[book review] "Ванилена сол" - Ада Пареляда

 Заглавие: "Ванилена сол"
Автор: Ада Пареляда
Издателство: гурме
Жанр: любовен, съвременен, готварска
Топчеста оценка: 3.5 звезди

Избухливият майстор-готвач Алекс спазва едно строго правило в кухнята си: никакви храни и продукти, внесени от Америка. Това му печели известност сред критици и дегустатори, но обикновените клиенти рядко посещават ресторанта му. А персоналът рядко се задържа, попарен от острия му език.  Новата му помощница Анет обаче е различна - едвам говори испански, никога не е готвила професионално, и идва от омразния му континент - макар и от Канада, а не от САЩ. И тя обаче споделя любовта към кухнята, знае, че на храната трябва да се пее, за да се получи... и няма намерение да отстъпи на характера на Алекс.

"Ванилена сол" започна чудесно. Грабна ме още от съдържанието - започва с различни вкусове и чувства, а във втората си половина продължава с характерни храни от американския континент - домати, картофи, царевица. Преполових книгата на един дъх. Беше почти като да се гмурна в "Кухня" - може би не с толкова смешки, но с шеф, чийто пиперлив тон по нищо не отстъпваше на Виктор Баринов. Въпреки че понякога беше изключително груб, заобичах Алекс. На практика думите му бяха доста по-остри, но много по-безобидни (в сравнение с предния литературен грубиян, с когото се срещнах), и всъщност показваха, че е в по-добро състояние, отколкото когато замлъкне.  Анет също не след дълго осъзна и свикна с това :) Квебекчанката беше от онези мили, спокойни, но силни героини, които много обичам. А химията между двамата герои беше чудесна - двамата се подчертаваха един друг, както добре подрбаните съставки на ястие.

И след като стигнахме до манджите :D Едно от любимите ми неща в книгата е, че почти всяко ястие, което приготвяха, може да бъде пресътворено. Съставките и стъпките са изброени (и много добре и безшевно вмъкнати в сюжета) и на читателя- готвач му трябва само малко съобразителност относно грамаж и време на готвене, което е напълно постижимо. Аз лично си харесах морковения пай на Анет - особено след огромния успех, който морковената торта с крем пожъна вкъщи, и гъбеното суфле на  Алекс. Тези поне за начало. :D

Втората половина на книгата... не отговори съвсем на натрупания ентусиазъм от първата половина. Да уточня начина, по който аз си разполових книгата - втората част започва от изброяването на чуждоземните продукти, които Алекс в крайна сметка се видя принуден да опита и приеме. Тук и в самия сюжет настъпва обръщане, което като цяло приветствах и което промени динамиката между героите - Алекс и Анет смениха местата си на шеф и подчинен, промени се визията за ресторанта, задълбочи се един вид флирта между Анет и Карол, като тримата образуваха един доста странен любовен триъгълник.
Първо малко ми паднаха в очите с абзаците, посветени на екзотичните продукти. Не за друго, просто ми стояха една идея твърде изкуствено, за разлика от така хубаво вмъкнатите вкусотии от първата част. Но това бе изцяло бял кахър. Започнаха едни тайни планове и интриги, които на моменти също ми звучаха неестествено, но пак бяха нещо, с което можех да живея. Финалните глави на книгата бяха тези, които ѝ смъкнаха оценката в моите очи - забързан и неестествен финал, с много странни решения.  Не ми хареса как завърши конфликтът на Алекс и Анет с Карол - след грандиозното ѝ разобличаване тя изчезна без следа от сцената, без да видим някаква лична среща между тях. Карол беше интересен герой, нестандартен "злодей" ако може да я наречем така, и заслужаваше финална поява.  Миналото на Анет така и не се сля с основната линия - очаквах Карол да разбере за него, и да се опита да го ползва. Вместо това авторката бе решила да употреби тези елементи, за да разчупи стандартния хепи ендинг, и пак да е хепи, но по иначе.. Което по принцип е супер, но тук резултат беше...  Мех.  Последните глави за мен бяха едно абсурдно решение до друго, но ако тръгна да ги изброявам, ще споделя твърде много, макар и малки спойлери.

Въпреки развръзките, останах доволна от прочита си на "Ванилена сол". Нямах кой знае какви очаквания за нея - получих я с несполучлива книжна кутия - изненада, и я взех да я чета сега, защото отчаяно исках да завърша книжното си БИНГО, и ми трябваше роман с "храна или напитка".   Първата половина на книгата беше разкошна - страстна, ароматна и вкусна и комбинираше храна, история и характери по перфектния начин. На втората ѝ липсваше малко баланс и нещата се стекоха доста различно от очакванията ми. Но ако сте в настроение за гурме новели и искате да почувствате кулинарния и романтичния темперамент на различни кътчета, то щипка "Ванилена сол" ще ви дойде идеално.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[book review]Rarity from the Hollow

Трибагрен четатон - финален отчет