[book review] Сестри Палавееви в бурята на историята/ The Palaveevi sisters
Автор:Алек Попов
Предпрочитно:
Чини ми се, че това е пародиен роман, в една или друга степен. Когато четеш такъв, се предполага, че си донякъде запознат и с оригинала, т.е., в случая - партизански роман в цялата му прелест. Тъй като обаче имам този пропуск в читателската си кариера, реших да не се кося, а да постъпя рационално и да подхвана книгата, както бих всеки друг роман.
Историята:
Сестрите Кара и Яра са примерни момичета от богата фамилия, но когато светът е в разгара на война, те решават, че не могат да стоят кротко у дома и да следват заръките на родителите си. Те бягат от къщи и се присъединяват към отряд, скрит в горските дебри, без да подозират лавината от събития, която ще предизвика това.
Следпрочитно:
Останах много приятно изненадана. Не съм сигурна какво точно очаквах, но предполагам - нещо по-дразнещо. Опасявах се, че ще залитне твърде много в някоя посока, независимо коя - и резултатът ще е твърде вулгарен, твърде критичен, твърде мелодраматичен - което и да е твърде, което в крайна сметка да доведе със себе си дразнещия ефект. Досега не бях чела нищо от Алек Попов, за да имам някаква насока какво поне да очаквам от него като автор.
Но дори и без никаква база за сравнение отникъде, мога да оценя крайния резултат като лека, приятна са четене история, към която е подходено с хумор, ирония и, струва ми се, грижа за героите.
Сюжетът проследява перипетиите на двете сестри, които през повечето време се подвизават под псевдоними. Приключенията им си струват четенето - как ли двете глезени досега девойки ще се справят с тежките условия, въоръжени само с идеали? А и не само за това трябва да се притесняват - постоянна е играта на котка и мишка с военните, и глождещото съмнение, че има предател в отряда...
Съмишлениците, сред които попадат момичетата, са големи образи до един, и на тях се дължи голяма част както от чара, така и от въздействието на книгата. Те разсмиват, разчувстват, вмъкват се под кожата по един специфичен дразнещ начин, който само някои герои могат. Чрез тях също така виждаме и идеалите в най-високата им точка, както и долу в калта.
Хуморът обаче си е водещата нотка в цялата книга. Без него нещата категорично нямаше да са същите. Почти от първа до последна страница се усмихвах, но някои моменти бяха преминали границата и превърнали се в простотии. Ама наистина. Крайната равносметка откъм това бе, че отнех две звездички за класната идиотщина за мастурбацията и после изпълнението на дезинфекцията на Медвед, и една възстанових заради страхотните имена (жалко, че индианската нотка не е имала много последователи) и внедрените в идеологията комикси.
Като разказ, настроение и внушения краят на книгата стои почти напълно откъснат от останалото. Приех го със смесени чувства - хем го намирам за напълно задоволителен, хем твърде рязко ме откъсна от едното място и време и ме прати в другото.
"Сестри Палавееви" за мен беше приятна книга. Мисля, че успя да каже и покаже каквото искаше, и съм склонна да простя местата, където се бе изсилила така неприятно (но беше разочароващо, признавам);беше запазила баланса между новото и старото. А доколко ще се хареса на другите според мен е въпрос преди всичко на лични очаквания. 4 звездички от мен.
Author:Alek Popov
Pre-read thoughts:
I am pretty sure this novel is more or less a parody of a partisan story. The curious thing when reading a parody, is that usually you're supposed to know what the original is like. In my case however, I've never read such a piece of litterature, so I decided to look at this book just as I would any other.
The story:
Sisters Kara and Yara are daughters of rich family, but in the midst of the WWII they decide they just can not stay idle. The young girls run away from home and join a fighting group in the forests, not knowing what it will all lead to.
After-read thoughts:
I was pleasantly surprised with this book. I am not sure what I was expecting - I guess something more annoying. Maybe for the author to drive things too dramatic, too vulgar, or to be too critical. Doesn't matter what of the "too-s" the result would have been the same. The author itself, while quite popular in Bulgaria, was new to me, so I didn't know what to expect in matter of style either.
But even without a base of comparison whatsoever, I can say that this was light readable story, written with lots of humour, irony, and care for the characters.
The storyline follows the adventures of the two sisters who sadly work under pseudonims most of the time (I really like their names). Their peripetia are surely worth reading - will the two young and brave but pampered girls be able to survive only armed up with their ideals? And it is not only nature they're facing - the army is closing on them all the time, and there likely is a traitor among the group.
The other partisans were unique characters, all of them. Much of the humor and the influence of the book is due to them. They amuse, annoy, and get under your skin like only certain characters can. Through them we see the ideals of the new world - flying high and being brought down in the dirt.
However, even with the sharp bits, the humour is what moves this book. For most of it I really liked it, but there were few moments where it has gone too far, and the result was gross or simply stupid. In the end, I removed two stars for the imbecile masturbation episode and thedesinfection of Medved's wound; but I gave back one for the awesome naming of the squad members and the integration of comic characters.
In terms of atmosphere, humour and setting, the ending was completely detached of the rest of the book. I have mixed feelings about it. I like the ending itself, but as a reader I was too bluntly removed from one time and space and placed in another.
The Palaveevi Sisters was enjoyable book for me. I was able to keep balance between all things new and old, and I am prone to forgive the failed humour attempts.
Read in 2014, so it goes only to:
- Gentle Spectrums - Hosted by Riedel Fascination - my progress
Коментари
Публикуване на коментар