[book review] The war of the flowers

Заглавие: "Войната на Цветята"
Автор: Тад Уилямс

До известна степен, в някои цветенца има нещо подозрително. Може с най-добри чувства да се промъкват нощем, като тези на малката Ида, или да са просто изперкали като квартални лелки като тези от Алиса, но си е факт. И главният герой на Тад Уилямс, Тео, тук се убеждава първа ръка :)
Основната сюжетна линия се върти около него, попадането му във Феерия (нещо като паралелен, скачен с човешкия, свят), където незнайно защо е притрябвал на лошковците, и опитите му да оцелее, докато продължава да бъде очарователно неориентиран. Междувременно в света на феичките има енергийни кризи, готвят се бунтове, и така нататък. Основната история определено си е интересна, но това, което ме накара да не пусна книжката от началото до края и да я разходя Бургас-Варна-Терапия-университет, бяха всичките готини детайли, които авторът е вмъкнал, за да направи Феерия по истинска. Не знам колко от тях са плод изцяло на неговото въображение, и колко имат някаква митологична основа, но са развити и вплетени една в друга по наистина страхотен начин. Ужасното дете и Отстранителят бяха много любопитни, а разни интересни за мен теми, като подменените от феи деца и цялата политика на обещания, също бяха развити :D Любимите ми детайли сигурно са за имената на човекоядците - кръщавани на любимата си играчка, и на гоблинските приказки с дупка в средата.
Книжката е 750 някъде страници (което не и пречи в настоящия текст да бъде упоменавана като "книжка"), което е доста добре, защото на мен поне ми трябваше известно време да свикна, че главният лошко е лорд Кукуряк, че Ралица и Иглика са мъже (първият не е важен, вторият обаче е голяма душка), и че Острица е от добрите. Гиу. Всичките цветя ги преживях, ама това ми дойде в повече. В момента ме сърбят пръстчетата на клавиатурата да кажа какъв се оказа Тео, но се предполага, че не бива да го правя.
Тео като главен герой ми хареса неочаквано много. В резюмето описан като неуспяла рок-звезда, си го представих по съвсем различен начин - а той излезе много свестен :D Пък и са ми слабост неориентираните и психически малтретирани герои - лекинко само :) Горкото Тео често е обвинявано, че е дебелокожо и прочее, но когато отвсякъде го засипват, според мен му е простено. Той направо може да подаде иск за тормоз  - "Розовичък, навсякъде ли си толкова мекичък?" пита човекоядката Кукличка, преди да го гримира. "Хубава. И нагла. Такива ги обичам!" възкликва един ходещ глиган, преди да се осведоми дали  Тео ходи с Ябълкова сърцевина, а на шашнатия Тео обяснява - какво като единият партньор е 20 см висок, не е ли чувал за козметична хирургия?! Едно полупияно цветенце, 100 и кусур годишна гимназистка последна година, му хвърля оче и го сваля още щом се засичат, оставяйки го да се чуди кой точно от двама им ще бъде подсъдим за връзка с непълнолетен.
Та, не му е леко. И още има. :)
Като споменах гимназистката - а именно - Маков цвят - наистина ми се  щеше да беше взела по-дейно участие. Сюжетно, тя е любовният интерес на главния герой. Или по-скоро той е нейният. И главно в това се заключава ролята и, макар че трябва да и се признае усърдието, с което преследва целите си. Да си домъкне преносима  невидима мини палатка, когато се промъква в стана, за да открие любимия си, та да може после да се усамотят, определено говори за солидна подготовка. Много оправно маце, наистина трябваше да я включат повече в екшъна.
Гранд финалът на историята ми хареса - беше едновременно неочакван, но и изпипан логически. Обаче, не знам, някакси много бързо се случиха нещата. Но въпреки това ми хареса.

Относно какво и липсва на книгата... Ами, няколко страници :/ В моя екземпляр липсваха, и много ме е яд. Така и няма да разбера защо са кръстени така кръговете на Града и какво прави поредното пияно свръхестествено същество. Но мисля, че в тях не се случваше нищо съществено за историята и липсата им цялостно не се отрази на мнението ми за книгата.

"Войната" си спечели 4~4.5 звездички от мен :)

~~~~
Title : The war of the flowers
Author: Tad Williams

I've always thought some flowers creepy. Suspicious. Like those from Alice in Wonderland. seriously creepy, no joke. So the main character from Tad Williams' novel, Theo, gets to find by himself that not all flowers are nice and pretty.
Trying to escape - in general, his dull life, and this time in particular, the zombie-like creature sewn from different bodies that is trying to catch him, Theo gets into Fairyland jut to find out that for some reason he doesn't know, the bad guys would really really like to catch him. And this land is not peaceful and quite, nor are the creatures living here. Among the hundreds species of fae-like creatures, it would be very hard to find one that matches its image from the human world.
It was this magical world, created by the author, that really got me. Yes, the main story line, following Theo's trys to figure out what is going on, is really interesting, so are the main characters. But it was all the little details, mentioned by the way as the story goes, that made me enjoy the book so much. Some of them were really awesome - like the goblin's tales with a hole in the middle, or how man eaters are named after their favourite toy.
Still, few words about the main charater - I was actually surprized how much I like him! On the back cover, he was described as a rock star - thank goodness, he wasn't what I expected him to be. Theo was cute, quite lost, and with no idea what to do half of the time. One of my favourite types of characters - it's usually so much fun to read who fate is terrorizing them. The fairy helping him along was quite the charcter too and so was his love interest. Or maybe it would be correct to say that Theo was Poppy's interest, as this yound lady set her eyes on him from the beginning and never let go. Poppy was interesting, and I really think she should get more action.
It took me some time to get used to the names. In English they sound more like it - or at leas better suited than the corresponding names of flowers in Bulgarian. But by the middle of the book, I got over it :)
The grand final of the story was good - it was unexpected and yet there was logic in it. I still wish those moments in the book lasted a little longer - a little epicness sometimes :)

So, The War of the flowers gets 4-4.5 stars from me for its detailed world.

For the following challenges:
BG book bingo от Аз чета
 Let me count the ways 
 Genre variety
 Monthly mix up mania 
 CHinckter reading challenge
Tea and books challenge
.A to Z
 Book Bingo
 New Authors
 Telling tales 
 Outdo yourself - my progress
 TBR double dog dare - my progress
 TBR mountain challenge - my progress