събота, 23 ноември 2019 г.

[book review] "Освобождение" - Марин Трошанов


 Заглавие: "ЛАМЯ ЕООД" 2 - Освобождение
Автор: Марин Трошанов
Поредица: ЛАМЯ ЕООД 2
Жанр: ърбън, фентъзи, български
Издателство: Фаетон
Топчеста оценка: 5 звезди

Изключително много се колебаех за оценката си за тази книга - дали да я закръгля към четири или към 5 звезди .
 Да го кажем така – беше ми изключително гот да чета и тази книжка, но за мен беше по-слаба от първата. Затова се възползвах от личната си блогърска клауза – оценката в звезди да отразява показателя кеф, а ревюто – обективност.

«Освобождение» продължава по модела на първата книга – Миро се сблъсква с няколко случая в течение на историята, един от които ще изтика напред основния сюжет. Малко се разочаровах, че Миро отново го обърна на соло кариера, след като видяхме наченките на формирането на онзи разкошен екип ЛАМЯ. Затова пък приветствах с две ръце развитието на връзката му с Лина. Тази героиня ми стана симпатична от самото начало с ентусиазма, енергията и отдадеността си и твърдо заслужава щастлив завършек. Много харесах Станимир в светлината на отношенията му с нея, и аз поне си тълкувам заглавието на романа двояко – първо, като един негов опит за «освобождение» от миналото, а в края на книгата – едно по-буквално, свръхестествено Освобождение.
 
От всички възможни случаи в книгата, с най-голямо нетърпение очаквах да видя какво ще излезе от – да, познахте – онзи разкошен финал от първата «ЛАМЯ», за който ви проглуших ушите. А той – спойлер, защото се предполага, че ако четете ревю на втората, знаете какво се случав в първата, иначе вие сте си виновни – се състои в това кривото бабе Марго да нахлузи прокълната кукерска маска, обладана от отмъстителна самодива. Именно тук «Освобождение» не оправда напълно надеждите ми. Сега, не си ли представяхте нещо а ла «Маската» с Джим Кери, където баба Маргарита се вихри из софийските клубове, завъртйки главите на младежите със самодивска фаталност и магически чар, но запазила, кхъм, човешкото си телесложение, за ужас на смъртните им гаджета. :D Бях се нагласила за преследване на обладана от прелъстителски наклонности баба, естествено с помощта на Роси и Марти, което накрая оставя някоя много объркана батка :D
Аз имам добре развито въображение, ако не знаете. :D
Накратко, потенциалът на Маргарита в развитието на тази мини-история не бе разгърнат за мен. Останалата част от кукерско-самодивската история се разви чудесно, зарадва ме ролята на Лина, и обръщането към изкупление, а не наказание. Просто след онзи финал много се бях навила за повече :D
Другите случаи бяха изпълнени с древни същества, мрачни проклятия и лични съдби. Но макар и отделни, всичките ги свързваше едно общо чувстно за мрак и тегоба, за нещо голямо, което размътва водата и кара малките (зли) рибки да изплуват от тинята. Тук един детайл в крайна сметка наклони везните ми и закръглих към по-високата оценка. Минимални спойлери, но – ифрит! Присъствието на този джински братовчед ме хвана неподготвена, и освен че добави щипка екзотика към историята, ме върна години назад, когато с Дийдра пишехме постапокалиптичен Аладин фен-фик :D
И така, „Освобождение“ бе типична втора книга от трилогия, но не в лошия смисъл на думата. Беше динамична и се четеше на един дъх, разви двама главни герои и сложи основите за финала. В голяма степен негодуванието ми се дължи на лични сценарии и очаквания, което не е особено честно спрямо романа .Затова все така силно препоръчвам на всички фенове на ърбън фентъзито.

събота, 9 ноември 2019 г.

[book review] "Жената в каюта 10" - Рут Уеър

Заглавие: "Жената в каюта 10"
Автор: Рут Уеър

Жанр: криминален, трилър
Издателство: Хермес

Топчеста оценка:2 звезди


Младата журналистка Ло трябва да впрегне всичките сили, за да отърси от страха след обира на дома ѝ. За да избяга от спомена, тя се втурва в задачата си да отрази първото пътуване на луксозен бутиков кораб. Още първата вечер обаче тя е убедена, че е видяла тяло да пада във водата. Никой от другите пасажери и служители не може да го потвърди, а и никой от пътническия списък не липсва. В този плаващ затвор насред вълните, самата Ло се люшка в неизвестността дали наистина е видяла нещо, или уплахата и алкохола са се превърнали в параноя... докато някой не ѝ прави знак, че е по-добре да престане да се рови.

С това морско крими не успяхме да си паснем. Да си призная, вината не беше изцяло на „Жената от каюта 10“. Отдавам доста голямо значение и на факта, че тази година това е вече третата книга, която чета, с героиня с подобен профил – психически не съвсем стабилна, която среща неверието на властите при разследване на случай. Първите бяха „Срив“ и „Жената от Танжер“. „Срив" имаше преимуществото да е първа, и психическото напрежение да се трупа със седмици. „Жената от Танжер“ имаше на своя страна атмосферата на екзотичен град от миналия век. А „Жената от каюта 10“... е, тя имаше по-динамичен криминален случай.
Ако не беше тази предпоставка, съм почти сигурна, че щях да се насладя повече на книгата. Рут Уеър наистина пише приятно. Книгата вървеше леко и неусетно, и дори за миг не ми натежа, въпреки че интересът ми не беше на ниво. Просто не успя да ме ангажира – нито да спекулирам кой от пътниците бе убиецът, нито да съм достатъчно съпричастна на Ло. Образът ѝ не бе недовършен, но просто отстъпваше от този на гореспоменатите книжни дами.
Насред преживяванията на Ло има едни късчета кореспонденция, които, особено в първата половина на книгата, бяха едни от основните ми извори на интерес и провокация. Те показват какво става извън затвореното пространство на кораба, там, на сушата.  Понякога объркващи със своята хронология и начин на поднасяне, те бяха и подсказки към финалната развръзка.
Последната трета от книгата един вид сложи край на разследването, но затова пък засили трилър частта. Не очаквах това като подход, и пообостри малко интереса ми, а и накрая получихме една нелоша криминална развръзка. А в крайните глави Ло наистина прояви повече борбеност, отколкото очаквах от нея. И това не бяха просто подтикнати от ужас и паника пристъпи на самозащита. Въпреки че не се справи без чужда помощ, тя несъмнено си спечели правото да е Тигъра от „Мечо Пух“, както навремето я е наричало семейството ѝ. (Аз дотогава я оприличих по-скоро на един изнервен Зайо). 

Последната глава обаче напълно ме озадачи. И не само мен, съдейки по обсъждането в читателския клуб.

Чувствам се малко виновна пред тази книги, все едно постъпвам нечестно спрямо нея. Четивно написана, с приятен криминален случай, с психологични трилър елементи, и привличаща вниманието върху факта, че паниката и депресията в патологични измерения могат да се проявят дори и у успешни хора без никакви травми в миналото. Но докато в ревютата си се старая да съм обективна, то количествената оценка в звезди отразява чисто и просто удоволствието ми от книгата. Затова там няма мърдане.

Горе-долу мога да препоръчам тази книга на крими-любителите, но с предупреждение – внимавайте да не си предозирате сюжетите! А аз за себе си, сигурно ще опитам нещо от Рут Уеър пак. Но най- рано догодина.


понеделник, 4 ноември 2019 г.

[book review] "Дух" - Натали Димитрова


Заглавие:Дух

Автор: Натали Димитрова

Жанр: YA, юношески, мистерия, фентъзи, романтика

Издателство: Стено

Топчеста оценка:3.5 звезди

Адриана си е гимназистка, не по особена от останалите ѝ връстници. Сравнително добре се справя с ученето, доста по-зле със спорта спрямо най-добрата си приятелка, и няма нищо против да прекара следобеда на пазар или в разговори за момчета. Докато тайнствени хора не отвличат баща ѝ и тя се принуждава да обърне повече внимание на тайнствените сънища, които я спохождат и да разкрие каква е семейната им история

Пиша това ревю, за да привлека вниманието на читателите не толкова към самата книга, колкото към автора. А също така, и за да припомня на авторката, че има заложби, и ако е спряла да пише, защото животът ѝ се пречка, нека не изоставя съвсем това прозвище.
Малко предисловие: Натали Димитрова, известна още като natityyy , пишеше и във Форум Муза. От разказ на разказ и във всяка нова глава от история виждах как писането ѝ става все по-добро, стилът ѝ се изчиства, а сюжетите стават все по-заплетени и оригинални. „Дух“ е самиздат на Натали, общо взето преди да почна да я следя във форума. Всъщност, едвам изкопчихме информацията, че има книга, по време на едно от импровизираните ни форумни интервюта.

Така че си взех „Дух“ с ясната идея, че ще чета нещо на автор в развитие. В това отношение, книжката напълно оправда очакванията ми. Има още какво да се желае по отношение на сюжета и връзките между героите, като развитие и подробности, въпреки интересните основи – отвличането на бащата, наследството на Ади и същността на врага ѝ. Това си е предопределено и от много малкия обем на книгата, който просто не позволява да се разгърне явно по-амбициозния сюжет. Начина на тълкуване на заглавието „дух“ обаче бе най-голямата и приятна изненада за мен. Главната героиня и приятелите ѝ  бяха изключително приятни, герои, на които на драго сърце съпреживявам. А на много места в текста, особено в лекотата на диалога и в някои сравнения и описания, ясно прозираха възможностите на Натали да пише.

Знам със сигурност, че всичко, което съм чела от Натали досега, са стъпки към върха на възможностите ѝ. Последните ѝ неща бяха изключително добри, но тя може още.  И се надявам да го направи :) А след като знае пътя на мъките по книгоиздаването, разчитам някой ден да видя по книжарниците още една книга с автор Натали Димитрова.
Топчеста оценка:3.5 – три за книгата и половинка за потенциал :)

Template by:
Free Blog Templates