(не толкова)екзотично фентъзи, част IV Европа


Ето я и последната част от моята фентъзи обиколка. За нея се завръщам на Стария континент.  Тук вече малко бягаме от определението за "екзотика", и затова този пост ще бъде по-кратък.  Идеята на тази книжна екскурзия бе да покажа някои по-нестанартни истории. А както всички знаем, голяма част от класическите фентъзи светове имат някаква прилика с атмосферата на средновековна западна Европа, със своите замъци, крале и битки, със своята йерархия както на човеци, така и на вълшебни същества. В  последно време пък има бум на преразказите на класически приказки като тези на Перо, Андерсен или братя Грим. Колкото и да обичам тези сюжети във фентъзито ("Властелинът на пръстените" е в основата на читателския ми живот и всяко споменаване на "Красавицата и звярът" е достатъчно да ме спечели), просто не са те целта на настоящия пост.
Същото важи и за някои от основните митологии - гръцката, скандинавската и келтската например често са вдъхновение за писателите. Има десетки, не - стотици истории, базирани на вечно скарания гръцки пантеон, на нордическите богове, или на легендите за малкия народ. Не вървеше да ги изтърва съвсем, но не исках и да изпадам в подробности. Затова само ще набележа някои от тези книги, които аз лично харесвам или се надявам скоро да прочета, без да изпадам в подробности. Чакам да чуя и вашите любимци!

Гръцка митология

Рик Риърдън - споменавах този писател във всеки пост от настоящата серия и не е чудно. Едно, че много го обичам, но и второ - той сериозно се е заел да направи различните световни митологии достъпни до децата. Тук той присъства заради поредиците му за Пърси Джаксън, заради Героите на Олимп и Изпитанията на Аполон.  Първите две серии проследяват приключенията на група полубогове - начело с Пърси в началото, а после и с Джейсън, които се опитват да предотвратят края на света, да влеят малко акъл в главите на божествените си родители и по възможност да оцелеят. Третата пък се върти около нещастния Аполон, който се опитва да се реабилитира, след като леко се издънва.А за да не го повтарям пак, ще спомена и поредицата за Магнус Чейс, която е с боговете на Асгард.  С Риърдън винаги се смея на глас в едната глава, и ми разбива сърцето в следващата, така че горещо препоръчвам коя да е негова митологична книга.

"Цирцея" и "Песента на Ахил" - Маделин Милър.  Тези книги разказват с нов глас и нова перспектива иначе добре известните истории. Чувала съм като цяло добри  неща за тях, малко на места с колебания относно българските издания. Но да си призная, където съм отгръщала, не видях нищо нередно .






"Митове" и пердстоящите "Герои" на Стивън Фрай. Много обичам
Стивън Фрай - първо се запознах с него в "Джийвс и Устър", после го чух да чете Хари Потър, а постепенно се запознах с него и като личност и автор. Сигурна съм, че неговият прочит на древногръцките митове ще си струва.


Римският пантеон е като цяло огледално отражение на древногръцкия, макар и малко криво (и това разминаване е чудесно отразено от Риърдън във втората му поредица. Нямах намерение изобщо да ги включвам отделно, но тогава се сетих за "Кодексът Алера" на Джим Бъчър. Тази фантастична поредица е базирана на римските легиони, въпреки че магията в нея е доста различна от техния пантеон. Но комбинацията се е получила много силна.


Не знам доколко съм на прав път, но феите, особено във вида, в който най-често ги срещаме напоследък в популярната литература и с делението на Тъмен двор/Светъл двор и прочее, аз свързвам с келтската митология. Има няколко поредиции с феи, на които съм хвърлила око от българския пазар.  Това са "Железните феи" на Джули Кагава, "Вълшебният народ" на Холи Блек и Дворовете на Сара Дж. Маас. Мисля, че и за трите поредици има мнения в целия диапазон, така че изглежда ще трябва да разбера първа ръка :D

Скандинавските богове ги споменах покрай чичо Рик, отбелязвам и Нийл Геймън, със "Скандинавска митология", "Од и ледените великани", и "Американски богове" (която е превъзходен микс, но някак я слагам най-вече насам). А сега да преминем към някои по-забравени представители.

Дъглас Адамс! Всички го познаваме, но една част от читателите ограничават познанството си с него с "Пътеводител на галактическия стопаджия". Който е брилянтен, но да не забравяме, че в "Дългия мрачен следобеден чай за душата" самият Тор прави проблеми на детектив Дърк Джентли.






Друг писател, за когото може би не се сещате, когато някой спомене митологично фентъзи, е... Джоан Харис. Да, същата, авторката на "Шоколад" и всички последващи вкусни заглавия. Джоан Харис има и книги, вдъхновени от скандинавската митология. На български са преведени "Рунически знаци" (която притежавам и ме чака от поне 6 години) и продължението ѝ. А наскоро разбрах и за съществуването на "Евангелие на Локи". Като фен на Марвел у когото образът на Локи е вече неразривно свързан с Том Хидълстън, с огромно удоволствие бих прочела тази книга! Също така бих я притежавала. Някой не иска ли да я издаде заедно с продължението ѝ? И двата сета корици са разкошни!


И за десерт е време за малко славянска митология. Това за мен може би е най-вкусното късче фентъзи, до което бих могла да се докопам. Когато чета такива истории ми става изключително готино и уютно, едновременно откривам нови предели на нещо познато и това е разкошно. За съжаление нямам да предложа тук толкова заглавия,и сред тях няма толкова автори - кореняци, колкото ми се иска.
"Мечокът  и славеят" - Кристин Арден.  Наскоро приключих тази трилогия и се възхитих колко от атмосферата на руските приказки е успяла да вплете авторката, при условие, че те не са ѝ родни. Освен това, историческият момент и самият сюжет само допринасят за едно завладяващо четиво
Поредицата "Гриша" - Лий Бардуго. Всъщност не знам много за тази поредица, освен че наскоро има ренесанс в интереса към нея, и изглежда участва Кашчей. Кашчей Безсмъртни, най-известният руски фолклорен злодей? Да, моля.



"Изтръгнати от корен" - Наоми Новик. Историята на Агнешка от Дверник и магьосникът -
змей Саркан определено носи това усещане за по-славянска приказка, в дрехите, в маниерите им и всичко. Освен това обожавам  тази книга.




И ще приключим околосветската обиколка... с прибиране у дома, естествено.  Струва ми се, че нямам достатъчно фентъзи с българска митология в списъците си за четене, но ето я скромната ми селекция. Започвам с няколко поредици:

"Приказка за чудеса" или "Откраднато - Обречено - Опазено" на Искра Урумова в най-голяма степен покрива тази категория. Това е историята на младата самодива Неда, която влиза в странен съюз с Марко, който е Овчар, техен отколешен враг. И самодиви и овчари имат за цел да поддържат баланса и благоденствието на земята, но по доста различни начини. А на фона на сблъсъка им някой изглежда работи задкулисно по свои собствени цели.Тази трилогия за мен бе едно от най-българските и най-магичните неща, които съм чела. Може и да имах известни проблеми с характера на героите, и основно с темпото на действие, но въпреки това я препоръчвам. 

"Самодива" - Краси Зуркова
Самодивите явно са най-популярните ни фолклорни същества :) Книгата на Краси Зуркова бе феномен преди няколко години, не на последно място защото първо си бе спечелила слава отвъд океана. Отначало нямах намерение да я чета, защото не ми харесваше, че на практика тя е преведена на български. Отидох обаче на среща с авторката и ми хареса как тя обърна внимание на този въпрос, каза че и тя активно е работила върху българския текст и го е адаптирала. Постарала се е да избяга от по-краткото и лаконично звучене, което се усеща в английския вариант, и на което не съм му фен. И да, не съм я проела още. Знам, ужасна съм. Имам книгата, имам автограф, искам да я прочета, но още не съм. Но хей, другия месец планирам второ издание на Трибагрения четатон и може би ще ѝ дойде времето? А вие бихте ли се включили?

А сега е време за моите любими фолклорни същества... змейовете.
Споменавам "Да събудиш драконче" на Николай Теллалов по-скоро почетно. Засега само първата книга от поредицата му намирам за истински базирана на митологията. Втората беше иначе приятна, третата навремето ме поизгуби. Искам да се амбицирам и да завърша тази поредица, защото това бе първата нова българска книга, която ме накара да повярвам, че мога да намеря книги от наши автори в жанровете, които харесвам.

"Кало Змея" - Милен Хальов
Как да не ме привлече тази книга, при условие, че и заглавието, и авторът са така змейски! СлОчаЕност? Не мислА! (съжалявам, не се въздаржах! :D ) Това е историята на Кало, който си е съвсем обикновен ученик, като изключим, че е син на змей и нощем може да хвърка над покривите.
Отново като почетни упоменавания ще кажа "Софийски магьосници" и "ЛАМЯ ЕООД". При тях има разни такива елементи, но просто не ги считам за основното в книгите. Макар че във втората част на "ЛАМЯ" нещата се завъртяха хубаво около една кукерска маска :D "Магьосниците" пък тепърва имам да ги довърша :/ Така че е възможно накрая да има неща, които да оборват това становище :D

"Вълчи разкази" - Васил Попов
Вниманието ми бе привлечено към този сборник буквално в последната минута и влязох да редактирам поста си, за да го включа :D  Книгата съдържа няколко свързани новели, вдъхновени от българските история и фолклор. Прегледах набързо първия и фантастичният елемент определено бе налице. И да, следва най-хубавото - всеки може не само да прегледа, но и да изтегли цялата книга безплатно в електронен вариант, или да купи хартиен вариант, на сайта на автора - https://www.wolfstories.net/
"Орисия" - Стефан Стефанов
"Орисия" също е сборник с разкази, вдъхновени от фолклора и историята. Всъщност почнах да го чета миналия месец, минах първия разказ. Историята ми хареса, хареса ми образът на самодивата, но езикът толкова се напъваше да бъде архаичен, а в момента не бях в настроение за това. В скоро време обаче смятам да я довърша и се надявам като почета малко, да спре да ми прави впечатление.

"Тополи по пътя" - Пенко Пенков
Не знам дали тази книга е просто фентъзи, или както се надявам, фентъзи с митологична нотка. Но има тракийски могили и отвличане на деца, и самата история наистина звучи интересно. 

"Демон, юда и магьосник" и "Билкова отвара и рог от еднорог" - Венета Въжарова
Доста се обърках, когато видях това заглавие с тази авторка, защото първо го свързах с името Хедер Меспи и ми отне известно време да загрея, че авторката сигурно се е отказала от псевдонима. Това добре, но определено ми дожаля, че хартиеното издание не е с абсолютно разкошните корици, които навремето ми привлякоха вниманието. Иначе, освен юда, както подсказва заглавието, тези книги са базирани на мита за Световното дърво

"Баба Марта и месеците" - Слави Ганев
Персонификацията на месеците, и особено на Март като жена, винаги ми се е струвало нещо доста специфично за нашия фолклор. Малко се колебаех дали да включа тази книга, защото не можах да се ориентирам дали това са оригинални разкази, или сборник като другото издание с автор Слави Ганев. То съдържа приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, а както предполагам видяхте, реших да не включвам нито народно творчество, нито книги, които имат фолклорна атмосфера, но не са фентъзи. И там има много хубави книги, просто не е това идеята на поста. И все пак, "Баба Марта и месеците" изглежда като доста красиво издание, така че надали ще сгрешим, ако я прочетем.

Сигурна съм, че изпускам тук много и то хубави неща! Но и така... май този пост не се оказа толкова кратък, колкото си мислех. Вие какво бихте добавили към българското и славянското фентъзи? Кои са големите ви любимци от другите митологии на Европа?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

Топчест пътеводител за Алеята на книгата

[challenge] Серийно предизвикателство 2020