About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 25 май 2018 г.

[book review]"Призвание Герой!" 1


Заглавие: "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба", "Падението на мрак"
Поредица: Призвание Герой! #1
Автори:Ал Торо, Сикамор Брайт, Вейл и Келдън

Жанр: комедия, фентъзи, исторически, книга-игра
Топчеста оценка: 4 звезди

Ако с някой от вас сме се засичали "по книжно", и е ставало дума, може би знае за предишния ми опит с книгите игри - и въпреки че оценявам уникалността им, оказаха се не по мой вкус. Но може би знаят и някои от отличителните ми качества като читател - 1 ) че живея с (понякога тъпото) упорство и вяра, че ще прочета всички книги, които съм купила, и 2) , че давам втори шансове :D
"Призвание Герой!" взех веднага щом излезе, когато мислех, че и аз ще се увлека по манията за книгите-игри. Сборникът съдържа три разкада - "Зомбокалипсис", "Зарево над Кордоба" и "Падението на мрак". Като сюжети и трите истории бяха интересни, макар и много различни. В първата се озоваваме в капан в мола, но не заради поредната разпродажба за Черния петък, а заради избухването на зомби епидемия! Тази история беше изпълнена с хумор, но и с желязна логика, което ми направи много добро впечатление - личеше си от последствията от взетите решения. Вторият разказ поставя в центъра на приключенията си млад българин, но в неочаквана историческа обстановка - в средновековна Кордоба, когато градът пада под ударите на обсадата.  Като развитие на историята той ми хареса най-много - беше динамична, бична, усети се атмосферата на града - от ароматите на мускус и цветя в двореца, до разпалените огньове на обсадата. Успях да се привържа към героите и към сюжета, дори и за това кратко време. Това беше единствената история, която с удоволствие преиграх.Третият пък, "Падението на Мрак", беше един чудесно изграден фентъзи свят, в който с удоволствие бих се потопила и чрез по-конвенционално повествование. Разходките на главния герой из него, докато нищи злокобен заговор съвсем леко ми напомниха на командир Ваймс, който може да се ориентира само по стъпките си по калдъръма. Всяка от историите имаше своите плюсове, обещаващи вълнуващо приключение, но и споделяха, поне в моите очи, един минус, който никак не оцених - повече или по-малко отворения край. Не знам дали това е типично за всички книги-игри, преди малкия ми опит с тях, но сякаш има два варианта - или умираш, или стигаш до отворен край. Така беше и при "Котаракът и черният нарцис". Във всеки случай не ми допадна - след като дълго и упорито съм се борила, брояла точки и думи, заслужавах поне един от три финала, за който не е нужно да се чудя какво става нататък с героите.
А сега, малко за геймплея, защото именно това отличава книгите-игри от обикновените романи.
Първите две истории имаха по-сложен геймплей. "Зомбокалипсис" ти дава възможност наистина да персонализираш героя си спрямо себе си, решавайки тест, което беше готино, и дори да играете двама души едновременно - което ми се вижда твърде сложно, но ако имате желание :D "Зомбокалипсисът" и "Заревото" изискваха ползване на различен брой зарове, нужни за взимане на случайни решения и водене на битки. На някои места трябва едновременно да се ползват няколко зара, и за мен единственият логичен избор бе да ползвам интернет еквивалента им - аз прибягнах до random.org. Дори и така, да си кажа право, ми стана леко досадно да спирам и да се обръщам към компютъра. За мен системата на "Мрак", където те липсваха и имаше само кодови думи и съобразяване с времето беше най-лесна и приятна за игра.
Не знам дали съществува термин за... задоволство от получената информация и взетите решения и интегрирането им и ползването им в играта? :D Това прозвуча ужасно, нали?  Всъщност исках да кажа, че в "Зарево над Кордоба" останах много доволна от горепосочените неща, как леко и хубаво се навързваха епизодите. Затова пък в "Падението на Мрак" имаше много въртене в кръг и имах чувството, че голяма част от информацията, която събрах изобщо не ми влезе в работа. Трябва да изтъкна, че при друго преиграване нещата може и да стоят другояче.
Претегляйки нещата, които ми допаднаха, и които - не толкова, "Зарево над Кордоба" определено бе любимата ми история, а "Зомбокалипсис" и "Падението на Мрак" си поделиха второто място. Като цяло обаче и трите истории ми харесаха повече от предишните ми опити с книгите-игри.  Все пак - държа на предната си позиция - предпочитам стандартните романи. Отново бих се пробвала с книга-игра, но само в определени ситуации - например ако съм на екскурзия и ми трябва нещо, с което да мога да се занимава по-дълго. Надявам се обаче този наистина жанр да продължи да продължи да процъфтява, защото е несъмнено уникален. Радвам се, че им дадох шанс, но засега се връщам към обикновените, линеарни романи :D

понеделник, 30 април 2018 г.

[readathon]Dewey's aftermath

Признавам си, първото ме участие в Четатона Дюи беше доста лежерно. Но като цяло ми беше доста ползотворен. Успях да свърша доста друга работа (не че това е за хвалене по време на Четатона), посетих доста други блогове и взех участие в няколко мини-предизвикателства, и най-важното, прочетох общо около 160 стр от "Индор и сянката на страданието" и "Реките на Лондон". Да, малко е, и в свободен обикновен ден спокойно бих могла да прочета над 300 стр, но този тип дни вече са рядкост. Та накратко - аз съм си доволна, само ми е гузно, че не успях да допринеса повече в общата голяма цел за 1 милион страници. Следващия път отново смятам да се включа и да се надявам да дам повече.

Мини-предизвикателствата бяха със сигурност забавни и разчупиха маратона - това важи с още по-голяма сила за тези, които наистина са чели цял ден. Не всички ми харесаха - някои не бяха добре обяснени (според мен), някои се повтаряха като тематика, някои ми се сториха ограничени в една платформа, например инстаграм, някои твърде ангажиращи, например тези с рисуването или правенето на корици. Но други бяха много симпатични. Не се наканих да снимам "Читателско мезе", но успях да направя пост за разказите и да участвам в някои предизвикателства с коментари. От последните любимото ми беше за Антологиите - каква тема бихме предложили за сборник с разкази от различни автори.

За книжките, които четох по време на Четатона - както казах, бяха "Сянката на страданието" и "Реките на Лондон". И от двете книжки засега съм много доволна. "Индор" 2 ми харесва повече от предшественика си - въпреки че не мога да посоча някакви явни отлики. А Питър Грант е точно толкова забавен, колкото ми обещаваше Дийдра, макар да е по-различен от образа, който имах в главата си за него. А Найтингейл е сладкишче :D
~~~
Here is the aftermath of my first Dewey's 24h readathon. First, please don't judge me. I didn't strike a great deal of pages, but it was never my intention - I came here for the fun. In a normal, free day I could easily double the number of pages I read now, but those days are rare lately.

1. Which hour was most daunting for you? - The hours before going to sleep. In my timezone the readathon started around noon and the night was in the middle of it-
2. Tell us ALLLLL the books you read! - I read Rivers of London in ebook format and Indor 2 in paperback, but didin;t finish either of them.
3. Which books would you recommend to other Read-a-thoners? - Indor is available only in Bulgarian, but I def recommend Rivers of London by Ben Aaronovitch
4. What’s a really rad thing we could do during the next Read-a-thon that would make you smile? - Well, I'll be looking forward to the mini-challenges next time. Most of them sounded a lot of fun, but to be honest, I didn't like those that sounded too time consuming or were hosted on Instagram. I'm just not an insta kind of person.
5. How likely are you to participate in the Read-a-thon again? Would you be interested in volunteering to help organize and prep? I would surely take part again and next time I hope to read much more and contribute to the final goal of 1 million pages! As for organizing, I don't know. I may try to gather more participants from my region and let them know about the event.

In short, I really enjoyed my small part in the Readathon and can't wait for the next one!

събота, 28 април 2018 г.

[readathon]Dewey's mini challenge - tell me a story

Fellow english speaking readathon participants, please scroll down for the translated version!

Това мини-предизвикателство идва от блога Running n reading и е озаглавено Tell me a story. Честно казано, не схванах от условието дали ако сме фенове на разказите трябва да споделим нещо свое или да говорим за сборници с разкази, които бихме препоръчали, а както гледам и другите потребители дават отговори и в двете насоки. Ако е първото, мога деликатно да пробвам да се рекламирам, като ви насоча към Форум Муза, където пускам разказите и историите си (а също и много други потребители, и имаме чудесни попадения, така че ако пишете или искате да четете лично творчество, определено сте добре дошли. Имаме и предизвикателства, и читателски и писателски. Добре, рекламата е дотук :D ) Ако пък е второто, тази година не съм чела същински сборник, но прочетох "Призвание Герой!", за което дори готвя ревю. От сборниците миналата година най-доброто попадение несъмнено бе "Разбойници" на Джордж Мартин и колектив - абсолютна разкошотия от начало до край, заслужаваше си да я мъкна тая тухла на плажа!

Нямам много ревюта на сборници с разкази, но един от любимите ми е"Странноприемницата" на Явор Цанев - наистина страхотна колекция от много красиво написани мини разкази

Та, това е от мен! А какви са вашите препоръки за четива?
Освен тези от форума де. А в моя защита, на последното предизвикателство гласувах!

~~~
Hi again! So this mini challenge is hosted by Running n reading and is called Tell me a story! I didn't quite get if this is about sharing a stories we've written, or sharing reccomendations. If it's the first, while I've written short stories, they are all in Bulgarian, so no use posting them here now. As for the second option however, I have something to share. Actually I found my love for short stories by writing some,and reading fellow forum friends fan fiction. This year I haven;t read much short prose, only a book with game-stories, where the reader chooses how the story goes. While interesting and well made, I found out that this is not my cup of tea.
The best anthology I read last year was Rogues by Georgerge Martin & Garden Dozois and it was a pure gem! I def reccomend it!
I haven't written many review for  books with short stories, but this is one of my favourite - https://topchochanbooks.blogspot.bg/2015/01/book-review-weird-inn.html . And it is billingual, from the time when I still kept my blog this way!

This is it for me! And what are your fav short stories?

сряда, 21 март 2018 г.

[tag]Признанията на един книжен блогър

Наскоро Марти от Martis' writing  ме тагна да си призная всички книжни блогърски простъпки... Е, вече няма накъде да бягам, така че се заемам да си признавам :D

Коя книга най-скоро не довърши?
По принцип чета по няколко книги наведнъж - лесно се изкушавам да почвам нови и това съответно води до някои, оставащи по-назад. Но не мога да си спомня книга, която съзнателно съм зарязала. Дори и тези, които от няколко година висят в списъка ми в Гуудрийдс имам някакво жалко, слабо намерение да завърша. А последната книга, която така почнах, но не съм довършила още, беше "Снежният човек" на Ю Несбьо. Несъмнено ще я завърша, надявам се комбинирано с някое предизвикателство.
Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Хмм, за да е по-забавно, ще възприема "сладко изкушение" буквално - "Съншайн", измежду всичко останало е пълна с вкусотии. Ако говорим за "виновно изкушение" (guity pleasure) ще посоча любовните романи, които не винаги имат висока литературна стойност, но са много разтоварващи.
Коя книга би хвърлила в морето?
Не съм по тези крайности и за болшинството книги  вярвам, че могат да си намерят правилния читател и правилното време. Може би една книга, която наистина бих искала да изтрия от съществуване, е Wantin. Редовно я цитирам като книга, която хейтвам. Просто според мен представяше много грешни неща като допустими и имаше ужасна героиня.
Коя книга си чела най-много?
"Властелинът на пръстените", но вече мисля, че "Хари Потър" го настига. Напоследък съм се заела да препрочитам "Пърси Джаксън", но това май ще е третия препрочит - още е далеч от рекорда.
Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Като цяло книги за приложна психология, съвременни романи, такива неща. Не си падам по тези жанрове, а ако ми подарят, ще се чувствам задължена да я прочета.
Без коя книга не можеш да живееш?
Това е като въпроса с любимите книги - не може човек да избере една. Ако въпросът беше от типа на кои книги бихте взели на самотен остров, отговорът е ясен - "Как се строи сал" и "Ядивни растения по света", такива неща. :D  Или нещо на Беър Грилс :D
Коя книга те накара да плачеш най-много?
Една от книгите, на които най-много съм плакала е "Кажи на вълците, че съм си у дома"
Коя корица не харесваш най-много?
С риск любителите на класиката да ме линчуват, кориците на книжлетата от "Библиотека Галактика". Страхотен подбор на заглавия, и признавам, че кориците си имат отличителен стил и естетика, но някои буквално ме стресират. Е, има и симпатични, като тази на "Пътеводителя на галактическия стопаджия".


Аз на свой ред тагвам Ася от Asya's adventures ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър и който друг иска да си признава :D

П.П. Е добре де, не са ли крийпи кориците от тази поредица?

събота, 3 март 2018 г.

[book review]"Къщата на езерното дъно"

Заглавие "Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман

Издателство: Deja Book
Жанр:  тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди

Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката,  нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива.  Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо  ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията". 
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D

петък, 2 февруари 2018 г.

[book review] "Балада" - Маги Стийвотър

Заглавие: "Балада"
Автор: Маги Стийвотър
Поредица: Повелителката на детелините

Издателство: Кръгозор
Жанр: романтика, тийн, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди


Последното ревю приключи с много обещания за тази книга. И наистина, "Балада" ми хареса в пъти повече от "Ридание". Сега ще се опитам да обясня защо. Но то и от заглавието и кориците си личи - едните са толкова депресиращи, а вторите - изпълнени със страст.
"Балада" е втора книга, но е толкова различна, че е почти самостоятелна. Тук топката на повествованието се прехвърля у Джеймс - моят любим любовен ъгъл. А разликата в тона променя изумително много цялото читателско преживяване.
Джеймс и Диърдри са започнали новата учебна година в училище за надарени музиканти. Въпреки новите си приятели там обаче, Джеймс се чувства не на място. Той е единственият гайдар в училище за арфи, цигулки и пиано, а раните от лятото и от сблъсъка с феите още тлеят. Отношенията между двамата приятели са опънати, като и двамата хем се опитват да се откъснат от свръхестественото, хем то ги влече с нови сили.  Джеймс се оказва под прицела на опасна фея - спонтанната и харизматична Ноала, която предлага да стане муза на Джеймс и да издигне творчеството му до неподозирани висоти. Естествено, този дар обаче си има цена. Новата господарка на феите също не кротува и с царуването си иска да положи началото на нова епоха - пътят към която е осеян с трупове.
Леанан Ши. Още щом видях тази дума, знаех, че с книгата ще си допаднем. Любовницата - муза, която вдъхновява артистите, подхранва дара им и ги кара да създават най-невероятни творби - но заради това животът им изгаря бързо като факла. Този персонаж е наистина любимият ми от митологията на феите, въпреки че досега го бях срещала само веднъж и то в манга. Аз по принцип имам слабост към музите, а този вариант е зареден с много страст и драматизъм и доста различен от древногръцките ѝ посестрими. Все си планирам някой път да я включа към Музестата ни вселена, но не стигам дотам.
Но да се върнем към настоящата книга и настоящата леанан ши. Тук историята в различните глави се води ту от гледна точка на Джеймс, ту на Ноала, с кратки включвания от Диърдри под формата на смс-и - останали неизпратени. Различните темпераменти на разказвачите спрямо първата книга направиха разликата между двата тома огромна. Джеймс и Ноала, също както и Диърдри, си имат много тревоги и проблеми, през които преминават. Начинът, по който предават обаче тези преживявания, придава на книгата съвсем друго звучене.
Отношенията между двамата също ме впечатлиха. Освен че и Джеймс, и Ноала са ми симпатични, връзката им, макар и странна, се развиваше максимално без лъжи, без точене на локуми и прочее - което е почти неочаквано за такъв роман. Джеймс бързо разбра, че Ноала е лианан ши и какво иска, а тя - че Джеймс е все още влюбен в Диърдри. Това, че двамата герои не седнаха да се тръшкат и цупят, да си обръщат гръб и да затрупват всичко под слоеве изкуствено създадена драма всъщност... не намали драматизма на отношенията (въпреки че изречението звучи като оксиморон). И така си беше напрегнато и интересно да следя динамиката в чувствата на тримата, а финалните им, съзнателно взети решения, бяха дори още по-тежки и значими така.
А иначе - какво друго да кажа. - имаше конспирации, готин даскал, неочакван приятел, неочакван враг, преражадния, смърти, най-различни феи и драматичен, обвит в пламъци финал. Изобщо - книжката ми хареса неочаквано много и направо ми стана една от любимите юношеско романтично-фантастични новели. Затова и така навивам хората да прочетат "Ридание" - защото то предшества "Балада".
Но.
Защо винаги има "но"?
Чувствам се длъжна да предупредя, че трета книга няма, а трябва да има. Историята явно е планирана като трилогия, трета книга е обявена в ГР от години... но така и не е написана. СМС-ите на Ди тук, както и самият финал подсказват, че в света на феите се мъдрят още проблеми, че нещо става с Люк и че като цяло още не сме постигнали голям щастлив завършек. На мен лично ми стана супер кофти при това откритие, но въпреки това не свалям препоръката си. Поне относно Джеймс и Ноала завършек имаше, а това беше важната двойка за мен от този книжен свят. "Балада" наистина беше чудесна книга, и силно се надявам Маги Стийвотър да се върне към тази поредица.

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

[book review]"Ридание" - Маги Стийвуотър

Заглавие: "Ридание"
Поредица: "Повелителката на детелините"
Автор: Маги Стийвотър

Жанр: тийн, ърбън фентъзи, романтичен
Издателство: Кръгозор
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази авторка е по-известна с другите си книги на бг пазара, като например поредицата "Тръпка", но на една книжна алея намерий тези двете като промо комплект. Беше доста отдавна, но това често се случва при мен - това лято най-накрая стигнах до тях, благодарение на две форумни предизвикателства. Първото беше за природата и покрай него и феите прочетох "Ридание".
За Диърдри музиката винаги е била неразривна част от живота ѝ - тревога и същевременно утеха. Не е предполагала обаче, че в таланта ѝ има нещо по-необикновено, до срещата ѝ с не по-малко изкусния музикант Люк. Заедно двамата не просто създават музика - те творят магия. Но това я отвежда крачка по крачка в един близък, но същевременно чужд свят - този на феите. Ди открива, че е Повелителка на детелините - човешко същество, дарено с власт над Малкия народ. Това я превръща в магнит за феите, които копнеят да намерят, а това едва ли ще доведе до нещо добро. На младото момиче ѝ предстоят тежки избори, от които зависи не само любовта ѝ към Люк, но и живота на приятелите ѝ.
Светът на феите винаги много ме е привличал. Той е един въртоп от красота, жестокост, магия, нечовечност и безвремие. Харесва ми, когато авторите успеят да уловят и да представят нечовешкото у феите, и после да разкрият тяхната собствена чувственост, различна от човешката, и идейни системи. В тази задача Маги Стийвуотър се беше се справила доста добре, но взимам предвид и целевата аудитория на книгата - това е УА роман и няма мърдане.
Затова и не се изненадах като видях, че любовната връзка следва доста шаблонно развитие, но не се и зарадвах. Ди е аутсайдерка, а Люк - мистериозен секси новодошъл, и любовта между тях пламва бързо и изпепеляващо. Такъв сюжет в тийн историите рядко задържа вниманието ми. Преди да се прехвърля на нещата, които ме интересуват обаче, държа да изтъкна, че Ди не ме дразнеше (за разлика например от главната героиня в поредицата "Синята кръв" ) и на някои моменти ѝ се кефех открито - например на старателната изработка на съвършената мелба. Люк според мен не си заслужаваше, не и при такъв хубав трети ъгъл на любовния триъгълник - супер готиния и весел най-добър приятел Джеймс. Който е гайдар :D Ах,винаги имам навика да хлътвам по третото колело! Та, да, Джеймс е причина първа да харесам и препоръчам тази книга. Забавен, леко саркастичен, някой, когото наистина познаваш и към когото можеш да се обърнеш,който доста добре понася свръхестествени новини, който би се впуснал посред нощите към леговище на феи - все неща, които отново и отново ме карат да поставям под въпрос здравомислието на главната, но окей.
Причина втора я споменах в началото - митологията на феите. Въпреки че действието се развива малко бързичко и не може плавно да потънеш в техния свят, интерпретацията на Маги Стийвуотър ми хареса. Феите бяха подобаващо жестоки и себични и в голямата "класическа" картина, Маги беше добавила собствени детайли и легенди, които се вписаха чудесно - например приказката за миналото на Люк. А накрая, знаете ли кой се оказва по-жесток и от феите? Точно така - хората.
Особено любими ми станаха персонажите, които са част от фолклора на феите, но не са конкретно феи. Имаше някои нови, много любопитни за мен същества, които не бях срещала никога, а също и някои познати, на които много се зарадвах - най-любимото се появи във втората книга.
И това води до третата причина, поради която бих препоръчала тази поредица. Да, тази причина е втора книга. Ако на "Ридание"  бих дала 3.5 - 4 звезди, то "Балада" заслужи за мен цели 5. Но как и защо смятам да обясня в следващото ревю.
А конкретно за "Ридание" - това беше приятна, типична янг адълт книга. Любовният триъгълник не блестеше с оригиналност, но фонът, на който се развива историята бе по-различен от обичайните свръхестествени сетинги, в които преобладават вампири и върколаци. Ако по принцип харесвате свръхестествените младежки романи, то и "Ридание" сигурно ще ви хареса и ще внесе нотка разнообразие. А ако имате съмнения - оглеждайте се за ревюто ми за "Балада" ;)