[book review] Praise her. praise Diana/ Величайте Диана

Title: Praise her, praise Diana
Authors: Anne Rothman-Hicks and Ken Hicks

Note: I received a copy directly from the authors in exchange for an honest review

Pre-read thoughts:
Just few months ago, I read my first book of the writing duo - Mind me, Milady - and was absolutely delighted with the complex and thrilling story. It was original, full of twists, and still engaging the reader and promptimg him to make a guess. So naturally, I jumped at the chance to read another.

The story:
The best selling author Maggie Edwards has announced her return after a long hiatus. But instead of the expected romance novel, the readers get someting much sharper and breath-taking. The contents of the story are more than enough to stirr the waters, but events get a sudden turn when someone starts copying the described murders. And it is only the start of a terrifiyng avalanche of personal secrets and  fear and violence from deep within the whole sosciety. And Maggie and her friend and lawyer Jane will be in the very eye of the storm.

After-read thoughts:
If I have to describe this book using only one word, it would be bold. With very brave and straight to the point writing, this book is bound to evict out an emotional response. It wasn't a fast read - for me it was for different reasons, including exam studying - and I was stopping almost after every chapter, but the story kept haunting me long after closing the file. Did I liked and agreed with everything in the book? No. Actually, I was angry or arguing with each and every character at one point or another of the story.  I could understand some reasons and reaction, others  - not at all. But I don't think this book is just about getting sides or watching what will happen.
"Praise her, praise Diana" is about 1/3 crime-thriller novel and 2/3 social study. One personal drama and crime will serve as a trigger to an immense and overwhelming  response. The copycat murder theme is executed very well, but the accent of the book falls on the social reply. How will people react on the topic of sexual assault, now when the tables are turned and males are on the recieving end?
At one point of the book I was really afraid this will turn into simple gender war. I would have hated that, because matters of rape, violence and murder affect the whole society and it must stand against it together.  So I was so relieved of one event in the middle of the second half:

"Of the 23 jurors, thirteen were women, only seven of whom voted in favour of Maureen. But four of the men made the vote eleven to eleven with the foreman not having cast his vote yet."

I know that out of nowhere, this quote means noting for you. But for me, this balance, the great speach of the foreman after, and the transformation of David in the very end proved what I was searching for and wanted to find - that while the novel covers the clash between redical groups still there's hope for unison. 
In this scary and violent environment, the love story of Jane and Maggie enrolls. I really enjoyed it - it was a break from the bloody events - especially in the beginning, before Maggie's secrets started to come between them.
I must say I would have loved if the two lines - investigating Diana and following the turmoils in New York were a bit more balanced. Half to half maybe. But even so I could've give 5 stars to this book for its style, theme and the  reaction caused.
However truth is I enjoyed it far less than Mind me, milady and the reason for this was actually my favourite character - Jane Larson. Simply put, in my eyes Jane was Eve Patterson from MMM.  At first even, I thought it was a mistake, that I was indeed reading another story featuring Eve, and there was mistake in the naming (in the GR annotation of MMM, they speak of "Kate" and as I was reading a review copy, I deduced maybe the authors haven't decided yet on what name to use).  Lately it became clear Jane was not Eve, and yet they were the same. Same background as lawyer, now working in her mother's step (mothers were the same type too), connection with woman rights organisation, now protecting a vulnerable young client...The only difference was the love story and how Eve/Jane acted towards her lover. Even their life style and habbits and fashion preference I found similar. This was all annoying and saddening. I am more tan sure that the creators of the complex stories behind Mind me, Milady and Praise her, praise Diana could make Jane more distinguishable. She was a character that deserves it.
Now while this was the major flaw in my eyes, it is clear that if you haven't read the other book or did so longer time ago, you won't find it so. Maybe if I read Diana first, I would give her the higher rating, not the other way around.

 But still it stays that I can't stress enough with how much power this book is written. When I reccomend this book - and I most probably will - I won't say "Read this because you'll like it" or " This will surely entertain you, so give it a try". More likely I'll go with the line "Read this and let's see what you will think of it". Because - and I am repeating myself again - while the depth and maybe the kind of the reaction will differ from reader to reader, it is sure that "Praise her, praise Diana" won't pass without leaving mark.

Заглавие: "Величайте Диана"
Автор: Ан Ротман-Хикс и Кенет Хикс

Бележка: получих копие директно от авторите в замяна на искрено ревю

Предпрочитно:
Преди няколко месеца прочетох  друга книга от това писателско дуо - Mind me, Milady и бях очарована от сложния и вълнуващ трилър, който бяха създали. Затова и подскочих и сграбчих шанса, когато ми предложиха да прочета  друг самостоятелен техен роман.

Историята:
Авторката на бестселъри Маги Едуардс обявява своето завръщане след дълго отсъствие. Но вместо обявеното романтично продължение читателите получават нещо много по-стряскащо. Съдържанието на новите глави, които Маги пуска, е достатъчно да разбуни водите, но напрежението се покачва още повече, когато се появява убиец, който повтаря престъпленията само часове, след като са излезли на хартия. И това е само началото на лавина от излизащи на повърхността тайни и на разрушителен обществен отговор. А Маги и приятелката ѝ и адвокат Джейн Ларсън се окзват в епицентъра на събитията.

Следпрочитно:
Ако трябва да опиша с една дума книгата, бих я нарекла "смела". Написана е по един елегантен и същевременно груб начин, търси да засегне струни, които обикновено остават скрити и изисква реакция от страна на читателя.Не беше бързо четиво - вярно, при мен го имаше и факта изпити - но спирах буквално след всяка глава. Но дори и след като затворех файла, книгата продължаваше да ме преследва и да ме кара да предъвквам. Дали ми хареса и се съгласих с всичко от случващото се и написаното? Не. Дори напротив - във всеки момент бях несъгласна или ядосана на някой герой. Разбирах причините и реакциите на едни герои в едни моменти, но в други си оставах на тъмно. Но не мисля, че идеята на "Величайте Диана" е просто да си набележиш някой герой, да му се радваш и да видиш какво ще излезе накрая.
Книгата е около 1/3 криминален трилър и 2/3 проучване на обществената реакция. Мотивът за копиращата убийца, нарекла се Диана, е разработен добре и интересно, но служи предимно да задвижи нещата и акцентът пада обществото. Как ще реагират хората, при поредния случай на убийство и сексуално насилие, но при който нещата са обърнати и мъжете са жертвите?
В един момент, докато четях, започнах сериозно да се плаша, че това ще се обърне на война между половете - нещо, което бих възневидяла, ако се беше случило. Насилието под всякаква форма е проблем на цялото общество и ми се иска поне в литературата да го видя обединено срещу него. Затова не мога да опиша какво облекчение ми донесе този момент по средата на втората част на книгата:

"От 23 съдебни заседатели, 13 бяха жени, но само седем от тях гласуваха в полза на Морийн. Но заедно с четирима от мъжете гласуването стана 11 на 11, а председателят още не бе дал гласа си."

Знам, че за вас този изваден от нищото цитат не значи нищо. Но за мен, заедно с последвалата кратка, но точна реч на председателя, и донякъде промяната в Дейвид в края на книгата - те значеха, че въпреки че книгата очертава един радикален сблъсък, все пак има надежда решението да бъде взето заедно.

На кървавия и разбунен фон се развива любовната история на Маги и Джейн. Тя бе като бягство - буквално, те самите се изнизваха от града. Бяха ми много сладки, особено в началото, преди множеството тайна на Маги да започнат сериозно да застават помежду им.

Ако трябва да съм честна, би ми харесало повече, ако двете линии - тази, която конкретно следеше развитието на случая Диана и другата, която описваше сблъсъците по улиците. Но дори и така се изкуших по едно време да дам пет звезди на книгата заради стила, представената тема и отговорът, който предизвикваше.
Но истината е, че "Величайте Диана" ми хареса по-малко в сравнение с другата книга на същите автори. И виновницата за това е... може би любимата ми героиня, Джейн. Просто за мен тя бе неотличима от Ив Патерсън от "Внимавай, милейди". В началото дори си помислих, че това просто е друг случай с Ив (все пак ив двата случая четях копие за ревю и ми мина през ума, че авторите може още да не са решили окончателно как да кръстят героинята си - в анотацията в Гудрийдс все още се говори пък за "Кейт"). С напредване на главите стана ясно, че Ив и Джейн не са един и същи човек, но въпреки това си приличаха все повече и повече. Имат зад себе си същия фон - адвокат, след смъртта на майка си (майките също са едно към едно) поема нейната кантора, разрешава главно бракоразводни и свързани със защита на жените дела, връзката с организация на правата на жените, настоящият случай... Имат дори един и същи начин на живот, навици и стил на обличане. Единствената разлика беше в любовната връзка и начинът, по който Ив/Джейн се отнасяше с половинката си.
Тази прилика ме натъжи, подразни и разочарова, най-вече защото съм сигурна, че авторите, които стоят зад тези сложни и добре изпълнени истории биха могли с малко напън и старание да създадат отличителна героиня. Джейн го заслужава.

Факт е обаче, че този главен източник на разочарование за мен няма да съществува за хората, които не са чели другия роман, или са го направили преди повече време (надявам се, че би помогнало). Може би ако бях прочела първо Диана, щях да дам на нея по-високата оценка. Във всеки случай обаче бих препоръчала тази книга, макар и не с думите "Прочети това, ще ти хареса". По-скоро бих заложила на "Виж тази книга и да видим какви чувства ще предизвика у теб".  Защото - с риск да се повторя - ще има разлика в степента, а сигурно и в самия вид емоция, която "Величайте Диана" ще предизвика у читателя, но се съмнявам, че ще го остави равнодушен.

Challenges:

1. My kind of mystery -Hosted by Riedel Fascination - my progress
2. The TBR double dog dare - hosted by James Reads Books - my progress
3.  Show your shelves some love - Hosted by ChapterBreak and Second run reviews - my progress
4. 100+ books - Hosted by Freda's voice- my progress
5. E-book challenge -Hosted by Anette's book spot - my progress
6. TBR pile challenge -Hosted by Bookish - my progress

Форумни предизвикателства:

• Азбучно авторово предизвикателство - Е
• Корично бинго  - книга, написана от мъж
• Недовършени дела