[book review] To love with eyes wide open
Автор: Хорхе Букай
Имам една, за щастие сравнително малка, купчинка книги, които съм получила по един или друг начин, и които не спадат точно към моите любими четива. Все ме гризеше съвестта за тях, затова и тази година реших да се опитам да отметна някои от тези заглавия.
Това е едно от тях. Тази книга получих при завършването на гимназията за отличен успех през целия период на обучение. Досега не бях посягала към нея, защото хем ме ядосваше, хем ме натъжаваше - най-вече факта, че си личи как "подписът" на директорката е част от печата. Представях си как принтираните листи с посвещението минават на конвейер и някой им удря печата, след това ги залепва на корицата на книгите...
Иначе, аз страшно си обичах гимназията. Имахме страхотни учители, почти по всеки предмет. Учители, които не само ще те запалят по предмета си, учители, заради които ти се иска да успееш на контролното, на олимпиадата, където и да е, защото знаеш, че те ще се гордеят с успеха ти...
Но дотук с лирическото отклонение. Най-накрая успях да се накарам да отворя и да прочета тази книга, и ето какви са ми горе-долу впечатленията.
Положителните:
Оформлението на книгата. С една книга наскоро си направих един злобен експеримент - на всяка страница, където имаше грешка, прегънах леко крайчеца като "кучешко ушенце". Но съвсем скоро се отказах от опита, защото се видя, че въпросната книга ще стане на хармоника. На фона на това и на книгата, която чета в момента, и от която липсват около 16 страници (затова пък други 16 са повторени два пъти - някой да иска да менкаме?) произведението на "Хермес" беше истински балсам. Хубавичко, чистичко и симпатичничко и някой наистина си е поиграл с шрифтовете и форматирането, когато трябва да се предадат различните писма и гласове в книгата. Браво.
Някои от идеите. Изобщо не съм привърженик на този тип книги, но това не значи, че отричам психологията като наука. В същността си някои от нещата, представени тук смятам за верни, но без разтягането на локуми.
Идеята за начина, по който е построена книгата - предимно под формата на кореспонденция. Главните герои са Лаура и Роберто, който по грешка получава писмата на жената на собствения си имейл адрес, и започва да отговаря вместо истинския адресант - Фреди. За идеята - браво, добре, но начинът, по който е реализирана, ме разочарова.
Eдна приказка накрая беше що-годе симпатична.
и
"Не можеш да танцуваш с крем карамел, дори и той да има формата на жена" беше добро попадение.
Отрицателните впечатления:
В същността си, това е книга за терапия на двойки след дългогодишни взаимоотношения. Не искам да вкарвам мисъл защо са дали тези книги на завършващите абитуриенти, защото знам какъв отговор ще се пръкне. Тя се опитва да бъде нещо между наръчник по приложна психология и роман със сюжет, и в крайна сметка се проваля и по двете направления.
Тъй като не са по любимата ми част, нямам голям опит с четенето на този тип книги, но винаги съм си мислела, че целта им е да обяснят на достъпен език някои теории от приложната психоанализа. "Достъпен език" определено не би било определението, което бих дала. Въпреки че не изобилства от сложна терминология, или нещо подобно, има твърде много отегчително разтягане на локуми и едвам се преборих с желанието си да чета книгата на диагонал.
Пример - в една от частите взаимоотношенията са сравнени с урок по танци. Ето така ги учи инструкторът
"При тангото телата трябва да осъществят един затворен кръг от противоположни движения под напрежение" - ако от обяснението сте разбрали, евала. Танго никога не съм се пробвала, но ходех на уроци по народни танци. И там си има терминология, но треньорката ни беше супер готина и обясненията бяха - "ръцете тук, краката там, гледайте ме и правете като мен". И припкаме на хорцето. Искам да кажа, че има по-лесен и приятен начин да се кажат нещата, макар и с не толкова хубави думички...
Начинът на представянето на книгата наистина е интересен, но в крайна сметка ето какво се получава: идеята на авторите е представена почти изцяло в писмата - най-вече на Лаура, после и на Роберто, с единично включване от Фреди. Това, което се случва извън кореспонденцията, служи за пример на написаното и това доста ме подразни. Така и не можах да приема Роберто като истински персонаж. Той беше чисто и просто само един пример, без никакъв истински характер, без дълбочина, в действията му трудно намирах логика, реакциите му намирах за неестествени, беше като някакъв двумерен образ. Роберто има някакъв проблем - хоп, по магически начин в пощата му се оказва писъмце, което разглежда точно тази тема и му идва като манна небесна. Към всичко, получено в пощата той се отнася със сляпо доверие, предишната му пълна неосведоменост звучи абсурдно (така де, в коя дупка е живял заровен досега?), а внезапното му пълно отдаване на темата - дори още повече. При условие, че не мога да приема Роберто като истински човек, как да приема теориите и решенията, които авторите предлагат? В последната трета на книгата местата се обръщат и вече виждаме Лаура да чете писмата на Роберто. Тя беше малко по-пълнокръвен образ, но определено недостатъчно.
Никога не съм обичала да се дава някакво заключение наготово. Винаги ми се е струвало много по-въздействащо да извървиш с някой герой пътя, по който той сам осъзнава какво се случва, да страдаме и да съпреживяваме с него, и да се отнеме това от читателя си е направо болезнено.
Друг факт, който силно ме подразни, е цитирането. Около една трета (най-малко) от книгата са цитати на други автори. Да не забравяме и дългите списъци с литература по въпроса, които срещаме не на едно или две места - и то пълни - автора, заглавието, годината , издателството (българското, ако се е пръкнала вече на наш език книгата), така че изкушеният читател да няма никакви проблеми с намирането на допълнителни четива.. Дано за тия страници да са си плащали за рекламата на знак.
Книгата не ми хареса. Между звездичка и звездичка и половина, в крайна сметка само една ми се откъсна от сърцето.Прочетох я преди всичко на инат, но все пак не съжалявам съвсем за посветеното и време.Не е честно от моя страна да имам предразсъдъци без да съм се пробвала в нещо. Хорхе Букай не ми допадна като автор, и няма да продължа да експериментирам с негови книги, но предполагам си има своя чар за много хора - поне за голяма част от колегите ми..
Author: Jorge Bucay & Silvia Salinas
So, this is the first book for my Guilty readings challenge. I receved this book at the end of my high school studies for excelent grades through all the years. Until now, I haven't picked it. It made me sad, and a little angry. Just one sight of the cover, where the director's signature is just part of the school stamp. The thought that our director (or, more likely, someone else) printed the formal saying, stamped it without even taking the care of actually signing it, and then glued it to the book before giving it to the students who for 5 years gave their best. never let their grades get low, represented the school everywhere.... is almost gross. But then I think of all the awesome teachers we had, and how proud they were of us every time we succeeded in something :)
Mm, but enough with this. Here are my thought of the book. First the good things.
The formatting and the overal look of the book. Lately I've been out of luck when it comes to that. The last book I read was full with mistakes, and the one I'm reading now is missing pages. So this one was almost like a balm on a wound... good paper, no mistakes, great and with care formatted.
The way the book is build - lost emails getting into the post box of the main charater, is curious indeed. But I didn't liek the way things went after this-
Some of the ideas in the book - while I agree with them, I still don't like the way they were told.
The short tale in the end of the book was cute too.
And this is about all that I found positive in the book.
As I said, the way the book is build is indeed curious. But - it tries to be at the same time a novel with a story, and popular psychology self help book. And in my opinion, fails in both. The explanations, and ideas. while maybe correct to some point, aren't told in the best possible way. Too much repetition, words and sentenses that at first sound good, but are rather empty at second glance. I was tempted all the time to skip things.
While the correspondance idea is good, it ended working against the book - at least for me. All that the authors wanted to share with the public, is in the unorganized thoughts in the letters, and the lives of the characters - Laura and Roberto, is just there to serve as an example. First, I hate when answers are just given. It's like robbing the reader of the journey with the hero of the book where he finds the answers in the end. And Roberto really serves as example and nothing more. I couldn't even think of him like a real person. He was like... 2D. Whenever Roberto had a problem, like a miracle he finds a way to fix it in Laura's letter. His initial absolute lack of knowledge on the matter was unreal, as well as his sudden change of heart, and his reactions were illogical. In the last third of the book, it is Laura we see, reading Roberto's letters. She has a bit more life, but still not even close.
They weren't real. And they can' t make me believe in this, how am I suppose to take their word and believe in the answers of problems they're giving?
Another extremely annoying thing was the quoting. The whole book is full with quotes and with lists with books and authors on the theme. Really, I would expect less information on an add page!
I didn't like this book. I gave it one star only. However, I still don't ree; bad about reading it. Now that it's off my pile I feel better. I felt guilty about having a prejudice for an author I've never read. I won't be trying any more of Jorge Bukay's books but I think once in a while it's okay to read books and genres you're not fond of. Now I enjoy even more my favourite books.
This book goes to the following challenges:
BG book bingo от Аз чета- my progress
Let me count the ways - my progress - 258 pages
.Genre variety - my progress - self help
What countries have I visited - my progress - I think it's set in Argentina, but I may be mistaken.
.A to Z - my progress T и Д
Book Bingo - my progress
New Authors- my progress
Outdo yourself - my progress
TBR double dog dare - my progress
Free reads - my progress
Quick fix challenge- my progress
TBR mountain challenge - my progress
Guilty reading challenge
Outside the box - my progress - #3 - #3 Opposites Attract
Коментари
Публикуване на коментар