Топчеста оценка: 3 звезди Друго: препрочит, библиотека
Тази книга, заедно с първата, образуват своеобразна дуология за Музейния звяр в рамките на поредицата приключения на Пендъргаст. Тук историята продължава около година след събитията в "Реликвата", когато нова вълна странни убийства удря Ню Йорк и те са обезпокоително подобни на тези, извършени от М'бвун. Старата дружина се събира отново - Пендъргаст, Марго, Смитбек, Дагоста, д-р Фрок и естествено у тях се заражда въпроса - дали не са пропуснали нещо от огромно значение при предишното разследване.
Първата среща с тази книга страшно ме разочарова. Тогава в голяма степен бледнееш пред "Реликвата", която и да имаше своите слабости, все пак успя да ме зариби толкова много по поредицата. Учудващо, но на втори прочит "Маршрутът" ми беше доста по-интересен от преди. А това, че знаех отговорите на загадките, всъщност помогна. По протежение на историята се разплита тайната на новите убийства и се задълбава не само в научното - свойствата на вируса, но и в - изненада - социологичното, сблъсквайки ни с няколко много различни групи хора. Това, че този път знаех кой е злият гений зад всичко ми позволи да погледна в друга светлина някои сцени от историята, да разтълкувам реплики,които бях възприела по друг начин, да открия знаци, които авторите бяха оставили, но не бях открила първия път. Можах да отбележа разликата, да открия промяната с преди у някои герои, и това ми достави повече удоволствие сега, отколкото разплитането на загадката, било то за първи или пореден път.
Срещата със старите герои беше очаквано приятна - като се почне от фрапиращото излизане на сцената на Пендъргаст този път, през все същия непроменим Бил до голямата еволюция на Марго. Именно затова Марго Грийн си извоюва второто място в класацията ми за женски персонажи от поредицата. За конкуренцията ѝ за сребърния трофей ще поговорим следващия път, но в тази книга своя дебют прави номинираната за първо място - страхотната Лора Хейуърд. Тя е може би единственият герой, който не цепи басма на Пендъргаст и това е достатъчно, за да я обичам. Но освен това е толкова оправна, принципна и интелигента, и накратко прекрасна по всички показатели.
Един от най-важните герои в тази книга обаче си остава тълпата. В предишни и следващи ревюта за тази поредица ще мрънкам как ми е писнало от този елемент. Но "Маршрутът" е хронологично първата книга, където Престън и Чайлд го ползват по-основно, и се факто тук им се е получило най-добре.От една страна - или в случая, най-отгоре имаме негодуващата къде от скука, къде по благородна или недотам причина средна и висша класа. После - тази на полицейските сили, които са именно като тълпа - неорганизирани и първични, и техният строй доста отстъпва на заселниците на подземния Ню Йорк, които се вдигат срещу офанзивата на горния свят. А най-дълбоко в недрата са тайнствените и жестоки Бръчкави.
На последните доста се дразнех при първия прочит, сега - както и всичко останало - ги приех по-спокойно.
Предполагам съм странно животно. Казвате ми, че има луксозен мини град, забравен и погребан под земята - супер! Заселвате го с мутирали хора-влечуги - окей. Но ги обичате в роби с качулки, които се развяват и плющят, и ги карате да припяват - и ме губите.
Навремето имах възражения и срещу солидността на финала.
Трудно ми беше да приема, че не имало някоя пролука, през която заразената вода да изтече нататък. Стига де, евала им на канализацията!
Но както и в "Реликвата" направих реверанс към епилога, където самите герои споделят същите притеснения.
Та това беше магията на препрочитането в действие. Беше ми приятно да препрочета отново "Маршрут 666", но това си остава една от по-слабите книги от поредицата. Но продължаваме напред към по-любимите ми части!
Заглавие: "Реликвата"/Relic
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица:Пендъргаст #1
Издателство: Бард Жанр:крими, трилър
Друго: препрочит, Варненска библиотека
Топчеста оценка: 4 звезди
За тази година бях решила да опресня спомените си по някои поредици, с надеждата по-нататък да попълня пропуските и евентуално да ги завърша. Не визирах обаче сред тях да е тази за агент Пендъргаст, въпреки че много обичам творенията на дуото автори. Но покрай снежните виелици този януари в кабинета нямаше почти никаква работа, а аз не бях в настроение за професионална литература. Подръка ми се озова "Реликвата" и неусетно я прочетох.
Поредицата се занимана със случаите на специалния агент на ФБР Пендъргаст, които по същността си напомнят Досиетата Х - до последно балансирайки между фантастиката и градската легенда от една страна и рационалното и научно обяснимото - от друг - гарнирани обаче с малко повече екшън и стълпотворения и по-малко съспенс, отколкото гореспоменатия сериал. Пендъргаст обаче не е нито Мълдър, нито Скъли (нито Догет, нито Рейес - хей, аз ги харесвах и тях!). Интелигентен, начетен, елегантен, спокоен и манипулативен, той е най-вече себе си. А за мен е и много забавен, най-вече със способността си да влиза за добро или лошо под кожата на всички около себе си.
Но подобна работа не е за сам човек. "Реликвата" въвежда на сцената герои, с които ще се срещаме и по-нататък - дори в повечето случаи виждаме как историята се развива през техните очи. Това са лейтенант Дагоста (когото ту повишават, ту понижават в чин, нерядко именно заради сътрудничеството с Пендъргаст), музейният сътрудник Марго Грийн и журналистът Бил Смитбек.
След като представихме (дори напред в бъдещето) героите, ето и случаят, с който те се сблъскват: поредица от чудовищни убийства в Нюйоркския природонаучен музей. Под чудовищни се разбира... че все едно са извършени от звяр. Интелигентен, жесток, звяр. Но как е възможно чудовище да броди из музея? Докато напрежението расте, се разкриват кървавите подробности около нещастно завършила научна експедиция, от която никой не се е върнал жив.
Когато четох книгата за първи път, тръпката беше голяма. Тогава нямах и никаква представа какъв курс ще изберат авторите. Дали това ще е мистично проклятие, пренесено с варварска статуетка? Дали ще е демон, дявол, или наистина звяр? Или може би ще е убиец, в чието съзнание се преплитат интелект и лудост? Тогава до последно се люшках в отговорите на тези въпроси. Естествено, няма да ви споделя отговора - не съм чак толкова лоша. Но ще призная, че до края бях скептична, до самия край, до пролога, когато просто се сгърчих от кеф и се разписках - "Да! Така има логика! Така може да стане!"
Докато в книгата обсъждат звяра Мбвун като резултат от еволюционна нестабилност, мира не ми даваше човешките гени, които бяха открили, смесени с тези на влечуго. Просто не беше логично. Затова, когато в епилога разкриха свойствата на реовируса да взима части от генната информация на предни свои гостоприемници и да я инкорпорира в ДНК-то на други, си отдъхнах от удоволствие и облекчение, и дори изръкоплясках на авторите за старанието
Честно казано, и сега се ухилих доволно на същия момент. А съвсем накрая беше един друг момент, на който много се радвам, въпреки че е без абсолютно никаква тежест за повествованието - как агент Пендъргаст се присламчва към тортичката :D
Та, препрочита на тази поредица не беше включен в плановете, но не съжалявам. Всъщност, имайки предвид, че когато пиша този пост вече съм прочела първите четири, това е поредицата, която ми върви най-активно. Срещите ми с Пендъргаст са все така интригуващи, но и приятно разпускащи. Само дано покрай препрочитките да стигна до новите томове! :D
Издателство:Deja Book Жанр:трилър, хорър, дистопия, фантастика, психологически
Топчеста оценка:4 звезди
Топчо пише за актуални книги! Понякога :D "Кутия за птици" беше доста нашумяла напоследък. Не крия, че привлече и моя интерес (гениална корица, бтв). Сигурно обаче нямаше да я прочета толкова скоро ако А) Дийдра не ми беше подарила другото книжле на автора и Б)имаше я в библиотеката.
В едно недалечно бъдеще Земята е сполетяна от странен и ужасяващ апокалипсис - неконтролируема, самоубийствена ярост обзема всеки, който види Нещо. Никой не знае какво, защото види ли го - полудява и не може да сподели. Всичко се затваря в един тъмен омагьосан кръг. За да се спасят от този звяр незнаен, хората залостват вратите, затулват прозорците,. Затварят очи. И насред този сляп свят, където преди е имало ужас, а сега тишина, са Малори, Момчето и Момичето, и едно решение, което чака да бъде взето.
"Кутия за птици" е роман, който има две страни - една психологическа, изследваща героите, и една, да речем, фантастична, която се отнася до причината. Дали и доколко ще ви хареса книгата, според мен зависи много от това какво точно търсите.
Ако разгледаме книгата от първата перспектива, ако основното са хората и техните мисли, чувства и постъпки в тази извънредна ситуация, а фантастичният елемент е само фон, спусъкът, който е направил това възможно - с ръка на сърцето признавам, че "Кутия за птици" е брилянтна. Обхваща толкова широк диапазон от - не знам как да ги нарека - настроения, отговори на ситуации, синдроми, чувства, мисли - и описва как реагират хората на тях - и доброто, и лошото. Като се започне от началото - паника, неверие, параноя, хаос. После през събирането на нашата малка дружинка, организацията, доверието и недоверието между напълно непознати хора, връзките, които се изграждат между тях. "Кабинната треска", лудостта, която ги преследва и тази, която са внесли сами със себе си. Ужасът от това доброволно да затвориш очи, неустоимото желание да надникнеш, безпомощността, в която те поставя тази ситуация. И накрая - страхът, че си останал съвсем сам срещу страха, че нещо те дебне. Джош Малерман е предал всичко това великолепно. Както се сещате, "Кутия за птици" не е лека книга, но той не е утежнил допълнително атмосферата с начина си на писане. Въпреки че по принцип не съм фен на изказ като неговия, попих книгата в рамките на два (работни!) дни.
В аналите на това дистопично бъдеще обаче не виждаме само смърт и разруха. В този роман имаше толкова много, което да ме накара да заобичам хората. Хора, които оцеляват, които търсят начини и отговори, които се борят и обичат; деца, които се раждат в този ужасен нов свят, но ти знаеш, че ще се справят, защото са по-добри от нас. В "Кутия за птици" имаше много болка, но и любов и надежда; и топлината, с която Малори мислеше за съквартирантите си за мен бе едно от най-прекрасните и силни неща в тази книга.
И така, ако обичате дистопии заради атмосферата, героите, хаоса вътре в душите им, то ще оцените "Кутия за птици" и Човека вътре в нея.
Но.
Ако сте вземи книгата заради завръзката, тръпнещи да узнаете тайната зад тази сила, която отнема хорския разсъдък... Ами... може да останете разочаровани. Аз се разочаровах.
Джош Малерман въвежда извънредно интересен елемент - НЕЩО, което вкарва в самоубийствена лудост всеки, който го ВИДИ, но решава да не го разработи в дълбочина. Единствената - съмнителна - среща с този провокатор беше изключително незадоволителна. Книгата завърши много отворено в това отношение. Обикновено съм върл защитник на отворените краища. Не смятам, че една история трябва да завърши с точка. Един отворен край може да носи тръпка, опасност, обещание за още приключения, надежда. Но понякога го тълкувам като слабост - неспособност или несигурност на автора, че ще съумее да развие по достойнство една страхотна идея.
На 90% съм убедена, че тук това решение се дължи на желанието на автора да постави акцента върху преживяванията на хората и това, което се случва в главите им. Но аз за себе си исках повече и дори и да го получа под формата на продължение, няма да е същото.
Когато преди няколко дни коментирах книгата, казах, че я харесвам, но просто я харесвам. По-точно би било да кажа, че някои неща оценям много високо, а от други се разочаровах.Сумарно обаче това се отразява с 4 звезди.
Миналата седмица взех участие в един много уместно озаглавен чететон - Разреваващото книжно предизвикателство от Ари, Претрупаното книжно рафтче и Diagnosis abroad.
Там за осем дни се целихме в 7/8 книжи от различни категории. Аз, естествено, не сварих по всички, но се справих изненадващо добре (по моите мерки). Прочетох 4 книги и купчинката ми за четене олекна откъм заглавия, на които се канех от доста време. Ето и накратко върху какво ронех сълзи (надявам се скоро да цъфна и вържа и с истински ревюта):
1."Ридание" - Маги Стийвотър
Тази книга беше за категория "Непознат автор" и нея най-много исках да отметна, защото я комбинирах с Майското предизвикателство за феи, елфи и природни неща. Беше приятна. Тийн романсът беше умерено дразнещ, а митологията за малкия народ винаги ме е привличала и все се каня да чета повече за феи. А и е дуология, което е голям плюс.
2."Душата на императора" - Брандън Сандерсън
Това беше за категория "Привлекателна корица" и не считам, че има нужда от обяснения. А историята беше класически прекрасен Сандерсън с уникална магична система.
3."БУМ! Приключения на макс на планетата Пльок" - Марк Хадън
Имах големи очаквания за тази книга, но те не се оправдаха. Беше приятна, определено детска, с което влезе в нужната за мен категория, но се надявах на повече развитие и то в различна посока. Има много малко общо със "Странна случка с куче през нощта", но затова пък имаше много храна, а аз обичам книжна храна.
4."Къщата на езерното дъно" - Джош Малерман
Мне, нямам намерение да махна лепката :D Радва ме.
Тази книга ми е подарък от книжното ми другарче Ася и беше за категория "Прехвален автор". Доста се изговори за Джош Малерман и неговата "Кутия за птици". Тя ми хареса, но определено исках нещо повече. В "Къщата" обаче се влюбих. Беше изумително бързо четиво, със супер приятен тийн романс, тръпка, мистерия, и ДА, ето така се прави отворен завършек.
Четвъртъкът ми беше най-ползотворния ден, когато завърших "Душата на императора", минах цялата "Къща на езерното дъно" и дори прегледах една книга с рецепти (интересни бяха, но откъм мерки и инструкции много лабаво са я карали). Затова пък последните два дни от предизвикателството кармата си показа рогцата и не ми остана много време. Почнах петата книга, "Лора от сутрин до вечер", въпреки че тя ми беше в категорията за довършване и следваше само да я дочета. За съжаление обаче се оказа, че бъкел не помня и я почнах отначало.
Та това беше моята равносметка. Аз лично съм доволна от мижавия си успех, а повечето сълзи, които пролях по време на предизвикателството бяха от истерия, а не от мъка :D
Rarity from the Hollow was indeed one of the most peculiar books I've ever received for a review. In its annotation, I've seen it compared to many other works of literature, but I think Rarity from the Hollow posses its unique touch of weirdness.
This is the story of a little girl, Lacy Dawn, from a family that is about to break. Lacy's father is a war veteran and suffers from the trauma of his past. His suffering echoes throught the whole family, bringing it down with him. Meanwhile, the life of Lacy's friend gets a turn even for a worse.
Lacy's life changes dramatically when she meets DotCom - a robot who has a very special mission for her.
Lacy Dawn is a half part growing up story, half part sci-fi adventure, all graced with with a touch of fantasy and a fair share of reflections (or rather, episodes that should make you reflect) on some actual problems.
For the sci-fi part, I quite enjoyed the authors imagination. He created such an entertaining world in outer space. While in the book there aren't great space battles with all their flare, it is definitely filled with adventures and emotions. I really liked the relationships between the characters and how they evolved, especially of Lacy and DotCom.
Along with the fantastic adventure, the book mentions some serious issues like disfunctional families and child abuse. The author stays subtle, so I don't think anyone will feel disturbed because of that (tho I don't think anyone should) but the problems are present. As the author says, sex themes are mentioned mostly in the form of puns. Actually, to the end, I growed bit annoyed with this as the trope simply got overused. There is a certain limit of panty mentions for one book. However, I do appreciate the author bring those themes forward, as it is something we need to talk about.
I had tons of fun with the family's adventures both on Eart and in space. What the alien world turned to be was an awesome surprise, but I shouldn't give spoilers. And it was so heartwarming to see love and friendship and care grow where there used to be ruins. Part of me was sad that it was possible with a little bit of sci-fi/magic, which is hardly to be expected in the real world. But my other half thought of it as a metaphore that even if it all depends on the person's inner desire and intent to make things better, it is more than ok to seek or accept help from outside, when you feel you can't make it on your own. I also want to say how much I liked the fact that Lacy's whole family takes part. In most books, in similar situations, we are more likely to see the main character cutting all connections and going on on her/his own, but this novel brings the family together.
However, even if all those episodes were really interesting, as the novel went on, I thought it started loosing focus. Chapter after chapter we followed Lacy's life, but still without knowing her mission. She herself admited at one point forgetting about it. As I was really looking forward to it, at times this lack of direction almost made me want to drop the book. I am one of the readers who prefer a plot that is going somewhere, where the series of events combine and lead to the culmination, opposed to the slice-of-life narrative. I must admit tho, that when in the very end of the book Lacy's mission was uncovered, I thought it genious and it made me laugh out loud.
In conclusion, Rarity from the Hollow was quite the unusual book. It had some details that weren't fully to my reader's taste, but even so it was a novel filled with wonders. It had original characters, interestion situations, episodes that brought a smile on my face and it also can make you think. I would recommend it to fans of modern litterature and sci-fi lovers who don't shy from more unusual storytellings and give it 4 out of 5 stars
If you're interested you can get the book from Amazon Half of author proceeds are donated to the prevention of child maltreatment.http://www.childhswv.org/
Заглавие: Rarity from the Hollow*
Автор: Робърт Еглетън
*Нямам представа как да предам точно заглавието. Дупката (Hollow) наричат местността, където главните герои живеят, но аз приемам заглавието в смисъл, че нещо рядко, изключително, може да бъде открито на неочаквано място. Ако в момента бях на неизгодното място на преводач, щях да се спра на творчески превод от типа на "Нешлифован диамант", защото разбирам смисъла по заглавието най-близко до друг израз - diamond in the rough. Или просто щях да кръстя книгата "Приключенията на Лейси Доун". За щастие, аз просто си пиша ревю, и мога да си оставя заглавието така.
Rarity from the Hollow" беше една от най-особените книжки, които съм получавала за ревю. В анотацията ѝ беше сравнена с доста други литературни творби, но според мен си беше особена по неин си собствен начин :)
Това е историята на едно момиченце на име Лейси Доун, чието семейство се разпада. Баща ѝ, ветеран от войната, преживява тежко нанесената му психическа травма и страданието му се предава и на другите членове, дърпайки семейството психически и материално надолу. А междувременно, животът на една от приятелките на Лейси тръгва дори към по-зле. Животът на момичето обаче се променя драматично, когато с нея се свързва... робот. Той се представя като ДотКом и ѝ казва, че има специална задача само за нея - да спаси Вселената.
Rarity from the Hollow беше комбинация от история за израстване и научно фантастично приключение, с добавени елементи магически реализъм - фантастика на точните места, които да те накарат да мислиш за проблеми от реалността.
Относно фантастиката, наистина оцених въображението на автора. Светът и героите, които създава, проблемите и решенията им ме забавляваха искрено в повечето случаи. Това може и да не е космическа опера с битки и престрелки, но пак имаше достатъчно приключение и емоции. Като казах емоции, начинът, по който се развиваше връзката между Лейси и ДотКом, как се заздравяваше непрекъснато и се поддържаха, ми бяха много мили. Покрай приключенията, авторът споменава и наболели проблеми като дисфункционалните семейства, домашното насилие, посегателството над деца. Те са по-скоро фон, няма ярки описания или сцени на насилие, които биха наложили наличието на червена точка, а споменаванията за секс са повече с комичен ефект или в стил между-другото. Както казва самият автор, целта му не е била да възмути или да откаже някой читател, но според мен точно с това беше прекалил. Трябва да има лимит по колко пъти могат да се споменат гащи в една книга. По едно време почнах да се дразня, от това как се ръсят споменавания на пениси, бельо и прочее, и търсеният ефект за мен се разми. Въпреки това авторът има адмирациите ми, задето се е осмелил да въведе тези теми.
В книгата се редуват епизоди в космоса и на земята. За мен се оказа голяма и много забавна изненада какъв бе всъщност светът, от който идва ДотКом. През различните приключения семейството се лекува и се споделя. Искам да изтъкна колко много ми хареса, че тук цялото семейство на Лейси продължава нататък. В повечето книги с подобни ситуации е по-вероятно да видим как героя се откъсва и продължава сам напред. Това също е вариант, понякога необходим вариант, но не е ли по-добре да видим любов и приятелство, и грижа да израстат отново? Една част от мен се натъжи, че това стана възможно благодарение на малко научнофантастична помощ, нещо, което няма как да се случи в истинския живот. Но другата ми половина възприе това като метафора - разбира се, всичко зависи от вътрешното желание на човек за промяна и силите, които е готов да вложи в това, но същевременно няма нищо лошо или срамно да потърсиш или приемеш чужда помощ, когато усещаш, че няма да се справиш сам.
Всяко от тези приключения беше интересно само по себе си, но след като преполових книгата, сериозно започна да ми дотяга факта, че все още и дума не се споменаваше за задачата на Лейси. По едно време тя самата споделя, че съвсем е забравила за това. Аз съм от хората, които предпочитат историята да има някаква цел, някаква посока, дори и неясна и така дълго проточилите се епизоди в ежедневен стил ми дойдоха в повече. Вярно, когато най-накрая изплюха камъчето, буквално в последните страници, мисията на Лейси ми се стори брилянтна и ме разсмя от сърце. Но това забавяне за мен беше рисково, много рисково.
Обобщено, Rarity from the Hollow беше особена книга. Някои авторови решения не ми бяха по вкуса, но други одобрих силно. Беше необичайна и пълна с изненади откъм герои и събития. Някои моменти ме накараха да се смея, а други - да размишлявам. Трудно бих посочила целева група за този роман, но ако си падате по модерни романи или сте фен на фантастиката, който не се бои да посегне към нещо по-необичайно, мога да ви препоръчам да хвърлите едно око на приключенията на Лейси Дюкс.
Бях решила тази година да се въздържам от книжни предизвикателства и да си остана с Форумните - годишни и месечни. Предните години, когато поддържах блога, все се хвърлях с главата напред и се записвах за все що видя предизвикателства. А после се забатачвах с отчитането и като цяло се дъних поголовно. Този път имах намерение да се съсредоточа върху ревютата. Но днес видях Разреваващото книжно предизвикателство от Ари, Претрупаното книжно рафтче и Diagnosis abroad и нямаше как да устоя. Просто вижте заглавието! Толкова точно представя положението *избухва в истеричен смях*
Предизвикателството им има седем категории и седем дни, плюс бонус за ентусиастите :) Категориите са следните:
Категориите са:
1. Детска книга, която така и не прочете като малък. 2. Книга от over-hyped автор. 3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш. 4. Книга от нов автор за теб. 5. Книга, чиято корица те е привлякла. 6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги. 7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години. Бонус категория: 8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист
След като дълго оглеждах лавиците, заключих, че нямам подходящи книги и съответно ще трябва да си купя. НО! Се въздържах. : D Как да не се гордея се със себе си. В крайна сметка направих нужната селекция. Освен темите взимах предвид и обема и избирах книги, за които има поне минимална вероятност да ги завърша навреме. А дебелите томове ще ги запазя за Чететоните, където гоним страници.
1. Детска книга, която така и не прочете като малък. - тук във Варна нямам такива... и много ме е яд, защото в Бургас имам идеалните романи за такава категория, от поредицата Вечните детски романи. Тук реших да се задоволя с най-детската книга, която имам - " БУМ! Приключенията на Макс на планетата Пльок" от Марк Хадън. "Случката" му беше разкошна, така че се надявам и това да е забавно. 2. Книга от over-hyped автор. - отначало смятах да почна "Академия за вампири", но се спрях на по-лекогабаритната "Къщата на езерното дъно". Всички превъзнасят Джош Малерман покрай "Кутия за птици". На мен тя ми хареса, но просто ми хареса. 4 звезди. 3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш. - Отначало се бях спряла на "Младенец и черт" на Борис Акунин. Не че имам нещо против да я прочета, но честно казано нямам нито надежди, нито желание. По-късните неща на Акунин не ме радват колкото тези от началото на поредицата за Фандорин, дори не съм сигурна защо купих тази книга. (защото пише, че е книга-филм, затова). Нооо след това открих, че имам тук "Алхимикът" на Паулу Коелю. Ето това вече е автор, когото нарочно избягвам. Така че ако се прежаля, ще е тя. 4. Книга от нов автор за теб. - тук избрах "Ридание" на Маги Стийвотър. Освен, че не съм чела нищо от нея, та е идеална и за Майското предизвикателство, където темата е "Природа" с всички прилежащи горски духове, феи и прочее. 5. Книга, чиято корица те е привлякла. - "Душата на императора" - Брандън Сандерсън. Кориците са дървени. Как няма да ме привлече с дървени корици?!? 6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги. - щом става дума за оливане, отговорът е Егмонт. Особено покрай промоциите им на книги със списания. За тук избрах "Тайната на изгубената книга" на Карън Мари Монъниг. 7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години. - Мисля, че "Соларис" на Станислав Лем се вписва, въпреки че нямам представа откога отлежана.
Бонус категория: 8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист - За тази категория се спрях на "Лора от сутрин до вечер"- Димитър Коцев- Шошо.
Списъкът ми засега е това, но подлежи на промяна.Накрая сигурно пак ще се издъня о ще отчета една книга във всички категории, но сега още ентусиазмът ми е на макс :D Така че нека подема призива - ДА БЪДЕМ СМЕЛИ И БЕЗОТГОВОРНИ[ :D
От
страшно много време исках да пиша за Welcome to Night Vale (накратко
WTNV, още по-накратко НВ). Сега, когато вече има и книги, официално мога да
броя това като ревю - да речем на аудио версията на книгите. – просто няма как
да говоря за книгата, ако не ви запозная с подкаста. Затова и първо ще ви
споделя чувствата си към предаването, а после (надявам се скоро), ще пусна ревю и за книгата.
Другата и основна пречка бе, че WTNV много трудно се поддава на описание. Както
беше изтъкнал един интернет потребител – ако си падаш по гей водещи на радио
предавания , тоталитарни режими и светещи облаци, които ръсят мъртви животни
над градчета в пустинята, имам точното шоу за теб! Може би най-дружелюбно
насочено към незапознатия слушател е описанието „Нийл Геймън, Стивън Кинг
и Джордж Оруел имат съвместно градче в Симс“. Въпреки това смятам, че
най-удачният начин да примамите невинна душа към сектата е чрез цитати, туитове
и картинки (това шоу има един от най-прекрасния фен арт, наистина).
Добре, нека
започнем с някои уточнения. WTNV е подкаст, т.е. е нещо като аудио сериал,
който превръща първо и петнадесето число от месеца в празници. Изграден е под
формата на радио предаване, в което водещият Сесил ще ви направи част от
жителите на Найт Вейл, ще ви разкаже за Кучешкия парк и за новодошлия с
перфектна коса. Освен това има най-готините прогоза за времето и справка за
пътната обстановка.
Ако.. . четете Найт Вейл (както казах, има и такава опция – първите книжки със
скриптове вече излязоха), значи правите нещата грешно. Не се и съмнявам, че
сборниците са страхотни и като фен определено ще ги прегледам, но гласът на
Сесил Палмър (изпълняван от Сесил Болдуин) е неразривна част от истинското НВ
преживяване. Гласът на Сесил е звуковият еквивалент на вкуса на шоколад, на
допира на кадифе, на топлината на завивка; той е най-прекрасният баритон на
света, в чиито тоналности със сигурност има хипнотични вълни, с които като с
нежни пипалца (Pun intended) те обгръща и те отнася.
(На този етап вече се предполага да сте спрели да четете и да сте отишли да
слушате. За удобство, ето ви тук първи епизод).
Такааа,
ако още не сте, ще продължа да ви убеждавам защо наистина искате да получите НВ
гражданство. Найт Вейл е най-прекрасно шантавият град, измислян някога, в който
почти дистопично тоталитарно управление от страна на градския съвет се сблъсква
с най-големите фантасмагории, които могат да ви хрумнат. Или не могат. По-всяка
вероятност не могат, защото по класацията на Дийдра за фантастичност и
изтрещяност, НВ е най-високото ниво. В НВ химикалите са забранени, ако
имате късмет, сте родени в този процент от популацията, които нямат
чувствителност за болка, купувате невидима царевица от Джон Питърс –
знаете го, фермера, не вярвате в планини, (нелегално) вярвате в ангели,
всеки от които се казва Ерика, имате собствен молитвен кръг от кръвни камъни и
сте напълно наясно с опасностите, които дебнат в библиотеката. Неее че сте
влизали вътре, утф, сериозно, да не се мислите за Тамика Флин? Освен това
знаете, че да преследвате кариера в общинското радио може и да не е добра
идея... но кой би устоял на изкушението да бъде стажант при Сесил?
Както
сигурно се досещате, цялото предаване е заредено с една огромна доза
хумор и странност. Често пъти едното произтича от другото.Нещата са абсурдни,
но поднесени с толкова сериозност и нормалност, че няма как да не го приемеш.
“And
remember, wear seat belts. They are a cool fashion statement, and easily
obtained by cutting them out of your own car and crafting them into any number
of accessories.“
НВ има с
какво да те уплаши. Зли двойници, неми деца, които завличат жертвите си, тъмни
качулати фигури, които бродят наоколо, хищни библиотекари, СВЕТИ ВАЛЕНТИН - и
дори няма да изброявам малките, ежедневни опасности като възможността да те
отвлече правителствен хеликоптер. Самият формат на предаването предполага да се
чувстваш част от събитията, а Сесил още повече успява да те въвлече в тях.
Повярвайте ми, да чуя Сесил уплашен в офиса на Кевин бе едно от
най-страховитите преживявания.
Но освен да
те привлече към тъмната страна на събитията, Сесил го прави и за по-розовата
(лилавата?) част на живота. Искам да кажа, човекът (?) се обясни в любов по
радиото още в първи епизод.
Don’t worry.
Someday you’ll find that person who is perfect for you. They can’t hide
forever. We have satellites.
Сериозно,
Карлос и Сесил са една от най-сладките двойки, които съм шипвала. Двамата са
прекрасно странни заедно, както всичко друго в Найт Вейл. От началото насам, за
4 години - уау, да, слушам това предаване от почти 4 години - преминаха през
страшно много неща - включително и други измерения. Дори имаше един момент, в
който бях ядосана на Карлос и шипвах Сесил и Ърл Харлан!
NEAT
изведнъж е една от най-прекрасните думи на света
Мога още много да ви разказвам за десетките преплитащи се герои и сюжетни линии
в НВ, за това колко забавно, плашещо и романтично може да бъде това предавне. Но
няма да мога да го направя така, както го прави Сесил. Затова ще изтъкна едно
друго нещо, което в крайна сметка е може би най-важното за WTNV.
Не се сещам за друго предаване, или книга, които в толкова голяма степен и
същевременно толкова ненатрапчиво да ме карат да мисля за живота и света около
нас; да ме депресира, и след това да ме обнадеждава и успокоява по така
прекрасен начин. НВ не просто се възползва от прекрасния глас на Сесил и казва
правилните думи. Той предава правилните чувства.
Защото
най-важното за Найт Вейл е... че там си добре. Наред. Както казва създателят
на предаването - Welcome to Night Vale е за странните хора в
живота ти – дори и този странен човек да си ти. В НВ е окей да си мъжка ръка на
име Меган, която в последствие си намира донорско тяло. В НВ е окей
предстедателят на училищното настоятелство да е светещ облак с психични
способности (ПОКЛОНЕТЕ СЕ ВСИЧКИ), от когото валят мъртви животни. В НВ е
окей кандидати за кмет да са петглав дракон и безлика жена, която тайно живее в
дома ти. В НВ брокерите на недвижими имоти живеят в елени. На този фон какво
по-нормално има от момиче в инвалидна количка или гей, или самотна майка?
Защото този странен град, където опасности те дебнат отвсякъде, се държи
заедно. И докато ги слушаш, няма как да не започнеш да се чувстваш
по-добре за себе си. Сесил е там и говори право на теб, точно на теб. За да ти
каже, че светът е голям и страшен, но всичко ще е наред. Че ти си наред.
Независимо за какво се безпокоиш (а кой не се безпокои за нещо?) Сесил ще ти
каже, че е окей, и някак ще го направи в точния момент. Че трябва само да
събереш смелост и да видиш красотата, която те заобикаля и да почувстваш
силата, на която си способен. За мен Сесил и WTNV побеждават който и да е
наръчник за самопомощ или мотивационен говорител, винаги, по всяко време.
И, добре, може и да развих фобия от кучета порода бийгъл, лека параноя,
че Стрекс Корп завладява града ми и нездрав интерес към някои фенфикшъни, но
всичко си струва, когато накрая Сесил ти пожелае лека нощ.
И накрая, един много дълъг (но без спойлери) цитат от последния епизод, който
просто доказва, че Сесил винаги казва нещата по-добре:
I know my role. You come to me for
escape, loyal listeners. To forget about the world, or…not to forget about it,
but to hear its dangers organized, put into a narrative framework, turned into
a story that can safely end.
But no matter how deeply you enter into the stories I am telling you, you can
never fully escape. The world is around you. You can hear it with one of your
ears right now.
Listen closely. What you are hearing is not the sound of a monster. There are
no spirits in that sound. No lurking or lurkers, no stalking or stalkers,
nothing hunting you. All you were hearing is the sound of the world you live
in. And you can put headphones on. You can listen to my voice. But you can
never fully escape that world. You are always half there, no matter where the
rest of you is.
But in those sounds, in that inescapable world, there is every joy you will
ever experience. Every beautiful person you will ever meet. Every wonderful
surprise that will ever wonderfully startle you.
It is the good and the bad. It is the sound of the world. A world that will
kill you, but also a world that will allow you to live.
And as you exist in this world, half hearing my half voice, remember: you’re
all right. You are alllll right.
Ако искате някой да ви разкаже за света такъв, какъвто е, но какъвто никога
не сте го чували - страшен, прекрасен и странен, и искате това да е
най-прекрасния глас, който сте чували - то най-горещо ви препоръчвам Welcome
to Night Vale. Ще се смеете, ще треперите от страх, ще съпреживявате, и -
вярвам - без никой да ви кара и натяква, ще станете по-толерантни. Включително
към себе си.
П.П. Ако съм постигнала целта си и съм успяла да ви убедя, може да слушате НВ в Youtube, директно на сайта им или през предпочитаното от вас приложение за подкасти - аз използвам Podbay
