[book review] "Потъването на Созопол" - Ина Вълчанова [audio book]

Заглавие: "Потъването на Созопол"
Автор: Ина Вълчанова

Жанр: съвременен, драма
Издателство: Сиела/Лексикон/Сторител
Топчеста оценка: 1.5 звезди

Бележка: аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова

Обикновено сама с няколко изречение обобщавам сюжета на книгата, но тук реших да приложа оригиналната анотация (от Гудрийдс):

В една бутилка водка има 700 грама.
Десет бутилки водка – 7 000 грама. Седем литра. Изглежда много. Но, какво ще стане, когато водката свърши?
Един мъж на възраст, която любезно можем да наречем "над средната", вече е отворил първата бутилка и е задействал часовника. Когато водката свърши, ще свърши и романът. И тогава ще се случи Нещо.
Защото е очевидно, че не може да продължава повече така.
Иначе, в романа има Созопол, два котарака и мокро куче с жълти очи, странна жена, която не е оттук, но някога е била, хазайка на име Мариола и украинка, която й е откраднала иконата на Богородица от вестник "Труд", практикуване на черна магия, която се оказва бяла или обратното, дървена къща в Стария град, в която някой е умрял, народен художник и поп с бяло расо, както и подробни инструкции, как да разпознаем истинското "Пъци". Има североизточен вятър, който всъщност не духа, сенки на приятели и сенки на техните истории.
И сянка на митология, която е все още жива и преди да бъде напълно забравена, може би крие ужасна мощ, направо способна да предизвика Края на света. 

 Причината за това е, че искам да изтъкна, че от приятно шарената черга от герои и събития от анотацията в романа няма да намерите почти нищо - или в най-добрия случай, наистина само сенки.Всъщност, има един гларус на име Пенка, който взима повече участие от почти всичко изброено, като изключим народния художник (който пак участва само пост фактум). От анотацията единственото в достатъчно количество в книгата е водката. Ако извадим от текста всички споменавания на водка и алкохол, тези 150 странички ще се стопят поне с една трета.

Май започнах ревюто си малко по-агресивно, отколкото ми е присъщо, но просто анотацията на книгата звучеше наистина като нещо, което би ми харесало. В крайна сметка се оказа, че романът като постройка и съдържание е почти всичко, което не харесвам.

Аз обичам да има сюжет, да има повече показани, отколкото казани неща, да има някаква загадка или действие,  искам да се привържа и да се заинтригувам от героите и съдбата им. "Потъването на Созопол" е книга на размисли и спомени, прескачащи от минало към настояще и обратно.

За сюжета, все пак - главният герой Чаво (май), идва в Созопол придружен от доволно количество  водка (зависи от гледната точка) и както скоро става ясно, намерението да сложи край на живота си, щом водката свърши. Докато оправя старата къща, той потъва в спомени за семейството и любовта си, а за негово неудоволствие и почуда, в Созопол се домъкват приятелите му, известени по тайнствен начин. И не само те, а и една странна жена, която Чаво кръщава Откачалката. А за фон - не спира да вали проливен дъжд.

Като загадка може читателят в един или друг момент да се зачуди какво е докарало Чаво до това решение или кой и как е разбрал да намеренията му и е изпратил имейлите до приятелите му. На това обаче никак не е акцентирано - ясно е, че фокусът е върху вътрешните преживявания на героя. Те обаче бяха твърде хаотични за моя вкус - наистина всички прескачащи се мисли и спомени, които могат да минат като лавина през главата на човек, понякога без връзка и логика. Някои от тях бяха хубави, други - не чак толкова. Исках ли да слушам за краката на баща му? Не.
Накрая на книгата се появиха опити за магически реализъм, но няма да издавам - това е едно от малкото неща, които почти ме заинтригуваха.
Основно разказът се води от Чаво, но тук-там го подемаха и другите герои - приятелите му и Откачалката, за по абзац-два. Тези отделни гледни точки обаче не ми обогатиха преживяването кой-знае колко. Тези хора не правеха кой-знае какво (е, все пак се домъкнаха в Созопол за интервенция - признавам им го), и не ми бяха особено интересни - не успях да стана съпричастна на никого - нито на Чаво, нито на Откачалката Джина, нито на останалите, чиито имена  не запомних. Все пак има един герой, който не трябва да забравяме - Созопол и морето. Мен... нещо не успя да ме докосне напълно, не беше изцяло морето на туристите, но не беше съвсем и моето море.Съдейки по чуждите ревюта обаче, образът на този Созопол е успял да се превърне за много читатели от сцена в главен и най-добър герой на книгата.

Аз слушах "Потъването на Созопол" като аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова. Мая Кисьова беше поела включванията на Джина, а първият - всичко останало. Прочитът обаче не ми допадна. Константин Динчев имаше хубава дикция, и иначе приятен глас, но имах чувството, че през целия текст поддържа една интонация, независимо какви събития и емоции предава, и ми идваше да я опиша като "психотично приповдигнат".Не усещах кога преминава от основния глас на Чаво към малките включвания на другите герои, трябваше да минат няколко изречения, докато се усетя, и това допълнително засилваше хаоса в главата ми.

Както стана ясно, това не е моята книга. Не съм сигурна и как се е получил филм по нея, но май отзивите за него са, че е по-интересен от книгата. В момента чета и съм на първата трета на "Живот в скалите", и ако тя ви е харесала, може да ви допадне и "Потъването на Созопол". И тук го има морето, нелинейното повествование, прехвърляне между минало и настояще, спомени и размисли за живота, смъртта, семейството и любовта. Засега обаче "Скалите" ми харесва повече. Ако решите, че това е вашият тип книга, все пак, точно в този случай я препоръчвам в писмен вид - 150 страници е, и на книга ми се струва, че ще минат по-леко и приятно, отколкото четирите часа аудио.

*В оценката си за книгата се старая да не взимам предвид впечатленията си от аудио изпълненията, а само тези за текста и съдържанието на книгата. Коментирам ги обаче, защото са част от личното ми преживяване на книгата.

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

Заглавие: "Срив"
Автор: Б.А. Парис

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Хермес
Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: прочетено за читателски клуб "Орбита"

Младата учителка Кас се връща от парти насред буря, и подминава жена в закъсала кола. Още същата вечер започват да я глождят угризения, а на сутринта най-лошите ѝ подозрения - жената е била брутално убита. Тя попада във водовъртеж от страхове и съмнения, който я увлича все по-надълбоко. Не смее да се обади в полицията - та мъжът ѝ толкова пъти я е предупреждавал да не минава по пътя в гората! Съсредоточвайки се в това, тя се улавя, че започва да забравя разни неща - уговорки, направени поръчки, поканени гости - неща, които вижда във все по-мрачна светлина предвид деменцията на майка си. И отгоре на всичко, някой започва да ѝ звъни всеки ден, но от другата страна на линията я чака само мълчание... Дали това не е убиецът?

Преди да премина към същината на ревюто, ето едно любопитно преживяване - поне за мен :) Месец по-рано четох "Списъкът на живота" и имах чувството, че тук наблюдавам алтернативна история на героинята от там Брет. Като тип характер двете ми бяха така подобни,  като професия - и двете са учителки. Имаха подобна здрава връзка с майките си, за които са се грижели преди смъртта им и след нея остават опустошени - но наследници на доста пари, за които разни близки и познати се оказва, че имат ламтежи. Случвало ли ви се е подобно дежа-вю на герои в съвсем различни ситуации?
Искам да изтъкна, че тази прилика по никакъв начин не попречи на удоволствието ми от четенето.

А наистина ми беше интересно да чета тази книга - като я почнах, не я пуснах. "Срив" е психологически трилър, но акцентът е на психологически. По-голямата част от книгата обрисува чувствата и преживяванията на Кас - страха ѝ от симптомите, които се акумулират един след друг и от тайнственият човек, който я тормози по телефона. Срамът ѝ, че не е помогнала на жената и  че е крила тайни от мъжа си. Нещата се задълбочават до много добре обрисуваната картина на клинична депресия - с нежеланието за нищо, хроничната умора, борбата с медикаментите - нежеланието да ги взима и битката да ги спре. Тази част от повествованието много ме впечатли, а не мислех, че такава тема би ми била интересна. От една страна, беше ми много любопитно, че психологическата болест беше основният враг, с когото се бореше Кас. От друга, това е първата (май) такава книга, която чета, и повдига донякъде стигмите на тези заболявания и ми помага да съм съпричастна на такава героиня.

О, което ми напомня - трябва да ви разкажа за фентъзито с героинята хипохондричка!

Осъзнавам, че тази част може да досади на някои читатели, ако очакват повече действие, но лично за мен, това бяха по-силните глави от книгата.

Разследване (един вид) се разви през последната една трета от книгата. Отново, в зависимост от нагласата ви, оттук нещата могат да поемат нагоре. Аз по-скоро малко се разочаровах. Първо, разкриването на истината от Кас се дължеше на чиста случайност, а аз обичам, когато нещата се движат напред и благодарение на усилията на героите. Второ, не исках виновникът да е този, който се оказа.

И да е имало сигнали за участието на съпруга, съвсем целенасочено съм ги изпуснала. Защо? Защото не исках. Исках бракът им да просъществува и да е истински и здрав, не на последно място, защото така щяхме да видим истинското отражение, което болестите имат върху близките на боледуващите. Било то деменция, депресия или друга болест, това неминуемо влияе и на семейството и приятелите. Възможно е понякога и на тях да им идва в повече, възможно е друг път доброто им желание да се сбълсква с желанията или нежеланията на болния, но важното е, когато в крайна сметка продължават да се поддържат. Накратко, исках тези прояви на подкрепа да са истински, а не част от сложен план. Участието на Рейчъл в заговора за парите пък беше окей, след като се примирих, че се разрушава илюзията за брака, но затова пък, че тя се оказа и убийцата ми дойде малко изкуствено - за да обвържат двете престъпления в едно.

Е, след като преживях нежеланието си, ми се щеше планът за отмъщението на Кас да е дори по-монтекристовски и да ги изтормози повече - заслужаваха го.

"Срив" беше несъмнено завладяваща книга, лесна за четене и различна от трилърите, които съм чела досега. Заслужени 4 звезди.

[част I]Български автори - форумно месечно предизвикателство - прочетени препоръки

Здравейте, музички! Ако сте примерни музи, знаете каква е темата за месечното читателско предизвикателство за март, и може би дори вече сте си прочели книжката! Темата ви чака точно тук! https://www.muse-bg.net/t4016-topic За останалите, идвам да напомням и да дам първата порция препоръки. Защото темата е🇧🇬 БЪЛГАРСКИ АВТОРИ!🇧🇬 Тази извадка е с книги, които съм прочела, и за които мога да кажа, че поне според мен са хубави (оценила съм с 4 или 5 звезди)

🇧🇬 Бързи четива: Лесно ще отметнете предизвикателството с четива като:
💚 Just Spas / Просто Спас Комиксът по "Просто Спас" на Стен Дамянов
💚 малката книжка Наследницата на Гери Йо, също и "Дългът" 
🇧🇬 Криминални:
За любителите на родни мистерии най-горещо препоръчвам
💚ЛОРА ЛАЗАР и от прочетените досега - "Веселото гробище", "Убиец назаем" и "Чашата на проклятието"
🇧🇬 Младежко фентъзи и романтика
💚 Откраднато-Обречено-Опазено на Искра Урумова, която ще ви потопи в света на самодивите - ревю "Откраднато"
💚 "Светлината на Атлантида" от Десислава Шейтанова (Лексикон Платформата за българска литература ) ревю "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

🇧🇬 Хумор
💚 Индор: Магия от боговете е със сигурност фентъзи, но хуморът е водещ - ревю Индор и братството на Почти Пълната Луна" - Б.Н.Добрев
💚 "Сестри Палавееви" на Алек Попов и CIELA Books за тези, които могат да гледат на миналото със смях - ревю "Сестри Палавееви"
🇧🇬Хорър
💚 "Странноприемницата" на Явор Цанев и Колекция Дракус

🇧🇬 Фентъзи и фантастика
💚 "Сивият път" и "Забравени сказания" на Любомир Николов - Нарви, за феновете на Толкин - ревю  "Сивият път"
💚 "Приказка за магьосници, физици и дракон" - Геновева Детелинова, която е толкова смешна, колкото и фантастична, но я слагам тук за баланс :D
🇧🇬 Драма и съвременни
💚 "Страст за живот" - Алеона де Кама - Избирам теб, ЛЮБОВ -ревю "Страст за живот"
💚 "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

Неща за вършене и свършени - март

Февруари беше учудващо слаб читателски месец, след силния януари - прочетох само три книжки. :(

Завърших аудио книжката за "Къщата" на Богдан Русев - ревю ето тук Ще обобщя, че криминалният случай ми хареса повече, но не и представянето на Ники като детектив. След нея беше "Вампир в Атлантида" на Алиса Дей - с ревю ето тук. От нея пък останах супер доволна, и само една книга ме дели от довършването на поредицата! Последно прочетох "Срив" на Б.А.Парис за читателския клуб.

Като реванш поне имаше читателски събития - сдобих се с два автографа - едният на "Светът ви очаква" на Пламен Диков . Вторият беше  на "Тракийският код" на Владимир Сълов, за която имаше представяне.

И тъй като няма друго за докладване, направо преминавам към плановете за март, които със сигурност ще бъдат по-амбициозни от изпълнимото :D

Първо с клубните неща. Книгата за среща на живо е "Живот в скалите" на Мария Лалова. Честно казано, не изглежда като мой тип книга, но обещавам да я пробвам без предразсъдъци.

Предполагам, ще има още една клубна книга за интернет срещата към края на месеца, така че запазвам място за нея.

От месечните предизвикателства във форум Муза: още не съм прочела нещо подходящо за февруари, където темата беше "Униформи". Срокът за това предизвикателство е до 15 март и почнах Serpents in Paradise, което е история от света на Стар Трек. Дано да има червеноризци :D
Темата за март пък е "Български автори". Бих могла там да използвам и "Живот в скалите", но предвид, че ме чакат доста други бт книжки, ще се пробвам да е нещо различно. Планирам като миналия месец да направя пост с препоръки за музестото предизвикателство

Отделно, в момента чета "Нямаме никаква представа" на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън, която е абсолютно разкошна и не ми се вписва в никое предизвикателство :D Като аудио книги съм заредила "Потъването на Созопол", по която явно има филм, и "Стъклената река", която споменаха на представянето на "Тракийският код", и ми привлече вниманието.

Февруарските планове нямаха нищо общо с февруарското постигнато, ще видим как ще е през март :D

[book review] Vampire in Atlantis - Alyssa Day

Заглавие: "Вампир в Атлантида"/ Vampire in Atlantis
Автор: Алиса Дей
Поредица: Воините на Посейдон

Жанр:романтика, паранормален, еротика
Топчеста оценка: 5 звезди

Прочетена на английски

Даниел е утвърден вече помощник на Воините в мисията им, както и на бунтовниците. Но също така е и вампир, което прави вписването му в средата доста трудно. След векове на борба, той вече е на път да се откаже - предава мястото си на приматор и изчаква един последен изгрев. От огнения ад обаче го спасява някой, който напълно отговаря на неговите представи за ангел - Серай, атлантската принцеса, която Даниел е познавал и обичал... преди 11 000 години.
Серай е прекарала всичкото това време в дълбок сън, чакайки принца, определен за нея, по стара атлантска традиция. Това така и не се случва. Вместо това, изригване в силата на Императора - скъпоценния камък, поддържащ девиците в това състояние - я вади от стазата. Това обаче обаче подлага на опасност нейния живот и този на сестрите ѝ.
Императорът явно е в лоши ръце, и Серай и Даниел трябва да го намерят преди да е станало късно.

Нека започна ревюто си с това, че страшно съжалявам, че тази книга не достигна до българските фенове на поредицата, защото много ми хареса.

Още от самото начало бе ясно, че тази книга ще разчупи стереотипа на другите "воинът на Посейдон се качва на земята и се влюбва безпаметно в смъртна девойка". Най-малкото защото  Даниел е вампир, който е сам решил да се бори за каузата на доброто (и съответно не мрънка, за разлика от воините).Този пич ми е симпатичен още от първата книга. Даниел стартира като двоен агент, но с времето доказа, че е по всеки начин отдаден на постигането на мир между хора и вампири. Дори се пробва като Приматор във Вампирския сенат, за които има моите адмирации и дори съжалих, че политическата му кариера беше така краткотрайна (да, да, знам - политика, какви ги приказвам).
Сега лирично отклонение, за което Дийдра сигурно ще ме убие, ако прочете това ревю :D Често сравнявах Даниел с принц Гарет от Vampire Empire. Последната е трилогия, написана прекрасно и захранена с чудесни идеи, но с главен герой, който в крайна сметка ме извади извън релси. Гарет, с неговото криворазбрано желание за човечност, отрицание на народа му и геноцидни изблици, рязко намали удоволствието ми от книгата. Даниел, при всичките недостатъци на повествованието поне се пробва за някакъв междинен вариант.

След като си излях каквото имах да казвам за него, нека преминем към изгората му.
През книгите досега неведнъж се чудех ко ли ще е тя. Най-вероятният ми кандидат беше Диърдри, която обаче отпадна, когато стана окончателно мъртва. Но след това се появи Серай! Чак се учудих колко ми хареса тази героиня. Надали си спомняте ревюто ми за историята на Мари, но в Серай открих това, което търсих, но не намерих у Мари - като поведение и като динамика в двойката. А начинът, по който Серай се разправи с Конлан беше пер-фек-тен.

Тази история нарушава статуквото и като доста размива границите между добрите и лошите. Да, вампирите са си все същите кръвопийци, но чрез Николас и господаря, превърнал Даниел ги виждаме и в друга, кхъм, светлина. Даниел и Серай трябва да отстояват своето пред тримата царски братя, на които изведнъж хич не им се нрави да се сродяват с вампири, а пък сред хората иа и отявлени отрепки.
Насладих се изцяло на тази мешаност.

"Вампир в Атлантида" четох на английски, и оригиналът несъмнено си има своите предимства. Като се почне от словесните игрички, до термини като Nightwalker, които просто ме кефят повече как звучат на английски. Но това, че на преводачите им е спестен евентуалния ми читателски гняв, не значи, че ще пощадя авторката. Алиса Дей можеше да обръща малко повече внимание към детайла - а тук Райзен съвсем ѝ беше убегнал. Първо с абсурдната сцена на "объркване" дали една ръка е отрязана сега или преди месеци, после с упоритото споменаване на "ръцете му" (да, множествено), в сцените с Мелъди. Ако не ви е станало ясно, официално Райзен изгуби едната си ръка преди няколко книги.
Не бях особено доволна и от сцените преди потъването на Атлантида - очаквах нещо доста по-апокалиптично, а не пладнешки човешки набези.
Не знам зали Алиса Дей ще ни даде още сцени от Потъването (надявам се), но във всеки случай в следващия том би трябвало да ни очаква голямо Въздигане! Имам големи надежди за дългоочакваната история на Аларик, а злата богиня Анубиса вече не се е показвала няколко книги.... Така че несъмнено ни чака грандиозен сблъсък.

Това мога засега да споделя за седмата книга от "виновната" ми поредица. Ако случайно сте следили "Воините на Посейдон" на български, не се отказвайте, като стигнете до "Вампир в Атлантида". Алиса Дей се чете лесно в оригинал, остават само две книги книги до края на поредицата, а историята е и секси и интересна - за седмата потвърждавам, а за последната ще докладвам скоро.

[book review] "Къщата" - Богдан Русев [audiobook]

Заглавие: "Къщата"
Автор: Богдан Русев
Поредица: Ники Вълков #1

Прочетена от: Петър Мелтев

Жанр: български, съвременен, криминален
Издателство: Обсидиан/Сторител
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Така... Ники Вълков е много симпатичен, но не е най-добрият детектив :D
Утешителното е, че всъщност във втората книга се справя по-добре - но за "Стаята" приказвах тук, нека сега се върнем на "Къщата"

Първият голям случай на частния детектив Ники Вълков го изпраща зад стените на "Къщата" - най-популярното риалити шоу на българския ефир. В сградата, в която всяка стая е денонощно наблюдавана от камери, някой е пребил жестоко една от участничките. Шоуто обаче трябва да продължи, затова и сценаристите прибягват до услугите на Никифор, вместо до полицията. Преди финалния епизод той трябва да открие кой, защо и как е престъпникът, останал невидим за очите на камерите.

След като изслушах "Стаята" и прочетох анотацията на "Къщата", очаквах с нетърпение да се захвана с тази книга - завръзката звучеше точно като криминален случай, чието разследване с интерес бих следила. Случаят наистина беше такъв, но детективското изпълнение на Ники не беше особено на ниво. От предната книга знам за неговата "супер сила", която му помага в разследванията - да познава правилните хора. Това определено е полезно, но от читателска гледна точка не особено интригуващо. Бях изумена и леко възмутена колко късно в разследването се обърна към миналото на жертвата Николета, струваше ми се, че още нещо можеше да се заключи от посещението в болницата, а финалната развръзка я отдавам повече на желание за екшън, отколкото за безпроблемно решаване на случая.
Въпреки това, дори и да звучи странно, беше ми интересно да следя самото развитие, именно защото случаят беше повече мой тип. Все пак имаше интрига в този модерен еквивалент на престъплението в заключена стая -  престъпление в заключена и наблюдавана непрестанно къща. А и Ники Вълков продължи да ми е симпатичен - дори и когато не оправда надеждите ми да влезе под прикритие в Къщата . :D  Затова и оценката на книгата е почти същата като на втората - беше ми приятно да я слушам, докато си върша работата вкъщи или вървя навън, а и ме топлеше мисълта, че Ники поне малко подобрява стратегията си във втората книга. Ако има и трета - а аз се надявам да е така - съм сигурна, че ще задобрее още.

Слушах книгата в изпълнение на Петър Мелтев. Оцених възможността да чуя историята на Ники, прочетена от мъж - разказът в книгата все пак се води в първо лице, а и гласът на актьора несъмнено ми хареса (май предпочитам книги, прочетени от мъже). Като цяло обаче прочитът на Христина Ибришимова в "Стаята" ми допадна повече - намерих го по-изразителен, и по-отчетливо различавах героите, особено в диалозите.

Ако вследствие от ревюто ми се чудите дали да подхванете "Къщата" - ако имате време за лека криминална история или ви се слуша нещо неангажиращо, и искате да прекарате няколко часа в компанията на симпатичен любител-детектив и в разходка из София - да. Ако обаче искате някой да ви разгадае случая и да вдигне летвата - препоръчвам по-скоро да се обърнете към комисар Донов - Мишената  (за първият му случай съм говорила тук - "Чашата на проклятието"  , но следващите книги са дори по-добри!).

[book review] "Откраднато" - Искра Урумова [book club]

 

Заглавие: "Откраднато" 

Автор: Искра Урумова

Поредица: История за чудеса 1

Жанр: фентъзи, митология, тийн, романтика

Издателство: Думите

Бележка: читателски клуб Орбита

Макар и да не му се дава много гласност, общоизвестен е фактът, че знаем много повече истории за вампири, върколаци и други екзотични същества, отколкото за собствения ни фолклор. Сега обаче ще ви представя началото на една трилогия, която може да попълни доста пропуски и то докато следите със затаен дъх какво е накроила съдбата за  една девойка.

Неда обаче не е каква да е девойка - тя е самодива. Самодива в беда. Тя и две другарки са заловени от овчари -техни отколешни врагове. Но по някаква причина овчарят пощадява косата - и съответно здравия разум на Неда, отнасяйки със себе си само един кичур. И това обаче никак не е безобидно - защото чрез този кичур Неда и овчарят Марко стават свързани. Макар че може да се окаже,че връзката между тях е по-стара, по-здрава, и не зависи само от това, що е откраднато...

Аз ще съм първа на опашката пред изповедалнята колко малко знам за самодивите. Затова не мога да преценя къде свършва мита и започва авторовата измислица. Знам от срещата (йей, бях на среща с авторката), че тя е направила много сериозни проучвания за легендите и местата. Знам също, че много ми хареса опозицията на самодиви и овчари и как се вписаха в съвремието на историята.

"Овчарите" са наследниците на юнаците от народните приказки и песни, антиподи на самодивите и най-близкото нещо до бг таен богат кръг, което съм срещала. В "Откраднато" има доста явна опозиция между самодиви и овчари, женското и мъжкото начало, природа и хора,духовно и материално. В следващата книга тези граници ще почнат леко да се размиват, но в "Открадното" можеда кажем, че овчарите са антагонистите в историята,със своите кражби, застрашаващи дългия мир. Но в лицето на Марко - един много харизматичен антагонист. (Изтъквам го, защото имах такова условие :D )

Въпреки че започва книжната си кариера донякъде от страната на лошите, Марко също получава възможност да се изкаже- Разказът се мести между гледните точки на Неда (в 1л.) и Марко (в 3л.) и можех да отлича характерните им гласове в. текста.  Хареса ми това - предполагаше да станем по близки с Неда, но разбираме по-добре и   Марко и динамиката на чувствата и отношенията на двамата. А като са ни дадени и противоположните гледни точки към световете на самодивите и овчарите, и няма как още отсега да се зачудим кое е истина и кое е останало скрито.

В първите няколко страници се обезпокоих, че стилът няма да ми е съвсем присърце. Открих обаче, че идеално приляга на темперамента на Неда и образа в главата ми - тя е доста по-пряма и уравновесена от другарките си самодиви. И преди ми се е случвало така точно да си паснат нещата - например с Кас от "Анна в рокля от кръв", където дори и сегашното време имаше своя чар. Обратно на "Откраднато" - единственото нещо, което не сработи с мен като стил и оформление беше разделението по часове и дати. Тази информация отначало ме боцкаше в очите, после мозъкът ми се научи да я изпуска, така че всичко беше окей.

По нагоре отворих дума за чувствата между Неда и Марко. В този том има не толкова романтика, колкото сблъсък, напрежение, и неотречима връзка между двамата. Дали за вас това е разочарование или облекчение, избирате сами :) За мен на този етап, това беше по-скоро плюс.

Забелявате, може би, че не говоря много за сюжета. Това е защото, ако се разпростра извън споменатото в анотацията, вече ще съм издала твърде много. " Откраднато" е тънка книга, и е сравнително бедна на събития. Въпреки че нямам никакви критики относно коя да е случка от сюжета, това прави впечатление. Още повече, че действието е съсредоточено в първата половина или 2/3 от книгата, а после историята малко се носи по течението. На този фон се вижда и друг дисбаланс - между информация и събития. Започнах ревюто си с това как като читатели ( и като хора) имаме нужда от тази информация. Авторката видимо се е постарала не само със събирането, но и с интегрирането на това знание, като фактите се преплитат в диалозите и пътуванията на героите. Но и така информацията чувствително взе превес към края.

Въпреки тази лека деклинация, затворих "Откраднато"единствено с желание да започна следващата. Малко книги препоръчвам на всекиго, но тази е една от тях - прочетете "Откраднато".Ще научите много за самодивите, за приказките и песните, за чудните места в   България; и ще получите завръзка на една магична история и може би любов. Какво друго да поискате от 180 стр?