[book review] "4-часовата работна седмица" - Тимъти Ферис

Заглавие: "4-часова работна седмица"
Автор:Тимъти Ферис
Жанр: автобиография, самопомощ
Издателство: Изток-Запад
Топчеста оценка: 2 звезди
Бележка: четена за Читателски клуб Орбита - филиал нехудожствена литература :D

Значи, убедена съм, че това момче, авторът, много обича да слуша собствения си глас :D
"Четиричасовата работна седмица" е книга за бизнес и, в известна степен, времеви мениджмънт, която обещава, че е възможно да намалите драстично работно си време, да получавате в пъти повече пари и да обиколите света.
Бтв, ако случайно четете това в Гудрийдс, може направо да прескочите оттук на ревюто на Ваня, защото е много хубаво и изцяло обобщава мислите ми по въпроса.

Като цяло, не ми хареса.

Беше ли ми полезна и вдъхновяваща? По-скоро не. Въпреки че съдържа някои несъмнено верни твърдения, формули и идеи, тези, които биха ми вършили работа, знаех от преди.
Първо, да уточня - не взех книгата с идеята, че може да промени из корен професионалния ми живот в медицината. Реших да разглеждам нещата така - да приема писането, както художествено, така и за ревюта в блога и популяризирането като един вид онлайн бизнес; и да видя дали мога да приложа съветите на Тим Ферис, за да ги развивам, като влагам около 4 часа седмично. Звучи адекватно за книгата, нали? И евентуално, ако намеря за добре, да включа нещо от идеите в личния и основния си професионален път. Дори и така, написаното в предния абзац си стои.

Първото, което ми направи впечатление, бе хаотичният и накъсан изказ на книгата. Тим Ферис приказва много, а казва изненадващо малко предвид идеите на книгата. Повтаря се често, и то не по начин да затвърди казаното, а сякаш за да се изфука - например проектът му за контакт на студентите с известни личности е преразказан най-малко три пъти; веднъж от него и после от "свидетелства" на участници. Тим несъмнено има едно солидно его, може би подплатено с немалкото му постижения, чиято значимост не отричам.  Просто, поне за мен, не го прави особено приятен за четене.  Всъщност, по едно време ми стана дори изключително неприятен за четене. Със сигурност е успешен, но не мога напълно да приема всичко в манталитета на "новобогаташите", поне не и в начина, описан от него. Плюс стила на писане и оформяне на книгата, за мен си беше малко или повече мъка. За срещата на живо за Читателския клуб се явих с прочетени първите два раздела от D-E-A-L концепцията му, плюс последните около 40 страници, където са допълнителните статии от блога му. После прочетох малко на диагонал останалите два раздела, преди да напиша ревюто.

Книгата борави с доказани принципи. От тези, които на мен са ми полезни, и са ежедневно приложими, повечето знаех отпреди. Един от любимите ми е този за "мини списъка със задачи" - няколко неща, които ако отметнеш през деня, може да го броиш за успешен. Аз си правя такъв списък с три точки за домашните задачки - наясно съм, че никога няма къщата да бъде идеално чиста и подредена, но ако изпълня тях, значи положението не е толкова зле. Въпросът е в постоянството. Има още идеи и упражнения, с които човек да стане по-смел в преследването на мечтите си.  Съгласна съм с много от тезите му - че в работата човек трябва да набляга не на количество, а на качество; че често нарочно се разсейваме, за да отложим свършването на дадена задача и по този начин си умножаваме работата; че това, което си представяме като най-фатален сценарий всъщност е много малко вероятно и далеч не така разрушително, както го виждаме в ума си.
От оригиналните му идеи несъмнено най-много ми хареса тази за "мини-пенисониранията" - едни дълги-дълги отпуски, през които да се насладиш на постигнатото досега и да направиш амбициозните си пътувания и цели,  преди коленете и кръстът ти да почнат да напомнят често за себе си. Като цяло пътешествията са силно застъпени в книгата, и който мечтае да види повече свят, може да намери идеи.

Примерите затова пък бяха едно доста слабо място на книгата според мен. Тя е препълнена с историите на хора, постигнали вечно щастие, благодарение на примера на Ферис. Това е нормално и очаквано, но болшинството бяха напълно еднотипни. Индивид А получава прозрение, че е нещастен, зарязва гадния си корпоративен живот и постига удовлетворение и щастие чрез изключително успешен частен онлайн бизнес.  Едвам се различаваха един от друг и ми липсваха подробности.  Можеше да има и повече практически методи как добрите идеи, които предлага, да се превърнат в устойчиви навици. Иначе в повечето случаи разчита само на силата на волята... което на повечето хора не им върши работа.

Приложима ли е за всички занятия и професии? Със сигурност не. За мен тази книга твърдо е писана за хора, занимаващи се с бизнес и предприемачи - или желаещи да се развиват в тази сфера. Да, ако искате, може да ги прилагате тези принципи в други сфери на живота си, няма никакъв проблем. Но ще трябва в различна степен (зависи къде искате да ги приложите) да ги екстрахирате от тук и да измисляте как да ги интегрирате отново. А едно от нещата, за които съм твърдо съгласна с Тим Ферис, е че няма смисъл от излишна работа. Несъмнено може да си намерите книги, които са точно за сферата, която ви трябва. Разочаровах се, че не намерих нещо ново, което мога да ползвам.  Все пак, искам отново да подчертая, че почти всички идеи и принципи са верни и валидни. Просто - първо, не ми бяха нови; и второ - виждала съм ги по-приятно разписани.

Много зависи какво ви стимулира и надъхва. Ако сте личност с характер тип А, подходът на Ферис може и да ви допадне и да ви амбицира. Във всеки случай, препоръчвам първо да хвърлите едно око на блога му, да прочетете няколко статии и да прецените за себе си. Въпреки че повечето хора описват, че са прочели книгата за един-два дни, само половината за мен беше цяла седмица борба, така че е хубаво да прецените дали е за вас, преди да инвестирате време и усилия.