[book review] "Тайната на Артемис Фоул" - Оуън Колфър

Заглавие: "Тайната на Артемис Фоул"
Автор: Оуън Колфър
Поредица: Артемис Фоул #1

Жанр: YA, MG, приключенски, фентъзи, фантастика, митология
Издателство: Прозорец, Сторител

Топчеста оценка: 5 звезди

Едно от любимите ми книжни социопатчета се завръща на българската книжна сцена не само в аудио вариант, а с прекрасна корица; а аз имам изключително шесто чувство, защото след дълго чудене си пуснах да слушам Артемис Фоул точно в седмицата, когато обявиха преиздаването му.

Наследник на престъпна фамилия, с един много неуспешен опит да се върне към законността, 12 годишния гениален Артемис има две основни задачи. Да намери изчезналия си баща и междувременно да върне милиардерския статут на семейството си. И въпреки че за малкия вундеркинд с леки социопатни наклонности промените по стоковите пазари или състезанията по шахмат не представляват никаква трудност, той има къде-къде по-амбициозни планове. Артемис Фоул иска да открадне златото на дребния народ и има точно изпипан план как да стане това. Младата капитан Бодлива Зеленика се оказва замесена в този план, за нейно огромно съжаление. Нещата ескалират с намесата на Гноморазузнаването, но Артемис винаги е на крачка пред тях... или поне така изглежда.

Нещо като цяло характерно за антагонистите са амбициите.  А малолетните антагонисти не се спират пред неща, които обществото на възрастните глупаво е определило като невъзможни или несъществуващи, например феи. А когато антагонистът под въпрос има интелекта и средствата да осъществи плановете си... о, тогава резултатът е разкошен!

Обичам Артемис Фоул. Обичах го преди сигурно 7-8 години, когато четох първите три книги от библиотеката, и сега искрата продължава да е жива и се разгоря буйно от надеждата да видя преведени и останалите книги от поредицата.  О, не правете грешката да мислите за Артемис като някой от добрите заради това любовно признание. Той просто е изключително очарователен, въпреки явните си пропуски на моралния фронт. Както казва Шерлок (в Бенедикт вариант) – „Не съм психопат, а високо функциониращ социопат“.

Не е лесно, и определено е рисково, да създадеш такъв герой, особено в книга за деца и юноши. Оуън Колфър сигурно е съзнавал това, но е решил да играе опасно, и се е справил страхотно. Защото в тази книга Артемис Фоул е именно злодеят. Докато в следващите ще има сблъсъци с по-големи злодеи, то тук именно той играе лошият. Това 12 годишно хлапе трови, изнудва, отвлича, тъче схеми, лъже при преговори, оставя иконома си да нокаутира феи, и поставя най-близките си хора в опасност, за да постигне целите си. Как да не му се радваш!

С риск да замъгля малко ореола на злодей на Артемис, ще изтъкна още едно нещо, което много обичам – отношенията му със семейството му и с Бътлър, предания му иконом/бодигард. Супер сладко ми е как държи на тях – стига да не му се месят много в плановете. Крадците-джентълмени те ^_^  Но да не се размекнете сега, а.

От страната на добрите  - или по-скоро в случая, на измамените – е Гноморазузнаването., елитно подразделение на полицията на нисшите елементи. Самата дума „гноморазузнаване“ би трябвало да ви накара да поискате да прочетете книгата. А Колфър не е спрял да вихри дотук. Градовете, начина на живот на феите, елфите, джуджетата, гномите и всички останали, технологиите и способностите им – всичко е така измислено, че да ме радва на макс. А имената? Имам слабост към имена, и преводачите сигурно са знаели това, когато създават тези произведения на изкуството, като полковник Кореноплод или Чик-чирик Пустодрън.

Перфектни са.

Магдалена Куцарова, благодаря ти. (това мисля, е преводачката).

Има и тех-кентавър.

Но има и капитан Риск Кафяво Водорасло, така че кой според вас печели?

Обобщено: Колфър е създал изключително забавен и интересен препрочит на света на Дребния народ.  И двата елемента – главен герой – антагонист и милитаризирани феи поотделно са силни, а заедно? Разкош.

След като навремето четох книгите, този път реших да слушам книгата от Сторител, четена от Радостин Желев. Останах... със смесени чувства. От една страна, самият глас на актьора в авторовата реч е приятен и бях възхитена от това колко много различни произношения и начини на говор може да докара.  Някои герои ми харесаха – за щастие на Артемис и полковник Кореноплод, и почти винаги на Бътлър и Бодлива зеленика. Същевременно обаче, намразих гласовете, които бяха решили да дадат на други герои, особено на кентавъра, който звучеше като префърцунен козел, сритан в козите орехчета, и на джуджетата, които всичките бяха с премазани трахеи, по някаква причина.У мен остана чувството за изключително престараване. 

Така или иначе, сега продължавам със слушането на втората книга. Силно, много силно стискам палци преводът на поредицата на български да продължи, било то под аудио или писмена форма.  За читателите, ако решите да се захванете с тази серия, ви гарантирам множество страхотни приключения с това дяволче. И ви оставям с цитат от доклада на Полицията на нисшите елементи за Артемис от втората книга:

„...Затова макар че по време на четиринайсетата си година щеше да се намеси във въстанието на гоблините – дръзко, страховито и опасно начинание –вероятно това бе най-доброто, което можеше да се случи. Така поне щеше да прекарва повече време на открито и да се срещне с нови хора.

Жалко само, че повечето от тях искаха да го убият“.

[book review] "Малък наръчник по хюга" - Майк Викинг

Заглавие:"Малък наръчник по хюга"
Автор: Майк Викинг

Издателство: Хермес
Жанр: популярна литература, самопомощ, практични съвети

Топчеста оценка:5 звезди

Нищо ново, но пък толкова приятно за четене! :D

Майк Викинг разказва за произхода, значението и приложението на една дума, която напоследък набира популярност, и която изглежда смята да се засели за по-дълго и у нас.
"Хюга" е от термините, които трудно се предават с една дума, защото включват много определения в себе си - за уют, щастие, сигурност, за домошарство и същевременно за връзка с хората и външния свят. Тази философия идва от Дания, и е може би е една от причините непрекъснато да ги обвяват за най-щастлива нация.

Като се зачетете в книгата, е много вероятно да откриете, че "хюга" не ви предлага нищо качествено ново. Особено ако сте книголюбители (а ако четете това, по всяка вероятност сте), то много добре знаете удоволствието от това да се сгушиш на топло с книга и нещо вкусно за пиене. Но е о, толкова хубаво да видиш всички тези неща, събрани като една житейска философия и да имаш увереността, че когато си смоташ косата на кок-топка, всъщност си хюга, а не те мързи да си направиш истинска прическа.

По-голямата ценност на книгата е не толкова да те научи на нещо, колкото да ти припомни. Защото въпреки че знаем всички тези неща, имаме склонност да ги забравяме и пренебрегваме в ежедневието си. Хюга идва да ти напомни да търсиш и създаваш обстановка и моменти, които да ти послужат като оазис от напрежението и да те презаредят.
 Основните елементи на хюга несъмнено са доказани и действат. Накратко може да ги обобщим като комфорт за всички сетива, който да се предаде и навътре в душата. Свещите като основен компонент съм открила и за себе си от доста време. Почти във всеки момент, в който съм за вкъщи за по-дълго време, има една запалена свещ, в симпатична табличка поставка с камъни и миди. Някои от комплекта, с който дойдоха, и който е подарък - допълнителен хюга фактор!, а други - добавяни от пътешествия и екскурзии. Свещите пък са от кутии или от Джъмбо. Приятна дреболийка, която носи толкова заряд.

Широката гама от значения на хюга позволява и всеки да наблегне или да добави нещата, които му дават тези усещания. Лично за себе си, аз добавям още две неща. Едното си е чисто момичешко - да намериш време за маска за лице или лак за нокти, неща, които ти дават чувството, че си се погрижил за себе си. А второто е нещо, да го речем, съзидателно. Този елемент беше само маркиран в книгата, в местата с готвенето и писането на писма, но мисля, че чувството за създаване на нещо е определено хюга. В моя вариант, това са редуване на най-различни неща. За съжаление, вече почти не пиша, въпреки че създаването на светове и герои ми липсва. Засега редувам видовете ръчна работа, последните месеци основно оцветяване за възрастни и гоблени с мъниста. Така вчера си изкарах един изключително хюга следобед, с барбекю, книга, шезлонг и мънистените пеперудени целувки.

Не на последно място, ето още малко причини, поради които сама по себе си "Малък наръчник по хюга" се превръща в идеалното релакс четиво. Тази книга е и надзъртане в датския бит, душевност и живот - със споменавания на филми, сериали, музика и кътчета от Копенхаген, наистина ще ви се прииска да планирате за там следващата си екскурзия, за да видите светлините на Тиволи, дори и предвид антирекламата на метеорологичните условия. А не на последно място е и начинът, по който Майк Викинг излага всичко - със страхотен хумор и разбиране. Майк признава, че хюга не е всичко. Като запалите свещ и си сипете какао, няма да оправите живота си и държавата. Той сам казва, че е лесно най-големият ти проблем да е една ваза, когато имаш намален работен ден, безплатно здравеопазване и висше образования. Но тази вътрешна нагласа е една неразривна част от цялото, която стимулира стремежа към нещо по-добро, и която ти помага да откриеш щастието - тази така субективна и важна елемента от живота, независимо външните обстоятелства.
А и наистина е много забавно. Вече всеки път като меся тесто, ще гледам на него като на тамагочи, и четох на глас всички части за бекон на приятеля си, защото просто трябваше да ги споделя :D А казах ли колко просто физически красиво е изданието? От месеци вътрешно ме ровичкаше да си го взема, и най-накрая си го купих от Алеята.

Затова, ако имате възможност, прочетете тази малка, добродушна книжка за хюга. Ако нямате възможност за това, то непременно отделете време за малко спокойствие и релакс у дома или с приятели - това нямаше извинение да пропускате.

Топчест пътеводител за Алеята на книгата

Алеята на книгата във Варна стартира днес и празнува свой мини юбилей - 10 години лятно книжно пиршество <3 Засега ще се въздържа да отправям препоръки за книги (може би като огледам шатрите, тогава :D ). Искам да споделя обаче плановете си за разходката по събитията в този период . Културната програма на Алеята и около нея е доста богата тази година. Естествено, няма да мога да ида на всичко, на което искам, ето обаче събитията, които привлякоха вниманието ми. Ще се радвам, ако се засечем на някое от тях!

*Това не е пълна програма на Алея на книгата - Варна. Официалната програма може да видите в сайта на АБК - ТУК . Статията от линка е обзорна, цялата програма може да изтеглите от линк накрая.

Ето я и топчестата ми селекция:

02.08.

20:00 часа - Добри Божилов представя книгата „Задругата“

03.08.

18:00 Преводачката Росица Цветанова представя „Вратарката и морето“ и „Резервна принцеса“ -

„Вратарката и морето“ от Мария Пар - романът за деца, който спечели наградата „Бисерче вълшебно“ 2019, както и номинираният „Резервна принцеса“ от Турюн Лиан. 

19:00 Петя Кокудева представя книгата „Поздрави от синята палатка”

 

На 3-ти и 4-ти август от 15:00 до 18:00 часае инициативата "Написаното остава. Пиши правилно!". Всеки, който желае да тества знанията си по български правопис и пунктуация, може да се подложи на диктовка или да реши езиков тест и да получи съвети от млади учени от БАН за най-често допусканите грешки. Всички ще получат стикери „Написаното остава. Пиши правилно!“, чието предназначение е да бъдат залепени върху върху табели или надписи на публични места, в които са допуснати правописни грешки

04.08.

4 август, 17:00 - Литературен кът на „Алея на книгата” -  Среща с читателски клуб ОРБИТА и тяхната кампания в полза на четенето „ЧЕТИ-ЗНАЙ-ЙЗРАСТВАЙ”

И аз ще съм там, непременно се отбийте, за да ви зарибим по предстоящите читателски срещи! :D  Този месец са планирани страхотни книги - "Където пеят раците" за реална среща, "Жената от каюта 10" за интернет обсъждане, и "На пет стъпки от теб" за стартиращия от този месец YA клуб. 

Петя Александрова и нейната стихосбирка „Как да порасна” с илюстрации от художника Петър Станимиров на 4-ти август от 19:00 часа (изд. „Ина”) - На това събитие със сигурност няма да присъствам, защото съм дежурна, но комбинацията от Петя Александрова, чиито неща съм чела, и Петър Стан, чиито рисунки сигурно всички познават, не е за изпускане.

05.08 

 

5 август, 18:30 - Голям салон на БНР „Варна“ - ИК Жанет 45 и Радио Варна представят Вечер на Стефан Цанев изд. „Жанет 45

Представяне на романа „Антон и други произшествия” (от Гюдрюн Скретинг) от преводачката Росица Цветанова на 5-ти август от 19:00 часа (изд. „Изида”)

 

6.08

6 август, 18:30 – Малък салон на БНР „Варна“ –  ИК Жанет 45 и Радио Варна представят Иван Ланджев и „Ти, непрестанна новина“   изд. „Жанет 45 

20.00

Веселина Господинова представя книга- албум „Баш майстора завинаги”

07.08

7 август, 19:00 –  Арт галерия „Морско казино“ – Николай Ценков представя  „Човекът, който продаде морето“  - изд. „Колибри“.

 

19 00 – Художник на месеца, Pibooks - това не е част от Алеята, но е също прекрасно книжно местенце. Книжарницата за детска и юношеска литература на вълшебния адрес Бдин 1 и 3/4

08.08

18.00,

Студио 21 – „Ти ли си Тя?“ - Светлин Трендафилов, представяне на стихосбирка

8 август, 18:30 – Малък салон на БНР „Варна“ –  ИК Жанет 45 и Радио Варна представят  Владимир Сълов и„Тракийският код“ изд. „Жанет 45“

8 август, 18:30 – Книжарница „Хермес“ - Варна –  Премиера на „Морски записи“ от Антон Георгиев изд. „Хермес“

Мда, всичко е наведнъж, и изборът е труден. Аз съм била вече на представяне на "Тракийският код", така че ще ида на стихосбирката за разнообразие (тя не е част от официалната Алея)

09.08

9 август, 19:00 – Концертна зала на БНР „Варна“– Истории от 90-те – Предпремиерно четене от предстоящия през октомври сборник – финална част от трилогията, започнала с „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“. С участието на някои от авторите: Велина Минкова, Калояна Климентова, Катя Атанасова, Специален гост: Герасим Дишлиев и неговият пантомимен разказ за 90-те. изд. „АйСиЮ“

10.08

Издателство „Унискорп“ представя  книгата „Здравей, Дон Кихоте“

Представяне на книгата „Здравей, Дон Кихоте” – сборник с разкази от Васил Стефанов-Слона

 

Финалните дни от програмата са малко празни. Затова пък след края на Алеята има още събития - на 13.08 от 18.00 часа в книжарница Николови Ритейл,  Николай Пеев ще представя "Интервюто"

На 18.08 от 15.00 часа в кафе Ендорфино е срещата за обсъждане на "На пет стъпки от теб", където ще се правя на тийн :D На 25.08 пък е тази за "Където пеят раците", в ЕДНО кафе. 

Също така,
Община Варна и Асоциация „Българска книга” организират кръводарителска кампания под мотото „Капка кръв може да спаси живот, прочетена книга може да промени живот“. Всеки, който се включи в кръводаряването, ще бъде „поощрен” с книга, подарък от българските издателства.

Не можах да намеря конкретни час и място за тази инициатива, надявам се да обявят нещо. За съжаление, аз давах кръв преди месец, така че няма да мога да се включа, но искрено ви насърчавам да го направите! Ще получите книжка, гризинка, шоколад, талончета (аз последно получих за безплатни бири от "Черната овца", което е едно от любимите ми заведения :D ), дрънкулки и естствено самочувствието, че сте свършили нещо добро. 

Във всеки случай, ще се радвам да се засечем по някой книжен повод този месец!