About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 23 август 2017 г.

[manga review]Gogchild vol 1 & 2 - Kaori Yuki

Заглавие: Godchild
Автор: Каори Юки

Този месец един уикенд бях в Бургас и в духа на Комиксовото предизвикателство, а и предвид малкото време, реших да го запълня с графични новели. Прочетох една, която ме чакаше от доста време,  а след нея реших да си припомня нещо любимо - Граф Каин на Каори Юки.
Успях да прочета първите два тома и ще говоря конкретно за тях, но няма как да не поприказвам малко за поредицата като цяло. Навремето ми беше една от най-любимите, което може и да си личи от факта, че имам томове на хартия. Godchild като история е пряко продължение на "Граф Каин" - Count Cain или Earl Cain, една от първите поредици на авторката. Във  времето обаче ги делят 7-10 години и мангаката се е постарала "Годчайлд" да е разбираем и за новодошли читатели. Стилът на авторката също е израснал много в този промеждутък, и тук вече виждаме рисунките, заради които се влюбих в Каори Юки и нейното пищно готическо шоджо и започнах да издирвам и други нейни работи (като например "Бунтарят Лудвиг")
При все това, ако решите да се впуснете в тази поредица и имате възможност, прочетете първите томове. Самите истории са наистина интересни и говорят все за неща, които пряко засягат героите и в настоящата манга - детството на Каин и отношенията с баща му, намирането на Мери Уедър, и всички драматични събития, които са го белязали, физически и емоционално - доказателство след доказателство, че наистина носи проклятието на библейския си предтеча и съименик.


Но по същество. Историята в тази манга се върти - очевидно - около Каин, младият граф Харгрейв. Той винаги е в клюките на обществото - богат наследник, след "трагичната" смърт на баща си, колекционер на отрови, за сестра му се сплетни, че е незаконна издънка на баща му от прислужница, а вместо достопочтен иконом е наел Риф - отпаднал по мистериозни причини студент по медицина. И изглежда навсякъде го следват ужасяващи престъпления... което не е далеч от истината. Каин е основната цел на организацията Дилайла и тайнственият доктор Дизраели, които искат единствено да го видят да страда.

Първите томове на Годчайлд са може би любимите ми, особено за препрочитане. Може би е така, защото тук нещата са прости - имаме случаи, които Каин разгадава, независимо дали са пряко свързани с него, или са странични събития, на чийто път той се е озовал.  Страшно много винаги съм се кефела как за историите с Каин Каори Юки черпи вдъхновение от приказки, книги, митове и люлчини песни, или просто късчета информация и как претопява и после излива това вдъхновение под съвсем неочаквана и различна форма. Този подход го имаше още в Граф Каин, в истории като Жулиета, но тук е на върха си. Алиса в страната на чудесата е редом с песничка за овчица - и общото между тях е, че в ръцете на Каори  Юки разказват пищни, кървави истории. 
От първия том главата Scold's briddle ми е любима (въпреки че  е изключително силен том като цяло). В този случай из Лондон върлува убиец, който посяга на млади красиви девойки, обезобразявайки лицата им и избождайки очите им. На фона на тези страховити новини тихо се шепне, че в града има лекар, който предлага еликсир, способен да превърне и най-грозното пате в първа хубавица - но достъпът до него е само с покана. Приятелката на Мери Уедър, Дрю - мило, но семпло момиче - успява да се сдобие с такава с надежда да впечатли брат ѝ, всички се оказват въвлечени в поредния безсмислено жесток план на Дилайла.


От втория том ми е трудно да избера любима глава - той съдържа три също силни истории -Пеперудени кости, която въвежда свръхестествената нишка и връща един антагонист, Сладко то борокръвки (абсолютно току що си измислих превод на bloodberries) и Лъвският герб. Може би бих се спряла на последната, където разследването се върти около мъж, който по свой начин се опитва да помогне на сестра си, чийто годеник ѝ посяга. Особено в мангата винаги са ми били слабост герои, които се грижат за по-малките си братя и сестри, дори и те самите да са далеч от протагонисти. Затова и навремето толкова съм се радвала на Кайба от Югио, Сешомару от Инуяша и Итачи от Наруто, например. Каин също влиза в тази графа - като характер нерядко е себичен и груб, но отношенията му с Мери Уедър и Риф винаги ми стопляха сърцето. Сериозно, много обичам тези тримата герои и как се грижат един за друг. Каин и Риф много ми напомнят на Себастият и Сиел от Курошитсуджи, така че препоръчвам тази манга на техните фенове и vice versa. А в тези книжки се кефех как нерядко и Мери Уедър поемаше основната роля в историята, макар че винаги брат ѝ имаше думата накрая.

Както казах, в тези два тома нещата са прости. Знаем кои са добрите и кои са лошите герои, имаме някаква твърда представа за това какво се е случило в миналото и си мислим, че познаваме мотивите на героите. До края на поредицата нещата се обръщат с главата надолу и се объркват по фантастично сложен начин. Навремето последните томове ми докараха почти нервна криза, но това бяха от хубавите книжни нервни кризи, когато историята те е завладяла изцяло.
Ако обичате пищен арт с викториански декори, кървави престъпления, плод на гениални изтерзани съзнания и свръхестествен подтекст, може да пробвате с мрачните приказки на Godchild. А аз в момента искрено съжалявам, че навремето успях да си поръчам само до четвърти. (Размишлява дали сега има пари за останалите. Сеща се колко изхарчи на Алеята на книгата. Топчо тъжно.)

понеделник, 7 август 2017 г.

[book review]"БУМ! Приключения на макс на планетата Пльок" - Марк Хадън

Заглавие: "БУМ!Приключения на макс на планетата Пльок!"
Автор: Марк Хадън

Издателство/ Унискорп
Жанр: приключенски, детска

Друго: от Разреваващото предизвикателство
Топчеста оценка: 3 звезди

Първо, което може и да е било само моя заблуда, това не са "приключенията на Макс" и в книгата няма такъв герой. Второ - ако познавате автора заради "Странна случка с куче през нощта" и очаквате история от подобно ниво - недейте. "БУМ " не е лоша, но определено не е "Случка".
Прочетох тази книга като част от Разреваващото книжно предизвикателство, въпреки че я купих преди 4-5 години, скоро след като останах очарована от "Случката" (затова и отправих предупреждение още в началото). Добавих я в графата "детска книга", защото това бе най-подходящото, с което разполагах в момента. И тя наистина се оказа така, с целева група читатели може би до 11-12 години макс (pun intended).
В "БУМ" Джимбо (а не Макс) и най-добрият му приятел се оказват въвлечени в странен и опасен заговор, след като заподозират, че някои от учителите им крият нещо. След като старателно разкодират тайнствения им език и дори проникват с взлом, истината е една - те са извънземни от планетата Пльок, които планират инвазия!. Приятелите, заедно със сестрата на Джимбо и един мотор, чийто собственик не е особено съгласен возилото му да участва, трябва да спасят света и себе си.

Приключенията на децата наистина се развиват доста шеметно. От началния момент, когато нещо привлича подозрението им, се занареждат едно през друго разследване, отвличане и шеметно пътешествие - та чак до планетата Пльок, естествено!. А там - заговори, манипулации и планове. Въобще - много нещо!. А за всичко място нямаше. Книжката е съвсем кратка - не се подлъгвайте от сравнително големия обем визуално. Само разследването на учителите можеше спокойно да заеме това място. Освен твърде забързано, развитието на историята ми беше и много хаотично, а след същинската среща с извънземните изобщо не ми хареса какъв обрат приеха нещата. Като цяло не останах доволна от сюжета.
Спрямо недоволството ми от развитието на историята, доста по интересни ми бяха отношенията - особено в семейството на Джимбо, баща му и сестра му и как те се промениха в течение на книгата- Тук сякаш се прокрадна малко от онзи Марк Хадън, който по-късно така умело и с лекота ще опише характерите в "Случката". А относно бащата, трябва да изтъкна защо още не съм изпратила "БУМ" в купчината "Предай нататък" (уточнение за тези, които не са запознати с тази ми "рубрика" - това са книги, които няма да чета втори път, но това не значи, че са зле). Из книгата се споменават доста кулинарни експерименти - от паметно озаглавената първа глава до множеството опити на бащата на Джимбо около печката и извънземните гозби. Не знам дали съм споменавала (много тайни издадох в това ревю!), но книжните ястия са ми слабост и все още тая надежда, че ще реализирам някоя рецепта от "БУМ".
Това е основната причина да задържам тази книга, защото спрямо очакванията ми по-скоро ме разочарова. Може би на друга възраст щях да съм по-заинтригувана. Имаше много интересни идеи, беше приятно написана и беше пълна с предпоставки да се превърне в чудесен детски приключенски роман; но останах с усещането за подредени, но недоразвити в цялост записки.

сряда, 2 август 2017 г.

Блогърско месечно предизвикателство

Все си повтарях, че тази година ще се придържам само към форумните читателски предизвикателства и няма да се впускам в масивни атаки на де що има предизвикателства, маратони, тагове и всичко останало в блог пространството, както правех преди години. На някои обаче не можах да устоя - като на Разреваващото предизвикателство на Ади например. Сегашното пък е на Марти от  Martis' writing , който е решил да организира дружно блогърско месечно предизвикателство. И така, ако форумно ще четем епично фентъзи през август, то по блогърски темата е КОМИКСИ, включително манга и графични новели. Пълните правила на играта може да видите на блога му (линкът е към съответния пост) 

Мога само да кажа, че темата е идеална на фона на улова от Алеята на книгата:

По подразбиране, една от двете, ако не и двете книги ще са изборът ми за месеца.

Сега, не разбрах със сигурност дали другите участници се предполага да дават препоръки и прочее, но тази тема ми е много драга на сърцето, въпреки че вече не съм мангахоличката от преди, която знаеше кога излизат новите глави на всички серии и харчеше луди пари за манга от чужбина. Затова все пак искам да дам някои идеи в морето от графични произведения.

На първо място, като най-лесни и достъпни трябва да споменем изданията на Артлайн. Именно от техния щанд са тези книги, които взехме с другарчето ми, но при тях ще намерите и преводен Дедпуул, който е абсолютно разкошен и го препоръчвам с всичките си пипала. Наскоро излезе и сборен брой на "Пазителите на галактиката", до който не съм стигнала, но има рокет и Груут, так че трябва да е добър. Всичките манги, които издават, са класики, но най-силна определено е ........ А нека не забравяме и "Астерикс и Обеликс", които всеки трябва да прочете.  И"Зайчета-самоубийци"! Не знам дали се броят, но да ги кажа. Абе, като цяло, в подборките на Артлайн досега не е имало грешка.


Ако обичате комикси под формата на стрипсове (не, не говорим за пилешки стрипсове, а за тези кратки историйки, които се развиват в рамките на няколко картинки до страничка) една страхотна такава книга, налична на български е "Неми". Всяка сцена със саркастичната, но мила метълка е златна и винаги съм и много съпричастна.

Вариант на английйски който препоръчвам пък е "Фийби и нейният еднорог". Две думи - еднорози и осмоза. Разкошна е.

(Ако пък имате 18 пък, препоръчвам Оглаф. Истерично и дебилно смешен е, чак забравяш, че всеки втори стрип де факто е порно, което ме и спира да дам линк към сайта.)

Ако сте решили да е чуждовоезикова манга, изборът ви е огромен. Зависи на какъв език искате, дали хартиена или електронна, и естесвено жановите предпочитания. Една симпатична манхва, която циркулираше из местните книжарници на руски (бтв руските манги са с доста добро качество, като превод, цена и всичко), беше Кафе Таро.  Мои лични любимци са километричния Bleach за нюбитата, които не ги е страх да се гмурнат в дълбокото, Skip Beat и Fruits Basket за любителите на милото и нахъсващо шоджо, Parasyte за феновете на по-мрачни и дистопични истории,Petshop of horrors  с харизматичния ми граф Ди... И още много. Чудя се дали препоръките ми стоят ретро на фона на това, което се чете сега. Сигурно, но наистина обичам тези заглавия. А мангата Orange, която е препоръчал Марти, също беше налична на алеята, ако искате да се присъедините към него.

О! Уич! Обичам Уич!


Имаме и български представители на жанра, естествено, като Ракиямен, когото представяха наскоро. Аз лично много се радвам всеки път, когато Просто Спас изскочи във фийда ми, но признавам, не знам дали авторът му има нещо събрано в книжка.

Ако пък цялата тази комикс и манга история ви идва твърде много, не забравяйте че е много вероятно ваша любима поредица или сериал да имат графична адаптация. Като например поредицата за Протектората на слънчобрана, която така обичам, а също да речем Реликвите на смъртните и много други. Хей, а знаете ли, че има комикс колаборация на Стар Трек и Доктор Кой? Сайбърмени и Боргове, епично е!

Та, от толкова много приказки, дано стигна до комикса си навеме!

понеделник, 31 юли 2017 г.

[book review] Tales of Trenzalore


Заглавие: Tales of Trenzalore
Автори: колектив

Поредица:Doctor Who
Жанр:фантастика, драма, приключенски

Топчеста оценка: 4 звезди
За хората, които обичат Доктор Кой, Трензалор е без съмнение знаково място. Освен че е известно като лобното място на Доктора, че в крайна сметка приключенията му тук доведоха до "презареждането " му с животи и промяната в Капалди; едва ли някой е забравил, че по време на засадата тук Доктора прекарва достатъчно време, за да остарее. 900 години, пълни с приключения по време на засадата на Коледа, които още никой не е разказал, В този контекст е ясно защо се изкуших да взема тази книжка веднага щом я видях.
Както обаче винаги става при мен, от момента на купуване до този на прочитане имаше доста време. Тази година реших да изгледам/наваксам със сериала (бях стигнала до средата на девети сезон), започнах всичко отначало и избрах точно момента след съответните епизоди, за да наваксам с Приказките от Трензалор. Йей за тайминг!
Книгата съдържа четири историйки, всяка около 50-60 странички. Самите сюжети бяха интересни, но не и изключителни.  Нямаше нещо, което значително да повлияе начина, по който гледаме на сериала, което е нормално като се има предвид, че това са допълнителни новелки. Но нямаше и информация, която да разшири светогледа ни, само малко за историята и географията на Трензалор. А въпреки че в историите го имаше онзи обрат, характерен за приключенията на Доктора, малкият обем не беше позволил да е толкова сложно и пълнокръвно, колкото един истински епизод (или роман - трябва да препрочета Шада).
Въпреки това Приказки от Трензалор имаше две особено силни страни, заради които съм сигурна, че всеки фен ще ги оцени и ще им се радва. Първо - чудовищата. Тук не се срещаме с обичайните противници. Доктора не се бори със сайбърмени или далеци, или ридаещи ангели, или Господаря. Вместо това се сблъскваме с врагове, които виждаме доста рядко - например древните марсиански Ледени воини. Или пък пластмасовите манекени. Помните ли ги, от първия епизод с Еклестън? Когато аз поне си мислех - утф? Този сериал сериозно ли? Честно, не съм очаквала да ги видя втори път, но браво на автора,който се е сетил да посегне към тях. Имахме и чудовища, познати само от класическите епизоди. За тях няма да ви спойлвам много ако не сте ги гледали и не сте ги разпознали от корицата. Едно от тях бях срещала заедно с Четвъртия и Сара Джейн, но това от последната история бе напълно непознато за мен. Съответно, това беше и най-вълнуващият разказ.
Втората сила на Приказките е, че тук виждаме Доктора да старее - неслучайно акцентирах на това още в началото. Това е лукс, с който малко от превъплъщенията на Доктора могат да се похвалят - може би само първият? Не знам, но този факт тук наистина ме трогна. Историите са подредени хронологично и макар и с прескачания виждаме Доктора да трупа години, спомени и белези; докато се превърне в една неразделна част от градчето Коледа. В любимия ми последен разказ Докторът беше най-възрастен, една крачка от Доктора при края на обсадата. Окуцял, забравящ, но повече от всякога Дванадесетият доктор. Авторите заслужават похвала и за това, че ако не друго, бяха успели да уловят същността на Мат Смит като Дванадесетия във всяка история.
Приказките от Трензалор ми бяха емоционални, повече на фен ниво, а не заради конкретни събития, ако изобщо разбрахте какво искам да кажа. Бяха ми и интересни като истории, макар и не чак толкова, колкото се бях настроила. Вярвам обаче, че на феновете ще им допаднат и ще ги зачовърка да се поровят из класическите епизоди за ретро чудовищата. Поне на мен ми се прииска (щото си нямам друга работа )


вторник, 25 юли 2017 г.

[book review]"Зеленият вампир"- Петър Бобев


Заглавие: "Зеленият вампир"
Автор: Петър Бобев

Издателство:Библиотека Фантастика?
Жанр: научна фантастика, приключенски

Топчеста оценка: 4 звезди
Друго: Варненска библиотека

Редовно минавам през раздела за бг литература в библиотеката, но тази година не си бях тръгвала оттам с нашенска книга. Основното ми оплакване (за което мога да напиша цял пост) е, че твърде често никъде на самата книга няма информация за сюжета и не мога просто да се впусна и да си харесам заглавие. При старите книги това се дължи на самата мода за кориците, или на повторното подвързване, но ако отвориш, понякога вътре има антоация и - о! - съдържание, о, сладки отминали дни. С новата литература положение е още по-трагично, защото това място е заето от ненужно дълга биография на автора, възхитени препоръки от други писатели и издания, общи хвалебствия и накратко нищо, което да ме ориентира ще харесам ли тази книга или не.
В този ред на мисли, не съм сигурна как и защо си тръгнах със "Зеленият вампир", при условие, че вече бях награбила над 1500 страници нето. Но "Вампирът" си намери пътя към мен, и трябва да призная, тази малка приключенско-фантастична новелка не натежа.
Книгата не е наименована в чест на някой модерен вампир-веган, който смуче биоенергии и сок от целина. Всъщност, книжката е чиста научна фантастика без да се откланя към фентъзито. Издадена е преди трийсетина години и можем да приемем, че събитията се развиват горе-долу тогава. Дори, ако не бяха някои избори на автора, лесно биха могли да се случват и в наши дни.
А историята е следната: дълбоко в джунглите на Мадагаскар се събират трима необичайни герои. Ботаникът Иван Стамов е тук по проект на ЮНЕСКО, за да доразвива дисертацията си за книжните растения и е очарован от богатството, което намира тук след дългото проучване само на венерини мухоловки. Отец Доминик е мисионер, дошъл уж да проповядва Божието слово, но мислите му са заети със съвсем друго богатство - пиратско съкровище, легендата за което е намерил сред аналите на манастира. Третият герой пък е Ратулу - малгаш, човек от коренното население, който е черната овца на своето село. Късметът му съвсем му изневерява, когато го обвиняват, че е причинил мор по пилците и е принуден да бяга.
Пътищата на тримата се пресичат една паметна нощ и се оказва, че водят към едно и също - владенията на тайнствените третретретре и обожествения от тях Зелен вампир.
Леко напомняща на "Планетата на маймуните", леко на "Изгубеният свят", "Зеленият вампир" все пак беше достатъчно оригинална и вълнуваща. Чудно четиво за два дни, перфектно побиращо се в дамска чанта - факт, поради който трябва да обърна повече внимание на книжките от тези фантастични библиотеки.
Особено в първата половина на книгата ми беше много приятно да потъна в света на Мадагаскар, изпълнен с екзотика и суеверия. Не знам каква част от тях са истина и каква - принос на автора, но се беше получило много добре. Малгашките поговорки, с които бе изпълнена речта на Ратулу съдържаха немалко смисъл, а споменаванията на зверовете и духовете, населяващи тази непроходима джунгла, ме потопиха до уши в едва култура, за която дори не знам доколко е истинска. Легендите за прадедите - крокодили, магичните лемури и хамелеони, дългокосите речни "русалки" бяха нещо ново и така непознато, че изобщо нямаше да се възпротивя, ако книгата бе разработила тази фантастична страна на нещата.
На този вълшебен фон споменаванията на БАН, Париж или България, научните обяснения и като цяло връщането към реалността, не ме подразни - дори напротив - стана ми едно такова комфортно и домашно. Като цяло останах доволна от логиката и обясненията, които получих. Авторът бе успял добре да развие и да разкаже за третретретре (в един момент се бях обезпокоила, че ще са просто хищни, привлечени от блясъка свраки) и беше успял да събере всичко това комфортно в малкия обем на книгата.
Във втората половина на новелката обаче обясненията, размислите и страстите бяха малко твърде обилни. Мисля, че и авторът и хората, работили над книгата си бяха дали сметка за това. Авторката, написала послеслова, бе подчертала, че това е книга, насочена към младежко-юношеската аудитория и в името на познанието този водопад от информация е допустим, "стига да има баланс". Напълно поддържам тази теза, но именно ако има баланс. В началото малгашките истории и ботаническите знания комфортно се наместиха около Ратулу и Стамов. Към края обаче бяхме бомбардирани от терминология и хипотези под формата на вътрешни монолози или направо словоизлияния на всеослушание в не особено подходящи моменти.  Добавяме към това и свръхидеализираната във всяко отношение - физическо, морално и интелектуално - фигура на Иван Стамов, която малко ми досади. От тези два фактора книгата леко пострада - не фатално, но достатъчно да не ѝ дам 5 звезди и да ми се стори останала няколко десетилетия назад. Трудно ми е да кажа, дали ако аз я бях намерила преди 10-15 години, щях да съм на друго мнение.
Останалите звезди обаче ги дадох без колебание. Беше приятна, бърза приключенска история, на която се радвам, че попаднах.

събота, 15 юли 2017 г.

[book review] "Музей на страха" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Заглавие: "Музей на страха"
Поредица: Пендъргаст #3
Автори: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Издателство: Ергон
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 5 звезди
Друго:Варненска библиотека, препрочит

Срам и позор за мен! Скъсах се да обяснявам как именно тази и следващата книга са ми любими, но щом зачетох се оказа, че съм сляла образа на Марго с този на Нора Кели, съвсем изключвайки последната от повествованието! Излиза значи, че съм забравила доста. Но това значи нови (повторни) изненади! Ако предното ревю беше за осъзнатото препрочитане, то това ще е за радостите на препрочитането на чисто.
В "Музей на страха"  завръзката е както често в тези книги около трупове и кости. Този път обаче жертвите са отпреди 100 години и труповете им биват намерени под стара разрушена сграда. Подозрително припряно местопрестъплението бива разчистено, така че археоложката Нора Кели успява да хвърли едва бегъл поглед- Той обаче е достатъчен, за да не ѝ дава мира и тя се съгласява да продължи да помага на Пендъргаст не на последно място за да утоли собственото си любопитство. Щом на сцената излиза и убиец - папагал, двамата се задълбават все по-дълбоко в миналото, за да разкрият истината за събития отпреди век и връзката им с днес.
Визуално в главата ми това  бе книгата с най-мрачна атмосфера. Подземията с трупове, нощните промъквания (доста забавни, всъщност), изоставеното имение, носещо всеки белег на къща на ужасите - или най-точно - "музей на страха". Старият Рен, който властва в подземията на библиотеката и любимото ми - така реалистичното, почти физическо пренасяне в миналото. Там ни чака епохата на индустриализацията - изпълнено с дим небе, гладни, препълнени улици и домове, започнали да се затлачват реки. Как да не вижда човек тези картини само в сиво-кафяви окраски? И едно едва-едва по-цветно петно - зелената рокля на Мери Грийн, която е първата улика в това разследване...А тревогата на Пендъргаст и неочаквано личното му отношение с намеци за дълбоко заровена тъмна семейна тайна са последната нагнетяваща капка, така че през цялата книга читателската ми струна на тревога бе прекрасно опъната и готова да затрепти.
Май именно атмосферата бе оставила по-ярка следа у мен, защото, както признах, бях позабравила героите. Освен, че съвсем бях изключила за Нора, бях забравила самоличността на убиеца, макар да помнех мотивите му. Доста дълго, почти до последно, се колебаех между двамата си заподозрени и не можех да реша кой е точно "папагалът". А Нора, особено в отбор със Смитбек, беше чудно нововъдение- Някой ден трябва да наваксам със "Златото на Кивира", която не е част от "Пендъргаст", но изглежда тъкмо там се срещат Бил и Нора. Наистина тряба, защото все още не ми е ясно как е успял да я спечели :D

Рядко обаче ми се случва да имам ревю без оплакване и спойлери, поне мъничко
Click to view spoiler!
Така и не можах да приема на сериозно извличането на еликсир са безсмъртието от кауда еквина - крайната част на гръбначния мозък. Ако беше някакъв тумор с уникални регенеративни способности, или дори хипофизата, както в първата книга, с или без вирус, щях да съм по-доволна. Предлагам размяна - вместо хипофизи, звярът М'бвун да хапва миелин.



Това оплакване обаче ни най-малко не ми помрачи удоволствието. А тъй като тази книга може да се чете съвсем самостоятелно, горещо ви я препоръчвам за плажа. Все пак установихме, че лятото е време за трилъри.



понеделник, 10 юли 2017 г.

[book review]"Дръзка съдба" - Линда Хауърд

Заглавие: "Дръзка съдба" / Son of the morning
Автор: Линда Хауърд

Издателство: Плеяда
Жанр: романтика, исторически, съвременен, намек за фантастика

Друго: от библиотеката, прочетена 2016

Топчеста оценка: 3 звезди

Линда Хауръд от няколко години е в списъка ми с автори, които бих искала да пробвам. Попадах обаче все на съвременни любовни романи, и то в моменти, в които не бях в подходящото настроение (съвременните не са най-предпочитания ми субжанр в романтичната литература). Затова пък си умирам да чета истории, в които реалното леко се прелива с някаква вълшебна нишка, но не чак дотам, че да ги наречем фентъзи или фантастика (личен фаворит тук ми е поредицата за Ключовете на Нора Робъртс).

След шокиращото убийство на съпруга си и брат си, младата преводачка от древни езици Грейс се оказва бегълка – преследвана както от закона, така и от екзекуторите на семейството си. Без никакви умения за оцеляване на улицата, тя носи със себе си само вродената си упоритост и записите на ръкописа, заради който я е сполетяло това нещастие. За да избяга от мъката, Грейс се впуска да разгадае тайните на този древен документ – и миналото, в лицето на Нийл от Шотландия, ѝ протяга ръка и я въвлича по много по-буквален начин, отколкото тя би предположила.

 Идеята за комбинация между романс, трилър и пътуване във времето много ме привлече и започнах книгата с голям ентусиазъм. Историята започна много драматично – след една кратка сцена, в която виждаме семейното щастие на Грейс, животът ѝ се преобръща за една нощ. Боях се, че тази първа част, преди срещата ѝ с Нийл, ще бъде по-отегчителна. Изненадващо обаче, тя се оказа дори по-интересната. Борбата на Грейс, оцеляването ѝ на улицата – както физическо, така и психическо, израстването ѝ като героиня бяха много реалистични и ми беше така лесно да ѝ съпреживявам, докато преминаваше през различните фази – от отчаяние и пасивност към решителност и действие. В тази половинка на книгата между другото се срещаме и с някои много интересни второстепенни герои, които помагат на Грейс по пътя ѝ. Изобщо тази част от романа се оказа учудващо жива и приятна за четене.

Разгадаването на ръкописа и изграждането на връзката между Грейс и Нийл бяха елементи, които едновременно ме интригуваха и малко разочароваха. Това е може би единственият случай, на който съм попадала, в който пътуването във времето е обяснено чрез диета :D Още не съм решила дали това е гениално или абсурдно решение от страна на авторката, но за целите на това ревю ще го считам по-скоро като положителна черта. Нещата между двамата герои от една страна се развиваха както очаквах, но се надявах в тези полусънни докосвания между времето и пространството те тихомълком да се опознаят по-добре. Да се пресегнат един към друг не само за ласка, но и за да докоснат и разберат другия. Нийл да пренесе у Грейс твърдостта на ръката си в битка, докато тя тренираше; тя да го предупреди във виденията си за някоя опасност.

 Може би ако бяха изградили по-здрава връзка помежду си, историческата част на романа щеше да ми хареса повече. Повечето от събитията в Шотландия бяха интересни (все пак, трудно е да не е интересно, когато се разхождат шотландски полички наоколо), но нещо не ми достигаше. От една страна, определено исках нещо повече от Грейс и Нийл. От друга, разкритията от ръкописа предполагаха много по-шеметно пътуване и намеса във времето, а-ла let’s kill Hitler. И аз чаках, и чаках, а краят дойде, и изобщо не бе така грандиозен, както очаквах.

В цифров вид, давам 3 от 5 звездички на „Дръзка съдба“. Първата половина от книгата беше доста добра и всъщност може да ме накара да преосмисля намеренията си относно другите съвременни романи на авторката, особено тези, в които има замесено престъпление. Но също така сложи летвата твърде високо, и даде обещания за събития и за потенциали, които не можа да изпълни и затова след като затворих за последно книгата се почувствах измамена.

неделя, 2 юли 2017 г.

[book review]STAR TREK Лицата на огъня - Майкъл Ян Фрийдман

Заглавие: "Лицата на огъня"
Поредица:STAR TREK
Автор: Майкъл Ян Фрийдман

Жанр: научна фантастика
Издателство: Калпазанов

Топчеста оценка:3 звезди

"Лицата на огъня" е втората книжка в мини поредицата на Калпазанов, макар че в оригиналната и доста по-голяма серия самостоятелни Стар Трек книжки подредбата да е доста по-различна. Все пак я карам по техния ред, макар че не съм сигурна защо изобщо реших да се изтезавам, при условие, че имам други СТ книжки на хартия в оригинал. Тук преводът вдига нивото на абсурдност спрямо предната книга, правейки клингоните на клингънианци и измервайки скоростта в орбити.  Орбита 9. What. The. Actual.Fuck.
Както и да е. Предишната история много приятно фокусира върху Ухура и Чеков, двама герои, на които не се обръща много внимание. Същевременно акцентира точно върху този аспект от сериала, който най-много обичам и уважавам - откриването и разбирането на нови култури.
Тук връщаме акцента на Кърк. На път за дипломатическа мисия Ентърпрайс минава да нагледа колония, която работи по проект за тераформиране. По стечение на обстоятелствата, в момента там се намира стара изгора на Кърк. Срещата им обаче е кратка, защото на друга планета назрява конфликт между две фракции. Междуособици има и в империята на Клингоните (изненада!) и изведнъж малката колония се оказва на прицел.

Има ли Кърк, има и свалки. Този път обаче свалките са в минало време - срещаме се с бившо гадже на Кърк и нейното синче. И имаме драматично I am your father. Или по-скоро, He is his son. Това не го броя като спойлер, защото е изнесено още на първата страница на книгата. Тази сюжетна линия откровено ми досади. Всички знаем за любовните похождения на Кърк, който във всеки епизод намира нова красавица; затова и не мога да приема на сериозно приказките как това била голямата му любов - и то за герой, който срещаме в рандъм книга и едва ли ще видим повече. Издаването на "тайната" за сина пък беше повече от лошо решение от гледна точка оформление - един абзац от средата на книгата бе изваден и сложен като тийзър преди първа глава.
Сюжетът поддържаше ниво на интерес около средното. Спок пое основно действието в главите за колонията. Това донякъде спаси нещата - и Спок не беше на върха си, но пак си е той, още повече че Кърк и синът му хич не ме засегнаха. Трябва да призная обаче, че въпреки предразсъдъците ми към тази сюжетна линия, всъщност останах доволна от края и от решението, което взе майката.
Във всеки случай, интересни ми бяха два други пункта - вътрешните отношения в империята на клингоните на първо място. Техният сложен воински код на честта, комбиниран с откровено подмолните им тактики за изкачване в йерархията ми бяха доста любопитни, а и нямам много ясна представа за политическата обстановка от времето на TOS. Като горд фен на TNG съм свикнала от другата страна на фронтовата линия да са Ромулус или Кардасия, а клингоните, макар и много да се репчат, да са редом с Федерацията. Така това ми напомни колко реална и динамична е политическата сцена на Стар Трек.
Другата точка, която ми беше любопитна, бе базата на религиозния конфликт, който трябва да решат дипломатите, изпратени с Ентърпрайс, и също толкова абсурдното му решение. Сигурна съм, че за чужд наблюдател и земните дрязги биха изглеждали така.
"Лицата на огъня" беше сравнително интересна, но по-скоро като допълнителни късчета информация за една любима фен-вселена, не заради герои или сюжет. Става за върли фенове и определено отстъпва на предната.

четвъртък, 29 юни 2017 г.

[придобивки]BOPS - Морски мистерии

Доживях и аз най-накрая да си поръчам BOPS :D Следя тази инициатива още от самото начало, но все нещо изникваше и ми пречеше да си направя сефтето :D Но този път вече реших, че е крайно време и се записах  за "Морските мистерии". И естествено, трябваше да се изкифля по книжному, и да замъкна кутията на плажа, с надеждата, че с фона ще компенсирам липсата си на фотографски способности:
Съдържанието на кутията беше доста по-различно от това, което очаквах, но като цяло ме изненада положително. Обобщено, един от предметите ме очарова напълно и се влюбих в него, един леко ме разочарова, а другите на пръв поглед много харесах, но трябва и да ги пробвам :D
На тази снимка, освен мазолестото ми краче имаме първите три джунжджурийки от кутията:
1)Русалско огледалце - нарочно започвам с предмета, който, както спомнах, ме поразочарова. Щампата е много сладка, а "предназначението" на огледалцето ме разтопи, особено като прочетох за изпращането на съобщения. Но използваната пластмаса ми е много неприятна и ми напомня на подарък от зрънчо с играчка, и сигурно ще я мина с някакъв прозрачен лак. А ако отвориш капачето правилно нагоре, огледалото се пада в долната половина, т.е. трябва да го завъртиш, за да го ползваш по предназначение - което пък обръща русалката надолу с главата. Не съм тип А по принцип, но това ми досади. Все пак, точно в момента имам нужда от ново огледалце, така че със сигурност ще влезе в употреба.
2) Лупичка - сега, след като си излях рант-ването, мога да продължа нататък :D Лупичката много добре се вписва в темата, а освен за проучване на мидички, може да свърши работа и за  оглеждане на кърлежи. За щастие, не ми се е наложило досега, но това определено е един злодей, дебнещ през летните месеци. А и някак ми стана успокоително, като видях, че всички други получатели на БОПС са се опитали да подпалят нещо.
3)Сапунче - тия дни размишлявах дали мога да си направя в домашни условия комбинираните гъбкосапунчета и смятах да си взема точно син (защото и проектогъбката ми е синя). Ароматът на този Аквамарин е доста освежаващ и скоро ще го пробвам и по предназначение, било то в експериментален или стандартен вариант.
4)Чантата! - О, чантата! Това определено бе артикулът, в който веднага се влюбих. Обожавам дизайна, цвета, материала, който е по-устойчив от обикновените текстилни както на петна, така и на травматизъм :D И размера също, много по-удобна е от голямата торбичка на Артлайн, която отмъкнах от Панаира и която ползвам. Абсолютна любов от пръв поглед.
5) Книгата е винаги черешката на тортата в една такава кутия. Признавам, че като жанр и тематика очаквах нещо съвсем различно - романтика и може би пирати? Но тази книга всъщност повече подхожда на читателския ми нрав, а тази година от самото начало страшно ми върви на трилъри и кримки. А и все повече се убеждавам, че лятото наистина е идеален сезон за този жанр. Конкретно тази книга анотацията звучи чудесно, само като споменат Дъблин и ме печелят. А споменах ли, че ми е и Дъблинска година? С "Нещо чака сред дърветата", с Конъли и неговото "Всяко мъртво нещо" и с препрочитането на Скълди, а скоро може би и с "Черната къща".

Като цяло съм много доволна от първия си БОПС. Емоцията от чакането и получаването беше наистина голяма, чувстваше се личният елемент на създателите на кутията във всеки артикул и особено в писмото, където бе описано всичко. Определено ще се включвам и занапред всеки път, когато мога.

П.П. А и току-що разсъдих, че това е перфектният начин да се удържам и да не се изкушавам да си купувам нови книги! Така де, когато имам поръчан БОПС, не бива да рискувам да се дублират, нали? Всичко е в името на въздържанието.

сряда, 28 юни 2017 г.

[book review] Star Trek:Без наследство - Питър Дейвид

Заглавие: "Без наследство"
Автор: Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Поредица: STAR TREK

Издателство: Калпазанов
Жанр:научна фантастика

Топчеста оценка:4 звезди

Извадих голям късмет да намеря тези книжки на издателство Калпазанов по 3лв и фенът в мен нямаше как да бъде възпрян. Оригиналните серии не са любимият ми сериал от вселената на Стар Трек (Пикар завинаги!), но въпреки това много ги обичам, особено герои като Спок и Скоти.
Още щом взех "Без наследство" в ръка и разгледах анотацията, някои, да ги наречем елементи, накараха ентусиазма ми да поохладнее. Когато започнах самата книга, опасенията ми се потвърдиха - преводът не беше на ниво. Въпреки че никъде не беше неразбираем, на много места оригиналните английски фрази направо прозираха. Освен това, характерни за сериала термини не звучаха добре. Останах с впечатлението, че преводачът не е бил добре запознат със спецификите на сериала. Мога и да греша, знам, че този тип детайли са трудни за предаване на чужд език, но чувството бе, че не е превеждано от фен. Е, опитах се да компенсирам, като някои части от романа четох, ползвайки вездесъщата Shatner comma.


Но ако изключим неодобрителните смръщвания и тръпките, които ме полазваха при една или друга фраза, "Без наследство" беше много приятна книжка, от която без съмнение  би излязъл и чудесен епизод. Учудващо (много учудващо!) тук Кърк не беше в центъра, на което в голяма част се дължеше и очарованието на историята. Акцентът вместо това е разпределен между двама по-неочаквани главни герои - лейтенант Ухура и младши лейтенант Чеков. Сюжетът пък е следният: на Ухура се налага да напусне временно "Ентърпрайс", за да участва във важна дипломатическа мисия заедно с кораба "Лексингтън". Всичко върви чудесно и преговорите напредват бързо и гладко, докато един случайно направен коментар за културата на този народ не обръща отношението им на 180 градуса. Докато Ухура и новият ѝ екип се опитват да открият причината за това охладняване, "Ентърпрайс" има дори по-важна задача. В съседно кътче на галактиката тайнствени мародери разрушават цели светове без видима причина или логика.

Много се зарадвах да видя Ухура в центъра на събитията. Тя е прекрасен персонаж, който наистина заслужава повече възможности да разкрие потенциала си. В тази история именно чрез нея, благодарение на нейните комуникационни и дипломатически умения, се предава основната идея на цялата вселена на Стар Трек - да откриеш, да общуваш, да разбереш и да приемеш някой коренно различен от теб. Точно тези сцени най-много от всичко ми се искаше да видя във филмов вариант - начинът на разговор на тези извънземни, различните нюанси, които могат да вложат в думите и в жестовете, водейки диалога на различни пластове.
Докато "Лексингтън" води тази дипломатическа мисия, "Ентърпрайс" е на първа линия на бойното поле - само че срещу изключително мистериозен враг. Събитията от тази страна на историята  в голяма степен са предадени чрез Чеков, който е още пълен новак на кораба. Това, освен че ни спести купищата чар, които обикновено лее Кърк, направи нещата и много по-лични. Видяхме разрушения и опожарен свят не през очите на обръгналия капитан, а през тези на току що излезлия от Академията младши офицер. Съпреживявах на Чеков неочаквано много - на несигурността му, на глождещите мисли,че не е достатъчно добър и че не му е мястото на борда, на желанието му да се докаже комбинирано със страха да не обърка нещо. Образите и на двамата изгряха, не в нова, но в много по-ярка светлина. Сюжетите пък се развиха и преплетоха повече от задоволително, за да се стигне до една кулминация много... а ла Кърк.  Но какво да се прави :D
Единствено като минус мога да кажа, че някои сцени, които щяха да изглеждат добре на екрана, не бяха предадени съвсем задоволително на книга, беше се позагубил и поразмил още един елемент. Последното беше и сравнително важно - авторите са решили да кръстят цялата история на чувството да си останал без морално наследство. Да са прекъснати корените ти, миналото не просто да ти е отнето, а да се е отрекло от теб. За това към какво може да тласне хората тази рана, и как може да бъде излекувана. А това е чудесна тема, богата и въздействаща, но не беше достатъчно интегрирана както в течение на историята, така и във финала.

Дори и така обаче "Без наследство" беше доста приятен роман. Ако сте фенове на сериала, също като мен ще се зарадвате да се потопите в атмосферата на класическия TOS, която наистина е предадена без грешка. Както се казва, готови ли сте да идете, където човек преди не е стъпвал?

вторник, 20 юни 2017 г.

[book review]"Маршрут 666" - Дъглас Престън & Линкълн Чайлд

Заглавие: "Маршрут 666"
Автор: Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
Поредица: Пендъргаст #2

Издателство: Бард
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 3 звезди
Друго: препрочит, библиотека

Тази книга, заедно с първата, образуват своеобразна дуология за Музейния звяр в рамките на поредицата приключения на Пендъргаст. Тук историята продължава около година след събитията в "Реликвата", когато нова вълна странни убийства удря Ню Йорк и те са обезпокоително подобни на тези, извършени от М'бвун. Старата дружина се събира отново - Пендъргаст, Марго, Смитбек, Дагоста, д-р Фрок и естествено у тях се заражда въпроса - дали не са пропуснали нещо от огромно значение при предишното разследване.

Първата среща с тази книга страшно ме разочарова. Тогава в голяма степен бледнееш пред "Реликвата", която и да имаше своите слабости, все пак успя да ме зариби толкова много по поредицата. Учудващо, но на втори прочит "Маршрутът" ми беше доста по-интересен от преди. А това, че знаех отговорите на загадките, всъщност помогна. По протежение на историята се разплита тайната на новите убийства и се задълбава не само в научното - свойствата на вируса, но и в - изненада - социологичното, сблъсквайки ни с няколко много различни групи хора. Това, че този път знаех кой е злият гений зад всичко ми позволи да погледна в друга светлина някои сцени от историята, да разтълкувам реплики,които бях възприела по друг начин,  да открия знаци, които авторите бяха оставили, но не бях открила първия път. Можах да отбележа разликата, да открия промяната с преди у някои герои, и това ми достави повече удоволствие сега, отколкото разплитането на загадката, било то за първи или пореден път.
Срещата със старите герои беше очаквано приятна - като се почне от фрапиращото излизане на сцената на Пендъргаст този път, през все същия непроменим Бил до голямата еволюция на Марго. Именно затова Марго Грийн си извоюва второто място в класацията ми за женски персонажи от поредицата. За конкуренцията ѝ за сребърния трофей ще поговорим следващия път, но в тази книга своя дебют прави номинираната за първо място - страхотната Лора Хейуърд. Тя е може би единственият герой, който не цепи басма на Пендъргаст и това е достатъчно, за да я обичам. Но освен това е толкова оправна, принципна и интелигента, и накратко прекрасна по всички показатели.
Един от най-важните герои в тази книга обаче си остава тълпата. В предишни и следващи ревюта за тази поредица ще мрънкам как ми е писнало от този елемент. Но "Маршрутът" е хронологично първата книга, където Престън и Чайлд го ползват по-основно, и се факто тук им се е получило най-добре.От една страна - или в случая, най-отгоре имаме негодуващата къде от скука, къде по благородна или недотам причина средна и висша класа. После - тази на полицейските сили, които са именно като тълпа - неорганизирани и първични, и техният строй доста отстъпва на заселниците на подземния Ню Йорк, които се вдигат срещу офанзивата на горния свят. А най-дълбоко в недрата са тайнствените и жестоки Бръчкави.
На последните доста се дразнех при първия прочит, сега - както и всичко останало - ги приех по-спокойно.


Спойлер!
Предполагам съм странно животно. Казвате ми, че има луксозен мини град, забравен и погребан под земята - супер! Заселвате го с мутирали хора-влечуги - окей. Но ги обичате в роби с качулки, които се развяват и плющят, и ги карате да припяват - и ме губите.
Навремето имах възражения и срещу солидността на финала. 

Спойлер!
Трудно ми беше да приема, че не имало някоя пролука, през която заразената вода да изтече нататък. Стига де, евала им на канализацията!

Но както и в "Реликвата" направих реверанс към епилога, където самите герои споделят същите притеснения.

Та това беше магията на препрочитането в действие. Беше ми приятно да препрочета отново "Маршрут 666", но това си остава една от по-слабите книги от поредицата. Но продължаваме напред към по-любимите ми части!

събота, 17 юни 2017 г.

[book review] "Реликвата" - Дъглас Престън и Ликълн Чайлд

Заглавие: "Реликвата"/Relic
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица:Пендъргаст #1

Издателство: Бард
Жанр:крими, трилър

Друго: препрочит, Варненска библиотека

Топчеста оценка: 4 звезди

За тази година бях решила да опресня спомените си по някои поредици, с надеждата по-нататък да попълня пропуските и евентуално да ги завърша. Не визирах обаче сред тях да е тази за агент Пендъргаст, въпреки че много обичам творенията на дуото автори. Но покрай снежните виелици този януари в кабинета нямаше почти никаква работа, а аз не бях в настроение за професионална литература. Подръка ми се озова "Реликвата" и неусетно я прочетох.
Поредицата се занимана със случаите на специалния агент на ФБР Пендъргаст, които по същността си напомнят Досиетата Х - до последно балансирайки между фантастиката и градската легенда от една страна и рационалното и научно обяснимото - от друг - гарнирани обаче с малко повече екшън и стълпотворения и по-малко съспенс, отколкото гореспоменатия сериал. Пендъргаст обаче не е нито Мълдър, нито Скъли (нито Догет, нито Рейес - хей, аз ги харесвах и тях!). Интелигентен, начетен, елегантен, спокоен и манипулативен, той е най-вече себе си. А за мен е и много забавен, най-вече със способността си да влиза за добро или лошо под кожата на всички около себе си.
Но подобна работа не е за сам човек. "Реликвата" въвежда на сцената герои, с които ще се срещаме и по-нататък - дори в повечето случаи виждаме как историята се развива през техните очи. Това са лейтенант Дагоста (когото ту повишават, ту понижават в чин, нерядко именно заради сътрудничеството с Пендъргаст), музейният сътрудник Марго Грийн и журналистът Бил Смитбек.

След като представихме (дори напред в бъдещето) героите, ето и случаят, с който те се сблъскват: поредица от чудовищни убийства в Нюйоркския природонаучен музей. Под чудовищни се разбира... че все едно са извършени от звяр. Интелигентен, жесток, звяр. Но как е възможно чудовище да броди из музея? Докато напрежението расте, се разкриват кървавите подробности около нещастно завършила научна експедиция, от която никой не се е върнал жив.

Когато четох книгата  за първи път, тръпката беше голяма. Тогава нямах и никаква представа какъв курс ще изберат авторите. Дали това ще е мистично проклятие, пренесено с варварска статуетка? Дали ще е демон, дявол, или наистина звяр? Или може би ще е убиец, в чието съзнание се преплитат интелект и лудост? Тогава до последно се люшках в отговорите на тези въпроси. Естествено, няма да ви споделя отговора - не съм чак толкова лоша. Но ще призная, че до края бях скептична, до самия край, до пролога, когато просто се сгърчих от кеф и се разписках - "Да! Така има логика! Така може да стане!"


Клик за спойлери
Докато в книгата обсъждат звяра Мбвун като резултат от еволюционна нестабилност, мира не ми даваше човешките гени, които бяха открили, смесени с тези на влечуго. Просто не беше логично. Затова, когато в епилога разкриха свойствата на реовируса да взима части от генната информация на предни свои гостоприемници и да я инкорпорира в ДНК-то на други, си отдъхнах от удоволствие и облекчение, и дори изръкоплясках на авторите за старанието
Честно казано, и сега се ухилих доволно на същия момент. А съвсем накрая беше един друг момент, на който много се радвам, въпреки че е без абсолютно никаква тежест за повествованието - как агент Пендъргаст се присламчва към тортичката :D

Та, препрочита на тази поредица не беше включен в плановете, но не съжалявам. Всъщност, имайки предвид, че когато пиша този пост вече съм прочела първите четири, това е поредицата, която ми върви най-активно. Срещите ми с Пендъргаст са все така интригуващи, но и приятно разпускащи. Само дано покрай препрочитките да стигна до новите томове! :D

четвъртък, 1 юни 2017 г.

[book review]"Кутия за птици" - Джош Малерман

Заглавие:"Кутия за птици"
Автор:Джош Малерман

Издателство:Deja Book
Жанр:трилър, хорър, дистопия, фантастика, психологически

Топчеста оценка:4 звезди

Топчо пише за актуални книги! Понякога :D
"Кутия за птици" беше доста нашумяла напоследък. Не крия, че привлече и моя интерес (гениална корица, бтв). Сигурно обаче нямаше да я прочета толкова скоро ако А) Дийдра не ми беше подарила другото книжле на автора и Б)имаше я в библиотеката.

В едно недалечно бъдеще Земята е сполетяна от странен и ужасяващ апокалипсис - неконтролируема, самоубийствена ярост обзема всеки, който види Нещо. Никой не знае какво, защото види ли го - полудява и не може да сподели. Всичко се затваря в един тъмен омагьосан кръг. За да се спасят от този звяр незнаен, хората залостват вратите, затулват прозорците,. Затварят очи. И насред този сляп свят, където преди е имало ужас, а сега тишина, са Малори, Момчето и Момичето, и едно решение, което чака да бъде взето.

"Кутия за птици" е роман, който има две страни - една психологическа, изследваща героите, и една, да речем, фантастична, която се отнася до причината. Дали и доколко ще ви хареса книгата, според мен зависи много от това какво точно търсите.
Ако разгледаме книгата от първата перспектива, ако основното са хората и техните мисли, чувства и постъпки в тази извънредна ситуация, а фантастичният елемент е само фон, спусъкът, който е направил това възможно - с ръка на сърцето признавам, че "Кутия за птици" е брилянтна. Обхваща толкова широк диапазон от - не знам как да ги нарека - настроения, отговори на ситуации, синдроми, чувства, мисли - и описва как реагират хората на тях - и доброто, и лошото. Като се започне от началото - паника, неверие, параноя, хаос. После през събирането на нашата малка дружинка, организацията, доверието и недоверието между напълно непознати хора, връзките, които се изграждат между тях. "Кабинната треска", лудостта, която ги преследва и тази, която са внесли сами със себе си. Ужасът от това доброволно да затвориш очи, неустоимото желание да надникнеш, безпомощността, в която те поставя тази ситуация. И накрая - страхът, че си останал съвсем сам срещу страха, че нещо те дебне. Джош Малерман е предал всичко това великолепно. Както се сещате, "Кутия за птици" не е лека книга, но той не е утежнил допълнително атмосферата с начина си на писане. Въпреки че по принцип не съм фен на изказ като неговия, попих книгата в рамките на два (работни!) дни.
В аналите на това дистопично бъдеще обаче не виждаме само смърт и разруха. В този роман имаше толкова много, което да ме накара да заобичам хората. Хора, които оцеляват, които търсят начини и отговори, които се борят и обичат; деца, които се раждат в този ужасен нов свят, но ти знаеш, че ще се справят, защото са по-добри от нас. В "Кутия за птици" имаше много болка, но и любов и надежда; и топлината, с която Малори мислеше за съквартирантите си за мен бе едно от най-прекрасните и силни неща в тази книга.

И така, ако обичате дистопии заради атмосферата, героите, хаоса вътре в душите им, то ще оцените "Кутия за птици" и Човека вътре в нея.
Но.
Ако сте вземи книгата заради завръзката, тръпнещи да узнаете тайната зад тази сила, която отнема хорския разсъдък... Ами... може да останете разочаровани. Аз се разочаровах.

Джош Малерман въвежда извънредно интересен елемент - НЕЩО, което вкарва в самоубийствена лудост всеки, който го ВИДИ, но решава да не го разработи в дълбочина. Единствената - съмнителна - среща с този провокатор беше изключително незадоволителна. Книгата завърши много отворено в това отношение. Обикновено съм върл защитник на отворените краища. Не смятам, че една история трябва да завърши с точка. Един отворен край може да носи тръпка, опасност, обещание за още приключения, надежда. Но понякога го тълкувам като слабост - неспособност или несигурност на автора, че ще съумее да развие по достойнство една страхотна идея.
На 90% съм убедена, че тук това решение се дължи на желанието на автора да постави акцента върху преживяванията на хората и това, което се случва в главите им. Но аз за себе си исках повече и дори и да го получа под формата на продължение, няма да е същото.

Когато преди няколко дни коментирах книгата, казах, че я харесвам, но просто я харесвам. По-точно би било да кажа, че някои неща оценям много високо, а от други се разочаровах.Сумарно обаче това се отразява с 4 звезди.


сряда, 31 май 2017 г.

[challenge]Колко точно ревахме за предизвикателството :D

Миналата седмица взех участие в един много уместно озаглавен чететон -  Разреваващото книжно предизвикателство от Ари, Претрупаното книжно рафтче и Diagnosis abroad. 
Там за осем дни се целихме в 7/8 книжи от различни категории. Аз, естествено, не сварих по всички, но се справих изненадващо добре (по моите мерки). Прочетох 4 книги и купчинката ми за четене олекна откъм заглавия, на които се канех от доста време. Ето и накратко върху какво ронех сълзи (надявам се скоро да цъфна и вържа и с истински ревюта):
1."Ридание" - Маги Стийвотър 
Тази книга беше за категория "Непознат автор" и нея най-много исках да отметна, защото я комбинирах с Майското предизвикателство за феи, елфи и природни неща. Беше приятна. Тийн романсът беше умерено дразнещ, а митологията за малкия народ винаги ме е привличала и все се каня да чета повече за феи. А и е дуология, което е голям плюс.
2."Душата на императора" - Брандън Сандерсън 
Това беше за категория "Привлекателна корица" и не считам, че има нужда от обяснения. А историята беше класически прекрасен Сандерсън с уникална магична система.  

3."БУМ! Приключения на макс на планетата Пльок" - Марк Хадън
Имах големи очаквания за тази книга, но те не се оправдаха. Беше приятна, определено детска, с което влезе в нужната за мен категория, но се надявах на повече развитие и то в различна посока. Има много малко общо със "Странна случка с куче през нощта", но затова пък имаше много храна, а аз обичам книжна храна.

4."Къщата на езерното дъно" - Джош Малерман
Мне, нямам намерение да махна лепката :D Радва ме.
Тази книга ми е подарък от книжното ми другарче Ася и беше за категория "Прехвален автор". Доста се изговори за Джош Малерман и неговата "Кутия за птици". Тя ми хареса, но определено исках нещо повече. В "Къщата" обаче се влюбих. Беше изумително бързо четиво, със супер приятен тийн романс, тръпка, мистерия, и ДА, ето така се прави отворен завършек.

Четвъртъкът ми беше най-ползотворния ден, когато завърших "Душата на императора", минах цялата "Къща на езерното дъно" и дори прегледах една книга с рецепти (интересни бяха, но откъм мерки и инструкции много лабаво са я карали). Затова пък последните два дни от предизвикателството кармата си показа рогцата и не ми остана много време. Почнах петата книга, "Лора от сутрин до вечер", въпреки че тя ми беше в категорията за довършване и следваше само да я дочета. За съжаление обаче се оказа, че бъкел не помня и я почнах отначало.

Та това беше моята равносметка. Аз лично съм доволна от мижавия си успех, а повечето сълзи, които пролях по време на предизвикателството бяха от истерия, а не от мъка :D 

четвъртък, 18 май 2017 г.

[book review]Rarity from the Hollow



Title: Rarity from the Hollow
Author: Robert Eggleton

Genre: sci-fi, slice-of-life, satire, 
Rating: 4 stars



Rarity from the Hollow was indeed one of the most peculiar books I've ever received for a review. In its annotation, I've seen it compared to many other works of literature, but I think Rarity from the Hollow posses its unique touch of weirdness. 
 This is the story of a little girl, Lacy Dawn, from a family that is about to break. Lacy's father is a war veteran and suffers from the trauma of his past. His suffering echoes throught the whole family, bringing it down with him. Meanwhile, the life of Lacy's friend gets a turn even for a worse. Lacy's life changes dramatically when she meets DotCom - a robot who has a very special mission for her.
 Lacy Dawn is a half part growing up story, half part sci-fi adventure, all graced with with a touch of fantasy and a fair share of reflections (or rather, episodes that should make you reflect) on some actual problems. For the sci-fi part, I quite enjoyed the authors imagination. He created such an entertaining world in outer space. While in the book there aren't great space battles with all their flare, it is definitely filled with adventures and emotions. I really liked the relationships between the characters and how they evolved, especially of Lacy and DotCom. 
Along with the fantastic adventure, the book mentions some serious issues like disfunctional families and child abuse. The author stays subtle, so I don't think anyone will feel disturbed because of that (tho I don't think anyone should) but the problems are present. As the author says, sex themes are mentioned mostly in the form of puns. Actually, to the end, I growed bit annoyed with this as the trope simply got overused. There is a certain limit of panty mentions for one book. However, I do appreciate the author bring those themes forward, as it is something we need to talk about.
 I had tons of fun with the family's adventures both on Eart and in space. What the alien world turned to be was an awesome surprise, but I shouldn't give spoilers. And it was so heartwarming to see love and friendship and care grow where there used to be ruins. Part of me was sad that it was possible with a little bit of sci-fi/magic, which is hardly to be expected in the real world. But my other half thought of it as a metaphore that even if it all depends on the person's inner desire and intent to make things better, it is more than ok to seek or accept help from outside, when you feel you can't make it on your own. I also want to say how much I liked the fact that Lacy's whole family takes part. In most books, in similar situations, we are more likely to see the main character cutting all connections and going on on her/his own, but this novel brings the family together. 
 However, even if all those episodes were really interesting, as the novel went on, I thought it started loosing focus. Chapter after chapter we followed Lacy's life, but still without knowing her mission. She herself admited at one point forgetting about it. As I was really looking forward to it, at times this lack of direction almost made me want to drop the book. I am one of the readers who prefer a plot that is going somewhere, where the series of events combine and lead to the culmination, opposed to the slice-of-life narrative. I must admit tho, that when in the very end of the book Lacy's mission was uncovered, I thought it genious and it made me laugh out loud.
 In conclusion, Rarity from the Hollow was quite the unusual book. It had some details that weren't fully to my reader's taste, but even so it was a novel filled with wonders. It had original characters, interestion situations, episodes that brought a smile on my face and it also can make you think. I would recommend it to fans of modern litterature and sci-fi lovers who don't shy from more unusual storytellings and give it 4 out of 5 stars

If you're interested you can get the book from Amazon 
Half of author proceeds are donated to the prevention of child maltreatment. http://www.childhswv.org/  

Заглавие: Rarity from the Hollow*
Автор: Робърт Еглетън

Жанр: научна фантастика, магичен реализъм, сатира
Топчеста оценка:4 звезди

*Нямам представа как да предам точно заглавието. Дупката (Hollow) наричат местността, където главните герои живеят, но аз приемам заглавието в смисъл, че нещо рядко, изключително, може да бъде открито на неочаквано място. Ако в момента бях на неизгодното място на преводач, щях да се спра на творчески превод от типа на "Нешлифован диамант", защото разбирам смисъла по заглавието най-близко до друг израз - diamond in the rough. Или просто щях да кръстя книгата "Приключенията на Лейси Доун". За щастие, аз просто си пиша ревю, и мога да си оставя заглавието така.

Rarity from the Hollow" беше една от най-особените книжки, които съм получавала за ревю. В анотацията ѝ беше сравнена с доста други литературни творби, но според мен си беше особена по неин си собствен начин :) Това е историята на едно момиченце на име Лейси Доун, чието семейство се разпада. Баща ѝ, ветеран от войната, преживява тежко нанесената му психическа травма и страданието му се предава и на другите членове, дърпайки семейството психически и материално надолу. А междувременно, животът на една от приятелките на Лейси тръгва дори към по-зле. Животът на момичето обаче се променя драматично, когато с нея се свързва... робот. Той се представя като ДотКом и ѝ казва, че има специална задача само за нея - да спаси Вселената.
Rarity from the Hollow беше комбинация от история за израстване и научно фантастично приключение, с добавени елементи магически реализъм - фантастика на точните места, които да те накарат да мислиш за проблеми от реалността. Относно фантастиката, наистина оцених въображението на автора. Светът и героите, които създава, проблемите и решенията им ме забавляваха искрено в повечето случаи. Това може и да не е космическа опера с битки и престрелки, но пак имаше достатъчно приключение и емоции. Като казах емоции, начинът, по който се развиваше връзката между Лейси и ДотКом, как се заздравяваше непрекъснато и се поддържаха, ми бяха много мили. Покрай приключенията, авторът споменава и наболели проблеми като дисфункционалните семейства, домашното насилие, посегателството над деца. Те са по-скоро фон, няма ярки описания или сцени на насилие, които биха наложили наличието на червена точка, а споменаванията за секс са повече с комичен ефект или в стил между-другото. Както казва самият автор, целта му не е била да възмути или да откаже някой читател, но според мен точно с това беше прекалил. Трябва да има лимит по колко пъти могат да се споменат гащи в една книга. По едно време почнах да се дразня, от това как се ръсят споменавания на пениси, бельо и прочее,  и търсеният ефект за мен се разми. Въпреки това авторът има адмирациите ми, задето се е осмелил да въведе тези теми.
 В книгата се редуват епизоди в космоса и на земята. За мен се оказа голяма и много забавна изненада какъв бе всъщност светът, от който идва ДотКом. През различните приключения семейството се лекува и се споделя. Искам да изтъкна колко много ми хареса, че тук цялото семейство на Лейси продължава нататък. В повечето книги с подобни ситуации е по-вероятно да видим как героя се откъсва и продължава сам напред. Това също е вариант, понякога необходим вариант, но не е ли по-добре да видим любов и приятелство, и грижа да израстат отново? Една част от мен се натъжи, че това стана възможно благодарение на малко научнофантастична помощ, нещо, което няма как да се случи в истинския живот. Но другата ми половина възприе това като метафора - разбира се, всичко зависи от вътрешното желание на човек за промяна и силите, които е готов да вложи в това, но същевременно няма нищо лошо или срамно да потърсиш или приемеш чужда помощ, когато усещаш, че няма да се справиш сам. 
 Всяко от тези приключения беше интересно само по себе си, но след като преполових книгата, сериозно започна да ми дотяга факта, че все още и дума не се споменаваше за задачата на Лейси. По едно време тя самата споделя, че съвсем е забравила за това. Аз съм от хората, които предпочитат историята да има някаква цел, някаква посока, дори и неясна и така дълго проточилите се епизоди в ежедневен стил ми дойдоха в повече. Вярно, когато най-накрая изплюха камъчето, буквално в последните страници, мисията на Лейси ми се стори брилянтна и ме разсмя от сърце. Но това забавяне за мен беше рисково, много рисково. 
 Обобщено, Rarity from the Hollow беше особена книга. Някои авторови решения не ми бяха по вкуса, но други одобрих силно. Беше необичайна и пълна с изненади откъм герои и събития. Някои моменти ме накараха да се смея, а други - да размишлявам. Трудно бих посочила целева група за този роман, но ако си падате по модерни романи или сте фен на фантастиката, който не се бои да посегне към нещо по-необичайно, мога да ви препоръчам да хвърлите едно око на приключенията на Лейси Дюкс.

вторник, 16 май 2017 г.

[challenge] Разреваващото книжно предизвикателство

Бях решила тази година да се въздържам от книжни предизвикателства и да си остана с Форумните - годишни и месечни. Предните години, когато поддържах блога, все се хвърлях с главата напред и се записвах за все що видя предизвикателства. А после се забатачвах с отчитането и като цяло се дъних поголовно. Този път имах намерение да се съсредоточа върху ревютата. Но днес видях Разреваващото книжно предизвикателство от Ари, Претрупаното книжно рафтче и Diagnosis abroad и нямаше как да устоя. Просто вижте заглавието! Толкова точно представя положението *избухва в истеричен смях*
Предизвикателството им има седем категории и седем дни, плюс бонус за ентусиастите :) Категориите са следните:
Категориите са:
1. Детска книга, която така и не прочете като малък.
2. Книга от over-hyped автор.
3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш.
4. Книга от нов автор за теб.
5. Книга, чиято корица те е привлякла.
6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги.
7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години.

Бонус категория:
8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист

След като дълго оглеждах лавиците, заключих, че нямам подходящи книги и съответно ще трябва да си купя. НО! Се въздържах. : D Как да не се гордея се със себе си. В крайна сметка направих нужната селекция. Освен темите взимах предвид и обема и избирах книги, за които има поне минимална вероятност да ги завърша навреме. А дебелите томове ще ги запазя за Чететоните, където гоним страници.

1. Детска книга, която така и не прочете като малък. - тук във Варна нямам такива... и много ме е яд, защото в Бургас имам идеалните романи за такава категория, от поредицата Вечните детски романи. Тук реших да се задоволя с най-детската книга, която имам - " БУМ! Приключенията на Макс на планетата Пльок" от Марк Хадън. "Случката" му беше разкошна, така че се надявам и това да е забавно.
2. Книга от over-hyped автор. - отначало смятах да почна "Академия за вампири", но се спрях на по-лекогабаритната "Къщата на езерното дъно". Всички превъзнасят Джош Малерман покрай "Кутия за птици". На мен тя ми хареса, но просто ми хареса. 4 звезди.
3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш. - Отначало се бях спряла на "Младенец и черт" на Борис Акунин. Не че имам нещо против да я прочета, но честно казано нямам нито надежди, нито желание. По-късните неща на Акунин не ме радват колкото тези от началото на поредицата за Фандорин, дори не съм сигурна защо купих тази книга. (защото пише, че е книга-филм, затова). Нооо след това открих, че имам тук "Алхимикът" на Паулу Коелю. Ето това вече е автор, когото нарочно избягвам. Така че ако се прежаля, ще е тя.
4. Книга от нов автор за теб. - тук избрах "Ридание" на Маги Стийвотър. Освен, че не съм чела нищо от нея, та е идеална и за Майското предизвикателство, където темата е "Природа" с всички прилежащи горски духове, феи и прочее.
5. Книга, чиято корица те е привлякла. - "Душата на императора" - Брандън Сандерсън. Кориците са дървени. Как няма да ме привлече с дървени корици?!?
6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги. - щом става дума за оливане, отговорът е Егмонт. Особено покрай промоциите им на книги със списания. За тук избрах "Тайната на изгубената книга" на Карън Мари Монъниг.
7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години. - Мисля, че "Соларис" на Станислав Лем се вписва, въпреки че нямам представа откога отлежана.

Бонус категория:
8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист - За тази категория се спрях на "Лора от сутрин до вечер"- Димитър Коцев- Шошо.

Списъкът ми засега е това, но подлежи на промяна.Накрая сигурно пак ще се издъня о ще отчета една книга във всички категории, но сега още ентусиазмът ми е на макс :D Така че нека подема призива - ДА БЪДЕМ СМЕЛИ И БЕЗОТГОВОРНИ[ :D