[book review]"Всичките наши тела" - Георги Господинов

Заглавие: "Всичките наши тела"

Автор:Георги Господинов

Издателство: Жанет45

Жанр:съвременен, миниатюри, разкази

Топчеста оценка:2.5 звезди

Ето, че се осъществи и първата ми среща с един от най-известните нови автори. Малко странях от нея, защото знам, че не пише в предпочитани от мен жанрове, но същевременно бях любопитна да видя какво се крие зад кориците му и знам, че винаги мога да остана изненадана. Например, бях убедена, че Виктор Пасков няма да ми хареса, но прочетох “Балада за Георг Хених ” за 1 ден.  За тази среща един вид ме сватоса Ася от Asya’s adventures ORL. Нейният отзив за книгата, че и да не ми хареса напълно, със сигурност няма да ме отегчи, насочи избора ми към “Всичките наши тела”. Овен това имахме дебат крава ли, овца ли е добитъкът на корицата, а такива разговори винаги ме предразполагат.

“Всичките наши тела” е, както е акуратно посочено, сборник със свръхкратки истории. Максималната дължина е около страничка и половина, повечето разкази са по половин, а имаше някои, събрани в 3 реда. Обща тема ми е трудно да обособя, но всичките са може би с житейско-философски уклон. Лично за себе си откроих “манастирски” и  “немски ” цикъл в сборника, но това може и да е малко изкуствено разделяне. Нещо друго любопитно като подредба – пак за себе си открих две истории, отговарящи на заглавието на книгата. Първата е просто уводния текст, втората е същинския разказ. Първата ми хареса повече.

Като цял обаче, не останах така впечатлена от историйките в сборника, както се надявах. Наистина, четяха се бързо и леко, не бяха по никакъв начин префърцунени или натоварени с претенции. Последното си признавам, че ме притесняваше, и се радвам, че този ми страх не се изпълни.  И заради тази краткост, съвсем няма време да досади или да стане неприятно. Но много малка част от тези 103 истории успя да ме докосне така, както очаквах, и имаше концентрацията и заряда, които търсех.

От тези, несъмнено “Трите пъти, в които Х.Х. беше щастлив” бе най-силният от мен. Наистина това беше перфектната миниатюра – едва две изречения, в които обаче беше събран цял живот. Ако ви попадне тази книга, дори и в книжарница или библиотека – отгърнете на този разказ!

Останалите истории, които ми допаднаха, бяха от по-дългите. Докосна ме историята за “Костенурката” – каска;  и абсолютно се видях в “Ангела на непрочетените книги” и тази извисяваща се кула; този неразрушим Вавилон, който наистина успява да достигне небесните селения. “Кожа” сама по себе си също беше много силна миниатюра, това, което ми попречи да я обикна напълно, е че по същата тема съм чела по-интригуваща интерпретация – беше разказ отпреди години за един от конкурсите по името на Агоп Мелконян, ако не греша. Авторът, за съжаление, не помня. “Петел в Пирогов”  също бе от по-добрите истории за мен, където можех да визуализирам в главата си всяка дума, както и това между редовете, и това, оставащо след тях.

По-голямата част от останалите истории бяха някъде между окей и мех.  В повечето виждах идеята и посланието, което трябва да предадат,  но просто не успяваха да ме накарат и да ги усетя. Най-тъжно ми беше в случаите, когато виждах как този заряд се натрупва, и накрая последното изречение, вместо да бъде грандиозна кулминация, разваляше всичко за мен. Един-два разказа бяха откровено слаби в моите очи, като този за Добермана.

Топчестата ми оценка за тази книга е между около 2,5 зведи, което също е цифровия еквивалент на между окей и мех. Ако ме попитате в различен момент, мога да ви я закръгля към две или към три звезди. Все пак намирам, че това наистина беше подходяща препоръка за мен – тъй като именно по-дългите истории ме впечатлиха, сега ме гложди чуденето дали пък разгърнатите разкази и книги на Георги Господинов няма наистина да ми харесат. Отговорът на това чудене надали ще се намери в следващите 1-2 години (т.е. няма да подхвана друга негова книга, знаейки навиците си), но няма да го зачерквам от читателския си списък и любопитството да намеря този отговор няма да спле да ме гложди.