[book review] Pools/Езера

декември 22, 2014

Title: Pools
Author: S.C.Bryce

Note: review copy from inkspand

Pre-read thoughts:
This year I've been rather dascinated with genies. No, actually I haven't read many books about them, but it was due to a forum writing challenge.... where I really need to write a chapter. Anyway, when I saw the word Genie in the annotation of this book, I decided it was def for reading.

The story:
Weird things are happening in Lark's neighbourhood. The lady across the street is having a pool - mania, drawing pools everywhere and claimmg to have one. Her mother even spots a pool in their garden. On top, her borther's dissappeared. On to investigation, Lark and her friend fall trough one of those Pools... and find themselves in a dark world that need their help. Where "needs" actually means "demands".

After-read thoughts:

Now, let's start with the things I really liked in this book.
The basic of the story is really, really good. Imagine Narnia, and then throw some Genies in! Yup. like this, it's bound to be good. There were some really nice details in the story, like how the kids became involved as associates - it is indeed logical that the people next to the place where the Pool is happening would be most likely to contribute with information. The Professor was a character of interest too.
The writing was light, with bits of humor and I enjoyed the layout of the book. The small chapters with catchy titles made it fast and easy to read and I liked how the whole story was framed between the short mentioning in the beginning and the final chapter.

There were however some things that disappointed me a bit.
I would describe the characters as fine and okay. They weren't annoying, but they weren't extremely likeble either. I started thinking of them as being younger than their supposed ,or else I'd be really astonished by their lack of thought about consequences. I guess they were supposed this way. I would've been more than glad to have this, but with more character development and growth ahead and the "Einstein moments" offered were just not enough to satisfy me.
Some moments weren't used to theit full potential - like the "Briefcase carrier" one, and about the "crazy girl" they meet. They were very interestibg bits, picking my curiosity high, and the ought to be used in a better, more engaging way.
And last, about the parallel world they enter. The bit of information we get are extremely good. A dark world, ruled by a curse, that bounds people to it. It sounds indeed amazing! But we get to know so unsatisfyingly little about it. It wasn't revealed what exactly happened to lead to this, who cause it, how and why the Professor took on this role The true nature of Genies and the Mist was just briefly mentioned, as well as the thief. Was he an ex-associate, a native, or something else. Too many questions left open. They didn't search for something that would satisfy both sides of the conflict either, which would have been nice.

In conclusion, I would recommend the novel to children or youngest teens and/or fans of Narnia, but not to elder teens or young adults. Even so, the book would do well with some more characters and world development and detailization, or at least a promise for such in other books, in case this was planned as a start of a series. It has some really nice ideas and lots of potential.

~~~

Заглавие: "Езера"

Автор: С.К.Брайс

Бележка: копие за ревю от инкспанд

Предпрочитно:
Тази година ми е много джиновско. Не, че съм чела много книги с джинове. Май хич даже. Причината е едно предизвикателство - този път писателско- във форум Муза (за което не съм писала от месеци, и ме е срам). Както и да е, когато видях в анотацията на тази книжка думичката "джин", веднага се навих да я прочета.

Историята:
Странни работи се случват в квартала на Ларк. Съседката ѝ се е вманиачила по езера - рисува ги навсякъде, и твърди, че си има едно на тавана - и то не се дължи на водопроводен теч. Не стига това - майка ѝ също е видяла езеро в задния им двор, и отгоре на всичко в него е изчезнал брат ѝ - който трябва да е на лагер километри от къщи. Ларк и най-добрата ѝ приятелка Шели започват разузнаване... но бързо се озовават в тъмен, мъглив свят, където ги очаква Професора и моли за помощта им. Но в случая "моли" е по-скоро "изисква" и хлапетата нямат голям избор освен да открият липсващия затворен джин, избягал в техния свят...

Следпрочитно:
Да започна с това, което наистина ми хареса.
Основата, около която се гради историята, е печеливша комбинация. Малко като Нарниен свят, но с джинове. Звучи добре, нали? Бяха вкарани някои доста уместни детайли - например как децата стават "съдружници" на професора. Вкарването на героите в магичния свят е малко пипкава работа, но тук се беше получило добре - наистина има логика хората, оказали се най-близо до мястото на произшествието, да могат да са най-полезни с информация. А всяко появило се вирче си изплюва автоматично билет за Крагторн. Самият професор беше прекрасно енигматичен от самото начало, а с разкритията покрай него това чувство дори нарасна.
Стилът на книгата бе лек, малко детски, с приятен хумор тук и там. Разделена бе на малки спретнати главички, всяка с насочващо и хващащо вниманието заглавие. Рамковата композиция беше любопитна, заключваща разказа между едно споменаване в началото и последната глава.

Но, от друга страна, доста неща ме разочароваха.
Ако трябва да опиша героите, бих използвала термини като "стават" и "окей". Не бяха чак дразнещи, но не ми и харесаха особено. Започнах да мисля за тях като за по-малки от посочената в книгата възраст, защото в противен случай щях непрестанно да се изумявам на липсата им на мисъл за евентуалните последствия. Предполагам, че такава е била идеята при изграждането им - да са по-разглезени. Нямаше да имам проблем с това, стига да беше придружено от развитие на героите, но предложените "Айнщайн моменти" просто не ми бяха достатъчни.
Имаше епизоди, които бяха вкарани, после оставени на произвола и забравени. А бяха добри, интересни епизоди! Например за жената с куфарчето или за лудото момиче, което ги спасява.
И накрая - самият паралелен свят. Това, което узнаваме за него е фантастично. Тъмен, прокълнат свят, над който тегне призрачна жива мъгла. В самотната си къща стои Професорът и пази стотици затворени джинове. И който попадне в този свят, се оказва обвързан с него... Направо да настръхнеш! Но на практика нищо друго не научаваме и всичко остава да виси във въздуха - каква е истинската природа на Джиновете и на Мъглата, що за чудовищно събитие е довело до това и как Професорът е заел поста си? Не беше направен опит да се потърси компромисно решение и да се реши окончателно проблема.

И в крайна сметка, бих препоръчала книгата за деца и евентуално за тийнейджъри в първите години на тийн-ството, но не и за по-големи. Дори и в такъв случай, на книгата ще и дойде добре по-детайлно развитие на героите и на света, или поне обещание за такова в по-нататъшни книги, ако е планирана като начало на поредица. Идеите несъмнено са хубави и има много потенциал, който само чака да се развие и блесне.

Challenges: