[book review] "По острието на любовта" - Янислава Вълкова

Заглавие: „По острието на любовта“
Автор: Янислава Вълкова
Жанр: исторически, любовен, паранормален
Издателство: Монт
Топчеста оценка: 4 звезди

Скоро след края на Втората световна война, в едно малко село близо до Самоков, младата Рада се омъжва. Бракът е уговорен, нещо, което не е необичайно; но Рада не се съмнява в избора си – свекърите ѝ са добри хора, новият ѝ съпруг – също. Тя е уверена, че с опознаването ще дойде приятелството, а с него – любовта;  и е твърдо решена този брак да е щастлив. Докато не се връща големият брат на мъжа ѝ, военен пилот и бързо проправящ си път в социалната стълбица в София и с пламенните си очи не всява смут в сърцето на младата жена. Това слага началото на поредица събития, задвижвани от преплитаща се любов и омраза.
А 70 години по-късно, група младежи се озовават на същото място, в същата къща, без да подозират, че именно на тях им предстои да изиграят финалната роля в тази история.

„По острието на любовта“ е, както заглавието подсказва, любовен роман. Това обаче не е от онези романтични истории, които умиляват и те карат да повярваш в благосклонността на съдбата. Напротив, това е разказ за една унищожителна страст, разкриващ, че любовта и омразата са двете страни на една монета. "По острието на любовта" е толкова остро, че не може да се плъзнеш по него, без да прокървиш.
Отдавна не бях чела книга с точно такава романтична динамика,  и може би точно затова непрекъснато оставах изненадана от обратите, които тя приемаше. Рада и Георги - мъжът, в когото тя се влюбва - много си приличат, в своя инат, твърдоглавие и страст; и именно затова сблъсъкът между тях е с такива размери и последици. Аз непрекъснато и силно се надявах, че влюбването ще премине в обич, а дали това става и дали твърде късно или точно навреме - няма да издавам на останалите бъдещи читатели. Но мисля, че пътят до това опрощение, така трънлив и за двамата герои, няма да ви остави безучастни и независимо дали ще им се ядосвате или ще сте съпричастни, няма да може да четете без емоция.
Историята се развива в няколко различни епохи (въпреки че на практика не ги делят много години, битът и начинът на мислене на хората толкова се различава, че си позволявам да ползвам тази по-голяма дума). Хареса ми, че докато четях, можех да ги различа и в начина, по който са написани. Книгата започва с една много фолклорна обстановка и това си личеше и в думите, избрани да опишат тази традиционна сватба. После този език си отива с настъпването на социализма, и както в речника на героите, така и на разказвача, се появяват съвсем нови думи.  Този детайл ми хареса и ми помогна съвсем неусетно да премина през годините. И накрая - епизодите в наши дни си бяха... съвсем настоящи :D
Всъщност именно тази сюжетна нишка, разплитаща се 70 години след завръзката, донякъде ме разочарова. Като похват това разделяне на линиите обикновено много ми допада и от анотацията на книгата бе един от основните зарибяващи елементи.  Тук не, че не ми хареса, а не ми достигна - и според мен не изпълни потенциала си. Искаше ми се приключенията на Ралица и приятели да бяха повече и евентуално изтеглени по-напред в повествованието. Както бяха построени нещата тук, ние виждаме и узнаваме много неща преди тях и това открадна от съспенса.

Ако трябва да сравня тази книга с предната на авторката, която четох, може би „Светилището“ ми хареса повече. Двете са изключително различни, едната е твърдо криминална история, другата – любовна, като си делят само една свръхестествена нишка, по-изразена в новата книга. Аз съм почитател на всички видове истории, просто в „Светилището“ много заобичах героите (ако си спомняте ревюто ми - ето ТУК, в тази книга за първи път срещнах героиня в ново българско крими, която наистина да харесвам и да ѝ симпатизирам). Тук Рада несъмнено имаше възхищението ми, но Георги не успя да спечели симпатиите ми. Аз, за разлика от Рада, не можах да му простя за отношението и неуважението.  Може би тя се оказа по-толерантна от мен, или може би в крайна сметка и двамата избраха да се вслушат в сърцата си.

"По острието на любовта" определено беше различен роман за мен, дори и да не броим неземните сили, които се развихриха на края. Но за да разберете за тях, ще трябва да прочетете книгата сами ;) А аз по някое време ще наваксам с първата книга на авторката.