About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 18 юли 2013 г.

[book review]The Prince of Ravens/Принцът на гарваните

Заглавие: "Принцът на Гарваните"
Поредица: Прокудените #1
Автор: Хал Емерсън

Предпрочитно:
Видях тази книжка най-напред в Инкспанд и се влюбих в корицата. Е тъй де. Не можах, за мое голямо съжаление, да се добера до нея там. Но след известно време попаднах на нея в Smashwords. Тъкмо се готвех да експериментирам и да купя нещо ползвайки Пейпал акаунта си за първи път (неговата история е дълга и сложна и много ме беше бъз да не оплескам нещо)  и какво по-добро за първа покупка, от книжка? Ест, когато се върнах сега да погледна, установих, че в момента тази книга е безплатна в Смашуърдс, Амазон, Барнс и Ноубъл, Дизел и общо взето навсякъде, така че - сериозно, защо не идете да я грабнете, докато е така?

 Историята:
 
Главният ни герой е Принцът на Гарваните (или Рейвън, или Гарджо, както аз го кръстих на галено), седмият син на безсмъртната Императрица, която признава за свои само тези си отрочета, които успеят да докажат, че могат да победят Смъртта. На всяко от седемте си оцелели деца, тя нарича Талисман, с чиито сили Детето да ѝ помага да владее Империята. А връзката на седмия принц с Смъртта е най-силна – той е дарен с Талисмана на Гарваните, който му позволява да усеща живота и смъртта, и да приема в себе си спомените за съществуването на хората, които загиват от ръката му. Но докато Принцът на Гарваните чака с нетърпение своя 17 имен ден, когато ще поеме на мисия, с която да докаже на Майка си, че е достоен за Нея и да си върне името, което тя така внезапно му е отнела - някой готви покушение над седмия Принц.

Следпрочитно:
 
Ако четенето беше като хапването, предполагам, че докато четях тази книга, всички в радиус десетина километра биха чували „ном-ном-ном“кането докато се тъпчех с с това епично-приказно-фентъцийно щтруделче, поръсено с герои, които хем искам да прегърна, хем да цапардосам.

В самото начало, от анотациятана на книгата, си бях изградила друга представа за действието – но това всъщност няма никакво значение. От първата хапчица, пардон – глава, просто така те хваща, че пращаш всички книжни диети по дяволите. Повярвайте ми – беше прочетена в период на самоналожено книжно въздържание.

Главният герой, Принцът на Гарваните, беше просто страхотен персонаж, за когото да четеш. И в случая нямам предвид просто готините сили на Талисмана (и как си го представям, кхъ-кхъ) - просто начинът, по който се държеше, мислеше, говореше и чувстваше, беше толкова истински. Начинът, по който мислеше за Майка си и за Сродените. Нестихващата му преданост към Империята и презрението му към тези, които ѝ се опълчват, дори когато виждаше злото на едната и правотата на другите. да, понякога беше супер дразнещо. Понякога просто исках да му изхакам един, та да се осъзнае, че хората, които правят многократни опити да те убият, като цяло не са ти приятели. Понякога просто спирах да чета и отправях безмълвна молитва към боговете на сюжета да го опазят да не извърши някоя магария ОТНОВО. Но същевременно това беше правилният начин. След целия брейн уошинг и манипулиране и всичко, не може и не бива ей така за една нощ да промени целия си мироглед.
Томаз и Леа, двойката Ашандел и Ешендай (което звучи супер яко и просто ме радва да го произнасям) са душички. Особено Томаз. За него само гушки - Лея отнесене малко мислени шамари. Просто страшно се накефих на всичките моменти с Томаз и Рейвън - особено тези покрай огъня, докато пътуваха и след края на голямата битка. Просто имам специално местенце, отделено в сърцето за бащинските фигури и тези на големи братя. Не съм съвсем убедена, как накрая разкриха връзката му и дълга му към Гарванчето. Вярно, това беше от значение за историята, но от друга страна, съм убедена, че Томаз би взел пилето под крилото си, дори и да не тегнеше над него дълг.
Леа също беше готина - особено като ги размаха ония ми ти кинжали. Макар че от време на време ми се струваше, че и тя, и Рейвън, не се държат съответно на възрастта си. Но така или иначе - много по-лесно и естествено е по-възрастен (или тийнейджър, особено) да се държи детински, отколкото някакво лапе да се държе зряло. Пък и повечето такива моменти бяха супер веселки за четене. Макар че не бих отказала малко романс, така ^^
 Историята се разиграва насред земите на Лусия, които са под властта на безсмъртната Императрица. Може да се каже, че някои от образите са шаблонни - злата кралица, царството на вечен мрак, седемте деца, най-малкият син, пропрочества, мечове, които никой друг не може да докосне, неподозирани наследници. Но първо, аз нямам нищо против от премерена доза символи в хапката, за вкус. Второ те придават още по-приказен вид на историята. И трето - те са така умело разработени и вплетени с всички останали елементи в книгата
. Идеята за Талисманите ме хвана още от самото начало, както и всичките други употреби на магията в книгата. А битките си бяха наистина епични някои, така че книгата си е заслужила класификацията като епично фентъзи - едната битка ми беше почти като тийн Шлемово усое.
И накрая, но не по значение - майтапчетата. Обичам да се смея, когато чета, и щом една книга ме кара и да се смея, и да плача, значи по всяка вероятност е много добра. Много ми е трудно да си избера любим момент сред всичките, които ме накараха да се хиля, но трябва да дам преднина на сънищата на Рейвън  "мога да си имам домашен орел, ако искам" и нацупеният, глупаво изглеждащ облак.

"Принцът на гарваните" беше от книгите, които се четат страшно бързо, защото просто са твърде интересни да ги пуснеш и се блещиш в екрана до последно - а после отиваш и мрънкаш за тях на всичките си приятели, които приказват англйски. И пак да ви напомня - безплатна е в момента :D

~~~
Title: The Prince of Ravens
The Exile series #1
Author: Hal Emerson

Pre-read thoughts:
I saw this book on Inkspand and the prettyfull cover cought my attention at once. I couldn't get a review copy from there, but later I spotted it on Smashwords. I love SW - it allows PayPal, it makes things so easy, and allows so many different book formats.  By the way, when I just dropped by the site - surprize - the book is free now! While I hate when something goes free right after I purchase it, it's still an awesome chance - so all of you - go, go, go! It's free on Amazon, B&N, SW, and actually everywhere, it seems. And it's really good, now let me get to it.

The Story:
The immortal Empress rules the lands of Lucia with her seven Children. Among the ones she gave birth to, only those who proved themselves worthy are allowed to live. Each of the Seven Children is given  a Talisman, so they can help their Mother rule. The last one, the seventh son, is the Prince of Ravens, who knows death and life better than anyone else, for his Raven Talisman gives him power to sense the living and to feel the souls of the dead who fall by his hand. Waiting for his 17th nameday, he hopes that soon he can show his Mother that he is good enough and regain the name she took away from him not so long ago. But in the same time, someone is about to kill the Prince of Ravens..

After read thoughts:
 
If reading is anything like eating, then you could have heard the “nom-nom-nom” sound while I was stuffing myself with this yummy mix of epic and fairy tale-ish fantasy, flavoured with characters that I want to hug and hit very hard in the same time.

I have to say, the way the annotation was set, I thought the story would start a little differently. But once I got into the book, it doesn't really matter, as it just sucks you right in.
The main lead, the Prince of Ravens, is an awesome character. And I don't just mean the cool powers of the Raven Talisman – he just was so believable in the way he acted, thought, spoke and felt. The way he felt about his mother and about the Kindred. His undying loyalty for the Empire and his despite for everything and everyone that opposes it, even he saw the fault in the one and the justice in the others. Yup, it was so frustrating worrying about him, that he would do something so amazingly stupid AGAIN and he kept me on the edge the whole book. But it was how things are really supposed to be. One can't change his heart and mind over night, and this is why it was so good reading about his struggles.
Tomaz and Leah, the Ashandel and Eshendai pair (by the way, love the sound of it) are sweethearts too. Well, mostly Tomaz – only hugs for him, but still some kicks for Leah. I really enjoyed each and every moment with Tomaz and Raven, especially the ones over the fire, and in the end of the final battle. I just have a soft spot for big brother/father figures, and Tomaz was just perfect. I am not sure I liked how in the end his debt was revealed – true, it was really important for the plot.... but I am sure that even if it wasn't for his past debt, Tomaz would still have believed and cared for Raven.
Leah was quite cool too, tho I had the feeling sometimes, that she and Raven didn't really act their age, but more like small children. However, I'm aware that is far more often and believable for grown ups and teens to act childish than vice versa. And I can't deny that it was fun to read :D Still... I would love some romance next time :D
The story is set in the land of Lucia, ruled by the immortal Empress. One could say that there are many details that sound almost like a cliché – the evil queen, the seven children, the youngest son, the city in the dark, prophecies, heirs and so on. But all of this just makes it more fairy talish for me and I love my fair share of fate and symbols now and then. And it is also mixed with so much awesomeness – like the Talismans, the bloodmagic, daemons and Children and everything. I was absolutely in love with the idea of the seven Talismans from the very beginning and it was cool that by the end of the book we got to know so much more about them – and surely more is to come.
And the battles were epic – really this book here can proudly be called “young adult epic fantasy”.
Last – but not in importance – the fun :D I love to laugh when I read and if a book managed to make me do both while going through the pages, then it was most likely awesome. There were so many moments that made me giggle, but if I have to pick my favourite ones... that would be Raven's dreams. I don't know why, but the “he could have pet eagle if he wanted” and the pouty, stupid looking cloud made me laugh so hard. I hope there are more of the Prince's dreams to come in the next books!

Overall, The prince of Ravens was awesome. It was a fast read, simply because I enjoyed
it so much I couldn't let go. Extremely well deserved 5 stars.

Challenges:
Seriously Serials - my progress
 In the middle - my progress 
 Books in a series- my progress
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 1st in a series - my progress
 YA reading challenge - my progress 
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар