[book review][movie review] Турски гамбит/ Turkish gambit

Заглавие: "Турски гамбит"
Автор: Борис Акунин
Поредица: Ераст Фандорин #2

Предупреждение за много много спойлери от книгата и филма! Много! Купища!

Предпрочитно:
Бях взела тази книга през септември от библиотеката - а едно от Форумните предизвикателства за месеца беше книга + филм. Нямах намерение да я включвам в предизвикателство, но реших - защо пък не - и изгледах и филма.

Историята:

Действието на "Турски гамбит" се развива в България по време на Руско-турската война (а филмът пък е сниман в България). Тук Ераст Фандорин, току-що измъкнал се от плен, ще трябва да разследва и открие шпионин сред съюзниците и кореспондентите при обсадата на Плевен, като на карта са поставени международните отношения на цяла Европа и изхода от войната. Случайността го среща с Варвара, млада и напредничава девойка, която решава да се промъкне при годеника си, военен шифровчик.

Следпрочитно:

С удоволствие се потопих в стила на Акунин. Той пише много леко, достъпно и увлекателно - поне в тези му книги. Скоро ми стана ясно, че това няма да ми стане любимата негова книга, но и също така, че ще е приятна за четене и много по-добра от историите за Пелагия или за Магистъра. Тук се плетат и нищят политически интриги, което не ми е любимата част при кримки и трилъри - аз предпочитам прости, конкретни престъпления - я убийство, я кражба. Въпреки това обаче успя да ме заинтересува. Книгата е построена като класически криминален роман - дават на читателя някои улики и информация, и той може сам да разсъждава кой е предателя. Но при крайното разкриване на изменника, Фандорин си имаше информация, с която само той разполагаше.

Основните ми оплаквания от книгата... са всъщност от Варя и Фандорин. Любимият ми Фандорин не участваше много активно в книгата, освен това беше в някакво странно междинно състояние между младият наивен Ераст от "Азазел" и остроумният Фандорин от "Вале пика". По голямата част от историята бе разказана чрез Варя, но освен гледна точка и няколко важни, но случайни момента, тя не помогна за развитието с друго. Освен това опасно балансираше с това да бъде досадна.
Финалът обаче беше разкошен. Мисля, че вече си имам нов кандидат за "харизматичен антагонист" в бингото Very Happy

Ще го обсъдя обаче при филма, за да не издавам спойлери.

Не пристъпих с голямо желание към филма, но за моя радост той много ми хареса Very Happy

Оказа се колоритен и красиво заснет - от създателите на "Нощен патрул" е, и си личеше. Мога да врънкам много как от гледна точка на сценария в "Нощен патрул" са оплескали нещата, но визуално ми беше харесал. Имаше много силни и въздействащи сцени - например началната битка в слънчогледите, маршът на батальоните към Плевен, когато те са под непрестанен обстрел, но се опитват да държат строя, и други. Откъм самото заснемане на филма имам само една критика. Тъй като в "Турски гамбит" се говори на много езици - руски (естествено), турски, английски, френски и съвсем малко български - това беше едно от нещата, които очаквах с нетърпение. Но вместо да сложат субтитри, та да чуваме хубавото гласче на д'Евре, или краткият магарешки разговор на български на Фандорин, бяха сложили един руски глас да дублира всички тези реплики. Аджеба, защо?
Актьорите бяха добри - и по нищо не отговаряха на това как аз си ги представях XD Което може би беше хубаво. Мисля, че ги бяха подбирали по кастинг за хубави очи - хубаво си играеха хората, наистина, ама като бонус имаха и хубави очички!

Тук и Варя, и Фандорин участваха много по-активно и да си го кажем, бяха по-полезни. С някои от екшън сцените се бяха поизхвърлили, но не се оплаквам - интересно ми беше.
Имаше големи разлики между филма и книгата - включително и в развръзката и финала.
Сега започват големите спойлери. Ако евентуално в бъдеше имате намерение да четете/гледате, по-добре пропуснете.

Филм + спойлери:: Започнах филма с нежелание именно защото четейки книгата доста се бях привързала към героя, който щеше да се окаже самият Ануар ефенди, проникнал под прикритие в руския лагер - френския журналист Шарл д'Eвре. В книгата той беше очарователен - интелигентен, чаровен, галантен - искрен. Да, мога да твърдя, че той беше искрен в чувствата си и приятелствата си - просто поставяше добруването на страната си над всичко, включително и над себе си.

"не ме гледайте толкова лошо. Не съм някакво чудовище, просто съм враг на вашата страна"

Опитах се да го мразя и да го виня за смъртта на всички от началото на книгата, да го обвиня дори във фанатизъм и самовлюбеност... но не се получи съвсем. Ануар беше перфектният антагонист, врагът, който би искал да имаш на своя страна и срещу когото е чест да се бориш. Мисля, че това беше най-достойният противник на Фандорин в поредицата.

Във филма, както споменах, са направили много промени... Мислех, че повечето от тях са просто за да го направят по-динамичен и с по-засилено участие на Варвара и Ераст и нямах нищо против. Но представете си изненадата ми, когато във финалната развръзка, Фандорин насочи обвинението не към д'Евре... а към Перепьолкин, спасеният от турски плен руски военен.
Мисля, че сценаристите бяха направили тази голяма промяна именно за да "смекчат" удара върху зрителите. Във филма д'Евре (изигран от истински франзуцин със сини очички и очарователен глас) беше все така нехайно прекрасен със своята авантюристична каубойска шапка и протрити ботуши. Затова пък Перепьолкин беше герой, когото спокойно можеше да ненавиждаш.
Не знам дали да се чувствам облекчена или разочарована от този изход. Смъртта на д'Евре/Ануар накрая на книгата беше тиха, красива и трагична и беше грандиозен финал на два гения, които искат да изведат страната си напред, но са от двете различни страни на барикадата. Тук във филма имахме ангажираща екшън сцена, но мисля, че не си струваше.

Дадох 4 звезди, но те бяха и под въздействие на филма :)

Title: Turkish gambit
Author: Boris Akunin
Series: Erast Fandorin #2

Pre-read thoughts:
For September, one of the monthly challenges in my favourite forum was Book+movie. I wasn't planning to go with this book I just took from the library but I didn't feel like starting something else. So I got and watched the movie, hence this double review

The Story:
Still recovering from the events in the Winter queen, the young Erats Fandorin is sent in the midst of the war between Russia and the Ottoman empire. Here a new case awaits him - to find out te true identity and the plans of the genius Anuar which may decide the outcome of the war. Things are not made easier by the presence of Varya - impulsive young lady trying to reach her fiance on the front.

After-read thoughts:

It was a pleasure to read Akunin.I love his style - light, nice to read, and so easy to get lost in it - at least in those books of his. Soon it became clear, that the Gambit won't be my favourite book, but it will also be better than the stories of Pelagia or the Magister. Here we get deep into the world of politics - while in my detective novels I prefer crimes that are easier to define - a murder, a robery. But even so, I felt intrigued. The book is built like a classic detective story, giving the readers clues and information, and letting him build his own theories. But for the final conclusion, Fandorin kept his own secrets.

What I din't like in the book... was actually Varya and Fandorin's fault. My favourite Fandorin here was somewhere in between the young naive Erast from The Winter Queen, and the clever Fandorin from The Jack of Spades.Most of the story was told by Varvara, but beside a point of vue, and a few important
but accidental details, she didn't contribute at all. Even more, at times she was very close to being annoying.

But the final... oh the final was amazing! So amazing actially I just must share it, hence the spoilers - but I'll be good and do so dowb below. For now you can continue reading :D

I wasn't very enthousiastic for the movie, but I ended up being delighted. It was beautifully made - by the creators of Night Watch, and it was visible, I might say. I can whine a whole lot about everything they got wrong in the Watch movies, but the visuals they did right. Some scenes were little masterpieces - the firing in the sunflower field in the beginning, the army on its way to Pleven - under fire, crying and singing.
It was a pity tho, the voicing. You see, there are many nationalities in this book - and movie. Russian, Turkish, English, French - and a bit of Bulgarian. And I knew French and Bulgarian actors took part, so I was expecting subtitles on those parts. But instead the pleasure of hearing d'Hevre's voice, or the donkey conversation, we were treated with an absolutely terrible male voice dubbing all that wasn't in Russian. Why?

I loved all the actor choices - even if (or mostly because) they had noting to do with how I envisioned then while reading the book (and they all had such pretty eyes). I think they overdid some of the action scenes, but I can't complain, since it was interesting. And - happy me - here Fandorin and Varya were much more active, and let's say - useful.

There is one HUGE difference betweeb the movie and the book - and it was the final itself. And here come the spoilers.

SPOILERS BELOW!!

One of the reasons I didn't feel like watching the movie was the fact that in the book the spy undercover turned to be Charles d'Hevre - the French journalist whom I loved so much. In the book he was brilliant - charming, kind, intelligent, a real gentleman - and honest. Yes, I do think he was honest in his friendship and his feelings - it was just that he had greater ideals - he was fighting for his country. Much like Fandorin. I tried to hate him, to blame him for the death of all the guilty and the innocent in the book, to accuse him of fanatism or egoism. He was the bad guy after all! But it just didn't work. He was the perfect antagonist, the enemy you'd want by your side, the enemy it is an honour to fight against.

As I mentioned, there were many changes, big and small in the movie. I thought it was all in the name of action. But imagine my surprise when in the end it all turned to clues... not against Hevre, but Perepyolkin, the Russian soldier saved in the beginning!
I guess the director decided to do so in order to soften the blow. In the movie Hevre was as charming as in the book, and Perepyolkin... well he was someone easy to ignore and later easy to hate. I don't know what to think of it. In the book Anuar's death was silent, tragic and beautiful. In the movie we had a grand battle finale and spared feelings, but I feld robbed.

Somehow I just want to combine the best from the movie and the book. Sigh.

Challenges: