About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 28 май 2019 г.

[mini book review] "(Не)обикновените животни" - Чавдар Черников

Заглавие: "(Не)обикновените животни"
Автор: Чавдар Черников

Издателство: Българска наука (налично в сайта на Изток-Запад)
Жанр:научнопопулярен
Топчеста оценка: 5 звезди

Като малко почивка от супер точните науки, сега искам да ви покажа едно книжле, което е истинско съкровище. Получих го преди няколко години от Читателския колет на сайта Читател, но сравнително често посягам към него, най-вече като се присетя и искам да покажа нещо на някого.

Докато предните книги се занимаваха или с огромната Вселена, или с микровселената на частиците, следващите четива се посвещават на една по-близка, видима Вселена - но в никакъв случай по-малко вълнуваща. Защото ако си мислим, че знаем всичко за животните и взаимоотношенията между тях, дълбоко се лъжем. Зоологията крие много тайни, и Чавдар Черников ни разкрива някои от тях.

Тънка книжка, но чудесно изградена, и текстът е украсен както със снимки, така и с рисунки. Очарователен детайл бяха малките рисунки в дъното на всяка страница, тематични за всеки дял на книгата. Тя е разделена основно на две - (Не)обикновените отрови и (Не)обикновените взаимоотношения, а по-нататък се разклонява още, засягайки различни теми, като канибализъм и размножаване например, в частта за взаимоотношенията.

Обхванати са предимно по-низшите разреди, като насекоми и  мекотели, после риби, влечуги и земноводни, и сравнително малко споменавания на птици и бозайници. Всяка статия обаче крие изненада - знаехте ли например, че има отровни птици? Или че има паразитиращо ракообразно, което живее в устата на риба, заемайки мястото на езика ѝ и хранейки се от кръвотока ѝ? Че има пеперуди вампири? Че отровата на някои животни зависи от диетата?

Убедена съм, че всеки ще намери в "(Не)обикновените животни" факт, който да го изненада и изуми. Научното и популярното са перфектно балансирани, а авторът разказва така увлекателно, преминавайки от едно удивително същество към друго, че ще свършите книжката преди да се усетите, че не четете художествена литература.


събота, 25 май 2019 г.

[comic book review] Дедпул убива наред

Заглавие: Deadpool Killogy/"Дедпул избива вселената на Марвел", "Дедпул убива класиките", "Дедпул убива Дедпул
Автор: Кълън Бън и колектив

Издателство: Артлайн (на български)
Жанр: комикс, екшън, фантастика, 18+
Топчеста оценка: 4 звезди

В една от многото вселени, един провален експеримент отключва напълно лудостта на и бездруго морално нестабилния Дедпул. Той вижда само един начин да сложи край на страданията на света и на себе си - да избие всичко подред. Започва от героите от собствения си свят, после се прехвърля във вселената на литературната класика, докато най-накрая не стигне до най-важния си противник - всички варианти на себе си.

Има ли светът шанс, ако Дедпул е решил да се обърне срещу него?

На български тази история излиза като три отделни книжки. Ние я взехме на английски в едно издание, от една Алея на книгата малко преди да обявят превода. Чак сега обаче се довлачих до прочитането ѝ, отчасти защото другарчето ми, който я прочете първи, каза, че другият комикс, който взехме, е много по-добър. От нашенските книжни блогъри чувах обаче все хубави неща, а всички знаем, че е най-добре да провериш сам.

Та, Дедпул отново е тук, въоръжен с това, заради което го обичаме - остър меч и още по-остър език. Това са и двете основни съставки на сюжета на книжката - грандиозни, изпълнени с насилие битки и забавни - макар и откъм страната на черния хумор - диалози. Или понякога монолози, зависи как гледате на леко шизофренясалия Дедпул. Заглавието на първата книжка, "Дедпул избива героите на Марвел" е достатъчно да обобщи съдържанието - тук в лудостта си Дедпул погва подред всички знайни герои на комиксовия гигант. Причината - без да се задълбавам и да влизам в твърде много спойлери от оскъдния сюжет  - е убедеността му, че мъките му ще свършат ако успее да унищожи света като цяло, създателите и причините му за съществуване.

Втората част, "Дедпул убива класиките", се затвърди като моя любима. Тук мелето продължава, но определено оцених врътката, с която Дедпул се насочи към света на литературата. Непрекъснато се чудех кое произведение ще попадне следващо под мушката му, а също и кои модерни герои е вдъхновило. Призрачният ездач беше логично последствие на Конника без глава от Слийпи Холоу, но някои определено ме изненадаха! Тази част на комикса също ме изненада с ответен ударен отбор, по-разнороден дори и от Лигата на необикновените джентълмени. А финалните панели бяха красиви и тъжни по един странен начин.

"Дедпул убива Дедпул" е финалната част на комикса, която ни запознава с безбройните варианти на Дедпул, сред които несъмнено изпъкват Догпул, Дъкпул и Пандапул, които може и да имаха други имена в комикса, но тези обясняват достатъчно добре същността им. Страшно много ми се прииска да видя един двубой между Дъкпул и Спайдърпорк, а колкото е шантава вселената на Марвел, като нищо да ми се сбъдне желанието. :D  Убийствената трилогия тук стига до изненадващо щастлив завършек (един вид), макар и с цената на доста убити Дедпули.


 След като най-накрая го прочетох, мога да потвърдя, че антологията със зомбираните президенти ми  хареса повече,както и Дедпул срещу Спайдърмен, с който също се сдобихме с няколко преведени броя. Но "Дедпул убива" също не беше никак лош.

Основното ми оплакване е откъм доста оскъдния сюжет. Акцентът тук е на битките, мелето, хвърчащите карантии и крайници, и характерните за Дедпул остроумни реплики. Историята е колкото да има завръзка и в следващите комикс книжки да има оправдание Дедпул да се втурне да избива съответно литературните герои и после себеподобните си.Това беше особено явно в първата част. Във втора и трета част се натрупаха малко повече неща, които да обогатят историята, и както споменах, втора ми остана любима.

Един друг детайл, заради който си струва човек да обърне внимание на антологията, са допълнителните корици вътре. Дори и да ми се струва нещо дребно, артът и композициите им са много готини, и не са за изпускане.

Цялостното ми мнение за комикса е като цяло положително. Беше изпълнено с екшън и хумор и ако това е, което търсите по принцип, ще уцелите десетката с него. Освен това позволи да надникнем в необятната Мултивселена на Марвел, която е побъркваща и очарователна (ако не сте гледали още Спайди-вселената, горещо я препоръчвам) и в първоизточниците, вдъхновили някои икони на комиксите.






вторник, 21 май 2019 г.

[book review]"Нямаме никаква представа" - Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Заглавие: "Нямаме никаква представа"
Автори: Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Жанр:научнопопулярна
Издателство: Изток-Запад
Топчеста оценка: 5 звездички

Тази книга е също така известна вкъщи като "книгата за физика с лами". Но не се подлъгвайте! Всъщност има и купища други неща освен лами (например слонове), и ще получите представа за страшно много.

Хорхе Чам е доктор на инженерните науки, който се вихри като художник на комикси, а Даниел Уайтсън е физик в областта на елементарните частици. Двамата автори се нагърбват с нелеката задача да обяснят ясно, разбираемо - и илюстрирано! малкото, което знаем за нашата вселена, и си поставят дори още по-висока цел - да задават правилните въпроси за нещата, за които нямаме никаква представа. Тази книга е и като въведение в основните постижения на физиката от последния век, открития като кварките, теории като Стандартния модел и Струнната теория, разликата между антиматерия и тъмна материя.

Ако горните неща ви звучат плашещо и сложно - не се бойте. Първо, защото така или иначе нямаме никаква представа, и второ, защото Чам и Уайтсън са се постарали да обяснят нещата максимално добре.

Помните ли поредиците "Страховитото в историята" и "Страховитото в науката"? За мен те бяха много по-лесно запомнящ се и интересен материал от всеки учебник. И естествено, изключително забавен. А сега си представете един ъпгрейднат вариант на "Страховитото в науката" за модерна физика в 400 страници. Всъщност, няма какво толкова да си го представяте - просто вземете "Нямаме никаква представа".

Хорхе Чам е илюстрирал, а Уайтсън е разказал всичко с много разбиране - както към материята, така и към нивото на потенциалния читател. Цвилила съм от смях през половината книга, докато всъщност разбирах важни неща. Прочетох "Нямаме никаква представа" преди "Физика на невъзможното", и тя реално ми даде солидни основи. Едно от нещата, които най-много ми помогна да разбера книгата на Мичио Каку, бе  обяснената тук причина за лимитиращата роля на светлинната скорост и последиците от превишаването ѝ. Друго също чудесно и илюстрирано нещо бяха допълнителните измерения. Изобщо, двете книжки се комбинираха чудесно, а "Нямаме никаква представа" би била чудесна към всяка друга книга за физиката.
Примерите са просто уникални :D Същевременно обаче с тези шантави мисловни експерименти, където разфасоваш лами, един от най-ценните уроци, които ми даде тази книга, е да не се предоверявам на примерите и сравненията, и да се опитам да мисля по-широко. Ако мога неточно да цитирам текста: "В един момент е окей да кажеш на малката си дъщеричка, че тигърът е голямо котенце, но после, когато тя бръкне в клетката в зоопарка, изведнъж ти си безотговорния родител".


Те го бяха разказали по-смешно. :D  Но с други думи, тази книга ми помогна да откъсна съзнанието си от представата за атомите като за малки топченца с левитиращи около тях още по-малки топченца, който образ ме преследва още от гимназията. Считам това за голяма победа за себе си.

Затова, ако искате да стартирате читателското си пътешествие из дебрите на физиката и астрономията, горещо препоръчвам първата ви спирка да е "Нямаме никаква представа". Освен, че е лека и забанта, че щрихира много основни елементи и теории за модерната физика, тази книга не го прави по свръх-опростяващ начин. Напротив, успява да подготви читателя за това колко необятно е всичко, как нещата бягат от интуитивната ни логика, заложена от материалния свят, в който живеем. И за това, че нямаме никаква представа :D Но някой ден, може би, ни предстои да разберем. И със сигурност, да разберем повече от това, което знаем днес.
Моля ви, забележете как ламата още е разполовена! XD


неделя, 19 май 2019 г.

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку

Заглавие: "Физика на невъзможното"
Автор: Мичио Каку

Жанр:научнопопулярен
Издателство: Бард
Топчеста оценка: 5 звездички

Всички знаем, че фантастиката и търсенето на невъзможното са вдъхновили не едно откритие, което за нас е вече ежедневие. Колко обаче е голям скокът до следващото подобно откритие? Колко време остава, докато можем да движим предмети с мисълта си или да помолим Скоти да ни телепортира? Застрашава ли ни наистина Звездата на смъртта? Дали скоростта на светлината наистина е непреодолимият праг, който ще попари надеждите ни за междузвездни пътешествие? Мичио Каку дава отговорите на тези въпроси и на други, които несъмнено са минавали през главата на всеки, поне малко изкушен от науката и фантастиката.

Изкушавам се да нарека тази книга "най-добрата" от импровизираната ми научна сесия тази година, въпреки изключително силната конкуренция, която смятам да продължа да ви представям. Мичио Каку се оказа прекрасен за четене автор, както от от научна, така и от литературна гледна точка (за разлика от Карл Сейгън, чиято "Точица" почнах, но нещо ми е скучна).  Освен че говори изключително разбираемо за тези умопомрачителни научни постижения, той гледа на нещата и с една ведрост и оптимизъм за съдбата и постиженията на човечеството. А като бонус - книгата ще зарадва до мозъка на костите всеки фен и нърд на планетата, защото буквално се позовава на неща, които сме виждали в книгите и филмите, най-вече на Стар Трек. "Доктор Кой" за мое съжаление не присъства, а аз се бях навила за това от корицата с този примамващ ТАРДИС-оподобен обект. :D  Признавам обаче, че разбирам - "науката" в този обичан за мен сериал е доста по-неконвенционална, и повечето изобретения там биха се озовали в Категория III.


Какви категории ли?

Авторът разделя невъзможните неща в три категории - 1) невъзможни за нас в момента, но напълно постижими в обзоримо бъдеще, 2) невъзможни, но без да са в разрез със законите на физиката, и 3) в противоречие с физиката, поне такава, каквато я познаваме днес. В първата категория попадат неща като силовите полета и левитиращите обекти, във втората - постижения като машини на времето. В третата група попадат  учудващо малко неща, сред които е четенето на мисли.

Стъпка по стъпка Мичио Каку разисква привидно невъзможното събитие и това какво е необходимо да се постигне, за да бъде реализирано то. Например, светлинни мечове и силови щитове напълно идентични с видяното на екрана не могат да бъдат постигнати. Но като визия, като функционалност и изобщо в почти всяко  отношение тези изобретения са на няколко крачки от нас. Светлинните мечове може да се превърнат в плазмени, а за да се имитират всички способности на щитовете ще се наложат да се комбинират няколко слоя с различни оптични и енергийни свойства. Но да, оказва се съвсем възможно!

И да, книгата спокойно може да се използва като наръчник за автори-фантасти, които искат да са максимално коректни. Дийдра, за теб говоря, естествено :D Така ще може да дадете на злодея си максимално реалистична Звезда на смъртта (която ще трябва да наречете по друг начин, за да не нарушавате авторското право на Лукас ) или да си харесате точния начин на телепортация, ако искате да дадете на героя си допелгангер.

"Физика на невъзможното" е сравнително отдавна излязла книга за сфера, която се развива бързо.  Написана е 2008 година, у нас излиза 2010. Интересно е обаче, че това не я прави морално остаряла. Мичио Каку прави научни предсказания от базата на 2008 какви открития предстои да се случат и какви проекти да се изпълнят. Бях възхитена, когато осъзнах, че някои от тях наистина стават пред очите ни.  През 2013 доказаха съществуването на Хигс бозона. Преди има-няма месец заснеха черна дупка.  Нещата се случват! И фантастите може би трябва да побързат, за да не се окаже, че вече творят просто в приключенския жанр :)


събота, 4 май 2019 г.

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

Заглавие: "Книгата за математиката"
Автор: Клифърд Пиковър

Издателство: Книгомания
Жанр: научнопопулярен
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази година ме e обзел неочакван глад за научнопопулярна литература - и то при условие, че предните години не съм подхващала нищо нехудожествено, което да не е във връзка с работата ми. От време на време имах разни такива пориви, но чак през 2019 ги пуснах на свобода.

"Книгата за математиката" беше едно от тези издания, които пробуждаха подобни пориви. А това, което ги потушаваше, беше сравнително високата цена (35 лв), която макар и несъмнено оправдана за луксозно издание, не ми се даваше, ако не можех поне да отгърна книгата. Пък тя беше все опакована в найлон! Не ми се рискуваше да се окажа с книга, която е много над моето ниво и да не схвана нищо. Ако не знаете, моето ниво по математика е горе-долу на морско равнище.

Тази година обаче я намерих разопакована, така че мога да ви разкажа какво ви очаква зад кориците на тази очарователна тежка книга.
В над 500 гланцирани страници са обобщени 250 математически факти, открития, личности и загадки от древността до наши дни. На всеки от тях са отделени точно две странички - една за текст и една за илюстрация. Картините също варират от исторически фотоси, през конкретните игри и уравнения, до разкошни сложни фрактални изображения в цветовете на дъгата (и някои геометрични фигури, изобразени в ужасни цветове и шарки).
Книгата започва да изброява математическите открития... още преди началото на човешката цивилизация! Първата статия всъщност е посветена на мравките и техния вграден крачкомер, преди да продължим напред към приматите и нивата на човешкото развитие.
Езикът на статиите е максимално адаптиран за широката публика, колкото е възможно. Но тъй като това е книга за математиката, не може да се избяга напълно от ползването на формули. Признавам си, че не успях да разбера изцяло някои. Но затова пък научих много нови термини, като имагинерните и сюрреалистичните числа (казвам, че им научих имената, не, че ги разбирам), имена, събития и закони. Може би любими ми бяха статиите с лек исторически оттенък, защото освен самите събития даваха представа и за хората и за фона, на който са се развивали.Дори сравнително  запомних някои - когато после четох "Физика на невъзможното" и споменаха принципи за неопределеността, метафоричната камбанка звънна. А и се амбицирах да потърся сериала NUMB3RS, където математик си проправя път да помага на ФБР, сред ордите патоанатоми, физици, антрополози и други видове гении.

Все пак обаче давам на "Книгата за математиката" 4 звезди вместо максималните 5. Причината е, че минималното място, отделено за всяка статия, можеше да бъде оползотворено и малко по-добре.  Ясно ми е, че не може в една страница да бъде събрана информация, за която са написани цели томове (а и нямаше да го схвана). В някои статии обаче опитът да се съберат твърде много факти и странични примери объркваше, вместо да внесе яснота. Имаше термини, които в същия обем съм виждала много по-добре и достъпно обяснени, като най-яркия пример беше разгъвката на тесаракта (четиризмерния вариант на куба). Най-много ме дразнеше обаче текстът към илюстрациите, защото в поне 70% от случаите същите изречения бяха повторени дума по дума няколко абзаца по-горе. Така на някои страници близо 30% от пространството бяха пропилени!

Дори и така обаче ми беше много приятно и интересно да чета "Книгата за математиката".  С нетърпение очаквах моментът от деня, когато ще се прибера и ще напредна с няколко страници през вековното пътешествие на математиката. На места оскъдната информация провокираше човек да се задълбае от други източници. Научих много, някои неща дори запомних :D
Книгата е наистина красиво издание, и може да се чете и последователно, и да се ползва като справочник, и да се разглежда като албум с илюстрации. Ако обичате научнопопулярната литература и искате да отдадете дължимото и на математиката сред другите науки - "Книгата за математиката" може да намери място сред лавиците ви.