About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 15 декември 2018 г.

[book review]"Писма от дядо Коледа" - Дж.Р.Р.Толкин

Заглавие:"Писма от дядо Коледа"
Автор: Дж.Р.Р.Толкин

Жанр:детски, фентъзи
Издателство: Колибри
Топчеста оценка: 5 звезди

Надали има човек, който не е чувал за Толкин и творчеството му. Мнозина читатели и любители на фантастиката и фентъзито са откърмени с историите му. Може и да има хора, които не са почитатели на сагите му за Средната земя, но никой не може да отрече таланта му. Тук обаче ви предстои да се срещнете с един различен Толкин, и не виждам как може да не се влюбите в тази книга.

Всички деца пишат на дядо Коледа. Но невинаги той отговаря. "Писма от дядо Коледа" събира колекция от писма, излезли лично изпод перото на добрия старец (може би с малко помощ от страна на Толкин), адресирани до децата на семейство Толкин. В тях дядо Коледа отговаря на писмата, които сам е получил, и разказва да живота си на Северния полюс - за приключенията и проблемите при подготовката на Коледа, посрещанията на Нова Година, приключенията на елените, елфите и най-близкия му помощник - Мечока.

Докато четях тази книжка си мислех, че всяко дете заслужава такава Коледа, и че Толкинови са били прекрасно семейство. Всяко писмо е толкова пропито с обич и магия, че съм сигурна, че децата са очаквали тази кореспонденция с по-голямо нетърпение, отколкото самите подаръци и коледни тържества. Всяко писмо е истинско произведение на изкуството - като се започне от накъдрения - и понякога треперлив почерк на дядо Коледа (ех, какво да се прави... години, пък и е студено там!). Всяка история, която разказват, е илюстрирана и изпъстрена с бележки - най-често от Мечока, който често има собствено мнение и има какво да добави към версията на дядо Коледа.
Писмата са можели да се похвалят освен със съдържание и с външно оформление - полярни марки и пощенски знаци. А всяко доставяне е било по собствен сценарий - кога пред камината, кога на пода, заобиколено от снежни отпечатъци от ботуши. И да, ако не е станало ясно досега - книжката освен превод, има и фотокопия на оригиналните писма и рисунки!

Историите, които разказва дядо Коледа са сами по себе си изпълнени с вълшебство, приключения, и малко неволни пакости. Признавам си, от време на време ми се струваше, че още оттук започват да прозират елфите и гоблинските скривалища, които тепърва предстоят в "Хобит". Но и без асоциации ми беше интересно да чета - какви ще ги набърка пак този несръчен мечок, най-вече! Сюжетите на писмата са достатъчни да занимават децата дълго - и се обзалагам, че на Толкин му се е наложило да измисля в крачка отговори на доста нови въпроси!

Но поне за мен, водещи бяха емоцията, любовта и креативността. Винаги съм се възхищавала на Толкин, но след тази книжка тези ми чувства се удвоиха - заради магията, която е създал и е поддържал за децата си повече от 20 години. През редовете на писмата виждаме как се раждат по-малките му деца, а как големите - порастват; прозира и мъничко от реалността в тези години - период между две войни. Но нито за миг, магията не спира.

"Писма от дядо Коледа" лесно се нареди на върха на любимите ми коледни книги. Леко си дели мястото с роман на един друг майстор - Лиман Франк Баум. Но за него - друг път. Може би догодина.

"Писма от дядо Коледа" е книга за всяка възраст. Може би ще докосне различните поколения по различен начин, но гарантирам, че ще ви сгрее по най-прекрасния начин. А на мен ми остава да се надявам, че някой ден ще мога и аз да създам толкова прекрасни празници за децата и близките си.



петък, 14 декември 2018 г.

[придобивки]Разопаковане - Muggle Struggle

Обикновено не правя разопакования на кутии, по простата причина, че се бавя твърде много, и докато се наканя да напиша подобен пост, съм разхвърляла половината предмети от кутията, а междувременно са изпратени още три. Но за тази кутия реших да се стегна, защото е съвсем нова и има тепърва да се развива.


Кутията, за която иде реч, се подвизава под звучното име Muggle Struggle . Открих ги, когато преди месец правиха томбола с награда. Това представлява книжна фен-кутия, но без книга, само с предмети, които са преимуществено ръчна изработка. Първата им кутия "Валпургиеви нощи" не ме впечатли толкова, но реших да пробвам с декемврийската, и трябва да кажа, че има подчертан напредък.
Нека започнем разопаковането подред.
Кутията е с лого на кутията от едната страна и с персонализиран надпис от другата. По принцип, не е добра идея да изкушавате хората да въртят кутията насам-натам, но за щастие, нещата вътре бяха подплатени отвсякъде.
Под картичката "Получател" е скрито името на късметлията, за когото е кутията. Както ще разберем по-нататък, това не е единственото персонализирано нещо в кутията.

Темата на декемврийската кутия е коледна и е с предмети, вдъхновени от Хари Потър, Софийски магьосници, Дворовете на Сара Дж.Маас и коледните приказки и легенди

Първото, което ми направи впечатление, бе писмото. Защото е огромно. На снимката не си личи, но е 4 страници. Това не е просто опис на предметите, а истинско, лично писмо за получателя. С обяснения, цитати и цяла малка коледна приказка, писмото носеше тръпка само за себе си, и направо мога да го броя за отделен предмет.

Коледните картички са 5 на брой. Всяка си има собствено заглавие и вдъхновение, описани в писмото. Естествено, любима ми е картичката с душкото, а на второ място е "Бастунчето на Дядо Коледа" (най-дясната). Несъмнено всичките ще влязат в употреба по празниците.  Към хартиените творения има и един заскрежен книгоразделител, който по цветова гама и стил причислявам към предметите, посветени на "Двор от скреж и звездна светлина".


На Сара Дж.Маас са посветени брошка и коледна топка, като двете са комплект - изработени от сини пухчета, брокат, сняг и звездно-небесни висулки.
В писмото пише, че всеки ще получи нещо уникално, така че предполага има разлики в топчетата и висулките. На снимката коледната топка не си личи много, но на живо е по-красива заради броката. А и ме радва как се мандахерцат вътре.

Сара Дж.Маас напоследък ми е страшно изкушение. Навсякъде има неща за нея, и повече от всякога досега, ми се струва, че изпускам нещо. Каня се да я прочета, но просто имам толкова много други накупени книги, че буквално ми е гузно да почна да купувам още една. Но, както се знам, някой ден ще се изкуша... Вие коя нейна поредица препоръчвате?

На "Софийски магьосници" е посветена коледна играчка - заснежена шишарка, което изглежда е предметът, който помага на Бриян да съсредоточи силите си. За щастие, това беше споменато в писмото, защото, въпреки че както виждате имам кигата, още не съм я прочела. Вижте точката, която ме мъчи покрай Сара.

И стигаме до фендъма, дал името на кутиите - Хари Потър. Посветени на света на младия магьосник имаме чорапки, свещ и чаша, които може да видите горе на общата снимка. Кутията е с герба на Хогуортс, и въпреки че е хубава, не знам какво ще я правя, защото преливам от чаши XD Чорапките са още един персонализиран предмет - при поръчката можеше да уточним кой дом сме. Аз съм Хафълпаф, и съответно получих жълти чорапки. За тези, които не са посочили, е имало отредени черни - Гриндевалдски. Нямат специални картинки, но затова пък са пухкави термо чорапи, а не обикновени.

Свещта определено бе любимият ми предмет от кутията. Наистина, преди запалване имаше аромат на бадем, в който се влюбих - много го обичам. След запалване придобива по-мек аромат на ванилия и масло. Ароматът се води "Бирен шейк". Винаги съм си представяла бирения шейк с лека нотка на уиски, но предполагам трябва да става и за непълнолетни :D На бурканчето освен завито клонче имел имаше и залепено малко послание от Луна.

Остана да спомена само и още един ароматен предмет - три пирамидки тамян за ароматизиране.

Може би единствената ми критика към кутията е броят картички. Просто когато човек знае че го очакват Х на брой предмета, очаква по-голямо разнообразие, а не 5 от предметите да са еднотипни.

Така, ето каква е равносметката:
писмо
Хари Потър: чаша, чорапи, свещ, картичка с Душко
Дворовете: коледна топка, брошка, книгоразделител
Софийски магьосници: шишарка/коледен орнамент
Коледни легенди и традиции: 4 картички и тамянови пирамидки.

Цената на Muggle Struggle кутията е 20 лв. Струва ли си? Определено. Като нето цена, предметите в кутията доста надвишават цената ѝ. Мисля, че само ръкоделните неща правят над цената на кутията.

Какво трябва да имате предвид, ако я поръчвате? Болшинството неща вътре за ръчна изработка. Т.е., очаквайте, че поне една част от нещата ще са само асоциативно свързани с фендъма. Като шишарката на Бриян или орнаментите за Дворовете от тази кутия. Не очаквайте готови принтове или лога. Като човек, който също се занимава с разни видове ръкоделие, напълно разбирам това, и че понякога е много трудно да измислиш нещо подходящо. Да се чудиш как да обърнеш бродерия на тефтер, или да правиш еднорожки курабии, с надежда получателя да ги свърже с вярната книга (стана!). Засега момичетата се бяха справили много добре със задачата хем да има връзка с фендъма, хем предметът да намира приложение. (Да, така е, коледният месец предразполага - винаги нещо може да стане орнамент :D ) Засега, доколкото разбирам, в кутията не се предвижда книга. В зависимост от личните ви предпочитания, това може да е както плюс, така и минус. Предвид бройката непрочетени книги вкъщи... за мен май ще е плюс.

Дали бих поръчала пак? Да, определено. Може би не всеки месец, но със сигурност бих поръчала пак. Не просто защото подкрепям two struggling muggles :D , а защото получавам кутия, изпълнена с изненада, грижа и лично отношение. 



четвъртък, 13 декември 2018 г.

[book review] "Малката книжарничка край Сена" - Ребека Рейзин [book club]

Заглавие: "Малката книжарничка край Сена"
Автор: Ребека Рейзин

Жанр: съвременен, любовен
Издателство: Сиела
Топчеста оценка: 3 звезди
Бележка: четена за клуб "Орбита"

По обясними причини, тази книжка набира сили по това време на годината. От коледните четива, които ми попаднаха тази година обаче, тя не можа да се класира много високо. Въпреки че беше бърза и сравнително приятна, беше комбинация от неща, които ми харесаха, и такива, които не ме впечатлиха.

"Малката книжарничка край Сена" е голямото предизвикателство, с което се сблъсква Сара. Тя е управителка на книжарничка в малко американско градче, но когато нейната приятелка Софи от Париж я моли да се разменят, за да избяга от любовна мъка, тя импулсивно се съгласява. Вместо очарователно френско приключение обаче, изпълнено с книги и романтика, в Париж я очакват само проблеми - книжарница в хаос, несъдействащ персонал, разпадаща се връзка. Ще успее ли Сара да спаси книжарничката и отношенията си с Ридж, непрестанно пътуващия ѝ любим?

Както казах, чувствата ми към тази книжка са леко раздвоени. Откъм положителния полюс е Сара - една супер мила главна героиня, на която ми беше изключително лесно да съчувствам и да съм ѝ съпричастна. Рядко се идентифицирам с герои от книги, но Сара е една от тях. Разбирах я на всяка крачка от пътешествието ѝ - като се почне от книжните ѝ трепети, ентусиазма ѝ от голямата стъпка, която прави, страха ѝ, че ще се изложи, като говори на чужд език, разочарованието ѝ от отношението на Ридж. Сара израсна страшно много до края на книгата, промени се, но запази хубавите неща у себе си, и си остана Сара от Ашфърд. Зарадвах се искрено на решението ѝ да се върне у дома, защото малката книжарничка в Ашфърд ми беше в пъти по-симпатична от "Малката книжарничка край Сена".   А колкото и да е странно именно френската книжарница и всичко в Париж бе това, което ме спъваше в книгата.

"Имало едно време", както е името на парижкото книжно убежище, бе пълна с хаос и лошо отношение. Това, очевидно, бе проблемът, който Сара трябваше да превъзмогне в сюжета. Но така и не можах да харесам нито мястото, нито който и да е от френските герои (под това обобщавам не само французите, а всеки, с който се сблъска тя във Франция.) Луис беше малко изключение от това. Но Софи - приятелката на Сара, инициирала размяната, ме ядосваше неимоверно - с това как просто изсипа тонове работа върху Сара без никаква подкрепа и помощ. ТиДжей и Осеан , които бяха като приятели на Сара и несъмнено бяха по-благоразположени, ме подразниха със своята пасивност - ако бяха прегърнали идеите на Сара за организация от началото, без да клатят само глави, нещата щяха да се оправят отрано. Беатрис се очерта като главния "злодей" в книгата, и дори след всички разкрития не можах да омекна съвсем към нея. Дори случайните срещи не ми харесаха - Анук беше твърде надменна, за да чета с удоволствие "Антикварното магазинче", а ако някоя сервитьорка ме попита дали сама ще си изям всичко поръчано, дори и да не ме трови любовна мъка, ще види бакшиш през крив макарон. Нашенски, не френски. Цялата атмосфера на Париж ми беше прехвалена и нереална. Може би това зависи от гледната точка. Отдавна не съм голям фен на Париж, макар престоя ми там да се ограничава в три дни. Но винаги бих разменила седмица в Париж за ден-два в Будапеща, Прага, Загреб или Дубровник.

Та, нещо страдам от синдром на парижко разочарование :D Приемам препоръки за лечение. Хвърлила съм око на "Париж на чудесата".... но Не.Трябва.Да.Купувам.Нови.Книги.

Освен тревогите покрай книжарницата,  има още няколко мини сюжета. Един, естествено, е посветен на Ридж - любимият на Сара, и разисква връзките от разстояние. Зарадвах се на развръзката, защото подобни отношения сякаш рядко оцеляват по книгите, но все пак не одобрих поведението на Ридж. Другите линии бяха за Луис - единственият френски лъч симпатичност в книгата, и една връзка тайнствени писма. Тях няма да обсъждам в подробности, та да ви остане все пак нещо за разгадаване в книгата :D

"Малката книжарничка край Сена" беше бърза, сравнително приятна книжка. На мен ми хареса заради Сара и от нея си запазих две важни поуки - че е важно човек да си дава почивка, и че вкъщи си е най-хубаво.  На още по-романтичните натури от мен, които обичат Париж и Айфеловата кула, може би ще намерят и повече очарование в книжката.


сряда, 12 декември 2018 г.

[book event] TISTHESEASON Четатон - резултати

Ако си спомняте, в началото на месеца обявих участие в Коледен Четатон TISTHESASON , за който разбрах от Пътешествие из моята библиотека . Сега има и бг коледен четатон, но вече се бях нагласила за този, въпреки че нашенските категории бяха със супер сладки имена. Четатонът TISTHESEASON е организиран от Bookables и всъщност е влогърски, но по подразбиране аз ще си останах в рамките на блога. От самото начало смятах да мина леко, с една или две книги, и като комбинирам категориите. А те бяха следните:
 1.Книга с червено или зелено на корицата
2.Книга, прочетена на фона на коледна музика
3.Сгряваща и уютна книга
4. Тънка книга до 250 стр
5. Книга с празнична история.

Основната ми книга беше "Малката книжарничка край Сена" на Ребека Рейзин
 С нея без проблем запълних 1, 3 и 5 категория. Скоро ще постна ревю, така че няма да се разтягам в обяснения. Все пак, макар че беше наистина уютна и празнична история, ми хареса по-малко от очакваното.

Точка 4 я изпълних с една малка книжка, озаглавена "Юначният българин" от Ангел Каралийчев. Брои се за детска, но реших да прочета нея, защото ми трябваше буквичка Ю, и някакси вътрешно бях решила, че трябва да е нещо юначно...

Точка 2 я изпълних едвам-едвам, като за няколко глави си пуснах коледни песнички за фон на "Ястребът" Но си признавам, че не обичам да чета така, тъй че скоро прекъснах.

И ми остана един ден, в който реших да подхвана книгата, за която първоначално се сетих, когато обявиха четатона. "Преследвана от сенки" бе идеална, но я замених за "Книжарничката", тъй като тя беше част от клубния читателски план.
Засега е перфектно коледна, макар че не е стандартно сгряваща история :D
"Макар да бе приятно да си мисля за отрови през всички сезони, по Коледа усещането бе някак си специално и неволно се ухилих"
Препоръчвам на търсачите на алтернативни коледни истории :D

Някой друг участва ли в някаква форма на коледно читателско събитие? :D

вторник, 11 декември 2018 г.

[book review]"Ястребът" - Моника Маккарти

Заглавие: "Ястребът"
Автор: Моника Маккарти
Поредица: Стражите на Шотландия

Жанр:любовен, исторически, еротика
Издателство: Егмонт 
Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога момичетата имат нужда от хубав исторически любовен роман, а "Ястребът" е точно, ама точно такъв. Шотландци, битки, опърничави дами в беда, забранена любов! Затова всички на борда заедно с Ястреба!

Ерик Максорли, известен под прозвището Ястреба, е не просто умел мореплавател, но и един от Стражите на Шотландия, група воини, тайно подпомагащи Робърт Брус да седне на престола. По време на една тайна среща, той се натъква на измокрената Ели, потърсила убежище в пещерата на заговорниците. За да не поеме риска да ги издаде - и при алтернатива да я убие - Ястреба я помъква със себе си. Ели обаче се оказва доста голяма хапка за Ястреба с непрестанните си опити да избяга, и най-вече с отказа си да поддаде на чара му. А се оказва, че и тя като Ерик има тайна - тя не е просто бавачката Ели, а лейди Ейлийн де Бърг - дъщеря на влиятелен ирландски владетел, снаха на Робърт Брус... и сгодена за приближен на крал Едуард.

Както започнах - "Ястребът" има всичко, което искате да намерите в един исторически любовен роман. Започнах го малко плахо. Миналата година четох предната книга - "Вождът". Много ми хареса завладяващия стил на  Моника Маккарти  -"Вождът", както и "Ястребът" буквално не можах да ги оставя, докато не свършиха. Тор обаче - или Вождът - беше и остана антипатичен и с много лошо отношение към невестата си, което не се промени и накрая. Добре, че Ерик ми беше направил все пак добро впечатление там, иначе нямаше да си взема втората.

За щастие, Ястреба успява да отсрами шефа си. Беше забавен, мил, чаровен, и само една идея излишно нахакан - което е почти норма за жанра. Нямаше прехласване от пръв поглед, а постепенно нарастваща близост, с което също ме спечели. Ели също ми беше много мила- тя е по-сериозна и по-уравновесена от Кат от предната книга, което поне малко ѝ помага да отстоява позицията си. Макар и чак на края на книгата, и на Ели се отдаде да вземе участие в действието, и то по начин, който ми хареса. А още повече ми хареса, че Ерик оцени характера и помощта на Ели, дори и когато ѝ беше ядосан или притеснен.

Покрай романса на Ели и Ерик, съвсем бегло, но се развива и още един. Искам да го изтъкна само защото в него участва отредения годеник на Ели, който ми стана  супер симпатичен. Радвам се, че не го демонизираха, и че неговата история също завърши щастливо.

Историческият фон на любовния сюжет също бе доста интригуващ. Всъщност, това е вторият път, когато се сблъсквам с този времеви отрязък в любовен роман - първият път беше "Дръзка съдба". 
Но тук, първо, атмосферата бе разгърната много по-реалистично.  Не ставаше въпрос само за шотландски полички и студени замъци, та да се сгряват героите в прегръдките си. Можем да надзърнем и по-навътре в тези мрачни времена, със споменавания за жестоките наказания за тези, посмели да се опълчат на краля, или на реални фигури - като Робърт Брус, или Уилям Уолъс (да, Мел Гибсън, да "Смело сърце").

"Ястребът" е втората книга от една доста дълга поредица, чийто превод обаче е спрян. Романът обаче позволява да се чете самостоятелно и ако ви се иска горещ исторически романс насред мразовитото средновековие, силно го препоръчвам.

неделя, 9 декември 2018 г.

[book review]"Златото на Кивира" - Престън и Чайлд

Заглавие: "Златото на Кивира"
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица: самостоятелна, но дели герои с "Пендъргаст"

Издателство: Бард
Жанр: приключенски, трилър,
Топчеста оценка: 3 звезди

От време на време ви напомням за любовта си към агент Пендъргаст. Един чест член в антуража му е Бил Смитбек, нахаканият журналист. В една от книгите той цъфна гаджосан за готината археоложка Нора Кели, и в ума ми не се събираше как е станало това :D Споменаваше се и някакво тяхно съвместно приключение, което реших да издиря и да прочета. Ето го и него.

Археоложката Нора Кели намира писмо от отдавна загиналия ѝ баща, което и дава възможност да проследи последната му експедиция. Тя води към Кивира - древен град на анасазите, който може би крие повече богатства и от Ел Дорадо. Набързо организиран екип тръгва по стъпките
на д-р Кели, но изглежда, те не са единствените, които искат да стигнат Кивира... или да попречат на други да го намерят.

Е, разбрах как са се срещнали и как са се харесали Бил и Нора. :D Макар че, естествено, в началото се издразниха на макс един на друг. :D С Бил и Нора се знаех от преди, така че не се изненадах на динамиката между тях. Но и другите герои в книгата бяха интересни - и самостоятелно, и помежду си. Екипът им беше доста разнороден, с остри, изпъкващи характери - т.е., едвам стана екип. Е, добре, че не привързах много към никого... но язък за кончетата :D

"Златото на Кивира" хронологически се намества между втора и трета книга, ако не греша, но може да се чете самостоятелно. Съвсем в стила на "Пендъргаст", тя си играе между логиката и мистиката, само че сега вместо на Алоишъс, на Бил и Нора се пада тежката задача да разкрият загадката на древното зло. Тези части винаги са ми любимите от нещата на Престън и Чайлд. Тук, освен тръпка, ми дадоха и доста нова информация. Дадох си сметка, че на практика не знам нищо за тези коренни народи на Америка и много се зарибих по описаните теории. Обичам археологически загадки (препоръки?) и се вълнувах при влизането във всяка от сградите, при всяка находка и откритие. Дори не ми достигнаха. И крайното разкритие за преследвачите, и легендите свързани с тях... някак не стигнаха нивото на мистиката от града. Ако ме разбирате (едва ли) :D

Ако сте фенове на Престън и Чайлд, и особено на Пендъргаст, или ако сте просто фен на приключенските археологически романи малко а ла Индиана Джоунс, "Златото на Кивира" лесно може да намери място в читателския ви план. Без да е задължителна и без да е шедьовър на жанра, поне на мен ми беше много приятна - и сама по себе си като книжка, и като допълнение на историята на любима поредица.

събота, 8 декември 2018 г.

[book review] "Имаго" - Изабел Абеди

Заглавие: "Имаго"
Автор: Изабел Абеди

Жанр: YA, съвременен
Издателство: Дамян Яков
Топчеста оценка: 5 звезди

Тя обича онзи миг в полунощ, когато четирите цифри на радиобудилника пропадат, за да се появят цифрите на новия ден. Но една нощ в този момент за нея се променя не само датата. Тя получава тайнствена покана за изложбата "Портрети на бащи". И с нея ключ, който отваря вратата към друг свят: света на Имаго.

Тази книга лесно би могла да се казва точно така - "Портрети на бащи". Тази тайнствена изложба свързва Ваня и Миша - главните герои, а после и още няколко деца. Вместо това обаче е избрано по-завоалираното заглавие "Имаго". Досега за мен тази дума означаваше единствено онзи етап от развитието на насекомото. В това също има метафора, приложима в случая - за тези деца, готови да излязат от обвивките си и да разтворят криле. Но изглежда тук заглавието е породено от друго значение на думата "имаго" - "неосъзнат прототип на близките, изработен в детството, който в последствие определя и отношенията с околните".
Освен заглавието, и корицата добавя още една , е, не точно загадка. Написано е, че
"Една буква бележи този първи роман на Изабел Абеди. Това е буквата "Ф", знак за неговата фантастичност." Което звучи ужасно глупаво, но може би на немски изглежда по-добре. За едно съм съгласна  - "Имаго" е фантастична, и то не толкова като жанрова принадлежност, колкото като суперлатив. Тя има късмета преди нея да прочета "Кажи на вълците, че съм си у дома", една от най-въздействащите юношески книги, които съм случвала, и това затъмни леко ефекта от "Имаго". Но и така намирам книгата за изключителна, като послание и като изпълнение.

"Имаго" е книга за тийнейджъри. Но не за тази част, която напира да е като възрастни, а тази, която е все още детска. "Имаго" е книга за бащите - които имат, които нямат, и които търсят.
Образите от "Портрети на бащи" бяха до един шедьоври. Не се ограничаваха само до тайнствените персонажи зад рамките в галерията, достъпна само за малцина. В изложбата се включиха и бащите на Брита, на Йо, на Алекс. Всички тези портрети бяха изкусно изградени, не винаги красиви, но винаги извикващи емоция. Както казах - шедьоври.

А сега, малко спойлери.

И може би някъде има и галерия със семейни портрети.