[book review] "Няма да получите омразата ми" - Антоан Лейри

Заглавие: "Няма да получите омразата ми"
Автор: Антоан Лейри
Издателство: Сиела
Жанр: драма, биографичен
Топчеста оценка: 5 звезди

Намирам за изключително трудно да се пише за такъв тип книги. Книги, чиито страници са наистина взети от нечий живот, в които търсим не сюжетните врътки и изненади, а суровата емоция, която е накарала някой да седне зад белия лист и да изплаче преживяното в мастило. Да речем, хората не харесват книгите за уличния котарак Боб заради словестното майсторство на Джеймс Боуен. Харесват ги заради пробуждането, осъзнаването и подкрепата, които една жива душа може да даде на човек и да го накара да се отблъсне от дъното.

Случаят с "Няма да получите омразата ми" е донякъде подобен. Въпреки че, дума няма, тук се сблъскваме с една много по-остро настъпила драма, разтърсила из основи живота на главните герои. Един ден, един атентат, и съпругата на младия Антоан Лейри вече я няма. Толкова бързо, че няма време да повярва, да осъзнае. Той не може, камо ли малкия им син, който не може да разбере защо мама я няма.

"Няма да получите омразата ми" е манифест на обикновения човек. Не е трудно да харесаш Антоан. Да му се възхитиш за умението да скърби и силата да живее, и то да живее, отхвърлил оковите на омразата. И освен това - да не позволи на омразата да се прехвърли на следващото поколение, на децата. Но това е също така история за това как той с мъка и усилие, но и целеустременост, се справя със злободневните неща, които също могат да прекършат духа ти в такава ситуация - с погледите на другите, със съчувствието, което в един момент започва да задушава.

В началото, докато четях книгата, имаше момент, когато си мислех, по един отвратително рационален начин, че би ме си искало нещата да са подредени по друг начин. Акцент тук или там. Но това е реалната история, разказана от конкретния човек, и осъзнах, че в това е прелестта ѝ.  Над всеки човек грози опасността да изгуби някой свой близък - може би не в атентат, но в катастрофа, болест, инцидент. Може да не е смърт - може да е друг акт, болка, обида. И след това в мъката си да се изкуши да се поддаде на омразата и да хвърли цялата си енергия в гняв срещу някого. Понякога този субект заслужава обвиненията. Понякога не. Въпросът е ако се окажем в подобна ситуация, да постъпим като Антоан - нека не получат омразата ни. Защото всеки ден, прекаран в мразене на някого, е ден, в който сме си отнели възможността да бъдем щастливи.