About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 21 януари 2014 г.

[book review] Човекът, който обичаше Стивън Кинг/ The man, who loved Stephen King

Заглавие: „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“
Автор:Бранимир Събев
разкази

Предпрочитно:
Предпрочитно мога да надрънкам толкова много глупости, но ще се спра на две основни:
Миналата година стигнах до заключението, че разказите са идеалната форма за четене по време на сесия. Кратко, завършено – като прочетеш един, можеш да се върнеш към темите без да те гложди толкова какво става в следващата глава. Можеш да си разпределиш един сборник така, че да ти стигне за целия конспект. Естествено, и самоконтролът си казва думата. И, без съмнение, хорърът е идеалният жанр по време на сесия.
И така, този сборник го четох по време на миналата сесия, и всички лирични отклонения и сравнения, упоменати тук, са точно както ми минаха през главата лятото. Тъй като и сега съм в сесия, ми се видя подходящо така да отворя годината.Така че, моля, извинете особеностите на предизпитната психика.

Второ: коричен диалог:
-Това според теб на чорапа дупка ли е или петно?
-Ноуп. Това е мъртво прахозайче. Прахозайчето си подскача, после – стомп! - и няма вече прахозайче.
-Т_____T Стивън Кинг ми уби прахозайчето!!!

П.П. Корицата е много добра. А ето че и самата тя е хорър разказ по картинка!

Историята:
Или по-точно историите. Сборникът е микс от различни жанрове, така че има по нещо за почти всеки. Като се почне от заплетен криминален случай, през различни поджанрове на хоръра и трилъра, с кратки, но много нежни и лирични почивки за презареждане.

Следпрочитно:

Арлекин
Лично за мен този разказ беше черно-бял и в главата ми беше с комикс балончета за репликите. Още началната сцена носеше едно ноар усещане, а после дадох направо контраста на макс, докато всичко стана черно-бяло, докато стана като манга. Стори ми се много подходящо предвид тематиката.
Азиатската мистика се смесва умело с едно познато ежедневие. Престъпник -психопат (в ролята – Мориарти от новия „Шерлок“. Особено гласчето.), детектив, който диша никотин, а във вените му тече кофеин. Игра с прекомерно големи залози.  Топчо потрива доволно ръчички!

Може би единственото нещо, което не ми се понрави, беше прякорът на убиеца. Арлекин? Заради черното и бялото? Стига де, в главата ми мястото на Арлекин (и то от хорър разказ) е заето от едноимения герой на Нийл Геймън, който похапваше собственото си сърце с кетчуп. От друга страна, този прякор бе даден от щатния патолог. Което издава дълбоко познаване на начина на мислене на този вид и липсващата логика, стояща често зад определенията.
От пръстена с камък малко по-нагоре, до тенис ракетата е окото на сова! Въображение, колеги!“
"Консистенцията на ухо на куче" предизвика множество дебати, най-вече за породата.
Така че това е точно прякор, какъвто би дал един патолог.
Въпреки това, аз прекръстих случая The manga murder, или накратко, The MMs. Причини:
  • черно-бялото
  • азиатски привкус
  • пулчетата за го приличат на черно-бели бонбонки
  • трябваше ми извинение за бонбони

След като се помирих по този начин със себе си, всичко се нареди. Този разказ определено бе един от любимите ми и силно начало на сборника. Протагонистът ме спечели отвсякъде - още повече че съм голям фен на адаша му от другата поредица на „Ибис“. Успя да се нареди на второ място в класацията ми на любими герои от книгата, макар че трябва да си дели позицията със Сребрин. Може би най-много ми хареса факта, че в крайна сметка читателят има донякъде избор – да реши дали зад развитието на случая стои нещо мистично и предопределено или да остане скептик и рационалист. 
А споменах ли, че има схемички? Има! Това е почти толкова хубаво, колкото и картинки. Всъщност и картинки има! Но те идват по-нататък :D

П.П. Гифчето горе представлява всъщност игра на шоги, но просто в единствената манга/аниме за го, която знам, главният герой е с антигравитационна антицветова анти-всичко прическа, която ми лази по нервите. А аз обичам Ю-ги-о.

Бягството
Лично за мен това беше... не най-слабият, но определено най-разочароващия разказ. Просто основите бяха толкова силни! Антиутопичната реалност. Затвор на покрива на мол! Колко готино е това? Я си помислете как работят асансьорите? (хинтче - краят на "Астерикс и Клеопатра")После, героите – всичките представени така, че хем да те заинтригуват, хем да те притеснят, но във всеки случай да искаш да узнаеш още за тях. На фона на всичко това очаквах една експлозивна, подобаваща, страшна развръзка. Но докато я чаках, разказът взе, че свърши.

Котешкият господар“
Този си го харесах още от заглавието! Да си призная, не очаквах в този сборник да се озова в Африка, но пътешествието определено ми хареса и ми възвърна ентусиазма, понамалял няколко страници преди това. И тук имаме сблъсък на култури и морал, но доста по-драматичен, отколкото в „Арлекин“, а пък красивия фон, на който се случва всичко, още повече задълбочава контраста. Главният герой, Калунга, печели веднагически читателите за каузата, а по-други параметри и читателките. Обявявам го официално за любим герой от книгата!
Освен това, на изключително задоволителния финал се почувствах като Симба на Прайд Рок, изпълнена с мрачно задоволство. Муахахаха.
Ей така, ама наобратно. Не можах да изровя друга картинка.


Докъде водят мечтите“
С една дума – крийпи. Кърваво. И същевременно плашещо реалистично, от което ти става пък малко тъжно. Много потискаща и мрачна атмосфера ме лъхна от този разказ, съвсем като за хорър. По принцип не съм фен на gore horror-а и това се бори в мен с факта, че разказът беше силен и въздействащ. Мисля, че все пак е по-близо до купчинката с харесани истории.

Страх от страха“
Ако в диапазона на хоръра, кървищата, стичащи се по стените и чревцата, вързани деликатно на панделка, украсяваща буркана с очни ябълки са в единия край, то на другия са клоните, потракващи по стъклото в безветрена вечер, шумът от стъпки по паважа след теб, проскърцването на дъски, когато си сам вкъщи. Things that do bump in the night. Които карат тялото ти да излее целите си запаси от адреналин, докато кръвта не заблъска в ушите ти, а ребрата ти сякаш се стягат, приклещвайки полудялото сърце в костната си прегръдка. Страх от страха. Аз си признах към кой край клоня. Пет звездички.

Видеокасети“
Боя се, че схванах грешно посланието на разказа. Защото сега превъртам „Стар Трек“, „SG1“, всичко, което садистичния мозък на Стивън Мофат е родил и още десет-двайсет сериала и чакам на прозореца ми да спре синя полицейска кабина и да ме отведе.

 I really am missing the point, aren't I?
Иначе сериозно – разказът ми хареса доста, а внимателно подбраните ароматни и отражателни акценти бяха като коктейлни черешки. Почти се позамислих дали да не попълня пропуските си откъм филми в жанра. От друга страна, последният страшен филм, който гледах, беше „Предизвестена смърт“, а на стресиращите сцени мижах. Май ще си остана на писмените творби, докато си чакам синята кутия.

Към ада“
Категорично един от най-силните и най-въздействащи разкази в сборника! Не мога да определя кое беше по-разтърсващо – ретроспекцията или жестокият финал. Но просто няма как да не страдаш с Иво, да не поддържаш ръката му, когато я вдига, а накрая да не крачиш редом с него. Прирева ми се.

Жените на живота ми“
Много нежен и лиричен разказ, едно произведение в пет действия, което рязко изпъква на фона на останалите в сборника.

Хижата“
Отново отиваме в другия край на диапазона, но този път нямам никакви възражения.
Такам... имаме висок тъмен главен герой, роден в бурна нощ, задавена от тютюнджийска кашлица (това определено ми хареса). Имаме далечна забутана хижа и купчина непознати на едно място. Накратко – класическа рецепта за проблем.
Лошото момче Сребрин си има своите начини да ти влезе под кожата, но аз най-много се кефих на онова лъчезарно и пухкаво същественце. Обаче докато се прехласвам и се радвам на героите, примката започва да се стяга, и се усещам как почвам да се моля да изскочи отнякъде някое чудовище, защото ако това не стане...
Остават хората.
От хорър разказите в целия сборник, според мен най-силните бяха именно тези, където в ролята на злото влиза не някой демон, изпълзял от незнайни дълбини, а точно хората. А от всички такива истории в книгата, „Хижата“ беше най-силна. Много ми напомни на канибалския епизод от Torchwood:

-Why?...
-Cause it made me happy

Кралят“
Честно казано, отначало си помислих, че и този разказ е посветен на Стивън Кинг. Това май е най-фантастичният разказ в сборника, защото главният герой решава да защити личното си достойнство, тегли една на потискащите го субекти, и след това веднага си намира по-задоволителна работа. Имах чувството, че нещо ми се загуби по средата, краят обаче беше готин. Изненадващо вдъхновителската песничка ми хареса, макар че по незнайни причини аз си тананиках "Мракобесие и джаз" на Пикник, които не бях слушала от гимназията.

Любов моя, ангел мой“
Това са Монро и Розали!

Не, сериозно, те са!
Още по-сериозно – разказът започва толкова нежно и поетично, гушка те и те унася. Само за да може след това да те халоса по главата с втората си половина. Контрастът между двете е много силен и на него се основава въздействието на историята.
После Монро идва да им разкаже играта и от моя страна отново има мухахаха.

Човекът, който обичаше Стивън Кинг“
Неочаквано за мен, едноименният разказ от сборника спечели най-много симпатиите ми. Неочаквано, защото, да си призная, никак не обичам Стивън Книг. Давала съм му многобройни шансове, но нещата между нас просто не сработиха. Което ми напомня, че трябва да си дочета Линдквист.
Обратно на темата обаче. ЧКОСК беше пъстър и въвличащ, изпъстрен с много перфектно напаснати детайли и заигравки с действителността. Всичко това ме изкефи на макс. А подозирам, че феновете на Стивън Кинг биха се изкефили дори повече, защото съм убедена, че в разказа има повече скрити препратки, отколкото успях да открия. (Да речем, заглавието на разказа препратка ли е към "Момичето, което обичаше Том Гордън"?)  Всички герои бяха така живи ( искам да кажа, и тези, които иначе не са си живи), че следващия път като съм в София и оглеждам "Славейков", сигурно ще търся сергията на Силвана.

Необичайно предложение“
Този също е към върха на купчинката с харесани. И как да не си харесам депресираното скелетче, шъткащо и подритващо ангели и демони като пилци! Въпреки че същото абсолютно греши!
Неща, които да правя със Смърт:
Дежурната ми реплика е "Никой не рисува Смърт като Пол Кидби", но илюстрацията към "Предложението" също не беше за изхвърляне. Добре де, беше страхотна. Обичам картинки!

  • да му намеря котенца и бяло пони
  • да му сипя антидепреснат в кафето и да му дам сникърс, защото е такава примадона, когато е гладен.
  • да изчакам, докато засвятка в синьо
  • да изгледаме четвъртия сезон на Torchood: The Miracle Day и да го убедя, че работата му не е в никаква опасност. А така или иначе почнах маратона няколко разказа по-рано.
  • а дори и това да се случи, винаги може да замества Дядо Прас или да стане логопед на петли, които може и да не са толкова мелодраматични професии, но като нищо да са по-добре платени
Май това беше първият от двамата литературни герои, с които съм спорила през изминалата година. Не знам това какво говори за психическото ми състояние, но виня сесията. Това обаче е все пак комплимент към героя, предизвикал спора.

Камен също беше интересен, но може би щеше да ми е малко по-забавно, ако беше склонил на това необичайно предложение.

Благословеният, вещицата и дяволът“
Заедно с „Човекът...“ това е най-богатият и развит разказ от целия сборник. Може би даже най-най! От различни ревюта, които бях чела, бях останала с впечатление, че няма да ми хареса, но за пореден път съжалих, че пристъпвам към нещо с предубеждение. Как да му отправя каквото и да било обвинение? Всичко си му беше на мястото, на точното място и в точното количество. Венефика беше уникална героиня и по своему пленителна. От споменатото трио в заглавието тя най-добре представлява всичко, което историята е – кръв, съблазън и поквара. Както и факта, че накрая всеки е прецакан от някого.



*Всяко място и време е уместно да включиш Том Хидълстън*

В заключение - „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ се оказа много разнообразен и пъстър сборник (чиято пъстрота миналата година ми помогна да попълня няколко предизвикателства. Но наистина разочароващо, че вече никой не хоства предизвикателство за разкази. Че аз едва от миналата година започнах да ги харесвам!). Разказите в него ми харесаха в различна степен – лично за мен най-добри бяха „Арлекин“, „Котешкият господар“, „Страх от страха“, „Към Ада“, „Хижата“, „Любов моя, ангел мой“, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, „Необичайно предложение“ и „Благословеният, вещицата и дяволът“ - което прави доста повече от половината съдържание. Но дори и тези, които не се вредиха в купчинката от любими, не ме отегчиха, всичко се чете така леко и с толкова кеф, че за малко не се провали планът ми за паузите за учене.
Голямо впечатление ми направиха доста стресиращите вариации по темата за злото, скрито у хората; също така и реалистичните профили на героите. Може би само на мен ми се струва така, но различните персонажи проявяваха доста специфични модели на поведение. Дано да си спомня да ги прочета пак догодина в търсене на обсесивно-компулсивните разстройства :D Естествено, това няма да е по-достоверно от опит да диагностицираш героите от "Мечо Пух", но със сигурност ще е забавно. 
Пък и ще е извинение за препрочит, което е също толкова хубаво, колкото и извинение за бонбони!
А междувременно с удоволствие бих прочела и другите сборници на автора, както и нещо така, по-дългичко ( а дано! :D).

П.П. Тази сесия форматът "разкази измежду конспекта" не сработи, защото 1)имам книги от библиотеката и 2) имам фармак; което беше и още една причина да си припомня предишния изпитен сезон. Другият сборник с разкази за миналата сесия беше "Планините на безумието", който беше разкошен, но ако пиша за него, в ревюто ще има твърде много понита и пингвини.
П.П.П.А сега, на пред-пост прочит, като гледам как ми тече мисълта, просто е чудно как си взимам изпита.

Предизвикателства: тъй като е от миналата година, само за Guilty Reviews

И нещо много, много важно - ако искате да прочетете едно страхотно написано ревю на книгата (за разлика от изписаното дотук. Може би това трябва да го кача по-нагоре), непременно посетете Книжното момиче. Въпреки  че и бездруго имах намерение да прочета тази книга, именно нейното ревю ме накара да припна към книжарницата. А след като така или иначе сте на нейния блог, прочетете и останалите нейни ревюта - всяко е като мини произведение. :D

Ако като (евентуални) читатели, не сте схванали по-голямата част от написаното, just be like:
И знайте, че всичко е или комплимент, или безсрамно извинение най-накрая да използвам запаса си от картинки и гифчета.


~~~~~
Translation coming soon....

Няма коментари:

Публикуване на коментар