About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email



петък, 5 декември 2014 г.

[book review]Mind me. Milady/Внимавай, милейди

Title: Mind me, milday
Author: Anne Rothman and Kenneth Hicks

Notes: review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
I am always in for a good new thriller, and the blurb for Mind me, milady was more than good enough to help me overcome the look of the cover. Before getting to the real part, few words about the cover. I thought it awful. Or rather - it's a beautiful picture, with all the text placed all right, but I don't feel it suited the story, nor the atmosphere of the novel. It is not exactly the type of cover that woll prompt me to turn the book and check the story.

The story:
The young Eve Patterson inherits from her dead mother some cases of her law practice. But she receives more than what she bargained for. Along with the work and the papers come a serial rapist, a young girl who may have a very special gift, and many secrets from the past of even Eve's closest friends. The past and the present become thightly entwined, as Eve struggles to find the truth before the next dreadfull call "Mind me, milady".

After-read thoughts:
But now to the good news! :D I think the cover rattle  is the only negative I can say about the novel. True, there were some things I wasn't all that happy with, but even them I can't see as flaws.
"Mind me, Milady" was indeed a great thriller and mystery novel, the type that makes you speed up when you go home late at night and avoid dark alleys. The story was wonderfully complex. What started as completely separated cases, with time wintertwined, then split again, really getting you to think and speculate. Of course for that helped the grand number of clues and bits of information scattered around the story. I enjoyed how a detail that seemed of little to no meaning in the beginning, later became of great importance.
A very unexpected and very welcomed addition to the story was the paranormal touch of Susan's supposed past life. It caught me off guard and it was so well built, it got me wondering at one point if it was actually true. And I was delighted on how everything on this was explained in the end.
As for the personages, I can't say Eve will become a personal favourite of mine, but nevertheless I loved how the characters were built and how they developped. Especially how Eve came to understand better her mother, and the inner aspects of the criminal mind. I didn't like how at one point Eve was so fast to judge and mistrust, and then later let herslef being fooled; but even so, she was a very realistic character - and so were all the rest.
I was having rather mixed feelings about the ending. I was so glad I was able to fugure out the culprit of Susan's past correctly. As said, there were enough clues in the story to discover his identity, even with all the "false" clues leading to another dicrection (that were SO MANY at one point, that it was kind of clear it wouldn't be him). I was genuinely surprised when we faced the real Gentleman. I was actually hoping for more clues about him too, Yes, his role seemed logical, but he just popped out of nothing. The final was bit too brusque for me, just a few pages before the end of the book, and I was left wanting to know more about the Gentleman and his past.
But overall, I loved the book. It is a classic example of a good mysetry novel that doesn't let your mind to rest till the very ending; and in the same time it comes with original plot and some unexpected characters and details.

Well deserved 5 stars

 Заглавие: "Внимавай, милейди"
Автор: Ан Ротман и Кенет Хикс

Копие за ревю от Инкспанд

По принцип винаги съм навита за интересен нов трилър, и в този случай анотацията на романа беше достатъчно добра, та да ме накара да пренебрегна ужасната корица. Нищо против картинката, нищо против шрифта, но дори и следпрочитно не ми се връзва с историята, още по-малко с атмосферата на книгата.

След смъртта на майка си Ив Патерсън наследява адвокатската ѝ практика с няколко незатворени случая. Получава обаче повече, отколкото се е надявала -заедно с документите наследява грижите по крехка млада жена, която може би крие специална дарба - и телефонна комуникация с извратен сериен изнасилвач, който нарича себе си Джентълмена. А също и много тайни от миналото на дори най-близките ѝ хора. Историята на Ню Йорк отпреди векове се преплита по странен начин с настоящето, докато Ив се надпреварва с времето и се опитва да разплете случая преди да е получила поредното страховито телефонно обаждане - "Внимавай, милейди"...

След мрънкането за корицата мога да докладвам, че май това беше единственото негативно нещо в книгата :D Имаше някои неща, които не ме зарадваха особено, но дори и тях не мога да видя като пропуски или слабости, защото доизграждаха героите и цялостната картина.
"Внимавай, милейди" беше наистина страхотен трилър, от типа, който те кара да забързваш, когато се прибираш сама вечер и да се ослушваш за стъпките си. Историята беше очарователно заплетена и сложна. Нещата започнаха като единични, несвързани случаи, но постепенно започнаха да се преплитат, после ПАК да се разделят, и наистина ме караха да мисля и спекулирам. За това помогна и голямото количество улики и късчета информация (но част от нея подлъгваща ! :D ), пръснати из книгата. Много обичам, когато нещо незначително от началото на книгата постепенно придобива важност и се оказва ключово.
Доста неочаквано, но прекрасно допълнение към историята беше сюжетната нишка с предполагаемо свръхестествените способности на Сюзън - младото момиче, което Ив взима под крилото си - и миналите ѝ животи. Беше така добре изградено, че в един момент се зачудих не е ли истина. А крайното обяснение беше повече от задоволително.

Колкото до героите, не мога да твърдя, че Ив ще се нареди сред любимите ми герои или разследващи, но въпреки това ми хареса развитието ѝ и найчина по който тя и другите герои бяха изградени. Особено как с времето прекарано в кантората Ив опознаваше все повече майка си, а също и кратките глави от гледна точка на престъпника. Не ми хареса обаче как в един момент Ив така лесно съдеше и обвиняваше другите, как не им се доверяваше - а в друг така лесно се оставяше да бъде подведена.
Не бях съвсем сигурна какво е отношението ми към края. От една страна, бях супер доволна, че успях да разгадая кой е злодеят от миналото на Сюзън - въпреки подвеждащата информация. Или може би заради нея, защото в един момент толкова усилено сочеше в една посока, че просто нямаше как точно този да се окаже престъпника. Същевременно много се учудих, когато разкриха Джентълмена. Този човек изобщо не ми беше под радара - това от една страна е хубаво, но все пак ми се искаше да има и улики към него. Или аз не съм ги уловила? Хм.
Във всеки случай финалната развръзка беше само няколко страници преди края и определено ме остави с желание да разбера повече за престъпленията и мотивите.

Но в крайна сметка книгата беше удоволствие за четене. Беше като микс от класическото крими, което ти позволява да поемеш ролята на детектива и да мислиш, но историята и героите бяха доста оригинални. И с това "Внимавай, милейди" си заслужи петте звезди :)

Reading challenges:

Няма коментари:

Публикуване на коментар