[book review] "Супа от нар" - Марша Мехран

Заглавие: "Супа от нар"
Автор: Марша Мехран
Издателтво: Сиела
Жанр: съвременен, романтика, кулинарен
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена за читателски клуб

Марджан и двете ѝ по-малки сестри - Бахар и Лейла бягат от войната в Иран  в изолирано ирландско градче. Жителите на селото определено не са подготвени са екзотичната революция, която сестрите донасят. Повечето от тях  не само отварят сърца да приемат момичетата, но и намират нещо от себе си в уютната кухня на Кафене "Вавилон".  Малцина обаче не успяват да загърбят предразсъдъците, като установилият монопол над Балинакроу Томас Макгуайър, който е твърдо решен заведението на сестрите Аминпур да е следващата му придобивка. Той обаче не е най-страшната заплаха за сестрите, а спомените и страха, който те носят със себе си...

Един сблъсък на култури може да бъде представен по много начини, в цялата палитра от комедия до драма. Марша Мехран е поставила нещата горе-долу по средата, може би повече към забавния полюс. Имаме я цялата палитра на герои, които наистина може да намериш в едно малко селце - дежурната клюкарка, добродушния пастор, пакостливи и/или влюбени младежи, и разбира се - човека, който ще се изправи срещу всички тези новости.  Беше забавно да проследявам разкриването на всеки от тези герои - от и бездруго супер милия свещенник, който преоткри страстта си да прави театър, до пакостливите близнаци на фризьорката, които накрая ме спечелиха с един неочакван и мил жест. 
Трите сестри - Марджан, Бахар и Лейла са сърцето  на кухнята и сърцето на книгата. Момичетата бяха много различни като характер и темперамент. Най-голмата - Мерджан, поема на плещите си грижата за семейството  и отговорността да ги измъкне от войната и да построи нов дом другаде. Средната - Бахар - се опитва да се скрие от миналото си и от травмата в него. А Лейла е най-малката, но и тя носи, макар и по-детски и скрит по-дълбоко, спомен за нещата, които са ги сполетели. Именно нейната история получава най-голямо развитие в книгата. Тя израства, от момиченце до млада девойка, среща и споделя първите любовни трепети, и несъмнено най-успешно успява да привикне към новата среда и да се отърси от сенките на миналото. Другите момичета също се развиват - Мерджан преборва много трудности, но и преди всичко разбира, че тя е сестра, а не майка и не може да се нагърби с всичко; Бахар успява поне донякъде да се освободи. Но имах чувството, че техните истории все пак оставаха повече в миналото, а само Лейла дърпаше напред. Не знам дали това е било нарочно решение от страна на авторката, за да акцентира на нея. Във всеки случай, любима сестра нямам :D Това учуди и мен, но и трите ми бяха еднакво интересни.

Не съм чела или гледала "Шоколад" на Джоан Харис, където мистероизна девойка отваря сладкарски магазин в строго религиозно градче, но атмосферата тук - с начина, по който хората хем се борят срещу новото, хем чрез вкусовете  и ароматите преоткриват това, което са забравили за себе си - ми напомни за това, което мимом съм прочитала или чувала за "Шоколад". Дори и пътуващите търговци ми напомниха за героя на Джони Деп. Изглежда съм била на прав път, защото на обсъждането на книгата, хората чели Джоан Харис, потвърдиха тези прилики :D 

Ах, и храна. Неведнъж съм възхвалявала книжната храна и съм провъзгласявала любовта си към нея. Докато в последната кулинарна история, която четох - "Ванилена сол", човек трябваше да се постарае малко, за да отдели рецептите от текста, то тук те директно бяха дадени, с всичко - продукти, грамажи и стъпки. За някои рецепти бях малко "а, вие ще ми казвате как да правя сарми, айрян и туршия!", но мога да си представя колко екзотични и странни биха били.  Но си представям колко наистина странни и екзотични биха били за някой от студеното, дъждовно селце да се сблъска с тази храна. Все едно преди 50 години да се опитваш да направиш суши ресторант в родопско селце, или нещо подобно :D Някои рецепти наистина ми привлякоха вниманието - на първо място несъмнено са сладките "Слонски уши" :D Звучат ми като роднина на мекиците, но наистина искам да пробвам да ги сготвя в скоро време. Освен самата храна като храна, храната като новост и култура, тук присъства и храната като лекарство - за тялото и душата. По нагоре споменах колко различни по темперамент са трите сестри. Начините, по които те балансираха настроенията посредством различните вкусове, подправки и температури на храната.  Това бе наистина различно представяне на "храната като лекарство", което не бях срещала до сега, и утвърждаваше преди всичко едно - домашната храна, приготвена с любов, винаги носи утеха.

Последните страници единствено развалиха общото ми впечатление за книгата. Нещата се развиха бързо и без да ми дадат удовлетворение по много въпроси - надявах се линията на Мерджан да се развие и извън кухнята и почти майчинската роля, която бе възприела към сестрите си;  щеше ми се малко повече авторката да ни разкаже как Бахар успява да намери покой и утеха; а също и нещата със семейство Макгуайър да се развият иначе - бащата да оцени синовете си. В книгата всички тези въпроси бяха смотани твърде набързо в епилога.
Друг елемент от книгата, който ми стоя малко странно, бяха елементите на магичен реализъм. По принцип съм им фен, но тук стояха ни така, ни иначе - не бяха особено развити, и малко допринесоха за историята като цяло.

Като цяло обаче, "Супа от нар" ми хареса. Имаше го целия букет от характери, както на момичетата, така и на хората от градчето, имаше го домашния уют и контраста със спомените за войната. И естествено, имаше ги храната и рецептите.  Предвид особеностите на книгата, нямаше как именно рецептите да не станат основа за редовното реално предизвикателство, което Кейт ни пуска за книгите. Тъй като "Слонските уши" бе една от най-звучните рецепти в книгата, тя бе в основата на условието - да донесем нещо за хапване, с формата на слонски уши :D Най-автентичните вкусотии на обсъждането бяха дело на Благовеста, която бе следвала рецептата от книгата и кардамона в тези екзотични мекички определено се усещаше :D Аз се спрях на едни алтернативни слонски уши, които намерих в интернет, известни у нас май под името "Сълзички". Моите бушер уши бяха с четири вида плънки - кокос, канела, лешник и едни солени с маскарпоне, босилек и семки. И за ушавост не знам... но сурови лично на мен най-много ми приличаха на срезове на гръбначен мозък. 
Независимо обаче от анатомичната принадлежност, всички вкусотии бяха страхотни :D А като допълнителен бонус, имахме информация от кухнята - буквално - от екскурзията на Кейт в Иран <3 
Отмъкната клубна снимка :D Моите "уши" са тези в дясно .


И накрая: мислех си как би изглеждала една алтернативно забъркана супа. Това са си лични размисли и страсти, но се чудех как би изглеждало, ако авторката косвено бе сблъскала двете революции - тази в Иран, от която бягат момичетата, и тази в Ирландия. Забравих да спомена, че действието се развива в средата на 80-те години, около 7 години (май) след културната революция в Иран. Години, които са белязани и от доста активност от страна на ИРА. Знам, че двете събития са коренно различни, но щеше да ми е много интересно, ако по някакъв неведом начин се бяха преплели.  Последно отклонение - една прекрасна книга за това бе "Блатно дете" на Шавон Доуд - ако името ѝ ви звучи познато, а не се сещате откъде - по нейни идеи след смъртта ѝ Патрик Нес пише "Часът на чудовището". Може би непопулярно мнение, но за мен "Блатно дете" бе много по-хубава и дълбока от "Чудовището", и горещо я препоръчвам

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Топчест пътеводител за Алеята на книгата

[challenge] Серийно предизвикателство 2020