[book review] Brimstone/Огън от ада

февруари 08, 2015

Заглавие: "Огън от ада"
Поредица: Пендъргаст #5; Диоген #1
Автори: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд

Бележка: аудио

Предпрочитно:
Тази година се зарибих по дуото Престън и Чайлд, от доста време горещо препоръчвано от баща ми. Тъй като взимах книгите от библиотеката, не може да се говори за поредност в начина, по който ги четях. До първата от трилогията Диоген обаче така и не можах да се добера, и накрая реших да пробвам аудиото - тъкмо да чуя най-накрая прословутия южняшки акцент на Пендъргаст.

Историята:
Дяволът ходи по земята и краят на дните идва - или поне такива са слуховете след мистерозно убийство на художествен критик, оставило след себе си определено диаболични следи. Съдбата събира на местопрестъплението стари познайници - агент Пендъргаст и полицай Д'Агоста, а скоро към тях се присъединява и капитан Хейуърд. Но докато те се опитват да намерят рационални обяснения, случаят става все по-необясним и свърхестествен и ги запраща да ровят назад във времето, сред мистериозни легенди и дяволски сделки.

Следпрочитно:
Това е книгата ми с най-ниска оценка от прочетените от поредицата досега и, признавам, вина за това има и фактът, че не четях подред. Не, не ми попречи толкова факта, че знаех какво става по-нататък. Ще обясня.
Романът започна страхотно, съвсем в стила на Пендъргаст. Д'Агоста винаги е бил един от любимците ми, затова приветствах и него. А самият случай беше разкошен от самото начало и ставаше по-добър глава след глава. Това е любимото ми в книгите на Престън и Чайлд - начинът, по който мистерията се движи на ръба между рационалното и неземното, и понякога дори, съвсем за малко, го пресича. Изненадах се приятно от факта, че започващата връзка между Винсент и Хейуърд бе проследена доста отблизо - защото са ми много сладки двамцата. Ще ви разкрия тайна - може би в тази книга имаше най-много романтика :D
Но да се върнем на същността на нещата. Очаквах с нетърпение и любопитство развитието на нещата, дори и да подозирах за някои събития от предишните книги. Но точно нещата, които така очаквах, не оправдаха надеждите ми. Това най-вече важи за въвеждането на Констанс в историята. Всъщност отначало дори помислих, че съм изтървала книга на това място (бележка: очакванията ми за нейната поява бяха базирани на предната, четвърта книга). До средата на книгата обаче все пак бе интригуващо. Настроението и интересът ми обаче рязко спаднаха, когато историята се премести от Америка в Италия. Нещата се заплетоха и отклониха по начин, който не ме спечели. С това се загуби и тръпката, която обикновено съпътства случаите на Пендъргаст - не толкова кой, колкото как е извършено престъплението.
Повествованието доста често се връщаше към случващото се в Ню Йорк, но за него ми пукаше дори по-малко, отколкото за италианския сюжет. Не заради Хейуръд, която остана сама да се оправя с кашите там - нея още си я харесвам. Но сериозно ми писна от елемента "контрол на тълпата", който вече наблюдавах в "Маршрут 666" и "Вуду", и то всеки път комбиниран с некадърна полицейска реакция (като цяло). Да, знам, "Вуду" е след "Огън от ада", но това не променя субективните ми чувства. А и остава фактът, че "Маршрутът" е втората книга от поредицата за Пендъргаст.
Накратко - просто не ми беше интересно и точка - това не можаха да ме спечелят и тайните, скрити в замъците, и прехвърчащите любовни искри, и тъмната сянка на Диоген, която си остана преди всичко само сянка.
Може би ако четях подред, "Огън от ада" щеше да получи по-висока оценка, но не съм сигурна - преди него хронологично са "Музей на страха" и "Натюрморт с гарвани" - едни от любимите ми в поредицата, и съм почти сигурна, че щеше да остане в тяхната сянка.

Относно аудиото, малко се изненадах - акцентът на Пендъргаст не бе това, което си представях. Но аз съм много зле с акцентите по принцип. А фактът, че произнасяха името му Алойшъс също бе шокиращ XD Ако трябва да изберете как да се казвате - Алойшъс или Алойзиъс - какво бихте избрали? Да я карате на фамилия?

Title:Brimstone
Author: Douglas Preston & Lincoln Child
Series: Pendergast #5; Diogen 1

Note: audio book

Pre-read thoughts:
This year I got hooked on the works of the duo Preston and Child, highly recommended to me by my father for some time. Since I was borrowing the books from te library, I was reading in no particular order. Brimstone, however, I couldn't get my hand on, so I decided to try the audio of this book and like this finally hear Pendergast's famous accent.

The Story:
The Devil is walking this Earth and the end of the days is coming. Or so says the rumour afther the gruesome and very diabolical murder of a famous art critic. On the crime scene, the fate brimgs together special agent Pendergast and police officer D'Agosta; another well known figure is soon to appear - captain Hayward. While the three are trying to find a rational explanation - or at least more rational than the end of the world - old secrets come to the surface.

After-read thoughts:
This is the book that recieved lowest rating from me from the series for now. I admit that partly, it was my fault for not reading in order, but it wasn't only this.
The novel set off to amazing start, becoming of all the Pendergast series. Plus, D'Agosta has always been one of my favourites and I was glad to have him here. The investigation started good and was getting better with every chapter. No doubt, my most favourite thing about these novels is how the story balances between the realistic and the paranormal, crossing the border just a bit from time to time.
A nice surprise was now fully was covered the romance between Vincent and Laura. Actually, this must be the most romantic book of the series. :D
Back to the point. There were some moments I was anticipating, but sadly I was rather disappointed. Especially about Constance entering - my expectations were based on the fourth book - and I was in for something better, and creepier. But it was so skipped over, at one point I thought I must had missed a book. Anyway, thing kind of kept it till the middle of the book, but when the main story line moved to Italy, my interest was lost. I didn't like how the story was going and how the mystery was unfolding. Gone was as well the trill of how the crime was performed.
The story telling moved often back to New York, where captain Hayward was left to deal with all the mess. But for this side of the story I cared even less. It wasn't that bad, but by then I've grown tired of the "crowd control" theme, especially coupled with the incompetent police response. We've seen this already in the Reliquary and we'll see it again in Cemetery dance. You guessed it right, I read Cemetery dance beforehand, but still. I am pretty sure the authors could've come with something better than reusing a motif from the second book and fill what felt like more than half of the book with it.

In short - I just lost interest and that was all. And even all the castle secrets, love sparkles and Diogen shadows couldn't bring it back.
Maybe if I've read this book in its proper place, I'd rate it higher, but actually I doubt it. Before Brimstone are Cabinet of curiosities and Still life with crows - two of my favourites of the series, and for Brimstone to stand in their shadow would do it no good.

Challenges: