[book review] Timeless/Безвременна

Заглавие: "Безвременна"
Автор: Гейл Каригер
Поредица: "Протекторатът на слънчобрана" #5

Бележка: аудио книга

Предпрочитно:
След като "Безсърдечна", може би не чак толкова лоша книга сама по себе си, но по-слаба от предшественичките си, ми донесе голяма доза разочарование, очакванията ми към финала на поредицата също се занижиха. Което може би беше от полза за цялостното ми впечатление от книгата.

Историята:
Малката Прюдънс Алесандра Макон Акелдама си живее щастливо и се качва на главите на цялото си голямо семейство, състоящо се от бездушна майка, двама татковци - вампир и върколак, глутница върколаци и прилежащите им вампирски търтеи и върколашки ключари. Но доста любопитните ѝ наклонности да отмъква свърхестествените сили на съществата предизвикват небивал интерес - чак дотам Кралицата на Александрийския кошер да покани необикновеното семейство в Египет - покана, на която не може да се откаже. И така, цялата дружинка - заедно с актьорската трупа на семейство Тънстъл - се качва на парахода, за да открие тайни, погребани в пясъците на пустинята.

Следпрочитно:
"Безвременна" в известна степен се облагодетелства от недоволството ми към "Безсърдечна" и посрещнах всичко със симпатии и интерес над средните и като цяло останах доволна. В някои случаи Алексия и Конъл се качваха на нивото си от първата книга, в други (като новото мусене на Конъл) не се трогнах особено. Същото важеше и за Айви и Тънстъл - някои много добри моменти (премиерата на пиесата им) и някои пресилено абсурдни (битката на трупата). Прюдънс беше приятно сладка, особено при издевателствата над родителите ѝ. Разкритите тайни бяха окей и макар и не толкова шокиращи като тези от предната книга, хвърлиха още светлина върху миналото на Алесандро Таработи. Допълненията към начина, по който работи света на Каригер също бяха окей - просто нищо не извика предишната ми екзалтация. Мисля, че най-много ме шокира Флуут - кой би очаквал това от него! И отново - не мога да повярвам, че гигантските механични същества и октоподните споменавания са в състояние да дръпнат книга надолу, а не нагоре - но, факт е. Може би на тази липса на показни емоции от моя страна се отрази и аудиото. Не знам какво му беше - озвучено бе от същата актриса, но беше много по... безлично от предишните. На места в диалозите не можех да отдела Бифи от Лайл, дори Алексия от Макон! А Айви звучеше като стара дама, смесила сънотворните си с готварско шери.

Сега следва редовната ни рубрика "Какво се случи в Лондон" и (не)малко спойлери.

Откъде да почна. Мислех си, че не мога да мразя Фелисити повече, но оказа се, че може. Ъгх.
В Лондон вървеше друго разследване, и предвид кои герои останаха там, беше fandom come true. Което беше много странно усещане. Хем супер много се кефех, хем не бях сигурна, че точно така искам да се развият нещата - защото когато те си остават в сферата на фенфикшъните, това е все едно да имаш няколко паралелни реалности - и така няма нужда да се чудя и умувам с кого да е Лайл, с кого да е Бифи, с кого Акелдама. И точно когато реших, че в крайна сметка съм доволна - пуф! Разделиха ги! ГРРРР! И за всичко в крайна сметка е виновна Фелисити.
Освен тази малка буря в чашата ми с фендъм, Каригер вкара още няколко решения в края, които в началото ми се видяха шокиращи. Но колкото повече умувах относно Бифи като алфа и Айви като кралица... толкова по-подходящо и логично ми се виждаше и този път се съгласих с гледната точка на Алексия - че новите времена изискват нов тип предводители.

Предполагам, че в крайна сметка книгата е постигнала най-голямата си цел - въпреки че даде един (донякъде) окончателен завършек на историята за Алексия и Макон, пак си остави вратички и не само - вече се гърча в очакване на следващата поредица, където главна звезда ще е Прюдънс. И нетърпението ми е провокирано не само от надеждата, че там ще видим пак Айви, и Акелдама, и Бифи, и Лайл, но и от обещанието за едно дирижабълно пътешествие по света, за да видим как се въдят различните свръхестествени гадинки в разните географски пояси. Надявам се, и съм почти напълно сигурна, че към Карамеления протокол, който ще очакваме догодина, Гейл Каригер ще пристъпи с нови сили, и няма да го има това чувство на пресиленост и напън, което затормозяваше последните две книги от Протектората. Същото между другото се надявам да намеря и в "Училището за благородни девици", защото определено не искам да се разделям с прекрасния свят на Каригер.

Title: Timeless

Author:Gail Carriger

Series:The Parasol Protectorate #5

Note:audiobook

Pre-read thoughts:

"Heartless" was maybe not that bad of a book on its own, but as being significantly poorer than the previous ones, left me a bit disappointed and in result - with less expectations fot the series final. Which was maybe a good thing.

The story:

Prudence is one happy toddler, getting the best out of her preternatural mom, her two dads - the werewolf lord Maccon, and the adoptive - the vampire lord Akeldama. Oh, and alos of the whole army of drones and clavigers that come along. She is indeed so peculiar, it even sparked the curiosity of the Queen of the Alexandria hive, the oldest vampire alive. And like this, the whole drole company - along with the Tunstell's acting troupe finds its way to Egypt where Alexia will discover secrets that have been buried under the desert sands for many of years.

After-read thoughts:

Timeless managed to use to its favour my not so good impression of Heartless. With less expectations for this book I managed to enjoy it and be interested in it. In some momets, Alexia and Conall were just as good as when I first met them in the first book, but others couldn't touch me (like their quarrel). It was the same for Ivy and Tunstell - some very good moments (for example the play's premiere) and some way to ridiculous ones (the final battle? That was just too absurd). Prudence was cute and wasn't stealing the light too much. I liked the secrets discovered and the details of the supernatural that were explained, even if they weren't as shocking or as important as what we've encountered so far. I indeed enjoyed the adventure... just in more placid way. Gone was that excitement from the first books. Maybe what riled me most was Floote - I wasn't expecting that from him! And again - I couldn't believe giant steampunk creatures and octopus relations can bring down a book, but here it is. I suspect that my lack of emotion is partly due to the audio - it was voiced by the same actress but it sounded so differently. It was lacking in personality - sometimes I couldn't make out in dialogues who was speaking - something that has never happern before. And Ivy, my dearest of Ivies! Her voice sounded like that of an old sleepy lady that had drunk tad too much of sherry.

And now it is time for our column "What happened in London" plus a bit of spoilers.

Where to start... I didn't think I could hate Alexia's sister more, but it proved to be possible.

Another parallel investigation was going on in London again, and just if you think who was left there, you could easily say it was a fandom come true. And it was indeed! I was tad astonished, I admit. It was a weird sensation, because I was so very happy to officially see them and yet I felt like something was snatched away from me. I'm not sure I can explain it, but when something stays in the fandom, it's like a series of parallel universes so I can have all of my favourite couples at once and there's no need to worry if Biffy, or Lyall, or lord Akeldama would end up alone. And now it is so.. final! Anyway, just when I recovered and accepted and puff! They tore them apart, my poor pups! You can't just do things like this, such cruelty! And it was all Felicity's fault. I think we should have thrown her off the dirigible back in Changeless.

Carriger introduced a couple more shocks for me, involving werewolf and vampire leads. In the beginnig I was left agape, but more I was thinking of it, more I was grasping Alexia's point this time. New times indeed will judt do with an alfa Biffy and a Queen Ivy. And a new era of hats is coming.

And in the end, I'd say Timeless made its point. It gave some final feeling of Alexia and Conall's story while leaving ajar some tiny doors. And not only this - returned me back on track, eagerly waiting for the new Custard Protocol. Well, with the promise for adventure around the world to see how supernaturals are coping, and the hope to see more of our beloved new and old immortals - Ivy, and Akeldama, and Biffy, and Lyall - how could I resist? I am almost sure that the Custard protocol will mark a fresh new start as well as a returning to the Carriger's world and there will be no trace of that strain I felt in the last two books. Actually I hope the same for the Finishing school series, because I really don't think I'll be able to wait Carriger-less for so long :)

Challenges: