[book review] Blameless/ Невинна

Заглавие: "Невинна"
Автор: Гейл Каригер

Поредица: Протекторатът на слънчобрана #3

Предпрочитно:

Беше ми малко трудно да започна третия том от поредицата за Протектората. От една страна ме изгаряше желание да разбера какво се случва, но само като си припомнех как завърши втората книга и в какво състояние е вероятно да заваря Алексия и омеквах и така и не натисках бутона за начало на записа.

Историята:
След раздялата на Алексия и Конъл се зараждат всякакви слухове и скандали. И сякаш това не е достатъчно, някой се опитва да убие Алексия. Отново. Този път обаче използвайки роботизирани отровни калинки. По всичко личи, че столицата не е особено дружелюбна - на което Алексия решава отвърне, като замине на пътешествие в Европа. Всичко при нашата бездушна обаче има някаква цел и този път тя е да открие сред тайните на тамплиерите нещо, което би обяснило сегашното ѝ състояние и би доказало, че е невинна.

Следпрочитно:

Не беше лесно, но когато най-накрая се осмелих, бях възнаградена. Някакси Гейл Каригер успя да ме прекара през тежките за Алексия първи глави без да нанесе твърде много емоционална вреда (въпреки че новината, че лорд Акелдама няма да го има, беше тежък удар) О, но имаше съобщение в котка! Абе какво им става на тези вампири със съобщенията в котки?

Но след като Алексия може да се възстанови – за което спомага и ято убийствени механични калинки – значи и аз ще мога! Въпреки че ми се идеше да поспоря доколко е разумно дестинацията на Алексия да е точно Италия, потеглих смело с нея. Цялото европейско пътешествие на бездушната госпожа Макон, въпреки че беше гарнирано с по-малко чай и повече вампири от необходимото, определено внесе светлина по някои въпроси. Каригер наистина се беше постарала с различните теории за етера и душата – на моменти даже разговорът ми идеше твърде технически, но нямаше как да не се възхитя. Освен за техническия, същото важи и за религиозния аспект. Започнах да виждам и мадам Льофу в нова светлина – признавам си, че в предната книга още и нямах изцяло доверие, но тук тя беше прекрасна (и с прекрасен глас, и повече реплики).

И нека както и в предното ревю да попитаме – а какво става в Лондон? Този път, доста повече неща. В някои – по-техническите моменти – интересът ми се пренасочваше почти изцяло натам. Първо, имаме пропил се лорд Макон,използвайки колекцията от запазени във формалин овчи ембриони на професор Лайл, което е гнусно и крийпи, но противно на всяка логика ме накара да го обичам дори повече. Лайл, не Макон. Лайл винаги ми е печелил симпатиите заради всичката работа, която му изсипват на главата, а май до края на книгата още не ми беше преминал гнева към Конъл. Имаме изчезнал Бифи – и сърцераздирателни Бифи моменти! И страховит лорд Акелдама – чак в края, вярно, но гневът на лорд Акелдама беше наистина… бррр. И още рев. Преосмисляне на фендъм концепцията ми. И малки прекрасни включвания от Айви, за да ни докажат за пореден път, че под тези шапки се крие доста повече.

Да, определено в Лондон беше интересно :D

Дългоочакваното събиране на Алексия и Конъл беше умерено сладко и умерено сърцераздирателно - в точните пропорции да простя на Конъл и да им разреша да се вземат отново живеят дълго и щастливо.

Тук ни в клин, ни в ръкав ще вметна няколко думи за мангата.

(Забележете, моля, калинкения детайл на корицата :D ) Мангата съответства директно на историята от всяка една от книгите и спира след третата (в което има известен резон, каквито и причини да се изтъкват). Засега съм прочела само първите два тома - ох, но само да се докопам до последния! Мангата е една от най-добрите адаптации, на които съм попадала - уловили са всеки един от героите и визуално, и като характер, а стилът е радост за окото. Вярно, както с всяко подобно прехвърляне на текст в рисунки, част от харизмата на стила на Каригер се губи, но затова пък е повече от прекрасно да видим най-накрая всички тези рокли, ужасяващите шапки на Айви и екстравагантните облекла на Акелдама. Eye candy! А някои моменти бяха дори по-впечатляващи в манга стил!

Title: Blameless
Author: Gail Carriger

Series: The Parasol Prtectorate #3

Note: audio book

Pre-read thoughts:
It was a bit hard for me to start this volume. On one side, I was burning to know what was happening next. But just by recalling how the second book ended and in what state is likely to find Alexia in the beginning of the third, and I just couldn't.

The story:
After Alexia is blamed and literally chased away by her husband, all of London is stirring. And as just gossipping is not enough, someone is trying to kill her - again. But this time, bonus points for being original - the master mind is using mechanical ladybugs to do the deed. With all those not so subtle hints, it is clear that Alexia is not welcome in London for the moment. So what a better moment to go on a trip in Europe and uncover some old secrets!

After-read thoughts:
It wasn't wasy, but when I finally venture into the third volume, I was rewarded. Gail Carriger somehow managed to lead me through the hard first chapters without too much emotional damage - even if the news that lord Akeldama will be missing was a heavy blow! Ah, but there was a message in a cat. What is it with vampires and cat post anyway, hm? (And yes the ladybugs helped lighten the mood).
I wanted to question Alexia's decision to go exactly to Italy, but I braced myself and followed. The whole European adventure of the soulless lady Maccon, tho with less tea and mote vampires than necessary, was entirely pleasent for the reader and shed a lot of light on some matters. I loved all of the theories that the author built to explain the mechanics of her world. At times, it was even getting bit too technical, but it was great nevertheless. And it was not only about science - it was curious to watch the clash with religion too.
In this book I finally started to trust madame Lefoux. Oh, I loved her from the beginning, but in the last book I was too often afraid she would cause trouble. She was great here (and beautful voice, and more dialogue.
And let's ask, like in the last book review - what is happening in London? This time, a lot. In some moments - the more technical ones - my interest was mostly there. We had lord Maccon drunk - on the formaldehyde sheep specimen of professor Llyal's which was weird and gross, but somehow made me love him more. Llyal, not Conall. I've always had a soft spot for Llyal, as they were all working him so hard, and in most of this book I was so mad at Maccon. We had Biffy gone missing - and lots and lots of heartbreaking Biffy moments. We also witnessed the anger of lord Akeldama, which was, in my opnion, one of the scarriest things in the book. Lots of sobbing and chaos in my fandom world. And precious Ivy moments to show there is a lot hidden under those hats.
Yup, a lot was going on in London.

The reunion of Conall and Alexia was just the right amount of cute for me to allow Alexia to forgive her husband and to let them live happily ever after.

In the end, let me throw some words about the manga.

The manga cover one book per volume the first three from the series (which is in a way good and bad). I've read only the first two, but only if I can get my hand on the last one! You can see for yourself that the ard is gorgeous. Not only this - the artist Rem captured perfectly every character of the book, and it all makes for one of the best adaptation I've read. It is true, that in te move from words to pictures, something of Carriger's style and wit in the descriptions is bound to be lost, but we are rewarded - we can finally see Ivy's hats, lors Akeldama's outfits and all of those fabulous dresses. And some scenes looked even better in manga style!

Challenges: