[book review] "Слънцето също е звезда" - Никола Юн

Заглавие: "Слънцето също е звезда"
Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Жанр: YA, тийн, романтика
Топчеста оценка : 5 звезди
 Бележка: четена за читателски клуб "Орбита"
Наташа е реалист, и се уповава на логиката и науката. Дейниъл, обратно - е поет и мечтател, който вярва в спонтаността и съдбата. Двама противоположни души, които по стечение на обстоятелствата прекарват един ден заедно. За Дейниъл това е денят, който ще реши съдбата и професията му, както и ролята му на примерен син... и ще му покаже, че надеждите и добрите намерения не винаги са гарант за успех. За Наташа пък това е последният ден в Щатите, когато се опитва да спаси семейството си от депортиране... и когато всичко изглежда студено, пресметливо и оковано в рамките на закона, може би тя ще намери място за малко вяра и съдбовност. Във всеки случай, това е един ден, който ще промени и двамата, а също и животите на още много хора.

Както споменах, когато говорех за "180 секунди", ако тя ви е допаднала, обърнете внимание и на "Слънцето също е звезда". Макар и косвено, срещата на Наташа и Дейниъл протича в рамките на подобен експеримент - той я предизвиква да отговорят на набор въпроси, а после да се вгледат в очите на един друг - метод, който науката твърди, че ще им позволи да се влюбят. А как може рационалната Нат да пренебрегне такъв експеримент? Ако поставя двата романа един до друг, то този ми хареса повече. Наглед разисква не толкова сериозни теми, в сравнение със "180 секунди". Затова пък "Слънцето също е звезда" е изключително многопластов. Под привидно семплата любовна история за двама коренно различни души бързо почват да прозират други. Да, това несъмнено е любовна история -  докосваща и с неочаквани персонажи - между другото, обожавам избора за актьори, въпреки че не съм гледала филма. Това бе от любовите, които трепетно и отчаяно като читател исках да оцелеят, които ме накараха буквално да стоя на ръба на леглото и да се моля на неведомите литературни богове да не ме предават и да не разделят тези герои.

Между тях двамата обаче и надпреварата им с времето, тънко и леко авторката е преплела още други емоции. Най-напред за мен изпъкна темата за семейството и за връзките ни с него, за принадлежността ни към род, народ и култура. Нещо изключително важно в съвременното ни, отворено общество, където непрекъснато търсим баланс между любопитството към чуждото и привързаността към родното - и така и трябва, не мисля, че тук има верен отговор. Двете семейства, с които се срещаме - на Наташа и Дейниъл, бяха едни собствени малки вселени, изградени от обич, омраза, привързаност и проблеми. Едно състояние, далеч от идеалното, макар и без стигми като насилие, изоставеност и раздели, в което обаче съществуват твърде голям брой семейства, за които комуникацията се оказва твърде голяма пречка. Покрай горните се прокрадваха темите за изборите, които правим за себе си в житейския си път и смелостта да ги отстояваме, за разочарованието и очакванията от себе си и от другите. Заобичах Никола Юн за това колко трудно и реалистично е изобразила всичко - трудно да посочиш някой чисто виновен и да разпределиш ролите в черно и бяло. И всичко - в рамките на тези квантово преплетени логична последователност и случайна съдбовност!

Романът, между другото, има доста любопитна структура. Основната история на Наташа и Дейниъл неведнъж е прекъсвана от кратки разкази, които ни позволяват да надникнем в животите на хората, коите те срещат - на семействата им, но не само - също така на служителката на входа, сервитьорката, адвоката. Отначало се дразнех на тези истории, именно защото взех много присърце съдбите на  двамата главни героих и исках да следя тяхната сюжетна линия. Малко по малко обаче си позволих да се заинтригувам от тези случайни хора, така както понякога в ежедневието узнаваш и се свързваш с нечий житейски път. Именно в тези моменти "Слънцето също е звезда" изпъкна пред "180 секунди" - показа как буквално няколко секунди могат да променят хода на нечия история. Ако сте чели книгата, много ми е любопитно, чия съдба ви докосна най-дълбоко?

За мен, всички тези елементи направиха "Слънцето също е звезда"  книга за малките неща, по най-добрия възможен начин. За малките избори, които формират съдбата ни. За малките срещи, които имат по-голямо отражение, отколкото може да си представим. За нещата, които пренебрегваме. Предполагам, всеки читател си има свое тълкувание защо книгата е кръстена именно така. Естествено, ключът е в обещанието на Дейниъл да пише стихове само за пренебрегваното за сметка на звездите Слънце. За мен това беше метафора, как понякога пренебрегваме нещо очевидно, което е важно за нас. Това поне се припокри и с началните ми очаквания при заглавието, преди да прочета книгата. А вие как разтълкувахте "Слънцето също е звезда"? :D

И накрая, това е история за това как понякога може да направиш всичко по силите си, и пак да не успееш. Защото животът е такъв, и провалът невинаги е по твоя вина. Но какво ще направиш по-нататък е изцяло в твоя власт. И където има надежда, има и шанс щастието да пребъде.

Обичам Стар Трек <3

За мен "Слънцето също е звезда" ще остане книгата за малките неща, които ни променят, и големите, важни неща, които са пред очите ни, и понякога не виждаме. Малко противоположно, нали? Както и Наташа и Дейниъл. Е, такъв е животът. Изпълнен със слънца, звезди, но най-вече с пътувания и откривания на слънца и писане на стихове за звезди.