About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 18 юли 2013 г.

[book review] The Prince of Exiles / Принцът на изгнаниците

Заглавие: Принцът на изгнаниците
Поредица: Изгнаници (предния път го преведох Прокудени, сигурно за третия том ще си харесам друго)#2
Автор: Хал Емерсън
Източник: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Да ти дадат второто томче на поредица, в която си се влюбил е просто... хепи денс тайм! А това, че се случи още докато ми беше топло топло от Принца на гарваните - дабъл хепи денс тайм! Ее, това, че се случи по време на сесия малко обърка стъпките на щастливия ми танц, но в никаква степен не намали радостта ми. Всъщност обаче, една част от предпрочитните мисли ще са в края на това ревю. Ще разберете защо, ама в края.

Историята:
"Принцът на изгнаниците" започва почти веднага след като "Принцът на гарваните" се отказа от трона, победи брат си и застана на страната на Побратимите. Но той все още е разкъсван между новата и старата си същност, между двете кърви, които текат във вените му - на безсмъртната Императрица и на Емон, първият от побратимите, дошъл с Императрицата отвъд моретата, но отрекъл се от нея. Разкъсва се между две пророчества - като и в двете носи разруха - било на Империята, било на хората, сред които сега е намерил убежище. Но и те имат трудности да го приемат и в привидно спокойната страна се усеща скрито напрежение, готово да ескалира... А останалите Деца няма да оставят нещата така.
Въпросът е дали Рейвън, бившият Принц на Гарваните, ще има сили да намери себе си и да поведе изгнаниците.

Следпрочитно:
"Принцът на изгнаниците" се отличава от "Принца на гарваните по една важна потробност - вече не се разкъсвам между нуждата да приложа насилие срещу Рейвън и тази да го нагушкам като плюшено гардже. Докато четях първия том, често надавах безгласни молитви да ме пощадят и той да не върши глупости. А тук... тук виждаме един Рейвън, който, макар отрекъл се от наследството си на думи, чак сега става  истински принц на дела, истински водач.
И всичко това така развълнува фенгърлското ми сърчице! Е, и други неща помогнаха. Да речем:
Приятелство. Нямате си на идея с какво удоволствие и тук четох моментите с Томаз. Опитите на Рейвън да се научи да бъде приятел, тези малки неща, които се предполага да идват естествено, като да си приказваш, или да споделиш, той учи на принципа на пробата и грешката. Освен това се разширява кръгът му от познати, а и научаваме още за другите герои. Като например Давид (или Дейвид? като си поиграят малко с y-ците, и вече идея нямам как се произнася) и Лея. В първата книга не бях сигурна дали го харесвам, а сега.... сега го ОБОЖАВАМ. И Голдуин - осиновителят на Лея и Давид беше уникален - няма как да не го хареса човек, въпреки че така извърташе разговорите, че наистина ми дожаля за горкото Рейвънче.
И любоффф! Чаках си я от първата книга! Рейвън и Лея са толкова глупавички и сладки заедно, че ми разпърхаха сърчицето. Лея успя да ме подразни в един момент, но докато се стигне до драматичната раздяла, отново всички се разбирахме добре и имаше два реда сълзи.
Рейвън поема началството. Е, сега, бива го да командори и това е. Отива му просто и беше супер готино като организираше хората при пожара, като правеха бойните планове (и най-накрая схванах разликата между стратегия и тактика!) и особено когато произнесе онази прекрасна реч при избирането му за Принц на Покрова (The Prince of Veil. Речникът благо ми предложи да го преведа като фередже, аз му отказах и засега не си говорим). Но говореше с толкова плам и вяра, противно на всичките съмнения, които изпитваше доскоро, че просто човек чете и се хваща, че се гордее с него и с това, в което се превръща.
Лошите. Винаги има нужда от лоши. Наистина е добре, че тук нямаше за какво да се ядосвам на Рейвън, защото се нуждаех от целите си ограничени запаси от омраза, за да ги насоча главно към Хенри Пърси. Пърси Джаксън донякъде реабилитара името Пърси, преди това омърсено от Пърси Уизли, нооо сега Хенри Пърси го запрати отново в калта. Просто от началото си беше ясно, че е гадняр, но се радвам, че се оказа по-гаден от очакваното. Мухахаха. И. бррр. Тифенал. Принцът на лисиците. От него тръпки те побиват и още как.
Обрати. Някои елементи бяха очаквани. След като в края на първата книга, един от талисманите беше пренесен върху Томаз, предположих, че отново ще има нещо подобно, и Давид си беше кандидат отвсякъде. Но края на книгата.... не знаех кое да си събирам първо от клавиатурата - изцъклените очни ябълки или разкачената от зяпане долна челюст. Краят беше брутален и разкошен.
И може би трябва да си призная, че имам слабо място - някой от главните герои бива ранен и другият го спасява. Фенгърлски работи, какво да ви кажа.
Може би едно-единствено нещо не ми хареса. Представата на Побратимите за ада от първата книга я прегрътнах, но....Може би само на мен ми се стори, но Зимният им празник твърде много напомняше Коледа. Подаръци, имел, вечнозелени дървета.... Просто съм убедена, че можеше да се измисли нещо ново и различно.

И накрая - за корицата. Обикновено тази част е предпрочитна, но този път я изместих към края. Когато видях корицата, си помислих - "Амии, добре, артът е страхотен, но къде ми е сладура от първата част?" После, докато четях, стигнах до заключението, че човекът на корицата няма кой друг да е освен Джофред, Принцън на Орлите, които ми се стори странно, при условие, че по-дейно участие взимаше Тифенал. И след това стигнах до последната глава и... Както винаги това ревю е фрашкано със спойлери, но ще кажа едно нещо - Джофред отвсякъде си е заслужил тази корица. Отвсякъде.

И ето, че вече нямам търпение за третата книга. За съжаление, едва ли ще излезе така скоро, както втората книга- Обаче много се надявам да се казва "Принцът на покрова"

 


Title: The Prince of Exiles
Series: The Exiles #2
Author: Hal Emerson
Source: review copy from Inkspand

Pre read thoughts:
What does it take you to do the happy dance? How about getting for review the second part of a series you love and so soon after finishing the first one? Oh, yesss! Well, exams and such did try to get in the way with our love and mess the steps of the happy dance, but who would let them anyway.
I usually speak about the book cover in the pre read part, but this time will be an exception. I will share my thoughts on it in the end.

Story:
"The Prince of Exiles" starts soon after "The Prince of Ravens" renounced his throne, defeated his brother Ramael and became and Exile. But he is still torn - between what he was and what he is trying to be now, between the two bloods that run in his veins - the blood of the immortal Empress and the blood of Aemon, the founder of the Kindred, the one who came from the seas with the Empress but ran away ans stood against her. He is torn between two prophecies - where both see him surrounded by destruction - whether it is the Empire that is falling, or the Kindred. And the Kindred themselves are not so sure what to think of Raven. This kingdon is not as peaceful as it seems and there are turmoils under the smooth surface. Meanwhile, the Children are in move as well.... The question is, would Raven be able to find out who he really is and wants to be, to stand up and lead the Exiles... against the Empire of his Mother.


After read thoughts:
"The prince of Exiles" starts shortly after where the "The Prince of Ravens" left. There's one small, but very important difference though - here I am not torn between hugging Raven and hitting him with something really heavy. In the first part, I really enjoyed reading about his struggles, but all the time I was all like "Oh. please, oh, please, oh please, don't make anything stupid!"Here and now, Raven is slowly developping into a true Prince, a true leader... and it all makes my fangirl heart so happy! :D There were quite other things, that helped, too:
Friendship. I immensely enjoyed the relationship between Raven, and Tomaz and Leah. And in the first book - especially with Tomaz - it really made me cry at some parts. Here, things get even cuter, with Raven trying to figure out what friendship really means. And we're adding the other Kindred he communicates with - like Davydd for example. Oh, in the first book, I wasn't sure how I felt about him, now I know - I absolutely love him! Then is Goldwyn - oh, dear, that man was amazing, tho some of the conversations with him were such a brainf**c that I felt sorry for the poor Raven. Some things that I didn't quite get from the first book, now became more clear - like Leah and Davydd's past for example.
And romance! Yay! Now this is something I really missed. Leah and Raven were so cute and akward and silly together, and their rare moments made me melt.
Raven in charge. Okay, it's just he was so awesome, in the city of Roarke, or in the tunnels, or standing there and giving that beatiful speach, and racing and ....err... well girl needs her hero, lol! But it was really cool to watch him grow, from denial to belief, and he spoke with so much zeal and passion, to the point that you, as a reader, feel proud and so happy for him.
Bad guys. Yup, we need them. As mentioned, I just didn't have it in my heart anymore, to keep bad feelings for Raven. And this is good, because I just have a limited amount of hatred - and I needed it all to go to Henri Perci. And at one point, Leah too.
Twists and turns, and spins.... The end was - oh, dear. For some parts of the plot, I had a good guess - like Davydd having a Talisman - and the hope that HP will be a bad guy, but the last chapters left me with my jaw dropped and eyeballs scattered all around.
Ahh, and maybe I should add, that I have a fangirlish fascination for the moments where on of the main characters gets hurt and the other is all worried and takes care.
The one and only thing that didn't make me happy about this book - is it just me, or they Midwinter celebration was quite in the spirit of Christmas? Presents, evergreen trees, holy, wreaths? I decided not to make analogies and pay attention to how the Kindred imagine the hell in the first book, but really, I think something new and different could be put up instead.
And in the end - the cover. I usually begin review with few words for the cover, but this time I will end with it. The art is really good and the artist is undoubtedly very skilled. But when I first saw the book, my thought was "Heeey, where's my pretty boy!" As I went reading, I figured out that this is probably Geofred but it didn't make sense to me. He stays in the shadows for the good part of the book and it is Tiffenal Raven is against. And when I closed the book after reading the last chapters... it made perfect sense. The prince of Eagles deserved it like no other to be there.
And now, I just hope that the next part will be out soon. Ooh, and I so hope it'd be called "Prince of Veil"! The end of the book triggered my imagination and it is now running wild. And one other thing that I am dying to find out is Raven's real name, that was taken from his Mother. Oh, I hope it is a good one!
And as about recommending - this series has the kind of books that got me so so so frustrated that some of my best book-loving friends are not good enough in English when I know that if they read it, they will absolutely love it. I did however drop a word about it to my English speaking friends and I even envy them a little for the awesome moments when they will get through the story for a first time.

Challenges:
 Seriously Serials - my progress
 Books in a series- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Genre variety - my progress 
 Monthly mix up mania - my progress 
 YA reading challenge - my progress 
 A to Z - my progress
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 Sequesl reading challenge - my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар