About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 19 юли 2019 г.

Летен четатон


Един книжен тигър решил да организира четатон, и полуспонтанно ми скимна да се присъединя. Тигровият пост е ето тук, вДневникът на един книжен тигър А полуспонтанно, защото преди няколко дни с Дийдра приказвахме малко за книжни зарядки, тренировки и маратони, и си мислех, че отдавна не съм участвала в такъв. Затова не само се навих да участвам, но и противно на другите пъти, когато съм на принципа "колкото-толкова", сега ще направя опит да се справя.

В тигровия четатон има на практика 7 категории, и продължава 1 седмица, между 22 и 29 юли. Другата ми мотивация е, че наближава Алеята на книгата. Аз съм печално известна с това, че непрекъснато си взимам нови книги. За 2019 броят новопридобити книги надвишава този на прочетените. Надявам се като вдигна малко бройката на прочетените книги, да не ми е толкова гузно, когато си взема нови от Алеята, защото всички знаем, че това ще стане.

Едит: Разбрах, че четатона тръгва от Ариел Бисет и си има и сайт - https://thereadingrush.com Това със сайта е супер за мен, защото не следя влогъри, а и освен това, може да си събираш в него значки и постижения. А аз много се амбицирам да събирам значки. Дано да успея да ви покажа колекция накрая

За повишаване на изпълнимостта, при избора на книги си поставих следните цели:
1) Максимално тънки, защото това е четатон за брой книги, а не за брой страници като Форумните маратони
2)Максимално добре разпределени на различните средства за четене, за да мога да действам навсякъде
3)Като изключим точка 2, да са хартиени, за да намаля физическите купчини
4)да има от български автори.

И ето я и бързата ми селекция (все пак този пост го видях днес на работа)


Книга с лилава корица. -  " На пет стъпки от теб" - Рейчъл Липкнот

 Имам доста книги с лилави корици. Избрах "На пет стъпки от теб", която получих с кутия. Сигурно иначе нямаше да си я купя. Надявам се все пак да ми хареса, да има достатъчно история, а не само образоване по темата. Не че е излишно. Приказката за любов и муковисцидоза е 212 странички. 

Прочети цяла книга на едно място. The contrary tale of Butterfly girl - Ишбел Бий
Това условие ме заинтригува, защото обикновено е "прочети едни книга наведнъж", а не "на едно място". Е, мястото тук смятам да е работа. Имам дежурства, в които се надявам да отмъкна свободна минути и за целта съм заредила "The contrary tale of the Butterfly Girl" на Ишбел Бий. "Мирър и Голиат" беше странно разкошна, и ще се радвам да видя пак очарователния перко Лъвхарт. Освен това е престъпление, че не издадоха тази тъй прекрасна корица. Говорим все пак за дуология, а не за безкрайна поредица, а кой не би искал да държи това бижу? То е 334 страници, но който е отварял "Мирър и Голиат" знае, че освен интереса, и оформлението на страниците те кара да хвърчиш напред.


Книга, която е трябвало да прочетеш миналата година. - "Денят на инвикта" - Николай Пеев
На това условие отговарят над 200 книги, които ме чакат отпреди началото на 2019. Допълнителните условия обаче органичиха малко селекцията и избрах "Денят на инвикта" на Николай Пеев. Миналото лято бях на представяне на книгата с автора, и смятах да я прочета много по-рано. "Инвикта" пък е 214 стр.


Дебютна книга. - "Дух" - Натали Димитрова
Натали Димитрова е другарче от Форум Муза и от две лета се каня да прочета дебютната ѝ книжка. Имам умерено високи очаквания към нея. Умереността идва от това, че съм чела нещата ѝ във форума, и виждах как от разказ на разказ стилът и историите на това момиче ставаха все по-добри и тя разгръщаше чудесен потенциал, а "Дух" е писан преди част от тях. Много съм любопитна обаче, и се радвам, че я намерих. Звучи като чудесна паранормална тийн история. Надявам се Натали да продължава да пише, въпреки че знаем, че животът обича да ти се пречка "Дух " е 146 стр.


Книга с герой, който не е човек. - "Тайната на Артемис Фоул" - Оуън Колфър
Артемис е малко очарователно психопатче, което смело нагазва в света на феите и гоблините. Чудесна поредица, която четох навремето, каквото бе преведено, а сега съм заредила аудио на Сторител. То е 7 часа, иначе книгата се води 224 стр. Бтв, искрено се надявам сега Сторител да довършат превода, след като бе спрян до 3 книга - иначе защо да подхващат именно тази поредица?


Книга със заглавие от пет или повече думи. - "Няма да получите омразата ми" - Антоан Лейри


Продължавам да казвам, че не се разбирам с модерната френска литература, но тази година все ме тегли книги от или свързани с Франция. Драматичната история за любов и омраза е достатъчно популярна и мнозина са чели тази книга. Освен многодумното заглавие, бонус са и страниците - 79

Прочети книга и изгледай адаптацията ѝ.     "Академия за вампири" - Ришел Мийд
Отсега казвам, че надали ще гледам филма. Но по "Академия за вампири" на Ришел Мийд има филм, така че се брои за категорията. Не че имам нещо против екранизациите, просто нямам време, и сравнително рядко гледам целенасочено филми. А книгите ги имам отдавна - от 2013, и кротко си чакат реда. Този роман е 300 стр, и е от по-тлъстичките, но се надявам да се чете бързо.

Такива са плановете ми за чететона. 5 хартиени книги, 1 електронна и 1 аудио, за да мога да покрия всички възможни места за четене. Около 1500 страници. Всъщност е сравнително възможно. Да видим с колко чиста съвест ще ида на алеята на книгата.

неделя, 14 юли 2019 г.

[book review] Японски загадки I - "Шинджу", "Бундори", "Урагири"

В края на миналата година почти спонтанно (трябваше ми буква Ш за Азбучното предизвикателство :D ) започнах да препрочитам поредицата "Японски загадки" на Лора Джо Роуланд. Тази поредица беше една от знаковите за гимназиално-библиотечния ми период :) и в голяма степен обуслови интереса ми към Япония, и после към мангата и анимето. Навремето ги четох разбъркано - знаете как е, когато взимате поредица от библиотеката. Сега реших да ги прочета подред, и съвсем набързо да ви запозная с книгите от тази наистина интересна поредица.
Заглавие: "Шинджу"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #1

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

"Шинджу" е първата книга от поредицата, която тепърва ще ни запознава с младия самурай Сано Ичиро. Тук той тепърва започва работа в службите на реда - назначение, което е получил не по наследство, което веднага го прави нежелан от колегите му. Когато му нареждат да разследва "шинджу" - ритуално убийство от любов между богаташка дъщеря и неизвестен художник, всички го съветват да приключи нещата бързо и тихо. Но детективският му нюх и вроденото чувство за чест и правда не му дават мира и Сано избира да търси истината докрай.



Заглавие: "Бундори"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #2

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

След като самоотвержено е спасил живота на шогуна, Сано Ичиро започва истинската си кариера като негов личен следовател. Първият му истински случай е да открие убиецът Бундори - убиец, който прави от жертвите си старовремски бойни трофеи - забива главите им на дъски. И тук младият самурай се изправя пред дилемата - дали да се подчини на правилата за воинско подчинение или да се вслуша във вътрешното си чувство за справедливост.
Заглавие: "Урагири"
Автор: Лора Джо Роуланд
Поредица: Японски загадки #3

Издателство:Труд
Жанр: криминален, исторически
Топчеста оценка: 5 звезди

Без да подозира, при предните си две приключения, Сано си навлича гнева на опасен противник - дворцовия управител Янагисава. За да го махне от пътя си, той изпраща младият сосакан на далечна и опасна мисия - на остров Дешима, единственото място в Япония, където е разрешен достъпа на чужденци и търговията с тях. В наложената изолация, дори и проява на благосклонност може да бъде разтълкувана като измяна. Като по поръчка, щом Сано стъпва в Дешима, един холандец е убит. Както винаги, сосакан Сано не може да остави нещата да бъдат претупани. Докато разследва обаче, в стремежа си да научи всички подробности, той сам е обвинен че е предател - урагири.

 Първите книги от тази поредица винаги са ми били любими - и това сега не е първият им препрочит (но е първи хронологичен). Това е първото запознанство с тези герои, първата среща със света и културата, така интимно и красиво описан от Лора Джо Роуланд. И не на последно място - това са случаите на Сано, които не са така политически обременени, както някои от романите по-нататък :) Ех, времена на по-семпли, но пък изключително екзотични убийства :D
Мисля, че няма как читателят да не заобича Сано Ичиро. Той е перфектен детектив, и освен това е въплъщение на бушидо. Същевременно обаче е достатъчно интелигентен и напредничав, за да не се подчинява сляпо и именно тази вътрешна дилема доста често стои в основата на случаите, които разследва. В тези три книги се запознаваме още със слабохарактерния шогун, и с дворцовия управител Янагисава, който се превръща в основен антагонист за Сано Ичиро. Признавам си, навремето героят на Янагисава беше в челните редици на "злодеи, които харесвам и на които съчуствам", не на последно място заради миналото му. Той е манипулативен и интелигентен, заради което и сега печели точки, но при този прочит видях у него твърде много жестокост и твърде много страх, за да го кача пак на пиадестала.
Във втората книга има още една героиня, която заслужава споменаване, макар и ролята ѝ да е само в рамките на "Бундори" - Аой, нинджа и шпионин, и първа любов на Сано. Връзката им бе кратка и интензивна и остави следа както у Сано, така и у читателя. Казвам го, въпреки че съм фен на съпругата му Рейко - но за нея в следващите книги и ревюта.


Теоретично може да подхванете поредицата само с идеята да се запознаете с Япония. Поне теоретично, защото както казах съм 99% сигурна, че Сано и случите му ще ви заинтригуват. Но във всеки случай романите повдигат завесите над най-интимните кътчета на Япония по време на шогуната. От двореца на шогуна с всичките му наложници (всъщност тази точно вратичка се отваря в четвъртата книга) и интриги, до най-презряната прослойка в обществото - ета, на които са прехвърлени всички дейности, свързани със смъртта - от касапи до гробари. Затворът на Едо - едно несъмнено страховито място, където не са спестени нито грам от мръсотията и кървищата, но редом до които е и убежището на доктор Ито - отхвърленият учен, посмял да се интересува от европейска наука. Като споменах последното, третата книга, "Урагири" винаги ми е била много интересна, заради описанията на така ограничените взаимодействия между холандските търговци и японците, и между сблъсъка на разбирания, вяра и култура.   Авторката ни води през търговските улици, театрите, забранените квартали, описва ритуали и детайли, неусетно вмъква всичко, което бих искала да узная, като в нито един момент не се почувствах, че просто ми изсипват информация - нещо, което ми е проблем, когато чета "опознавателни" книги, и заради което още от детска възраст нещо не се имам с Жул Верн. В почти всяка книга има сцени както на насилие, така и на секс, защото те са неразделна част от историята, която разказва. Не спестява нищо, което може да се вмъкне и го прави толкова безшевно, че и досега, както виждате, тази поредица си ми остава любима.

Ако не сте посягали досега към тези книжки, и имате интерес към историческия криминален роман, към културата на Япония, или просто искате буквално да потънете в някоя история - намерете си Японска загадка. Допълнителен бонус, който стимулира желанието ми за препрочитане, е че книжките вървят по 5 лв в момента.  Аз ще продължа да кретам бавно и славно (остават ми 15 романа от поредицата) и смятам да докладвам след още 3 прочетени.

неделя, 30 юни 2019 г.

[book review] "Питър Пан в алено" - Джералдин Макохран


Заглавие: "Питър Пан в алено"
Автор: Джералдин Макохран

Жанр: детски, приключенски, фантастика
Издателство: Аделфи
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: официално продължение на романа на Бари от друг автор

Официалното продължение на Питър Пан - по-вълшебно, по-нежно и по-мило, отколкото очаквах - и дори от оригинала.
Никога не съм била голям фен на Питър Пан, въпреки че харесвах магията и приключенията на Небивалата земя. Питър и Звънче/Камбанка така и не успяха да ме пленят със своя чар. Преди няколко години видях това прекрасно издание на - изненада! - официалното продължение на Питър Пан. Беше толкова красиво и толкова евтино - наистина!, а моите книжни ангели са толкова слаби, че го купих. След това ме чака с години - както често се случва у нас, да се наканя и да преодолея неверието си към Питър Пан и към продълженията от други автори.
Когато накрая откликнах на позива му, "Питър Пан в алено" щедро ми се отблагодари за доверието.

Както започват много продължения на детски книги, тук Уенди и всички изгубени деца са вече пораснали. Нещо от сънищата им обаче ги вика обратно и те приемат нелеката задача да станат отново малки и да намерят пътя към Небивалата земя. Когато пристигат, я заварват хем същата, хем променена . Лятото си е тръгнало, а Питър е заменил туниката от листа с дреха от алени пера. Но игрите са все така забавни и бързо поглъщат децата - чак до степен да спрат да забелязват някои детайли...

Въпреки предубежденията си, много бързо потънах в тази приказка. Приключенията бяха съизмерни с тези от оригинала - истински феи, пирати, индианци, а което не е истинско, бързо бива въображено - от дракони до съкровища. Нови врагове и забравени познати се лутат из тази променена Небивала Земя, а Порастването дебне отвсякъде и заплашва дори Единственото дете.
Всяка сцена и дума в тази история бяха така хубаво избрани и премерени, че се превърнаха направо в магия, равна по сила на тази, която може да връща феи към живота. Джералдин Макохран прекрасно се бе нагодила като звучене към Джеймс Матю Бари. Същевременно обаче тази книга бе по-нежна и мила. И то по един дискретен начин, който да не смути приключенията, но който усетих много дълбоко. "Питър Пан в алено" бе по-толерантна към злощастните възрастни, неуспели да избегнат проклятието на порастването, дори и самият Питър да не е толкова благосклонен. А от време на време прозвучаваха кристално тъжни нотки, като от кларинета на Малчо. Те разказваха за война, вдовци, изгубени деца, изгубени майки, изгубени постижения. Неща, които се спотайват под повърхността и те хващат неподготвен, за да отекнат право в сърцето ти.

"Питър Пан в алено" наистина бе прекрасна книга. Лично за мен - по-хубава от оригинала, дори и някой да каже, че това твърдение е кощунство. Това е книга за деца, в които се крият възрастни и възрастни, които още са деца. Но най-вече е за хора, които избират да ги е грижа, а точно това в голяма степен ми липсваше в оригинала.


сряда, 19 юни 2019 г.

[book review]"Играта на ангела" - Карлос Руис Сафон [book club]

Заглавие: "Играта на ангела"
Автор: Карлос Руис Сафон
Поредица: Гробището на забравените книги

Издателство: Изток-Запад
Жанр: мистерия, трилър, магически реализъм, исторически, фантастика
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: четена за клуб Орбита

В началото на 20 век, в Барселона, младият Давид Мартин мечтае за едно - да пише. И въпреки че това несъмнено му се удава, съдбата е все неблагосклонна към него - той е принуден да пилее таланта си недооценен, списвайки за вестник; или като автор в сянка, изцеждан от безскрупулните си издатели. Докато един ден съдбата решава да му направи услуга - или може би лоша шега, като го завежда в Гробището на забравените книги. В това убежище, достъпно за малцина, ръката му се насочва към една книга - "Лукс етерна" - която противно на заглавието си е изпълнена с много повече мрак, отколкото светлина.
Давид най-накрая приема предложението на един тайнствен - и плашещ - благодетел, без да подозира, че това ще го поведе по пътя на автора на "Лукс етерна" и ще се окаже пагубно за него, за хората, които обича, и дори може би за човечеството. Защото думите имат сила.

В анотацията си "Играта на ангела" е описана като лошата сестра на "Сянката на вятъра". Отначало приех това сравнение като част от мелодрамата, съставяща стила на Сафон, но след като я прочетох, няма как да не призная колко е точно. "Играта" е по-мрачна и по-опасна, Давид е "по-големият брат", по-суров и по-обръгнат, без  младежкия оптимизъм и вяра на Даниел, любовта е обречена от самото начало, дори и Барселона тук бе по-недружелюбна, отколкото в "Сянката на вятъра". С тази атмосфера, "Играта на ангела" ми хареса дори повече от "Сянката", дори и героите там да ми станаха по-близки и по-мили на сърцето.
Макар да е вълк-единак, Давид все пак не е сам в историята си. Няколко герои изпъкват повече в сюжета  - една от тях бе любимката ми, Изабела. Дива и прекрасна, много страници таях надежда, че тя ще намери място в сърцето на Давид. Въпреки че това не се сбъдна, тя си остана лъча светлина в тази история, и връзката с предишната книга (за която дълго не си дадох сметка). Единствено съжалявам, че не разви писателския си потенциал - надявах се и тя да изживее своето приключение в Гробището на забравените книги. Може би в следващия роман?
Другият герой, който ме докосна, бе Педро Видал и неговото приятелство и съперничество с Давид. В читателския мненията за този герой бяха леко противоположни, но за мен той бе положителен, трагичен герой, и финалните сцени с него бяха едни от най-емоционалните в книгата, по-силни от който и да е момент с Кристина - възлюбената на Давид.
Като структура и посока, "Играта на ангела" следва в голяма степен примера на голямата си сестра. В горе-долу три-четвърти от обема си тя заплита историята, гради атмосфера и заплита ведно човека и книгата му. А в последните страници попадаме във водовъртеж от екшън, и сюжета тръгва в съвсем нова и неочаквана посока! Както и в "Сянката", не ми хареса тази рязка промяна на фокуса.Искаше ми се повече да задълбочим върху това, което имаме, евентуално да открием малко завесата на тайната на този ангел и играта му. Но както казахме в началото, Сафон май малко си пада по мелодрамата :D Затова пък, както често се случва, съм противно на общото мнение по отношение на епилога - обожавам го! Странен, твърдо магично-фантастичен (докато в "Сянката" можехме да поспорим къде необяснимото е плод на обстоятелствата и въображението) и обвързващ всички малки неща в книгата в нещо съдбовно... и тъжно. За мен това беше перфектният завършек на такъв тип история.

Ако и на вас "Играта на ангела" ви е харесала, то естествено, не пропускайте първата част - многократно досега спомената "Сянката на вятъра" - която има ревю в блога ТУК . Ако копнеете са още историческа атмосфера с щипка магия, обърнете внимание на "Картата на времето" на Феликс Палма. Също испанец, също Изток-Запад. Случайност? Не мисля :)

А пък аз търпеливо ще чакам в читателския клуб да се върнем към Сафон за третата част от поредицата му. "Затворникът на Рая" чака свобода.

четвъртък, 13 юни 2019 г.

[book review]"Жената от Танжер" - Кристин Манган[book club]

Заглавие: "Жената от Танжер"
Автор: Кристин Манган

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Прозорец
Топчеста оценка: 3 звезди

Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"

Алис е избягала от миналото си в Танжер, Мароко. Но това, което е смятала да бъде ново начало, заплашва да се превърне в клетка - Алис се чувства затворена между преследващите я спомени, охлаждащите се отношения със съпруга ѝ и екзотичния свят, в който не успява да се впише. Миналото обаче не я е забравило и един ден чука на вратата ѝ. И почти против волята си Алис отваря.
Някога с Луси Мейсън, бедната стипендиантка, с която са били съквартирантки в колежа, я е свързвало съкровено приятелство, докато един инцидент и една тайна не ги разделят. Дали появата ѝ ще помогне на Алис да се помири с миналото, или напротив - ще разбуни духовете, докато не я погълнат?


"Жената от Танжер" е роман на атмосферата. От една страна, това е атмосферата на една екзотична страна през 50-те години. От друга - психологическият съспенс, който се натрупваше глава след глава.

Времето и мястото на събитията. Време, което е останало като синоним на елегантност и стил, но и на назряващо на много места напрежение. А такова място  е Танжер, Мароко - град с множество имена, град на древна история и  модерни опасности, на стари гробници и модерни измамници по улиците и в джаз клубовете. Град, който една жена ще познае и ще се превърне в Жената от Танжер.
Духът на Танжер за мен беше една от най-силните страни на романа, една смес от история и анархия. Дори не ми стигна - исках да го видя още вплетен в историите на момичетата. Но ако с нещо ще запомня тази книга, това са гледките от Танжер, така както си го представих.

А какво оставя на заден план екзотиката на Мароко, която иначе така лесно привлича вниманието на читателя? Именно напрежението, което се таи между двете момичета - Алис и Луси, и което става все по-интензивно. Алис е нежна, затворена и винаги е била зависима от другите. Срещата ѝ с Луси в колежа отначало ѝ дава опора и ѝ помага да се освободи от черупката си. Привързаността на Луси обаче става все по-обсебваща, докато се опитва да завземе вниманието, времето, обичта и накрая дори личността на другото момиче.

Преди да прочета книгата, четох ревю, в което описваха отношенията между Алис и Луси в контекста на личностното израстване  и женското приятелство. След като се запознах с романа, честно се изумих на това сравнение, защото първата дума, с която бих описала отношенията между момичетата са патологични. Алис, която поначало беше психически крехка, ставаше все по-лабилна под "грижите" на Луси, докато не затъна в депресия и дори по-дълбоко. Луси пък беше особено опасен противник, защото освен интелигентна и смела, тя искрено вярваше в ролите и сюжетите, които поставяше. Изобщо не се наемам да поставям диагнози, но това между тях със сигурност не беше здравословна връзка, не дори и просто такава между манипулатор и жертва. Искам да изтъкна, че нямам против решението да се разгърнат точно така отношенията между тях, просто няма как да ги нарека приятелство. Затова пък са чудесен пример колко размита може да е границата между доброто и злото, между реалното и илюзорното през кривата на нечие съзнание.

Едно от нещата, казани за тях двете в книгата несъмнено е вярно - че са се намерили, тези два така противоположни характера и това е дало възможност на сюжета да ескалира. От това, което научаваме за миналото на Алис и Луси може да поразсъждаваме за причините да се развият така, но акцентът на "Жената от Танжер" не е върху това - той е върху самият сблъсък.

Психологическото надиграване, ако може така да го нарека, наистина е центърът на книгата. То оставя на заден план духа на Танжер, както и какъвто и да е друг сюжет. Последното лично за мен беше минус, защото във втората половина на книгата почнах да се отегчавам от напрежението, което не намираше отдушник и почувствах нужда от по-активното развитие на някаква история. Вярно, имаше едни убийства, но кой и дари ги е извършил изобщо не беше повод за размисъл. Да си го кажа направо - доскуча ми. Не се интересувах нито от съпруга на Алис, нито от Юсуф или който е да е друг герой, замесен в книгата.

Обожавам тази корица!


"Жената от Танжер" е книга за любителите на психологическия трилър. Ако обичате да наблюдавате такъв тип напрегнати взаимоотношения, това е книга за вас. На мен лично ми трябваше малко повече действие, за да ангажира вниманието ми напълно.

Ако сте чели "Жената от Танжер" и ви е харесала, може да опитате един съвременен роман - "Срив" на Б.А.Парис - ревю тук . Там главната героиня също се спуска по стръмната спирала на лудостта, но завършва по-щастливо :D

вторник, 28 май 2019 г.

[mini book review] "(Не)обикновените животни" - Чавдар Черников

Заглавие: "(Не)обикновените животни"
Автор: Чавдар Черников

Издателство: Българска наука (налично в сайта на Изток-Запад)
Жанр:научнопопулярен
Топчеста оценка: 5 звезди

Като малко почивка от супер точните науки, сега искам да ви покажа едно книжле, което е истинско съкровище. Получих го преди няколко години от Читателския колет на сайта Читател, но сравнително често посягам към него, най-вече като се присетя и искам да покажа нещо на някого.

Докато предните книги се занимаваха или с огромната Вселена, или с микровселената на частиците, следващите четива се посвещават на една по-близка, видима Вселена - но в никакъв случай по-малко вълнуваща. Защото ако си мислим, че знаем всичко за животните и взаимоотношенията между тях, дълбоко се лъжем. Зоологията крие много тайни, и Чавдар Черников ни разкрива някои от тях.

Тънка книжка, но чудесно изградена, и текстът е украсен както със снимки, така и с рисунки. Очарователен детайл бяха малките рисунки в дъното на всяка страница, тематични за всеки дял на книгата. Тя е разделена основно на две - (Не)обикновените отрови и (Не)обикновените взаимоотношения, а по-нататък се разклонява още, засягайки различни теми, като канибализъм и размножаване например, в частта за взаимоотношенията.

Обхванати са предимно по-низшите разреди, като насекоми и  мекотели, после риби, влечуги и земноводни, и сравнително малко споменавания на птици и бозайници. Всяка статия обаче крие изненада - знаехте ли например, че има отровни птици? Или че има паразитиращо ракообразно, което живее в устата на риба, заемайки мястото на езика ѝ и хранейки се от кръвотока ѝ? Че има пеперуди вампири? Че отровата на някои животни зависи от диетата?

Убедена съм, че всеки ще намери в "(Не)обикновените животни" факт, който да го изненада и изуми. Научното и популярното са перфектно балансирани, а авторът разказва така увлекателно, преминавайки от едно удивително същество към друго, че ще свършите книжката преди да се усетите, че не четете художествена литература.


събота, 25 май 2019 г.

[comic book review] Дедпул убива наред

Заглавие: Deadpool Killogy/"Дедпул избива вселената на Марвел", "Дедпул убива класиките", "Дедпул убива Дедпул
Автор: Кълън Бън и колектив

Издателство: Артлайн (на български)
Жанр: комикс, екшън, фантастика, 18+
Топчеста оценка: 4 звезди

В една от многото вселени, един провален експеримент отключва напълно лудостта на и бездруго морално нестабилния Дедпул. Той вижда само един начин да сложи край на страданията на света и на себе си - да избие всичко подред. Започва от героите от собствения си свят, после се прехвърля във вселената на литературната класика, докато най-накрая не стигне до най-важния си противник - всички варианти на себе си.

Има ли светът шанс, ако Дедпул е решил да се обърне срещу него?

На български тази история излиза като три отделни книжки. Ние я взехме на английски в едно издание, от една Алея на книгата малко преди да обявят превода. Чак сега обаче се довлачих до прочитането ѝ, отчасти защото другарчето ми, който я прочете първи, каза, че другият комикс, който взехме, е много по-добър. От нашенските книжни блогъри чувах обаче все хубави неща, а всички знаем, че е най-добре да провериш сам.

Та, Дедпул отново е тук, въоръжен с това, заради което го обичаме - остър меч и още по-остър език. Това са и двете основни съставки на сюжета на книжката - грандиозни, изпълнени с насилие битки и забавни - макар и откъм страната на черния хумор - диалози. Или понякога монолози, зависи как гледате на леко шизофренясалия Дедпул. Заглавието на първата книжка, "Дедпул избива героите на Марвел" е достатъчно да обобщи съдържанието - тук в лудостта си Дедпул погва подред всички знайни герои на комиксовия гигант. Причината - без да се задълбавам и да влизам в твърде много спойлери от оскъдния сюжет  - е убедеността му, че мъките му ще свършат ако успее да унищожи света като цяло, създателите и причините му за съществуване.

Втората част, "Дедпул убива класиките", се затвърди като моя любима. Тук мелето продължава, но определено оцених врътката, с която Дедпул се насочи към света на литературата. Непрекъснато се чудех кое произведение ще попадне следващо под мушката му, а също и кои модерни герои е вдъхновило. Призрачният ездач беше логично последствие на Конника без глава от Слийпи Холоу, но някои определено ме изненадаха! Тази част на комикса също ме изненада с ответен ударен отбор, по-разнороден дори и от Лигата на необикновените джентълмени. А финалните панели бяха красиви и тъжни по един странен начин.

"Дедпул убива Дедпул" е финалната част на комикса, която ни запознава с безбройните варианти на Дедпул, сред които несъмнено изпъкват Догпул, Дъкпул и Пандапул, които може и да имаха други имена в комикса, но тези обясняват достатъчно добре същността им. Страшно много ми се прииска да видя един двубой между Дъкпул и Спайдърпорк, а колкото е шантава вселената на Марвел, като нищо да ми се сбъдне желанието. :D  Убийствената трилогия тук стига до изненадващо щастлив завършек (един вид), макар и с цената на доста убити Дедпули.


 След като най-накрая го прочетох, мога да потвърдя, че антологията със зомбираните президенти ми  хареса повече,както и Дедпул срещу Спайдърмен, с който също се сдобихме с няколко преведени броя. Но "Дедпул убива" също не беше никак лош.

Основното ми оплакване е откъм доста оскъдния сюжет. Акцентът тук е на битките, мелето, хвърчащите карантии и крайници, и характерните за Дедпул остроумни реплики. Историята е колкото да има завръзка и в следващите комикс книжки да има оправдание Дедпул да се втурне да избива съответно литературните герои и после себеподобните си.Това беше особено явно в първата част. Във втора и трета част се натрупаха малко повече неща, които да обогатят историята, и както споменах, втора ми остана любима.

Един друг детайл, заради който си струва човек да обърне внимание на антологията, са допълнителните корици вътре. Дори и да ми се струва нещо дребно, артът и композициите им са много готини, и не са за изпускане.

Цялостното ми мнение за комикса е като цяло положително. Беше изпълнено с екшън и хумор и ако това е, което търсите по принцип, ще уцелите десетката с него. Освен това позволи да надникнем в необятната Мултивселена на Марвел, която е побъркваща и очарователна (ако не сте гледали още Спайди-вселената, горещо я препоръчвам) и в първоизточниците, вдъхновили някои икони на комиксите.






вторник, 21 май 2019 г.

[book review]"Нямаме никаква представа" - Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Заглавие: "Нямаме никаква представа"
Автори: Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Жанр:научнопопулярна
Издателство: Изток-Запад
Топчеста оценка: 5 звездички

Тази книга е също така известна вкъщи като "книгата за физика с лами". Но не се подлъгвайте! Всъщност има и купища други неща освен лами (например слонове), и ще получите представа за страшно много.

Хорхе Чам е доктор на инженерните науки, който се вихри като художник на комикси, а Даниел Уайтсън е физик в областта на елементарните частици. Двамата автори се нагърбват с нелеката задача да обяснят ясно, разбираемо - и илюстрирано! малкото, което знаем за нашата вселена, и си поставят дори още по-висока цел - да задават правилните въпроси за нещата, за които нямаме никаква представа. Тази книга е и като въведение в основните постижения на физиката от последния век, открития като кварките, теории като Стандартния модел и Струнната теория, разликата между антиматерия и тъмна материя.

Ако горните неща ви звучат плашещо и сложно - не се бойте. Първо, защото така или иначе нямаме никаква представа, и второ, защото Чам и Уайтсън са се постарали да обяснят нещата максимално добре.

Помните ли поредиците "Страховитото в историята" и "Страховитото в науката"? За мен те бяха много по-лесно запомнящ се и интересен материал от всеки учебник. И естествено, изключително забавен. А сега си представете един ъпгрейднат вариант на "Страховитото в науката" за модерна физика в 400 страници. Всъщност, няма какво толкова да си го представяте - просто вземете "Нямаме никаква представа".

Хорхе Чам е илюстрирал, а Уайтсън е разказал всичко с много разбиране - както към материята, така и към нивото на потенциалния читател. Цвилила съм от смях през половината книга, докато всъщност разбирах важни неща. Прочетох "Нямаме никаква представа" преди "Физика на невъзможното", и тя реално ми даде солидни основи. Едно от нещата, които най-много ми помогна да разбера книгата на Мичио Каку, бе  обяснената тук причина за лимитиращата роля на светлинната скорост и последиците от превишаването ѝ. Друго също чудесно и илюстрирано нещо бяха допълнителните измерения. Изобщо, двете книжки се комбинираха чудесно, а "Нямаме никаква представа" би била чудесна към всяка друга книга за физиката.
Примерите са просто уникални :D Същевременно обаче с тези шантави мисловни експерименти, където разфасоваш лами, един от най-ценните уроци, които ми даде тази книга, е да не се предоверявам на примерите и сравненията, и да се опитам да мисля по-широко. Ако мога неточно да цитирам текста: "В един момент е окей да кажеш на малката си дъщеричка, че тигърът е голямо котенце, но после, когато тя бръкне в клетката в зоопарка, изведнъж ти си безотговорния родител".


Те го бяха разказали по-смешно. :D  Но с други думи, тази книга ми помогна да откъсна съзнанието си от представата за атомите като за малки топченца с левитиращи около тях още по-малки топченца, който образ ме преследва още от гимназията. Считам това за голяма победа за себе си.

Затова, ако искате да стартирате читателското си пътешествие из дебрите на физиката и астрономията, горещо препоръчвам първата ви спирка да е "Нямаме никаква представа". Освен, че е лека и забанта, че щрихира много основни елементи и теории за модерната физика, тази книга не го прави по свръх-опростяващ начин. Напротив, успява да подготви читателя за това колко необятно е всичко, как нещата бягат от интуитивната ни логика, заложена от материалния свят, в който живеем. И за това, че нямаме никаква представа :D Но някой ден, може би, ни предстои да разберем. И със сигурност, да разберем повече от това, което знаем днес.
Моля ви, забележете как ламата още е разполовена! XD


неделя, 19 май 2019 г.

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку

Заглавие: "Физика на невъзможното"
Автор: Мичио Каку

Жанр:научнопопулярен
Издателство: Бард
Топчеста оценка: 5 звездички

Всички знаем, че фантастиката и търсенето на невъзможното са вдъхновили не едно откритие, което за нас е вече ежедневие. Колко обаче е голям скокът до следващото подобно откритие? Колко време остава, докато можем да движим предмети с мисълта си или да помолим Скоти да ни телепортира? Застрашава ли ни наистина Звездата на смъртта? Дали скоростта на светлината наистина е непреодолимият праг, който ще попари надеждите ни за междузвездни пътешествие? Мичио Каку дава отговорите на тези въпроси и на други, които несъмнено са минавали през главата на всеки, поне малко изкушен от науката и фантастиката.

Изкушавам се да нарека тази книга "най-добрата" от импровизираната ми научна сесия тази година, въпреки изключително силната конкуренция, която смятам да продължа да ви представям. Мичио Каку се оказа прекрасен за четене автор, както от от научна, така и от литературна гледна точка (за разлика от Карл Сейгън, чиято "Точица" почнах, но нещо ми е скучна).  Освен че говори изключително разбираемо за тези умопомрачителни научни постижения, той гледа на нещата и с една ведрост и оптимизъм за съдбата и постиженията на човечеството. А като бонус - книгата ще зарадва до мозъка на костите всеки фен и нърд на планетата, защото буквално се позовава на неща, които сме виждали в книгите и филмите, най-вече на Стар Трек. "Доктор Кой" за мое съжаление не присъства, а аз се бях навила за това от корицата с този примамващ ТАРДИС-оподобен обект. :D  Признавам обаче, че разбирам - "науката" в този обичан за мен сериал е доста по-неконвенционална, и повечето изобретения там биха се озовали в Категория III.


Какви категории ли?

Авторът разделя невъзможните неща в три категории - 1) невъзможни за нас в момента, но напълно постижими в обзоримо бъдеще, 2) невъзможни, но без да са в разрез със законите на физиката, и 3) в противоречие с физиката, поне такава, каквато я познаваме днес. В първата категория попадат неща като силовите полета и левитиращите обекти, във втората - постижения като машини на времето. В третата група попадат  учудващо малко неща, сред които е четенето на мисли.

Стъпка по стъпка Мичио Каку разисква привидно невъзможното събитие и това какво е необходимо да се постигне, за да бъде реализирано то. Например, светлинни мечове и силови щитове напълно идентични с видяното на екрана не могат да бъдат постигнати. Но като визия, като функционалност и изобщо в почти всяко  отношение тези изобретения са на няколко крачки от нас. Светлинните мечове може да се превърнат в плазмени, а за да се имитират всички способности на щитовете ще се наложат да се комбинират няколко слоя с различни оптични и енергийни свойства. Но да, оказва се съвсем възможно!

И да, книгата спокойно може да се използва като наръчник за автори-фантасти, които искат да са максимално коректни. Дийдра, за теб говоря, естествено :D Така ще може да дадете на злодея си максимално реалистична Звезда на смъртта (която ще трябва да наречете по друг начин, за да не нарушавате авторското право на Лукас ) или да си харесате точния начин на телепортация, ако искате да дадете на героя си допелгангер.

"Физика на невъзможното" е сравнително отдавна излязла книга за сфера, която се развива бързо.  Написана е 2008 година, у нас излиза 2010. Интересно е обаче, че това не я прави морално остаряла. Мичио Каку прави научни предсказания от базата на 2008 какви открития предстои да се случат и какви проекти да се изпълнят. Бях възхитена, когато осъзнах, че някои от тях наистина стават пред очите ни.  През 2013 доказаха съществуването на Хигс бозона. Преди има-няма месец заснеха черна дупка.  Нещата се случват! И фантастите може би трябва да побързат, за да не се окаже, че вече творят просто в приключенския жанр :)


събота, 4 май 2019 г.

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

Заглавие: "Книгата за математиката"
Автор: Клифърд Пиковър

Издателство: Книгомания
Жанр: научнопопулярен
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази година ме e обзел неочакван глад за научнопопулярна литература - и то при условие, че предните години не съм подхващала нищо нехудожествено, което да не е във връзка с работата ми. От време на време имах разни такива пориви, но чак през 2019 ги пуснах на свобода.

"Книгата за математиката" беше едно от тези издания, които пробуждаха подобни пориви. А това, което ги потушаваше, беше сравнително високата цена (35 лв), която макар и несъмнено оправдана за луксозно издание, не ми се даваше, ако не можех поне да отгърна книгата. Пък тя беше все опакована в найлон! Не ми се рискуваше да се окажа с книга, която е много над моето ниво и да не схвана нищо. Ако не знаете, моето ниво по математика е горе-долу на морско равнище.

Тази година обаче я намерих разопакована, така че мога да ви разкажа какво ви очаква зад кориците на тази очарователна тежка книга.
В над 500 гланцирани страници са обобщени 250 математически факти, открития, личности и загадки от древността до наши дни. На всеки от тях са отделени точно две странички - една за текст и една за илюстрация. Картините също варират от исторически фотоси, през конкретните игри и уравнения, до разкошни сложни фрактални изображения в цветовете на дъгата (и някои геометрични фигури, изобразени в ужасни цветове и шарки).
Книгата започва да изброява математическите открития... още преди началото на човешката цивилизация! Първата статия всъщност е посветена на мравките и техния вграден крачкомер, преди да продължим напред към приматите и нивата на човешкото развитие.
Езикът на статиите е максимално адаптиран за широката публика, колкото е възможно. Но тъй като това е книга за математиката, не може да се избяга напълно от ползването на формули. Признавам си, че не успях да разбера изцяло някои. Но затова пък научих много нови термини, като имагинерните и сюрреалистичните числа (казвам, че им научих имената, не, че ги разбирам), имена, събития и закони. Може би любими ми бяха статиите с лек исторически оттенък, защото освен самите събития даваха представа и за хората и за фона, на който са се развивали.Дори сравнително  запомних някои - когато после четох "Физика на невъзможното" и споменаха принципи за неопределеността, метафоричната камбанка звънна. А и се амбицирах да потърся сериала NUMB3RS, където математик си проправя път да помага на ФБР, сред ордите патоанатоми, физици, антрополози и други видове гении.

Все пак обаче давам на "Книгата за математиката" 4 звезди вместо максималните 5. Причината е, че минималното място, отделено за всяка статия, можеше да бъде оползотворено и малко по-добре.  Ясно ми е, че не може в една страница да бъде събрана информация, за която са написани цели томове (а и нямаше да го схвана). В някои статии обаче опитът да се съберат твърде много факти и странични примери объркваше, вместо да внесе яснота. Имаше термини, които в същия обем съм виждала много по-добре и достъпно обяснени, като най-яркия пример беше разгъвката на тесаракта (четиризмерния вариант на куба). Най-много ме дразнеше обаче текстът към илюстрациите, защото в поне 70% от случаите същите изречения бяха повторени дума по дума няколко абзаца по-горе. Така на някои страници близо 30% от пространството бяха пропилени!

Дори и така обаче ми беше много приятно и интересно да чета "Книгата за математиката".  С нетърпение очаквах моментът от деня, когато ще се прибера и ще напредна с няколко страници през вековното пътешествие на математиката. На места оскъдната информация провокираше човек да се задълбае от други източници. Научих много, някои неща дори запомних :D
Книгата е наистина красиво издание, и може да се чете и последователно, и да се ползва като справочник, и да се разглежда като албум с илюстрации. Ако обичате научнопопулярната литература и искате да отдадете дължимото и на математиката сред другите науки - "Книгата за математиката" може да намери място сред лавиците ви.




понеделник, 18 март 2019 г.

[book review] "Потъването на Созопол" - Ина Вълчанова [audio book]

Заглавие: "Потъването на Созопол"
Автор: Ина Вълчанова

Жанр: съвременен, драма
Издателство: Сиела/Лексикон/Сторител
Топчеста оценка: 1.5 звезди

Бележка: аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова

Обикновено сама с няколко изречение обобщавам сюжета на книгата, но тук реших да приложа оригиналната анотация (от Гудрийдс):

В една бутилка водка има 700 грама.
Десет бутилки водка – 7 000 грама. Седем литра. Изглежда много. Но, какво ще стане, когато водката свърши?
Един мъж на възраст, която любезно можем да наречем "над средната", вече е отворил първата бутилка и е задействал часовника. Когато водката свърши, ще свърши и романът. И тогава ще се случи Нещо.
Защото е очевидно, че не може да продължава повече така.
Иначе, в романа има Созопол, два котарака и мокро куче с жълти очи, странна жена, която не е оттук, но някога е била, хазайка на име Мариола и украинка, която й е откраднала иконата на Богородица от вестник "Труд", практикуване на черна магия, която се оказва бяла или обратното, дървена къща в Стария град, в която някой е умрял, народен художник и поп с бяло расо, както и подробни инструкции, как да разпознаем истинското "Пъци". Има североизточен вятър, който всъщност не духа, сенки на приятели и сенки на техните истории.
И сянка на митология, която е все още жива и преди да бъде напълно забравена, може би крие ужасна мощ, направо способна да предизвика Края на света.
 

 Причината за това е, че искам да изтъкна, че от приятно шарената черга от герои и събития от анотацията в романа няма да намерите почти нищо - или в най-добрия случай, наистина само сенки.Всъщност, има един гларус на име Пенка, който взима повече участие от почти всичко изброено, като изключим народния художник (който пак участва само пост фактум). От анотацията единственото в достатъчно количество в книгата е водката. Ако извадим от текста всички споменавания на водка и алкохол, тези 150 странички ще се стопят поне с една трета.

Май започнах ревюто си малко по-агресивно, отколкото ми е присъщо, но просто анотацията на книгата звучеше наистина като нещо, което би ми харесало. В крайна сметка се оказа, че романът като постройка и съдържание е почти всичко, което не харесвам.

Аз обичам да има сюжет, да има повече показани, отколкото казани неща, да има някаква загадка или действие,  искам да се привържа и да се заинтригувам от героите и съдбата им. "Потъването на Созопол" е книга на размисли и спомени, прескачащи от минало към настояще и обратно.

За сюжета, все пак - главният герой Чаво (май), идва в Созопол придружен от доволно количество  водка (зависи от гледната точка) и както скоро става ясно, намерението да сложи край на живота си, щом водката свърши. Докато оправя старата къща, той потъва в спомени за семейството и любовта си, а за негово неудоволствие и почуда, в Созопол се домъкват приятелите му, известени по тайнствен начин. И не само те, а и една странна жена, която Чаво кръщава Откачалката. А за фон - не спира да вали проливен дъжд.

Като загадка може читателят в един или друг момент да се зачуди какво е докарало Чаво до това решение или кой и как е разбрал да намеренията му и е изпратил имейлите до приятелите му. На това обаче никак не е акцентирано - ясно е, че фокусът е върху вътрешните преживявания на героя. Те обаче бяха твърде хаотични за моя вкус - наистина всички прескачащи се мисли и спомени, които могат да минат като лавина през главата на човек, понякога без връзка и логика. Някои от тях бяха хубави, други - не чак толкова. Исках ли да слушам за краката на баща му? Не.
Накрая на книгата се появиха опити за магически реализъм, но няма да издавам - това е едно от малкото неща, които почти ме заинтригуваха.
Основно разказът се води от Чаво, но тук-там го подемаха и другите герои - приятелите му и Откачалката, за по абзац-два. Тези отделни гледни точки обаче не ми обогатиха преживяването кой-знае колко. Тези хора не правеха кой-знае какво (е, все пак се домъкнаха в Созопол за интервенция - признавам им го), и не ми бяха особено интересни - не успях да стана съпричастна на никого - нито на Чаво, нито на Откачалката Джина, нито на останалите, чиито имена  не запомних. Все пак има един герой, който не трябва да забравяме - Созопол и морето. Мен... нещо не успя да ме докосне напълно, не беше изцяло морето на туристите, но не беше съвсем и моето море.Съдейки по чуждите ревюта обаче, образът на този Созопол е успял да се превърне за много читатели от сцена в главен и най-добър герой на книгата.



Аз слушах "Потъването на Созопол" като аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова. Мая Кисьова беше поела включванията на Джина, а първият - всичко останало. Прочитът обаче не ми допадна. Константин Динчев имаше хубава дикция, и иначе приятен глас, но имах чувството, че през целия текст поддържа една интонация, независимо какви събития и емоции предава, и ми идваше да я опиша като "психотично приповдигнат".Не усещах кога преминава от основния глас на Чаво към малките включвания на другите герои, трябваше да минат няколко изречения, докато се усетя, и това допълнително засилваше хаоса в главата ми.

Както стана ясно, това не е моята книга. Не съм сигурна и как се е получил филм по нея, но май отзивите за него са, че е по-интересен от книгата. В момента чета и съм на първата трета на "Живот в скалите", и ако тя ви е харесала, може да ви допадне и "Потъването на Созопол". И тук го има морето, нелинейното повествование, прехвърляне между минало и настояще, спомени и размисли за живота, смъртта, семейството и любовта. Засега обаче "Скалите" ми харесва повече. Ако решите, че това е вашият тип книга, все пак, точно в този случай я препоръчвам в писмен вид - 150 страници е, и на книга ми се струва, че ще минат по-леко и приятно, отколкото четирите часа аудио.

*В оценката си за книгата се старая да не взимам предвид впечатленията си от аудио изпълненията, а само тези за текста и съдържанието на книгата. Коментирам ги обаче, защото са част от личното ми преживяване на книгата.


вторник, 12 март 2019 г.

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

Заглавие: "Срив"
Автор: Б.А. Парис

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Хермес
Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: прочетено за читателски клуб "Орбита"

Младата учителка Кас се връща от парти насред буря, и подминава жена в закъсала кола. Още същата вечер започват да я глождят угризения, а на сутринта най-лошите ѝ подозрения - жената е била брутално убита. Тя попада във водовъртеж от страхове и съмнения, който я увлича все по-надълбоко. Не смее да се обади в полицията - та мъжът ѝ толкова пъти я е предупреждавал да не минава по пътя в гората! Съсредоточвайки се в това, тя се улавя, че започва да забравя разни неща - уговорки, направени поръчки, поканени гости - неща, които вижда във все по-мрачна светлина предвид деменцията на майка си. И отгоре на всичко, някой започва да ѝ звъни всеки ден, но от другата страна на линията я чака само мълчание... Дали това не е убиецът?

Преди да премина към същината на ревюто, ето едно любопитно преживяване - поне за мен :) Месец по-рано четох "Списъкът на живота" и имах чувството, че тук наблюдавам алтернативна история на героинята от там Брет. Като тип характер двете ми бяха така подобни,  като професия - и двете са учителки. Имаха подобна здрава връзка с майките си, за които са се грижели преди смъртта им и след нея остават опустошени - но наследници на доста пари, за които разни близки и познати се оказва, че имат ламтежи. Случвало ли ви се е подобно дежа-вю на герои в съвсем различни ситуации?
Искам да изтъкна, че тази прилика по никакъв начин не попречи на удоволствието ми от четенето.



А наистина ми беше интересно да чета тази книга - като я почнах, не я пуснах. "Срив" е психологически трилър, но акцентът е на психологически. По-голямата част от книгата обрисува чувствата и преживяванията на Кас - страха ѝ от симптомите, които се акумулират един след друг и от тайнственият човек, който я тормози по телефона. Срамът ѝ, че не е помогнала на жената и  че е крила тайни от мъжа си. Нещата се задълбочават до много добре обрисуваната картина на клинична депресия - с нежеланието за нищо, хроничната умора, борбата с медикаментите - нежеланието да ги взима и битката да ги спре. Тази част от повествованието много ме впечатли, а не мислех, че такава тема би ми била интересна. От една страна, беше ми много любопитно, че психологическата болест беше основният враг, с когото се бореше Кас. От друга, това е първата (май) такава книга, която чета, и повдига донякъде стигмите на тези заболявания и ми помага да съм съпричастна на такава героиня.

О, което ми напомня - трябва да ви разкажа за фентъзито с героинята хипохондричка!

Осъзнавам, че тази част може да досади на някои читатели, ако очакват повече действие, но лично за мен, това бяха по-силните глави от книгата.

Разследване (един вид) се разви през последната една трета от книгата. Отново, в зависимост от нагласата ви, оттук нещата могат да поемат нагоре. Аз по-скоро малко се разочаровах. Първо, разкриването на истината от Кас се дължеше на чиста случайност, а аз обичам, когато нещата се движат напред и благодарение на усилията на героите. Второ, не исках виновникът да е този, който се оказа.

Е, след като преживях нежеланието си, ми се щеше планът за отмъщението на Кас да е дори по-монтекристовски и да ги изтормози повече - заслужаваха го.

"Срив" беше несъмнено завладяваща книга, лесна за четене и различна от трилърите, които съм чела досега. Заслужени 4 звезди.

неделя, 10 март 2019 г.

[част I]Български автори - форумно месечно предизвикателство - прочетени препоръки

Здравейте, музички! Ако сте примерни музи, знаете каква е темата за месечното читателско предизвикателство за март, и може би дори вече сте си прочели книжката! Темата ви чака точно тук! https://www.muse-bg.net/t4016-topic За останалите, идвам да напомням и да дам първата порция препоръки. Защото темата е🇧🇬 БЪЛГАРСКИ АВТОРИ!🇧🇬 Тази извадка е с книги, които съм прочела, и за които мога да кажа, че поне според мен са хубави (оценила съм с 4 или 5 звезди)

🇧🇬 Бързи четива: Лесно ще отметнете предизвикателството с четива като:
💚 Just Spas / Просто Спас Комиксът по "Просто Спас" на Стен Дамянов
💚 малката книжка Наследницата на Гери Йо, също и
"Дългът
🇧🇬 Криминални:
За любителите на родни мистерии най-горещо препоръчвам
💚ЛОРА ЛАЗАР и от прочетените досега - "Веселото гробище", "Убиец назаем" и "Чашата на проклятието"
🇧🇬 Младежко фентъзи и романтика
💚 Откраднато-Обречено-Опазено на Искра Урумова, която ще ви потопи в света на самодивите - ревю "Откраднато"
💚 "Светлината на Атлантида" от Десислава Шейтанова (Лексикон Платформата за българска литература ) ревю "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

🇧🇬 Хумор
💚 Индор: Магия от боговете е със сигурност фентъзи, но хуморът е водещ - ревю Индор и братството на Почти Пълната Луна" - Б.Н.Добрев
💚 "Сестри Палавееви" на Алек Попов и CIELA Books за тези, които могат да гледат на миналото със смях - ревю "Сестри Палавееви"
🇧🇬Хорър
💚 "Странноприемницата" на Явор Цанев и Колекция Дракус

🇧🇬 Фентъзи и фантастика
💚 "Сивият път" и "Забравени сказания" на Любомир Николов - Нарви, за феновете на Толкин - ревю  "Сивият път"
💚 "Приказка за магьосници, физици и дракон" - Геновева Детелинова, която е толкова смешна, колкото и фантастична, но я слагам тук за баланс
🇧🇬 Драма и съвременни
💚 "Страст за живот" - Алеона де Кама - Избирам теб, ЛЮБОВ -ревю "Страст за живот"
💚 "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

понеделник, 4 март 2019 г.

Неща за вършене и свършени - март

Февруари беше учудващо слаб читателски месец, след силния януари - прочетох само три книжки. :(

Завърших аудио книжката за "Къщата" на Богдан Русев - ревю ето тук Ще обобщя, че криминалният случай ми хареса повече, но не и представянето на Ники като детектив. След нея беше "Вампир в Атлантида" на Алиса Дей - с ревю ето тук. От нея пък останах супер доволна, и само една книга ме дели от довършването на поредицата! Последно прочетох "Срив" на Б.А.Парис за читателския клуб.

Като реванш поне имаше читателски събития - сдобих се с два автографа - едният на "Светът ви очаква" на Пламен Диков . Вторият беше  на "Тракийският код" на Владимир Сълов, за която имаше представяне.


И тъй като няма друго за докладване, направо преминавам към плановете за март, които със сигурност ще бъдат по-амбициозни от изпълнимото :D

Първо с клубните неща. Книгата за среща на живо е "Живот в скалите" на Мария Лалова. Честно казано, не изглежда като мой тип книга, но обещавам да я пробвам без предразсъдъци.
Предполагам, ще има още една клубна книга за интернет срещата към края на месеца, така че запазвам място за нея.

От месечните предизвикателства във форум Муза: още не съм прочела нещо подходящо за февруари, където темата беше "Униформи". Срокът за това предизвикателство е до 15 март и почнах Serpents in Paradise, което е история от света на Стар Трек. Дано да има червеноризци :D
Темата за март пък е "Български автори". Бих могла там да използвам и "Живот в скалите", но предвид, че ме чакат доста други бт книжки, ще се пробвам да е нещо различно. Планирам като миналия месец да направя пост с препоръки за музестото предизвикателство

Отделно, в момента чета "Нямаме никаква представа" на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън, която е абсолютно разкошна и не ми се вписва в никое предизвикателство :D Като аудио книги съм заредила "Потъването на Созопол", по която явно има филм, и "Стъклената река", която споменаха на представянето на "Тракийският код", и ми привлече вниманието.

Февруарските планове нямаха нищо общо с февруарското постигнато, ще видим как ще е през март :D