Wanderbook

Януари свърши! Така нареченият понеделник на годината за мен беше доста силен откъм четене. Прочетох 7 книжки,  с което се възхитих от себе си, като повече от половината от тях бяха български! Започнах годината със " Сянката на вятъра", за която докладвах подробно в ревюто ТУК Продължих с клубните книги със " Списъкът на живота ", която беше бърза и кратка, приятна, макар и не особено паметна. Даже дръпнах напред с клубните планове, прочитайки " Откраднато ", и после " Обречено " на Искра Урумова, за които ще докладвам скоро. Остава ми още само един том в магичния самодивски свят.  Българското присъствие продължи с първата книжка за мотовете на Радостина Николова - " Здравей, ново утре! ". Влюбих се в илюстрациите, а съм сигурна, че и историята ще се превърне в любима на много деца. Разнообразих малко с препрочит " Бундори ", втората Японска загадка на Лора Джо Роуланд, а на финала на месеца завърших първата си аудио книг...

Не очаквах от себе си да направя такъв тип пост - но ето го :) Дори не е защото си изчерпах материала от блогмасване - остават още ревюта, и тепърва предизвикателства! Но докато си пишех коледните ревюта, осъзнах, че има коледна книжка за всекиго, независимо кой е любимият ви жанр. Затова реших да направя една малка компилация на заглавията с коледна тематика, които съм чела или са ми в (безкрайния) списък за четене. Забележка: Това не е класация от типа "дъ бест", просто неща, които са привлекли вниманието ми. Тук всичко е субективно на тоя блог, ако не сте забелязали. ХОРЪР Започвам с хоръра, защото на пръв поглед, това е най-противоречащия жанр (не е така). Тук ще започна с ТБР книга - N0S4A2/Носферату/Christmasland на Джо Хил. "Носферату" е историята на Вик МакКуин - жена, която има дарбата да открива неща и места и Чарлс Манкс - който със старата си кола с номер N0S4A2 може буквално да се измъква от реалността. Хобито му е да примамва деца и да ги вод...

Когато старата година свършва и новата иде, значи е време за... нови тефтери и планери. Значи, да ви предупредя :D Това не са са специални планери с калиграфски заглавия, страници - произведения на изкуството и изобщо въплъщения на реда. Не може да се нарече и Bullet journal, защото едва тук-там се мярва някое булетче, а пък за разпределение по дни и дума да не става. BuJo манията стана много популярна напоследък. Аз винаги съм се дърпала от идеята за планери и дневници, защото някакси стоят против хаотичната ми същност. Но въпреки че и за журналите има супер много клипчета и наръчници как да си ги водите... всичко е пожелателно.  Ако не ви е приятно да си ги водите, значи не го правите правилно (както и с повечето неща) . Най-накрая ми увря главата за това :D И когато получих от БОПС първата тетрадка от снимката, реших да се пробвам. На снимката първите две тетрадки са с нещата ми от 2018. Останалите съм заделила за 2019. Моите странички и теми са хаотични, следват се общо ...

~~~ First I want to apologise to all of my English speaking friends, if they still happen to  follow my blog or if they just stumble upon it. From now on, I plan to keep on writing only in Bulgarian. My unability to keep things billingual due to simple lack of time was one of the main reasons to quit - or rather keep postponing - blogging. I hope to return to this one day, but for now reviewing in one language is def better than not writing at all. I may try to do mini reviews for Goodreads and I hope to see you there!~~~ А сега да се завърнем под родната стряха :D Не знам дали някой все още посещава (или ще посети, глаголните времена в случая са без значение) този блог, но предвид, че от последната ми публикация е минала повече от година, реших  да ударя нещо малко уводно. Но не водка. Пхе. Може би сайдер, но нямам сайдер? О, да се върнем на темата. Аз съм Нина, или пък Топчо, и тук за пореден път се кълна за изтупам прахта от блога си и да го поддържам, повече или по-мал...

Глава 0: Преследване Глава 1: Неверие Глава 2: Адапт Глава 3: Танц -Спри да ме гледаш. След малко тръгваме. -Не те гледам, изобщо не съм близо даже – изстена жално Изолда, като дете, хванато на местопрестъплението. -В отражението на огледалото. Знам, че го правиш. Не ме питай как, просто го знам. В самия шум от завъртането на роклята се чу дълбоко възмущение от несправедливото обвинение, но Адриан наистина усети, че вече не е наблюдаван и най-накрая успя да си постави контактната леща. Докато премигаше пред огледалото чу как телефонът в стаята иззвъня. Той се втурна нататък, но още преди да вземе завоя чу ясния глас на Изолда: -Да? Да, мисля. О! - кратка пауза – Не, определено не. Ще е зает целия ден. И утре също. Негова приятелка. - изчурулика весело тя преди да върне телефона на поставката и да се обърне към Адриан, който отново сменяше на лицето си различни нюанси на червеното. -Беше някакъв твой колега, казва се Бенджамин. Питаше дали можеш да вземеш смените му пр...

Глава 0: Преследване Глава 1: Неверие Глава 2:Адапт Самият факт, че се събуди до жена, трябваше да подскаже на Адриан, че събитията не са се развили особено добре, и едва ли щяха да се развият в приятна, спокойна насока. Отношенията му с нежния пол като цяло се свеждаха до старанието му да не се унижи тотално пред тях и рядко му оставаха сили да постигне нещо повече. Беше спал върху завивката и през нощта се беше схванал в хладната стая. Опита се да се разкърши и го проряза болка във врата и главата, но това определено не беше махмурлук, от който сякаш мозъкът му се смаляваше до размерите на фъстък и се блъскаше със засилка във всяка от стените на черепната му кутия. Вдигна ръка да засенчи очите си от немощната светлина на зимното утро и удари с лакът жената до себе си. Тя се размърда, погледна сънено към него и... запишя. Пронизителният и вик накара прозорците да затреперят, а Адриан – да отскочи от леглото, заплитайки се в завивките, и да запознае тила си по...

Глава 0: Преследване Бележка: част от писанията се породиха по време на летните сутрешни полузаспали пътувания, докато за малко работех при мама... които минаваха в опасна близост до заводите на "Победа", чиито шоколадово-захарни изпарения те карат да се замислиш дали да не си връзваш лигавничето още щом се качиш в автобуса... Глава 1: Неверие Изолда се беше сгушила в ръцете на младия мъж, сърцето и биеше в гръдния кош както уплашена птичка се блъска в кафеза. Той повдигна ръка и притисна леко главата и към гърдите си. Тя по-скоро усети, отколкото чу, по-бавния и равномерен ритъм на сърцето му и вдиша дълбоко странния му аромат. Това я поуспокои. Сенките сега бяха техни съюзници, но и врагове. Скрити в тъмния ъгъл, те не се виждаха от вратата, но една погрешна крачка би извадила наяве сенките им на площадката долу. Те от своя страна с трепет наблюдаваха как два силуета профучаха покрай входа без да спират. Минаха пет, десет минути след като стъпките ...