Wanderbook

Глава 0: Преследване Глава 1: Неверие Глава 2: Адапт Глава 3: Танц -Спри да ме гледаш. След малко тръгваме. -Не те гледам, изобщо не съм близо даже – изстена жално Изолда, като дете, хванато на местопрестъплението. -В отражението на огледалото. Знам, че го правиш. Не ме питай как, просто го знам. В самия шум от завъртането на роклята се чу дълбоко възмущение от несправедливото обвинение, но Адриан наистина усети, че вече не е наблюдаван и най-накрая успя да си постави контактната леща. Докато премигаше пред огледалото чу как телефонът в стаята иззвъня. Той се втурна нататък, но още преди да вземе завоя чу ясния глас на Изолда: -Да? Да, мисля. О! - кратка пауза – Не, определено не. Ще е зает целия ден. И утре също. Негова приятелка. - изчурулика весело тя преди да върне телефона на поставката и да се обърне към Адриан, който отново сменяше на лицето си различни нюанси на червеното. -Беше някакъв твой колега, казва се Бенджамин. Питаше дали можеш да вземеш смените му пр...

Глава 0: Преследване Глава 1: Неверие Глава 2:Адапт Самият факт, че се събуди до жена, трябваше да подскаже на Адриан, че събитията не са се развили особено добре, и едва ли щяха да се развият в приятна, спокойна насока. Отношенията му с нежния пол като цяло се свеждаха до старанието му да не се унижи тотално пред тях и рядко му оставаха сили да постигне нещо повече. Беше спал върху завивката и през нощта се беше схванал в хладната стая. Опита се да се разкърши и го проряза болка във врата и главата, но това определено не беше махмурлук, от който сякаш мозъкът му се смаляваше до размерите на фъстък и се блъскаше със засилка във всяка от стените на черепната му кутия. Вдигна ръка да засенчи очите си от немощната светлина на зимното утро и удари с лакът жената до себе си. Тя се размърда, погледна сънено към него и... запишя. Пронизителният и вик накара прозорците да затреперят, а Адриан – да отскочи от леглото, заплитайки се в завивките, и да запознае тила си по...

Глава 0: Преследване Бележка: част от писанията се породиха по време на летните сутрешни полузаспали пътувания, докато за малко работех при мама... които минаваха в опасна близост до заводите на "Победа", чиито шоколадово-захарни изпарения те карат да се замислиш дали да не си връзваш лигавничето още щом се качиш в автобуса... Глава 1: Неверие Изолда се беше сгушила в ръцете на младия мъж, сърцето и биеше в гръдния кош както уплашена птичка се блъска в кафеза. Той повдигна ръка и притисна леко главата и към гърдите си. Тя по-скоро усети, отколкото чу, по-бавния и равномерен ритъм на сърцето му и вдиша дълбоко странния му аромат. Това я поуспокои. Сенките сега бяха техни съюзници, но и врагове. Скрити в тъмния ъгъл, те не се виждаха от вратата, но една погрешна крачка би извадила наяве сенките им на площадката долу. Те от своя страна с трепет наблюдаваха как два силуета профучаха покрай входа без да спират. Минаха пет, десет минути след като стъпките ...

Hi! I decided to gather the stories I post around the net in forums and such in one place - this blog of mine. So when you see a huge chunk of text only in Bulgarian - probably this is it. I'm not sure I can write it on my own language, what is left translate it, so sorry for this. Well, actually you're not missing much XD Реших да си сбера на едно място историйките и писанията, които иначе пльокам из различни форуми и прочее. Реших да започна с любимите си вампита... аз закъде без вампита. И кифли. И силно влияние на конспекти по различни дисциплини. Но най-вече вампита. Yum. Адаптация Глава 0: Преследване Изолда се сниши, а куршум прелетя покрай нея. Що за късмет беше това? За петдесетте години, през които гардовете бяха неотлъчно до нея, нито веднъж не бе имало дори и намек за нападение. Една вечер да реши да се отдели, за да си поеме въздух и атака я връхлетя с все сила. Съдбата имаше ужасно чувство за хумор. Тя тичаше с мъка през снега, беше бърза, но ве...

Това беше написано за конкурс на The crazy admins с ключова дума "уреден брак", което ме хвърли първоначално в оркестрината, но в крайна сметка реших да се пробвам. Въпреки че познанията ми *кхъм*по история са основани главно на литературни произведения (добре, че са Александър Дюма и Хенрик Сенкевич!), можеше и по-зле да излезе. Заглавието ми вдига кръвната захар щом го погледна, така че ако някой има не толкова хипергликемични предложения.... По условие на конкурса, разказът трябваше да е 7 страници - пролог и самото тяло на текста... но не беше упоменат шрифт. На шрифт 12 излезе 11 страници, но аз пратих файл от 7 страници - муахахахха >:D   Дългът на сърцето >Пролог:< Времето беше мрачно и тежко, в пълно съответствие с настроенията на Натаниел. Но, разсъди логично той, не би било правилно да построява такава връзка – ако времето отговаряше  винаги на настроенията му, то дъжд сигурно щеше да вали 365 дни в годината. А дори на мъглива Англия понякога и с...