[book review] "Икигай" - Ектор Гарсия и Франсеск Муралес

Заглавие: Икигай : Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот
Автори: Франсеск Муралес и Ектор Гарсия
Жанр: философия, приложна психология, нехудожествена литература
Издателство: Гнездото
Топчеста оценка: 3 звезди

Японците са всеизвестни като дълголетници, но освен преклоната възраст, до която живеят, те често могат да се похвалят и с добро здраве и настроение до дълбоки старини и чувство за задоволство от живота. Авторите твърдят, че причината за това е "икигай" - целта в живота и удоволствието от работата и претендират, че в тази книга ще разкрият къде точно се крие тайната на японцие за дълъг живот и щастие.

Сега... не, че тази книга не ми хареса. Дори напротив, но просто не мога да я нарека книга за японската философия и начин на живот. Творбата на Муралес и Гарсия е по-скоро едно мултикултурно проучване, с много статистики и препратки към различни култури, за причините за дълголетие и удовлетвореност от живота.

От цялата книга най-много една трета е посветена наистина на японските бит и душевност, като освен това авторите се спират предимно на една сравнително малка фокус - група - жителите в селце в Окинава, известно с големия си брой столетници. Предвид заглавието, това е донякъде разбираемо, но все пак разочароващо - исках да видя "икигай" не само в полите на планината, но и в метрополиса на Токио, например. Очаквах с тази книга да се потопя по-дълбоко в начина на мислене и живот на японците - без нищо претенциозно, очаквах книжно приключение от типа на "Наръчника по хюга" (ревю ТУК ) , само че на изток.Онази книжка наистина ме пренесе у северните народи, които умеят да сътворяват топлина и светлина, и уют през дългите си нощи. С "Икигай" това не се получи така успешно. От една страна заради множеството прескачания към други култури, от друга го отдавам на това, че авторите бяха от позицията на чужденци и интервюиращи; не на някой, който е отраснал с този начин на мислене.
Това не прави книгата лоша, но според мен променя фокуса на книгата. Затова и мога да определя като най-голямото си разочарование от книгата. Ако я вземете, непременно го сторете с нагласата, че ви чака нещо глобално, а не ограничено в рамките на една култура. Авторите се позовават на древногръцки философи от различни течения, и работата на Стив Джобс, дават примери с Файнман и с оцелели от концлагери, прилагат интервюта със столетници от Италия, САЩ, Гърция. И една доза повече статистики и позовавания, отколкото ми е приятно за книга - на никой не му е забавно да чете нещо, съставено предимно от цитати. Това обаче позволява да се види, че в различните страни се отличават едни и същи белези у столетниците - с какво се храните отива на заден план пред спокойствието на духа, ведростта, комуникацията, активността, както умствена, така и физическа.
Едно от нещата, които определено ми харесаха в тази книга, е това колко подредена и структурирана е тя. Разглежда различни системи, като mindfulness или логотерапията, или тай-чи, или медитация, и след това вади под формата на списък няколко основни точки. Това е доста полезно за някой начинаещ, който иска да опита да пренесе някои идеи от книгата в реалния живот. Въпреки че ми се искаше да шибна с нещо тежко авторите всеки път, когато ми се обясняваха колко лесно било всичко и как била нужна само малко воля. Е, да ви имам волята :D В тази книга за първи път видях да се споменава методът Помодоро, едно от любимите ми неща, за което ви говорих преди около месец. Един начин на работа, който успях да адаптирам към себе си, и който наистина повиши продуктивността ми. А нещо ново, което ми хареса и си извадих, бе становището за прелитащите мисли - било те натрапчиви, страхови, негативни или срамни. Те са само малка част от хилядите мисли, които ни минават през главата всеки ден, и трябва да се научим да ги пускаме просто да си прелитат - те са мисли и нищо повече. Не трябва да те обсебват.

Шеше ми се да бе обърнато малко повече време и внимание на самия "икигай" като значение и най-вече намиране. Фокусите на книгата бяха повече дълголетието като причини, и начини да се вглъбим и да сме по-удовлетворени от труда си.Читателят остава с впечатление, че тази цел и посока ще се проявят спонтанно и просто ти трябва да ги развиваш, а в действителност е доста по-трудно . А съвременния човек го грози и опасността да набеди като своя цел нещо, което се чувства длъжен да върши и в което да преуспява. Вярвам във важността да правиш нещо и да създаваш, и особено от акцента на това да използваш ръцете си. Води се, че извършвам предимно интелектуален труд но намирам нещо изключително задоволително в това да виждаш как нещо излиза изпод ръцете ти, и го препоръчвам като усещане на всички. Не съм обаче особено доволна от използването на думата "пенсиониране". Според мен "оттегляне" щеше да е по-подходящият вариант тук. Човек не трябва да се оттегля от вършенето и развиването на своя "икигай", на работата, която му носи удоволствие. В идеалния случай това, и професията му са едно и също, но не е задължително. Споменах ли, че не е задължително да имаш само един икигай?
Та, книгата беше окей. Но дори в ревюто си отбягвах да я наричам "Икигай" - тя само частично улавя това. Беше приятна и лека за - в моя случай - слушане. Кратка, но подредена добре за моя вкус, мащабна за обема си и скицираща много различни, но и общи философии. Не мога да я препоръчам ако искате да вникнете конкретно в японския начин на живот и мислене, но ако целите ви са да се запознаете със столетниците по света и най-вече, ако искате мъничко стимул да потърсите своята цел и удовлетвореност,  то със своите 190 страници или 3 часа и половина слушане, тази книга няма да ви досади.
 П.П. Не се учудих, че Алан Карлсон, протагонистът от известните романи на Юнас Юнасон за "Стогодишния старец", така точно приляга на профила на столетника! А след тази книга ми се струва, че шведът има потенциал за още много приключения!