About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 29 юни 2017 г.

[придобивки]BOPS - Морски мистерии

Доживях и аз най-накрая да си поръчам BOPS :D Следя тази инициатива още от самото начало, но все нещо изникваше и ми пречеше да си направя сефтето :D Но този път вече реших, че е крайно време и се записах  за "Морските мистерии". И естествено, трябваше да се изкифля по книжному, и да замъкна кутията на плажа, с надеждата, че с фона ще компенсирам липсата си на фотографски способности:
Съдържанието на кутията беше доста по-различно от това, което очаквах, но като цяло ме изненада положително. Обобщено, един от предметите ме очарова напълно и се влюбих в него, един леко ме разочарова, а другите на пръв поглед много харесах, но трябва и да ги пробвам :D
На тази снимка, освен мазолестото ми краче имаме първите три джунжджурийки от кутията:
1)Русалско огледалце - нарочно започвам с предмета, който, както спомнах, ме поразочарова. Щампата е много сладка, а "предназначението" на огледалцето ме разтопи, особено като прочетох за изпращането на съобщения. Но използваната пластмаса ми е много неприятна и ми напомня на подарък от зрънчо с играчка, и сигурно ще я мина с някакъв прозрачен лак. А ако отвориш капачето правилно нагоре, огледалото се пада в долната половина, т.е. трябва да го завъртиш, за да го ползваш по предназначение - което пък обръща русалката надолу с главата. Не съм тип А по принцип, но това ми досади. Все пак, точно в момента имам нужда от ново огледалце, така че със сигурност ще влезе в употреба.
2) Лупичка - сега, след като си излях рант-ването, мога да продължа нататък :D Лупичката много добре се вписва в темата, а освен за проучване на мидички, може да свърши работа и за  оглеждане на кърлежи. За щастие, не ми се е наложило досега, но това определено е един злодей, дебнещ през летните месеци. А и някак ми стана успокоително, като видях, че всички други получатели на БОПС са се опитали да подпалят нещо.
3)Сапунче - тия дни размишлявах дали мога да си направя в домашни условия комбинираните гъбкосапунчета и смятах да си взема точно син (защото и проектогъбката ми е синя). Ароматът на този Аквамарин е доста освежаващ и скоро ще го пробвам и по предназначение, било то в експериментален или стандартен вариант.
4)Чантата! - О, чантата! Това определено бе артикулът, в който веднага се влюбих. Обожавам дизайна, цвета, материала, който е по-устойчив от обикновените текстилни както на петна, така и на травматизъм :D И размера също, много по-удобна е от голямата торбичка на Артлайн, която отмъкнах от Панаира и която ползвам. Абсолютна любов от пръв поглед.
5) Книгата е винаги черешката на тортата в една такава кутия. Признавам, че като жанр и тематика очаквах нещо съвсем различно - романтика и може би пирати? Но тази книга всъщност повече подхожда на читателския ми нрав, а тази година от самото начало страшно ми върви на трилъри и кримки. А и все повече се убеждавам, че лятото наистина е идеален сезон за този жанр. Конкретно тази книга анотацията звучи чудесно, само като споменат Дъблин и ме печелят. А споменах ли, че ми е и Дъблинска година? С "Нещо чака сред дърветата", с Конъли и неговото "Всяко мъртво нещо" и с препрочитането на Скълди, а скоро може би и с "Черната къща".

Като цяло съм много доволна от първия си БОПС. Емоцията от чакането и получаването беше наистина голяма, чувстваше се личният елемент на създателите на кутията във всеки артикул и особено в писмото, където бе описано всичко. Определено ще се включвам и занапред всеки път, когато мога.

П.П. А и току-що разсъдих, че това е перфектният начин да се удържам и да не се изкушавам да си купувам нови книги! Така де, когато имам поръчан БОПС, не бива да рискувам да се дублират, нали? Всичко е в името на въздържанието.

сряда, 28 юни 2017 г.

[book review] Star Trek:Без наследство - Питър Дейвид

Заглавие: "Без наследство"
Автор: Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Поредица: STAR TREK

Издателство: Калпазанов
Жанр:научна фантастика

Топчеста оценка:4 звезди

Извадих голям късмет да намеря тези книжки на издателство Калпазанов по 3лв и фенът в мен нямаше как да бъде възпрян. Оригиналните серии не са любимият ми сериал от вселената на Стар Трек (Пикар завинаги!), но въпреки това много ги обичам, особено герои като Спок и Скоти.
Още щом взех "Без наследство" в ръка и разгледах анотацията, някои, да ги наречем елементи, накараха ентусиазма ми да поохладнее. Когато започнах самата книга, опасенията ми се потвърдиха - преводът не беше на ниво. Въпреки че никъде не беше неразбираем, на много места оригиналните английски фрази направо прозираха. Освен това, характерни за сериала термини не звучаха добре. Останах с впечатлението, че преводачът не е бил добре запознат със спецификите на сериала. Мога и да греша, знам, че този тип детайли са трудни за предаване на чужд език, но чувството бе, че не е превеждано от фен. Е, опитах се да компенсирам, като някои части от романа четох, ползвайки вездесъщата Shatner comma.


Но ако изключим неодобрителните смръщвания и тръпките, които ме полазваха при една или друга фраза, "Без наследство" беше много приятна книжка, от която без съмнение  би излязъл и чудесен епизод. Учудващо (много учудващо!) тук Кърк не беше в центъра, на което в голяма част се дължеше и очарованието на историята. Акцентът вместо това е разпределен между двама по-неочаквани главни герои - лейтенант Ухура и младши лейтенант Чеков. Сюжетът пък е следният: на Ухура се налага да напусне временно "Ентърпрайс", за да участва във важна дипломатическа мисия заедно с кораба "Лексингтън". Всичко върви чудесно и преговорите напредват бързо и гладко, докато един случайно направен коментар за културата на този народ не обръща отношението им на 180 градуса. Докато Ухура и новият ѝ екип се опитват да открият причината за това охладняване, "Ентърпрайс" има дори по-важна задача. В съседно кътче на галактиката тайнствени мародери разрушават цели светове без видима причина или логика.

Много се зарадвах да видя Ухура в центъра на събитията. Тя е прекрасен персонаж, който наистина заслужава повече възможности да разкрие потенциала си. В тази история именно чрез нея, благодарение на нейните комуникационни и дипломатически умения, се предава основната идея на цялата вселена на Стар Трек - да откриеш, да общуваш, да разбереш и да приемеш някой коренно различен от теб. Точно тези сцени най-много от всичко ми се искаше да видя във филмов вариант - начинът на разговор на тези извънземни, различните нюанси, които могат да вложат в думите и в жестовете, водейки диалога на различни пластове.
Докато "Лексингтън" води тази дипломатическа мисия, "Ентърпрайс" е на първа линия на бойното поле - само че срещу изключително мистериозен враг. Събитията от тази страна на историята  в голяма степен са предадени чрез Чеков, който е още пълен новак на кораба. Това, освен че ни спести купищата чар, които обикновено лее Кърк, направи нещата и много по-лични. Видяхме разрушения и опожарен свят не през очите на обръгналия капитан, а през тези на току що излезлия от Академията младши офицер. Съпреживявах на Чеков неочаквано много - на несигурността му, на глождещите мисли,че не е достатъчно добър и че не му е мястото на борда, на желанието му да се докаже комбинирано със страха да не обърка нещо. Образите и на двамата изгряха, не в нова, но в много по-ярка светлина. Сюжетите пък се развиха и преплетоха повече от задоволително, за да се стигне до една кулминация много... а ла Кърк.  Но какво да се прави :D
Единствено като минус мога да кажа, че някои сцени, които щяха да изглеждат добре на екрана, не бяха предадени съвсем задоволително на книга, беше се позагубил и поразмил още един елемент. Последното беше и сравнително важно - авторите са решили да кръстят цялата история на чувството да си останал без морално наследство. Да са прекъснати корените ти, миналото не просто да ти е отнето, а да се е отрекло от теб. За това към какво може да тласне хората тази рана, и как може да бъде излекувана. А това е чудесна тема, богата и въздействаща, но не беше достатъчно интегрирана както в течение на историята, така и във финала.

Дори и така обаче "Без наследство" беше доста приятен роман. Ако сте фенове на сериала, също като мен ще се зарадвате да се потопите в атмосферата на класическия TOS, която наистина е предадена без грешка. Както се казва, готови ли сте да идете, където човек преди не е стъпвал?

вторник, 20 юни 2017 г.

[book review]"Маршрут 666" - Дъглас Престън & Линкълн Чайлд

Заглавие: "Маршрут 666"
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст #2

Издателство: Бард
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 3 звезди
Друго: препрочит, библиотека

Тази книга, заедно с първата, образуват своеобразна дуология за Музейния звяр в рамките на поредицата приключения на Пендъргаст. Тук историята продължава около година след събитията в "Реликвата", когато нова вълна странни убийства удря Ню Йорк и те са обезпокоително подобни на тези, извършени от М'бвун. Старата дружина се събира отново - Пендъргаст, Марго, Смитбек, Дагоста, д-р Фрок и естествено у тях се заражда въпроса - дали не са пропуснали нещо от огромно значение при предишното разследване.

Първата среща с тази книга страшно ме разочарова. Тогава в голяма степен бледнееш пред "Реликвата", която и да имаше своите слабости, все пак успя да ме зариби толкова много по поредицата. Учудващо, но на втори прочит "Маршрутът" ми беше доста по-интересен от преди. А това, че знаех отговорите на загадките, всъщност помогна. По протежение на историята се разплита тайната на новите убийства и се задълбава не само в научното - свойствата на вируса, но и в - изненада - социологичното, сблъсквайки ни с няколко много различни групи хора. Това, че този път знаех кой е злият гений зад всичко ми позволи да погледна в друга светлина някои сцени от историята, да разтълкувам реплики,които бях възприела по друг начин,  да открия знаци, които авторите бяха оставили, но не бях открила първия път. Можах да отбележа разликата, да открия промяната с преди у някои герои, и това ми достави повече удоволствие сега, отколкото разплитането на загадката, било то за първи или пореден път.
Срещата със старите герои беше очаквано приятна - като се почне от фрапиращото излизане на сцената на Пендъргаст този път, през все същия непроменим Бил до голямата еволюция на Марго. Именно затова Марго Грийн си извоюва второто място в класацията ми за женски персонажи от поредицата. За конкуренцията ѝ за сребърния трофей ще поговорим следващия път, но в тази книга своя дебют прави номинираната за първо място - страхотната Лора Хейуърд. Тя е може би единственият герой, който не цепи басма на Пендъргаст и това е достатъчно, за да я обичам. Но освен това е толкова оправна, принципна и интелигента, и накратко прекрасна по всички показатели.
Един от най-важните герои в тази книга обаче си остава тълпата. В предишни и следващи ревюта за тази поредица ще мрънкам как ми е писнало от този елемент. Но "Маршрутът" е хронологично първата книга, където Престън и Чайлд го ползват по-основно, и се факто тук им се е получило най-добре.От една страна - или в случая, най-отгоре имаме негодуващата къде от скука, къде по благородна или недотам причина средна и висша класа. После - тази на полицейските сили, които са именно като тълпа - неорганизирани и първични, и техният строй доста отстъпва на заселниците на подземния Ню Йорк, които се вдигат срещу офанзивата на горния свят. А най-дълбоко в недрата са тайнствените и жестоки Бръчкави.
На последните доста се дразнех при първия прочит, сега - както и всичко останало - ги приех по-спокойно.


Спойлер!
Предполагам съм странно животно. Казвате ми, че има луксозен мини град, забравен и погребан под земята - супер! Заселвате го с мутирали хора-влечуги - окей. Но ги обичате в роби с качулки, които се развяват и плющят, и ги карате да припяват - и ме губите.
Навремето имах възражения и срещу солидността на финала. 

Спойлер!
Трудно ми беше да приема, че не имало някоя пролука, през която заразената вода да изтече нататък. Стига де, евала им на канализацията!

Но както и в "Реликвата" направих реверанс към епилога, където самите герои споделят същите притеснения.

Та това беше магията на препрочитането в действие. Беше ми приятно да препрочета отново "Маршрут 666", но това си остава една от по-слабите книги от поредицата. Но продължаваме напред към по-любимите ми части!

събота, 17 юни 2017 г.

[book review] "Реликвата" - Дъглас Престън и Ликълн Чайлд

Заглавие: "Реликвата"/Relic
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица:Пендъргаст #1

Издателство: Бард
Жанр:крими, трилър

Друго: препрочит, Варненска библиотека

Топчеста оценка: 4 звезди

За тази година бях решила да опресня спомените си по някои поредици, с надеждата по-нататък да попълня пропуските и евентуално да ги завърша. Не визирах обаче сред тях да е тази за агент Пендъргаст, въпреки че много обичам творенията на дуото автори. Но покрай снежните виелици този януари в кабинета нямаше почти никаква работа, а аз не бях в настроение за професионална литература. Подръка ми се озова "Реликвата" и неусетно я прочетох.
Поредицата се занимана със случаите на специалния агент на ФБР Пендъргаст, които по същността си напомнят Досиетата Х - до последно балансирайки между фантастиката и градската легенда от една страна и рационалното и научно обяснимото - от друг - гарнирани обаче с малко повече екшън и стълпотворения и по-малко съспенс, отколкото гореспоменатия сериал. Пендъргаст обаче не е нито Мълдър, нито Скъли (нито Догет, нито Рейес - хей, аз ги харесвах и тях!). Интелигентен, начетен, елегантен, спокоен и манипулативен, той е най-вече себе си. А за мен е и много забавен, най-вече със способността си да влиза за добро или лошо под кожата на всички около себе си.
Но подобна работа не е за сам човек. "Реликвата" въвежда на сцената герои, с които ще се срещаме и по-нататък - дори в повечето случаи виждаме как историята се развива през техните очи. Това са лейтенант Дагоста (когото ту повишават, ту понижават в чин, нерядко именно заради сътрудничеството с Пендъргаст), музейният сътрудник Марго Грийн и журналистът Бил Смитбек.

След като представихме (дори напред в бъдещето) героите, ето и случаят, с който те се сблъскват: поредица от чудовищни убийства в Нюйоркския природонаучен музей. Под чудовищни се разбира... че все едно са извършени от звяр. Интелигентен, жесток, звяр. Но как е възможно чудовище да броди из музея? Докато напрежението расте, се разкриват кървавите подробности около нещастно завършила научна експедиция, от която никой не се е върнал жив.

Когато четох книгата  за първи път, тръпката беше голяма. Тогава нямах и никаква представа какъв курс ще изберат авторите. Дали това ще е мистично проклятие, пренесено с варварска статуетка? Дали ще е демон, дявол, или наистина звяр? Или може би ще е убиец, в чието съзнание се преплитат интелект и лудост? Тогава до последно се люшках в отговорите на тези въпроси. Естествено, няма да ви споделя отговора - не съм чак толкова лоша. Но ще призная, че до края бях скептична, до самия край, до пролога, когато просто се сгърчих от кеф и се разписках - "Да! Така има логика! Така може да стане!"


Клик за спойлери
Докато в книгата обсъждат звяра Мбвун като резултат от еволюционна нестабилност, мира не ми даваше човешките гени, които бяха открили, смесени с тези на влечуго. Просто не беше логично. Затова, когато в епилога разкриха свойствата на реовируса да взима части от генната информация на предни свои гостоприемници и да я инкорпорира в ДНК-то на други, си отдъхнах от удоволствие и облекчение, и дори изръкоплясках на авторите за старанието
Честно казано, и сега се ухилих доволно на същия момент. А съвсем накрая беше един друг момент, на който много се радвам, въпреки че е без абсолютно никаква тежест за повествованието - как агент Пендъргаст се присламчва към тортичката :D

Та, препрочита на тази поредица не беше включен в плановете, но не съжалявам. Всъщност, имайки предвид, че когато пиша този пост вече съм прочела първите четири, това е поредицата, която ми върви най-активно. Срещите ми с Пендъргаст са все така интригуващи, но и приятно разпускащи. Само дано покрай препрочитките да стигна до новите томове! :D

четвъртък, 1 юни 2017 г.

[book review]"Кутия за птици" - Джош Малерман

Заглавие:"Кутия за птици"
Автор:Джош Малерман

Издателство:Deja Book
Жанр:трилър, хорър, дистопия, фантастика, психологически

Топчеста оценка:4 звезди

Топчо пише за актуални книги! Понякога :D
"Кутия за птици" беше доста нашумяла напоследък. Не крия, че привлече и моя интерес (гениална корица, бтв). Сигурно обаче нямаше да я прочета толкова скоро ако А) Дийдра не ми беше подарила другото книжле на автора и Б)имаше я в библиотеката.

В едно недалечно бъдеще Земята е сполетяна от странен и ужасяващ апокалипсис - неконтролируема, самоубийствена ярост обзема всеки, който види Нещо. Никой не знае какво, защото види ли го - полудява и не може да сподели. Всичко се затваря в един тъмен омагьосан кръг. За да се спасят от този звяр незнаен, хората залостват вратите, затулват прозорците,. Затварят очи. И насред този сляп свят, където преди е имало ужас, а сега тишина, са Малори, Момчето и Момичето, и едно решение, което чака да бъде взето.

"Кутия за птици" е роман, който има две страни - една психологическа, изследваща героите, и една, да речем, фантастична, която се отнася до причината. Дали и доколко ще ви хареса книгата, според мен зависи много от това какво точно търсите.
Ако разгледаме книгата от първата перспектива, ако основното са хората и техните мисли, чувства и постъпки в тази извънредна ситуация, а фантастичният елемент е само фон, спусъкът, който е направил това възможно - с ръка на сърцето признавам, че "Кутия за птици" е брилянтна. Обхваща толкова широк диапазон от - не знам как да ги нарека - настроения, отговори на ситуации, синдроми, чувства, мисли - и описва как реагират хората на тях - и доброто, и лошото. Като се започне от началото - паника, неверие, параноя, хаос. После през събирането на нашата малка дружинка, организацията, доверието и недоверието между напълно непознати хора, връзките, които се изграждат между тях. "Кабинната треска", лудостта, която ги преследва и тази, която са внесли сами със себе си. Ужасът от това доброволно да затвориш очи, неустоимото желание да надникнеш, безпомощността, в която те поставя тази ситуация. И накрая - страхът, че си останал съвсем сам срещу страха, че нещо те дебне. Джош Малерман е предал всичко това великолепно. Както се сещате, "Кутия за птици" не е лека книга, но той не е утежнил допълнително атмосферата с начина си на писане. Въпреки че по принцип не съм фен на изказ като неговия, попих книгата в рамките на два (работни!) дни.
В аналите на това дистопично бъдеще обаче не виждаме само смърт и разруха. В този роман имаше толкова много, което да ме накара да заобичам хората. Хора, които оцеляват, които търсят начини и отговори, които се борят и обичат; деца, които се раждат в този ужасен нов свят, но ти знаеш, че ще се справят, защото са по-добри от нас. В "Кутия за птици" имаше много болка, но и любов и надежда; и топлината, с която Малори мислеше за съквартирантите си за мен бе едно от най-прекрасните и силни неща в тази книга.

И така, ако обичате дистопии заради атмосферата, героите, хаоса вътре в душите им, то ще оцените "Кутия за птици" и Човека вътре в нея.
Но.
Ако сте вземи книгата заради завръзката, тръпнещи да узнаете тайната зад тази сила, която отнема хорския разсъдък... Ами... може да останете разочаровани. Аз се разочаровах.

Джош Малерман въвежда извънредно интересен елемент - НЕЩО, което вкарва в самоубийствена лудост всеки, който го ВИДИ, но решава да не го разработи в дълбочина. Единствената - съмнителна - среща с този провокатор беше изключително незадоволителна. Книгата завърши много отворено в това отношение. Обикновено съм върл защитник на отворените краища. Не смятам, че една история трябва да завърши с точка. Един отворен край може да носи тръпка, опасност, обещание за още приключения, надежда. Но понякога го тълкувам като слабост - неспособност или несигурност на автора, че ще съумее да развие по достойнство една страхотна идея.
На 90% съм убедена, че тук това решение се дължи на желанието на автора да постави акцента върху преживяванията на хората и това, което се случва в главите им. Но аз за себе си исках повече и дори и да го получа под формата на продължение, няма да е същото.

Когато преди няколко дни коментирах книгата, казах, че я харесвам, но просто я харесвам. По-точно би било да кажа, че някои неща оценям много високо, а от други се разочаровах.Сумарно обаче това се отразява с 4 звезди.