[book review] Atlantis rising/Възраждането на Атлантида
Заглавие : "Възраждането на Атлантида"
Поредица: "Воините на Посейдон" #1
Автор: Алиса Дей
Превод: Димитрия Петрова
Предпрочитно:
Ако искате, съдете ме. Но когато видях корицата за първи път, се изхилих брутално. С най-добрата ми дружка бяхме на втория етаж на Хеликона. В превод, това значи при детските и тийн книжките, нашата любима обител. Докато преравях съседите на Пърси Джаксън, Гладните игри и Скълди Плезънт, изкарах това. И се изхилих. Коментарите в разговора ни варираха - "Ахааа, значи така му викат вече." "Атлантида се възраждааа" "Издига се на повърхността... и после пак пада надолу".
Мога да гадая дали някой ни чу, но във всеки случай следващия път, когато посетих книжарницата, атлантите вече не бяха въздигнати на втория етаж, а бяха потънали до партера, при ърбън фентъзите и свръхестествените сапунчета.
Историята:
От много месеци Конлан, принцът на Атлантида, е похитен от злата богиня Анубиса и нейните изчадия. Но когато най-сетне успява да се завърне у дома, това бележи само кратковременно затишие във войната, която атлантите водят срещу нея и създадените от нея вампири.А възникват въпроси, дали принцът е все още способен да ги води, защото макар под вещите ръце на лечителя на Атлантида тялото му да се е възстановило, в душата му все още се таи твърде много тъма и горчилка.
Райли е като магнит за чуждите проблеми, а фактът, че е емпат, изобщо не помага - така тя ги преживява още по-трудно. Успокоение ѝ носи единствено океанът, но точно тази вечер нещата стоят различно. Силите на Атлантида (под формата на принц, естествено) ще я връхлетят и въвлекат във водовъртеж от жестоки битки, задкулисни игри и древни традиции.
Следпрочитно:
Доста време слушах въодушевени коментари за поредицата и очаквах тази океанска история да ме засмуче като цацичка в подводно течение, но вместо това по-скоро останах да си се плацикам на повърхността.
Историята за древна организация (на Атлантските воини), защитаваща човечеството и бореща се срещу злото (под формата на злата богиня Анубиса и създадените от нея вампири) и криеща се в сенките, докато нещо не нарушава баланса (разкриването на вампирите и шифтърите пред обществеността и появата на емпат като Райли) определено не е нещо коренно оригинално и ново, но затова пък подлежи на развитие и надграждане и със сигурност може да се направи на разкошна история, в която човек да се влюби. Същото важи и за конфигурацията - поредица, в която всяка книга е посветена на някой от главните герои, където намира любовта на живота си. Така че, като изключим името на главната лоша, нямам никакви претенции относно начина, по който е построена и фона на действието.
Затова пък главните - или поне главният герой, на когото е посветено първото томче, не е по мой вкус. Тази поредица явно е посветена на любителите на алфа мъжкарите, на първичното привличане тип Дискавъри ченъл (или Нешънъл Джиографик. Обаче песничката, затананикайте си песничката). Още щом се видят, и главните герои прозират истината, че са родени един за друг, не могат да отрекат внезапно възникналото привличане между тях и нямат търпение да се налазят, пращайки на майната си векове и векове еволюция.
Това дотук прозвуча малко негативно, но идеше главно да покаже, че поне относно романса, това не е моят предпочитан тип.Сега след като приключих с обвинението, ще премина към защитата. Както казах, окей съм с фона, даже ми се стори доста интересно, че вампирите (които тук са лошите) и шейпшифтърите (средна стока) са се открили на човечеството и даже са влезли в политиката.Чете се изключително бързо и леко, едновременно без да натоварва, но заинтригувайки достатъчно, че да не искаш да я оставиш. Ако нямах друга работа, щях да я мина за един ден Има доста забавни моменти из цялата книга, посветени на заяждането между героите и - любимите ми - на очарователната неориентированост на най-младия от воините. Битките бяха като цяло интересни и макар че Конлан не ми попадна сред фаворитите, някои от другарите му възбудиха интереса ми. Ей сегичка ще ви ги покажа. С картинки. От анимета. Нормалните хора май предпочитат да свързват героите с, например, актьори или поне реални хора. Предполагам това е първа крачка по пътя, който завършва с апартамент с твърде много котки.
Ениуей. Първо ще ви представя Джъстис, на когото за щастие е отредена третата книга (т.е. няма да се чака много). Аз обаче не му харесвам името, и затова го прекръстих на Синчец, защото има синя плитка. Във въображението ми ролята се играе от Гримджоу.
Следва интригуващото вампи таен агент, внедрено сред редиците на гадовете. Данито веднага ми спечели симпатиите, и доста се зарадвах, когато разбрах, че освен на воините на Посейдон, са отредили книжка и на него. Затова и аз му отделям картинка с мърдащи прилепчета.
Следващ ще споделя Денал. Това е младокът, на чийто гръб останалите много обичат да си правят майтап. Ама е такава голяма шашната душица, с нужда да се образова малко в поп-културно отношение, че как да не го харесаш! Обаче май не са му отделили томче. Тц, тц, тц. Дано да греша. Ето обаче как си разиграх сцената "Денал се врича като защитник на Райли". В ролите - на Денал - Испания, на Райли - Южна Италия. И не, не си крие секирата зад гърба.
И за последно оставих моя любимец - Аларик. Върховният жрец на Атлантида, вечно намръщеният най-добър приятел от детство на Конлан, който най-болезнено се разкъсва между дълг и чувства. Такъв тип драматизъм в историите е едно от слабите ми места, никога не мога да устоя. И отгоре на всичко, горката душица ще се гърчи май най-дълго време - неговата книжка е осма.
Тъй като той ми е най-любимият герой, за него изпитвам големи трудности да ви го покажа нагледно. Просто си го представям толкова готин, че не мога да му намеря подобаващ нарисуван или сниман еквивалент. Малко така, ама не съвсем, по-иначе, защото е по-готин:
Естествено, чувствайте се напълно свободни да не се съгласите с моите визии за героите, още повече че те са по-често базирани на чертите на характерите им, отколкото на описанията, отпуснати ни от авторката. Все пак това е едно от най-готините неща при книгите, заради които ги предпочитам пред филмите - човек има почти пълна свобода да си представи нещата така, както желае. Също така, ако мнението ви по първата "обвинителна" част е обратно противоположно на моето и сте фенове на този тип романс и взаимоотношения, то мисля, че в тази поредица ще намерите много причина за радост :)
Вече съм обзаведена с втората книжка, и та даже е преполовена. Засега ми харесва повече от първата, но пишейки това се старах да се абстрахирам и да споделям мнение само за първата. Останалото - скоро :)
Title : Atlantis rising
Author : Alyssa Day
Series: The warriors of Poseidon # 1
Pre-read thoughts:
Up in the beginning of the post you can see the Bulgarian cover of the book. While I would def judje it better looking than the original cover, still, when I first saw it, it caused me a sudden and not very polite burst of laugh. My best friend and I were in the YA section of the bookstore, our favourite place. And while I was roaming and searching in between the neighbours of Percy Jackson and Harry Potter, I scanned this book.
"Oh, so this is how they call it now!"
"Atlantis is rising"
"Up... and then down again."
I can't say for sure if our conversation was overheard, but next time I visited the bookstore, this title was in its rightful place, among the urban fantasies.
Story:
Kidnapped by an evil goddess, but now free, Conlan, the Prince of Atlantis is back. But questions rise - tho his body is healed and his soul is not tainted, would he be able to fight his own terrors and lead the warriors of Poseidon. Because the war against Anubisa and her vampires is just getting into the open after hundreds of years fighting in the shadows and things aren't about to become any calmer.
Riley is a social worker but being an empath doesn't really help - life is way too often gross and unfair even without sharing other's feelings. The only thing calming her troubled spirit is the ocean. But not tonight. Tonight the ocean will bring her trouble - in the form of a smexy prince - and will put her right into the middle of dangerous war and ancient traditions.
After-read thoughts:
I've heard such awesome things about this series, I was just ready for it to swееp me away from my feet... but it was more like a breeze, pleasent, but not sweeping in any case.
The scenario, where a secret organisation (the Warriors of Poseidon) is fighting the evil (Anubisa) for centuries in the shadows until something (the vampires coming out and the discovery of Riley as an empath) forces them more into the open is far from original and new. However, it has great potential to be developped into a pleasing story. Same goes for the format where every book is dedicated to one character to find his one and true love. So I have no cmplaints about the format and the setting (apart from the name - Anubisa? Oh please! If I was an Egyptian god (which fortunately, I am not) I'd be more shocked than from watching Yu-gi-oh for a first time). Anyway my point was - not new, but works just well.
Unfortunately, the main character was not to my liking. This series is clearly for the lovers of alpha males and primal feelings and relationships as seen on Discovery channel (or National geographic. But the song, sing the song!) . Boy meets girl (and they're all so super hor and handsome) and from the very first moment they just know they're born one for another and can't wait to get on it, making evolution just go on and say "Ok, I tried. Do whatever you want, I give up)
All of this sounded a bit negative, but it just came to say that this kind of love story is not really my type. Now that I'm done pointing the bad things, time is to share the ones I liked.
As noted, I'm ok with the background, it was interestingly build and it was a pleasent surprise to see that vampires (the bad guys) and sahpeshifters (so-so guys) not only had announced their existance, but even take part in the politics. The style of the author makes the book a fast and easy read, it's not overwhelming, but still it keeps you going on. There were some very funny moments, my favourite ones being with Denal, the youngest warrier. The battles were kind of interesting and while Conlan didn't make it to my favourite characters, others did. On your way down on the post, you saw my selection. Well normal people usually compare book characters to actors, or celebrities, or well - real people, but I did it with cartoons! I guess this is just the first step on the long way to a house with too many cats.
Anyway, could you guess who is who?
Well first to my favs from the book made it Justice, the blue braided warrier. I didn't like his name, so I called him Cornflower - I assure you, in Bulgarian, it sounds way more appropriate. In my imagination, he is plaed by Grimmjow. He seems to got the third book, which is good - won't have to wait too long
Second comes the secret vampire double agent. There is something unresistable in not knowing on which side he actually is. And in the same time, it seems that no one is treating him well enough, so... poor vampy! I was very happy to find out the he got a volume all for himself (and his beloved, naturally). Anyway, as a tribute from me, Daniel got a piccu with moving bats.
And then comes Denal! This cutie is in severe need to be thaught some pop-culture basics. And it seems he doesn't have a book on its own, which is a crime. But this is how I imagined the scene where he swears his loyalties to Riley. Denal - Spain, Riley - South Italy.
Aaand last, but not in my heart, comes Alaric. Atlantis's high priest, the always dark looking best friend ever since childhood of Conlan, the one who is most tortured between love and duty. Aww, you got me there. This kind of drama is just my thing. I give ti the temptation every time. And the poor thing will have to wait the longest - his book is the last in the row (for now).
Of course, you're free to disagree with my choices! Besides, they are more often based on characters and how I picture them and rarely and loosely on the descriptions the author gave away. But this is one of the best things about books, the reason I always prefer them over movies - the almost full freedom to imagine things just the way you want them. And if you have a different opinion on the alpha thing from the beginning of the review, I think you will find in these books many reasons to be happy :)
I got the second book too, and I'm already half way through it, but in writing this, I tried to keep things just about my opinion and feelings about the first volume. For now the second I like better than the first, and soon I'll share how things turned out :)
Three starts for Atlantis rising from me :)
Challenges:
In the middle - my progress
Genre variety - my progress
1st in a series - my progress
New Authors- my progress
Outdo yourself - my progress
Women challenge - my progress
Значи... изпуснала ли съм като съм я подминала тая книга, или не?
ОтговорИзтриване