[book review] "Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше" - Юнас Юнасон
Автор : Юнас Юнасон
Поредица: Стогодишният старец
Издатерство: Колибри
Жанр: съвременен, хумор, пародия, политика
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена за читателски клуб Орбита
Алан и приятелят му Юлиус се излежават на топлите плажове и посръбват напитки с известен алкохолен градус, радващи се на заслужената си пенсия след удара в Швеция, който направиха в пръвата книга. Но... спокойствието доскучава, особено когато и парите започнат да привършват... Затова нашите герои решават да потеглят на едно... вярно, малко инцидентно пътешествие. То ще ги отведе до Северна Корея, ще ги изправи пред някои от лидерите на новото време и ще сложи, доста буквално, в ръцете им материал за ядрена война. За щастие Алан Карлсон е станал вече доста спокоен и разсъдлив човек, след толкова много преживяно, и най-вероятно, няма защо да се тревожим за световния мир. О, освен това имаме ясновидки, индивидуализирани ковчези и големи количества аспержи.
Погледната самостоятелно, "101-годишният старец" беше много забавна и приятна книга. Прочетох я бързо и с удоволствие. Но ако я поставя редом с година по-младия ѝ събрат, тя значително бледнее. Докато първата книга успя с хумор и ирония да задълбае в политическите събития и личности на отминалия век, то втората остана доста по-повърхностна, и си беше просто забавна.
Още в предговора си, който е един своеобразен разговор между автора Юнасон и героят му Алан, книгата заявява, че ще бъде различна от предходната. Докато "Стогодишният старец" прескачаше между минали събития и настоящи приключения, то структурата на "101 - годишният старец" е линеарна, и геополитиката се вплита в перипетиите на героите. Затова и тук не мога така ясно да отгранича и да говоря поотделно като за два отделни сюжета (а в първата книга освен времево, нещата са и смислово отделени - в настоящото приключение с бягството на Алан, кражбата на парите и преследването със слона, никой политик не посмя да се набърка). Все пак, и тук може да отграничим - имаме сага с аспержи, бизнес с ковчези и професионална връзка с отвъдното, към които се добавя я щипка нео-нацизъм, я нещастни тайни агенти. Това шеметно приключение, при което Алан пак успя кажи-речи да обиколи земното кълбо, беше несъмнено много забавно за четене, но симпатиите ми клонят към първата книга. Признавам, пристрастна съм към слона - така се смях покрай това животно, че то стана за мен звездата на първия том :D Дори и пътуването в ковчег и мини - инфаркта на един невинен полицай не успяха да засенчат слоницата.
В пътуването верен другар на Алан става един таблет на Епъл. Честно, сериооозно се зачудих дали ябълковата мултикомпания не е спонсорирала книгата, предвид това колко често го споменаваха и невероятната издържливост на батерията му. Когато обаче се събрахме да обсъждаме клубно, много ми хареса теорията на Леда (ако не бъркам автора на мнението :D ) , че постоянното посягане на Алан към мрежата отразява и нашата склонност по няколко пъти на ден да черпим актуална информация. Или - с възрастта Алан наистина се вдетинява, т.е. - модернизира във всички отношения, психически и технологично, за голямо неразбиране и досада на по-младичките му спътници :D
Намесата на Алан в политическата сцена бе това, което малко ме разочарова, защото и точно тази страна на книгата очаквах с най-голямо нетърпение. Имах чувството, че авторът малко се е постреснал - все пак е по-неудобно да критикуваш актуални публични личности, отколкото Сталин, за който всеки ден може да намерите по няколко вица. От книгата разбрахме, че Юнасон е фен на Меркел и смята Тръмп за идиот, което не е изненада. От съвременните политици по-активно участие взе единствено Ким Чен Ун, другите бяха със съвсем малки, незначителни роли, което особено за Тръмп беше жалко. Не бяха засегнати много теми от съвремието, което също ме разочарова - Алън и компания можеха да зачекнат Брекзит, да се изтърсят на някоя кралска сватба, или да подкопят - било то буквално или метафорично - плановете на Тръмп за стена с Мексико. Да наминат през Крим и Путин да не бъде само някаква случайна (и по-скоро скучна) сянка, плетяща мрежи на заден фон, или пък през Франция - да подскачат с ковчег за прикритие покрай Жълтите жилетки, докато ги преследва ядосаният брат, решен да отмъсти за проваленото погребение. Изобщо, около 2018 година (надявам се да не бъркам нито годината на издаване на книгата, нито събитията по време на случване. Ако е така - моля за извинение. Всъщност гледам новини само когато другарчето ги пусне, но щом съм чула за нещо, значи явно е голямо). Та, около времето на книгата е имало предостатъчно събития, които можеха, дори и невинно, да бъдат вплетени в "101-годишният старец" и за мен бе разочароващо, че това не се случи.
Ще бъде все пак честна, и ще дам почетно упоменаване на два политически героя - шведската министърка и немския посланник, защото ме израдваха и бяха забавни. Но така и не проверих, дали са истински.
Оценката на книгата е 4 звезди, именно защото ми бе приятно да я чета, от начало до край. Не можах да избягам от леко критичния тон на ревюто, защото не можех да мина и без сравнения в главата си с първата книга (въпреки че всъщност "101-годишният старец" може да се чете съвсем самостоятелно.) Романът си заслужаваше отделеното време, но на последния клубен въпрос - искам ли още една книга за Алан Карлсон, отговорът ми категорично бе "не". Най-малкото, както върви, няма да има с какво политическо да се занимае, а тази нишка за мен е основна характеристика на тези романи. Затова пък, особено след прочита на "Икигай", където изобилства от пъргави 100+ годишни баби и дядовци, нямам никакво съмнение, че самият Алан ще има сили за още приключения.
Погледната самостоятелно, "101-годишният старец" беше много забавна и приятна книга. Прочетох я бързо и с удоволствие. Но ако я поставя редом с година по-младия ѝ събрат, тя значително бледнее. Докато първата книга успя с хумор и ирония да задълбае в политическите събития и личности на отминалия век, то втората остана доста по-повърхностна, и си беше просто забавна.
Още в предговора си, който е един своеобразен разговор между автора Юнасон и героят му Алан, книгата заявява, че ще бъде различна от предходната. Докато "Стогодишният старец" прескачаше между минали събития и настоящи приключения, то структурата на "101 - годишният старец" е линеарна, и геополитиката се вплита в перипетиите на героите. Затова и тук не мога така ясно да отгранича и да говоря поотделно като за два отделни сюжета (а в първата книга освен времево, нещата са и смислово отделени - в настоящото приключение с бягството на Алан, кражбата на парите и преследването със слона, никой политик не посмя да се набърка). Все пак, и тук може да отграничим - имаме сага с аспержи, бизнес с ковчези и професионална връзка с отвъдното, към които се добавя я щипка нео-нацизъм, я нещастни тайни агенти. Това шеметно приключение, при което Алан пак успя кажи-речи да обиколи земното кълбо, беше несъмнено много забавно за четене, но симпатиите ми клонят към първата книга. Признавам, пристрастна съм към слона - така се смях покрай това животно, че то стана за мен звездата на първия том :D Дори и пътуването в ковчег и мини - инфаркта на един невинен полицай не успяха да засенчат слоницата.
В пътуването верен другар на Алан става един таблет на Епъл. Честно, сериооозно се зачудих дали ябълковата мултикомпания не е спонсорирала книгата, предвид това колко често го споменаваха и невероятната издържливост на батерията му. Когато обаче се събрахме да обсъждаме клубно, много ми хареса теорията на Леда (ако не бъркам автора на мнението :D ) , че постоянното посягане на Алан към мрежата отразява и нашата склонност по няколко пъти на ден да черпим актуална информация. Или - с възрастта Алан наистина се вдетинява, т.е. - модернизира във всички отношения, психически и технологично, за голямо неразбиране и досада на по-младичките му спътници :D
Намесата на Алан в политическата сцена бе това, което малко ме разочарова, защото и точно тази страна на книгата очаквах с най-голямо нетърпение. Имах чувството, че авторът малко се е постреснал - все пак е по-неудобно да критикуваш актуални публични личности, отколкото Сталин, за който всеки ден може да намерите по няколко вица. От книгата разбрахме, че Юнасон е фен на Меркел и смята Тръмп за идиот, което не е изненада. От съвременните политици по-активно участие взе единствено Ким Чен Ун, другите бяха със съвсем малки, незначителни роли, което особено за Тръмп беше жалко. Не бяха засегнати много теми от съвремието, което също ме разочарова - Алън и компания можеха да зачекнат Брекзит, да се изтърсят на някоя кралска сватба, или да подкопят - било то буквално или метафорично - плановете на Тръмп за стена с Мексико. Да наминат през Крим и Путин да не бъде само някаква случайна (и по-скоро скучна) сянка, плетяща мрежи на заден фон, или пък през Франция - да подскачат с ковчег за прикритие покрай Жълтите жилетки, докато ги преследва ядосаният брат, решен да отмъсти за проваленото погребение. Изобщо, около 2018 година (надявам се да не бъркам нито годината на издаване на книгата, нито събитията по време на случване. Ако е така - моля за извинение. Всъщност гледам новини само когато другарчето ги пусне, но щом съм чула за нещо, значи явно е голямо). Та, около времето на книгата е имало предостатъчно събития, които можеха, дори и невинно, да бъдат вплетени в "101-годишният старец" и за мен бе разочароващо, че това не се случи.
Ще бъде все пак честна, и ще дам почетно упоменаване на два политически героя - шведската министърка и немския посланник, защото ме израдваха и бяха забавни. Но така и не проверих, дали са истински.
Оценката на книгата е 4 звезди, именно защото ми бе приятно да я чета, от начало до край. Не можах да избягам от леко критичния тон на ревюто, защото не можех да мина и без сравнения в главата си с първата книга (въпреки че всъщност "101-годишният старец" може да се чете съвсем самостоятелно.) Романът си заслужаваше отделеното време, но на последния клубен въпрос - искам ли още една книга за Алан Карлсон, отговорът ми категорично бе "не". Най-малкото, както върви, няма да има с какво политическо да се занимае, а тази нишка за мен е основна характеристика на тези романи. Затова пък, особено след прочита на "Икигай", където изобилства от пъргави 100+ годишни баби и дядовци, нямам никакво съмнение, че самият Алан ще има сили за още приключения.
За ревю на първата книга, може да надникнете ТУК .
Ако приключенията на Алан и компания ви звучат интересно, може да се впуснете в тях и с помощта на книжарницата "Загадката" - ще намерите книгата ЕТО ТУК . Ако случайно решите да закупите книгата през линка, Топчо ще получи малък процент, който сигурно в крайна сметка ще изхарчи за книги. Във всеки случай, надникнете, защото те редовно предлагат най-новите заглавия с едни хубави -20% ;)
Коментари
Публикуване на коментар