[book review] "Годината на Оракула" - Чарлс Соул

 Заглавие: "Годината на Оракула"
Автор: Чарлс Соул
Издателство: Ибис
Жанр: трилър, съвременен, свръхестевено, фантастика
Топчеста оценка: 3 звезди
Бележка: четена за тийн клуб към Читателски клуб Орбита

Една сутрин млад мъж на име Уил се събужда, след като насън тайнствен глас му е издиктувал над сто предсказания. Въпреки че в началото приема всичко като шега, която му е изиграло съзнанието му, когато тези събития започват да се случват, Уил не може да го отрече. Той се превръща в Оракула - тайнствената фигура зад Сайта, където са публикувани някои от тези предсказания, Оракула, който е мразен и обичан, но търсен и познаван от целия свят.  Зад тази маска Уил и най-добрия му приятел правят това, което всеки разумен човек, който има знание от бъдещето, би сторил - опитват се да припечелят малко пари... Но когато и плановете, и светът около тях започва да се сгромолясва, Уил започва да забелязва все повече връзки между привидно случайните пророчества на Оракула.

Признавам, очаквах с огромно нетърпение да прочета тази книга. Идеята е изключително яка, и особено както в Нано проекта си също се занимавах с герой с пророчески способности, нямах търпение да се потопя в тази история. Отгоре на всичко, авторът е работил за комиксови гиганти, а аз определо съм Марвъл фенгърл.

Пристъпих с ентусиазъм, но въпреки това първата половина на книгата не ме завладя особено. Оцених високо и идеята за Сайта, и особено за схемите им за печелене от него. Но темпото и разказът ми беше отегчителен - това изобщо не бе представата ми за fast-paced трилър, както видях определена "Годината на Оракула" на много места. Интересното е, че това ми е по скоро плод на вътрешно чувство и преценка. Книгата не беше бедна на събития, и някои от сцените мога да кажа, че бяха изпълнени с екшън, но подредбата им просто не можа да ме накара да отгръщам с трепет . След първите двайсетина страници интересът ми в известна степен спадна и чак някъде след 150 страница се възбуди отново - когато Уил и компания започнаха да правят връзки между отделните пророчества и започнаха да спекулират кой стои зад тях. Най-голямата ми тръпка бяха разпростиращите се "вълни" и факта как нещо съвсем малко може да доведе до нечувани по мащаб последствия. Когато започнаха да наричат Сайта "по име" и да го дисоциират от физическите му създатели, се обнадеждих, че настъпва обрат в книгата, но авторът бе решил да наблегне повече на сблъсъка на Оракула с правителството и други екземпляри.

Въпреки че нямаше много развитие на персонажите, все пак за мен героите бяха една от хубавите страни на книгата. Очаквах малко повече от Уил, но винаги съм имала слабост към героите, станали такива по неволя. На мен лично ми хареса колко мултикултурен се оказа отбора на Оракула, като Мико - съпругата на най-добрия приятел на Уил, Хамза - определено ми стана фаворит.  Враговете на Уил също бяха интересни - пасторът, който се опитваше да вдигне вярващите от всички религии срещу Оракула, и естествено... Тренера. Не искам да издавам нищо за този персонаж, защото всяка поява ме изненадваше и ми вдигаше интереса към книгата и не искам да ви лиша от това. Но разбирам защо по чужди ревюта сред феновете на книгата има течение за продължение на име "Годините на Тренера" :D

Финалът също не ме задоволи напълно. Като събития, да - хареса ми. Но пълната липса на разкрития как, кой и защо е създал Оракула, беше изключително разочароваща за мен, както и твърде захаросаното заключение, че всичко в крайна сметка е било в името на общото благо на човечеството. Надявах се разказът поне малко да задълбае в тази посока, особено след като Уил и другите кажи-речи одухотвориха Сайта - да получим поне някакви подсказки дали това е дело на изкуствен интелект, бъдещи герои или нещо друго. Но не би.  Почувствах се както в края на "Кутия за птици" -  ревю ТУК една книга, която иначе много харесах, и която ме държа в прекрасно напрежение до самия си финал. Но той бе толкова пуст и отворен, че останах с чувството, че авторът не е могъл да измисли какво решение да предложи, че да бъде на нивото на завръзката и съспенса, които беше изградил.  Тук се почувстах по същия начин - сякаш Чарлс Соул бе заложил на отворения завършек не защото това облагодетелства историята, а защото не е намерил как задоволително да представи отговора на въпроса кой стои зад Оракула и Сайта. Понякога привествам такива финали, но тук - не.

"Годината на Оракула" имаше много потенциал като идеи, беше забавна и дори вълнуваща на места, но като изпълнение не можахме да си допаднем, въпреки че с нетърпение очаквах да  я прочета. Имаше чудесна завръзка, която даде предпоставка на книгата да вмъкне ефекта на пеперудата, психологията на тълпите, правото на избор и на предопределеност и други, изключително интересни теми. Чак ме е яд, че не си кликнахме, да си кажа честно. И още едно признание - от време на време се замислях не толкова как би изглеждала книгата  като филм или комикс, а какво би се получило, ако идеята бе попаднала в главите и ръцете на, например, Престън и Чайлд, които така хубаво правят леко комерсиални трилъри с перфектно преплетена свръхестествена нишка.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

Трибагрен четатон - финален отчет