About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 13 юни 2019 г.

[book review]"Жената от Танжер" - Кристин Манган[book club]

Заглавие: "Жената от Танжер"
Автор: Кристин Манган

Жанр: трилър, психологически
Издателство: Прозорец
Топчеста оценка: 3 звезди

Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"

Алис е избягала от миналото си в Танжер, Мароко. Но това, което е смятала да бъде ново начало, заплашва да се превърне в клетка - Алис се чувства затворена между преследващите я спомени, охлаждащите се отношения със съпруга ѝ и екзотичния свят, в който не успява да се впише. Миналото обаче не я е забравило и един ден чука на вратата ѝ. И почти против волята си Алис отваря.
Някога с Луси Мейсън, бедната стипендиантка, с която са били съквартирантки в колежа, я е свързвало съкровено приятелство, докато един инцидент и една тайна не ги разделят. Дали появата ѝ ще помогне на Алис да се помири с миналото, или напротив - ще разбуни духовете, докато не я погълнат?


"Жената от Танжер" е роман на атмосферата. От една страна, това е атмосферата на една екзотична страна през 50-те години. От друга - психологическият съспенс, който се натрупваше глава след глава.

Времето и мястото на събитията. Време, което е останало като синоним на елегантност и стил, но и на назряващо на много места напрежение. А такова място  е Танжер, Мароко - град с множество имена, град на древна история и  модерни опасности, на стари гробници и модерни измамници по улиците и в джаз клубовете. Град, който една жена ще познае и ще се превърне в Жената от Танжер.
Духът на Танжер за мен беше една от най-силните страни на романа, една смес от история и анархия. Дори не ми стигна - исках да го видя още вплетен в историите на момичетата. Но ако с нещо ще запомня тази книга, това са гледките от Танжер, така както си го представих.

А какво оставя на заден план екзотиката на Мароко, която иначе така лесно привлича вниманието на читателя? Именно напрежението, което се таи между двете момичета - Алис и Луси, и което става все по-интензивно. Алис е нежна, затворена и винаги е била зависима от другите. Срещата ѝ с Луси в колежа отначало ѝ дава опора и ѝ помага да се освободи от черупката си. Привързаността на Луси обаче става все по-обсебваща, докато се опитва да завземе вниманието, времето, обичта и накрая дори личността на другото момиче.

Преди да прочета книгата, четох ревю, в което описваха отношенията между Алис и Луси в контекста на личностното израстване  и женското приятелство. След като се запознах с романа, честно се изумих на това сравнение, защото първата дума, с която бих описала отношенията между момичетата са патологични. Алис, която поначало беше психически крехка, ставаше все по-лабилна под "грижите" на Луси, докато не затъна в депресия и дори по-дълбоко. Луси пък беше особено опасен противник, защото освен интелигентна и смела, тя искрено вярваше в ролите и сюжетите, които поставяше. Изобщо не се наемам да поставям диагнози, но това между тях със сигурност не беше здравословна връзка, не дори и просто такава между манипулатор и жертва. Искам да изтъкна, че нямам против решението да се разгърнат точно така отношенията между тях, просто няма как да ги нарека приятелство. Затова пък са чудесен пример колко размита може да е границата между доброто и злото, между реалното и илюзорното през кривата на нечие съзнание.

Едно от нещата, казани за тях двете в книгата несъмнено е вярно - че са се намерили, тези два така противоположни характера и това е дало възможност на сюжета да ескалира. От това, което научаваме за миналото на Алис и Луси може да поразсъждаваме за причините да се развият така, но акцентът на "Жената от Танжер" не е върху това - той е върху самият сблъсък.

Психологическото надиграване, ако може така да го нарека, наистина е центърът на книгата. То оставя на заден план духа на Танжер, както и какъвто и да е друг сюжет. Последното лично за мен беше минус, защото във втората половина на книгата почнах да се отегчавам от напрежението, което не намираше отдушник и почувствах нужда от по-активното развитие на някаква история. Вярно, имаше едни убийства, но кой и дари ги е извършил изобщо не беше повод за размисъл. Да си го кажа направо - доскуча ми. Не се интересувах нито от съпруга на Алис, нито от Юсуф или който е да е друг герой, замесен в книгата.

Обожавам тази корица!


"Жената от Танжер" е книга за любителите на психологическия трилър. Ако обичате да наблюдавате такъв тип напрегнати взаимоотношения, това е книга за вас. На мен лично ми трябваше малко повече действие, за да ангажира вниманието ми напълно.

Ако сте чели "Жената от Танжер" и ви е харесала, може да опитате един съвременен роман - "Срив" на Б.А.Парис - ревю тук . Там главната героиня също се спуска по стръмната спирала на лудостта, но завършва по-щастливо :D

вторник, 28 май 2019 г.

[mini book review] "(Не)обикновените животни" - Чавдар Черников

Заглавие: "(Не)обикновените животни"
Автор: Чавдар Черников

Издателство: Българска наука (налично в сайта на Изток-Запад)
Жанр:научнопопулярен
Топчеста оценка: 5 звезди

Като малко почивка от супер точните науки, сега искам да ви покажа едно книжле, което е истинско съкровище. Получих го преди няколко години от Читателския колет на сайта Читател, но сравнително често посягам към него, най-вече като се присетя и искам да покажа нещо на някого.

Докато предните книги се занимаваха или с огромната Вселена, или с микровселената на частиците, следващите четива се посвещават на една по-близка, видима Вселена - но в никакъв случай по-малко вълнуваща. Защото ако си мислим, че знаем всичко за животните и взаимоотношенията между тях, дълбоко се лъжем. Зоологията крие много тайни, и Чавдар Черников ни разкрива някои от тях.

Тънка книжка, но чудесно изградена, и текстът е украсен както със снимки, така и с рисунки. Очарователен детайл бяха малките рисунки в дъното на всяка страница, тематични за всеки дял на книгата. Тя е разделена основно на две - (Не)обикновените отрови и (Не)обикновените взаимоотношения, а по-нататък се разклонява още, засягайки различни теми, като канибализъм и размножаване например, в частта за взаимоотношенията.

Обхванати са предимно по-низшите разреди, като насекоми и  мекотели, после риби, влечуги и земноводни, и сравнително малко споменавания на птици и бозайници. Всяка статия обаче крие изненада - знаехте ли например, че има отровни птици? Или че има паразитиращо ракообразно, което живее в устата на риба, заемайки мястото на езика ѝ и хранейки се от кръвотока ѝ? Че има пеперуди вампири? Че отровата на някои животни зависи от диетата?

Убедена съм, че всеки ще намери в "(Не)обикновените животни" факт, който да го изненада и изуми. Научното и популярното са перфектно балансирани, а авторът разказва така увлекателно, преминавайки от едно удивително същество към друго, че ще свършите книжката преди да се усетите, че не четете художествена литература.


събота, 25 май 2019 г.

[comic book review] Дедпул убива наред

Заглавие: Deadpool Killogy/"Дедпул избива вселената на Марвел", "Дедпул убива класиките", "Дедпул убива Дедпул
Автор: Кълън Бън и колектив

Издателство: Артлайн (на български)
Жанр: комикс, екшън, фантастика, 18+
Топчеста оценка: 4 звезди

В една от многото вселени, един провален експеримент отключва напълно лудостта на и бездруго морално нестабилния Дедпул. Той вижда само един начин да сложи край на страданията на света и на себе си - да избие всичко подред. Започва от героите от собствения си свят, после се прехвърля във вселената на литературната класика, докато най-накрая не стигне до най-важния си противник - всички варианти на себе си.

Има ли светът шанс, ако Дедпул е решил да се обърне срещу него?

На български тази история излиза като три отделни книжки. Ние я взехме на английски в едно издание, от една Алея на книгата малко преди да обявят превода. Чак сега обаче се довлачих до прочитането ѝ, отчасти защото другарчето ми, който я прочете първи, каза, че другият комикс, който взехме, е много по-добър. От нашенските книжни блогъри чувах обаче все хубави неща, а всички знаем, че е най-добре да провериш сам.

Та, Дедпул отново е тук, въоръжен с това, заради което го обичаме - остър меч и още по-остър език. Това са и двете основни съставки на сюжета на книжката - грандиозни, изпълнени с насилие битки и забавни - макар и откъм страната на черния хумор - диалози. Или понякога монолози, зависи как гледате на леко шизофренясалия Дедпул. Заглавието на първата книжка, "Дедпул избива героите на Марвел" е достатъчно да обобщи съдържанието - тук в лудостта си Дедпул погва подред всички знайни герои на комиксовия гигант. Причината - без да се задълбавам и да влизам в твърде много спойлери от оскъдния сюжет  - е убедеността му, че мъките му ще свършат ако успее да унищожи света като цяло, създателите и причините му за съществуване.

Втората част, "Дедпул убива класиките", се затвърди като моя любима. Тук мелето продължава, но определено оцених врътката, с която Дедпул се насочи към света на литературата. Непрекъснато се чудех кое произведение ще попадне следващо под мушката му, а също и кои модерни герои е вдъхновило. Призрачният ездач беше логично последствие на Конника без глава от Слийпи Холоу, но някои определено ме изненадаха! Тази част на комикса също ме изненада с ответен ударен отбор, по-разнороден дори и от Лигата на необикновените джентълмени. А финалните панели бяха красиви и тъжни по един странен начин.

"Дедпул убива Дедпул" е финалната част на комикса, която ни запознава с безбройните варианти на Дедпул, сред които несъмнено изпъкват Догпул, Дъкпул и Пандапул, които може и да имаха други имена в комикса, но тези обясняват достатъчно добре същността им. Страшно много ми се прииска да видя един двубой между Дъкпул и Спайдърпорк, а колкото е шантава вселената на Марвел, като нищо да ми се сбъдне желанието. :D  Убийствената трилогия тук стига до изненадващо щастлив завършек (един вид), макар и с цената на доста убити Дедпули.


 След като най-накрая го прочетох, мога да потвърдя, че антологията със зомбираните президенти ми  хареса повече,както и Дедпул срещу Спайдърмен, с който също се сдобихме с няколко преведени броя. Но "Дедпул убива" също не беше никак лош.

Основното ми оплакване е откъм доста оскъдния сюжет. Акцентът тук е на битките, мелето, хвърчащите карантии и крайници, и характерните за Дедпул остроумни реплики. Историята е колкото да има завръзка и в следващите комикс книжки да има оправдание Дедпул да се втурне да избива съответно литературните герои и после себеподобните си.Това беше особено явно в първата част. Във втора и трета част се натрупаха малко повече неща, които да обогатят историята, и както споменах, втора ми остана любима.

Един друг детайл, заради който си струва човек да обърне внимание на антологията, са допълнителните корици вътре. Дори и да ми се струва нещо дребно, артът и композициите им са много готини, и не са за изпускане.

Цялостното ми мнение за комикса е като цяло положително. Беше изпълнено с екшън и хумор и ако това е, което търсите по принцип, ще уцелите десетката с него. Освен това позволи да надникнем в необятната Мултивселена на Марвел, която е побъркваща и очарователна (ако не сте гледали още Спайди-вселената, горещо я препоръчвам) и в първоизточниците, вдъхновили някои икони на комиксите.






вторник, 21 май 2019 г.

[book review]"Нямаме никаква представа" - Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Заглавие: "Нямаме никаква представа"
Автори: Хорхе Чам и Даниел Уайтсън

Жанр:научнопопулярна
Издателство: Изток-Запад
Топчеста оценка: 5 звездички

Тази книга е също така известна вкъщи като "книгата за физика с лами". Но не се подлъгвайте! Всъщност има и купища други неща освен лами (например слонове), и ще получите представа за страшно много.

Хорхе Чам е доктор на инженерните науки, който се вихри като художник на комикси, а Даниел Уайтсън е физик в областта на елементарните частици. Двамата автори се нагърбват с нелеката задача да обяснят ясно, разбираемо - и илюстрирано! малкото, което знаем за нашата вселена, и си поставят дори още по-висока цел - да задават правилните въпроси за нещата, за които нямаме никаква представа. Тази книга е и като въведение в основните постижения на физиката от последния век, открития като кварките, теории като Стандартния модел и Струнната теория, разликата между антиматерия и тъмна материя.

Ако горните неща ви звучат плашещо и сложно - не се бойте. Първо, защото така или иначе нямаме никаква представа, и второ, защото Чам и Уайтсън са се постарали да обяснят нещата максимално добре.

Помните ли поредиците "Страховитото в историята" и "Страховитото в науката"? За мен те бяха много по-лесно запомнящ се и интересен материал от всеки учебник. И естествено, изключително забавен. А сега си представете един ъпгрейднат вариант на "Страховитото в науката" за модерна физика в 400 страници. Всъщност, няма какво толкова да си го представяте - просто вземете "Нямаме никаква представа".

Хорхе Чам е илюстрирал, а Уайтсън е разказал всичко с много разбиране - както към материята, така и към нивото на потенциалния читател. Цвилила съм от смях през половината книга, докато всъщност разбирах важни неща. Прочетох "Нямаме никаква представа" преди "Физика на невъзможното", и тя реално ми даде солидни основи. Едно от нещата, които най-много ми помогна да разбера книгата на Мичио Каку, бе  обяснената тук причина за лимитиращата роля на светлинната скорост и последиците от превишаването ѝ. Друго също чудесно и илюстрирано нещо бяха допълнителните измерения. Изобщо, двете книжки се комбинираха чудесно, а "Нямаме никаква представа" би била чудесна към всяка друга книга за физиката.
Примерите са просто уникални :D Същевременно обаче с тези шантави мисловни експерименти, където разфасоваш лами, един от най-ценните уроци, които ми даде тази книга, е да не се предоверявам на примерите и сравненията, и да се опитам да мисля по-широко. Ако мога неточно да цитирам текста: "В един момент е окей да кажеш на малката си дъщеричка, че тигърът е голямо котенце, но после, когато тя бръкне в клетката в зоопарка, изведнъж ти си безотговорния родител".


Те го бяха разказали по-смешно. :D  Но с други думи, тази книга ми помогна да откъсна съзнанието си от представата за атомите като за малки топченца с левитиращи около тях още по-малки топченца, който образ ме преследва още от гимназията. Считам това за голяма победа за себе си.

Затова, ако искате да стартирате читателското си пътешествие из дебрите на физиката и астрономията, горещо препоръчвам първата ви спирка да е "Нямаме никаква представа". Освен, че е лека и забанта, че щрихира много основни елементи и теории за модерната физика, тази книга не го прави по свръх-опростяващ начин. Напротив, успява да подготви читателя за това колко необятно е всичко, как нещата бягат от интуитивната ни логика, заложена от материалния свят, в който живеем. И за това, че нямаме никаква представа :D Но някой ден, може би, ни предстои да разберем. И със сигурност, да разберем повече от това, което знаем днес.
Моля ви, забележете как ламата още е разполовена! XD


неделя, 19 май 2019 г.

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку

Заглавие: "Физика на невъзможното"
Автор: Мичио Каку

Жанр:научнопопулярен
Издателство: Бард
Топчеста оценка: 5 звездички

Всички знаем, че фантастиката и търсенето на невъзможното са вдъхновили не едно откритие, което за нас е вече ежедневие. Колко обаче е голям скокът до следващото подобно откритие? Колко време остава, докато можем да движим предмети с мисълта си или да помолим Скоти да ни телепортира? Застрашава ли ни наистина Звездата на смъртта? Дали скоростта на светлината наистина е непреодолимият праг, който ще попари надеждите ни за междузвездни пътешествие? Мичио Каку дава отговорите на тези въпроси и на други, които несъмнено са минавали през главата на всеки, поне малко изкушен от науката и фантастиката.

Изкушавам се да нарека тази книга "най-добрата" от импровизираната ми научна сесия тази година, въпреки изключително силната конкуренция, която смятам да продължа да ви представям. Мичио Каку се оказа прекрасен за четене автор, както от от научна, така и от литературна гледна точка (за разлика от Карл Сейгън, чиято "Точица" почнах, но нещо ми е скучна).  Освен че говори изключително разбираемо за тези умопомрачителни научни постижения, той гледа на нещата и с една ведрост и оптимизъм за съдбата и постиженията на човечеството. А като бонус - книгата ще зарадва до мозъка на костите всеки фен и нърд на планетата, защото буквално се позовава на неща, които сме виждали в книгите и филмите, най-вече на Стар Трек. "Доктор Кой" за мое съжаление не присъства, а аз се бях навила за това от корицата с този примамващ ТАРДИС-оподобен обект. :D  Признавам обаче, че разбирам - "науката" в този обичан за мен сериал е доста по-неконвенционална, и повечето изобретения там биха се озовали в Категория III.


Какви категории ли?

Авторът разделя невъзможните неща в три категории - 1) невъзможни за нас в момента, но напълно постижими в обзоримо бъдеще, 2) невъзможни, но без да са в разрез със законите на физиката, и 3) в противоречие с физиката, поне такава, каквато я познаваме днес. В първата категория попадат неща като силовите полета и левитиращите обекти, във втората - постижения като машини на времето. В третата група попадат  учудващо малко неща, сред които е четенето на мисли.

Стъпка по стъпка Мичио Каку разисква привидно невъзможното събитие и това какво е необходимо да се постигне, за да бъде реализирано то. Например, светлинни мечове и силови щитове напълно идентични с видяното на екрана не могат да бъдат постигнати. Но като визия, като функционалност и изобщо в почти всяко  отношение тези изобретения са на няколко крачки от нас. Светлинните мечове може да се превърнат в плазмени, а за да се имитират всички способности на щитовете ще се наложат да се комбинират няколко слоя с различни оптични и енергийни свойства. Но да, оказва се съвсем възможно!

И да, книгата спокойно може да се използва като наръчник за автори-фантасти, които искат да са максимално коректни. Дийдра, за теб говоря, естествено :D Така ще може да дадете на злодея си максимално реалистична Звезда на смъртта (която ще трябва да наречете по друг начин, за да не нарушавате авторското право на Лукас ) или да си харесате точния начин на телепортация, ако искате да дадете на героя си допелгангер.

"Физика на невъзможното" е сравнително отдавна излязла книга за сфера, която се развива бързо.  Написана е 2008 година, у нас излиза 2010. Интересно е обаче, че това не я прави морално остаряла. Мичио Каку прави научни предсказания от базата на 2008 какви открития предстои да се случат и какви проекти да се изпълнят. Бях възхитена, когато осъзнах, че някои от тях наистина стават пред очите ни.  През 2013 доказаха съществуването на Хигс бозона. Преди има-няма месец заснеха черна дупка.  Нещата се случват! И фантастите може би трябва да побързат, за да не се окаже, че вече творят просто в приключенския жанр :)


събота, 4 май 2019 г.

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

Заглавие: "Книгата за математиката"
Автор: Клифърд Пиковър

Издателство: Книгомания
Жанр: научнопопулярен
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази година ме e обзел неочакван глад за научнопопулярна литература - и то при условие, че предните години не съм подхващала нищо нехудожествено, което да не е във връзка с работата ми. От време на време имах разни такива пориви, но чак през 2019 ги пуснах на свобода.

"Книгата за математиката" беше едно от тези издания, които пробуждаха подобни пориви. А това, което ги потушаваше, беше сравнително високата цена (35 лв), която макар и несъмнено оправдана за луксозно издание, не ми се даваше, ако не можех поне да отгърна книгата. Пък тя беше все опакована в найлон! Не ми се рискуваше да се окажа с книга, която е много над моето ниво и да не схвана нищо. Ако не знаете, моето ниво по математика е горе-долу на морско равнище.

Тази година обаче я намерих разопакована, така че мога да ви разкажа какво ви очаква зад кориците на тази очарователна тежка книга.
В над 500 гланцирани страници са обобщени 250 математически факти, открития, личности и загадки от древността до наши дни. На всеки от тях са отделени точно две странички - една за текст и една за илюстрация. Картините също варират от исторически фотоси, през конкретните игри и уравнения, до разкошни сложни фрактални изображения в цветовете на дъгата (и някои геометрични фигури, изобразени в ужасни цветове и шарки).
Книгата започва да изброява математическите открития... още преди началото на човешката цивилизация! Първата статия всъщност е посветена на мравките и техния вграден крачкомер, преди да продължим напред към приматите и нивата на човешкото развитие.
Езикът на статиите е максимално адаптиран за широката публика, колкото е възможно. Но тъй като това е книга за математиката, не може да се избяга напълно от ползването на формули. Признавам си, че не успях да разбера изцяло някои. Но затова пък научих много нови термини, като имагинерните и сюрреалистичните числа (казвам, че им научих имената, не, че ги разбирам), имена, събития и закони. Може би любими ми бяха статиите с лек исторически оттенък, защото освен самите събития даваха представа и за хората и за фона, на който са се развивали.Дори сравнително  запомних някои - когато после четох "Физика на невъзможното" и споменаха принципи за неопределеността, метафоричната камбанка звънна. А и се амбицирах да потърся сериала NUMB3RS, където математик си проправя път да помага на ФБР, сред ордите патоанатоми, физици, антрополози и други видове гении.

Все пак обаче давам на "Книгата за математиката" 4 звезди вместо максималните 5. Причината е, че минималното място, отделено за всяка статия, можеше да бъде оползотворено и малко по-добре.  Ясно ми е, че не може в една страница да бъде събрана информация, за която са написани цели томове (а и нямаше да го схвана). В някои статии обаче опитът да се съберат твърде много факти и странични примери объркваше, вместо да внесе яснота. Имаше термини, които в същия обем съм виждала много по-добре и достъпно обяснени, като най-яркия пример беше разгъвката на тесаракта (четиризмерния вариант на куба). Най-много ме дразнеше обаче текстът към илюстрациите, защото в поне 70% от случаите същите изречения бяха повторени дума по дума няколко абзаца по-горе. Така на някои страници близо 30% от пространството бяха пропилени!

Дори и така обаче ми беше много приятно и интересно да чета "Книгата за математиката".  С нетърпение очаквах моментът от деня, когато ще се прибера и ще напредна с няколко страници през вековното пътешествие на математиката. На места оскъдната информация провокираше човек да се задълбае от други източници. Научих много, някои неща дори запомних :D
Книгата е наистина красиво издание, и може да се чете и последователно, и да се ползва като справочник, и да се разглежда като албум с илюстрации. Ако обичате научнопопулярната литература и искате да отдадете дължимото и на математиката сред другите науки - "Книгата за математиката" може да намери място сред лавиците ви.




понеделник, 18 март 2019 г.

[book review] "Потъването на Созопол" - Ина Вълчанова [audio book]

Заглавие: "Потъването на Созопол"
Автор: Ина Вълчанова

Жанр: съвременен, драма
Издателство: Сиела/Лексикон/Сторител
Топчеста оценка: 1.5 звезди

Бележка: аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова

Обикновено сама с няколко изречение обобщавам сюжета на книгата, но тук реших да приложа оригиналната анотация (от Гудрийдс):

В една бутилка водка има 700 грама.
Десет бутилки водка – 7 000 грама. Седем литра. Изглежда много. Но, какво ще стане, когато водката свърши?
Един мъж на възраст, която любезно можем да наречем "над средната", вече е отворил първата бутилка и е задействал часовника. Когато водката свърши, ще свърши и романът. И тогава ще се случи Нещо.
Защото е очевидно, че не може да продължава повече така.
Иначе, в романа има Созопол, два котарака и мокро куче с жълти очи, странна жена, която не е оттук, но някога е била, хазайка на име Мариола и украинка, която й е откраднала иконата на Богородица от вестник "Труд", практикуване на черна магия, която се оказва бяла или обратното, дървена къща в Стария град, в която някой е умрял, народен художник и поп с бяло расо, както и подробни инструкции, как да разпознаем истинското "Пъци". Има североизточен вятър, който всъщност не духа, сенки на приятели и сенки на техните истории.
И сянка на митология, която е все още жива и преди да бъде напълно забравена, може би крие ужасна мощ, направо способна да предизвика Края на света.
 

 Причината за това е, че искам да изтъкна, че от приятно шарената черга от герои и събития от анотацията в романа няма да намерите почти нищо - или в най-добрия случай, наистина само сенки.Всъщност, има един гларус на име Пенка, който взима повече участие от почти всичко изброено, като изключим народния художник (който пак участва само пост фактум). От анотацията единственото в достатъчно количество в книгата е водката. Ако извадим от текста всички споменавания на водка и алкохол, тези 150 странички ще се стопят поне с една трета.

Май започнах ревюто си малко по-агресивно, отколкото ми е присъщо, но просто анотацията на книгата звучеше наистина като нещо, което би ми харесало. В крайна сметка се оказа, че романът като постройка и съдържание е почти всичко, което не харесвам.

Аз обичам да има сюжет, да има повече показани, отколкото казани неща, да има някаква загадка или действие,  искам да се привържа и да се заинтригувам от героите и съдбата им. "Потъването на Созопол" е книга на размисли и спомени, прескачащи от минало към настояще и обратно.

За сюжета, все пак - главният герой Чаво (май), идва в Созопол придружен от доволно количество  водка (зависи от гледната точка) и както скоро става ясно, намерението да сложи край на живота си, щом водката свърши. Докато оправя старата къща, той потъва в спомени за семейството и любовта си, а за негово неудоволствие и почуда, в Созопол се домъкват приятелите му, известени по тайнствен начин. И не само те, а и една странна жена, която Чаво кръщава Откачалката. А за фон - не спира да вали проливен дъжд.

Като загадка може читателят в един или друг момент да се зачуди какво е докарало Чаво до това решение или кой и как е разбрал да намеренията му и е изпратил имейлите до приятелите му. На това обаче никак не е акцентирано - ясно е, че фокусът е върху вътрешните преживявания на героя. Те обаче бяха твърде хаотични за моя вкус - наистина всички прескачащи се мисли и спомени, които могат да минат като лавина през главата на човек, понякога без връзка и логика. Някои от тях бяха хубави, други - не чак толкова. Исках ли да слушам за краката на баща му? Не.
Накрая на книгата се появиха опити за магически реализъм, но няма да издавам - това е едно от малкото неща, които почти ме заинтригуваха.
Основно разказът се води от Чаво, но тук-там го подемаха и другите герои - приятелите му и Откачалката, за по абзац-два. Тези отделни гледни точки обаче не ми обогатиха преживяването кой-знае колко. Тези хора не правеха кой-знае какво (е, все пак се домъкнаха в Созопол за интервенция - признавам им го), и не ми бяха особено интересни - не успях да стана съпричастна на никого - нито на Чаво, нито на Откачалката Джина, нито на останалите, чиито имена  не запомних. Все пак има един герой, който не трябва да забравяме - Созопол и морето. Мен... нещо не успя да ме докосне напълно, не беше изцяло морето на туристите, но не беше съвсем и моето море.Съдейки по чуждите ревюта обаче, образът на този Созопол е успял да се превърне за много читатели от сцена в главен и най-добър герой на книгата.



Аз слушах "Потъването на Созопол" като аудио книга, прочетена от Константин Динчев и Мая Кисьова. Мая Кисьова беше поела включванията на Джина, а първият - всичко останало. Прочитът обаче не ми допадна. Константин Динчев имаше хубава дикция, и иначе приятен глас, но имах чувството, че през целия текст поддържа една интонация, независимо какви събития и емоции предава, и ми идваше да я опиша като "психотично приповдигнат".Не усещах кога преминава от основния глас на Чаво към малките включвания на другите герои, трябваше да минат няколко изречения, докато се усетя, и това допълнително засилваше хаоса в главата ми.

Както стана ясно, това не е моята книга. Не съм сигурна и как се е получил филм по нея, но май отзивите за него са, че е по-интересен от книгата. В момента чета и съм на първата трета на "Живот в скалите", и ако тя ви е харесала, може да ви допадне и "Потъването на Созопол". И тук го има морето, нелинейното повествование, прехвърляне между минало и настояще, спомени и размисли за живота, смъртта, семейството и любовта. Засега обаче "Скалите" ми харесва повече. Ако решите, че това е вашият тип книга, все пак, точно в този случай я препоръчвам в писмен вид - 150 страници е, и на книга ми се струва, че ще минат по-леко и приятно, отколкото четирите часа аудио.

*В оценката си за книгата се старая да не взимам предвид впечатленията си от аудио изпълненията, а само тези за текста и съдържанието на книгата. Коментирам ги обаче, защото са част от личното ми преживяване на книгата.