About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 19 май 2019 г.

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку

Заглавие: "Физика на невъзможното"
Автор: Мичио Каку

Жанр:научнопопулярен
Издателство: Бард
Топчеста оценка: 5 звездички

Всички знаем, че фантастиката и търсенето на невъзможното са вдъхновили не едно откритие, което за нас е вече ежедневие. Колко обаче е голям скокът до следващото подобно откритие? Колко време остава, докато можем да движим предмети с мисълта си или да помолим Скоти да ни телепортира? Застрашава ли ни наистина Звездата на смъртта? Дали скоростта на светлината наистина е непреодолимият праг, който ще попари надеждите ни за междузвездни пътешествие? Мичио Каку дава отговорите на тези въпроси и на други, които несъмнено са минавали през главата на всеки, поне малко изкушен от науката и фантастиката.

Изкушавам се да нарека тази книга "най-добрата" от импровизираната ми научна сесия тази година, въпреки изключително силната конкуренция, която смятам да продължа да ви представям. Мичио Каку се оказа прекрасен за четене автор, както от от научна, така и от литературна гледна точка (за разлика от Карл Сейгън, чиято "Точица" почнах, но нещо ми е скучна).  Освен че говори изключително разбираемо за тези умопомрачителни научни постижения, той гледа на нещата и с една ведрост и оптимизъм за съдбата и постиженията на човечеството. А като бонус - книгата ще зарадва до мозъка на костите всеки фен и нърд на планетата, защото буквално се позовава на неща, които сме виждали в книгите и филмите, най-вече на Стар Трек. "Доктор Кой" за мое съжаление не присъства, а аз се бях навила за това от корицата с този примамващ ТАРДИС-оподобен обект. :D  Признавам обаче, че разбирам - "науката" в този обичан за мен сериал е доста по-неконвенционална, и повечето изобретения там биха се озовали в Категория III.


Какви категории ли?

Авторът разделя невъзможните неща в три категории - 1) невъзможни за нас в момента, но напълно постижими в обзоримо бъдеще, 2) невъзможни, но без да са в разрез със законите на физиката, и 3) в противоречие с физиката, поне такава, каквато я познаваме днес. В първата категория попадат неща като силовите полета и левитиращите обекти, във втората - постижения като машини на времето. В третата група попадат  учудващо малко неща, сред които е четенето на мисли.

Стъпка по стъпка Мичио Каку разисква привидно невъзможното събитие и това какво е необходимо да се постигне, за да бъде реализирано то. Например, светлинни мечове и силови щитове напълно идентични с видяното на екрана не могат да бъдат постигнати. Но като визия, като функционалност и изобщо в почти всяко  отношение тези изобретения са на няколко крачки от нас. Светлинните мечове може да се превърнат в плазмени, а за да се имитират всички способности на щитовете ще се наложат да се комбинират няколко слоя с различни оптични и енергийни свойства. Но да, оказва се съвсем възможно!

И да, книгата спокойно може да се използва като наръчник за автори-фантасти, които искат да са максимално коректни. Дийдра, за теб говоря, естествено :D Така ще може да дадете на злодея си максимално реалистична Звезда на смъртта (която ще трябва да наречете по друг начин, за да не нарушавате авторското право на Лукас ) или да си харесате точния начин на телепортация, ако искате да дадете на героя си допелгангер.

"Физика на невъзможното" е сравнително отдавна излязла книга за сфера, която се развива бързо.  Написана е 2008 година, у нас излиза 2010. Интересно е обаче, че това не я прави морално остаряла. Мичио Каку прави научни предсказания от базата на 2008 какви открития предстои да се случат и какви проекти да се изпълнят. Бях възхитена, когато осъзнах, че някои от тях наистина стават пред очите ни.  През 2013 доказаха съществуването на Хигс бозона. Преди има-няма месец заснеха черна дупка.  Нещата се случват! И фантастите може би трябва да побързат, за да не се окаже, че вече творят просто в приключенския жанр :)


събота, 4 май 2019 г.

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

Заглавие: "Книгата за математиката"
Автор: Клифърд Пиковър

Издателство: Книгомания
Жанр: научнопопулярен
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази година ме e обзел неочакван глад за научнопопулярна литература - и то при условие, че предните години не съм подхващала нищо нехудожествено, което да не е във връзка с работата ми. От време на време имах разни такива пориви, но чак през 2019 ги пуснах на свобода.

"Книгата за математиката" беше едно от тези издания, които пробуждаха подобни пориви. А това, което ги потушаваше, беше сравнително високата цена (35 лв), която макар и несъмнено оправдана за луксозно издание, не ми се даваше, ако не можех поне да отгърна книгата. Пък тя беше все опакована в найлон! Не ми се рискуваше да се окажа с книга, която е много над моето ниво и да не схвана нищо. Ако не знаете, моето ниво по математика е горе-долу на морско равнище.

Тази година обаче я намерих разопакована, така че мога да ви разкажа какво ви очаква зад кориците на тази очарователна тежка книга.
В над 500 гланцирани страници са обобщени 250 математически факти, открития, личности и загадки от древността до наши дни. На всеки от тях са отделени точно две странички - една за текст и една за илюстрация. Картините също варират от исторически фотоси, през конкретните игри и уравнения, до разкошни сложни фрактални изображения в цветовете на дъгата (и някои геометрични фигури, изобразени в ужасни цветове и шарки).
Книгата започва да изброява математическите открития... още преди началото на човешката цивилизация! Първата статия всъщност е посветена на мравките и техния вграден крачкомер, преди да продължим напред към приматите и нивата на човешкото развитие.
Езикът на статиите е максимално адаптиран за широката публика, колкото е възможно. Но тъй като това е книга за математиката, не може да се избяга напълно от ползването на формули. Признавам си, че не успях да разбера изцяло някои. Но затова пък научих много нови термини, като имагинерните и сюрреалистичните числа (казвам, че им научих имената, не, че ги разбирам), имена, събития и закони. Може би любими ми бяха статиите с лек исторически оттенък, защото освен самите събития даваха представа и за хората и за фона, на който са се развивали.Дори сравнително  запомних някои - когато после четох "Физика на невъзможното" и споменаха принципи за неопределеността, метафоричната камбанка звънна. А и се амбицирах да потърся сериала NUMB3RS, където математик си проправя път да помага на ФБР, сред ордите патоанатоми, физици, антрополози и други видове гении.

Все пак обаче давам на "Книгата за математиката" 4 звезди вместо максималните 5. Причината е, че минималното място, отделено за всяка статия, можеше да бъде оползотворено и малко по-добре.  Ясно ми е, че не може в една страница да бъде събрана информация, за която са написани цели томове (а и нямаше да го схвана). В някои статии обаче опитът да се съберат твърде много факти и странични примери объркваше, вместо да внесе яснота. Имаше термини, които в същия обем съм виждала много по-добре и достъпно обяснени, като най-яркия пример беше разгъвката на тесаракта (четиризмерния вариант на куба). Най-много ме дразнеше обаче текстът към илюстрациите, защото в поне 70% от случаите същите изречения бяха повторени дума по дума няколко абзаца по-горе. Така на някои страници близо 30% от пространството бяха пропилени!

Дори и така обаче ми беше много приятно и интересно да чета "Книгата за математиката".  С нетърпение очаквах моментът от деня, когато ще се прибера и ще напредна с няколко страници през вековното пътешествие на математиката. На места оскъдната информация провокираше човек да се задълбае от други източници. Научих много, някои неща дори запомних :D
Книгата е наистина красиво издание, и може да се чете и последователно, и да се ползва като справочник, и да се разглежда като албум с илюстрации. Ако обичате научнопопулярната литература и искате да отдадете дължимото и на математиката сред другите науки - "Книгата за математиката" може да намери място сред лавиците ви.




понеделник, 18 март 2019 г.

[book review] "Потъването на Созопол" - Ина Вълчанова [audio book]

Заглавие: "Потъването на Созопол"
Автор: Ина Вълчанова

Жанр: съвременен, драма
Издателство: Сиела/Лексикон/Сторител
Топчеста оценка: 1.5 звезди

Бележка: аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова

Обикновено сама с няколко изречение обобщавам сюжета на книгата, но тук реших да приложа оригиналната анотация (от Гудрийдс):

В една бутилка водка има 700 грама.
Десет бутилки водка – 7 000 грама. Седем литра. Изглежда много. Но, какво ще стане, когато водката свърши?
Един мъж на възраст, която любезно можем да наречем "над средната", вече е отворил първата бутилка и е задействал часовника. Когато водката свърши, ще свърши и романът. И тогава ще се случи Нещо.
Защото е очевидно, че не може да продължава повече така.
Иначе, в романа има Созопол, два котарака и мокро куче с жълти очи, странна жена, която не е оттук, но някога е била, хазайка на име Мариола и украинка, която й е откраднала иконата на Богородица от вестник "Труд", практикуване на черна магия, която се оказва бяла или обратното, дървена къща в Стария град, в която някой е умрял, народен художник и поп с бяло расо, както и подробни инструкции, как да разпознаем истинското "Пъци". Има североизточен вятър, който всъщност не духа, сенки на приятели и сенки на техните истории.
И сянка на митология, която е все още жива и преди да бъде напълно забравена, може би крие ужасна мощ, направо способна да предизвика Края на света.
 

 Причината за това е, че искам да изтъкна, че от приятно шарената черга от герои и събития от анотацията в романа няма да намерите почти нищо - или в най-добрия случай, наистина само сенки.Всъщност, има един гларус на име Пенка, който взима повече участие от почти всичко изброено, като изключим народния художник (който пак участва само пост фактум). От анотацията единственото в достатъчно количество в книгата е водката. Ако извадим от текста всички споменавания на водка и алкохол, тези 150 странички ще се стопят поне с една трета.

Май започнах ревюто си малко по-агресивно, отколкото ми е присъщо, но просто анотацията на книгата звучеше наистина като нещо, което би ми харесало. В крайна сметка се оказа, че романът като постройка и съдържание е почти всичко, което не харесвам.

Аз обичам да има сюжет, да има повече показани, отколкото казани неща, да има някаква загадка или действие,  искам да се привържа и да се заинтригувам от героите и съдбата им. "Потъването на Созопол" е книга на размисли и спомени, прескачащи от минало към настояще и обратно.

За сюжета, все пак - главният герой Чаво (май), идва в Созопол придружен от доволно количество  водка (зависи от гледната точка) и както скоро става ясно, намерението да сложи край на живота си, щом водката свърши. Докато оправя старата къща, той потъва в спомени за семейството и любовта си, а за негово неудоволствие и почуда, в Созопол се домъкват приятелите му, известени по тайнствен начин. И не само те, а и една странна жена, която Чаво кръщава Откачалката. А за фон - не спира да вали проливен дъжд.

Като загадка може читателят в един или друг момент да се зачуди какво е докарало Чаво до това решение или кой и как е разбрал да намеренията му и е изпратил имейлите до приятелите му. На това обаче никак не е акцентирано - ясно е, че фокусът е върху вътрешните преживявания на героя. Те обаче бяха твърде хаотични за моя вкус - наистина всички прескачащи се мисли и спомени, които могат да минат като лавина през главата на човек, понякога без връзка и логика. Някои от тях бяха хубави, други - не чак толкова. Исках ли да слушам за краката на баща му? Не.
Накрая на книгата се появиха опити за магически реализъм, но няма да издавам - това е едно от малкото неща, които почти ме заинтригуваха.
Основно разказът се води от Чаво, но тук-там го подемаха и другите герои - приятелите му и Откачалката, за по абзац-два. Тези отделни гледни точки обаче не ми обогатиха преживяването кой-знае колко. Тези хора не правеха кой-знае какво (е, все пак се домъкнаха в Созопол за интервенция - признавам им го), и не ми бяха особено интересни - не успях да стана съпричастна на никого - нито на Чаво, нито на Откачалката Джина, нито на останалите, чиито имена  не запомних. Все пак има един герой, който не трябва да забравяме - Созопол и морето. Мен... нещо не успя да ме докосне напълно, не беше изцяло морето на туристите, но не беше съвсем и моето море.Съдейки по чуждите ревюта обаче, образът на този Созопол е успял да се превърне за много читатели от сцена в главен и най-добър герой на книгата.



Аз слушах "Потъването на Созопол" като аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова. Мая Кисьова беше поела включванията на Джина, а първият - всичко останало. Прочитът обаче не ми допадна. Константин Динчев имаше хубава дикция, и иначе приятен глас, но имах чувството, че през целия текст поддържа една интонация, независимо какви събития и емоции предава, и ми идваше да я опиша като "психотично приповдигнат".Не усещах кога преминава от основния глас на Чаво към малките включвания на другите герои, трябваше да минат няколко изречения, докато се усетя, и това допълнително засилваше хаоса в главата ми.

Както стана ясно, това не е моята книга. Не съм сигурна и как се е получил филм по нея, но май отзивите за него са, че е по-интересен от книгата. В момента чета и съм на първата трета на "Живот в скалите", и ако тя ви е харесала, може да ви допадне и "Потъването на Созопол". И тук го има морето, нелинейното повествование, прехвърляне между минало и настояще, спомени и размисли за живота, смъртта, семейството и любовта. Засега обаче "Скалите" ми харесва повече. Ако решите, че това е вашият тип книга, все пак, точно в този случай я препоръчвам в писмен вид - 150 страници е, и на книга ми се струва, че ще минат по-леко и приятно, отколкото четирите часа аудио.

*В оценката си за книгата се старая да не взимам предвид впечатленията си от аудио изпълненията, а само тези за текста и съдържанието на книгата. Коментирам ги обаче, защото са част от личното ми преживяване на книгата.


вторник, 12 март 2019 г.

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

Заглавие: "Срив"
Автор: Б.А. Парис

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Хермес
Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: прочетено за читателски клуб "Орбита"

Младата учителка Кас се връща от парти насред буря, и подминава жена в закъсала кола. Още същата вечер започват да я глождят угризения, а на сутринта най-лошите ѝ подозрения - жената е била брутално убита. Тя попада във водовъртеж от страхове и съмнения, който я увлича все по-надълбоко. Не смее да се обади в полицията - та мъжът ѝ толкова пъти я е предупреждавал да не минава по пътя в гората! Съсредоточвайки се в това, тя се улавя, че започва да забравя разни неща - уговорки, направени поръчки, поканени гости - неща, които вижда във все по-мрачна светлина предвид деменцията на майка си. И отгоре на всичко, някой започва да ѝ звъни всеки ден, но от другата страна на линията я чака само мълчание... Дали това не е убиецът?

Преди да премина към същината на ревюто, ето едно любопитно преживяване - поне за мен :) Месец по-рано четох "Списъкът на живота" и имах чувството, че тук наблюдавам алтернативна история на героинята от там Брет. Като тип характер двете ми бяха така подобни,  като професия - и двете са учителки. Имаха подобна здрава връзка с майките си, за които са се грижели преди смъртта им и след нея остават опустошени - но наследници на доста пари, за които разни близки и познати се оказва, че имат ламтежи. Случвало ли ви се е подобно дежа-вю на герои в съвсем различни ситуации?
Искам да изтъкна, че тази прилика по никакъв начин не попречи на удоволствието ми от четенето.



А наистина ми беше интересно да чета тази книга - като я почнах, не я пуснах. "Срив" е психологически трилър, но акцентът е на психологически. По-голямата част от книгата обрисува чувствата и преживяванията на Кас - страха ѝ от симптомите, които се акумулират един след друг и от тайнственият човек, който я тормози по телефона. Срамът ѝ, че не е помогнала на жената и  че е крила тайни от мъжа си. Нещата се задълбочават до много добре обрисуваната картина на клинична депресия - с нежеланието за нищо, хроничната умора, борбата с медикаментите - нежеланието да ги взима и битката да ги спре. Тази част от повествованието много ме впечатли, а не мислех, че такава тема би ми била интересна. От една страна, беше ми много любопитно, че психологическата болест беше основният враг, с когото се бореше Кас. От друга, това е първата (май) такава книга, която чета, и повдига донякъде стигмите на тези заболявания и ми помага да съм съпричастна на такава героиня.

О, което ми напомня - трябва да ви разкажа за фентъзито с героинята хипохондричка!

Осъзнавам, че тази част може да досади на някои читатели, ако очакват повече действие, но лично за мен, това бяха по-силните глави от книгата.

Разследване (един вид) се разви през последната една трета от книгата. Отново, в зависимост от нагласата ви, оттук нещата могат да поемат нагоре. Аз по-скоро малко се разочаровах. Първо, разкриването на истината от Кас се дължеше на чиста случайност, а аз обичам, когато нещата се движат напред и благодарение на усилията на героите. Второ, не исках виновникът да е този, който се оказа.

Е, след като преживях нежеланието си, ми се щеше планът за отмъщението на Кас да е дори по-монтекристовски и да ги изтормози повече - заслужаваха го.

"Срив" беше несъмнено завладяваща книга, лесна за четене и различна от трилърите, които съм чела досега. Заслужени 4 звезди.

неделя, 10 март 2019 г.

[част I]Български автори - форумно месечно предизвикателство - прочетени препоръки

Здравейте, музички! Ако сте примерни музи, знаете каква е темата за месечното читателско предизвикателство за март, и може би дори вече сте си прочели книжката! Темата ви чака точно тук! https://www.muse-bg.net/t4016-topic За останалите, идвам да напомням и да дам първата порция препоръки. Защото темата е🇧🇬 БЪЛГАРСКИ АВТОРИ!🇧🇬 Тази извадка е с книги, които съм прочела, и за които мога да кажа, че поне според мен са хубави (оценила съм с 4 или 5 звезди)

🇧🇬 Бързи четива: Лесно ще отметнете предизвикателството с четива като:
💚 Just Spas / Просто Спас Комиксът по "Просто Спас" на Стен Дамянов
💚 малката книжка Наследницата на Гери Йо, също и
"Дългът
🇧🇬 Криминални:
За любителите на родни мистерии най-горещо препоръчвам
💚ЛОРА ЛАЗАР и от прочетените досега - "Веселото гробище", "Убиец назаем" и "Чашата на проклятието"
🇧🇬 Младежко фентъзи и романтика
💚 Откраднато-Обречено-Опазено на Искра Урумова, която ще ви потопи в света на самодивите - ревю "Откраднато"
💚 "Светлината на Атлантида" от Десислава Шейтанова (Лексикон Платформата за българска литература ) ревю "Светлината на Атлантида" - Десислава Шейтанова

🇧🇬 Хумор
💚 Индор: Магия от боговете е със сигурност фентъзи, но хуморът е водещ - ревю Индор и братството на Почти Пълната Луна" - Б.Н.Добрев
💚 "Сестри Палавееви" на Алек Попов и CIELA Books за тези, които могат да гледат на миналото със смях - ревю "Сестри Палавееви"
🇧🇬Хорър
💚 "Странноприемницата" на Явор Цанев и Колекция Дракус

🇧🇬 Фентъзи и фантастика
💚 "Сивият път" и "Забравени сказания" на Любомир Николов - Нарви, за феновете на Толкин - ревю  "Сивият път"
💚 "Приказка за магьосници, физици и дракон" - Геновева Детелинова, която е толкова смешна, колкото и фантастична, но я слагам тук за баланс
🇧🇬 Драма и съвременни
💚 "Страст за живот" - Алеона де Кама - Избирам теб, ЛЮБОВ -ревю "Страст за живот"
💚 "Балада за Георг Хених" - Виктор Пасков

понеделник, 4 март 2019 г.

Неща за вършене и свършени - март

Февруари беше учудващо слаб читателски месец, след силния януари - прочетох само три книжки. :(

Завърших аудио книжката за "Къщата" на Богдан Русев - ревю ето тук Ще обобщя, че криминалният случай ми хареса повече, но не и представянето на Ники като детектив. След нея беше "Вампир в Атлантида" на Алиса Дей - с ревю ето тук. От нея пък останах супер доволна, и само една книга ме дели от довършването на поредицата! Последно прочетох "Срив" на Б.А.Парис за читателския клуб.

Като реванш поне имаше читателски събития - сдобих се с два автографа - едният на "Светът ви очаква" на Пламен Диков . Вторият беше  на "Тракийският код" на Владимир Сълов, за която имаше представяне.


И тъй като няма друго за докладване, направо преминавам към плановете за март, които със сигурност ще бъдат по-амбициозни от изпълнимото :D

Първо с клубните неща. Книгата за среща на живо е "Живот в скалите" на Мария Лалова. Честно казано, не изглежда като мой тип книга, но обещавам да я пробвам без предразсъдъци.
Предполагам, ще има още една клубна книга за интернет срещата към края на месеца, така че запазвам място за нея.

От месечните предизвикателства във форум Муза: още не съм прочела нещо подходящо за февруари, където темата беше "Униформи". Срокът за това предизвикателство е до 15 март и почнах Serpents in Paradise, което е история от света на Стар Трек. Дано да има червеноризци :D
Темата за март пък е "Български автори". Бих могла там да използвам и "Живот в скалите", но предвид, че ме чакат доста други бт книжки, ще се пробвам да е нещо различно. Планирам като миналия месец да направя пост с препоръки за музестото предизвикателство

Отделно, в момента чета "Нямаме никаква представа" на Хорхе Чам и Даниел Уайтсън, която е абсолютно разкошна и не ми се вписва в никое предизвикателство :D Като аудио книги съм заредила "Потъването на Созопол", по която явно има филм, и "Стъклената река", която споменаха на представянето на "Тракийският код", и ми привлече вниманието.

Февруарските планове нямаха нищо общо с февруарското постигнато, ще видим как ще е през март :D

вторник, 26 февруари 2019 г.

[book review] Vampire in Atlantis - Alyssa Day

Заглавие: "Вампир в Атлантида"/ Vampire in Atlantis
Автор: Алиса Дей
Поредица: Воините на Посейдон

Жанр:романтика, паранормален, еротика
Топчеста оценка: 5 звезди

Прочетена на английски

Даниел е утвърден вече помощник на Воините в мисията им, както и на бунтовниците. Но също така е и вампир, което прави вписването му в средата доста трудно. След векове на борба, той вече е на път да се откаже - предава мястото си на приматор и изчаква един последен изгрев. От огнения ад обаче го спасява някой, който напълно отговаря на неговите представи за ангел - Серай, атлантската принцеса, която Даниел е познавал и обичал... преди 11 000 години.
Серай е прекарала всичкото това време в дълбок сън, чакайки принца, определен за нея, по стара атлантска традиция. Това така и не се случва. Вместо това, изригване в силата на Императора - скъпоценния камък, поддържащ девиците в това състояние - я вади от стазата. Това обаче обаче подлага на опасност нейния живот и този на сестрите ѝ.
Императорът явно е в лоши ръце, и Серай и Даниел трябва да го намерят преди да е станало късно.

Нека започна ревюто си с това, че страшно съжалявам, че тази книга не достигна до българските фенове на поредицата, защото много ми хареса.

Още от самото начало бе ясно, че тази книга ще разчупи стереотипа на другите "воинът на Посейдон се качва на земята и се влюбва безпаметно в смъртна девойка". Най-малкото защото  Даниел е вампир, който е сам решил да се бори за каузата на доброто (и съответно не мрънка, за разлика от воините).Този пич ми е симпатичен още от първата книга. Даниел стартира като двоен агент, но с времето доказа, че е по всеки начин отдаден на постигането на мир между хора и вампири. Дори се пробва като Приматор във Вампирския сенат, за които има моите адмирации и дори съжалих, че политическата му кариера беше така краткотрайна (да, да, знам - политика, какви ги приказвам).
Сега лирично отклонение, за което Дийдра сигурно ще ме убие, ако прочете това ревю :D Често сравнявах Даниел с принц Гарет от Vampire Empire. Последната е трилогия, написана прекрасно и захранена с чудесни идеи, но с главен герой, който в крайна сметка ме извади извън релси. Гарет, с неговото криворазбрано желание за човечност, отрицание на народа му и геноцидни изблици, рязко намали удоволствието ми от книгата. Даниел, при всичките недостатъци на повествованието поне се пробва за някакъв междинен вариант.

След като си излях каквото имах да казвам за него, нека преминем към изгората му.
През книгите досега неведнъж се чудех ко ли ще е тя. Най-вероятният ми кандидат беше Диърдри, която обаче отпадна, когато стана окончателно мъртва. Но след това се появи Серай! Чак се учудих колко ми хареса тази героиня. Надали си спомняте ревюто ми за историята на Мари, но в Серай открих това, което търсих, но не намерих у Мари - като поведение и като динамика в двойката. А начинът, по който Серай се разправи с Конлан беше пер-фек-тен.

Тази история нарушава статуквото и като доста размива границите между добрите и лошите. Да, вампирите са си все същите кръвопийци, но чрез Николас и господаря, превърнал Даниел ги виждаме и в друга, кхъм, светлина. Даниел и Серай трябва да отстояват своето пред тримата царски братя, на които изведнъж хич не им се нрави да се сродяват с вампири, а пък сред хората иа и отявлени отрепки.
Насладих се изцяло на тази мешаност.

"Вампир в Атлантида" четох на английски, и оригиналът несъмнено си има своите предимства. Като се почне от словесните игрички, до термини като Nightwalker, които просто ме кефят повече как звучат на английски. Но това, че на преводачите им е спестен евентуалния ми читателски гняв, не значи, че ще пощадя авторката. Алиса Дей можеше да обръща малко повече внимание към детайла - а тук Райзен съвсем ѝ беше убегнал. Първо с абсурдната сцена на "объркване" дали една ръка е отрязана сега или преди месеци, после с упоритото споменаване на "ръцете му" (да, множествено), в сцените с Мелъди. Ако не ви е станало ясно, официално Райзен изгуби едната си ръка преди няколко книги.
Не бях особено доволна и от сцените преди потъването на Атлантида - очаквах нещо доста по-апокалиптично, а не пладнешки човешки набези.
Не знам зали Алиса Дей ще ни даде още сцени от Потъването (надявам се), но във всеки случай в следващия том би трябвало да ни очаква голямо Въздигане! Имам големи надежди за дългоочакваната история на Аларик, а злата богиня Анубиса вече не се е показвала няколко книги.... Така че несъмнено ни чака грандиозен сблъсък.

Това мога засега да споделя за седмата книга от "виновната" ми поредица. Ако случайно сте следили "Воините на Посейдон" на български, не се отказвайте, като стигнете до "Вампир в Атлантида". Алиса Дей се чете лесно в оригинал, остават само две книги книги до края на поредицата, а историята е и секси и интересна - за седмата потвърждавам, а за последната ще докладвам скоро.

петък, 22 февруари 2019 г.

[book review] "Къщата" - Богдан Русев [audiobook]

Заглавие: "Къщата"
Автор: Богдан Русев
Поредица: Ники Вълков #1

Прочетена от: Петър Мелтев

Жанр: български, съвременен, криминален
Издателство: Обсидиан/Сторител
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Така... Ники Вълков е много симпатичен, но не е най-добрият детектив :D
Утешителното е, че всъщност във втората книга се справя по-добре - но за "Стаята" приказвах тук, нека сега се върнем на "Къщата"

Първият голям случай на частния детектив Ники Вълков го изпраща зад стените на "Къщата" - най-популярното риалити шоу на българския ефир. В сградата, в която всяка стая е денонощно наблюдавана от камери, някой е пребил жестоко една от участничките. Шоуто обаче трябва да продължи, затова и сценаристите прибягват до услугите на Никифор, вместо до полицията. Преди финалния епизод той трябва да открие кой, защо и как е престъпникът, останал невидим за очите на камерите.

След като изслушах "Стаята" и прочетох анотацията на "Къщата", очаквах с нетърпение да се захвана с тази книга - завръзката звучеше точно като криминален случай, чието разследване с интерес бих следила. Случаят наистина беше такъв, но детективското изпълнение на Ники не беше особено на ниво. От предната книга знам за неговата "супер сила", която му помага в разследванията - да познава правилните хора. Това определено е полезно, но от читателска гледна точка не особено интригуващо. Бях изумена и леко възмутена колко късно в разследването се обърна към миналото на жертвата Николета, струваше ми се, че още нещо можеше да се заключи от посещението в болницата, а финалната развръзка я отдавам повече на желание за екшън, отколкото за безпроблемно решаване на случая.
Въпреки това, дори и да звучи странно, беше ми интересно да следя самото развитие, именно защото случаят беше повече мой тип. Все пак имаше интрига в този модерен еквивалент на престъплението в заключена стая -  престъпление в заключена и наблюдавана непрестанно къща. А и Ники Вълков продължи да ми е симпатичен - дори и когато не оправда надеждите ми да влезе под прикритие в Къщата . :D  Затова и оценката на книгата е почти същата като на втората - беше ми приятно да я слушам, докато си върша работата вкъщи или вървя навън, а и ме топлеше мисълта, че Ники поне малко подобрява стратегията си във втората книга. Ако има и трета - а аз се надявам да е така - съм сигурна, че ще задобрее още.

Слушах книгата в изпълнение на Петър Мелтев. Оцених възможността да чуя историята на Ники, прочетена от мъж - разказът в книгата все пак се води в първо лице, а и гласът на актьора несъмнено ми хареса (май предпочитам книги, прочетени от мъже). Като цяло обаче прочитът на Христина Ибришимова в "Стаята" ми допадна повече - намерих го по-изразителен, и по-отчетливо различавах героите, особено в диалозите.

Ако вследствие от ревюто ми се чудите дали да подхванете "Къщата" - ако имате време за лека криминална история или ви се слуша нещо неангажиращо, и искате да прекарате няколко часа в компанията на симпатичен любител-детектив и в разходка из София - да. Ако обаче искате някой да ви разгадае случая и да вдигне летвата - препоръчвам по-скоро да се обърнете към комисар Донов - Мишената  (за първият му случай съм говорила тук - "Чашата на проклятието"  , но следващите книги са дори по-добри!).




неделя, 17 февруари 2019 г.

[book review] "Откраднато" - Искра Урумова [book club]


Заглавие: "Откраднато" 
Автор: Искра Урумова
Поредица: История за чудеса 1

Жанр: фентъзи, митология, тийн, романтика
Издателство: Думите
Бележка: читателски клуб Орбита

Макар и да не му се дава много гласност, общоизвестен е фактът, че знаем много повече истории за вампири, върколаци и други екзотични същества, отколкото за собствения ни фолклор. Сега обаче ще ви представя началото на една трилогия, която може да попълни доста пропуски и то докато следите със затаен дъх какво е накроила съдбата за  една девойка.
Неда обаче не е каква да е девойка - тя е самодива. Самодива в беда. Тя и две другарки са заловени от овчари -техни отколешни врагове. Но по някаква причина овчарят пощадява косата - и съответно здравия разум на Неда, отнасяйки със себе си само един кичур. И това обаче никак не е безобидно - защото чрез този кичур Неда и овчарят Марко стават свързани. Макар че може да се окаже,че връзката между тях е по-стара, по-здрава, и не зависи само от това, що е откраднато...

Аз ще съм първа на опашката пред изповедалнята колко малко знам за самодивите. Затова не мога да преценя къде свършва мита и започва авторовата измислица. Знам от срещата (йей, бях на среща с авторката), че тя е направила много сериозни проучвания за легендите и местата. Знам също, че много ми хареса опозицията на самодиви и овчари и как се вписаха в съвремието на историята.

"Овчарите" са наследниците на юнаците от народните приказки и песни, антиподи на самодивите и най-близкото нещо до бг таен богат кръг, което съм срещала. В "Откраднато" има доста явна опозиция между самодиви и овчари, женското и мъжкото начало, природа и хора,духовно и материално. В следващата книга тези граници ще почнат леко да се размиват, но в "Открадното" можеда кажем, че овчарите са антагонистите в историята,със своите кражби, застрашаващи дългия мир. Но в лицето на Марко - един много харизматичен антагонист. (Изтъквам го, защото имах такова условие :D )
Въпреки че започва книжната си кариера донякъде от страната на лошите, Марко също получава възможност да се изкаже- Разказът се мести между гледните точки на Неда (в 1л.) и Марко (в 3л.) и можех да отлича характерните им гласове в. текста.  Хареса ми това - предполагаше да станем по близки с Неда, но разбираме по-добре и   Марко и динамиката на чувствата и отношенията на двамата. А като са ни дадени и противоположните гледни точки към световете на самодивите и овчарите, и няма как още отсега да се зачудим кое е истина и кое е останало скрито.

В първите няколко страници се обезпокоих, че стилът няма да ми е съвсем присърце. Открих обаче, че идеално приляга на темперамента на Неда и образа в главата ми - тя е доста по-пряма и уравновесена от другарките си самодиви. И преди ми се е случвало така точно да си паснат нещата - например с Кас от "Анна в рокля от кръв", където дори и сегашното време имаше своя чар. Обратно на "Откраднато" - единственото нещо, което не сработи с мен като стил и оформление беше разделението по часове и дати. Тази информация отначало ме боцкаше в очите, после мозъкът ми се научи да я изпуска, така че всичко беше окей.

По нагоре отворих дума за чувствата между Неда и Марко. В този том има не толкова романтика, колкото сблъсък, напрежение, и неотречима връзка между двамата. Дали за вас това е разочарование или облекчение, избирате сами :) За мен на този етап, това беше по-скоро плюс.

Забелявате, може би, че не говоря много за сюжета. Това е защото, ако се разпростра извън споменатото в анотацията, вече ще съм издала твърде много. " Откраднато" е тънка книга, и е сравнително бедна на събития. Въпреки че нямам никакви критики относно коя да е случка от сюжета, това прави впечатление. Още повече, че действието е съсредоточено в първата половина или 2/3 от книгата, а после историята малко се носи по течението. На този фон се вижда и друг дисбаланс - между информация и събития. Започнах ревюто си с това как като читатели ( и като хора) имаме нужда от тази информация. Авторката видимо се е постарала не само със събирането, но и с интегрирането на това знание, като фактите се преплитат в диалозите и пътуванията на героите. Но и така информацията чувствително взе превес към края.

Въпреки тази лека деклинация, затворих "Откраднато"единствено с желание да започна следващата. Малко книги препоръчвам на всекиго, но тази е една от тях - прочетете "Откраднато".Ще научите много за самодивите, за приказките и песните, за чудните места в   България; и ще получите завръзка на една магична история и може би любов. Какво друго да поискате от 180 стр?

сряда, 13 февруари 2019 г.

[book review]"Списъкът на живота" - Лори Нелсън Шпилман[book club]

 Заглавие:"Списъкът на живота"
Автор: Лори Нелсън  Шпилман

Жанр: съвременен
Издателство: Книгопис
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"

Животът на Брет Болинджър се преобръща с главата надолу. След смъртта на майка ѝ, с която са били така близки, съдбата ѝ нанася нов удар... идещ не от кой друг, а от самата ѝ майка! Вместо място в семейната компания, дом или активи от завещанието тя получава... нищо. Нищо, освен един списък със задачи, които сама си е поставила, когато е била на 14 години. Заветът на майка ѝ е са изпълни всичко от него, ако иска да получи своя дял от наследството. Отгоре на всичко, има и краен срок - само една година.

Българската корица на тази книга казва "депресия на килограм". Американската казва "аз съм забавен лек чиклит"! Истината е някъде по средата.

"Списъкът на живота" не е първата книга, експлоатираща темата за големия списък със задачи, за важните неща, които трябва да постигнеш преди да умреш, преди да станеш на 30 или друг преломен момент. Не е и най-интригуващата и мощната сред подобните си заглавия, но определено бе изненадваща на моменти, емоционална, и ако попадне на човек в подходящ момент, може да му даде необходимата мотивация и заряд, за да промени нещо в живота си.

Списъкът
Историята започва, както казахме, със смъртта на майката на Брет, и списъка, който ѝ оставя. Да си призная, не можах на сто процента да одобря нито списъка, нито подхода на майката. Стори ми се твърде агресивен и на моменти неоправдан, поне не и в рамките на едната година. Да, знам - целта е да се извади Брет от зоната на комфорт и да я стимулира.  Някои от целите бяха страхотни - да се сдобри с приятелката си от детство, да се пробва в мечтаната си професия, да си вземе куче, потайно вмъкнатото разследване за бащата. Но бебе за една година? Просто не ми се струва хубаво на такива неща да се поставят срокове. А кон? Кон, за бога!
На книжната среща (на живо, йей) обсъждахме с коя от точките Брет се е справила най-добре. Отначало моят отговор беше за благотворителността - защото това изпълнение дойде най-спонтанно. Обаче изказаха толкова добри доводи в полза на преподаването, че нямаше как да не се съглася - освен, че не се отказа след първоначалния провал, изпълнението на точката с преподаването помогна на Брет да постигне още купчина задачи, като се стигне и до последната - да намери любовта на живота си.
Имаше и едно нещо, което леко ме обезпокои - как по едно време Брет стана направо зависима от списъка и от майка си, търсейки навсякъде знаци, че е на прав път, че трябва да свърши или да откаже нещо. Все пак, това е нейният живот, въпреки че майка ѝ се доказа като много разумна и интуитивна жена. Щеше ми се в някой момент да беше тропнала с крак - "Не, мамо, не ми трябва кон!" и да бе получила в отговор пликче със съдържание "Браво, моето момиче, ти се научи да отстояваш своето!" (след всяка изпълнена задача, адвокатът даваше на Брет предварително написано писмо от майка ѝ).

Семейството:
Връзките със семейството и приятелите бяха едно от най-ценните неща, които "Списъкът" даде на Брет според мен. Тя видя някои от тях в нова светлина и се свърза със стари и нови приятели. Признах си вече, че сюжетът на изпълнението на точка "старата приятелка" ми беше един от любимите.

Мъжете
Мъжете в живота на Брет направо можеха да се разделят по типажи - бяха идеални примери за различни характери и ситуации, на които може да попадне. Като се почне от първия, Андрю, който беше олицетворение на манипулативна отрепка, през "Господин Идеален, но защо не го обичам!" до финалния избраник.  До когото се стигна по очарователен и почти фантастичен начин!

Заради това, а и не само, в крайна сметка "Списъкът на живота" ми заприлича на модерна приказка, при която съдбата непрекъснато поднася възможности и помощ на главния герой - остава само той да е достатъчно смел, за да посегне към тях. А кой знае, може и наистина да е така...
За мен книжката си остава по-скоро писмения еквивалент на драматично-романтичен филм в събота следобед, но все пак ме накара да се замисля. За максимален ефект и стимулация, препоръчвам "Списъкът на живота" да се чете в някой граничен момент - около рожден ден, или както в моя случай, благодарение на клубния избор - в началото на новата година.

сряда, 6 февруари 2019 г.

Герои в униформа - февруарско форумно предизвикателство

Здравейте, музички! Февруарското читателско предизвикателство във форума вече тече, но исках да ви подбера няколко идеи по темата.https://www.muse-bg.net/t4014-topic А тя е... Герои в униформа! Под това условие се крият полицаи, медицински сестри, футболисти, ученици, и всякакви други герои с отличително облекло. И предусещам, че това значи много романси и криминални истории през февруари.
Ето и малко идеи!

🧯Пожарникари
"Ново начало" на Кирстен Ашли, където Амелия получава втори шанс с очарователния пожарникар Мики Донован Издателство ИБИС

"Спасителят" на Никълъс Спаркс, където доброволеца-пожарникар Тейлър намира собственото си спасение по време на мисия Izdatelstvo ERA
👮‍♀️Полицаи
Има в почти всяко крими! Затова, ако си изберете да разплитате мистерии, изберете си наистина униформен герой (а не частен детектив например)
"Дъщерята на меча" на Стивън Байн е сблъсък на младата полицайка Марико с убиец от Якудза CIELA Books e eдна от книгите, които лично съм си набелязала

"Картър и Лъвкрафт" на Джонатан Хауърд (издателство "Екслибрис") е с полицай с "външност на романтичен боксьор" и Asya Mihaylova го препоръчва




🎖Военни
Поредицата "Хард Инк" на Лора Кей (Издателство Тиара Букс) за петима опозорени войници и много татуировки
"Страж" - Джойдийп Рой - Батачаря (Enthusiast ) ни пренася в кризата в Афганистан и е друго мое потенциално четиво.



🏈 Спортисти
"Чикаго Старс" и Сюзън Елизабет Филипс! Кралицата на спортния романс сега е намалена в Ozone.bg , така че не изтървайте!
👩‍⚕️Медицински сестри
"Друговремец" - медицинската сестра Клеър се пренася назад във времето (Издателство PRO BOOK )
"Червеното пиано" на Джош Малерман (Deja Book )има и мед.сестра, и военни - с един куршум, две униформи!
🎓 Ученически униформи
"Хари Потър"! (Аз съм Хафълпаф)


Да не забравяме и класиките като "Осъдени души" (свещеник), "20 000 левги под водата" (морски капитан), "Тримата мускетари" (там има и кардинал!)   и още много!
А кои са вашите униформени предложения ?
Това са нещата, които съм си набелязала. Освен "Дъщерята на меча" и "Страж", за които споменах по-горе, съм извадила и един "Стар Трек". Така че имам да избирам между полицай, войници и Звездната флота.

Което ме подсеща за още една идеална препоръка - "Червеноризци" на Джон Скалзи! Униформата си е в името!

понеделник, 4 февруари 2019 г.

[book review] "Стаята" - Богдан Русев

Заглавие: "Стаята"
Автор: Богдан Русев
Поредица: Ники Вълков #2

Издателство: Обсидиан/Сторител
Жанр: криминален
Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: аудио, прочетена от Христина Ибришимова

Любопитен факт: когато видях корицата на книжното тяло, се оказа че съм я подминавала многократно в библиотеката, защото я намирах за грозна.

 В дните около Коледа, на частен детектив Никифор Вълков му се отваря доста работа. Покрай организирането на ергенско парти, той се наема и със случая - наглед доста лесен. От него се иска да намери девойка, с която известен политик прекарва твърде много време във видео чат, и да ѝ плати, за да престане.Частта с убеждението преминава изненадващо лесно, но точно когато Ники Вълков е готов да се потупа по рамото за добре свършената работа, момичето изчезва. Чувствайки се свързан със случая, той се заема да научи повече за нея, както и за всеки, който би искал тя да изчезне.

"Стаята" е вторият роман с Ники Вълков, но за мен беше първа среща с детектива (оказа се, че трябва да вървя отвън-навътре - от "Къщата" навътре към "Стаята" :D ) . Още от първата глава той ми стана много симпатичен. Хем беше класическия частен детектив, който се промъква под прикритие, влиза в тупаник и пуска тук-таме някоя пиперлива реплика, хем беше толкова очарователно далеч от фаталния типаж. И двамата с приятелката му Александра ми бяха много приятни за четене и добавиха една доза коледен уют към книжката - спокойно мога да я добавя към селекцията си Коледни препоръки за всеки вкус. Освен това и двамата се подвизаваха в кухнята, а знаете, че романизираната кулинария ми е слабост. Въпреки че аз предпочитам сьомгата в пергамент, във фолио ми стои като сварена.

Случаят обаче, в по-голямата си част, не беше точно по мой вкус. Не си падам по никакви политически намеси и може би тъй като вътрешно се бях нагласила, че разследването ще приеме такъв курс, не можах да му се насладя напълно. Споделям самообвиненията на Ники, че разследването му се състоеше в разпити и ръчкания често на погрешните хора, но също така и с две ръце подкрепям Александра, че той  задвижи целия механизъм на разкриването на изчезналите момичета и без Ники този случай никога нямаше да бъде разкрит.
Абе, късмет.
Финалът на книгата всъщност, тръгна в съвсем различна посока, стана много по-мрачен и драматичен, и тълкуването на "стаята" стана в съвсем друга светлина. (Много ми харесва как заглавието може да се върже с всички линии на разследване).  Както може би усещате от криминалните ми предпочитания, искаше ми се на тази сюжетна линия да бе обърнато повече внимание.

Трябва да спомена, че и това беше първата съвременна книга, която слушах с българско аудио. Не знаех какво да очаквам и в първия момент леко се шокирах, тъй като текста чете жена - Христина Ибришимова, а историята се води пряко от името на Ники Вълков. Но беше сработило супер. Много ми хареса  и като изпълнение, и като звучене, и как веднага можех да различа героите, емоцията и дори мимиката им.

Като оценка слагам 5 топчести звездички на аудиото и 4 на книгата като цяло. Вече съм заредила и първата книга за Ники Вълков и се надявам да прерасне в по-голяма поредица. Вниманието ми привлякоха и "Приказките от Белегаст" и леко съжалявам,че не си ги купих навремето - duh, 5 лв! Тогава ме спря пълната неориентираност относно дали принадлежат към някой друг, по-голям фентъзи свят, с който трябва първо да се запозная. Идеи и отзиви?

неделя, 3 февруари 2019 г.

Неща за вършене и свършени - февруари

Януари свърши! Така нареченият понеделник на годината за мен беше доста силен откъм четене. Прочетох 7 книжки,  с което се възхитих от себе си, като повече от половината от тях бяха български!

Започнах годината със "Сянката на вятъра", за която докладвах подробно в ревюто ТУК
Продължих с клубните книги със "Списъкът на живота", която беше бърза и кратка, приятна, макар и не особено паметна. Даже дръпнах напред с клубните планове, прочитайки "Откраднато", и после "Обречено" на Искра Урумова, за които ще докладвам скоро. Остава ми още само един том в магичния самодивски свят.  Българското присъствие продължи с първата книжка за мотовете на Радостина Николова - "Здравей, ново утре!". Влюбих се в илюстрациите, а съм сигурна, че и историята ще се превърне в любима на много деца. Разнообразих малко с препрочит "Бундори", втората Японска загадка на Лора Джо Роуланд, а на финала на месеца завърших първата си аудио книга от Сторител - "Стаята" на Богдан Русев, която ме запозна с много симпатичния частен детектив Ники Вълков.


Както споменах, пробвах платформата Сторител, и силно я одобрявам - ако ви е интересно мнението ми за нея, и за другите аудио места, които съм пробвала - прегледах ги тук  Обобщих и 9 причини защо си струва да пробваме аудио книги през 2019 , ако имате съмнения :D

Втората кутия на Muggle Struggle Subscription box беше страхотна, а дори по-готини са момичетата, които я правят, и които се съгласиха да ми пратят, въпреки че закъснях с поръчката.

Харчовете ми за книги през януари се ограничиха само с 10 лв абонамент към Сторител, а новите физически книги, натрупани вкъщи, са само 3 - колекцията "Земната лястовичка" и "Перлата на Елирия" на Анна Кабанова, които спечелих от авторката <3 Благодаря!

След такъв силен месец, надявам се през февруари темпото да не се забави - или ако се забави, то да е за сметка на ревюта, защото доста изоставам там :D

Плановете ми за този месец, както обикновено, са клубни и предизвикателни... но този път малко по-малко.

Книгата за интернет дискусията на клуб Орбита този месец е последната част от трилогията на Джоджо Мойс. Аз обаче още не съм чела "Аз преди теб", затова реших да съм пас, въпреки че някой ден определено ще наваксам.

За реалната среща книгата беше "Откраднато", която вече прочетох, както се похвалих : За мое наистина огромно съжаление, май няма да мога да отида на дискусията на живо, защото имам дежурство. Толкова се зарадвах като избрахме книгата, и чаках с нетърпение срещата -още повече, че и авторката ще присъства! Вярно, вече бях на среща с авторката и имам автографи, но е друго, когато вече си чел книгите, и може да се включиш в дискусията :/

От предизвикателствата реших да се откажа от "България чете". Не знам защо, но никак не ме амбицира и ангажира, а по принцип толкова обичам предизвикателства... Хареса ми и идеята и не мога да посоча конкретна причина защо това не сработи с мен, но е факт.

И така, какво остава като план за февруари тогава?
Ами, най-напред, смятам да си довърша самодивската трилогия. Остава ми "Опазено", която също е тъничка. Може да я прочета на 17, един вид като компенсация, че няма да мога да ида на срещата. :(

От форумните предизвикателства по-конкретно ще се заема с Месечното, където темата е "Герои в униформа", за което нямам абсолютно никаква идея какво да чета.... Засега. Планирам разходка из библиотеката си, и да спретна един пост с идеи и предложения. :D

Следващо е  Предсказанието, от което изтеглих "Книга, която избра заради корицата". Имам доста книги с красиви корици, но имам и няколко, които конкретно избрах заради корицата - "Изрисуваният камък" на Чемби Чембърс и "12 Доктора, 12 истории".

Дори смятам да помоля за малко помощ в избора. Мисля, че повечето от вас са запознати с изданието на Студио Артлайн. Въпреки всеизвестната ми любов към Доктор Кой, именно корицата бе водещата при закупуването на тази книга - защото вече я имах в оригинал. Английската версия обаче беше доста по-семпличка, и като видях този разкошен Тардис, просто знаех, че трябва да го имам. Така че, дали да бъде българската версия на докторските приключения?

Или пък да бъде изключителната изработка на "Изрисуваният камък"? Сериозно, не съм виждала досега книга, чиято корица толкова да отговаря на заглавието си? Не знам каква шпакловка е това, но е изключително солидно. Нямаше как да не се впечатля от изработката на тази книга, и когато я видях във фейсбук, тръгнах да я диря. Спазвайки сложни указания и след срещи с потайни хора и тайни знаци, я получих под тезгяха. (добре де, хиперболзирам).

Признавам си, досега не съм събрала смелост да отворя книгата. Страх ме е как ще се държи в ръцете ми. Да не би да се разпадне и да изгубя това бижу? Да не би да получа тендовагинит от теглото ѝ? Но същевременно мисля, че е крайно време да се запозная със съдържанието :D

За кого гласувате?

Извън тази дилема, другите неща, които са на преден план в читателския ми списък са "Изкуплението" на Гери Йо, което не си дочака реда през януари; "Вампир в Атлантида", която започнах на английски (и абсолютно мога да шипвам); и на аудио - "Къщата" на Богдан Русев. Смятам да започна и "Земната лястовичка" - смятах това да ми е книгата с научна фантастика за "България чете" - въпреки че, както казах, самото предизвикателство не ме привлича нещо, не значи, че книгата трябва да отпадне.

А вие какво ще четете през най-късия месец?