[book review]The wolfman/Човекът вълк

декември 23, 2014

Заглавие: "Човекът вълк"
Автор: Джонатан Мабъри

Предпрочитно:
Има и филм. Сигурно е хубав,но също почти сигурно няма да го гледам

Историята:
Откъснат от семейството си и отдаден на актьорската си кариера, Лорънс Толбът все пак решава да се прибере, когато получава тревожно писмо от годеницата на брат си. В старото имение го очакват призраци и сенки от детството му, както и напълно реалната фигура на баща му. Под зоркото и гладно око на луната отново ще се надигне древно проклятие - и този път няма да има кой да го спре.

Следпрочитно:
Първите страници още ми поднесоха изненада - просто не очаквах книгата да ме върне назад във времето. Но на какво се дължаха очакванията ми - честно, не мога да кажа.
Така или иначе, книгата започва мрачно, красиво - и поддържа тази атмосфера до края. Дали сред разгула на лондонските театри, сам в тъмата на старата гора, зад стените на лудницата или уж в безопасност в дома от детството - това напрежение остава да тегне.
Самата история не ми поднесе големи изненади. Напомни ми малко на готическата "Жената в черно" или "Свърталище на духове", където удоволствието идеше повече от самото четене, отколкото от развитието на сюжета. Беше красива за четене книга. Красива дори и в жестокостта. Макар че, не - все пак епизодите в лудницата, и най-вече последвалата касапница ме изненадаха. А и ми донесоха известно читателско удовлетворение - не самата патаклама, не... по-скоро "Ето на. Казах ви, ама кой да слуша" моментите.
Авторът никъде не е спестявал кървищата и въпреки това е успял да постигне онзи прекрасен баланс между видимия и невидимия ужас, който понякога убягва на по-графичните хорър произведения.Краят също бе такъв - една красива комбинация от жестокост и тъга.
И въпреки всички тези изброени достойнства на "Човекът вълк", както и такива , в които няма да се спускам да обсъждам сега - например доста умелото изграждане на персонажите, особено Лорънс и баща му. И все пак, нещо сякаш ми липсваше в тази книга. Онова нещенце, което не се поддава на конкретизация, но което пък те кара да отгръщаш страница след страница, треперещ от вълнение. Нещото, което ме кара да ми пука повече за героите, без да ги подлагам на психоанализ.
Прочетох книгата. Хареса ми. Беше интересна. Но искам още нещо от нея, а не знам какво.

Title: The Wolfman
Author: Johnatan Maberry

Pre-read thoughts:
I hear there's a movie. It is quite possible it's very good, but it is also very possible I won't see it.

The story:
Lawrence Talbot is celebrating his siccessfull career as an actor, when a letter from his brother's fiancee calls him back to the home he left and decided to forget years ago. And yet he returns to the shadows and ghosts from his childhood - and the very real figure of his father... and the one of the monster lurking outside. Under the moon's always hungry eye, an ancient curse is stirrng in search for blood.

After-read thoughts:
The very first pages brought me a surprise and I was all " Wait. What? What year are we?" I don't know what made me expect a novel set in the modern times when instead we hace a beautifully written gothic style book.
Anyway, from the beginning the book is dark and beautiful, and maintains this till the end. In the decadent London theatres, deep in the woods, in the terrifying asylum or in the home's false pretence of safety - there was always that strong feeling.
The story itslef didn't surprise me much. This book reminded me of "The woman in black" or "The Haunting of Hill House", where the pleasure of reading the words exceeded the need to know how the story was developing. Again, this book was a beautiful read, beautiful even in its scenes of gruesome cruelty. I said the way the story went wasn't surprising but I must admit I wasn't expecting the asylum scenes, or the carnage that followed. I rather enjoyed this - not the bloodshed itslef, but more the "See. I told you, but who listens..." moments.
The author never hold back on the descriptions of those scenes, but he was able to keep the balance between the horror withing and the horror outside - a thing I have the feeling is sometimes omited, especially in the more.. explicit horror stories. The ending stood out as well - a beautiful mix of wildness, cruelty and sadness, and love.
And with all the good things said - and more there are to be said, but I am not going to go an about the very nice caracterization, especially of Lawrence and his father; and yet something was missing for me. That little thing, that makes you fly through the pages and care for the characters, without needing to analyse them.

And so I read this book. I liked it. It was intersting. But I want more from it, and I am not sure what.

Challenges: