеш завесите в тъмна стая и насълзената болка, когато отказваш да отклониш взор от слънцето. Тя е ласката на кожа под слънцето и болката от изгарено; аромата на топла стая и вонята на разложение, засилено от жегата.
Не ви звучи логично? Нищо.

Ммм предполагам, че трябва и да кажа за какво разказва сюжета на книгата (най-малкото защото аз супер много се изнервям, когато само чета отвлечени приказки, без дори намек каква е историята). Ами - Рей (а.к.а Съншайн, а.к.а. Рейвън Блез) е отвлечена една вечер от вампири, които я подхвърлят като прясна мръвка на свой пленник - друг вампир, за да не вземе да пукне преждевременно. Обаче вместо това Съншайн и Константин успяват да избягат и вследствие остават свързани по неочакван начин, като накрая обединяват сили, за да надвият Бо.

И да, още една причина да напиша това ревю сега, е че името се пръкна и на друго място




-Бо не е истинското му име, нали? - попитах. - Звучи като име на овчарско куче.
-Това е съкратено от Борегар.
Разсмях се. Не знаех, че ми е останал смях. Вампир на име Борегар - това беше съвършено. И сигурно не го бяха кръстили така случайно - а на приемния му баща например, който е имал кафене.


В моя защита, харесвам името Борегар по съвсем друга линия.

И така, предаден с тези думи сюжетът едва ли би накарал някого да търпне в очакване Но - първо. Колкото и да се напъвам, не мога да ви покажа нито Рей, нито Мел, нито Константин, нито Йоланда, нито Чарли, нито Пат. Не мога да ви предам сарказма на Съншайн (най-саркастичното Слънце евър), нито пасивната тайнственост на Мел (да, това е най-точното описание, което намирам), а абсурд е да ви предам любовта си към Константин - герой, който първоначално е описан като кръстоска между кафез за птици и забравени в хладилника гъби. Не мога да предам битката на слънцето и мрака, която се разразява между тези герои и вътре в тях.
 Второ. Дори и да успея по някакъв начин да разкажа на сравнително добро ниво за героите - няма начин да предам стила на Робин МакКинли. Тази жена успява да пише по толкова чувствен и упоителен начин,  и то при условие, че разказва през очите на цапнатото в устата Слънце история за кифли и вампири.

Същевременно успява да е.толкова.вбесяваща по начина, по който те взима и те мята в света на Съншайн, все едно това е естественото ти местообитание. Е, ама как така не си чувал за Вуду войните? Или ССБД? Ама сериозно, пич, къде си живял?
Но дори още по-вбесяващото е как виждаме толкова малко от тези толкова богати герои - колкото само да те хване яко крастата и да не те свърта на място от въпроси - кой е бил господарят на Кон? Какво е миналото им с Бо? Някакъв маг ли е Мел? Какви ги вършат в ССБД? Каква е историята на семейство Блез? ЪГХ ЪГХ ЪГХ!
Но това не е най-вбесяващото в книгата.

Не знам кога би бил подходящ момент да въведа това, затова ще го направя сега с риск да разваля малкото атмосфера, която съм успяла да изградя.
Храна.
(на фон се чува песничката от "Облачно с кюфтета" - Food, glorious food!)
Най-вбесяващият аспект на "Съншайн" е, че тази книга е създадена, за да бъде изядена. Аз попаднах на нея точно в момент, когато бях преполовила писането на едно нещо, което сега няма да го споменаваме и обсъждаме, за да не си провокирам чувството на вина. Както и да е, аз изпаднах в състояние на блажена екзалтация, когато видях, че най-накрая някой е успял да съзре и да предаде същината на връзката вампири-храна. Но и най-непредубеденият читател просто няма начин да остане равнодушен. Смърт от натурален шоколад. Канелени ролца големи колкото главата ти. Индивидуални черешови пайове. Смъртта на Марат (спекулира се между пудинг и брауни). Зебри-убийци (пандишпанов мраморен кекс?). А най-най-вбесяващото е, че няма рецепти. Има блогове и форуми, посветени на тази мистерия, but pls don't let me go there.
Има много начини да бъде прочетена "Съншайн". Един от тях може да те вкара в диабетна кома. Храната е навсякъде и не мисля, че е възможно човек да прочете тази книга, без да му се изостри апетита и да пусне лигичка (независимо по каква причина):


"Изведнъж той стана горещ, толкова горещ, все едно е в кухнята да пече канелени ролца през август"




Току-що изтрих три абзаца на тема книжна храна. Така е по-добре. Но във всеки случай понякога просто искам да знам как да направя канелени ролца, големи колкото главата ми, евентуално докато чакам татуираното ми гадже може-би-магьосник и/или тайнственият ми нощен вампир.

Едно от нещата, които спасява "Съншайн" да не бъде захапана в порив на отчаяние - освен героите и стилът - е това колко... забавна е всъщност тя. Съншайн е малко двукрако ядро от пасивна агресия, и дори и да не хранеше всички наоколо, заслужава бонус точки за начина по който понася и поднася нещата.

“I wondered what you'd have on the side with a plate of Deep Fried Anxiety. Pickles? Coleslaw? Potato-strychnine mash?

"Беше ми трудно да го повярвам. Все пак, колко любители на хамбургери са обладани от крави?"

Кон, от своя страна, е олицетворение на непригодения за социално общуване вампир-непукист, което само по себе си превръща  всеки разговор в интересно преживяване.

"Той замълча.
-Имаш нужда от храна. Дори не мога да те нахраня. - погледна към ръцете си, все едно очакваше някъде да намери сандвич с фъстъчено масло".


Бтв, схванахте ли какво имам предвид за храната навсякъде?

И въпреки че "Съншайн" е непрекъснато забавна и слънчева, тя никога не оставя мрака да си тръгне.



"Червеното става сиво на тъмно по-бързо от всеки друг цвят.
Той протегна ръка и каза:
-Да вървим тогава.
Поех с него в нощта."

неделя, 24 януари 2016 г.

[book promor]Wolf’s Temptation - Release Blitz




Paranormal Romance
Date Published: January 23, 2016

 photo add-to-goodreads-button_zpsc7b3c634.png


In Wolf’s Temptation, Dawson Caedmon gets more than he bargains for when he agrees to help Alessia—a witch in peril—uncover a mystery surrounding her heritage. Their findings reek of danger, but Dawson will do anything in his power to keep Alessia from harm. His temptation may cost him his life. But is she or isn’t she truly his mate? Courting a witch and a perceived enemy could threaten the peace within the Pack. Is learning the truth worth the risks?






About the Author

National Bestselling author Ambrielle Kirk writes multicultural erotic romance. Her alter ego, Amber Ella Monroe, writes paranormal and fantasy stories with romantic elements. As a bestselling author in several sub-genres, she's 2012 Swirl Award winner and 2014 Romance of Novel Excellence (RONE) Award nominee in the paranormal categories. She's a PAN member of RWA, FF&P RWA, and co-founder and treasurer of CIM RWA.

She loves weaving tales where undying love is the main element. When she's not writing, she's plotting. When she's not writing or plotting, she's reading. Her reading and writing tastes varies between anything from alpha bad boys and billionaires to vampires and shifters. She's a thirty-something year old wife, mother, book hoarder, 90s music fan, earl grey tea drinker, dark roast coffee fiend, platform and stiletto shoe collector, Keurig lover, and martial arts/action movie fanatic.

Visit her on the web at booksbyambrielle.com or amberellabooks.com.

Contact Links


Purchase Link

 photo readingaddictionbutton_zps58fd99d6.png

събота, 23 януари 2016 г.

[book review] Dreamer of dreams/Мечтател на мечти

Заглавие: "Мечтател на мечти"
Автор: Рей Даколиас

Бележка: сборник разкази; копие за ревю от Инкспанд

​"Мечтател на мечти" (да, сериозно се замислих дали да не е "Сънуващият сънища", но накрая реших, че този вариант е по-подходящ) е колекция от четири разказа - два по-дълги, два по-къси, разказващи истории за вяра, любов, съзидание, наука - накратко, за вселената, за всичко видимо и невидимо, което ни заобикаля.
Тъй като видях в много други ревюта да започват с това, и аз ще спомена, че това не е първата ми среща с автора. Първата негова книга, която прочетох бе"Пазачи на портата" , където оцених богатия му стил, както и силната емоция, която открих в онези страници. "Пазачите" бе любопитен микс от ежедневния разказ с приказката и магическия реализъм, който бе интересен, но намерих, че между "магическото" и "реалното" лежеше твърде голяма бездна.
В "Мечтателя" обаче нещата плавно се преливаха. Всекидневното и свръхестественото се преплитаха по напълно естествен начин, законите на физиката и незнайни космически сили работеха заедно, за да изградят света зад тези 4 красиви истории.
Няколко думи за самите разкази, в случай че като мен предпочитате да знаете какво всъщност ще четете. "Обединение" разказва историята на млад мъж, който след среща със странни сили в гората сам придобива чудодейни умения, но се оказва, че не е единственият. В "Със скоростта на любовта" дори безбрежния мрачен космос не може да попречи на една влюбена жена да спаси съпруга си, а "Разширяващата се Земя" е хроника на един странен феномен през очите на най-обикновена двойка. Последният разказ, "Видението" ни среща с Бен - млад мъж, решил не само да не врява в нищо чудодейно, но и да го развенчае и за останалите. Точно на него обаче упорито се явява ангел, който преминава всички тестове, които младежът му поставя.
Първите три ми допаднаха най-много. "Обединение" бе най-сложният от разказите и беше натоварен с много богати и тежки описания. Това важи и за другите разкази, за стила на автора като цяло, но може би най-видно тук. Между историята за сблъсъка на две същества, надарени с незнайна мощ, която им позволява да разкъсат вселената и да я построят отново се прокрадваше нишката за любовта, която става основна във втората и третата история. Единственото ми оплакване за този разказ бе липсата на въпроси. Рималон, главният герой, бе така объркан в началото и очаквах да видя у него един порой от въпроси - как, къде, защо? Дори и да не получеше отговор, копнеех да ги видя - обичам героите да задават въпроси, защото това ги кара да изглеждат по-осъзнати, а не просто пионки в сюжета.
"Със скоростта на любовта" и "Разширяващата се Земя" са двете кратки истории в сборника, но те ме впечатлиха най-много. Тези две приказки са обвити в научно-фантастична обвивка, но, както споменах по-горе, в същността си са истории за любов, и то за такава, която може да устои както една остро настъпила, почти смъртоносна криза в първия случай; така и постепенната, задълбочаваща се промяна във втория. Разказите бяха научно-магични, и изключително приятно сгряващи, особено при разменените прегръдки и погледи и докоснати пръсти на героите в последните редове.
Последната история, тази за Бен и неговото видение, също не бе лоша - едно пътуване в човешкия мозък и неговите възприятия и вярвания. Просто не ми допадна толкова, колкото останалите, без задължително да свързвам това с нещо конкретно в нея, което не ми се е понравило или възмутило.
На няколко места говорих за стила на автора, и че той е доста многословен, дори понякога тежък. В случая с този сборник обаче, разказите и тяхната тематика успяха да го понесат, тук тази изразност и орнаментираност се вписваше в историите за първичния космос, от който Рималон ражда нова вселена, или за силата на любовта. Докато в "Пазачите" този стил ми беше не на място - нито в ежедневието на училището, където са развиваше тамошната история, нито в приказно-кошмарния свят по-късно; тук думите си паднаха точно и ми беше доста по-приятно да ги чета. Все пак трябва да кажа, че тъй като изказът бе един и същ, и еднакво висок навсякъде - както в авторския наратив, така и в репликите на всички герои, това в известна степен ги лиши от индивидуалност.
В заключение, беше ми наистина приятно да чета тези разкази, дори изненадващо много, затова и давам 5 звездички на "Мечтателя"

Title: Dreamer of dreams
Author: Ray Dacolias

Note: short story collection, review copy from Inkspand

"Dreamer of dreams" is a collection of four stories - 2 shorter and 2 longer - that discuss the topics of faith, love, creation, science. In short - the universe, everything seen and unseen around us.
Since I saw most people mentioning it, I must say too that this is not my first encounter with the author. When I read his book for a first time, I appreciated the rich style of the narrative, as well as the sincere emotion I found in those pages. That book - Guardians at the gate - had a very original go on the sub-genres of fairy tale retelling and magical realism, but I thought the gap between the "magical" and the "real" events too big and harsh.
Here however, things went much more smoothly. The mundane and the supernarutal blended easily together, the laws of physic and cosmic powers worked together in the building of the world and result was those four beautiful stories.
Few words about them, in case you are like me and prefer to now what the book is actually about. The first story, "Unification" tells about a young man who, after a strane encounter, acquires supernatural powers - but he is not the only one. In "Traveling at the speed of love" even the dark depths of the cosmos can't stop a woman in love who wants to save her man. "The expanding Earth" is a chronicle of a weird event and how one ordinary couple is handling it. And lats, "Vision" is the story of a young man, unbeliver by choice, who is however haunted by a vision who seems to pass all hist tests.
The first three I liked the best. "Unification" was the most complex of the stories and also had beautiful visuals - things I could almost see, taste, feel. The theme of love that can stand everything was also present here, before becoming the centre of the second and third stories. In "Unification" I only wished that Rymalone - the main character - asked more questions, even if there were to be left without answers. He was so confused in the beginning and I thought he would be going back in his mind to ask the what, the why, the how this has happened.
"Traveling at the speed of love" and "The Expanding Earth" are the two shorties in this volume, but they impressed me the most. As I mentined above, these are, in the core, stories about love. Love that can withstand a sharp crisis or a lenghty weirdness. Those were simply wonderful and heart warming, and in the same time I really liked the main event in the background.
The last story, the tale of Ben and his Visions was interesting too, a journey in the human mind. I can't point any weak point in it, it is just I liked the rest better.
The author's style really suited the stories here. As I mentioned, he has a very eloquent way of writing. Here the themes, the stories seemed to handle this better than in the "Guardians". I fully enjoyed the narrative but it felt as all the characters had the same voice, style and manner of speaking. I wish they were more diversed.
Overall it was a beautiful set of stories and I had great time with them. I can recomend them to fans of magical realism, sci-fi and of course everyone who wants to try something new.5 stars from me

неделя, 10 януари 2016 г.

[book review]Backwards Christmas/Коледа наопаки

Заглавие:"Коледа наопаки"
Автор:Брук Уилямс

Бележка: копие за ревю от Инкспанд



​"Коледа наопаки" беше симпатична кратка история, идеална за някоя уютна вечер покрай празниците.
В едно градче на Южния полюс, Коледа се празнува наобратно - елхите висят от тавана, имелът е нарисуван на земята, вместо да виси, а хората носят на дядо Коледа подаръци, вместо да получават.Но точно коледният сезон, и коледните традиции и вярвания разделят Ноел и Крис. Ноел развежда туристите в градчето, и искрено вярва в смисъла на празника, докато Крис се е отказал от него преди точно 5 години - когато родителите, дълги години играли ролята на дядо (и баба) Коледа, умират, докато носят събраните от хората подаръци на деца в нужда.
Доста любопитната идея за обърната Коледа бе причината да избера тази книжка. Звучеше много симпатично в анотацията, и наистина беше така! Тези първи глави от историята, където обясняваха всичките детайли и елементи на Коледата наопаки направо ме изкушиха и аз да пробвам някоя година да провеся елхата от тавана (за да може всеки да стигне звездата на върха ѝ и да няма пренебрегнати). Това бе сигурно любимата ми част от новелетката и се разочаровах малко, когато по средата на книгата този елемент бе буквално забравен. Именно той караше историята да изпъкне сред всички останали коледни приказки за вяра, смисъл и събрани любови, и наистина се надявах да остане осезаем по дължината на цялата история, и защо не да има по-голяма роля в развръзката на отношенията между Крис и Ноел.
Да се върнем отново към главните герои. Когато започнах книгата, веднага харесах Ноел, но сякаш нямах толкова доверие на Крис - страх ме беше да не изпорти работите. (Тук ще направя лирическо отклонение и ще спомена, че много се израдвах на начина, по който авторката бе кръстила абсолютно всички герои от историята с някакво коледно име, та чак до кучето на Крис, което се казваше Рудолф). Та, но в течение на историята симпатиите ми се промениха. Наистина заобичах Крис. Той бе мил, и грижлив, и някой, на когото наистина може да се разчита - той показа неведнъж, че не оставя отношението си към празника да го провали за останалите хора (съгласявайки се да помогне на Ноел, заемайки кучетата си всяка година). А може би любимата ми сцена с него бе, когато Рудолф си изкълчи крака в бурята, и Крис веднага го метна вътре в шейната и се впрегна сам - без дори за миг през ума да му мине мисълта да го остави и да се спаси сам Да, вярно, че беше кисел на моменти, но в случая това бе разбираемо.Колкото до Ноел - харесвах я, но наистина ми се стори твърде изискваща и егоистична. Нейното мото бе "Трябва да вярваш, за да бъдеш до мен", а не "Застани до мен, и ще те науча да вярваш", което според мен бе по-правилния подход. Тя искаше голямо Коледно чудо, което да върне вярата на Крис - и го получи, вярно. Но същият резултат можеше да се получи от редица малки чудеса, стъпка по стъпка, ако бе подкрепила Крис и му бе позволила да направи промяната малко по малко, с неговото си собствено темпо, а не отведнъж.
Все пак, бяха сладка двойка, и наистина им стисках палци да се справят с различията си. Имаше някои доста забавни моменти, които включваха и полезен домашен трик (нямах идея, че лакочистителят може да се ползва затова. Със сигурност ще си го запиша!). Имаше и немалко драма и борба, преди да се стигне до очаквания коледен щастлив завършек. Стилът на авторката също бе много лек и приятен. Така че мога да препоръчам книжката, особено на хора, които обичат по-изчистените романтични истории, или такива, които си търсят модерна коледна приказка, за да подгреят за празниците - или след тях, като мен. Единственото ми друго оплакване е, че книжката наистина е тънка - около 40 страници, и цената ѝ в Амазон от 3.50 долара ми се вижда висока - едва ли бих си я купила, ако нямах възможност да я взема за ревю.



Title: Backwards Christmas
Author: Brooke Williams

Note: review copy from Inkspand

"Backwards Christmas" was a cute short story, perfect for a cozy evening in the holiday season.
In a city on the South Pole, Christmas is celebrated backwards - trees dangle from the ceiling, holly is on the floor, and people give Santa gifts. But exatcly the Christmas season is what tears Noelle and Chris apart - the first truly beilieves in Christmas while the latter has given up on it 5 years ago after the death of his parents.
The very curious concept of the "backwards Christmas" is what prompted me to pick this book. It sounded so cute in the blurb and indeed it was! I loved the beginning of the novelette, where it was explained how exactly to turn your Christmas backwards and it really tempted me to try some of those ideas next year. This was probably my favourite part of the novelette and I was rather disappointed that half through the book this aspect of the story seemed to be completely forgotten. This was one of the main details that made the novel original and intriguing. I wished it was developped further and maybe even to play a more important role in the final outcome of the relationship between the characters.
Speaking of the characters, I started the novel really liking Noelle and kind of not trusting Chris. (Just a moment here to mention that I really appreciate the very clever use of names all over! Rudolph the dog? The Furst Noelle? Brilliant!) My feelings turned... backwards as the story went. I really loved Chris. He proved to kind and caring, and reliable. Yes, he ws bitter, but his feelings were understandable. Probably my favourite scene with him was when Rudolph got hurt and he never even thought of leaving him. As for Noelle, I still liked her but I did find her too demanding at one point. She was all "You need to believe in order to stand next to me" while I would rather it to be "Come stand by my side and I will help you believe". She wanted a big Christmas miracle and she got it. But I can't help but think that the same result could have been achieved with a series of smaller miracles, step by step restoring the faith if she hadn't push Chris away like this and instead supported him to go with his own pace.
They were a cute couple tho, and I was rooting for them to make it through. There were some really fun and adorable moments that made me smile, as well as a clever tip (I didn't know you could use nail polish remover for this. I'll be sure to take a note). The story was engaging with a twist of danger but a great happy ending. The writing was very neat too and a pleasure to read. So I would def recommend it, especially to lovers of clean, christian romance or simply everyone in search of a nice, short Christmas story to get in a mood for the holidays. It is indeed short tho - about 40 pages, and I'm not sure if I would have paid the full price of about 3.50 if I wasn't able to get it for review.






сряда, 7 октомври 2015 г.

[book promo]Dixie moon




Description:

Gabe Evans is a man of his word with strong convictions and steadfast loyalty. As the sheriff of Splendor, Montana, the ex-Union Colonel and oldest of four boys from an affluent family, Gabe understands the meaning of responsibility. The last thing he wants is another commitment—especially of the female variety.
Until he meets Lena Campanel...
Lena’s past is one she intends to keep buried. Overcoming a childhood of setbacks and obstacles, she and her friend, Nick, have succeeded in creating a life of financial success and devout loyalty to one another. 
When an unexpected death leaves Gabe the sole heir of a considerable estate, partnering with Nick and Lena is a lucrative decision…forcing Gabe and Lena to work together. As their desire grows, Lena refuses to let down her guard, vowing to keep her past hidden—even from a perfect man like Gabe.
But secrets never stay buried…
When revealed, Gabe realizes Lena’s secrets are deeper than he ever imagined. For a man of his character, deception and lies of omission aren’t negotiable. Will he be able to forgive the deceit? Or is the damage too great to ever repair? 

Bio:

Image and video hosting by TinyPic

Shirleen Davies writes romance—historical, contemporary, and romantic suspense. She grew up in Southern California, attended Oregon State University, and has degrees from San Diego State University and the University of Maryland. During the day she provides consulting services to small and mid-sized businesses. But her real passion is writing emotionally charged stories of flawed people who find redemption through love and acceptance.  She now lives with her husband in a beautiful town in northern Arizona.
Author links
Buy Links
 
a Rafflecopter giveaway
 

вторник, 6 октомври 2015 г.

[book promo]Love in time of murder




Cozy Mystery
Date Published: October 5, 2015

 photo add-to-goodreads-button_zpsc7b3c634.png

In Love in the Time of Murder, the Gray-Haired Knitting Detectives face their toughest case yet. Delilah, or Dee as she wishes everyone would just call her already, is the granddaughter of one of the knitting detectives and her life is in a bit of a shambles. She finally manages to pry herself away from her husband’s clutches, move out on her own, and start her own business. But then her estranged husband is found dead and she’s the number one suspect. The Gray-Haired Knitting Detectives aren’t about to let one of their own get sent to the slammer and jump at the chance to search for the true killer. As if Dee doesn’t have enough problems, the knitting detectives decide that Delilah being a widow is the perfect opportunity to find her a new man and decide to put their matchmaking skills to use. Will Dee end up in prison for a murder she didn’t commit or will she be taking another walk down the aisle?



TEASERS


Everyone stops talking when I enter the kitchen. Oh great a confrontation. I do so love confrontations; especially when I’m dressed in sleep shorts and a tank top with no bra. It gives me no end of confidence to confront people with my boobs hanging out.

“You can hit Noel if it makes you feel better,” Izzy offers and Noel just shakes his head at her.
I have no idea if she’s serious or not. “Um no, I don’t believe in violence.” Obviously.
“Pick me. Pick me!” Jack shouts as jumps up and down with his hand raised in the air. “I would love to get my hands on Noel,” he says in a provocative voice and winks outrageously. I can’t help but laugh. Damien reaches over and smacks his hand down. “Behave or I’ll throw out your secret Ben & Jerry’s stash.”

“The grandmas scare you? They’re a bunch of old ladies that go to church and knit together. What’s scary about that?”
Tommy shakes his head. “You have no idea what they’re capable of.” I shrug. Is he serious? “They put ex-lax in the brownies at church!”

I don’t like the way Tommy’s acting like a caveman, telling me I’m going to dance with him. And I really, really don’t like the way my hand tingles where he touches it and my belly warms as he pulls me to the dance floor.

Jack shakes his head at me. “You don’t know me yet but know this – I don’t lie. If I didn’t think you were beautiful, I’d be talking about your clothes. Which are atrocious by the way. You do know we have an employee discount, right?”

The detective shakes my kindle. “Why are you obsessed with true crime novels, Mrs. Clark?”
I snort. “I also read shifter romance novels, but I’m pretty sure I’m not a werewolf.” And with that, I’m done. “Am I under arrest?”

“Shoot! I’m going to fry for Brock’s murder.”
“Don’t be ridiculous,” Damien speaks for the first time. “They don’t use the electric chair in Oklahoma. It’s lethal injection.”

“Oh my gosh, this place is fancy,” gushes Martha as we walk in. She notices a few women working at desks behind the glass wall separating the waiting room from the main work floor. “Do you think there are any single gals working here? Bobby needs a wife.” Her eyes zoom in on the receptionist and she marches right on over to her. “Hi! I’m Martha. I’m a matchmaker. Are you single?”

The bouncer shakes his head. “Um no, I can’t let you in.” He points to Grandma and her posse. “They are instant boner killers. Not good for business, man.”
Betty huffs. “You’re going to let in two gay men but not us?”
He shrugs. “I don’t care if the gay dudes want to make a stripper sandwich. But the customers are going to run out of here like their asses are on fire the second this AARP bus arrives.”





About the Author

I was born and raised in Wisconsin, but think I’m a European (and have the EU passport to prove it!). After spending my senior year of high school in Germany, I developed a bad case of wanderlust that is yet to be cured. My flying Dutch husband and I have lived in Ohio, Virginia, the Netherlands, Germany and now Istanbul. We still haven’t decided if we want to settle down somewhere – let alone where. I’m leaning towards somewhere I can learn to surf even though the hubby thinks that’s a less than sound way to decide where to live. Although I’ve been a military policewoman, a commercial lawyer, and a B&B owner, I think with writing I may have finally figured out what I want to be when I grow up. That’s assuming I ever grow up, of course. Between playing tennis, running much slower than I would like, trying to adopt every stray dog within a 5-mile radius, traveling to exotic new locales, singing off tune, drinking entirely too many adult beverages, addictively watching new movies and reading books like they are going out of style, I write articles for a local expat magazine and various websites, review other indie authors’ books, write a blog about whatever comes to mind and am working on my seventh book.



Contact Links

Email: dena@dehaggerty.com


Buy Links



Giveaway
$15 Amazon gift card



 photo readingaddictionbutton_zps58fd99d6.png