About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 31 декември 2017 г.

[challenge]Серийно предизвикателство

Здравейте, аз съм Топчо и съм сериен започвач.
Започвам поредици откакто се помня. За всяка завършена поредица съм почнала сигурно десет нови. Някои от поредиците съм влачила с години. Имам незавършени поредици дори от тези, които са в цялост издадени и преведени. Имам дори незавършени поредици, които съм купила целите, но още не са прочетени!

Има ли други членове на клуба на анонимните серийни започвачи?
Ако имате склонност все да ви привличат нови поредици, а срещате затруднения със завършването им, то това предизвикателство е за вас. Тук целта е да се четат книги от поредици, като всяка завършена серия носи допълнително точки.
Миналата година всъщност бе сравнително успешна за мен по това предизвикателство. Макар че завърших само една поредица (май), напреднах доста по някои други. Дано догодина вече ги доведа докрай!

Ако искате да видите пълните правила, може да кликнете на линка за Предизвикателството във форума или на спойлер тага точно отдолу, за да видите разгърнати правилата тук, в блога.

Кликнете за правила за Серийното предизвикателство
За това предизвикателство, четете книги от поредици! Точки и нива:
За всяка прочетена книжка ще получавате точки, съответно:
1 точка за всяка новела (разказ) към поредица или препрочетен том
2 точки за всяка прочетена книга, част от поредица
5 допълнителни точки при завършване на поредица (една поредица се брои за завършена ако са прочетени всички излезли досега книги, без да се броят новели и допълнителни издания)
Нивата са следните:
1 ниво: 20 точки
2 ниво: 35 точки
3 ниво: 50 точки
4 ниво: 65 точки
5 ниво: 80 точки
6 ниво: 100 точки
7 ниво: 120 точки
За преминаване от едно ниво на друго ще получите 3 допълнителни билетчета
За написано и отчетено ревю - 1 допълнително билетче

Повечето от поредиците, с които смятам да се заема, включват и препрочитане. Както споменах, някои ги влача от доста време и искам да си обновя впечатленията, преди да премина напред. Тази година активно препрочитах Пендъргаст и Пърси Джаксън и смятам да продължа. Други препрочитанки, които съм планувала са поредицата за Скълдъгъри и Левиатан.  От новите книжки пък на първо място съм хвърлила око на Индор и на още някои български поредици, които ме чакат.

Вас кои серии ви чакат?

петък, 29 декември 2017 г.

[book review] "Колелото на мрака" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Заглавие: "Колелото на мрака"
Поредица: Пендъргаст #8
Автори: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Жанр: трилър, крими, мистерия
Издателство: Ергон

Топчеста оценка: 5 звезди
Друго: Варненска библиотека

Най-накрая непозната за мен книга от поредицата! Или по-точно, непрочетена. При първата ми среща с Пендъргаст я пропуснах, може би защото на финала Констанс ме подразни и не копнеех за още срещи с нея. И сега, след като свърших "Сенеф", повече от седмица с подозрение поглеждах към "Колелото на мрака". Срокът за връщане в библиотеката обаче наближаваше и аз най-накрая я почнах. И я изядох за нула време!
"Колелото на мрака" започва историята си в Тибетски манастир, откъдето е откраднат тайнствен артефакт, наречен Агиозен. По молба на монасите Пендъргаст и Констанс, които са отишли там да търсят душевен покой след преживяното в "Диоген", се заемат да го върнат... макар че монасите не могат да им кажат нито какъв е предметът, нито какво е предназначението му. От Тибет "колелото" тръгва да се разплита - през Италия и Англия, за да спре накрая на палубата на луксозен презокеански лайнер, тръгнал към Америка.
Имах много съмнения (Констанс = драма, тибетски монаси и тайнствени учения = предразсъдъци към (супер) герои, които отиват в манастир и откриват смисъла на живота). Но и тази първа част на книгата не ме накара да подбеля очи при кунг-фу изпълнения, а и действието се пренесе сравнително бързо. Направо транзит минахме през посочените дестинации, преди да се качим на кораба. Констанс пък в тази книга беше изключително дейна. Въпреки че не на нея дължим кулминацията в разследването толкова, колкото ми се искаше, все пак тук тя бе по-активна, отколкото във всички други части, събрани накуп. Започна да се реабилитира в очите ми - докъде ще стигне този процес, не зная. Както казах и преди, това е героят, към който изпитвам най-смесени чувства.
А пък Алоишъс :D Така се смях заради него, особено в първата половина. Не е като да се бе превърнал в шут или нещо подобно. Напротив, Пендъргаст си беше повече Пендъргаст отвсякога. Просто бе изключително осезаемо как от плещите му е паднала тежестта, която е тегнела с години. Сега, след победата над Диоген и отпадането на тази заплаха, той буквално процъфтяваше. Което беше много мило :D Имах чувството, че наистина си позволява да се отпусне, а порно коментарите му бяха един път.
Няма да е спойлер, ако кажа, че по-нататък в книгата се запознаваме и с тъмната страна на Пендъргаст, защото това е обявено още в анотацията на гърба. Честно казано, не съм сигурна дали съм доволна от количеството, в което това беше разгърнато. От една страна ми беше много тежко и неприятно да виждам Пендъргаст такъв, дори и в ограничената "доза" мрак, която му бяха отпуснали. От друга, ако го бяха развили още повече, до степен да се чудим дали не е той виновен за убийствата и метежа на кораба, щеше да е зашеметяващо.
И естествено, че има убийства! Може би не бяха чак толкова фрапиращи като тези в "Музея" или "Натюрморта", но откриването на същността на Агиозена и действието му бяха изненадващо интересни и съвсем не това, което си мислех. Това беше една от най... веществено свръхестествените романи в поредицата досега. Историите на Пендъргаст винаги вървят на ръба, но тук не всичко намира чисто рационално обяснение. Е, донякъде то е рационално - в крайна сметка всичко се основава на способностите на човешкото съзнание, интелигентност и духовност. Вече достатъчно се ориентирах в поредицата, за да знам, че именно на това залагат авторите, когато искат да ни срещнат с необяснимото и след това да се оттеглят - на едно високо ниво на човешки възможности, достигнати било то чрез наука или медитация, или нещо друго, а не на проклятие, духове или извънземни.
Доста се чудех как ще бъде обстановката на кораба и пасажерите при всичките тези вълнения. Не беше толкова елегантно, колкото събитията примерно на "Левиатан" на Акунин (може би любимата ми книга за Фандорин), но беше окей. Много обаче ме доядя за капитанката и за всички последствия, които събитията ще имат върху нея, особено за незапознатите с Агиозена... демек всички останали.
А като един огромен плюс ще добавя направо дружелюбната сянка на Диоген - споменах ли колко бих се зарадвала да го видя отново? А като минус - последните глави с Констанс. Ех, Констанс. Какво ще те правя?

[challenge]Предизвикателство Български автори

Здравейте отново! Второто предизвикателство, което искам да ви представя, е това за Български автори. Всяка година си обещавам да чета повече български автори, но никога не чета толкова, колкото се заричам. Последните години на пазара излизат все повече и повече заглавия от всички жанрове и това е толкова прекрасно! Както винаги съм по-напред с покупките, отколкото с четенето. Ето част от заглавията, които вече имам и до които се надявам да стигна през 2018

  • Индор 1 и 2 - Б.Н.Добрев. - Вече започнах първата от книгите, които получих с лимитирания БОПС. Искам да прочета поне първата, преди да говоря пост-боксинг за кутията.
  • "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо" на Николай Теллалов. Неговото драконче още преди години в гимназията ме накара да се върна към новата българска литература. Това е завършека на дракончето, което издирвах с години.
  • "Призвание Герой" - въпреки че, както казах, установих че книгите-игри не са по моята част, вече имам тази и искам да ѝ обърна поне малко внимание, преди да я предам нататък.
  • "Слънчогледите" - Явор Цанев. Разказите на този автор наистина ме впечатлиха от "Странноприемницата"
  • "Разторг" - Антон Фотев. Тази книга си беше поделила награда, доколкото си спомням, с романа на Геновева Детелинова. "Приказка за магьосници, физици и дракон" беше РАЗ-КОШ-НА. Така че и това трябва да е добро.
  • "Преобразена" 1 и 2, а като я купя -и 3. Все добри неща чувам за тази поредица. Ситнитят шрифт на първата бе това, което ме спираше (чувствам се като бабка)
  • "Забравени сказания" - Любомир Николов - Нарви. В читателския клуб четохме "Сивият път", която доста ми хареса и пристигна в комплект с тази книга.
  • "Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев - Шошо. Тази книга я бях взела от библиотеката, но не я довърших. След това я намерих намалена. Беше лека и забавна, докъдето бях стигнала.
  • "Самодива" - Краси Зуркова. Бях на представянето на книгата и там авторката успокои един от основните ми страхове - че при преработката на книгата към български, нашенският вариант звучи достатъчно пълнокръвно и богато. Просто откъсите на английски, които четох, ми звучаха леко постно. Още се каня на книгата, въпреки че сега съм почти убедена, че ще ми хареса-
  • "Междусъния" - Димана Атанасова. Изглеждаше супер, а авторката ми прилича на актрисата, играла Анабет във филмите за Пърси Джаксън :D
  • "Вестители" - Цветелина Владимирова. Това беше една от бг книгите, които бяха най-ярки в книжното ми пространство тази година.
  • "Дух" - Натали Димитрова. Това е първото произведение на едно от форумните ми другарчета. Въпреки че тя казваше, че оттогава се е развила дори повече, наистина искам да прочета издадената ѝ книга!
Това са само бг книгите, които виждам в момента, без да ровя назад в рафтовете. Вие чели ли сте някои от гореизброените книги? А препоръки за други? Току виж вече ги имам... макар че ако ги нямам, като нищо ще се изкуша XD Но след като натрупам парички от Спестовното предизвикателство... нали?

Освен към читателската част, искам и да наваксам с писането на ревюта за български книги. Някои ревюта на книги, които четохме в Клуба, са почти готови от бележките и коментарите ми там.

Както и Спестовното предизвикателство, Предизвикателството "Български автори" е едно от годишните, които организираме във Форум Муза. Ако искате да прочетете правилата, можете да кликнете линка към форума или да отворите спойлер тага на долния ред :)
Спойлер таг!
Правилата накратко: четете книги от български автори Общи правила:тук Нашироко:
  • Брои се всичко - официално издадени, самиздат, електронни и т.н.
  • Сборници с разкази също се броят! Ако разказите не са събрани в сборник, а ги четете в интернет например, или в списание - 10 прочетени разказа може да броите за една книга за нуждите на предизвикателството.
  • Може сами да си поставите желана бройка или просто да видите докъде ще стигнете
  • Като стимул за "Изберете българското", 1 книга = 3 билетчета
  • 1 отчетено ревю = 4 допълнителни билетчета.

  • Попитаха ме дали може човек да участва от блог или да пише за предизвикателствата на блога си.  Мисля, че няма проблем ;) Но ще се радвам ако споменете форума, а ако искате да участвате в тегленията (на всеки три месеца правя томбола, в която включвам участниците от всички предизвикателства. Късметлията получава книжка от моята колекция четени книжки по негов/неин избор. Книжка за тях, празно място за мен!) - та, ако искате да участвате в тегленията, че моля да се отчитате във форума, за да мога да броя билетчетата ;)

    Но - във всеки случай - четете родни автори!

    [challenge]Спестовно предизвикателство или как Топчо (не) успява да пести от и за книги

    Сигурно сте усетили, че честичко споменавам любимия си Форум Муза - не на последно място, за да не се чувствам толкова гузна, задето напоследък съм изключително неактивна, въпреки че се водя модератор. И то точно на раздела за читателски предизвикателства! В една поредица от постове искам да споделя за предизвикателствата, които от три-четири години устройваме там, за моите лични планове как да ги изпълня и целите, които си поставям. Този блог създадох именно за да участвам в читателски предизвикателства и въпреки че вече ми е ясно, че и да се запиша в 50 (както правех в началото), няма да я докарам доникъде. Но поне за тези годишни предизвикателства и за по няколко чететона годишно трябва да ми стигнат силите, нали? (Ех, тази година имаше толкова хубави чететони... но успях само за един).

    Първото предизвикателство, което искам да ви представя, е Спестовното. Заглавието говори само за себе си - тук идеята е да спестим, докато четем! Звучи трудно постижимо - да, така е (от собствен опит говоря). Но ако имате купчини вече купени от вас книги, или десетки заглавия от семейната билблиотека, или карта за читалищего, която чака да бъде оползотворена - това е стимулът! Целите правила са малко дълги, така че може да кликнете на линка, за да ги видите във форума, или на спойлер бутончето, за да ги видите тук в поста.(Бутончето е долния текст)
    Музесто спестовно предизвикателство!
    Но по същество, ето ги и правилата: През 2018 се опитайте да спестите. За всяка книга, която влиза в условията, си давайте различен брой точки, с които ще се качвате нагоре по нивата. Ето ги и категориите 2 точки: всички книги, които имате отпреди началото на 2018 у вас. Така и така вече сте си ги купили/получили, какво по-спестовно би било от това да ги прочетете? 1.5 точки: книги, които взимате от библиотеката или заемате от приятели и познати. Така не само, че не давате пари за тях, но и пестите място, защото после ги връщате. (Да, знам. Връщането понякога боли, но ние сме силни!) 1 точка за книги, които сте получили през 2018, но са ви излезли безплатно - подаръци, спечелени, копия за ревюта, разменени книги с други хора, изтеглени безплатно (официално безплатни, за, кхъм, другите, виж по-долу). Е, няма да спестите от място, но затова пък са си вече ваши! (Ако сте ги получили преди началото на 2087, автоматично отиват в първа категория и ви носят 2 точки) 0.5 точка за книги, които са ви излезли по-евтино от обикновеното - на намаления и разпродажби (намалени с поне 30% от коричната цена), купени на старо книги, а също така фен-преводи, безплатно лично творчество и не-съвсем-официално изтеглени книги. (На никого не държа сметка, просто реших, че е по-редно да ги сложа в групата с по-ниско точкуване). Тук влизат и препрочитанията на книги, защото въпреки че не ви костват парички, с това не намалявате домашните купчинки с непрочетени. Също така и други варианти, за които не се сещам в момента, но са ви излезли спестовно - идват в тази група. А ето ги и нивата: 1. Прасенце касичка. - 18-20 точки 2.Скрито под дюшека - 30 точки 4.Заровено в градината - 45 точки 3. Сметка в банката - 60 точки 4 Трезор. Чичо Скрудж би ти завидял! - 80 точки. Всяка книга ви носи едно билетче в томболата. Минаването от едно ниво на друго ви носи три допълнителни билетчета, а написването на ревю - 1 допълнително билетче. За тези, които не са участвали преди, уточнявам - на всеки три месеца правя томболка между всички участници във всички читателски предизвикателствата, които са се отчели във форума. Победителят има скромна наградка - да си хареса една от книгите, които съм отделила. Това е обичайния начин, по който си разчиствам библиотеката :D

    Аз лично съм решила да се съсредоточа върху книгите, които вече съм купила. А те са доста. Купища. Имам лошия навик да пазарувам книги без мярка, особено ако ги видя изгодно. Мястото, което успях да освободя, раздавайки книжки всяка седмица последния месец, бързо беше заето с нови томчета. Затова тази точка от предизвикателството смятам да направя свой приоритет. Дори последните месеци спрях да ходя в библиотеката (ако следите ревютата ми, може да сте забелязали, че на една голяма част от книгите отбелязвам, че са взети от Варненската библиотека) и смятам да продължа с въздържанието поне до средата на 2018. Като ниво естествено ще се целя в трезора - определено имам с какво да го постигна!

    Като допълнителен стимул реших да си давам "бонус" за всяка прочетена книга - т.е. парички в касичката за купуване на нови заглавия и да ползвам само тях. Това го бях приложила и през 2016. Тогава си давах нещо от рода на 50 ст. за прочетена книга и 10 за ревю... или нещо подобно. Така обаче паричките се трупаха доста бавно, а това в крайна сметка водеше до редовно нарушаване на обещанията ми. Затова и реших новият ми ценоразпис да е следният: 10 % от цената на книгата и 1 левче за всяко публикувано в блога ревю. Така реално ще имам шанс да се придържам към гореспоменатото обещание.


    Ето я и касичката ми с брояч, в бойна готовност! Дори съм пуснала малко парички, ето така, за стимул :D

    И като говорим за спестовни предизвикателства, тази година смятам да пробвам още едно (и още се чудя дали да комбинирам (т.е. паричките да пускам отново в буркана) с читателско-спестовното, или да е самостоятелно.
    Спестовното предизвикателство, с което смятам да се заема тази година е предизвикателството 365. При него на първия ден пускаш 1 стотинка в касичката, на петия - 5, на стотния - левче, а на последния ден от годината - 3.65 лева. Ако се спазва, накрая на годината сумата ще е почти 668 лева, което никак не е зле, нали? 2016 бях пробвала другото популярно предизвикателство за спестяване - 52. При него всяка седмица се отделят пари - първата седмица - 1 лев, десетата - 10, а последната - 52 лева. Там крайната сума е по-стабилна, но е и по-натоварващо, въпреки че аз го правех разбъркано - седмиците след заплата отговаряха на седмиците с високи номера, а седмиците преди заплата, на тези, през които се отделят по левче-две :D Ще видим как ще протече тази година!

    А вие имате ли някакви спестовни планове за 2018? Ако да - какви? Имате ли някакви конкретни цели, за които пестите - или просто да сте подготвени за събития, например Панаира на книгата? :D Бихте ли участвали в Читателско спестовно предизвикателство?

    четвъртък, 28 декември 2017 г.

    [tag] Всичко освен книгите

    Отдавна не бях правила тагове, въпреки че супер много им се кефя - за мен те са най-добрият начин да открия нови неща - както за даден човек като личност, така и за четене, слушане, и изобщо за всичко. За съжаление, трудно ги вмествам в блог времето си - когато намеря време за писане тук, все гледам да е ревю. Но този път бях лично тагната от Ася от Asya's adventures ORL . Ася е едно от най-добрите ми книжни и писателски другарчета, и нямате представа колко се радвам, че най-накрая се обзаведе с блог. Горещо ви съветвам да почвате да го следите още отсега. И да не пропуснете първия пост! :D

    Сега - към тага!

    Кой е анимационният филм, който много харесвате?
    Винаги съм била голям фен на анимационните филми под всякаква форма - Дисни класики, сериалчета, в гимназията гледах основно анимета и все още много тача този поджанр на филмовото изкуство. Но ако ме питат кой е любимият ми анимационен филм, отговорът ми винаги ще бъде "Красавицата и звярът". Защо харесвам тази история обяснявах надълго и нашироко в ревюто си за една от интерпретациите по книгата - Beauty. 
    Казаното там важи и за филма, но е подкрепено и от страхотни музика и визия. И да допълня - игралната интерпретация беше страхотна. Ако не сте я видели още - изтървате.

    Коя е любимата ви песен в момента?

    Ммм честно казано вече не съм голям меломан. Отдавна вече не следя всяка прослушана песен в last.fm и се задоволявам с това, което пускат по радиото... ако ми работят слушалките. От време на време обаче някое парче ме кара да го потърся и да го завъртя няколко пъти. Последното такова беше "Вено Невено":

    Какво друго можеш да правиш с часове, освен да четеш?
    Ще открадна отговора на Ася - да спя :D Също и частта с проектите, които не виждат бял свят :D Но по-конкретно, друго нещо, което мога да правя с часове, е да шия/бродирам, особено ако е комбинирано с гледане на филм.
    Какво е нещото, което обичате да правите, за което хората, които ви следват/са се събскрайбнали за канала ви, не знаят или биха били изненадани от това, че обичате да го правите?

    Амиии, имам чувството, че съм си признавала са всичко, което обичам да правя.  Признала съм си а крафтенето, и за писането. Може би нещо, което тук не съм го споменавала толкова често, е че обичам да готвя и да си избирам книжни рецепти. Като неща, които са вдъхновени от дадена книга, като Бирените шейкове от Хари Потър, или неща, които са споменали - така пък открих бургерите Слопи Джо и за първи път направих трюфели. По едно време дори си мислех да направя такава рубрика в блога.

    Някой ден ще стигна и до книгата, вдъхновила тези бисквити, обещавам, Ася :D

    Кое е любимото ви нещо, за което обичате да научавате нови неща?

    Ммм, всичко, но най-вече неща, за които не ме изпитват :D  Обичам да проучвам разни конкретни неща, когато ми трябват за истории и да прескачам от тема на тема, докато накрая изобщо не помня откъде съм почнала. И после да има: "Мила Държавна сигурност, не планирам убийство или противоконституционни актове, просто проучвам". Понякога просто така ме избива да чета за физика. Супер готината наука, и понякога за един кратък момент дори си мисля, че разбирам за какво иде реч. Ако няма формули де. Един от любимите ми бг сайтове за начесване на тази краста е "Бръсначът на Окам".

    Какво необичайно нещо можеш да правиш?

    Необичайно? Наистина не бих класифицирала никоя от способностите си като "необичайна". Ася и Лунната мечтателка са посочили плетенето. Научих се да плета на две куки и дори си взех книга за плетене на една, но като цяло това не ми е приложното изкуство на избор. Наистина имам чувството, че всичко друго вече съм си го признала.

    Назови нещо, което си направил през изминалата година.
    Срещнах някои специални хора. Преместих се да живея с другарчето си. Започнах специализация (това последното стана кажи-речи току що, така че дано не се урочасам! XD ). Пообиколих България покрай командировки, но пак видях доста малко :D
    Кой е последният ви личен проект?
    Аз? Да се науча как да си организирам времето? Но ако трябва да сме по-точни, настоящото нещо, с което смятам да се заема, са форумните читателски предизвикателства в Муза. Искам да ги публикувам във форума, да ги популаризирам малко и тук в блога, с надежда да има нови участници догодина. Да обмисля дали и и какви промени ще има. Да си организирам моето собствено изпълнение на предизвикателствата - поиздъних се тази година. Да се подготвя за теглене на годишен победител. Ще издам малко: за победителя съм подготвила да избира между две поредички от две книги, които аз лично много харесах - едната е по-тийн, другата е в малко по-висока възрастова група. Естествено, ако не му хареса моята селекция, важи универсалното правилно - книжка, каквато му хване окото от графа "Предай нататък".
    Назовете нещо, за което често си мислите, докато, например, гледате през прозореца.
    Обикновено си съставям истории, които разказвам в главата си. Оформям си ги сцена по сцена, изречение по изречение. Е, това е, когато не се панирам за нещо, което евентуално може да се случи или да се прецака :D

    Назовете нещо, което ви е любимо. Подробно!
    Изкушавам се да ви говоря за храна, спане, крафт или книги, но не ми се ще да се повтарям. Затова вместо едно подробно нещо, ще ви кажа две, но полуподробно :D
    Първото е, че последната половин година се зарибих по маските за лице. Честно, не съм сигурна доколко имат ефект, но ми е супер забавно щом ми остане време да се наклепам с бог знае откъде изкопана зелена глина или да си сложа шийт-маска с муцуна на панда. И да се надявам някой да не влезе :D
    Второто е нещо, за което вече не ми остава време, но много ми липсва - това са игричките. По-точно Фейсбук Царството ми и и Моето малко пони на телефона. Съдете ме, ако щете - но и двете са пълни със супер сладки животинки и обожавах да ги играя. Мечтая си за деня, когато пак ще имам време, и освен това ще имам достатъчно пари, за да ги харча за рубинчета и за лимитирани серии животни. 

    Кажете първото нещо, за което си мислите в момента.
    (Едно нещо? утф?!?)
    Студено ли ми е? Не съм сигурна дали ми е студено. Ако постна това сега, по-късно може ли да пусна втори блог пост? Социално приемливо ли е? Ако чета само комикси до края на годината, ще успея ли да си направя Гуудрийдс предизвикателството? Трябва да ида до магазина. До СВА ли, или до Кауфланд? Мързи ме, но принципно. Поне си направих крачките за деня.

    Мдам, главата ми е доста объркано място.

    Та това е от мен. Сега идва моментът и аз да тагна някого. Наистина нямам представа кой би ми уйдисал на акъла, кой би се зарадвал на таг и кой би го приел като досадно задължение. Но ще тагна Марти от Martis' writing и ще включа редовната клауза - ако ви се стори интересно и ви се прииска - чувствайте се напълно свободни да го направите и да споделите със света всичко за себе си, освен книгите :)

     


    сряда, 20 декември 2017 г.

    [book series review] Трилогията "Диоген" от поредицата Пендъргаст

    Заглавия:"Огън от ада", "Сърцето на Луцифер", "Тайната на Сенеф"
    Автори:Дъглас Престън & Линкълн Чайлд
    Поредица: Пендъргаст # 5, 6, 7

    Издателство: Ергон
    Жанр:крими, трилър, мистерия

    Обща топчеста оценка:4 звезди

    В рамките на тази вече доста обемна поредица са се оформили някои самостоятелни мини серии. Например началната дуология за Музейния звяр, поредицата Хелън или ето тази трилогия, посветена на злия брат на Алойзиъс (или Алоишъс, не ми се занимава) - Диоген Пендъргаст.  В случая говорим за съответно книга пета, шеста и седма поред  - "Огън от Ада", "Сърцето на Луцифер" и "Тайната на Сенеф". Тъй като събитията в книгите са свързани, а и защото препрочитам, реших да ги обединя в едно ревю. Или по-скоро, в едно и половина.
    За "Огън от ада", първата книга за Диоген, имам самостоятелно ревю - "Огън от ада" . Признавам, че сега реших да изтърва именно този том. При първата ми среща той ми хареса най-малко, освен това е труден за намиране - няма го в заемната. С две думи впечатленията ми от него бяха - обещаваше ми много, даде ми малко и ме отегчи с мотива за тълпата.

    Продължавам обаче със "Сърцето на Луцифер". Тук присъствието на Диоген е вече осезателно, а не само сянка, както беше в предната книга. Той е готов да приведе злокобния си план в действие и би направил всичко, за да види брат си да страда - включително да спаси живота му. А лейтенант Дагоста ще трябва да помогне на агента, дори и това да постави на изпитание връзката му с Лора Хейуърд.
    В тази книга действието отново се връща в Нюйоркския музей. Радвам се и на другите, различни сцени из книгите, но и музеят няма да ми омръзне. Той вече си е едно от действащите лица в поредицата - с мистериозните разходки из недрата му, пищно организираните спектакли и, естествено, служителите му. Характерно за междинна книга от трилогия, тук нещата се объркват максимално, за да се оправят на края. Дори и на втори прочит, някои места ми бяха неочаквано емоционални. Беше ми тъжно да гледам как репутацията на Дагоста и Пендъргаст пропада, отношенията му ( ако можем да ги наречем така) с Виола също се объркват. Лирично отклонение - много, ама много искам истински романтичен Алойзиъс! Най-вече защото не мога да си го представя сама, а никога не съм страдала от липса на въображение :D Но най-вече ми беше тежко, че връзката на Дагоста и Лора тръгна надолу.
    Относно престъпленията и разследването - както странните убийства, с които стартира романа, така и мистериите в музия - те определено бяха интересни, но си останаха прелюдия към събитията в "Тайната на Сенеф", третата книга за Диоген.

    Този том определено беше най-добрият. Изкусно изпипани планове от страна и на двамата, шеметно бягство, пореден музеен заговор с щипка египетско проклятие, пътуване до мисловното имение на миналото, където тайната на Диоген най-накрая бе разкрита.
    Харесвам Диоген като антагонист. Той е един от злодеите, които обичам да мразя. В тази книга част от поведението му получава обяснение, но не и оправдания. Това ми хареса - Диоген не е оневинен, не се превръща единствено в жертва. Продължава да бъде еквивалента на Мориарти в сблъсъка с Пендъргаст. В цялата трилогия асоциацията с Холмс и Мориарти не ме напусна, особено силна бе при епизодите с изиграната смърт и падането от скалата, които нямаше как да не свържа с прочутата сцена с водопада.
    Ако нещо не ми допадна в книгата, то това бе Констанс Грийн. Констанс е странен, любопитен герой - физическото доказателство за съществуване на мистичното, намеците за което иначе са постоянен фон в книгите. Бях екзалтирана при въвеждането ѝ в историята, но в течение на тези книги се дразних както на нейната пасивност, така и на отношението на Пендъргаст към нея. Исках просто да я изритам навън, да получи един културен шок, да ѝ мине и готово. Без излишна драма. И като говорим за драма, последната ѝ реплика ме накара да подбеля очи.

    Да завършиш с "Бременна" съм ми беше по-сапунено от компилация от всички сериали. Просто затворих книгата, погледнах имената на авторите на корицата и им казах: Вие сериозно ли?

    Като цяло трилогията Диоген ми хареса, въпреки че можеше и да е маалко по-добра. Беше ми по-скоро на нивото на първите две книги, но което бе много важно, ставаше по-интересна от том на том. В окончателната победа над Диоген имаше доза мистерия, така че малко се чудя дали няма да го срещнем отново. Малко се чудя, но много се надявам. Както казах, той е злодей, когото обичам да мразя. И да, искам пак да видя и Виола.
    Ако трябва да дам обща оценка на Диоген, тя ще е 4 звезди. А поотделно - 3 за "Огън от ада", 3.5 за "Сърцето на Луцифер" и 4 за "Тайната на Сенеф".

    вторник, 19 декември 2017 г.

    Топчесто раздаване#5 - "Извънземното от Долна Митрополия"

    Чудех се коя да е последната книжка, която дам тази Коледа, като част от моето "Топчесто раздаване" ;) Имам още в купчинката "Предай нататък", но се спрях на "Извънземното от Долна Митрополия". След това раздаване, ще се върна към предишните тегления, където на всеки три месеца избирах някой от участниците в Читателските предизвикателства във Форум Муза  . Тази година беше леееко умреличко, но се надявам догодина да живне :D Дано и аз успея да си изпълня плановете за тях.
    Но да се върнем към настоящото раздаване.
    Ето я анотацията:

    Кой пък беше тоя?
    Той е казанлъшкият Достоевски, Умберто Еко с инженерска диплома, Вазов с лаптоп, Удхаус в депресия, Джоан Роулинг с мустаци, Екзюпери с височинна фобия... И още - Толстой от Красна поляна, Фройд на целомъдрието, Керуак на околовръстното...
    А в новия му опус се шматка едно извънземно, преследвано от кучката Козета, Гаврош, Гагарин, Паганини на черпака, Хари Потър в пола, една кокошка с пломбиран зъб и един брат Карамазов. Разбира се, всичко това се случва в демиургическите пространства на харддиска на авторовия лаптоп. Един Автор, чиято личност се раздвоява между Краля на романа и Властелина на вселенския мързел. Ето защо се опитва да направи римейк на световната класика – за вас, мързеланковци.
    „Извънземното от Долна Митрополия” е събрало стотина кратки прози с дъх на гюловица и стари дантели, тамян и сяра, люти чушки и прочие иронии. „Под игото” в 1108 знака, „Война и мир” в 801, „Клетниците” в 576. Цялата световна класика на литературата и киното, свряна в 100 страници…

    Моето разочарование, да кажем, от книгата се дължеше главно на разминаване на очакванията и съдържанието. Затова отсега казвам на бъдещите читатели - това като цяло не е хумористична книга и в повечето случаи разказите не са точно "римейк" на оригиналното произведения, а по-скоро вдъхновени. Ако не пристъпите с нагласа за хумористичен преразказ, а за по-сериозни разкази - сцени от действителността, мисля, че сборникът ще ви хареса доста повече. Ето го и старото ми ревю на книгата:

    Очаквах да прочета или някакъв съкратен, по-скоро комичен, вариант на изброените произведения, или да ги видя пренесени в нашата действителност.
    "Извънземното" обаче не е такова. Първо, "Извънземното" е тъжно. И не е леко. Антигравитационните механизми на летящата му чиния нещо са отказали.
    "Извънземното" е сборник от разкази. Някои от тях са по-скоро впечатления на автора, други наистина имат сюжет и история, но ми беше изключително трудно да обвържа някои от тях с поставеното им заглавие (на известно литературно произведение).

    По-голямата половина от кратките произведения в книгата ми оставиха едно голямо WTF О.о Някои обаче наистина ми харесаха.  Затова сега ще се спра на някои от тях:

    "Стрихнин в супата" - това бе разказът, който най-много отговаряше на предварителната ми нагласа, и затова се нареди сред любимите ми. Историята е в съвсем Удхаусова последователност, от началото до развръзката. В ролята на леко замотания ерген е футболистчето Ицо, който бие дузпи, следи "Дървопад" и съхне и вехне по сладката Пламенка (която споделя страстта му по серийните филми). Но на пътя им се изпречва кой - естествено страховитата майка на девойката, която няма да позволи такъв съюз. Но накрая всичко се оправя. По Удхаусовски.

    "Трикракото куче"
    - не съм чела едноименната книга, макар че се амбицирах да си я потърся. Тук обаче става дума за една трикрака котка. И за артроза на тазобедрените стави. И за разни други неща.

    "Малкият принц" - аз бих обвързала този разказ по-скоро с произведението на Йовков, а не на Екзюпери.Нищо, че не беше истинска бялата лястовица. Пак стана чудото. Наистина ми хареса този разказ.

    "1984" - този ми хареса най-вече заради описанието на Дебелата Берта, заради някой и друг цитат като "от леглото на втория етаж като разтревожена тарантула се спускаше Юлиян", "насмукахме се.... в подножието на един огромен препариран глиган" и още...

    "По пътя" - "Какво си мислите - като е хипи, и като не се къпе,  че е опериран от суета ли?"



    Правилата са същите като преди. Ще избера победител на Коледа, 25 декември.. Ето ги все пак отново:
    За да участвате:


    • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
    • Имайте предвид, че повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
    •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
    • след крайния срок  на случаен принцип ще избера някого.
    • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

    събота, 16 декември 2017 г.

    [book review]"Дяволски кости" - Кати Райкс

    Заглавие: "Дяволски кости"
    Автор: Кати Райкс
    Поредица: Кости

    Жанр: криминален
    Издателство: Софтпрес

    Друго: от библиотеката

    Това беше поредната лятна кримка :) Когато четох книгата, бях гледала едва няколко епизода на сериала Кости, вдъхновен от книгите. Имах само бледи впечатления за героите, но още тогава Буут ми беше много мил и симпатично сприхав. Сега вече съм наваксала доста с епизодите, но впечатленията ми от книгата си остават същите.
    При моята първа среща с книжната доктор Темперанс Бренан, тя е привикана за доста драматичен случай - в мазето на стара къща е намерен олтар с казан с кости и останки, а скоро след това до реката попадат на обезглавен труп с нарисувана пентаграма. Случаите са сензационни и естествено много хора се опитват да се възползват от това - от безочливи журналисти до манипулативни политици. Докато се мъчи да разнищи тайните на костите, д-р Бренан се сблъсква и с немалко лични проблеми и предизвикателства.
    Да си призная, "Дяволски кости" не беше толкова интересна, колкото се надявах. Докато я четох, си мислех, че може би наистина множко ми дойдоха напоследък кримките, или просто беше някакво стечение на обстоятелствата - започнаха да ми се повтарят елементи от сюжета. Но нека се съсредоточим върху настоящия роман.
    Лятото нямах много опит със сериала, но и сега мога да потвърдя впечатленията си  - с книгата доста се различават. Както характера, така и обкръжението на Бренан  се отличаваха от това на екрана. Това не е задължително лошо - всъщност, Кости тук ми беше дори по-интересна с различното си минало, с много по-разчупения си характер ( и с липсата на отчайващото и разбиране за хумор). Липсата на другите герои от сериала обаче, и особено на агент Буут, ме натъжи - именно те правеха за мен екранизацията интересна, а техните - силно казано - еквиваленти тук не ми направиха впечатление.

    На практика в книгата имаме два случая - нека ги кръстим "Мазето" и "Трупа", между които до последно разследващите се опитват да установят връзка. По принцип много обичам такау колебанието до последно дали нещата ще се навържат в обща картина, та да се възхитя как авторът е сплел нишките; или ще се окажат два самостоятелни случая, защото често престъпления се комбинират. Особено "Мазето" щеше да ми е извънредно интересно заради споменаването на сантерията - клон от магията и религиозните практики, който досега съм срещала само в "Сантерия и магия", изключително приятно любовно фентъзи. Използвам обаче все това глаголно време щеше, ако забелязвате. Вината не е у "Дяволски кости". Причината е, че покрай Пендъргаст и особено "Вуду" тъкмо бях срещнала голяма част от тези елементи - ритуали, жертви репотери, политици - и това ми притъпи вкуса. Дори развръзката на историите я почувствах... антиклимактична, което е странно при условие, че имаше престрелки и отвличане. Хареса ми "поуката", която се наложи вследствие, но като цяло чета криминални романи заради интригата, не заради поуката.
    Обикновено и личната драма на героя ми остава на заден план спрямо разузнаването. Тук и обърнах повече внимание, сигурно точно поради разликите с филма и приликите с другата книга. И двете Бренън са ми донякъде интересни, но книжната ми стана по-симпатична. А и не мога да си представя филмовата Кости да вкарва (адекватни) социални съвети на дъщеря си и да се оправя с две проектогаджета.
    "Дяволски кости" беше приятна, лека, наистина лятна, ако това са критериите, по които определяме сезонността на романа. Като стил, история, герои и атмосфера обаче отстъпва на всички останали жанрови романи в тази криминална за мен година.

    неделя, 10 декември 2017 г.

    [book review]"Нашествието на горната земя" - Марк Чевъртън

    Заглавие: "Нашествието на Горната земя"
    Автор: Марк Чевъртън
    Поредица: фен поредица Майнкрафт

    Жанр: детски, приключенски, фантастика, фендъм
    Издателство:Сиела

    Топчеста оценка: 3 звезди
    Друго:Варненска библиотека

    А аз дори не играя Майнкрафт! Приятелят ми обаче доста ми разказва за нея и се убедих, че зад умишлено чепатия дизайн се крие уникален геймплей (но едва ли бих седнала да играя сериозно). Видях "Нашествието" в библиотеката и реших да се образовам допълнително
    Тази книжка определено е фенфикшън, създаден от фен за фенове (мдам, наясно съм с повторението) или поне за хора, запознати с някои основни неща в играта. Авторът разказва един вид модерна приказка, която носи поука за цената на приятелството и последиците от безсмислената жестокост. Главният герой, Геймнайт999, е хлапе и Майнкрафт играч, който обаче не пропуска случай да се изгаври както със съотбортниците си, така и с компютърните жители на играта. Един инцидент с новото изобретение на баща ме обаче го праща в дълбините на сървъра. Там Геймнайт не само вижда до какво са довели жестоките му шеги, но се оказва замесен и в пророчество и единствен защитник на този свят срещу чудовищни нашественици.
    Като развитие на сюжета историята беше очаквано предвидима. Героят осъзнава грешките си, покайва, намира нови приятели и т.н. Новото идваше от елементите на играта. Наистина, за да схване човек книгата, трябва да има поне някакви базови знания за Майнкрайфт, дори и да не я играл. Авторът споменава някои неща, но не се впуска подробно да разяснява геймплея - което би било в ущърб на историята, както и да го погледнеш - това е роман, а не наръчник за игра. За мен, заредена с малкото си знания втора ръка, историята бе напълно разбираема.
    През цялото време бях със странно смесени чувства - беше ми наивно интересно, но не до степен заинтригуваност, беше ми леко абсурдно, тъй като не можех да се вживея напълно, беше ми идиотски забавно, когато описваха супер драматични моменти, като заколването на прасето. Беше разиграно много театрално, с всичките "Квииик, квииик" и монолозите на угризенията на Геймнайт след това. Най-много смях (през сълзи) породиха "ЕКСПИ топките", оставащи след всяка задача, които са, както се досещате, точките опит.
    Главната цел на автора (освен, очевидно, да създаде Майнкрафт приказка), явно е била да предаде и посланието за вредата от тормоза и насилието както в реалността, така и виртуално - една доста наболяла напоследък тема. Геймнайт не е лошо момче, но отношенията му с другите деца в училище, слабостта и неудовлетворението избива като агресия там, където се чувства силен - в интернет. И ако тук (от не-фенска, нефантастична гледна точка) това няма толкова реални последствия, си е факт, че резултатите понякога са фатални - само няколко минути във фийда на който и да било от нас ще го докажат.
    Не мога да преценя доколко Марк Чевъртън е успял да предаде това послание - не съм най-обективния читател за тази цел. Определено се надявам да е успял, а и тази книга ще комуникира с млади читатели доста по-успешно, отколкото с мен. Книжката ще е супер за настоящи или кандидат фенове на Майнкрафт и ако имах такива хлапета в обкръженито си, определно щях да я препоръчам. А аз, аз само дебилно си се забавлявах :D

    вторник, 5 декември 2017 г.

    Топчесто раздаване #4 - "Да се обичаме с отворени очи"

    С малко закъснение, ето я четвъртата книжка, която си търси нов дом. Тя е "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай
    Всеки има книги или автори, с които не се е спогодил. Аз съм на принципа, че трябва да дам шанс на автор или книга, дори и да имам предразсъдъци към нея. Реших да пробвам преди време така известният Хорхе Букай с това заглавие и... е, не ми допадна. Знам обаче, че авторът има много фенове, така че дано си намери по-благодатни читатели.

    Правилата са същите като миналата седмица, единствената разлика е, че тъй като се забавих с пускането, ще избера победител в неделя. Ето ги все пак отново:
    За да участвате:



    • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
    • Имайте предвид, че повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
    •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
    • след крайния срок  на случаен принцип ще избера някого.
    • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

    неделя, 26 ноември 2017 г.

    Топчесто раздаване #3 - "Макатрицата"

    Акцията ми продължава и е време за трета книжка за предаване нататък :) Ако някой се чуди за какво иде въпрос, ТУК обяснявам ;) Засега смятам да намеря по този начин нов дом на десетина книжки, след което да се върна на стандартното форумно раздаване на тримесечие. За предната книжка ("Котаракът и черният нарцис") имаше само трима желаещи :/ Дано този път да са повече!

    А книжката този път е "Макатрицата" на Братя Робертски

    Този път нямам ревю на книгата, затова ще приложа кратката анотация:

    Откровено казано, на кого му пука?

    Пародия... или може би искат така да си мислите?

    Гордън (или Немо, както го знаят в чатовете) бива събуден по най-груб начин, за да осъзнае реалността. Той изобщо не е координатор на база данни, а роб на Злите Мислещи Машини, които го държат в пашкул от виртуална реалност. Онзи, който го събужда (мъжественият и дребничък Смърфей) смята, че има шанс Немо да се окаже Никаквия, чието его е толкова незначително, че може да се изправи срещу Макатрицата и да я разруши.


    Оказа се, че и аз, и другарчето ми имаме екземпляр от тази книга, затова моята поема към осиновяване.  Четох я преди доста години - като цяло мога да кажа, че беше симпатична пародия на "Матрицата". Беше всъщност по-смислена, отколкото очаквах - когато я четох навремето, бях тъкмо гледала "Шматрицата" -руска пародия с изключително изобретателен и черен хумор XD "Макартицата" е по-цензурирана, но все пак забавна и приятна, особено в началото и към края, доколкото си спомням. Освен това, книгата е изчерпана почти навсякъде по книжарниците , така че се намира единствено на старо 😉

    Ако желаете вие да сте следващия читател на "Макатрицата", може да изявите желание до  вечерта на 1 декември, петък. При повече от един желаещи ще избера победител на случаен принцип в петък вечерта.

    Правилата са същите като миналата седмица, но ето ги отново:
    За да участвате:


    • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
    • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
    •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
    • след крайния срок  на случаен принцип ще избера някого.
    • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

     Надявам се да има участници - и успех!

    неделя, 19 ноември 2017 г.

    Топчесто раздаване #2 - "Котаракът и черният нарцис"

    Акцията ми продължава и е време за втора книжка за предаване нататък :) Ако някой се чуди за какво иде въпрос, ТУК обяснявам ;) Благодаря на всички за участието за "Гънка във времето" - тя вече си намери нов собственик и ще отпътува към нея по някое време тази седмица. Междувременно обаче, ето я следващата книжка:

    Реших сега да  е тази книжка, защото наскоро говорихме пак за книгите игри с книжни другарчета. Това беше първата такава книга, която пробвах, и тук може да прочетете впечатленията ми от нея - РЕВЮ. Беше интересна, но като цяло с времето реших, че книгите-игри от този модел просто не са за моя вкус.

    📢 На последната страница, където са "Дневниците на приключението", два са попълнени! Извън това, мисля, че по книгата няма забележки. Все пак, става дума за четени вече книжки.

    Ако желаете вие да сте следващия читател на "Котаракът и черният нарцис", може да изявите желание до 23 ноември, четвъртък. При повече от един желещи ще избера победител на случаен принцип в петък.

    Правилата са същите като миналата седмица, но ето ги отново:
    За да участвате:

    • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
    • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
    •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
    • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
    • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

     Надявам се да има участници - и успех!

    вторник, 14 ноември 2017 г.

    [придобивки] Enigma box unboxing

    От седмици се каня да напиша този пост, но все не ми оставаше време. През всичките дни обаче не спирах да се пискам от кеф всеки път, когато погледна новите си придобивки.

    Еnigma Box привлече вниманието ми от доста месеци, но все или темата не ми подхождаше, или нямах възможност. Когато обаче обявиха "Властелинът на пръстените" просто нямаше как да пропусна. Нямаше как! И така, с колежката ми Нели си взехме кутийки - и когато ги разопаковахме дружно на кафето сигурно сме били голяма картинка :D Но ентусиазмът ни нямаше как да бъде спотаен, докато разпъвахме карти на Средната Земя, примирахме от умиление при вида на интерпретацията на Задругата и ни изтичаха очите по Безценното.
    Това е една не пълна снимка на съдържанието на кутията - непълна, защото от момента, в който донесох чашата вкъщи, тя непрекъснато беше пълна. Дори и в момента сърбам чайче от нея. Но нека обобщим какво намерихме в кутията:
    • Калъфка за възглавница (голяма) с карта на Средната Земя
    • Тениска 
    • Магнитче
    • Май прешъс (пръстен)
    • Чаша
    • Бисквита
    Калъфката е от много приятен материал и е доста голяма. Още не съм я пробвала, защото съм в процес на местене, но вече знам, че искам да я сложа на дивана. Тениската също е супер мекичка - и самият плат, и щампата нямат нищо общо с тениската ми от кутията за Отмъстителите. Изборът на картинка отново е доста смел - с един от най-известните цитати - YOU SHALL NOT PASS, но придружен от Гандалф в стил... Тоторо? Каквото и да е, обожавам тази тениска. Взех си М размер и ми е точно.


    Чашата!!! Чашата с Котешката задруга е категорично любимото ми нещо от кутията. Не вярвах, че ще мога да се зарадвам толкова на чаша - затрупана съм с такива - но това е толкова сладурско, че просто се влюбих. Просто - вижте Гимли!
    Бисквитката беше единственото нещо, което малко отстъпваше на останалото съдържание. Много ми хареса смелото решение да сложат Ам Гъл на курабийката, и на вкус беше добре, но самата картинка беше лепната много набързо, стърчеше, и целофанът я беше размазал малко. Бисквитката обаче се хапва, а остават всички чудесни неща! Продължаваме към тях!
    Маййй Прешъъъъъс! Предишният ми Единствен пръстен беше сребърен, но с годините стана в доста окаяно състояние. Този е обикновен метален пръстен (другарчето ми го пробва с магнитче), но е шайни и прешъс :D Беше размер 8, което до този момент не ми говореше нищо, защото рядко нося пръстени :D В случая, на мен ми става на палеца, на Нели ѝ ставаше на средния пръст. Смятам обаче да взема пример от Фродо и да го сложа на верижка.

    Магнитът е отново със Задругата - този път в класически вид, и с един от любимите ми цитати от книгата.
    Не всяко злато сияе,
    не всеки скиталец е враг.
    Здрав старец не вехне до края,
    не жари слана корен як.

     В случая просто исках да се пробвам дали помня - и да, всичките стихове са в главата ми, за разлика от може би нужните неща, които трябва да помня. Но какво залъгваме - тези рими са колкото прекрасни, толкова и нужни. И докато "Единствен пръстен ги владее" навява доста по-мрачни настроения, то стихове като "Започва път от моя праг" и гореспоменатото стихотворение са наистина думи, които може да си повтаряш всеки ден и които са сентенция на всичката мъдрост и нежност в книгите на Толкин.

    Обобщено, останах изключително доволна от кутията. Създателите ѝ бяха събрали и класически символи на "Властелина" като пръстена и Средната Земя, така  и по-разчупени неща, като супер сладката Котешка задруга и Тоторо Гандалф - и така задоволиха наведнъж всичките ми щения. Сега само се надявам покрай забавянето си с постването, тъй като още не съм поръчала, да не изтърва новите кутии. Да, кутии. Множествено число. Е, аз тичам да се разоря!

    неделя, 12 ноември 2017 г.

    Топчо се мести - раздаване #1

    Здравейте, четящи деца!
    Покрай работата и бавно напредващото Нано, напоследък не ми е оставало време за блога, въпреки че имам няколко написани ревюта на хартия, които само чакат да бъдат дигитализирани. Този пост обаче е за друго съобщение, а не за да се жалвам, че нямам време (но все пак - жал, жал, жал).

    Топчо се мести.

    Не, блогът ми се мести на друг адрес или платформа. Ще се местя да живея заедно с другарчето си, което е супер по всички показатели, но откъм пространство ще ни е малко кътаво. Затова ще ми се наложи да предам нататък по-скоротечно някои книжки, отколкото обикновено. Засега съм пренесла само две от библиотеките си, и мястото почти се изчерпи, а ми остава още една и всичките ми учебници. А аз не съм много добра във въздържането...

    От години отделям настрани книжките, които знам, че няма да чета втори път и ги давам на други, нови читатели. Това  обикновено ставаше чрез читателските предизвикателства във Форум Муза. Там на всеки три месеца теглех билетче с името на някой участник, и победителят си избираше по свой вкус книжка от селекцията ми. Ако някой от участниците от предизвикателствата чете това и се обезпокои, че вече няма да раздавам наградки там - спокойно. За Коледното теглене съм избрала две томчета, които страшно много харесвам, и се надявам да допаднат и на победителя. Така че не забравяйте да се отчетете преди Коледа :)

    Сега обаче, тъй като ще трябва за по-малко време да освободя повече книжки, реших да ги раздавам тук, с помощта на блога ми и на фейсбук страничката ми. Едно важно уточнение - това са, в по-голямата си част, вече четени книги. Ако има някакви забележки по тях, и ги помня, ще бъдат споменати. Ще сложа линк към ревю на книгата, ако има такова, за да разберете какви са моите впечатления. Ще има книжки от доста разнообразни жанрове и години, така че предполагам всеки ще види нещо, което да му хване окото и да му се прииска да участва!

    Планът ми е всяка седмица, докато имам такива книжки, е да пускам една. Ако ви харесва и имате желание да я получите, пишете коментар под поста във фейсбук (ако първо четете този пост в блога ми - идете на фейсбук страничката на Wanderbook ) Не сте длъжни да сте харесали страницата и няма да проверявам, но ще ме зарадвате, ако го направите. Причините да е по една седмично са: 1) трябва ми малко време да преценя кои книжки ще предам и за кои ще се намери място и 2) аз ще поема доставката ( с Български пощи) и така ми е по-леко, отколкото ако наведнъж трябва да изпратя десет книги. Ако по някаква причина искате доставката да е с куриерска фирма, ще е за сметка на победителя. Съжалявам, но мога да си позволя да поема само доставка с пощенските служби, а и досега не съм имала реален проблем - не съм имала изгубена книга, а от три-четири години изпращам награди за предизвикателствата. Само се оглеждайте за бележките от пощальона ;)

    И вече да преминем към същественото! Първата книжка, която предавам нататък е "Гънка във времето" на Маделин Ленгъл.


    Тук може да прочетете ревюто ми на книгата -> http://topchochanbooks.blogspot.bg/2017/09/book-review_17.html
    Може да изявите желание да я спечелите до четвъртък, 16 ноември.

    Тъй като е първия такъв пост, обобщавам накратко "правилата":
    За да участвате:
    • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
    • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
    •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ми наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
    • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
    • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.
    Та това е! Ако "Гънка във времето" не е точно за вас - продължете да следите другите седмици - ще има различни стилове, жанрове и години, защото по принцип моят стил на четене е доста разнообразен. Надявам се да има участници и всички да останем доволни - вие да получите книжка, а аз ще имам място. Поне за малко. Сигурно бързо ще го запълня отново ^^"



    събота, 14 октомври 2017 г.

    [book review] "Слепият херцог" - Теса Деър

    Заглавие: "Слепият херцог"
    Автор: Теса Деър

    Жанр: романтичен, исторически
    Издателство: Егмонт

    Топчеста оценка: 5 звезди

    Понякога на човек му трябва нещо леко, забавно и незаангажиращо, което да го разтовари. Поне за мен това "нещо" обикновено е под формата на любовен роман. Още от излизането на "Слепият херцог" го бях набелязала, защото - признание - изпитвам слабост към герои, които превъзмогват недъзите си. Но нямах представа колко точно сладко и забавно ще бъде.

    Животът на Изи Гуднайт не е лесен - въпреки че почитателите на писанията на баща ѝ я смятат едва ли не за принцеса от приказките.Истината е различна - налага ѝ се да се бори с несигурността всеки ден. Затова тя е решена да се възползва от всяка възможност, която съдбата ѝ предлага. Ако това е рушащ се пълен с прилепи замък - Изи ще го превърне в дом. Ако е някакво подобие на целувка, Изи ще я изпълни с романтика. Ако е нацупен, свадлив херцог, Изи ще го превърне в джентълмен, в чийто разсъдък никой не би се усъмнил. Но понякога може да се окаже, че само решимостта ѝ не е достатъчна... Но може би един хиперентусиазиран фенклуб ще помогне?

    Сигурно и преди в любовни романи сте се натъквали на следния сценарий: невинната девойка по стечение на обстоятелствата попада под опеката на съмнителния джентълмен, който се чуди къде да я дене. Тук обаче положението е почти обратното! Изи Гуднайт получава в наследство замък, и този факт сварва неподготвен предишния му собственик, Рансъм, който се оказва поставен пред реалната заплаха да остане на улицата. Фактът, че авторката остави такава силна карта у Изи много ме ме впечатли, и въпреки че ми се искаше да се разиграе дори повече, пак бях много радостна от разчупването на стереотипа. Освен това, Изи е много реалистично гледаща на нещата девойка, без това да помрачи романтиката на персонажа ѝ. Всичко това накуп, и за мен Изи се превърна много лесно в очарователна героиня, която много заобичах и на която постоянно бях съпричастна.
    Рансъм - другата половина от любовното уравнение - не успя така успешно да избяга от модела за мъжки герой. Съмнително поведение в миналото, изтерзана душа сега, която обаче намира любовта. В отношенията си с Изи обаче и с размислите и страстите си отново основно около нея, както и последния си жест, Рансъм успя да ме спечели.
    Споменава заслужават и второстепенните персонажи. Дънкан е класическият верен иконом с неизменен чар, а госпожица Пелъм бе героиня, която заобичах по неочаквани причини - защото доказа, че може да намерим приятелство в лицето на най-различни хора, дори и да има голяма разлика в социалния (не точно) статут :) Казано с по-прости думи - зарадвах се на осъзнаването на Изи, че при други обстоятелства не би помислила госпожица Пелъм за приятелка, заради огромните разлики в темперамента и характерите, но веднъж събрали се заедно, тя ѝ даде шанс и резултатът беше очарователен. И не на последно място.... най-въодушевеният фенклуб на века! Наистина не мога да ги опиша и само ще се опитам да ви убедя да прочетете и да видите - но феновете на историите на Гуднайт са прекрасни, сърдечни и абсолютно смахнати.

    Те обаче не бяха единствената причина да се смея. Повествованието беше изпълнена с фрази, които единствено мога да обясня с желание на авторката да развесели читателите. В друг случай бих ги нарекла абсурдни (и някои са) и не бих ги оправдала. Но факт е, че заради абзаци като:
    "-Разбира се, че не сте длъжен, Ваша светлост - рече тя, колкото можеше по-спокойно вбесеното му ляво зърно."
    се хилих наистина докато останах без дъх и ме караше по-късно да се усмихвам дори и в кофти моменти тези дни.

    "Слепият херцог" се превърна от книга, която избрах да почна наслуки в един от любимите ми исторически любовни романи (за който се чуди - на първо място засега е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик). Беше изключително забавен,  разчупен, но не изневерява на титлата си на любовен роман и в него намерих точно това, което търсех, и дори и повече :)

    петък, 22 септември 2017 г.

    [book review] "Драконът на негово величество" - Наоми Новик

    Заглавие: "Драконът на Негово Величество"
    Автор:Наоми Новик
    Поредица: Темерер #1

    Издателство: Инфодар
    Жанр: алтернативна история, фентъзи

    Топчеста оценка: 5 звезди

    Откакто преди няколко месеца прочетох "Изтръгнати от корен" на Номи Новик, просто отвътре ме глождеше да прочета отново книгите, с които за първи път се запознах с нея -  "Драконът на негово величество", първата книга от поредицата за Темерер.  Щом избрахме историческа тема за блог-предизвикателството с Марти този месец, не устоях на изкушението да свия малко от определението и да отмъкнато отново първия том от библиотеката.

    Годината е 1805 и войната с Наполеон е в разгара си. Капитан Уил Лорънс е горд член от флотата на Негово величество и самоотвержено би защитил страната си на който и фронт да го прати адмирал Нелсън. Съдбата обаче има други планове за Лорънс - при абордажа на френска фрегата англичаните намират на борда ѝ необикновен и безценен товар... който ще преобърне кариерния път на Уил. Един новоизлюпен дракон, който избира именно Лорънс за свой ездач - а това е предложение, което не може да откаже.

    Йъп. Дракони! По история винаги изпускат най-интересното. А в случая е именно факта, че войната се водила не само на земята и сред вълните - но и във въздуха - от гърбовете на зверове с различни размери и способности. Огнедишащи испански Огнени стрели, отровни Грейунги от островите и не на последно място - китайския империал, който получава от Лорънс името Темерер.

    Ако питате мен, самата дума "дракони" трябва да е достатъчна да ви накара да прочетете тази книга. А исторически акуратни дракони е дори по-добре от обикновени дракони! Признавам, че историческите ми познания не са на особено високо, но все пак успях да разпозная някои събития и много ми хареса колко естествено и  безшевно е вмъкнат този фантастичен елемент. Тук имаме супер естествена алтернативна история и докато я четях ми беше направо трудно да повярвам, че може да е иначе. Че може тази война да се е случила без дракони. Стигнах дотам да си представям други исторически моменти, пресъздадени на същия този фон - първите "опитомени" дракони сред римските легиони или пък страховити нацистки дракони. Ако чуя, че авторката е написала още нещо в същата вселена, ще съм на седмото небе от кеф!

    След "Изтръгнати от корен" още повече се възхитих от писателските способности на Новик. Не само в повествованието ѝ, но и в изграждането на героите. В "Изтръгнати от корен"  тя боравеше с герои в сивата гама, докато тук Уил Лорънс и Темерер са идеални. НО и в двата случая изпълнението е перфектно! Много заобичах Саркан, не по-малко - капитан Лорънс. Уил Лорънс е наистина идеалният капитан и на всяка крачка му се възхищавах - на стоицизма и готовността, с който прие новото си задължение, което преобърна живота му с краката нагоре. Непредубедеността, с която пристъпи към цялото това начинание и която му позволи да види и да се възхити на интелекта, способностите и характерите на тези уникални създания, с които му се наложи да се сработи, и любовта и приятелството, които се родиха в следствие. И това - гарнирано с щипка срамежливост, старомоден етикет и подреденост, които станаха причина за очарователни моменти, особено в общуването с Темерер. Драконът пък е като някаква уникална комбинация от любопитно тригодишно и супер мил, интелигентен и възпитан тийнейджър (да, това комбо е невъзможно по всички параметри). Но накратко - и Уил, и Темерер бяха супер сладки сами за себе си и просто неустоими заедно. Разтапях се като четях за тях и ги обявявам за една от най-очарователната неромантична двойка, съществувала някога.

    Но не бяха само Лорънс и Темерер - всеки от останалите герои ме развълнува. Предатели, патриоти, негодници, благородници по душа или само по име. И дракони - прекрасни, благородни дракони във всякакви размери и с най-различни способности. Страдах заради Левитас, кефех се на Емили, попивах всеки миг в тази компания на дракони и хора. А най--много страдах... когато книгата свърши и едно малко гласче в ъгъла на съзнанието ми ми подшушваше, че в истинската история дракони няма.

    Но аз набързо го шътнах :D

    Защото правилният свят е пълен с интелигенти готини дракони и Наоми Новик е успяла да зърне късче от тази прекрасна алтернативна вселена и да ни го покаже. Не изтървайте да го прочетете!

    четвъртък, 21 септември 2017 г.

    [придобивки] POSTboxing & UNboxing

    Когато най-накрая си позволих да се отдам на изкушението на абонаментните кутии, независимо по каква тема са,  си поставих едно условие - да ползвам нещата, които получавам с тях. Затова реших от време на време да си правя равносметка и да видя какъв е "коефициентът на полезност" на кутиите :D Естествено, книгите не ги броя, те рано или късно ще бъдат прочетени :D

    • COOLтия - Отмъстителите
    COOLтията с тема "Отмъстителите" разопаковах тук. Накратко в нея имаше тениска, ключодържател, две значки и две бисквити. Значките и ключодържателят намериха място на раницата ми. Бисквитките е ясно къде отидоха :D Тениската обаче сложих само веднъж-два пъти, защото щампата наистина ми е некомфортна. Оттогава Куултия не са пускали тема, която да ми е интересна и доста трудно намирам инфо за съдържанието и качеството на следващите кутии - поне на сайта и във фейсбук страницата им не виждам. (Затова, хора, unbox-вайте! XD) Във всеки случай, освен ако не пуснат някоя супер интересна за мен тема, едва ли ще повторя.

    И следват БОПС кутиите :D
    • "Морски мистерии" - разопаковане тук
    "Морските мистерии" се оказа една от "най-полезните" кутии. :D Черната торбичка с вълшебния цитат "Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш" ми е неизменен спътник оттогава. Понякога дори заменям дамската си чанта с нея, защото, ако питате мен, няма нищо по-красиво и стилно от горното твърдение. Успях да я закача на един парапет преди месец и да скъсам презрамката, но я приших обратно и продължава да ми служи вярно.
    Само тази нещастна огризка остана от сапунчето Аквамарин. Започнах го доста след като получих кутията, но много го заобичах. Определено един от най-хубавите глицеринови сапуни, които съм ползвала. Изключително мека пяна, траен аромат на кожата след това и блокчето не абсорбираше излишна вода - т.е. не се превърна в каша, което винаги ми е било проблем с глицериновите сапуни, които съм купувала преди. Ако имам възможност, бих ползвала същата марка пак.
    Лупичката стана част от плажния ми комплект срещу кърлежи за дежурствата ми на плажа (лупа, фенерче и кибрит, другото го имах в пункта). Увеличението е малко, но все пак щеше да е достатъчно. За щастие, не ми се наложи да вадя кърлежи, но ми беше добре да знам, че съм подготвена.
    Огледалцето пък си ми е в чантата, и въпреки оплакванията ми от дизайна, функционира най-активно :)

    • "Четат ли двама"
    Два месеца не се наканих да направя пост с разопаковането на двойната кутия по случай рождения ден на БОПС. Каквато съм нахална, се надявах да е дори по-двойна от това, което получихме :D Но всичко вътре ми хареса, а някои предмети бяха веднага оползотворени:

    Ключодържателят на Перон 9 3/4 дойде точно навреме, досущ като Хогуортс Експрес. Наскоро се беше откъснал ключодържателя ми за Бургас. Това е връзката ключове, които напоследък ползвам по-рядко, но точно там е и чипът ми за намаление от книжарница Хеликон, така че книжно отиде при книжно :)
    Стикерите с Дарт Вейдър пък веднага залепих на калъфа си за таблет (с клавиатура на кирилица, похвал, похвал). И качеството им изглежда наистина е добро, защото доста го разнасям из чанти, а те не са се замърсили изобщо.
    Чашата на "Четат ли двама" влиза в употреба доста по-често, отколкото мислех. Често посягам към нея между другото, и особено когато готвя, защото често се оказва, че паралелно ползвам 3-4 чаши.

    Книгите от тази кутия също ми допаднаха като заглавия  - имах предчувствие за тях :)

    И накрая е време за едно разопаковане на последния БОПС,който пристигна -
    • Неочаквани уроци
    В първия момент, когато отворих кутията много се впечатлих от цветово издържаната комбинация. Цялата кутия и съдържанието беше оформена в черно и интензивно оранжево. Най-отгоре беше черната тетрадка, която е любимото ми нещо от този БОПС. Елегантен и закачлив дизайн и мека хартия - тази тетрадка определено ще бъде наследник на настоящата ми (дез)организационна тетрадка.
    Следващият елемент бяха малките листчета. Малко се обърках като ги видях, защото от описанието (аз съм от хората, които първо четат БОПС писъмцето) очаквах книгоразделители. Тези лепки са определено сладки, но няма да са ми много от полза. За книгоразделители не ползвам такива, нямам какво да отбелязвам в учебници, а за съжаление не съм от онези хора с красивите подредени журнали с украсени страници. Надявам се да им измисля подходяща употреба.
    Отдолу беше мешката. Признавам, не ми допадна. Никога не съм носила мешка и надали ще почна. А въпреки че в кутията тази контрастна комбинация стои добре, за навън този цвят ми е твърде агресивен. И макар да съм голям фен на Хари Потър, струва ми се, че можеше да се избере и по-тематичен цитат за кутията.
    И накрая - разбира се, книгата. Тук определено бях неподготвена! Наистина оригинално тълкуване на темата на месеца. Не бях чувала преди за това заглавие и не е нещо, което обичайно би привлякло вниманието ми. Ще почака, докато се наканя да я прочета, но това е обичайната съдба на всички книги, озовали се в библиотеката ми. Надявам се в крайна сметка да ми хареса.

    Като равносметка на първоначалните впечатления обаче, тази септемврийска кутия за мене беше най-слабата. Очаквах я с голямо нетърпение, но само един предмет от четири наистина ми допадна. За някои обаче, доколкото прочетох, това се превръща в любима кутия, така че както обикновено всичко е въпрос на вкус. Надявам се следващата да е повече по мой вкус, защото темата звучи прекрасно и магично. А дотогава ще се опитам да оползотворя и нещата и от тази.

    А вие за какво ползвате получените джунджурийки? :D


    сряда, 20 септември 2017 г.

    [book review]"Изгубена в книга" - Дженифър Донъли

    Заглавие: Изгубена в книга
    Автор: Дженифър Донъли
    Поредица (един вид): от света на Красавицата и звяра

    Издателство Егмонт
    Жанр: детска, фантастика, приключенска, романтична

    Топчеста оценка: 3,5 звезди

    Винаги ми е кофти, както предполагам и на всекиго, когато съм много нахъсана на дадена книга, а тя не потвърди очакванията ми. Кофти ми е, че не мога да се включа пълноценно към ентусиазма на другите читатели, и малко им завиждам, че на тях се е харесала, а на мен - не. Но подред.
    Както и преди съм опявала, голям фен съм на "Красавицата и звяра", а скорошната игрална адаптация ме очарова напълно. Не вярвах, че някога ще го кажа, но някои неща ми харесаха дори повече от оригиналния вариант - например това, че тук Звярът не само може да чете, но и го прави доста дейно (което за мен бе напълно логично, при условие че няма много други занимания в замъка, и че е принц, все пак). А сюжетът на "Изгубена в книга" прилягаше идеално на характера на Бел, на нейния опит да избяга от обикновеното, и не на последно място - на библиотеката на Звяра - най-страхотния подарък на света. А с Дженифър Донъли се запознах от сагата ѝ за русалките, която още ми предстои да завърша, но от първата книга бе разкошна.

    Така че - прекрасна база за история, чудесен автор - какво би могло да се обърка? Ами, и аз не знам, но определено не се разбрахме с "Изгубена в книга".
    Действието се развива скоро след паметния момент с подаръка на Звяра - развълнуваната Бел няма търпение да разучи библиотеката и цялото ѝ съдържание. Но една книга привлича вниманието ѝ - "Никога вече". Нейните страници се оказват път към една прекрасна история - изпълнена с пътешествия, забавления, приятели. История, която, стига Бел да пожелае, може да бъде нейната. Но дали наистина тази идеална приказка е това, за което копнее? И дали, ако се изгуби в страниците на тази книга, няма да изгуби много повече?

    Още от пролога нещата не ми потръгнаха. Първата ми не особено приятна изненада бе, че тук завръзката е базирана на сблъсъка между Смърт и Любов,  приели формата на две сестри. Можем да говорим надълго и нашироко за образите на Любовта и Смъртта, за la petite mort и за връзката между тях, но опозицията им тук, в света на тази приказка, ме остави в недоумение. Макар че в този филм загубата от смъртта бе изведена по-напред с майките както на Бел, така и на Звяра, за мен никога няма Смъртта да бъде основният антагонист в тази история. За мен тук винаги битката е била срещу неразбирането - на околните спрямо нас, и това, което ние проявяваме към тях, на самотата, бягството и отчуждението. Да се приведе това под общия знаменател на Смъртта, бе меко казано неудовлетворително. Добавяме към това някаква версия на магьоснически шах и облог за пари (Любовта се обзалага за пари, когато може да има толкова по-интересни неща!?) и още преди първа глава се чувствах по-скоро разочарована.

    Но това беше само прологът, и реших да продължа смело напред. Сега е моментът да изтъкна нещата, които наистина ми харесаха в книгата. Дженифър Донъли наистина пише някак мило и уютно, и това си личеше и тук, въпреки че явно се е целила в по-млада аудитория. Както казах, историята за това как може да се изгубиш в книга е просто идеална за тук. Ако успеех да се дистанцирам от знанието коя е всъщност графинята, светът на Никога вече беше пленително изграден. Донъли има нюх за детайлите, като тук любимите ми бяха имената на нещата - като например Анри де Шоз Пасе - графът на отминалите дни. А от цялата история има две важни поуки. Едната, естествено, е да внимаваме да не се изгубим в някой прекрасен, но нереален свят, било той изграден от книги, от телевизия, от интернет, или дори само от фантазии. Защото колкото и успокояващи да са, ако човек се гмурне много дълбоко, може да изпусне истинските, реални неща в живота. А другата е - не оставяй някой друг да пише историята ти. Две прекрасни, важни неща, които трябва да стигнат до всички млади читатели, и да почерпят те сила и храброст от Бел и да намерят баланс.

    Същевременно много неща в разказа ме поразочароваха. Не останах с чувството, че историята реално обогатява света на Красавицата и Звяра. Една част от събитията бяха преразказани по-скоро без нужда, предвид обема, но нямах голям проблем с това. По-скоро не ми хареса как бяха... пренесени някои моменти.
    Click to view spoiler!
    Например разговорът с Чип, когато той я пита дали е щастлива в Замъка и в селото и Бел си дава сметка къде се чувства по-добре. Или още по-важният епизод с разговора с Морис, когато Бел почти пряко волята си защитава Звяра и си дава сметка за привързаността си към него. Това така важно осъзнаване го имаме по-нататък в историята, когато Бел се опитва да докаже на съселяните си, че Звяра е безопасен. И ако го изместим по-напред... се губи. Приемем ли тази книга за част от света на "Красавицата и звяра", то тези моменти са се разиграли веднъж и губят силата си. А това е един от най-значимите елементи от романтичната нишка за мен. Ако мога да цитирам любимата си Робин МакКинли - ... they were dear to me, but he was dearer yet. 

    Към развръзката на книгата си мислех, че ще мога да закръгля на 4 звезди, но отново един епизод не ми допадна
    Click to view spoiler!
    Как придаваме човечност на автоматон, който няма сърце? Пришиваме му текстилно сърце! Само аз ли виждам в това директно епизода от Вълшебникът от Оз и Плашилото?

    Дребнава ли съм? Може би да. Но съвсем субективно, като читател, това са нещата, които ми попречиха да се насладя на книгата с ентусиазма, на който се надявах. А както често съм изтъквала, моите оценки са предимно субективни. "Изгубена в книга" щеше много да ми хареса, ако в основата на завръзката беше нещо друго, което поне за мен по-добре да се връзва с темите на "Красавицата и звяра", дори и да просто сблъсък с друга вълшебница

    Все пак препоръчвам Изгубена в книга, особено на по-млади читатели. Наистина има хубави неща, които си струва да достигнат до хората от другата страна на страниците. А също така, за тези, които искат да узнаят още за опасностите да се изгубиш в примамливо идеален свят, препоръчвам Коралайн на Нийл Геймън, а на по-порасналите фенове на Красавицата и Звяра - Бюти на Робин Макинлни. Но в крайна сметка, на всеки пожелавам от време на време да се изгубва съвсем в някоя книга, но после да се връща обратно в нашия свят, освежен и изпълнен със сили.