Екзотично фентъзи част III ! Азия

Този път вече наистина - Азия! Когато чуете думата екзотично, не ви ли отвява към Ориента? Или си мислите за плодове, за чийто вкус не сте сигурни? Аз се колебая между двете. :D Също така се колебаех, но като цяло съм 98% сигурна, че Арабския полуостров трябва да го причисля към Азия, така че напред! Както и в първия пост, с болд съм означила книгите, които съм чела.

(От друга страна, този пост е километричен, така че в името на баланса, може би трябваше да го оставя в Африка :D)Все пак започваме именно от това късче земя, разположено между Африка и Азия. Както ще видим при обиколката му, последно време на българския пазар се намират доста заглаивя, вдъхновени оттам, така че даже не ми се наложи да посягам към непреведени.

 "Гневът и зората" - Рене Ахдие.

Всяка нощ халифът на Хорасан си взима нова съпруга и всяка сутрин тя умира с копирнена примка около врата. След като най-добрата ѝ приятелка умира така, против всякакъв здрав разум, младата Шахризад решава сама да отиде в двореца. Целта ѝ е една - да убие халифа и да сложи край на тази кървава лудост. Първата ѝ задача обаче е... да оцелее след изгрева. Затова тя започва да плете своите приказки. Но докато отлагат края, и двамата поемат друг страшен риск - да видят противника си зад маската.

Миналия месец прочетох първата книга и изкушението да грабна втората бе огромно, спря ме единствено ентусиазма ми да участвам в Четатона СОВА (но ако се справя с него и с клубните задачи навреме, веднага продължавам). Признавам си, грабна ме. А аз дори не съм голям фен на 1001 нощи, защото, както всички знаем, те се точат и точат, и не свършват. "Гневът и зората" обаче се чете на един дъх, героите ми харесаха, причината за постъпките на халифа все пак успя да ме изненада, поне отчасти, и книгата завърши с обещание за грандиозна магия във втората част.  Още не съм писала за тази книга, надявам се да го направя скоро, но за мен си беше 5 звезди.

"Град от месинг"  - С.А. Чакраборти

Нахри е крадла, която си служи с шарлатанство  и трикове, за да се прехранва. Един ден обаче тя  призовава загадъчен джин, който и разказва за Девабад, Градът от месинг, свърталище на магия, коварство и жестокост

Тази книга видя бял свят на български в края на миналата година и както подозирах, я намерих в коледната кутия на Четящото фламинго! Това, естествено не значи, че още съм я прочела.... Не бях  сигурна къде да я причисля - дали към арабските приказки или към Египет, щом стартира в Кайро.... Но има крадци, джинове и магия, така че има ли значение!

"Дете на пустинята" - Олуин Хамилтън

Амани Ал'Хиза е бедно сираче, чиито способности на стрелец, макар и впечатляващи, са на практика безполезни в града, в който живее. Затова, когато ѝ се отдава възможност да избяга от този живот, тя се възползва. Но макар да си е мечтала да види света и магията в него, Амани не е подозирала в какво ще я забърка странника, с който бяга... нито какви истини ще открие за себе си.

И тук, както и в предната книга, имаме намек са джинове, а това е винаги добра новина :D Навремето леко изгубих интерес към тази трилогия, защото смениха арта на втора и трета книга (знам, тъпа причина). Но смятам да преглътна това и да разбера накрая за какво става въпрос в нея - много ме привлича и факта, че доколкото разбирам, действието се развива във въображаемата страна Мираджи, а не в реалността.

И като казах Амани, и като казах мираж...

"Мираж" - Сомая Дауд

Страната на Амани е завладяна от Ватийската империя, а тя самата е отведена в имперския дворец. Причината е лицето ѝ, което е почти идентично с това на принцеса Мирам. Тя е толкова мразена, че има нужда от двойник, който да е готов дори да умре за нея.

Тази книга ми звучи като микс между "Принцът и просякът" и "Душата на императора", в арабско-пустинна атмосфера. Когато излезе, бях доста развълнувана за нея. Отзивите, които последваха, бяха смесени, но не те ме спират засега. Едно от нещата, които солидно попари ентусиазма ми, е че втората книга от планирана трилогия още дори не е написана. Планирана е за 2020 година и засега смятам да почакам този том да бъде реализиран. Все пак, мога да довърша поредицата на английски, но не мога да прочета нещо ненаписано и неиздадено.

А сега, продължаваме да се движим на изток... Почти сигурна съм за посоката, и навлизаме в Индия.

"Третата дъщеря" - Сюзън Кей Куин Ревю - ТУК

В този стиймпънк свят вдъхновен от Индия , Анири е Третата дъщеря - и като такава мисли, че животът ѝ няма да се подчинява на строгите дворцови правила, за разлика от големите ѝ сестри. Но плановете ѝ се провалят, когато владетелят на съседна държава решава да поиска ръката ѝ. Анири приема.... но вместо с дипломатична мисия, сама решава да се нагърби с шпионска - и да провери дали слуховете, че Джунгали разработва въздушно оръжие, са истина.

Четох тази книга като част от читателския клуб във Форум Муза преди години . Оттогава, от постове на авторката, се влюбих в термина Болипънк - Боливуд + стиймпънк! "Третата дъщеря" беше много сладка, много YA книга, с безрасъдна, но симпатична главна героиня и принц, който веднага ме накара да мина в неговия отбор. Така и не съм довършила още поредицата, но докато пиша този пост ме обзе едно желание да открия какво е станало с Втората и Първата дъщеря от Двора на Дария. Искам да изтъкна, че преди време (а може би и сега), авторката често пускаше книги от тази трилогия безплатни в Амазон, което бе и една от причините да я изберем за читателския. 

"Ару Шах и краят на времето" - Рошани Чокши

Малката Ару Шах по грешка пуска демон на свобода и времето замръзва. А за да го пусне отново в ход, тя трябва да намери хората, в които са преродени петимата братя Пандави от индийските епоси.

Докато трилогията преди малко черпи вдъхновение от колорита на Индия, то романите за Пандавите са базирани на митологията. Още не съм прочела тези сладури, но с препоръка от Рик Риърдън, имам големи очаквания!

Ghost bride - Янгзе Чу Ревю - ТУК

"Ли Лан е дъщеря от добро, но разорено семейство и няма особени перспективи - не и докато не получава особено предложение. Предлагат ѝ да се омъжи за единствения син на могъщото и богато семейство Лим - Тиан Чинг. А уловката - синът е починал наскоро при тайнствени обстоятелства и невеста за призрака е древна традиция да помирят духа му. Такава сделка би уредила Ли Лан с дом и богатство до края на дните ѝ, но на неочаквана цена. Нощ след нощ светът на духовете я дърпа все по-силно и с все по-голяма неохота я пуска на сутринта."

Често се сещам за атмосферата на "Призрачната невеста", която ни пренася в Малайзия, когато това още е колония. В тази книга наистина ме спечелиха думите - стилът на Янгзе Чу беше магичен и напълно подхождаше на историята. Особено първата половина на книгата, в която потъвахме все по-дълбоко в света на традициите и на мъртвите, беше разкошна. Сега съм хвърлила око на друга книга на авторката, избрана от Рийс Уидърспуун за читателския ѝ клуб (да, познахте - предизвикателство ) :D Допълнителен бонус е сериалът, който излезе тази година. Продукцията е тайванско-малайзийска, и ако сте фенове на К-драмата, лесно ще се адаптирате. Не съм го гледала, но почти съм убедила другарчето да го минем заедно :D Надявам се продукцията на Нетфликс да запази дълбочината на атмосферата, и същевременно да надгради разследването, което бе ахилесовата пета на книгата. 

 

 

Наскоро на български излезе друга книга на авторката - "Нощният тигър", която се развива в същата колониална обстановка. И има тигролак (точно така е преведено! Само този факт ми стига да искам книгата!)

 

Следваща спирка - Китай!

 

"Мостът на птиците" (Историите на Господаря Ли" - Бари Хюгарт. 

Приключенията на Господаря Ли и Вол Номер Десет ни показват древен Китай "такъв, както никога не е бил", но по-жив отвсякога. Чуми, демони и най-обикновени шарлатани (към които понякога се причисляват и нашите двама герои), магии и хитрости, и най-причудливи убийства изпълват трите истории

По препоръка на Ана Хелс, може би най-добрата препоръка, която някога съм получавала. Стилът и жанрът на тези книги е може би трудно да се прецизират по друг начин освен като "чист кеф". На всяка страница трябваше да спирам да си поема дъх от смях, но и всичкото хилене не можа да ме разсее от богатия свят на Хюгарт.
 

"Войната на маковете" - Р. Ф. Куанг

Рин е сираче, което неочаквано се озовава във военно училище, където "помощта на притеснително смахнат учител и известно количество психоактивни вещества, започва обучението ѝ по никому неизвестния предмет Познание."

Този цитат от анотацията ме разсмя от раз и ме накара да искам да прочета книгата. Иначе романът, доколкото разбирам е базиран на китайската митология и на опиумните войни. Също така изглежда е доста откровена и брутална, въпреки първично забавната реакция, която предизвика у мен. Независимо, или въпреки това, "Войната на маковете" е получила доста награди, включително Хюго и Небюла. Българският превод е винаги добре дошъл бонус.

Soundless - Ришел Мийд

В изолираното село, в което живее Фей, всички са глухи. По-лошото обаче е, че са много зависими от доставките от мистериозното кралство Бейгуо. Положението се влошава, когато хората почват да губят и зрението си, а доставките се разреждат. Насред тази отчайваща криза, една нощ Фей се събужда... защото чува нещо. С новопридобитото си предимство, момичето решава да открие причината за това и да направи всичко по силите си да спаси селото си.

Ришел Мийд е доказала се писателка, включително и на нашия пазар. Аз съм чела само от поредицата ѝ за книжарката - сукуба Джорджина, и много я харесах. "Без звук" е вдъхновен от китайската атмосфера, но не е базиран на конкретна приказка или легенда. Има и предимството да е самостоятелен роман (доколкото разбирам), така че може и той да се появи у нас? Съдейки по мненията, някои хора са намерили светостроенето за недостатъчно. Естествено, пълнокръвният свят е разкошно нещо... но съм имала случаи да се насладя на книга и при липсата му (например в любимата ми "Съншайн", която ме подлудява как просто ни изсипва насред нищото). Та, накратко - мистерията в анотацията ме привлича твърде много, за да подмина тази книга :D

The girl with the ghost eyes - М. Х. Боросон

Чайнатаун, Сан Франсиско, краят на 19 век. Ли Лин е млада вдовица от семейство на свещеници - даоисти, която има дарбата или проклятието на "призрачните очи", с които вижда света на духовете. Баща ѝ обаче счита способността ѝ за позор за семейството им. Но когато той е нападнат и ранен от тайнствен магьосник, който заплашва и да проведе ритуал, който може да разруши цял Чайнатаун, Ли Лин няма избор. Освен на очите си, тя ще трябва да разчита на дървения си меч, хартиените си талисмани и говореща очна ябълка, за да се пребори със зли призраци, гангстери, духоядци и да спре вещера.

Всъщност, тази книга ми е препоръчана  в Гудрийдс. Представям си как човека отсреща е бил толкова впечатлен от джобна говореща очна ябълка, че е разпратил книгата на всички във френд листа си, защото точно така бих направила аз :D Но и иначе - харесва ми факта, че това е ретро ърбън фентъзи, и че главната героиня е по-ралична по тертип от стандартното.

"Gunpowder alchemy" - Джани Лин

В средата на 19 век, разгневен от загубата на войските си от Британиския флот, китайският император заповядва да екзекутират инженерите му. Сред тях е и бащата на Джин. Осем години по-късно, тя отчаяно се опитва да поддържа семейството си, като разпродава последното имущество. Това обаче привлича вниманието на тайните служби на принца, който се опитва да събере остатъците от научната сила на страна. Въпреки нежеланието си да работи с правителството, което им е причинило толкова нещастия, Джин се съгласява да издири алхимик, чиито открития може да върнат славата на имперската флота. На помощ ѝ се притичва непознат инженер... който се оказва, че някога е бил нарочен за неин годеник.

Чела съм разкази на Джани Лин, най-вече в разни стиймпънк и приказни антологии, и всеки път ми харесваха срещите с нея. Още не съм чела цял роман от тази авторка, но се надявам когато това се случи, чувствата да си останат същите. 

Serpentine - Синди Пон

Денем, Ясно небе е прислужница на дъщерята на богато семейство.  Нощем обаче, се случват тайнствени, мрачни и плашещи неща.

Тази, и другата дуология на Синди Пон (дуологии, йей), които си харесах, се развива в измисленото Царство Ксиа, вдъхновено от китайската митология. Анотациите на първите книги не разкриват почти нищо, та да се ориентира човек, но тая надежди. Между другото, първо намерих другата книга на Синди Пон, "Сребърният феникс", и то защото Гудрийдс ми я предложи покрай книга за кръвожадни човекоядни еднорози. Но да, знам, за ТОВА е твърде нереално да се надявам.

За Китай и неговата митология има още много, много книги, затова спирам тук. Между другото ще спомена и една българска следа - "Наследницата" на Гери Йо и нейните продължения, която комбинира различни азиатски влияния с класическите вампири на северните си съседи.  Преминавам към култура, която е също толкова богата, и към която имам специален сантимент, защото много дълго време бях върл аниме и манга фен, и все още дълбоко обичам тази субкултура. Обещавам, че ще се огранича само с две манга заглавия, но нямаше как да мина без тях.

Лисичата сянка" - Джули Кагава

Преди цяло хилядолетие Божественият дракон е призован да изпълни едно ужасяващо желание... и цялата страна на Ивагото е опожарена. Започва ера на хаос и мрак. Легендата гласи, че който притежава Свитъка на хилядите молитви, ще има право на ново желание и може да донесе мир на земята.

Юмеко е отгледана в манастир и се опитва да балансира човешката си половина с демоничната си, йокай част. Макар че и в двете проявява склоност да прави и да си намира белята. Един ден обаче домът и е опожарен, жителите на манастира избити, а Юмеко принудена да бяга с част от свещения свитък, най-голямото богатство на обителта.

Кагава вече си е проправила път на българския пазар с поредиците си за Законът на Безсмъртните, Железните феи и Нокти. Така че... защо не и това някой ден, скоро? Признавам си, че не съм завършила нито една нейна поредица, но от това, което съм чела, всичко ми допада. А китсуне? Никой не може да устои на китсуне. 

"Red winter"  - Анет Мари

Еми цял живот се е подготвяла един ден да обедини душата си с богинята Аматерасу и да стане нейно физическо тяло . Тя никога не имала съмнения относно съдбата си, поне докато не среща Широ - земен дух, йокай, и заклет враг на богинята, на която Еми служи. Момичето спонтанно спасява Широ, и той се оказва под нейните заповеди, докато дългът му не бъде изпълнен.

Може би напоследък съм гледала твърде мното "Отмъстители", но при това заглавие първо си помислих за американски филм със супергерои срещу комунисти :D Сред многото японски сюжети, избрах да си заделя този, защото видях, че има положителен отзив от хора, които следя. А номера със спасяването и дълга ми напомни малко на Инуяша, за когото ще ви разкажа малко по-долу.

"Кланът Отори" - Лиан Хърн

Малко момче е единственият оцелял след жестоко клане. То е осиновено от клана Отори и постепенно проявява мистични, почти свръхестествени способности - които несъмнено ще са полезни в битките с други феодални владетели.

Лиан Хърн е може би най-популярната превеждана у нас авторка, която пише фантастика + японска култура. Четох първите томове за сагата на клана Отори преди много време - почти 10 години предвид от коя библиотека помня, че ги взимах. Тогава ми бяха... сравнително интересни, но изглежда не дотолкова, че да тръгна да търся другите книги.  Помня, че тогава събитията ми се сториха твърде драматични, и май исках по-щастлив завършек на книгата. Сега може би бих я възприела по различен начин, но за да довърша историята ще трябва да препрочета първите. Може би, някой ден.

"Сага за Шиканоко" - Лиан Хърн

Амбициозен воин обрича племенника си на смърт и завладява земите му.
Властен баща принуждава по-малкия си син да се откаже от съпругата си и да я отстъпи на по-големия му брат.
Привлекателна магьосница от Стария народ търси баща за петте й деца, които да основат новото Племе на Паяка.
В Тъмната гора могъщ отшелник обучава младия Шиканоко, който против волята му е превърнат в същество със свръхсили.
Жестока битка за това кой ще е Императорът на Осемте острова се готви от два могъщи клана, но един дивак от Тъмната гора ще обърка всички сметки…

В момента тази поредица на Хърн ме привлича много повече. Струва ми се, че обещава много повече магия, докато при клана Отори акцентът е повече на мистика.

Когато става дума за японско фентъзи обаче, през годините моят основен източник винаги е била мангата. Както може да се досетите, има десетки такива заглавия, но реших да се огранича само до две любими. 

"Инуяша" - Ромико Такахаши

Кагоме е ученичка, която случайно пада в магически кладенец, който я отнася векове назад във времето, в епохата на феодална Япония... когато демони, жрици и духове свободно са бродели по земята. След битка с ужасяващо чудовище нещата стават още по-заплетени - тя случайно освобождава Инуяша - полудемон, получовек, вълшебно могщо бижу се разпръсква на десетки парченца, и се оказва, че у Кагоме е преродена енергията на могъща мико - жрица, която преди години е успяла да предотврати катастрофата.

"Инуяша" сигурно вече се брои за класика. С нетърпение чаках всяка седмица да излезе новата глава, бях голям фен на Сешомару и много хейтвах Кикио :D Друго заради което избрах тази манга е че, действитео се развива предимно назад във времето (Кагоме пътува) във феодалната ера, т.е. преди близо 1000 години. Още първия път, когато четях мангата ми бе много интересно да разглеждам дрехите на тази епоха (които се различават от по-изчистените кимона, които обикновео виждаме) и начините на управление. 

"Натсуме и книгата на приятелите" - Юки Мидорикава

Натсуме е гимназист, който винаги е бил надарен с дарбата да вижда в света на духовете, на когото се налага да се премести в селото, в което преди е живяла баба му.  Там той намира една говореща котка и една вълшебна книга и потъва още по-дълбоко в този свят, за да открие, че той е колкото страшен, толкова и магичен.

Както и в "Инуяша" и в "Натсуме" се срещаме с много различни йокай (обикновено превеждани като "демони", но само със свръхестествения елемент, зловредният не е задължителен). Но най-важното за тази манга е атмосферата. "Натсуме" е съставена от кратки епизоди, един магичен slice-of-life и има едно спокойно, леко меланхолично излъчване. Има си и своите забавни моменти, както и някои, които те докосват дълбоко. Анимето е успяло да улови тези нотки на мангата, и като добавим хубавия саундтрак, и него го препоръчвам също толкова горещо.

От японската манга е много лесно да се прехвърли човек на корейската манхва. Затова ви представям любимата си манхва, и то изобщо, а не само отразяваща корейска митология.

"Невестата на водния бог" - Ми Кюн Юн

Селото на Соа страда от небивала суша и измъчените жители решават, че единственият начин да умилостивят водния бог е да му предложат за съпруга най-видната девойка. Зад тези красиви думи обаче, да станеш "невеста на бог" значи просто да бъде пожертвана. Избраната девойка е именно Соа. Тя безроптно приема съдбата си с надежда това да донесе на хората така желаният дъжд. За нейна изненада обаче, Соа не само не се удавя... но и попада в палата на водното божество, в който кипят чудеса и интриги.

Едно от нещата, които обичам в тази история е как основите на приказките се повтарят в различни култури. Мотивът за това как ритуалната жертва се озовава на прекрасно място сигурно е бил слаба метафорична утеха за хората, които преди векове наистина са загивали... но няма да позволя сега това да ми разваля кефа и магията :D  А тази приказка е наистина красиво разказана и красиво нарисувана. Има манги и манхви, които може да разглеждаш дори само като арт албум (ако успееш да се сдържиш да не зачетеш историята де :D ) и "The bride of the water god" е една от тях. Костюмите на героите са супер красиви (дори съм ги ползвала навремето за подписи и аватари) и си признавам, че речният бог ми беше голяма слабост. :D

Wicked Fox - Кат Чо

Гу Миян се чувства в безопасност в мегаполиса Сеул, въпреки че е гумихо - демон лисица. Вече никой не вярва в старите приказки и легенди, и тя спокойно може да събира хорската енергия, с която да се храни. Но една вечер нарушава собствените си правила  и спасява момче, напднато от гоблин. Последствията обаче са по-страшни, от това, което си е представяла - не само Джихуун вижда деветте ѝ опашки, но и тя губи мънистото, в което е събрана душата ѝ...

Нали ви казах, че никой не може да устои на демон-лисичка? Тук корейското гумихо обаче е доста различно от японската китсуне. Докато то е по-скоро пакостливо, а гумихо е обрисувано повече като сукуба - използваща енергията на мъжете, за да оцелее. Другото, което ме привлече в тази книга, е че е ърбън фентъзи, което се развива в съвременен Сеул.  Не съм върл К-поп фен, но ми е любопитно какви елементи от тази модерна култура ще са отразени.

И за финал на тази обширна обиколка (но така и се полага за най-големия континет, и да се радваме, че Русия остана в европейската част), нещо, вдъхновено от хуни/монголи:

Range of ghosts - Елизабет Беър

Темур, внукът на Великия хан, със сетни сили бяга от бойното поле, където е оставен, считан за мъртъв . Въпреки че е законният наследниг на хаганата, той знае, че сега няма  войска, с която да се опълчи на братовчед си.  Самаркар е принцеса и някога е била и наследница на трон, преди да бъде изместена от новородения си брат. След като уредения ѝ брак завършва катастрофално, тя решава да се обърне за помощ към магьосниците от Цитаделата. Съдбата решава да събере тези низвергнати наследници и да ги принуди да работят заедно, за да спасят не само собствените си държави, но и всички околни царства и империи, които някой подмолно води към разруха.

Не е трудно човек да направи аналогията на Темур, което е просто друго произношение на Тимур. Може би най-прочутият монголски владетел след Чингиз хан у нас е по-известен като Тамерлан (или поне аз така го знам). Дори Самаркар ми звучи като Самарканд. Някои хора пък може първо да направят асоциация с "Тимур и неговата команда", дори аз се сетих за този израз, въпреки че не съм чела книгата.  Но да си кръстиш така главния герой е заявка, че му предстоят велики дела, нали? Във всеки случай фентъзи, вдъхновено от тези конни народи, и обогатено с магия, ми звучи страхотно. 

Това са (засега) книгите, вдъхновени от Азия, които исках да ви представя. И други, базирани на тези култури са ми минавали пред очите, но все пак трябваше да огранича този километричен пост. Чели ли сте някоя от тези книги? Или имате да добавите някоя, която в никакъв случай не бива да бъде пропусната? А сещате ли се за някоя друга страна, митология или култура в Азия, която заслужава собствено фентъзи?